Alexander Mitev

Не знам да не се повтарям, но и аз имам огромна непоносимост към сърдене

Да, връзката ви ще е трайна.

Още малко и почти ще почна да те съжалявам... Не си жертва, никога не си била, макар че държейки се като такава, това носи несъзнавани печалби. Тревожността е наистина добър подтик към осъзнаване и промяна. Разбирам, че съм препоръчан - искрено и с ръка на сърцето благодаря за което! Парите не са основен стимул в работата ми - никога не са били. Обаче приемам само когато са изпълнени определени условия, както и държа всичко, което поставя като задачи, да бъде изпълнявано. Не си спомням и не съм преглеждал другите ти теми, но засега, по това, което по-горе пишеш, не виждам в теб мотивираност за интензивна работа, осъзнаване и учене - самосъжаляваш се, поведението ти излъчва обвинителна агресия към лошия Живот за това, че видите ли, си позволява да ти даде тези отвратителни според теб състояния... 

На която и да предложи брак, другата ще му е любовница.
Ти каква искаш да бъдеш, съпругата или любовницата?
И двете роли си имат предимство.
Разбира се, възможно е, той да се ожени за трета и тогава и двете да сте му любовници.
Като се размисля, вариантите са доста и все интересни.
Обмисли ги и влизай и с двата крака в играта.

"Нямам сили" или по-скоро, "1) не си вярвам достатъчно, 2) робувам на статукво и навик и 3) голяма част от мен е съгласна със зависимото положение, тъй като така е по-лесно, а аз не си вярам... --> кръгът се затваря...
 
Може би, г-н Баев е прав!Проблемът е че не си вярвам достатъчно,а когато човек няма достатъчно вяра в себе си,започва
да живее живот,който другите отвън искат да му наложат и който не кореспондира с неговата душевност и губи посоката на своя живот!
Когато човек не вярва достатъчно в себе си,другите му посочват и посоката и пътя по който трябва да върви,но вървейки по този наложен път съвсем се изубва,защото това е избор направен от неверие и от позицията на страх,че трябва да се съглася с мнението на другите,за да угодя на техните мечти и желания ,да се закрепя за някой,който е стабилен,за да преживея и аз в този живот,вместо да се боря за свои мечти!
Така е,робувам на статуквото и на навика да се ОПЛАКВАМ и да хленча,вместо да използвам ситуацита за растеж, да се науча да отстоявам собствената си позиция и да изградя в себе си стабилност и увереност,а не да я търся в другите!

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не.
Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден. 

Горното изследване разчита на въпросници, а не на преки изследвания, което е крайно недостоверен и практически дисквалифициран от твърдо експерименталната наука начин. Освен това, е насочено единствено към гледането на порно, без да се отчита дали е или не е свързано с мастурбация и в каква степен. 
 
Кристиана, благодаря за доверието - евентуално от лятото ще мога да приема нови хора. 

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не.
Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден. 

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не.
Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден. 

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не.
Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден. 

Хм, много интересна тема. Може ли да попитам кои са ТЕ? Тези, които те притискат, вменяват и правят нещастна.
 
Аз чета, но проблем не виждам:
1. Ти не го харесваш и не искаш нищо интимно с него.
2. Някакви "ТЕ" изказват мнение различно от твоето. Е, и? 
 
Аз смятам, че връзка не се започва защото някой ще бъде с теб докрай, а защото искаш някой да присъства в живота ти, който, между другото, и без този някой си е добре.

Снощи на групата ми говорихме за раздиращата "игра" между комплексите в сянката и моралната цензура. Ето, в случая твоите орално - мазохистични динамики... Страх от самота, типичната орална липса, плюс мазохистична вина, компенсирани с обсебващото и доминиращо поведение, с актинг аут-а на ината, понякога със съблазняване, понякога с "аз съм права!"... Как се преодолява това? Първо, с осъзнаване автоматизираните мисли и базисните вярвания зад тях и преработката им - това е няколко месечна работа, но правенето и води до пекрасни резултати. Помощни методи тук са и психотелесните опити за себезаявяване и доверие в себе си, подходящите утвърждения, визуализации. Специално място имат поведенческите експерименти, дизайнирани в същите две посоки: доверие и себезаявяване. Те може да са всякакви, но работят изключително силно - час такава работа се равнява на десетина сесии в кабинета! Та, път има, не си уникален случай - започни да се виждаш с терапевт!
 
За вината - тя е просто страх. Страх от непокриване изиксванията на важния интернализиран друг и автоагресия, самобичуване, тъй като ме е страх, че той ме отхвърля... Като работиш по страха си от отхвърляне в кабинета с ролеви игри, в житейска среда със споменатите поведенчески експерименти и т.н., се топи !
 
Та, в твоя град има терапевт, насочил съм те към него. В София Дора може да те приема, или Мадлен... 

Пращайки ви това куче, Бог показва, колко много ви обича.Представяте ли си първо да беше дошло внучето ви.Тогава всичките тези емоции бихте изпитвали по повод на неговото поведение и състояние.Би било кошмар, защото самообвинението ще ви съсипе.
 
Така че, адаптирането ви към кучето е, вашата подготовка, след време да станете една спокойна и уверена баба.
 
ПП четейки темата ви, съпругата ми допълни - и и препоръчай, да си вземе още едно куче.
Послушайте я,  пиша този пост, заобиколен от четири борещи се кучета и ми е много уютно.

А аз ви съветвам да отворите още 999 теми - тогава след 999 часа, като прочетем всички, можем да повикаме на помощ и целия китайски народ, а и поне милиард и половина от индийския. Но, може би тогава би било необходимо отварянето на още няколко хиляди теми... Мдаммм...

Здравейте! Имате пет отворени теми, едната от които преместена, тоест в края на краищата остават четири... Докато ви четях и следвах потока на объркването ви, в същото време ви чувствах - вас като личност, между редовете, като емоционален пълнеж и характеровва структура. Разбирам огромната ви нужда от внимание, грижа, сигурност, подкрепа, стабилност. Нормално е да ги искате. Моята теза обаче е, че човек сам случва живота си и външните събития и факти отразяват вътрешните. Не говоря за някаква мистика. Просто както човек възприема света, себе си и хората, автоматично се държи така, че възприятията му да станат реалност, на принципа на самоизпълняващата се прогноза (вид когнитивен механизъм). Това, което залива и вас самата като сраснала се с вас психодинамика, но и другите наоколо ви, е: аз съм зависима; аз не мога; не се справям; аз съм жертва; лошият друг ме тъпче; животът ме мачка; аз съм неразбрана; не съм обичана; лошият друг ме наранява; длъжен си ми, но не ми даваш и ме онеправдаваш... Тези са някои от програмите, които долавям във вас. В тях живее много страх, неувереност, нерешителност, вкопчена прилепналост към сигурния друг, сигурното място, сигурното знание... Като реакция и компенсация поставяте уж защитното многомислено предъвкване, негативизъм, невротични и безплодни опити за напрегнат свръхконтрол... Ако бъдете честна със себе си и имате капацитет да го осъзнаете, можете да видите, че самото ви поведение предизвиква, валидизира и увековечава поддържането на изброените програми. Сякаш сте като вакуум, който дърпа, иска, мрънка, вечно иска още и колкото и да му наливаш внимание и разбиране, никога не е достатъчно. След време, при общуването си с вас, партньорът ви, колкото и устойчив да е, започва да се дразни и да променя отначало добронамереното си поведение към вас, превръща се във все по-агресивен, неглижиращ ви, все по-малко се опитва да разбира, става все по-нараняващ и груб. С характеровите наличности, които носите, е вероятно да привличате партньори, които да задоволяват програмите ви. Но истината е, че докато не ги промените в самостойна самоувереност, вътрешна пълнота от обич, зряла радост и висока самооценка - и с ангел да се съберете, въпросните програми, които носите и които ви носят невротичната печалба на едно полудетско и без истинска отговорност за смисъла, щастието, реализацията и живота си съществуване - същите тези програми се проектират в партньора ви и го моделират. Превръщат го в насилника, в грубияна, в неразбиращия агресор. Не животът, не партньорът случват живота ви така както се случва. Вие самата несъзнавано така пречупвате реалността и се държите, че въпросната зависима неувереност и ситуация на жертва да стане факт. Разбира се, освен че съзнанието (и подсъзнанието) определя случването на живота, битието също му влияе. Външните промени, рестарти, нови посоки са важни. Но, ако не променим вътрешните си установки, ситуациите в живота се преповтарят! 
 
С написаното искам да ви кажа, че тревожните ви състояния и натрапливостите, които споделяте, са връхчето на айсберга на психичната ви вселена. Хубавото е, че животът е изключително мъдър и самата работа по симптомите, в случая по релаксирано, медитативно стоене в незнаенето, в неотговарянето на натрапливите питанки, вече сблъсква с характеровите програми и страхове и ги променя, неутрализира! Как се прави това? Има цяла дисциплина - психотерапията, в която се ползват поведенчески, когнитивни, психотелесни, медитативни/ хипнотични и трансперсонални методи, ролеви игри, поведенчески експерименти в реална среда и т.н. и т.н. Тук можем да ви дадем някои общи насоки, но това, което би ви помогнало истински, е няколко месеца терапия при резултатен психотерапевт! Вътрешните промени водят и до външни. Никога не е късно човек да се преквалифицира, да се до-квалифицира и реализира. ВЪпросът е обаче, че доколкото вътрешно намирате собствената си сила, смелост, самоувереност, вяра в Бога и себе си като част от него, дотолкова можете истински и здраво да се реализирате и външно, професионално и социално! Никога и на никого не сте била жертва - не! Несъзнавано сама си причинявате състоянието си на жертва. Подсъзнанието ви си е свикнало - така отговорността за живота се изнася навън, в лошия друг. Всичко тръгва от деството, да. Но след кратък анализ, в рамките дори на една само сесия, дори и без директен разговор за миналото, всичките ви заложби вече са виждани от добрия психотерапевт. Оттам насетне работата е напред, в посока промяна!
 
Още малко за жертвата. Дори човек да е лъган, мамен, реално да се случват в живота му трудни неща - не това го прави жертва. Психичното възприятие, наситено с разбиране, готовност за учене, връзка с една по-голяма мъдрост, определят човека като съ-творец на Твореца, като съзнателен човек. Такъв човек може да възприеме дори и трудните ситуации с благодарност и да се учи от тях, съзнавайки, че човек сам е творец на съдбата си, а понякога се налага чистене и растеж чрез неслучайните външни и вътрешни трудности. Дори обаче човек да е поставен в идеални външни условия, заобиколен от добри и любящи хора, ако в него живее вярването "аз съм безпомощна и зависима жертва", възприятието несъзнавано се пречупва така, че човекът се вижда като жертва. Ако иска да се учи, променя психиката си. Ако ли не, просто бяга от такава благоприятна среда и сам си намира такава, която да задоволява "любимите" му програми, както прасенце иска да се върне в локвичката си, бягайки от морето от възможности! 
 
Успехи!

Творческият процес е неразривно свързан с депресията.
Креативността, при която очакваш да създадеш нещо ново; или несъздавано досега или невиждано по този начин. Знаеш, че можеш да твориш, защото вече си го правил по различни начини. Може би дори вчера и е имало случаи, когато се е получавало безумно просто.
И ето идва моментът, когато очакваш креативността, усещаш процесите й, които обхващат тялото и ума, усещаш характерните белези, но все още нищо креативно не се се ражда от същността ти. Няма я промяната към това новото, което ще обявят за творчесто, а теб ще освободи от депресията на очакването. 
Не можеш да планираш творческия преход, не подлежи на твой контрол, идва, когато сам дойде и когато не го чакваш. 
 
И ето идват моментите, когато отнякъде се появяват елементи и хора, които се опитват да те отвлекат от собствения ти живот на усамотение с дарбата ти и искат да те въвлекат в изкривена социална комуникация. Обажда се зовът на гените, който крещи "обичай, обичай, обичай...или поне прави секс". 
 
Всичко това обременено от фалшивите вярвания, които си облякъл, защото и ти си човек нуждаещ се (уж) от любов и топлина. Голяма илюзия, защото твоята любов е да се откъсваш от света, когато е нужно, за да може да дойде моментът на творчество, когато депресията се въздига в удовелтворителната си страна. 
 
И ако се поддадеш на вината, ако се поддадеш на другите, ако очакваш някой от тях да излекува депресията ти, то това е стъпката към ада. Защото творческата личност не може да разчита абсолютно на никого да го избави от депресията. Може единствнео да приеме, че творчеството ще се проявява тогава, когато само избере и тогава ще получи успокоение. И затова трябва да се огради от празните и безумни очаквания и изисквания на околните. 
 
Илюзорността, която те отвлича с дребнавостите на обществото само ти пречи да се освободиш от депресията. 
 
А Яворов пострадва заради истеричността и самоубийството на Лора. Ако беше нормален човек, въобще нямаше да се занимава с нея.
 
Прекалената отдаденост към духовността на някои творчески личности ги кара да влизат в илюзорен свят и да забравят какво е нормалната човешка любов и да забравят да обичат себе. Забравят реалната любов в името на злоупотребата с духовни ценности. 
 
Злоупотреби на физическо ниво - физически заболявани. Злоупотреби на духовно ниво - психически заболявания. 
Ако Яворов не се бе вързал на истериите на Лора да изпитва вина, щеше да е жив. 

Първият, за когото се сещам в момента, е Яворов. Един живот, пълен с разочарования.
Първо - прекратено не по негово желание образование и нежелана професия.
Разбити революционни мечти и идеали - очернени в кървави междуособни и меркантилни задкулисни игри. 
Смъртта отнася платоническата му любов и близка душа - Мина.
Трагични обстоятелства съпътстват романа с Лора. Особено нейното самоубийство, за което той смята себе си виновен. А щом е виновен - присъдата е смърт - такива са харамийските закони и законите на честта. 
Финалната линия е позорът и несправедливостта - обвиненията, съдебният процес, общественото мнение. 
 
Та за тази смърт - не е девиантно, по-скоро точно невъзможността да се отклони от нормите на неговото общество предизвикват самоубийството. И да - лична легенда е. 

Всички ще умрем.Аз ще умра, децата ми ще умрат, внуците и правнуците ми също.След максимум 200 години за мен никой няма да си спомня.
Това са фактите.Няма как да се измъкнеш нито ти, нито аз от смъртта.
И какъв е извода от този факт?
 
За мен той може да е само един-да живея пълноценно всеки ден и час, наслаждавайки се на определените ми минути живот които и аз не знам колко са.
Както се казва, смелите умират само веднъж, страхливите стотици пъти.
Помисли си, наистина ли смисъла на живота ти ще бъде само този-да умираш стотици пъти.
Някак си, не виждам разум в това.
 
Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е ес­тествено. Сократ отворил очи и казал:
-  Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си  изживях живота,  изживях го напълно.  Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка.
Някой попитал:
- Не се ли страхуваш? Сократ казал:-          Не виждам причина защо човек трябва да се стра­хува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и то­гава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в жи­вота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, а каква радост е да ре­шаваш проблеми, създава стимул.
 
 
   Един дзен-учител бил запитан - голям император дошъл да го разпитва, защото се страхувал от смъртта като всеки друг. А разбира се императорът има много повече да загуби от просяка. Затова императорът трябва да се плаши повече от смъртта отколкото един просяк. Смъртта ще от­неме повече от императора отколкото от просяка, затова очевидно и страхът е по-голям. Той остарял и дошъл при дзен-учителя с думите:
- Кажи ми нещо за смъртта, учителю. Учителят казал:
- Ами че откъде да знам аз? Императорът казал:
- Но ти си просветлен, учителю. Той казал:
- Да, но жив, не мъртъв. Откъде да знам за нея.Хората, които са живи, идват при мен и питат "Какво е смъртта?". Духове­те също идват при мен и питат "Какво е животът?".
 
Моля ви, докато сте живи, живейте, така че като станете духове, да не ходите при учителя да питате "Какво е животът?"

Това е неправилното тълкуване на сентенцията : Отнасяй се с ближния си така, както би се отнесъл към себе си. или Отнасяй се към ближните така, както Бог би се отнесъл към теб! 
Това съвсем не означава, че другия е длъжен или по някакви невероятни закони на справедливостта, която по принцип не съществува, другият ще прави това, което ние смятаме за правилно.
 
В твоя случая има смисъл - няма да позволя да ме бият и унижават, така както аз не бих се била и унижила. Така както Бог не би го направил с мен.
 
Всичко останало се отнася към психологичната проблематика и е изкривена форма на горното. 
Разбира се, всеки човек е господар на живота си сам избира как да продължи магичната формула АЗ СЪМ........., която ще управлява живота му.
 
Може да е : Аз съм силна, уважавам Себе си и имам право на качествен живот.
А може да е: Аз съм слаба, неуверена и не знам какво да правя с живота си. 
 
Но не забравяй: Аз мога.
 
Желая ти успех от сърце, надявам се да стигнеш до правилните хора, които ще променят посоката ти. Успех!

Това е типичното мислене за всички жени в твоята ситуация. Живеят с вменено чувство на вина, което обръщат срещу себе си, във вид на свръх изисквания - "да мълча, да бъда по- послушна, да не го нараня, да му угодя" . Това съответно оформя едно самопогубващо поведение на постоянен страх и ниска самооценка, непрекъснати самообвинения и в крайна сметка стъпкване на Личността. 
Народопсихологията ни, векове наред е толерирала подобен тип поведение и жените много бързо го припознават като правилното. Един път случил се този процес или изградил се като мисловен модел много трудно се повлиява терапевтично. Дори и да се стигне до раздяла, много вероятно е следващия партньор също да е агресивен в една или друга форма.
 
Съпругът ти е дълбоко наранен и вероятно много страхлив човек, това е класическата характеристика на агресивните поведения. За да обслужи този свой страх, той има нужда да властва, а това най - добре става чрез подчиненото положение на някого. Най - лесно е това да се случи със съпругата, която често е характер, който позволява подобен тип отношение и се пренася към децата.
 
Вие сте като скачени съдове, той има нужда да обслужва страховете си чрез властване и ти му помагаш, а ти имаш нужда да обслужваш своите, чрез подчинение и ти го правиш. Проблемът е, че в цялата ситуация най - потърпевши са децата.
За да добиеш представа какво се случва ти давам линк към конкретната глава в книгата "Отровните родители" , като съвета ми е да я прочетеш, за да добиеш цялостна картина, за това какво се случва с вече порасналите деца от подобен тип семейства и какви са стратегиите за справяне. http://chitanka.info/text/26986/9#textstart
 
През терапевтичните курсове, които водя на тази тема ежемесечно минават много, вече пораснали деца, които едва в средата на живота си осъзнават, колко ниско е качеството на живота им, заради израстването им в изброените родителски модели.
 
Съветвам те да попиташ психолога за центрове за работа с жени жертви на домашно насилие, там ще се срещнеш с хора преминали през подобни ситуации и варианти за справяне. До колкото знам, голяма част от тези центрове са финансирани по проекти и консултирането в тях е безплатно.

Здравей, не знам дали го осъзнаваш, но ти попадаш в групата - Жертви на домашно насилие - което е сериозен психологичен проблем.
Не случайно има цели центрове за подкрепа на жени в подобно положение, по простата причина, че те дори и да искат често не успяват сами да се измъкнат от тази ситуация.
В много случаи жените дори измъкнали се от ситуацията се връщат при съпруга след поредното извинение и съжаление, и така докато нещата не станат наистина с фатални последствия. 
Ти не можеш да промениш мъжа. Той има психологичен проблем, който ако не желае да работи над него дълго, упорито и с много мотивация, нищо не може да се получи. До тук с илюзиите.
Детето ви вече е приело последствията, за съжаление без да го съзнава майката в тази ситуация става пасивен участник в програмираните травми, които се нанасят на децата. Пасивен, тъй като подкрепя модела на поведение на агресора и не изважда детето и себе си от тази ситуация.
Срещата с психолога е добър вариант, но ако тя се случва инцидентно с много усилия, няма да има резултат. Необходима е работа за повишаване на твоята самоувереност и вяра, за да успееш да промениш ситуация.

Извинявам се - не съм специалист, но ще си позволя да изкажа мнение. 
Изобщо не искаш да помогнеш на приятеля си, а на себе си! Искаш да задоволиш собствените си представи, предразсъдъци и потребности, променяйки него. 
Не виждам приятелят ти да иска да се осъществи сам, без тази болна връзка с родителите си. 
Защо трябва вашите да се познават с неговите родители?
Защо трябва ти да ходиш у тях и се сближаваш с баща му?
Защо трябва той да отиде на бригада? 
Защо непременно трябва да учи?
 
И последно - приятелят ти дойде ли да те помоли за помощ или ти (комплексите ти) решиха, в колко голяма нужда е той?

Отложи следването и започни работа.Каквато и да е работа.Всъщност, работата е универсално средство, което може да се приложи към всяко психично разстройство.След като научиш, това, на което ще те научи системният труд, може да запишеш и учиш.

Умът иска да контролира и загубата на контрола... Препоръчвам книгата на живота, която е неправилна от гледна точка на ума. Пълен хаос е за ума. Само за любящото сърце е пълна с ред! 
Какъв правилен терапевт ли? Такъв, който е пълен провал, абсолютен слабак, тотален смотаняк от позицията на клишираните представи - само така може и вас да научи да приемате слабостта, липсата на его контрол и сърдечната радост. Защото няма как да я има човек, ако не може да загърби условностите и живее от душа!

Много интересни въпроси, ще се опитам да им отговоря.

Цитат: Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам."

Не знам какво се разбира под фатално, но във всеки случай не е никак полезно за която и да е връзка. Част от проблема е, че човек с ниско самочувствие не само привлича, но и активно избира хора като себе си. Той подсъзнателно избягва връзка с човек, който има добро самочувствие и дори когато такъв се опитва да установи връзка, си намира оправдание да я избегне. В редките случаи, в които започне една такава връзка, , с голяма вероятност тя е обречена на провал. Причината е следната - човека с ниско самочувствие, който не се харесва, знае това и когато е харесан от другия, най – често реагира по два начина:
- Отказва да приеме, че е харесван заради това, което е. Започва да си мисли, че другият е с него поради други причини - пари, власт или каквото и да е. Това, разбира се, не го прави щастлив. Често се появява и ревност - щом аз не съм хубав-а( или друго), той ще си намери друг а мен държи само заради изгодата.
- Приема, че е харесван, но мисли, че това е грешка, заблуждение и непрекъснато се стреми да се преструва, само и само да угоди на някаква въображаема представа за това какво хресва партньора му. Всъщност той играе роля и не е себе си. Рано или късно това уморява, защото страхът, другият да не разбере заблудата и го остави, е голям. Тук идва и опита другият да бъде контролиран, да бъде само с него, да не ходи никъде, защото може да срещне по – добър.

В първия случай човека ревнува, но не е толкова уплашен –той знае, че все пак облагата задържа партньора при него. Докато във втория случай страхът е водеш, не ревността. Последствието и от двата вида поведение е разпадане на връзката.

Цитат: Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните?

Разбира се има и други фактори, но сама разбирате каква е неговата роля. Ниското самочувствие и на двамата в една връзка я прави нещастна, но и много стабилна.


Цитат: После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам."

Ниското самооценка на човека се формира в процеса на възпитанието и причина за това са родителите, но тук не може да се говори за вина, защото всеки пълнолетен човек има избори и ако осъзнае, че проблем му е ниското самочувствие, негов избор е да го повиши, а не да обвинява родителите си за това. Така че ако ставаше дума за 17 годишно момче, аз бих искал да се видя с родителите му и бих бил доста критичен. Но сега...

Цитат: " И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя."

Ако човекът е със стабилно самочувствие, вие най-вероятно няма да го изберете. Ако го изберете, вероятно ще се получи една от горните две ситуации.

Цитат: "Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време."

Ще кажа само, че нито гърдите ви, нито бричовете, нито цвета на косата, нито ръста има значение, защото каквито и да са те, той щеше да намери нещо друго, с което да ви унижи. Избрал е тези качества, защото явно и вие не ги приемате и така ви наранява. Но ако вие ги харесвахте, той би спрял да ви говори за тях, защото нямаше да има реакция от ваша страна.

Цитат:"Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?"

Не! Разбира се, че не. Щом има кой да го търпи.



Всичко това са разсъждения „по принцип”, те може да не се отнасят към вашия случай. Но има нещо, което е за вас. То ще ви обясни и защо връзката ви ще бъде трайна и винаги ще намирате оправдание за неговото поведение..

Искам да се поставите за момент на негово място. Представете си, че сте човек с ниско самочувствие, който поддъжа връзка с друг, с още по-ниско такова и тази връзка му подхранва егото. Отделете няколко минути и си представете тази ситуация. След това си представете, че „другия” иска да ви напусне. Как ще реагирате и бихте ли го позволили? С опита си да ви напусне, той буквално ви убива и без това ниското самочувствие. Сега разбирате защо приятелят ви няма избор, той трябва да ви се обади. Вие също нямате голям избор, защото вашия приятел е по-малкото зло от това да бъдете сама, така че ще откликнете и ще се съберете. Тъй като и двамата вътрешно не се чувствате удовлетворени от връзката, разделянето и събирането ще продължи.



Отново ще споделя лични впечатления, които отново вероятно не се отнасят до вас. Ако мъжът е с много ниско самочувствие, това да доминира само над една жена, често не го задоволява и си намира още една или повече, които му позволяват да прави това с тях. Скоро имах пациент, който буквално беше полудял от гняв, че една от трите му любовници бе разбрала за другите две и искаше да го напусне. Причина за гнева му бе не това, че я обича, а защото страдаше егото му и това, че остава с две любовници го влудяваше. Не можах да му помогна.