Perfectionist

Страхът от изоставяне се лекува като те изоставят ! Елементарно е , на мен ми се случи ,първоначално страдаш като куче ,не ядеш , не спиш ,получваш паник атаки , за да ти е по - пълно преживяването, после постепенно започваш да мислиш за себе си , да работиш , да ползваш ума си за някакви ежедневни решения . Може да научиш един език например и да си намериш готина работа .А междувременно Вездесъщия , който те е изоставил , забелязва че се справяш отлично и сам и започва да търси контакт отново , ама тогава вече ти е все тая , щото сам си си ок и вместо да му угаждаш , започваш да угаждаш на себе си ! Много е хубаво , опитай !
 

Алгоритъм доколко ще ти е полезен? Може да се опиташ да го направиш перфектен
Посвещавай време за себе си, прави го като ритуал. Може да е нещо обикновено като четене на книга. Дваш си определено време да правиш нещо сама и не позволявай на никого да ти пречи през това време и да не те отвлича от заниманието ти. Ако се обади някой, му казвай, че си заета. Напиши си един списък какво обичаш да правип сама и го допълвай всеки ден. Спомни си като дете какво обичаше да правиш сама. Прави го с идеята "аз забавлявам себе си".

Ще те разочаровам, но колкото и да искаш не можеш да бъдеш изоставен/а. Бог е с теб.

Perfectionist, виж само как сама знаеш една от причините за страха от изоставяне. Когато човек е перфекционист, може да не намери нищо хубаво в себе си. От една страна като останеш сама, оставаш сама със себе си и илюзиите, че не си достатъчно добра (то това е перфекционизма) и не ти е комфортно да си със себе си, от друга страна се чудиш как може някой може да е стеб след като си знаеш, че си толкова "не-перфектна". Е, някой ще е с теб, ако те обича каквато си.
А това ще стане като заобичаш себе си, каквато си. Тогава дори и в моментите, когато си сама, ще се чувстваш добре със себе си.

Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като 'висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрия стар скайп. Най-важното: не оставай сама и за миг. Това е ужасно. Защото тогава ще ти се наложи да осъзнаеш какъв заложник си на въртопите на неспиращия да чурулика, свисти, пуфка и скърца ум, стремящ се с интелектуализирания си негативизъм да те държи далеч от страха на детенцето в теб, чувстващо се изоставено и необичано. В никакъв случай не оставай сама, не медитирай, не спирай ума и най-важното, потисни това детенце дълбоко, заключи го с катинарите на изтласкването и напрегнатото стоене далеч от себе си. Никаква вътрешна работа - тя е пълна ужасия, забрави. Е да, така можеш да си като черна дупка, теглеща енергия, внимание, грижа и присъствие, но какво от това - така не си сама, самотна и изоставена. А ако адресатите на засмукващите ти изисквания смеят да се отдръпнат, само да са посмели. Тогава автоматически хистерично се разболяваш - няма къде да мърдат, ще дават внимание и грижа, това е! Сега, в никакъв случай не се доверявай на себе си - защото там в дълбокото е това гадно чудовище, хлапето, което го е страх - потисни го максимално силно. Как? Ами, чрез свръхконтрол, постоянно мислене, нащрек, много работа, изстискан чар и на всяка цена печелене на свръхважните други - например така. Има и вариант глезене и държане като голямо дете - зависи какво предпочиташ?! А можеш и да дразниш! Защото получаваният ответен гняв е все пак внимание - по-добър е от нищо, нали?! Или да представяш постоянните си щения и смучене на внимание, като любов. Просто заявяваш, че е такава и толкова! Обикновено се хващат на въдицата, особено ако и ти си вярваш, че е така! 
Също - колкото се може по-рядко излизай от фейса и нон стоп обсъждай този или онзи изключително важен факт. В никакъв случай не пропускай да прочетеш какво е написала Тротоарка Ивановна Петровна за онази рецепта, клюките, светските новини, селфито на Мимиту, а и твоето собствено. Следи за лайковете - когато шернеш мисълт ана някой умняга, са повече, пък и ти правиш такова едно впечатление... Знаеш, че когато лайковете са малко, става лошо - така зейва дупката отвътре, че господарите на кармата се разплакват. С лайкове напред към спасяване на положението!
Добре се лекува страхът от самота с преяждане. Или с пиене. Или пък с антидепресантче и транквилантче, желателно с нещо твърдо за добавка - ето, дори психиатърът те разбра и веднага ги изписа!  
Въобще, варианти много, но най-важното - не бъди добра компания на самата себе си! В никакъв случай! 

Вариант е и да не се привързваш много към хората...Но то това e свързано с посоченото от д-р Първанов. Колкото си си по - самодостатъчен, толкова по - малко би се привързвал.

Като се научиш да живееш сам. Точният израз е да си станеш ,,самодостатъчен,,.

да те запозная с моя син, и той е перфекционист и няма приятели, само че е 2 години по-малък от тебе))))

" Щом страхът е произлязъл от изневяра, лекът срещу него е Любовта.  
Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов."
Това са думи на нашия любим Учител Беинса Дуно и те идват Извора на Любовта и  Живота. Взети са от беседата ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЛЮБОВТА държана на 1 май, Великден 1921 година в София , линк  http://triangle.bg/books/1921-03-13-10.1998/1921-05-01-10.html

Ами то момичето нали точно това иска - да се освободи. Въпросът е как? Може би ти трябва среща с психоаналитик на първо време !

Това е страх от изоставяне и самота. кога си се чувствала най - самотна?
Ключово е и желанието за контрол, често то прави големи поразии с поведението.
Не случайно никът е този, а това определение се характеризира най - вече с желание да се контролира случващото се. Страхът че може да се изгуби контрол над ситуацията предизвиква подобни състояния.

Доверието означава да  се изгуби контрола, да се разчита на преценката на другия.

И аз съм като теб ! Споко има и други луди