Иванка Калбурджиева

Проповедите на Христа са верни и истински, защото изхождат от Живата Разумна Природа – Той тълкува явленията в Природата, както са. Който не може да ги тълкува правилно, той сам се заблуждава, а същевременно заблуждава и другите. Вглеждайте се в Природата, изучавайте я, за да можете да се ползвате от нейните сили. Който се стреми към Природата и желае да се свърже с нея, нека всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на разходка на чист въздух, преди да е изгряло Слънцето. Каква по-велика картина от изгряването на Слънцето! Същевременно вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин рано преди изгряването на Слънцето, за да приемете неговото благословение, и след това започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъм и Слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало са направени...
Мнозина търсят Бога там, дето не е. Излизайте през месец май сутрин рано в 4 ч. и ще намерите Господа. Участвайте в пеенето на птичките, в полъхването на тихия ветрец, в клокоченето на изворите и ще намерите Бога. Слънцето кани всички живи същества да излязат вън, да го посрещнат, за да им предаде Божието благословение. Защо да не благодарите на Слънцето като на Божи слуга, който носи послание от Нашия Баща, и да му кажете: „Носи нашия поздрав на Баща ни и кажи Му, че сме решили вече да възстановим хармонията, която сме нарушили!” Какво правят повечето хора? Като се събудят, погледнат навън и ако видят, че има вятър, а Небето е облачно, казват: „Лошо е времето, не е още за ставане.” Не, благодарете за времето, каквото и да е то, и кажете: „Хубав е денят. Ще стана да се порадвам на деня, да благодаря за благата, които той крие в себе си.” Благодарете на вятъра, защото той проветрява мислите и чувствата ви; благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете – това е правото Учение, към което хората се стремят. Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които Природата дава.

Из беседата "Бог е съчетал", СЖ2, 13.05.1917 г.

НЕКА МАРТЕНСКАТА БЕЛОТА , ДА ВНЕСЕ ЧИСТОТА В НАШИТЕ ДУШИ И УМОВЕ ! ! !


ЗДРАВЕ , КЪСМЕТ И СВЕТЛИНА !

Под думата мекота ние разбираме тези морални обществени чувства.Те дават мекота на човека.Човек съзнава, че и окръжаващите около него същества имат право да живеят, да участват в същите блага, в които и той участва.Вие ще разглеждате човека нито като добър, нито като лош.Но той може да бъде и добър, и лош.Онзи момент, когато той решава да бъде добър или лош, той е извън времето и пространството, но резултатите на доброто и злото се проявяват във времето и пространството, а причините, от които се заражда доброто и злото, са извън времето и пространството.До едно време си бил с добро разположение и изведнъж настане промяна с тебе.Не може да определиш времето, когато е настанала промяната.Съзнанието не е било достатъчно будно, за да схване онзи момент, когато е станала тази промяна.Ако моето съзнание е толкова будно, бдително, виждам, че вие носите една губерка, с която искате тъй да ме мушнете.Аз ви виждам, вие се приближавате и аз имам една пластинка желязна, турям я под дрехата, вие мушнете, зарадвате се и аз се зарадвам.
Съзнанието трябва да бъде будно, да вижда в дадения случай откъде идва неприятелят.Това значи да турите шлема, както казва Павел.Във всички случаи да се пазиш от разжежените стрели на дявола.Будно трябва да бъде съзнанието.Идва някой, иска да ти говори:"Ти знаеш ли какво мнение имам аз за теб?"Слушай казвам аз, ела да идем на гостилницата да се гостим.


Казвам, сега ще се стремите този мекият принцип, който съгражда, да го предизвикате в себе си.Да го извикате по един естествен начин.Пък от вас, който има мекота и който няма, сега може да направи опит.Да ви туря по двама да седите по пет минути, ти не може да го търпиш.Силите действат.Ако се чувстваш стеснен, силите ще са положителни и между тях трябва да дойде един мек елемент да трансформира енергиите.Върху възпитанието на човека мъчно се говори.Ако на един човек човек му изнесеш силните негови погрешки, в него иде едно обезсърчение, едно озлобление, а най- после, след време- едно разкаяние.Най- добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал- човек да бъде сляп за погрешките на хората.Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо.То е най - добрия метод.Той изисква дълго време.

Духовна мекота 07.03.1926г. МОК

To the G20 and other world leaders: Sign the petition



Призоваваме Ви да замразите всякакви авоари на предищния египетски президент Hosni Mubaraк
Трябват ни 500 000 гласа до срещата на

G20 в петък

Аз мисля, че ако човек чувства, че идеите в беседите на Учителя П. Дънов са най-близки до сърцето и разбиранията му, той трябва да напише това в анкетата за преброяването, не толкова заради парите, който евентуално би осигурил за ББ, а за да изрази своята принадлежност. Но нека всеки дълбоко се замисли, какъв в действителност е. Самото учение на П. Дънов също е християнско, въпреки че официалната църква не го признава за такова. Аз лично за себе си мога да кажа, че предпочитам в далеч по-голяма степен „еретическото“ християнство от беседите, отколкото християнството на църковните догми. В крайна сметка, дори и да ходя на църква и да почитам християнските традиции и най-вече абсолютно искрено да почитам Христос, от гледна точка на каноните на православната църква, аз съм еретик. Факт. Мога да се определя като християнин, но аз никога не бих могъл да бъда християнин според разбиранията на църквата. Предполагам, че много от последователите на Учителя П. Дънов ако се замислят, ще открият, че се намират в същата позиция като мене.

Преди години живеех на едно чудно място, което е и ще ми бъде родно и скъпо на сърцето, през девет земи в десета. Всяка сутрин заедно с група невероятни Ученици на Любовта, Мъдростта и Истината, ученици в точния смисъл на думата, гледах на видео запис лекции на Омраам. В почти всяко свое магично слово този прекрасен проводник на безпредела се покланяше и засвидетелстваше почитта си към друг проводник на същия този безкраен животъ, неговият учител, Беинса Дуно! Идвайки от България и познавайки българското братство, не можех да не видя огромната разлика! В Б-я се говореше за чистота и сила (само се говореше...), за любов и мъдрост, да, а в онова място на силата тези понятия живееха в Учениците! Когато Омраам говори за йога, това е йога от съвременен тип. Йога също се развива, а съвременните школи като тези на Ауробиндо примерно са повече от еволюционни. Но, настрани от думичките, делата са важни, така е! Ако трябва да съм искрен, общението с братята и сестрите от Канада, Квебек и Бонфен (бил съм само в едно от местата, но Учениците там са били във всичките) ме заливаше с тонове безусловна обич, жива мъдрост и вдъхновена, бликаща сила. Те ме запалиха, промениха насоката на живота ми както мощна река залива малко поточе. В българското братство виждам добри намерения, но ведно с ищенията за абсолютна чистота, виждам и ригиден догматичен перфекционизъм, гарантиращ вкостеняване и изсъхване на живота в българската клонка от учението (ако не се променят нещата)! Да, учението е едно, а последователите друго, така е! Но, ако следвайки народопсихологията си, дадени ученици фанатично вплитат в разбиранията си отричане и лаят като куче, което не яде сеното, но и не иска да го даде на друг, ученици ли са те? Всяко учение, за да бъде живо и действено, има нужда от живи клонки, лозички, които да продължат да предават живия сок на учението през поколенията! Линия от учители и ученици! Ако ученикът не се стреми да стане като учителя си, какво го ползва учението? Михаил бил такъв, бил онакъв! Кой казва? Къде е звуковият запис, къде е видео записът на Беинса Дуно с предполагаемите заклеймяващи думи? Всеки може да каже всичко, може да запише всичко следвайки псристрастията на филтрите си - аз не вярвам докато не видя "черно на бяло" запис. Имало е камери по времето на българския мъдрец Беинса Дуно! Но, не са ми нужни камери, за да познавам от опит онази връзка с Небето, която пипнимо съществува в светлото място, в което бях. Аз, малкият, поквареният и грешният, жалкият заекващ човечец чувствах тази връзка. Чувствам я и сега, въпреки силно несъвършената си и нищожна личност, много трудно поддаваща се на обяздване от ездача на Духа... Там на онова място е както в думите на онзи източен ученик, който след дълго пребиваване в сатори (самадхи), се върнал в ежедневно съзнание и поискал супичка. Хапнал, питали го как сега чувства нещата. Всичко е същото, казал той, - планините са планини, реките са реки... Хората обаче усещали нещо различно в този човек, той вече никога не бил същият! В него живеел нов елемент, квинтесенция, която езикът не можел да предаде, нова дименсия на различно световъзприятие, връзка с живата мъдрост... Ето тази връзка живее не на думи, а на дело в центровете на Учителя Омраам! В лекциите на Учителя Беинса Дуно също!

Ето няколко думи какво казва Михаил Иванов за Учителя, 2 години и половина преди да си замине.

Comme je ne pouvais pas toujours être avec lui,je vivais en ville, et beaucoup de frères et de soeurs vivaient а Izgrev, ça s'appelait Izgrev, cet endroit ou la Fraternité était faite, la collectivité, tandis que moi, je vivais en ville, et beaucoup d'autres aussi. Après, on faisait une promenade, un voyage depuis la résidence en ville, jusqu'а l'extrémitéde la ville ou était Izgrev. Pendant ce trajet, on pensait, on méditait, mêmequand j'étais chez moi, j'imaginais toujours le Maître Peter Deunov tellement beau, tellement rayonnant, tellementlumineux, tellement glorieux, je l'enveloppais dans des lumières, dans toutesles couleurs, comme quelque chose d'extraordinaire. Et quel était le résultatsur moi ? C'est curieux, je me sentais beaucoup mieux. Je me sentais dilaté, jeme sentais heureux, je me sentais plus pur, plus sage, plus raisonnable, plusfort, mieux portant. Ce travail que je faisais, qui n'était pas pour moi, c'étaitpour le Maître Peter Deunov, eh oui, cela se reflétait sur moi, sur mescellules. Cela changeait la vibration de tous les électrons. Et même mon visagedevenait plus lumineux. Et j'ai continué comme ça des années.



1er juillet 1984, Михаил Иванов , откъс от лекцията SYNARCHIE ET ARBRE DE VIE

Превод на подчертаните думи:

Аз си представях Учителя Петър Дънов толкова хубав, толковасиянен, толкова светъл, толкова славен, обгръщах го с всички цветове, като нещонеобикновено.


Не познавам Михаил Иванов, но познавам много хора, които са се учили от него. Едно нещо е сигурно, тези хора са се научили на работа и уважение. Всички работят наравно, няма богати, няма бедни; няма учени, няма необразовани.

Бил съм в различни центрове на Френското Братство, всички хора там РАБОТЯТ.

Бил съм много години на Рила, организирал съм много Братски сбирки и прояви в България, много хора ЧАКАТ, ГЛЕДАТ и КРИТИКУВАТ. На пръсти се броят тези, които РАБОТЯТ.

Това е тъжното. Ние имате заложби, но не ги използуваме. Те нямат нашите заложби, но и малкото, което имат използуват.

Нека се поучим от брат Михаил и другите добри ученици на Учителя и да РАБОТИМ.

Който си мисли ,че се боя от сблъсъци ,май ме е объркал с някого.Но истината е ,че досега нямаше разумни обяснения против Михаил Иванов.Цитираха се спомени на някого ,който може и по лични причини да не го е харесвал.Или пък разговори ,които не се знае как точно са записвани.
Това ,че не се споменава проблема ,съвсем не означава ,че няма проблем.Аз съм преживял обидите спрямо Михаил ,за разлика от някои от вас.Срам ме е, че изпадаме в нравоучение и мания за духовно величие ,когато дойдат чужденците ,които са негови последователи, в лагера на Рила..Част от нас искат непременно да ги вкарат в ''правия път''.И започват едни обяснения кой е най-великият Учител.
От една страна не харесваме Михаил Иванов ,защото е някакъв... ,а от друга -не отказваме да посетим братските групи във Франция,Италия,Испания...Защо отиваме на ''духовен обмен'' там, след като за огромна част от членовете им Учител е Михаил Иванов? Не е ли това висша форма на духовно лицемерие? Или предпочитате да се правим ,че то не съществува? Това е все едно хем да не харесваш съседа си ,хем да му ходиш на гости или да искаш помощ от него ,когато имаш някаква нужда.
Да се крие Истината беше метод на една политическа система ,която не обичаше духовността и гонеше хората от храма.Надявам се ,че ние сме различни.Аз вече писах ,че е необходима и официална позиция по този проблем.А не само да чакаме някой да ни помогне за изграждането на някой център или издаването на някои книги /Поне част от средствата в от 1990 г до 2000 г бяха от чужбина/.Защо не попитате каква беше ролята на последователите на Михаил Иванов за изпращане на различни помощи за някои по-бедни братя и сестри в началото на прехода? И дали споделят вашето мнение онези ,които останаха без работа и благодарение на помощта им успяха да си намерят такава в чужбина?

Можем да се вторачваме в отрицателните характеристики, да критикуваме и да се страхуваме, да възприемаме заплаха...

Можем да мислим положително, да използваме всички предоставени ни възможности, и да градим и създаваме. Ясно е кое е за предпочитане.

Не виждам никакво противоречие между целите и насочеността на форума, от една страна, и шанса да изградим училище и детска градина, където се прилагат методите на Учителя, от друга.

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

A, Ради, много навременно напомняне. И добре, че те прочетох - иначе по инерция сигурно щях да отметна точно "източноправославна". И въобще нямаше да се сетя за такива възможности за държавно подпомагане.
Лично аз го намирам за нормално - щом в България има достатъчно последователи на Бялото братство в крайна сметка като граждани имат право на това, което и другите.
Аз също бих се включила с каквото мога за осъществяване на такава идея.

Скъпи приятели,


Каним ви на поредния Астро-концерт на 12-ти февруари 2011 г. от 11ч.


(след беседа) в новия братски дом на ул. "Ген Щерю Атанасов" 2 в София.


Този път концерта е посветен на зодия Водолей.


Участват братски музиканти, а Йоана Стратева ще прочете избрани мисли от Учителя за цигулката.



Освен музикалната програма този път ще има и малък разговор за лютиерството.


В концертът ще чуете само инструменти изработени от лютиера Красимир Симов


и ще научите малко повече за изкуството на изработването на струнен лъков инструмент.


Заповядайте!

Честито, сестричке!

Човешко, твърде човешко...

http://vbox7.com/play:0f814b71
Човек който не е гледал възрастни хора едва ли би го разбрал...

Последни промени:

- направен е ъпгрейд на секцията за теглене
- направен е ъпгрейд на книжарницата; ще правя чести ъпгрейди на тази секция от сайта, за да добавяме нови функции и за оправяне на дребни проблеми; искаме книжарницата да се развива активно; малко по-късно днес е направен и нов ъпгрейд
- продължава работата по тестването и настройването на новия много по-мощен и съответно доста по-скъп сървър; има отделна тема за това тук: местене на нов сървър
- започна подготвителна работа по организацията, препрограмирането и местенето на астрологичната секция от стария сайт в новия
- започна подготвителна работа по подобряване алгоритъма на търсене в целия сайт
- започна предварително планиране за добавяне на изцяло нова функция към сайта за управление на проекти - онлайн и офлайн

Все още предстои планирания голям ъпгрейд на галерията. При добро развитие, до 3-5 седмици би трябвало да е факт.

Благодаря на всички за подкрепата! Искам да благодаря не само на тези, които активно и добронамерено участват и споделят своя безценен и уникален опит във форумите, но и на всички, които помагат за добавянето на материали към сайта - статии, лекции, снимки, уики, блогове, файлове за теглене с филми, музика, книги, списания, вестници, аудио лекции. Благодаря и на всички, които в мислите си ни подкрепят, които четат сайта и го намират за полезен. Също благодаря на всички, които ни съдействат финансово. След последните промени, това става все по-важно и критично.
Благодарение на всички вас, съществуването и активното развитие на този сайт е възможно. Както писах и преди: You make the difference!

Сега, между хората се проповядва пост; в църквите също се проповядва пост. И в единия, и в другия случай този пост се разбира като неядене на хляб, лишение от храна. Според мен, богатите хора трябва да постят, а бедните - да ядат. Защо? Понеже богатите са яли толкова много, че дори са преяли, необходимо е малко да попостят. Като постят, те трябва да дадат на бедни храната, която биха употребили за себе си. Днес се проповядва пост, но бедните, без да искат да постят, го изпълняват. И затова те постоянно се оплакват, казват: „Дотегна ни този пост! Няма ли да се свършат постните години, че да дойдат добри времена?" Като се говори за пост, трябва да се разбере неговият дълбок смисъл. Днес значението на поста е изопачено. Постът подразбира въздържане от зло, от престъпване на Божия закон, а не от ядене на хляб. Когато човек пости, той трябва да има предвид мисълта да даде през този ден храната си на някой, който е гладувал и е изгубил равновесието си. Който пости, той трябва да подкрепва своя гладен брат, защото никой не живее за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трябва да бъде нахранен; иначе той няма да бъде в състояние да работи.

"През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.

Някой казва: цели десет часа не съм ял, ще умра от глад. Не ял 10 часа само и мисли, че ще умре от глад! Не само 10 часа, но и 1000 часа можеш да не ядеш и пак да не умреш от глад. Но ако човек като не яде се безпокои, от страх може да му се пръсне сърцето. Ако разбира закона на неяденето и организмът му е пълен с нечистотии, той трябва дълго време да не яде, за да премине през огън и да се пречисти тялото му. За това нещо Природата има ред начини.

Когато организмът трябва да вземе храна, тогава тя му туря един силен тласък или подтик за ядене. Тя казва: ти ще ядеш, но няма да преяждаш, ще ядеш по малко. Често, през четири-пет часа, но по малко ще ядеш, да не преяждаш. А когато Природата ти казва да не ядеш, тя ще ти заключи устата и няма да можеш да ядеш. Ти казваш тогава: нямам апетит. И тръгваш при един, при втори, при трети лекар, които ще ти дават разни лекарства, да стимулират стомаха ти. Природата ти казва: „Не яж!" - и ти не трябва да ядеш. Когато майката не е опекла още питата, тя казва: чакай, питата още не е готова. Когато питата се опече, тя ще каже: ето, яж сега, питата вече е готова. Докато тя казва, че питата не е опечена, ти чакай, иди си върши работата.

Всички най-добри хора в света, всички светии, всички те са учени, но са започнали възпитанието си с този природен закон: да ядат, когато Природата казва и да не ядат, когато пак тя казва. Всяко нещо трябва да става на времето си.


"Дайте ни от вашето масло" от "Изново" том 1, НБ, XV г.

Сега, между хората се проповядва пост; в църквите също се проповядва пост. И в единия, и в другия случай този пост се разбира като неядене на хляб, лишение от храна. Според мен, богатите хора трябва да постят, а бедните - да ядат. Защо? Понеже богатите са яли толкова много, че дори са преяли, необходимо е малко да попостят. Като постят, те трябва да дадат на бедни храната, която биха употребили за себе си. Днес се проповядва пост, но бедните, без да искат да постят, го изпълняват. И затова те постоянно се оплакват, казват: „Дотегна ни този пост! Няма ли да се свършат постните години, че да дойдат добри времена?" Като се говори за пост, трябва да се разбере неговият дълбок смисъл. Днес значението на поста е изопачено. Постът подразбира въздържане от зло, от престъпване на Божия закон, а не от ядене на хляб. Когато човек пости, той трябва да има предвид мисълта да даде през този ден храната си на някой, който е гладувал и е изгубил равновесието си. Който пости, той трябва да подкрепва своя гладен брат, защото никой не живее за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трябва да бъде нахранен; иначе той няма да бъде в състояние да работи.

"През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.

„Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми - от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са - нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите.

За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града - първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (- Ако някъде ни следят да ни застрелят, трябва ли да минем през това място?) - Ако не сте готови, минете от друго място. (- Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) - Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел - ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек - с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.”

„Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката - лявата и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие.”

Из „Гордост и тщестлавие”, МОК2, 24.01.1923 г., София

17. Наставление:

Никога не излизай вън от границите на възможното.

Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.

Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро.

Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта.

От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.

Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже
за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш.

Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.

Овцата в устата на вълка не давай.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.

Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече.

Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.

Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава.

Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.

На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай.

Знай, че качествата на нещата винаги се оставят, каквито са си.

Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.

Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги.

Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.


Из „Личен бележник на Петър К. Дънов“

...силата на думите не седи във високото изговаряне; те са силни дотолкова, доколкото са истинни и приложими; те са силни дотолкова, доколкото са в съгласие с Божественото у човека; Казвате: трябва да се говори истината! Така е, трябва да се говори истината, но има неща, които са само външна опаковка. Да се говори истината на човека подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човек се подмладява, когато прилага нещата. Ако един народ прилага законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той ще се обнови напълно.

"През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.

"Аз желая, като срещна един ученик, да мяза тъй, на мъж. Аз ще ви дам един път какво трябва да бъде мъжкото лице. Като те срещна, тъй, трябва благородното да излиза от очите, от лицето, да има една черта постоянна, пък лицето постоянно да се движи – пъргаво, тъй, живот да кипи. Пък и този брат, като го срещна, тъй, да има принципа на Правдата. Няма по-низко нещо за мъжа от да лъже. За жената, по как да е, но за мъжа... На мъжа да бъде малко груб е простено, но жената да бъде груба не е простено. Мъжът да бъде несправедлив – то трябва да бъде изключение в него. «Мъж съм аз: лъжа – никога!» А жената – никаква грубост! Тя трябва да има такова благородно сърце, отзивчиво – по това се отличава. Жена е само тази, която никога не се обижда. Аз наричам жена тази, която никога не се обижда. Аз употребявам тази дума – «обиждане», в много хубав смисъл. Ти не можеш да размътиш океана. Разбирам: жената да бъде едно езеро дълбоко, че какъвто камък да хвърлят, тя си е бистра. А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той си е все същ. Каквито бомби да хвърлят отгоре му, той е като онези непоколебими скали, не се чупи."

"Мъжът, ако обича лъжата, жената се е научила от него; пък ако жената не е благородна, мъжът е научил грубостта от жената. Мъжът не е родил грубостта. Благородството, търпението е свойствено на жената и мъжът учи търпението от жената. Мъжът трябва по женска линия да ги получи от майка си. Откъде трябва да дойдат, сега, някои добродетели? Аз говоря сега за Космичната Жена, за Девата – от Нея идва туй търпение. Или, казано на наш език, идва от областта на Божествената Любов."

Из беседата "Координация на силите", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

Реших това да го публикувам тук, защото май пасва в темата за ежедневието:

Днес реших да напиша разказ за „тази жена”.



Виждам я в местния супермаркет. Работи като касиерка. Когато за първи път я видях, беше очевидно нова. Излъчваше огромна нервност и страх, ръцете й трепереха, докато набираше числата и броеше парите. Погледът й беше мътен. Беше очевидно, че е преживяла нещо разтърсващо. Прочитах мислите й: „За нищо не ставам, пак сгреших, всички ме гледат, ще ме уволнят”. Мога само да предполагам какво е миналото й. Дали е била дълго време безработна поради проблеми с психиката, а дали тези последните не са били свързани с някаква лична трагедия? Жената ми се струваше добър човек, но доста податлив на външни влияния. Всъщност вътрешно много мека и мила, но това всичкото беше обвито от страха и от разконцентрирания поглед. Тя беше развалина, която с последни сили се бореше да оцелее. И тази работа беше нейният шанс.



Казах си тогава, че може би няма да изкара дълго там, просто от горчив личен опит с реалностите на такива места, на които и аз като беден студент и не задължително желан емигрант в самото начало на престоя си в Берлин се бях нагледала. Обикновено хората на подобна работа имат малко толерантност към чувствителни и психически разклатени души. Обикновено направо те удрят с тигана в лицето. Работната среда често е агресивна и непрощаваща. Затова се питах колко ли тази женица ще издържи преди някой шеф да й каже, че е неефективна и нямат нужда от нея. Сигурно работи на все още временен договор, така че това не би било проблем. А и парите от такава работа не са много, човекът е изложен през цялото време на стрес. Малко хора не „полудяват” от това седене и тракане по касовия апарат като машина и с бясна скорост - защото такива са стандартите за скорост тук. Клиентела много. Хем да си бърз, хем да не сгрешиш, хем да не забравиш да поздравиш - малко го могат.



Не ходя често точно в този супермаркет. Затова чак след месец или повече отидох пак там. Жената все още беше на работа. Беше станала уверена. Погледът й все още издаваше страх и минали рани, но беше по-ведър. Не гледаше вече само в треперещите си ръце, а се усмихваше на хората, поздравяваше ги. След още един месец вече я видях да си разменя кратки реплики с тях. По лицето й имаше руменина. И според мен под обвивката от болка и страх постепенно изплуваше... тя. Истинската тя. Един ведър, мил, обичлив човек. Нестандартно обичлив и нестандартно показващ тази своя обичливост и чувствителност на клиентите. Казах си: „Какво прави една работа за човека.” Убедена бях, поне в самото начало на „познанството ни”, че тази работа е всичко, което тази жена има. Чувството ми беше, че е загубила всичко останало, та дори и себе си почти. След около година на тази работа, тя вече беше една от „печените” стари служителки, със самочувствие, но за разлика от много хора, тя не използваше това, за да грубиянства и да се държи надменно с другите, а беше много мека винаги - и с колеги и с клиенти.



Две години по-късно отново ми хрумна, че отдавна не съм се оглеждала в този супермаркет за нея. И в началото изобщо не я видях и вече си мислех, че може да е намерила нещо по-добро. Но не. Тя беше там, но беше неузнаваема. С нова прическа, с нов цвят на косата, кожата на ръцете й очевидно поддържана вече, а не изсъхнала и бледа като преди. Никакво треперене. И най-вече този живот, тази руменина по лицето й - все едно някакъв нов прилив на кръв я беше изпълнил. Може би към професионалните успехи се е добавило и малко лично щастие?



Понякога доста дълго се заглеждах в нея и тя ми хващаше погледа. Чудя се примерно дали тя ме помни - защото макар и не често, от две години ми се мярка физиономията в този супермаркет. През последните две седмици пък ми се прииска да пиша за нея. Защото това е една история, достойна за разказ. Искаше ми се обаче някак да я заговоря, да я усетя като човек, макар и в две реплики. И последния път носех някакви стоки от друг магазин, а трябваше да вляза в техния и хоп! отидох точно при нея и казах: „Вижте, тук имам някои неща, исках да ги покажа, преди да вляза.” Жената стана от мястото си като пружина, набързо хвърли поглед върху съдържанието на торбата, погледна ме с едни такива големи очи на най-най-добрия приятел на човека и каза: „Много мило, благодаря”. И когато ми каза това, все едно ме огря една много мека светлина, която отнесох нататък със себе си.


Чувствителност и доброта, но и преоткрита сила. Ето това пожелавам на всички.

Хей приятели! И ако това не е синхронност...
Околоседмица при нас в Бургас беше една изключително мила, симпатична и скромна сестра - Димитра Грамбелова от карловското село Куртово. Всяка сутрин танцуваше с нас Паневритмия. Още първият ден от престоя си тя ни показа една малка красиво оформена книжчица + диск към нея - 83 кратки песни, на които тя казва, че не е автор, а само смирен проводник. Към всяка песен Димитра е дала описание как и в какъв момент в нея е "дошла" поредната песен. На третата минута вече притежавах книжката, защото почувствах, че силно ме привлича. Когато отидох в офиса си, веднага пуснах диска и...полетях! Песните на Димитра са прекрасни откровения, бликащи направо от сърцето. Изпълнени са от нея акапела. Може би това, че гласът й не е школуван, прави изпълнението още по-вълнуващо. Когато преди малко прочетох тази нова тема, звъннах на сестра Димитра и помолих да представя пред вас нейните песни, както и да напиша нейния телефонен номер за тези от вас, които искат да се свържат с нея и да чуят прекрасните й песни, на което тя отговори положително и много се зарадва. Позволявам си да цитирам предговора към книжката:
"Прелитат като гълъби бели, тук на земята, да ни разкрият небесни тайни, мъдрости, истина, любов и радост, божествени повели и закони!
Началото на "Пристигането" им е 2001г., неочаквани, нетърсени, а много прекрасни.
Сутрин посрещам изгрева на слънцето на един хълм, отстоящ на половин час път от дома ми в с.Куртово, община Карлово.
Тази програма - посрещане на слънцето, изпълняване на физически упражнения, молитвен наряд и накрая Паневритмията, я прилагам от 1995г. до ден днешен. Ставам сутрин преди изгрева, изкачвам се на върха, изпълнявам си цялата програма (което ми отнема около 2.30часа) и бодра и щастлива с песните на Учителя Петър Дънов се завръщам в къщи. Така продължи до 2001г., когато една сутрин след завършване на програмата започнах да се приготвям за тръгване и запях."
Телефонът на Димитра е 0897 200 673.
Благодаря ти, Димитра!

„Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете.”

„Добрите мисли са съд, в който Господ ще излее своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземете съд назаем –прочетете някоя добра книга, извадете от хората красивото. Да няма одумване – който иска да успява, да не одумва.”

„Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици. Те са прочути развалячи, затова трябва да напуснете тия учители, които развалят. Яви ли се във вас една лоша мисъл, която иска да реже със своя нож и да разваля, изхвърлете я навън.”

„Вашите мисли са живи, те като деца играят във вас и около вас. Влезе ви някоя мисъл в главата и ви смути, например казали нещо за вас. Мислите могат да ви разтревожат и да ви владеят. Не, вие трябва да ги учите.”