Василена Христова

Някак си не го разбирам добре това -,,В момента разговарям и с човек който е нещо като психоаналитик.,,.
Ако е психоаналитик, той трябва сам да ти поясни, как работи психотерапията и какво трябва да правиш за да преодолееш оплакванията си, а не питаш непознати хора в нета. Това така ли е?

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.

Знам, че ОКР-то те прави недоверчива, но е така, напълно безопасна си за себе си който и да е друг.Молбата ми е  да прочетеш линковете които аз и Орлин сме ти дали.Ще се успокоиш малко.За съжаление, в момента не приемам пациенти.

,,И още нещо без да обидя някого,ако психиатър прочете постовете ми,дали ще е съгласен с Вас.Както вече казах,без да Обидя някого,сигурни ли сте,че няма да откача,мога ли да се оправя  без да пия лекарства,още изведнъж се извинявам.И наистина ли не съм луда и не мога ли да полудея?,,
Здравей!
Аз съм психиатър.Имам 30 години опит, чел съм постовете ти и ти гарантирам, че нито си луда, нито има каквато и да е вероятност да полудееш.Мога научно да аргументирам, но липсата на време, ще трябва да те принуди да ми се довериш.Касае се най - .обикновена хипохондрия/ страх от болести/.По тази и причина до момента не вземах отношение на постовете ти - хипохондрията е толкова разпространена,че ако обръщах внимание на всеки с твоите оплаквания, би трябвало да работя по 30 часа в денонощие. 
Дадени са ти много съвети, прецени кое ти звучи разумното и го следвай, но няма как да се справиш, без да спреш, напълно да четеш в нета, каквото и да свързано с темата здраве.
Ако, не можеш сама, да си го наложи направиш, помоли най-близкият си човек с който живееш да те контролира и пази от влизане в нета. Опитай се, поне една седмица да не влизаш и тук, според мен всичко което трябва да знаеш вече е написано. Влизането в сайта само те ,,държи ,, в темата. През тази седмица бъди активна, прави нови неща и спортувай, така мозъка ти ще си почине малко от страховете.
Пиши след седмица как си .
 

Вече те е прочел психиатър - един от отговарящите тук е лекар-психиатър и психотерапевт: д-р Тодор Първанов. Най-добрият психиатър в републиката!
Не, не се полудява от това, че натрапливо те е страх от полудяване. Както и не се лекува с хапчета, защото няма какво да се лекува. Имаш да се учиш на доверяване, помъдряване, обичане, смелост. Това хапчетата не могат да ти дадат. Успехи!
 

Здравей,
пълният контрол над съзнанието е невъзможен. Той също така е и доста вреден, тъй като от опитите за контрол ще се появяват още повече мисли и усещания, от които всъщност ти се опитваш да се отървеш. А и всичко това не е желателно също и защото обикновено прекомерният контрол води до огромни количества стрес за тялото и съзнанието.
Натрапливите мисли и усещания, импулси, са нормални. Приемайки, че това, което имаш в главата си като мисли не е нормално, е основният проблем. Решението е да позволиш на тези мисли да преминават, без да обръщаш внимание, без да се опитваш да ги промениш или спреш. Остави ги и ти ще се отидат, разбирайки, че вече не преставляват интерес за теб.
Изправи се срещу страховете си и започни работа с психотерапевт.
Поздрави!

Категоричното отбягване на едно нещо, каквото и да е то, води до точно противоположния ефект - засилване. Не се старай да бягаш от нищо, а напротив - да го приемеш. Спортувай активно ! Поне 4 пъти седмично. 
Също така в такива моменти се захвани с някаква дейност, която изисква цялото ти отдаване, дори мислите ти да продължават, ти продължавай с дейността си. Не стой и чакай да изчезнат, а продължавай да вършиш започнатото - оцветявай, реди пъзел, мий чинии, чисти - няма значение, какво ще е. Тук идеята е да се сприятелиш с твоите мисли и да се забавляваш. А какво по-хубаво от това да оцветявате заедно? Превърни нещата в забавление. В момента гледаш на нещата трагично и сериозно. 
Психотерапията ще ти помогне да промениш начина, по който виждаш себе си и света. 
 
 
"Чудесата не противоречат на законите на природата, а само на това, което ние знаем за тях". Успех !

Здравей,
Отговорих същото и на другия ти пост.
В края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят.
На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора -  за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ.
Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов.
Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия. Но уважи решението на мъжа си ако откаже семейната терапия, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец. 
И да, временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. 
Нещата ще се наредят, времето ще си покаже. Не го притискай, не притискай и себе си. 
Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и  си в труден период, за което ти съчувствам.
Прочети Любовта отвъд думите. 
http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата.
Поздрави !

Още на първата среща пояснявам, че когато преценя, че са терапията е в релсите, които аз искам, може да им  препоръчам да посетят и друг терапевт, който е много различен от мен или ще ги насоча към друг вид терапия различна от коята.Естествено, никой не го запомня това.Но при не малко  пациенти, аз наистина го правя - предлагам им да прекратят терапията при мен и да започнат да терапия при друг колега, от работата си с който ще придобият различен опит.Естествено, никой в началото не го приема, едни гледат на това да посещават друг колега, като на предателство от тяхна страна и минава доста време да им обясня, че аз и колегата ми не сме конкуренти, а добри приятели и те наистина ще имат огромна полза да общуват и с друг терапевт, коренно различен от мен. И, винаги после, след терапията с колегата ми, те са ми благодарили за настойчивостта да ги накарам да работят с него.Нещо повече, когато техни близки или те самите имат нужда от нова консултация, те избират мен да им я дам - имат ми доверие, че ще направя най-доброто за тях / в смисъл не работя за парите, които биха ми дали, защото ако беше така, не бих им препоръчал колегата си / .И понеже някой се пита, кой колега е толкова различен от мен и едновременно му имам такова доверие ,че да допълва мои терапии, става дума за Алексей Бъчев.

Моделите на поведение - да, разбира се. Те обаче не са толкова заучени и обучени отвън навътре (да, и това...), колкото вродено архетипни, присъстващи в автентичната мъжественост. Вродена мъжественост, която не толкова се гради, колкото се разкрива, преобразувайки преградите пред нея, страховете, в осъзната смелост, през процес на себепознание. 
Преди време тук някъде обсъждахме два различни подхода към намирането на призванието. Единият - да го откриеш през себепознанието си, да осъзнаеш за какво си дошъл ти, Човекът. Другият, да решиш какво да бъдеш от относителна его позиция. Двата подхода се допълват и очакването за насочване единствено към някой от тях, е фалшива дилема. От его позиция решаваш, пробваш, бъркаш, докато разкриваш пластове пред Себе си. 
Подобно е отношението междуи моделите на поведение и автентичната самоувереност. Човек следва външни модели, докато през себепознание стигне до вътреприсъщите на автентичността си. Тогава може да се съобразява с външните или не. Дълбоко в себе си мъжът и жената прекрасно познават качествата на мъжествеността и женствеността си. 
Относно научаването, жена може да научи мъж какво иска друга жена, да опознае жените, да го вдъхнови да бъде мъжествен. Но да го научи да бъде мъж, може само мъж. А това, което жената принципно търси в мъжа, е мъжествеността и нейните качества, а вече вторично и опционално разбиране, нежност... 
Радвам се, че споделяме мнения.

Не, научаването не става чрез алгоритъм.Става чрез обсъждане, на това, което се случва между терапевта и клиента.Ти знаеш, то е много добре описано в ,,Дарът на терапията ,, от Ялом.Никакви алгоритми, само ,,тук и сега,,. Ако аз, в случая, отида при терапевт мъж, той няма какво да ми даде освен алгоритъм, но ако терапевта ми е жена, аз чрез нея ще мога да се обучавам реално, без алгоритми, на това как се създава връзка с жена-всъщност , така ще си извадя собствен, лично мой алгоритъм.Другото е групова тератапия, тя също е преживелищна, без алгоритми.

Мдам - пикапът е добър за бърз секс, но не и за иницииране и създаване на стабилна, с обич връзка. Понякога работя с момчета, които въпреки това, са създали връзка с момиче, започната чрез пикап свалка - оупънъри, клоузъри, надмощие, в леглото на втората-третата среща максимум... Когато обаче заживеят заедно, малко по малко, момичето вижда мъжа в реалната му светлина - включително слаб, разкрит, понякога със сълзи на очите, с всичките му кусури и особености - съответно се чувства излъгана от искуствената му свалка технология, дала и различни послания. А какво би станало, ако от самото начало мъжът е просто себе си, държи се като себе си, мисли и говори като себе си, вероятно през самоувереността си, градена през цялостно себепозннаие, не и чрез изкуствени технологии, създадени от западни механично мислещи човечета, слагащи жените в калъпа на самките, а мъжа свеждащи до разгонено изсилен мачо? Би станало това, че при такава естествена самоувереност жените си отварят освен някои органи и душичките и си умират от кеф да са с такъв мъж. Ама такъв въобще не се пита "какво да и кажа, откъде да подходя и как да и създам еди си какъв образ, за да ми пусне..." - такъв е себе си на 100%, просто самоуверен, силен мъж, като магнит привличащ жените с мъжествеността си. Търсиш стабилна връзка - тук пик ап вече няма нищо общо. Помогнал ти е донякъде, но на по-високо ниво е нужно да бъдеш себе си - мъжествен, самоуверен мъж. Самоуверен вече не изиграно, а естествено, автентично. Тогава виждаш, че маса жени те желаят и така познавайки се, ти избираш!  

Здравей,
Отговорих същото и на другия ти пост.
В края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят.
На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора -  за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ.
Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов.
Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия. Но уважи решението на мъжа си ако откаже семейната терапия, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец. 
И да, временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. 
Нещата ще се наредят, времето ще си покаже. Не го притискай, не притискай и себе си. 
Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и  си в труден период, за което ти съчувствам.
Прочети Любовта отвъд думите. 
http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата.
Поздрави !

И не само това, което д-р Първанов каза, а й - не очаквай всеки път да бъде Нещо, а седни и говори с този човек, опознай света му без да има значение, ще бъде ли утре пак с теб или не, изживей настоящето с него. Любова, връзките, отношенията са естествен процес, не отдавай толкова сериозен поглед върху тях, отдай го върху момента и съпреживяването. Започни да отглеждаш цветя  в саксции  ще научиш много за връзките.

Нямаш успехи, заради фиксацията “нямам връзка, а супер много искам връзка”. Въпросът не е да си активен, а да се заявиш и докажеш,което следва след като имаш стабилна самоувереност и знаеш, кой си. После ако отвърнат на интереса ти - давай смело, а ако не - денят ти продължава. Навлизайки в този механизъм и търсейки постоянно половинка, това се превръща в състезание срещу Вселената и съдбата. А от него няма смисъл. Твоето момиче е някъде там и ще я срещнещ със сигурност
А ние търсим баланса.
Амбицията е противоречиво нещо - никоя жена не иска да си седи сама вечер,тъй като амбициозният й мъж трупа капитал навън. 
Баланс.

Въпроса е да разбереш, че и другите хора, включително и аз имаме понякога натрапливости.Тоест, ти не си необикновен.

Опитай следното : вземи си събеседник и двамата си вземете по един стол. Седнете с гръб един към друг и накарай човекът с теб да ти разкаже кратка история. Първите 5 минути слушай с цялата си концетрация, а след това насочи вниманието си към обстановката, в която се намирате. После застанете с лице един към друг и му разкажи това, което си разбрал от неговия разказ, като след 5 мин отново се насочи към нещо друго, а после се върни отново концентриран в разказа си. Поетапно увеличавай времето си на концетрация. Така след време ще избираш своите мисли и ще насочваш вниманието си там, където ти искаш.

Опитай следното : вземи си събеседник и двамата си вземете по един стол. Седнете с гръб един към друг и накарай човекът с теб да ти разкаже кратка история. Първите 5 минути слушай с цялата си концетрация, а след това насочи вниманието си към обстановката, в която се намирате. После застанете с лице един към друг и му разкажи това, което си разбрал от неговия разказ, като след 5 мин отново се насочи към нещо друго, а после се върни отново концентриран в разказа си. Поетапно увеличавай времето си на концетрация. Така след време ще избираш своите мисли и ще насочваш вниманието си там, където ти искаш.

Като клиент на д-р Първанов, който ме измъкна от много тежко положение и който в момента също дава всичко от себе си за да си реша аз проблемите, бих казал че най-добрия ти вариант е да започнеш терапия при него! Това как ще стане аз не зная, но един път започнеш ли да вървиш по пътя, промяната ще стане неусетно и ти ще се чудиш как си могъл да не започнеш по-рано. Само признателност и благоволение пред харизмата, отдадеността и човечността на д-р Първанов.

Лято е, училището свършва, най- доброто за нея е смяна на обстановката, нека дойде и постои в България месец - два, ако има при кого. Нека поработи с психолог в България на родния  език. Има един хубав филм българо - немска продукция  "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" , намерете го и го гледайте двете, след това поговорете за това което сте разбрали от филма. На нея и трябва нещо точно такова, като във филма, стига да има кой да го направи за нея. Ако не, и другия вариант би могъл да е много работещ.

Категоричното отбягване на едно нещо, каквото и да е то, води до точно противоположния ефект - засилване. Не се старай да бягаш от нищо, а напротив - да го приемеш. Спортувай активно ! Поне 4 пъти седмично. 
Също така в такива моменти се захвани с някаква дейност, която изисква цялото ти отдаване, дори мислите ти да продължават, ти продължавай с дейността си. Не стой и чакай да изчезнат, а продължавай да вършиш започнатото - оцветявай, реди пъзел, мий чинии, чисти - няма значение, какво ще е. Тук идеята е да се сприятелиш с твоите мисли и да се забавляваш. А какво по-хубаво от това да оцветявате заедно? Превърни нещата в забавление. В момента гледаш на нещата трагично и сериозно. 
Психотерапията ще ти помогне да промениш начина, по който виждаш себе си и света. 
 
 
"Чудесата не противоречат на законите на природата, а само на това, което ние знаем за тях". Успех !

До всички, които писаха по темата ми: Ще се разплача от щастие  ! Благодаря! 
Стигам до етап ,в който ми е толкова приятно да отпусна контрола - ако не нещо не ми се прави- не го правя, стоя и си релаксирам когато ми се отдаде време, прибирам се от тренировка и гледам залеза колкото сърце ми иска, наслаждавам се на моментите, които омаловажах преди. 
Замислям се как от всички изчетени книги за усъвършенстване, самопомощ и т.н. нищо не действа така рестартиращо както да минеш през страха, да се сблсъкаш със себе си във всяка една ситуация, да видиш до къде можеш да стигнеш в страховете си и в приемането им , да си представиш най-лошо , да го визуализираш и да видиш ,че всичко зависи от теб, през мислите ,че няма смисъл да живееш и това да намериш обратно пътя. Както е казал учителя - Човек не притежава нищо друго, освен опитностите си. И е много прав, защото където и да идем - ние отиваме със себе си. И ако не намираме щастието вътре в себе си, няма да го намерим никъде!
Благодаря Ви за всичко , което правите. Има много хора като мен, които нощем прехвърлят страниците на форума и се вдъхновяват от думите и помощта , която оказвате. 
@ Орлин Баев: уцели ме с една любима песен.  
Успешен ден на всички
Поздрави от Варна,
Деси

И без да съм пушила трева някога, ми се вие свят като пуша цигари от време на време.
Страхът обаче ти е повлиял много. Въпросът е мисловно да осъзнаеш, че каквото и да стане, ти ще се справиш и след като приемеш притесненията си за напълно нормални, ще се освободиш от всичко излишно. Това е твоето човешко развитие - толеранс, приемане, обичане, а страхът от липсата на контрол над ситуацията е троен в твоя случай. От описаното горе се вижда, че винаги всичко е зависело от теб, дирижирала си оркестъра.
Ей това е както и Орлин ти каза - да го живеем този живот, без да искаме постоянно да сме директори на всички и всичко. Представяш си, че ти се вие свят и припадаш ? Умираш от страх?Ами я припадни нарочно следващия път на обществено място да видим  Ще видиш, че всичко възможно, можеш да се справиш с всичко. 
Иди сега на разходка в парка и изпий едно кафе с приятелки и си живей живота

И без да съм пушила трева някога, ми се вие свят като пуша цигари от време на време.
Страхът обаче ти е повлиял много. Въпросът е мисловно да осъзнаеш, че каквото и да стане, ти ще се справиш и след като приемеш притесненията си за напълно нормални, ще се освободиш от всичко излишно. Това е твоето човешко развитие - толеранс, приемане, обичане, а страхът от липсата на контрол над ситуацията е троен в твоя случай. От описаното горе се вижда, че винаги всичко е зависело от теб, дирижирала си оркестъра.
Ей това е както и Орлин ти каза - да го живеем този живот, без да искаме постоянно да сме директори на всички и всичко. Представяш си, че ти се вие свят и припадаш ? Умираш от страх?Ами я припадни нарочно следващия път на обществено място да видим  Ще видиш, че всичко възможно, можеш да се справиш с всичко. 
Иди сега на разходка в парка и изпий едно кафе с приятелки и си живей живота

Умна си, амбициозна, многофронтова, борбена, справяща се, можеща, помагаща, нагнетяваща времето, успяваща, знаеща, правеща, контролираща положението - може би в повече. А какво ако дереализацията, водеща те към загуба на его контрола и владеене от позицията на духа ти, те води към приемане на спокойното забавяне, кухата лейка, избутана в сянката ти, радване на мига и процеса, вместо на целта, към допускане слабостта, загубата и провала, неможенето и веселото незнаене, гледането на собственото ти "д" малко повече, вместо самооценяване през оценяване от другите при помагане на всяка цена, при смирено доверие в тези послания вложени в самия симптом, водещ те право към прегръщане на тези ти сублиминални, а вече осъзнати с благодарност страхове?! Не за да бъдеш провалена куха лейка, зяпаща празно в точка в стената, а извличайки потенциалите от тези страхове/сенки, да заживееш още повече от сърце, спонтанно, творчески радостно, интуитивно, през силата на любовта, преминаваща през магистралата на смиреното доверие, което вече учиш! 
Знам, че разбираш, че не "махането на всичко това" е зададената от Живота имплицитно в ставащото с теб цел, а научаване на горните уроци - тогава и симптома, на който вече благодариш от все сърце, се стапя, но не това е целта, а хармонизирането, към което вече се движиш. Супер си, или по-скоро, приемайки, че си пълен провал, ставаш автентично суперска! Разумееш, сигурен съм! Приеми невиждано неприеманото, към което те води якото симптомче, за да станеш не страхуваното, а цялостна! Долното видео, по три пъти на ден, докато има нужда: