Василена Христова

Естествено, ти ТРЯБВА да знаеш надуто горделиво, трябва да подхранваш жалкия страхчец, като ровиш в нета и филтриращо четеш избирателно така, че да налееш мазна нафта в страхливото си мъждене - що не, нали тщеславно ТРЯБВА да се надуеш и свръхконтролираш на съмненията съмнителното пънене. ми да. 
Колкото повече ровичкаш из нета, толкова повече се самосугестираш и храниш мизерното си шубе. Избори. Защо пък да не научиш китайски, японски, корейски, арабски и да тръбиш като хистерично момиченце по целийо свет за видите ли, големийо си пробуем?! Хем ще имаш харен бизнес с китайска стока - добра идея, захващай се! Естествено, можеш да застанеш пред огледалото, да си кажеш: " Аз съм страхливец. Искам обаче да се науча да прегръщам шубето и стана смелчага!". Или пък можеш да откараш Н на брой годинки, съмнявайки се над страхчето в хипохондропотамо натраплива битка със сянката си, като самобит(н)о куче, пробващо да захапе опашката си. 
О, смяташ да живееш вечно, а? Той бодхисатва Йешуа намери начин за прехвърляне в тяло на славата/ дъгата, както и цяла плеяда други йоги мишоги - ама, подробността е, че сите знаеха, че смърт така или иначе няма, а и се бяха научили да бъдат смели... А ти, аз, той, тя , те - като телца ще пукнем. И още как! Не след дълго. А защо не сега или когато е рекъл Джордж на нибенциту, да е волята Му. Колкото и когато, а въпросът е не дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. Защото живот има, а смърт така или иначе няма, освен в откъснатата илюзия на съвременния плоскоглав безбожник. А живот има, само когато във всеки момент си готов да умреш и затова живееш силно, смело и автентично, пуснал творчеството да проправя пъртини през пионерския ти дух в ледовете на невежеството. Не разбираш? Не е и нужно. Опитай да разбереш това по-долу!
...................................................................................................................
Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е.
Същият механизъм работи и сега в нас хората - но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите. 
Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: "Самоубийство!". Така работи умът при всеки нормален човек - когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора - защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: "Сега ще умра!". Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: "Скачам под влакчето!". Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: "Падам!'. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее. 
По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. - само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: "Ще го захапе и удуши някое голямо куче!", "Ще го сгази кола!", "Изгубва се и умира!" и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли.
Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот.
Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че "...и космите са ви преброени" и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в...себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа.
Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш - за малко може и "да хване декиш". Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй "ами ако", "ами дали", "ако тогава", "не съм сигурен, че", "трябва да контролирам", "не знам, а трябва да знам", "несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха - ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно", "не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!"... Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност.
Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така "се успокоява", тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите. 
Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка - защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината - без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие... 
Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса! 
 

Като жена ще ти кажа, че аз специално се впечатлявам от харизмата на един мъж - тя е по мое мнение е съставена интелект, увереност и възпитание.
Професионално ще ти кажа, че като не правиш нищо, нищо и няма да получиш. Даром никой нищо не се дава, а личното израстване е свързано с работа и старание, четене, промени, усилия. Имаш пред себе си различни възможности и мисля, че ако се насочиш към работа със самооценката, всичко за теб ще започне веднага да се променя. Няма невъзнаградени усилия. Особено когато те са насочени към положителна промяна и личен просперитет.
Препоръчвам Магията на медения месец - Брус Липтън. И разбира се, психотерапия.
Поздрави.

Близостта и сексът се съвместяват, когато има близост, опознаване. Как очакваш да ти се получава винаги при повърхностни контакти?
Сексът се случва, когато има близост, комфорт, очакване, разкритие, погледи, усмивки, закачки. Нали знаеш онази приказка - лесно придобито, лесно загубено. Въпросът е да се научиш да създаваш истински социални контакти с тези момичета, а не да си бъдете на разположение...така какво ще очакваш? Нищо. Няма вълнение и емоция. Всичко е по план-график. Ами съжалявам, но отношенията не са по график, те се случват плавно.
Изграждайки истинска близост, няма да попадаш в такава ситуация, защото ще се чувстваш комфортно и ще забравиш за притесненията си.
Излизай на 2-3-4 срещи, говорете, ходете на кино, питай, виж какво има вътре в това момиче, задай си въпроса "Наистина ли искам да съм с това момиче ? "...тогава ще е друго
 

Здравейте,
промяната на възприятието за самата Вас е това, което ще промени живота Ви. 
Замислете се - ако някой е навъсен и начумерен и ви мрънка и се сърди, какво ще направите? Ще го избягвате. По същия начин, мислейки за себе си с тези характеристики, вие ставате тяхно огледало. Ние излъчваме това, което имам отвътре. 
Психотерапията е методът, който ще Ви помогне, четене на подходяща литература, спорт, нови навици. Изгледайте филма на Луиз Хей, има го в интернет, има и субтитри ако не говорите английски. Препоръчвам и всички нейни книги.
"Обичам те, Василена, наистина те обичам". - Всеки ден си го казвам, опитай и ти.
Успех !

Много хора ти казахме, че е нормално отначало с ново момиче да има притеснение, което сваля инструмента, дори да кипиш от тестостерон и да си на 18. Притеснението изчезва, когато има доверие между двамата. Да, в теб самия също, което идва именно от приемане на провала, което е истинската сила, защото максимализмът не е сила, а пънене над страх. Но като цяло доверието не е само личен феномен, а споделено обектно отношение. Георги ти казва по-горе, че въпросът не е само психичен, а по-скоро социален. Доверието се гради във връзка в която има дълбочина. Няма как това да стане по порно сценарий в порно халтура, през преобърнати ценности, в които идеалът за жена е к..вата. Защото девойките, които описваш, се държат именно като такива. Не ги виня - просто социумът сега възпитава така, модерно е. Съобразяването обаче с нормите на болно общество, е противоположното на здравото поведение. Казахме ти многократно - когато си във връзка, в която освен вагина и член, има сърца и градено в изпитания, трудности и взаимни уроци дълбоко доверие, тогава проблеми с ерекцията няма. Защото при добро физическо здраве, ерекцията е равна на релаксирано доверие в партньорката и себе си. Та, вземи че промени разбиранията, и параметрите си за партньорски отношения с жена. Тогава ще осъзнаеш, че има и свестни момичета. 

,,.И така, кажете ми моля ви правилно ли съм разбрала поне основното за това чудовище ОКР: мисли, които за мен са нежелани, лоши, ужасни, абсурдни, неправилни, които ме напрягат, плашат и тормозят,  са лъжа, не означава , че наистина мисля така, това са мисли на ОКР-то. Явно човек може да си помисли всичко, но не и да вярва на всичките си глупави мисли. ,,,
Правилно си разбрала.
 И това е другото, което не трябва да правя с лошите мисли нали? Да не ги анализирам, да не си задавам въпроса "
Никакъв анализ, да ги анализираш е все едно да анализираш мисълта,, Аз марсианка ли съм или съм родена на Венера.,, Понеже и двете твърдения са лъжа, а ти трябва да  избереш едно от тях, което и да избереш ще си в лъжата,
 
,,Също искам и да ви попитам, ако се приложи наистина качествена психотерапия от човек, който знае как, ще се отърва ли веднъж завинаги от този кошмар или има опасност да рецидивира отново след време.,,
То не е болест за да рецидивира.ОКР-то е признак на това, че си в стрес и винаги при много силен стрес, може отново да имаш натрапливости. Тя и целта на психотерапията е такава- да те направи по-устойчива на стрес.
Не е генетично, в смисъл да се унаследява.Възпитава се , несигурната майка и баща ще създадат едно тревожно , неустойчиво на стрес дете.

И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително.
Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание.
Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността.
Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива.
 
Успех!

Мисля, че си чатиш с нас, вместо да вдяваш.

Здравей Дисхармония! Звучен псевдоним.
Чух един подобен случай като твоя преди време. Родителите искали от дъщеря им да следва право и след като прекарала години в учене по тази специалност и го завършила, сега както тя казва "сбъдвам мечтата си" - учи Маркетинг и реклама и е стажантка в международна компания.
За да си мотивирана е необходимо да правиш това, което искаш и обичаш. Всичко останало е издевателство над личността и духа ти. За да разбереш, какво е призванието ти, вземи един лист хартия и започни да пишеш - в какво беше добра като малка, какво мечтаеше да работиш...отговорът сам ще дойде. А после -  изправи и заяви себе си и позицията си пред родителите си (най-трудната може би част, а може би и най-лесната, защото откриването носи самоувереност). Родителите ни искат най-доброто за нас, но това не означава, че тяхното желание винаги е наистина най-доброто. Душата ни знае най-добре.
За да имаш живота, който искаш, трябва да направиш всичко, което някога си отказвала да направиш. За да получиш, трябва дадеш. За да имаш, това което никога не си имала, трябва да действаш, така както не си действала досега.
Пътят към себе си не е лесен, но е единственият.
Вземи от живота всичко, което заслужаваш...а ти заслужаваш да имаш най-доброто като всеки един от нас...Във Вселената има за всички ни. Бори се, търси,губи се, проваляй се....Пилешка супа за душата е книга, която е отказано да бъде публикувана 5 пъти на авторите им...на 6-тия имат положителен отговор....става световен бестселър.
Препоръчвам работа по личната ти самооценка с професионалист.
Поздрави!

Здравей Дисхармония! Звучен псевдоним.
Чух един подобен случай като твоя преди време. Родителите искали от дъщеря им да следва право и след като прекарала години в учене по тази специалност и го завършила, сега както тя казва "сбъдвам мечтата си" - учи Маркетинг и реклама и е стажантка в международна компания.
За да си мотивирана е необходимо да правиш това, което искаш и обичаш. Всичко останало е издевателство над личността и духа ти. За да разбереш, какво е призванието ти, вземи един лист хартия и започни да пишеш - в какво беше добра като малка, какво мечтаеше да работиш...отговорът сам ще дойде. А после -  изправи и заяви себе си и позицията си пред родителите си (най-трудната може би част, а може би и най-лесната, защото откриването носи самоувереност). Родителите ни искат най-доброто за нас, но това не означава, че тяхното желание винаги е наистина най-доброто. Душата ни знае най-добре.
За да имаш живота, който искаш, трябва да направиш всичко, което някога си отказвала да направиш. За да получиш, трябва дадеш. За да имаш, това което никога не си имала, трябва да действаш, така както не си действала досега.
Пътят към себе си не е лесен, но е единственият.
Вземи от живота всичко, което заслужаваш...а ти заслужаваш да имаш най-доброто като всеки един от нас...Във Вселената има за всички ни. Бори се, търси,губи се, проваляй се....Пилешка супа за душата е книга, която е отказано да бъде публикувана 5 пъти на авторите им...на 6-тия имат положителен отговор....става световен бестселър.
Препоръчвам работа по личната ти самооценка с професионалист.
Поздрави!

Случва се. Не е задължително в теб да е причината. сама казваш, че и те не са те допуснали. Тогава, най-великият оратор да си, не би помогнало. Работа има колкото искаш, когато си добра в нещата, които правиш. Докато се квалифицираш все повече и инвестираш в развитието си, се налага в разните курсове постоянно да общуваш, да представяш пред хора, да говориш пред публика. Това е един естествен начин да преобразуваш срамежливостта си в социална самоувереност. Ако добавиш малко работа по мисленето с психолог - лична и групова, не след дълго ще си спомняш за предишното си аз в минало време, сега живеейки живота си смело и силно! 

Благодаря за отговора.От такъв отговор имах нужда- кратко  и ясно какво става с мен психически и физически, много позитивен и изпълнен с вяра.Накарахте ме да се почувствам изпълнена с надежда, че всичко ще бъде наред.
Наистина искрено Ви БЛАГОДАРЯ.

Здравейте,
Когато в ранно детство не присъстват примери на дисциплина и организираност, не се дава сигурност на детето и то не се чувства ценено, това неизбежно рефлектира върху по-нататъшния живот.
Орлин е прав - психотерапията е това, от което имаш нужда.
След като работиш по самооценката си, заобичаш се и се цениш, разбереш, колко си специална, няма да имаш нужда от любов, защото ти ще си любовта, ще се чувстваш добре в собствената си компания - спокойна, отпусната, щастлива.Ще се наслаждаваш на собственото си присъствие,ще избираш с кой да споделяш времето си,но ще си добре и ако него го няма в определени моменти. Ако ние не се обичаме и ценим, и другите няма да го правят за нас. Дай на себе си това, което мечтаеш да получиш от друг.
Също ще разбереш и че родителите са това, което са -  ти не си виновна за тяхното поведение и държание, дали са ти това, на което те са били научени - агресия, пасивност, това, което са имали в себе си. Ние изразяваме външно това, което носим вътре. 
Проблемите ти с кожата и изобщо всякакви здравословни проблеми идват от неспокойствието в самата теб и неувереността ти. Липсата на желание за секс също.
Приятно пътуване към себе си. Вярвам в теб !

Колкото повече бягаме, толкова повече ни настига...  Смирение, приемане, обичане ! Успехи

Вивиан , 
   дали не се сърдиш че се случват непланирани неща ...И дали знаеш по план точно какво искаш .... Не е ли  твърде мъглява визията ти , за живота ?

Здравейте, Вивиан !
Работата със специалист ще Ви бъде от полза. Често подсъзнателните модели, запаметени от нас между 1 - 6 години, се проявяват в личните ни отношения в бъдеще. Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Уроците са прекрасно нещо, но не е необходимо да бъдат така трудни. Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас.
 

Веднъж, една майка, постави същият въпрос, как аз ще помогна, на синът и да придобие стабилна самооценка.
Нещата са много прости, когато ние общуваме интензивно с човек, без да искаме, ще придобием част от неговите модели на мислене и поведение.Общуването, самото общуване с психотерапевта /предполагаме, че той е със стабилна самооценка / ще доведе до промяна в клиента.
Мисля, че ме разбираш.

Възможно ли е човек, който не обича себе си, да цени и обича някой друг ? Пътят към себе познанието е дълъг, но невероятен. Скоро няма да имаш този проблем, стига да работиш с терапевт. Истински и добър терапевт. Личен опит. Приятен път, @kanatitsa

Това е караоке на една песен.Свали музиката на компютъра си.Включи диктофона на телефона си и го пусни.После пусни и музиката и изпей текста на това което си написала./ аз го направих, получава се нещо уникално -всички в къщи могат да го потвърдят, изкушавах се да го пусна в ю туб, защото съм сигурен, че ще има огромен успех, особено ако е на английски, но все пак текста си е твой и не смятам,че е редно да го направя, без уреждане на авторските права/ 
Когато направиш записа, започваш минимум 3 пъти дневно да го пускаш през уредбата.Колкото по силен е звука, толкова по-добре./ разбира се, съобразявай се и с комшиите/.Хубаво е, поне няколко пъти в месеца, цялото семейство да си пускате песента и танцувате, не бива и да пропускате, когато ви дойдат на гости приятели да слушате записа.Ще много забавно
Ако послушаш съвета ми, за около 2-3 месеца ще се лишиш от страховете си. Не бива да отхвърляш и идеята ми за ю туб.Ако текста е на английски и придружен с танци, като нищо ще поставиш рекорд по посещения.
ПП Сега виждам, че съм прикачил грешна връзка, пробвах и с тази песен, но с ,,Реките на Вавилон,, е по-добре.

Възможно ли е човек, който не обича себе си, да цени и обича някой друг ? Пътят към себе познанието е дълъг, но невероятен. Скоро няма да имаш този проблем, стига да работиш с терапевт. Истински и добър терапевт. Личен опит. Приятен път, @kanatitsa

,,Ако вие маструбирате по 3 4 пъти дневно и у вас дойде момиче, как мислите че ще се представите в секса, ,,
Изобщо няма да мисля за секс.Но, мога за няколко месеца да стана приятел с нея и след като и  споделя  проблема си, заедно да намерим решение за него.
Това е пътя, .....другият е да чакаш до оседемдесетте си  си години, тогава няма да мисли6, как ще се справи6 в леглото с някоя млада седемдесет и пет годишнина баба и всичко ще е наред.

Има една култова книга ,,Как да печелим приятели и влияем на хората,, от Дейл Карнеги.
Купи си я, и не само я чети, но работи по нея.

,,той е по-студен към мен, аз започвам да давам 100% и да ставам тази грижовната, тази постоянно даващата и дори една идея досадна. ,,
Всъщност, ти го ,,сваляш,, , но когато го имаш, губиш интерес.
В семейството ти няма трайно, безусловно даване и приемане на любов и то ти е чуждо.
Ще береш ядове с този модел. Лошото е, че и аз не знам, как да го промениш. Най-вероятно ще останеш така цял живот, ще даваш, когато човека не ти е сигурен и ще бягаш, когато искрено те обичат и се грижат за теб. Може би, ако видиш някое семейство, в което   перманентно се дава и получава любов ще влезеш в този модел.Но...кой знае?

Без психотерапия, ситуацията наистина ще се повтаря, нещо повече, бракът ти също няма да е сполучлив.
Трябва да се промениш, за твое добро е.