сиси1

Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.

Много благодаря за съветите и подкрепата!
По лесно се живее,като усетиш вниманието и подкрепата на добри хора като вас!
По лесно е,когато знаеш че има кой да те разбере и подкрепи в трудният път на себеопознаването и промяната!
Голямо БЛАГОДАРЯ,че ми връщате доверието в хората,което бях изгубила!
Аз не вярвах,че някой ще ми обърне внимание камо ли толкова бързо.
Направихте днешният ми ден по добър и бих се радвала ако мога да отвърна със същото!
Бъдете здрави!
Наскоро научих едно много смислено пожелание,което отправям към вас:Пожелавам ви достатъчно!

Здравейте! 
Как се лекува е един много коварен въпрос? Явно вие още живеете в утопията, че сте болна. Това със сигурност е така, тогава. И понеже нашият ум е толкова гениален, че той е готов постоянно да ни прави проблеми и да ни въвежда във вътрешни  пререкания. Намирането на решение обаче моментално води и до намиране на ново пререкание. И докато човек не разбере, че това е съвсем нормално и че умът ни е буквално, като лабиринт, който ни води и ни движи почти всеки ден ту по старите, ту по нови пътища. Ние няма как да се измъкнем, защото измъкване от мислите ни няма!
Ние постоянно мислим и това е работата на умът, както работа на сърцето е да бие. Ако умът ни спре да мисли, а сърцето да бие, повярвайте ми, че тогава с физическите и човешките ви проблеми ще се свърши! Защо ли? Защото ще бъдете мъртва!  
Отношението е нещото, което променя нещата, а отношението се гради с време, с малки стъпки и с много лична мотивация. И когато разрешите този проблем с ОКР-то, тогава ще дойде нов и това е съвсем нормално, защото по някой път един проблем може да бъде решен, тогава когато дойде по-голям...
А липсата на проблеми, води до необратими последствия в нашия живот. Радвайте се, че има какво да решавате, това ви прави жива!  Потърсете терапевтична помощ

Не можеш да се самолекуваш, тъй като не си болна. Можеш да се учиш - разликата е огромна.
И да, ако добри автомонтьори има немалко, както казва д-р Първанов, то въпреки масовия бум на желаещи да учат психология и психотерапия, истински ефективните терапевти в малката ни страна се броят на пръстите на двете ръце (ако не и на едната...).
Има професори, представящи се за терапевти, но всъщност преподаватели в университети. Има казващи че са и слагащи се в позицията на психотерапевти, но всъщност франчайз дилъри на някоя/ някои школи в терапията, здраво хванали финансовия кокал, но на дело с твърде слаба или никаква ефикасност. Има и мнозина опитващи се да бъдат терапевти, но с твърде слаби енергия, призвание, любов, харизма, пробивност и още много други дефицитни качества, които дипломите не могат да купят, а само качествено смленият и тежък житейски път и опитност могат. Защото това е истинският личен опит, извън илюзиите за предлаган и фасилитиран такъв в терапевтичните школи. Има терапевти, самите те прекалено слабо докоснали се до състоянията, с които се занимават, застават пред пациента от позицията на знаещи, като всъщност с тялото, с клетките си не чувстват в дълбочина преживяваната болка и динамиката ѝ, тъй като не са били в нея  -а тази липса на лична опитност тук поставя такъв терапевт в позицията на сляп слепец да води. Има и бизнес ориентирани тв звезди с огромни такси, но ниски съзнания. Има и похвално духовни, но неумеещи да свържат духовност и наука в холистично цяло, в което да добавят и огромната палитра от необходими лични качества...
 А има и чудесни, преживели две и двеста, интелигентни, знаещи, можещи, отдадени на помагането на човека да си помогне, на събуждането на любовта в хората чрез собственото им пламъче. Но са огънчета всред много колегиален пушек и мъждене... 

Много благодаря за вниманието , за обстойното и красиво обяснение на нещата!
Бъдете здрави!

Слава на Бога!
 

Благодаря,
чудя се как в този свят където преобладаваща е меркантилността се намират хора като вас?
Вие ми помогнахте много повече от психотерапевтката ми.
Най-вече с това,че благодарение на вас започвам да се чувствам тук отново у дома си! 
Благодаря ви че ви има!

Много си недоверчива.Каквото и да те посъветваме ти вече си решила какво да правиш, иначе би послушала Пламен и мен и си живееш живота, а не да търсиш Михаля.Но понеже нямаш цели в живота и не знаеш какво да правиш си решила да уплътниш времето си с безсмислици.
Приличаш ми на пътника от тази притча
Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Направо в десятката на 100 процента.
Знаех си,но трябваше да го чуя.
Благодаря!
Да сте здрав и жив още многоооо време.
Светът има нужда от хора като вас!
Нека ви се върне доброто,което давате!
 

Искам само да ти кажа как аз се чувствах когато бях малка и когато същото нещо се разиграваше между родителите ми - тайничко се надявах майка ми да се раздели с баща ми, а когато поотраснах и станах на около 12-13 направо питах майка ми защо не се разведе. Тя каза, че е заради нас, за наше добро. Аз всячески се опитвах да я уверя, че ние със сестра ми ще сме добре, дори много по-спокойни. Много пъти говорихме за това. Разбира се тя остана с него, нещата никога не се промениха, ние със сестра ми порастнахме, създадохме свои семейства. Е, майка ми е още с баща ми - вече не се тревожи за нас в това отношение, но на 55г. едва ли е ентусиазирана да го напусне с идеята, че може да е щастлива с друг. 
 

дяволът няма такава обич .Това че не знаеш да живееш не е лошо .Просто не знаеш , липсва ти знание .Живееш по навик .Вярваш в неправилните неща . Изброяваш мързел ,завист, егоизъм и т.н.. Е не виждаш ли хубавото ?Щом знаеш нещо , можеш да работиш по него .Значи можеш да добавиш още нещо в списъка си .Знание .Май от тогава не си ходила при психоложката си , иначе щеше да знаеш за какво ти е дала този списък .Да се научиш да намираш хубавото във всяко нещо .На популярен език да се научиш да живееш .
Да не мислиш че изброените черти не ги забелязвам у себе си ?Опитите ми да ги изхвърля продължават.
Това за мъжът ти го обсъди с психоложката .Според мен е добре да му показваш когато те наранява ,независимо кой е прав .