royalrife

В случая личността от господар се превръща в слуга. "Всеки човек трябва да знае, где е мястото на духа, на душата, на индивида и на личността " Който се отмята

Подобно именуване вече създава противоречие. " Светският живот, т.е. животът на личността, не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот. " Трите врати За да да влезе в духовния живот, човек трябва да се самоопредели не като личност, а като ум,сърце, душа и дух. Сега вече противоречие няма. Кривите страни на човешкия живот стават прави.

Духовна самоличност на небесата, това умът ми не го побира. Не са ли противоречията характерни само за земята ?

Гарджетата помолили майка си да ги отнесе в ново гнездо, понеже сегашното било оцапано, на което майка им ги попитала : 'Ще вземете ли със себе си оцапаните си задници ?" "Ще ги вземем, разбира се"-отговорили гарджетата. "Е, тогава и новото гнездо ще омърсите".

Причините да обичаш врага си са комплексни, разбира се, но в началото на всеки духовен път, трябва отнякъде да се започне. Не можеш да станеш светия, ако преди това не си бил грешник. За да живея на земята, поне половината от човечеството трябва да ме мрази, защото ако всички ме залюбят изведнъж, аз ще се стопя. Нервната ми система е така устроена, че не може да издържи целокупната любов на всички. Като разсъждавам по този начин стигам до извода, че не е моя работа да определям кой път е грешен за даден човек в даден момент. Ако той е една комета, която се лута в пространството и то никак не е случайно. Ако тази комета работи над себе си, един ден ще я видим да обикаля около някое слънце, но засега тя върши една прекрасна работа. Според мен несъвършена любов няма. Любовта е хармония. Внесеш ли някой дисонанс , веднага хармонията отива на кино, а ти оставаш само с опаковката на нещата. И в опаковката има нещо ценно, но съдържанието го няма. Затова малко доволни хора има на земята.

Много точно казано : "живи гробове". Хората в тях се преструват на умрели. За да се излезе от тази търговска борса, обаче не е лесно. Даже на Христос му отне цели три дни издигането на нов храм. Христос познава законите на новото строителство, защото Любовта е в Него и Той и дава път да се прояви. Най-естественото нещо е да обичаш врага си, ако ще даже и само заради това, че той не те обича. Ако те обича този враг, той ще внесе в тебе всичката своя нечистотия, а като не те обича ти си оставаш такъв какъвто си. Такъв враг в случая е едно благословение. Дето се вика дай Боже всекиму такива врагове, които без сами да подозират ти правят добро. Ето, обичам врага си. Имам си някакви съображения. Появява се обаче отнякъде нещо, което е любов и ме издига към врага ми или ме принизява към него. Средно аритметично излиза, че врага ми и аз сме едно и също нещо. Аз продължавам да го обичам. Моето отношения към него няма да се измени, ако настоявам, че любовта ми е истинска, но се моля и неговото отношение към мен да си остана враждебно докато той сам не се очисти, защото в противен случай вероятността да влезем в конфликт е много сериозна.

Излезли сме от Бога, значи в нас има вложено нещо Божествено. Него трябва да придобием или по-скоро да изявим. "Ние сме туй, което още не сме, за да бъдем това,което трябва да бъдем" Което е и което не е Изглежда, че сигурността не е в миналото, но не е и в настоящето, а още по-малко в бъдещето. Единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Прекрасно е да не си часовник, който показва точното време, а сам не участва в живота, където минало, настояще и бъдеще са едно.

Не е баш така. Тук като си говорим, от невидимия свят ни слушат с благоволение, седнали са в креслата си добре разположени и си водят бележки. После от нашите страдания ще направят музикални инструменти и с хиляди години ангелите ще свирят на тези инструменти.

разбиа се . Това ако е ,,истина" в ума , значи е стъпка в добра посока .Щото може да се реши едно противоречие .Добър пример може да послужи майката откраднала за да спаси детето . Да спаси детето си чрез кражба е последното нещо, което майката трябва да направи. Първата задача на една майка е да даде на детето си отличен ум, да му даде отлично сърце, да му даде отлично тяло, да го научи да живее както тя живее и както баща му живее. Справи ли се с тази задача значи любовта е в майката. Любовта е онзи извор, който разрешава всички противоречия, а не създава нови противоречия, които да трябва да се разрешават посредством извършване на престъпления. Когато си при извора на изобилието истината в ума казва: да вършиш престъпления съзнателно е срамно и гнусно. Ако любовта в майката отсъства противоречията ще следват едно след друго. Как ще ги разрешава, то си е нейна работа, ние там нямаме думата , а значи нямаме и право да я осъждаме. В този случай се задействат непознати за нас закони.

Изключително оригинално твърдение. Може да е основано на лично преживяване, на външно наблюдение или на философско разсъждение, но в случая това не е толкова важно. По-важно е заключението, което се прави : В резултат на дълбокото потапяне в темата като разрешение на проблема на гладуващия на преден план излиза кражбата на хляб. Слава на Бога, че все пак се допускат и други възможности, за които не е споменато, но можем да допуснем, че споделянето на хляба с ближния не е изключена като възможност. Благородно е да се помага, но ако любовта отсъства при правенето на добро, извършва се престъпление. Тогава да крадем с любов. " Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане се не позволява" Правилно разпределение на енергиите "Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад. Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата коза ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане. Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел, да се осигурят за по-далечно бъдеще." Трите положения

То значи да направим бедните богати, а богатите бедни. После да повторим упражнението - ще вземем от новобогаташите и ще го върнем на изгубилите богатството си. Това се нарича колело на чудесата, в смисъл, че за известно време,докато имат на разположение богатство всички са доволни. Вече чувам един благороден глас да казва :"Трябва да се краде справедливо, така че да има социално равенство след кражбата и по този начин кражбите ще намалеят, понеже бедни и богати няма да има". На този благороден глас ще отговорим следното - Горко на крадците, които спират да крадат. Ако клоните не крадяха слънчева енергия, тяхната работа е спукана. Спукана е работата и на корените, ако не крадат сокове от земята. На това му се вика благородна кражба. И едните и другите стават богати. В този случай обаче правилото на Васил Левски отива на кино, но поне можем да очакваме плод от дървото.

Докато е в нас, ние я разбираме,което ще рече, че я познаваме . Ама как изглежда ? Изглежда така, че като си замине ти оставаш най-слабия човек. Така изглежда любовта без обяснение.

Част от Карпатите се намира в Австрия,Словакия, Унгария, Сърбия, Полша, Чехия. Въпреки, че основната част от Карпатите се намира в две държави - Румъния и Украйна, "Ще дойда в Русия към Карпатите" днес може да се преведе : "Ще дойда или в Словакия или в Сърбия или в Полша или в Чехия ", ако приемем, че под наименованието "Русия", Учителят е имал предвид Славянския народ. "Списание “Власт” показва някои данни от научните изследвания. Оказва се, че руснаците не са “източни славяни”, а фини. Между другото, тези проучвания разбиха прословутия мит за “източните славяни”: че уж белоруси, украинци и руснаци “образуват групата на източните славяни”. Единствените славяни от трите народа са само белорусите, но се оказва, че белорусите изобщо не са “източни славяни”, а западни – защото генетично те не се различават от поляците." Генетично руснаците се оказаха фини, а не славяни

Трябва да се има предвид също, че преценката на Станимир за целта на съставителя Вергилий Кръстев като не съвсем чиста си е негова собствена преценка, т. е. преминала е през личната призма на преценяващия и не е задължително тази преценка да отговаря на действителността. Даже е много вероятно да не отговаря. Това пък е моята преценка, след като съм изчел всичко написано от Вергилий Кръстев от игла до конец. Всъщност в случая, най-важна е преценката на този, към когото е отправено предупреждението. Въобще има ли нужда от подобни предупреждения? Въпросът остава открит.

Човек може да живее на земята и пак да си води идеен живот. Кой може да му забрани ? Беседата съм посочил коя е. Който си направи труд да я прочете цялата не може да не забележи, надявам се, че в нея се дава до голяма степен отговора на въпроса, поставен от hristofor, в самото начало : "Какви са заветите на Учителя по отношение този тип взаимоотношения между мъже и жени?" Като отговор на въпроса поставен от hristofor се предлагат: Какво има тук да се разказва? По скоро трябва да се бяга надалече, за да не бъде човек изгорен или още по-лошо , да се : "превърне в пепел и изпратен в бездната"/ " Сексуальная сила или крылатый Дракон" на Омраам Айванхов/

Учителя споменава в една беседа, че разделението на хората на земята на мъже, жени и деца е отклонение от правилния път на развитие. А в друга беседа четем : "В това учение няма мъже и жени, за мене има само души ... днес може да си майка, а утре може да си друго нещо." Закхей

Това не е ясно. Това е сложно. Това е абсурдно. Това са празни приказки. Ако искате нормален разговорен език : "Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни." "Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. " "Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти!" "Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна." Тесният път

Любовта дава без да изисква нещо в замяна. В този смисъл всяко нещо направено с любов не може да не се хареса. Мисля, че това е очевидно и без други обяснения, понеже самия живот го доказва. Твърдението, че няма ненаказано добро е вярно само в случаите, когато любовта в него отсъства. Има престъпление, следва наказание. Престъпление е нещата да се вършат без любов А пък любовта изключва всяко престъпление и от едната и от другата страна, иначе не можем да я наречем любов без да я изопачим. Защо ни е такава изопачена любов?

Споделям неща,на които съм бил очевидец и се опитвам да си ги обясня защо се случват. Съвпаденията, разбира се не са случайни, а преднамерени, понеже в беседите на Учителя могат да се намерят много отговори на въпросите относно живота на душата. Например идеята, че всеки е пастир на собствените си мисли и чувства според мен е много на място.

Психологията се занимава с живота на душата. Психологът говори за душата без да я е виждал. Навярно е чел много научни трудове по темата, след което си казва : " аха, вече зная как стоят нещата и съм готов да помагам на тези, които още не знаят. ". Ако нещо се обърка, няма страшно,колегите психолози ще се притекат на помощ. Те също не са виждали душата, но навярно научните трудове, които са чели са писани от по-именити автори. Последните и те не са виждали душата, но знаят много за живота и благодарение на още по именити автори. Нямам нищо против. То е напълно в реда на нещата. Сега ще споделя моя опит. Като си паса козите, забелязвам, че и те си имат особена психология. Нападне ли ги куче или друго животно, поведението им зависи от моето собствено психологическо състояние. Доволен ли съм от себе си, те не бягат, но повдигат глава, тропат с крак и пропъждат нападателя. Обаче ако нещо в момента ме смущава, те хукват през глава и после минава много време докато ги успокоя. От тук правя следното психологическо заключение -ако съм добър козар и водя чист живот, не лъжа, не крада, не върша беззакония няма от какво да се плаша. В противен случай ще трябва да потърся някой учен психолог да ми помогне с някаква хипноза, с това или онова както си пише в научните трудове по психология. От друга страна си мисля, че не си заслужава да давам пари по лекари. Най-добре е сам да подобря живота си с помощта на козята психология разбира се. Хем по-лесно, хем по евтино.

"патриотизъм", "отечество", "бащин дом". Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си." Принципи на нещата

"Ние виждаме в света, една война като се води, колко хора измряха. Ако всичките шест милиона бяха умрели съзнателно, ако бяха принесли сърцата си жертва, ако доброволно бяха умрели… А тях ги заставиха насила да умрат. Едва сега се пробуждат като един свят и за какво са умрели, не знаят. Двайсет и пет милиона хора са измрели и сега са ги турили двайсет и пет милиона проповедници на новото учение. И за бъдеще, ако измрат още петдесет милиона хора, ще имаме седемдесет и пет милиона проповедници. Със седемдесет и пет милиона проповедници светът ще се оправи. Казвам сега, вярвайте, не че ние ще оправим света, но да вземем участие в поправянето на света. Светът ще се оправи, туй е въпрос само на дни, не е на години даже. То е много, на часове е, но не на часове. Близо е денят Господен. Казано е преди 2000 години, а сега е при вратата, хлопа, един час остава – пак е доста време, и тогава казвам, поддържайте у вас онова чувство на мъжество. Някой път вие имате желание да бъдете самостоятелни, поддържайте самостоятелността, поддържайте свободата на жертвата, бъдете готови за жертва. Хората на новото учение трябва да имат туй самопожертваме, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: „Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.“

Плодовете в началото са горчиви, после стипчиви, след това кисели и най после сладки. С хората е почти същото. Любовта си я имат още в началото, после идват светлината, мирът и радостта, но за това се изисква известно време. Просто трябват търпение и благосклонност, каквито Христос показа на кръста. Резултата вече го коментирахме. Според мен първо преди да помага на нуждаещите се трябва по някакъв начин да се освободи от страха за да може работата и да има успех .

Има ли шансове за оцеляване или няма светлият човек попаднал в "подземния свят"? Ако върви в пътя на Христа, то такъв човек не се страхува и въпроса за някакво оцеляване едва ли го занимава. Той знае, че всичко лежи в Божиите ръце и изпитва Божията сила и подкрепа върху себе си. Божественото, което се проявявя в него, То е, Което ръководи съдбините му. А този, който не се подчинява на Божественото, за него е естествено да се страхува, без значение дали е човек от светлия, от тъмния или какъвто и да е друг свят.

Много странни хора със много странни качества. За щастие нямам твоите опитности.