Dido_P Добавено Ноември 23, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2017 Здравейте,моята история е следната.Аз съм на 17години.Преди 1 месец започна моя проблем на излед с приятели връщахме към града когато ми стана лошо изпаднах в паника имах чувстовто,че умирам,че духа ми излиза от тялото ако мога така да се изразя.Не го приех толкова сериозно.След не много време получих 2-ри пръстип на паника при мен се изявява в играещо кръвно налягане.Обиколихме всички лекари и отхвърлихме възможността да съм болен от нещо.Започнах да ходя на психолог.Проблема е,че развих агорафобия или страх от излизане.Когато излезна навън почвам да треперя да се панирам да ми се замъглява погледа всичко ми е като във филм и трябва да се прибера за да се успокоя.Всичко хубаво,но училището много изостана направих твърде много извинени отсъствия.Почнахче да мислим за самостоятелна форма на обучение,но се оказа,че моето училище не предлага такова нещо.И,че ако не отида съм застрашен от повтаряне.В момента съм наистина объркам толкова млад а живея под доста голям стрес.Стигам до варианта да пия антидепресенти защото не виждам друг изход от ситуацията.Въпроса ми е опаснали са хапчетата четох за припадъци,епилипесия и гърчове като страничен ефект.В момента съм доста объркан и не знам,какво става мен и живота ми.Моля за помощ.Родителите ми са притеснени но не разбират напълно проблема ми според тях щом не получавам кризи в нас съм добре.Сълявам ако има правописни грешки пиша това набързо и без голяма внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 24, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2017 Минеш ли на химия, вероятно ще се оправят нещата за известно време. Най-вероятно обаче пак ще се върнат, тъй като страхът няма да бъде решен, а само изтласкан, както и ще си остане един страх от страха, от завръщането на "ужасното" преживяване. Попаднеш ли обаче на силен в работата си психотерапевт, ще те научи на дълбока смелост, автентична радост от живота, искреност, висока мотивация и харизма. Тогава мижавите панички и елементарния агорафобичен страх ще ти бъдат доживотен трамплин за чара и смелостта в живота ти! Почти на 18 си - избери каквото решиш! Андрей Филипов и DilianaD 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Ноември 24, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2017 И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително. Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание. Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността. Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива. Успех! DilianaD, Василена Христова и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dido_P Добавено Ноември 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 25, 2017 Здравейте,благодаря за отговорите само да попитам възможно ли е от паки атаките да ми пада кръвното до доста ниско.Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 26, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2017 Да, при десетина процента от хората е така.При другите се вдига. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dido_P Добавено Ноември 29, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2017 Здравейте, бях при психиатър постави диагноза паническо разтройство,агорафобия предписа ессобел.Въпроса ми цигари и кофеин отразяват ли се по някакъв начин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Ноември 29, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2017 На 17 години.... с диагноза.... и предписано лечение.... Моля те, изгледай това за всеки случай: http://www.georgibaldjiev.com/продажба-на-лудост-филм/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dido_P Добавено Ноември 29, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2017 (edited) Всъщност още нямам 17 скоро ги правя,но в момента съм на 16.опитахме без медикаменти,но не се получава не мога да преборя страха и фобията.Нямам паник атаки от 1 месец но през този месец почти не съм излизам от вкъщи.Чувствам се наполовина жив,потиснат,изпадам в нервни кризи,че не мога да си водя стария начин на живот и,че не знам какво става с мен и тялото ми.Да не говорим,че училището изостана много.В началото на с психолога ми бяхме твърдо против приема на хапчета,но се стигна до там.Не виждам как да се измъкна от това без Помощ на хапчета всеки ден очаквам паник атака и съм на тръни самия аз се измъчвам.Доста ме е страх от медикаментите и страничните им ефекти,но не виждам друга опция за момента.Наистина съм много объркан.Някой приемал ли антидепресанти и помагат ли те? Редактирано Ноември 29, 2017 от Dido_P Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Ноември 30, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2017 преди 8 часа, Dido_P каза: Доста ме е страх от медикаментите и страничните им ефекти,но не виждам друга опция за момента.Наистина съм много объркан.Някой приемал ли антидепресанти и помагат ли те? С право те е страх и това не е опция в твоят случай, защото вместо да си опознаеш и решиш проблемите, то ще се закопаеш още по-дълбоко. Дори и да се почувстваш по-добре от медикаментите за някакъв момент, това ще е НЕ само отлагане във времето, а дори и загуба на важни за теб месеци/години... Страничните ефекти от листовката са най-малкото от което да се палшиш. Аз на около 20 г се плъзнах по тази пързалка, но това не реши проблемите ми, а ме доведе до едно състояние в което емоциите, чувствата и смисъла ставаха все по-непознати и далечни, а страховете не само не изчезнаха във времето, а набраха още повече сила. Това е страшното! Орлин Баев и АлександърТ.А. 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 30, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2017 (edited) А за него следващите 3-4 г . ще са решаващи за останалия му живот . Дидо , както се казва в един култов филм ,,силата е в теб" Тя е на всякъде , и ти си един център на силата . Защо тогава преживяваш това ? Защото я изразходваш за глупости (предполагам ). Трябва ти разговор с терапевт да ти обясни как да смириш амбицията си за изяви .Глупаво е да подхождаш механично към света . Всички сме различни и е добре да опознаеш своята различност и нейната полезна стойност . Когато започнах да се занимавам с йога имах голямаполза от различни формули , утвърждения .Който ме връщаха от дневните неприятности и насочваха вниманието ми към нещо полезно за мен . Например за теб може да бъде : ,,Аз съм само юноша и стоя на страна от живота на възрастните . Само ги наблюдавам и се уча от грешките им .Така по лесно разбирам живота и мога да постъпвам по най добрия начин . Да , аз съм само юноша даже според закона .Не ме интерсуват напъните на околните в подражателството . То не е за мен . Аз искам да направя възможно най доброто и го правя . Макар по някога да бъркам , на края ще е успеха ." п.п. явно трябва да промениш стария начин на живот . Редактирано Ноември 30, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 2, 2017 Доклад Share Добавено Декември 2, 2017 В 11/29/2017 at 23:04, Dido_P каза: че не знам какво става с мен и тялото ми.............всеки ден очаквам паник атака и съм на тръни самия аз се измъчвам. Здравей, ето това са ти проблемите. 1. Не знам какво става с тялото ми. Никой ли не ти обясни? С тялото ти става нещо съвсем нормално, нищо особено. Мозъкът ти е включил на режим - ОПАСТНОСТ. Дава тази информация по невронните ти вериги в мозъка и той от своя страна подготвя тялото за борба или бягство /като ти слушам симптомите ти си в схема "бягство" - криеш се, прибираш се в къщи, не правиш нищо...../ Ако имаше реална опастност, този механизъм щеше да те спаси, но сега няма и той само активира усещанията - страха и телесните ти усещания. Това се случва заради адреналина, който автоматично се отделя в тялото, когато усети опастност. Прочети тук, за да видиш, че адреналинът ти е приятел http://www.dar-center.com/article/?article=996 2. Всеки ден чакаш паник атаката, за да и се паникьосваш още повече. Защото...? Ами нямаш информация какво да правиш. Паник атаката се прекратява бързо и лесно, когато си запознат с нейната същност от една страна и от друга страна, информацията, че трябва да правиш точно обратното на това което те кара мозъка в този момент. Да лягаш и да почиваш - ставаш и вървиш, бягаш. Да търсиш някой, нещо, което да ти помогне - мобилизираш се и се подготвяш сам да си помогнеш - разсейване, движение, дейност . Все пак си имаш работа с адреналина, а той е боен хормон и иска бой, стани и го изразходвай. Страх те е - смелост . С някои клиенти си правим срещи във фитнеса, за да ми покажат как умират на пътеката при пулс 160 Всъщност след 30-40 мин с този пулс на пътеката излизат като нови. Иска се просто смелост да опиташ. Това е. Фокусиране в усещания - игнориране на усещанията. Те са реална и безопастна част от реакцията на тялото при отделен адреналин. На 16 години си, сега е най- добрия момент бързо и без проблеми да преминеш през страхове и тревожности. Трябва ти само правилна информация и за мъничко добър водач. Това е, действай. И спри да говориш за медикаменти, освен ако не искаш хронична тревожност в следващите години. АлександърТ.А. и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dido_P Добавено Декември 2, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2017 (edited) Здравейте,казвате когато дойда паник атака да стана и да де разходя.Добре,но при мен когато настъпи паник атака ми пада кръвното до много ниски граници следователно имам чувство,че припадам и трябва да легна след това започва вибрация,иглички по тялото сковаване в пръстите на краиниците.Имам чувството,че съм на границата между оставането и губенето на съзнание.Невъзмножо е да леко да се повдигна какво остава за ходене.Това и ме плаши толкова,че аз просто падам на земята и тялото ми отказва за 4-5 минути в който мисля,че ще умра Редактирано Декември 2, 2017 от Dido_P Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 3, 2017 Доклад Share Добавено Декември 3, 2017 (edited) Вместо да я чакаш, научи се да я предизвикваш сам - със спортно натоварване, интензивно дишане, въртене, умишлено треперене и хаотично, страхово, на пресекулки дишане с вживяване емоционално и телесно. Когато умишлено така системно, по десетина пъти на ден навлизаш в страха си, практикувай отношение на "плаване" с него, заедно с него, отпускане в треперенето, доверие в него и симптомите му. Отначало го поискай още и още, ядосай се: "Нека видим какво ще стане, искам сега да припадна пак и пак и пак!". Приклякай, търкаляй се, искай да припаднеш, мятай си главата - свикни с присъствието в страха си. Влизай в това припадане нарочно, отпускай се в него, стой на ръба му, преминавай го за малко така приклекнал, седнал, до земята, отпусни се в това доверяване и свикване с припадането ,като в съзнанието ти няма напън, а релаксирано присъствие. Оказва се, че когато така сам скачаш в него, то вече дори не е припадане, а само урок по доверие в тялото и смелостта, която се ражда, като така смириш егото си в умишлено търсените и сърцато обичани симптоми, водещи право към преработката на страха под тях в смела сила. Малко по малко, когато така сам навлизаш в него, парадоксалното поискване и ядосване постепенно преминава в едно претръпване, погасяване на страха в известна степен. Тогава - смирено, любящо приемане, отработено в нлп/ хипнотерапевтичните сесии, които практикуваш всеки ден веднъж-два пъти (имам над 170 в нета). Приемане, със спокойно коремно дишане, отпускане в страха. Тогава той се преобразува в смелост! Тялото ти има хормонален механизъм това да се случи естествено, когато последваш насоките, душата ти също. Не е нужно дори твърде да разбираш съзнателно, когато подсъзнанието ти вече схваща за що иде реч интуитивно, в смиреното доверие и приемне на смелостта, която самият срах ти дава, когато така се сприятелиш с него! При нужда, има добри терапевти, които фасилитират куража, извличан от страха ти! Редактирано Декември 3, 2017 от Орлин Баев АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dido_P Добавено Декември 3, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2017 (edited) Здравейте,благодаря на всички за съветите.Гледам по фороми и слушам съвети как да се справя с това ходя и на психолог.Въпроса и нещото което доста ме тревожи е когато хората разказват за паническото си разтройство е 1-во те го получават често няколко пъти на ден или на седмица а аз съм имал само 2-сериозни паник атаки от месец и нещо нямам има тревожност и страх но не и паник атака има ли нещо общо това,че почти не излизам от вкъщи 2-ро казват,че когато настъпи паник атака трябва да израсходваме адреналина да се разходим,спортуваме и т.н,но при мен почти припадам и това ми е интересно паник атака ли е.Има ли други,който в такъв момент не са в състояние да се движат.Също така нещо,което много ме плаши е чувството за дереализация ще изчезне ли? Благодаря предварително Редактирано Декември 3, 2017 от Dido_P Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 3, 2017 Доклад Share Добавено Декември 3, 2017 Радвам се, че 0.000001 процент разбираш. Останалото - психологът ти! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 6, 2017 Доклад Share Добавено Декември 6, 2017 В 12/3/2017 at 15:47, Dido_P каза: Здравейте,благодаря на всички за съветите.Гледам по фороми и слушам съвети как да се справя с това ходя и на психолог.Въпроса и нещото което доста ме тревожи е когато хората разказват за паническото си разтройство е 1-во те го получават често няколко пъти на ден или на седмица а аз съм имал само 2-сериозни паник атаки от месец и нещо нямам има тревожност и страх но не и паник атака има ли нещо общо това,че почти не излизам от вкъщи 2-ро казват,че когато настъпи паник атака трябва да израсходваме адреналина да се разходим,спортуваме и т.н,но при мен почти припадам и това ми е интересно паник атака ли е.Има ли други,който в такъв момент не са в състояние да се движат.Също така нещо,което много ме плаши е чувството за дереализация ще изчезне ли? Благодаря предварително Четеш по форумите, значи трябва да си разбрал, че има всичко при много хора. Нищо изключително не се случва с теб. По важно е, какво правиш ТИ, за да се чувстваш добре. Освен да четеш по форумите и да си задаваш въпроси които не са за теб, какво успя да направиш и ти се получи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Декември 11, 2017 Доклад Share Добавено Декември 11, 2017 Здравей ! Всичко с теб е наред. Както вече всички са ти казали, така и аз ще ти кажа - паник ататките нямат нужда от лекарства. Аз също съм имала и не съм изпила даже един валериан. Въпросът е - как да се справиш с напрежението - с други думи - активна спортна дейност, която намалява нивата на стрес, положителни хора, почивка от всякакви технологии и най-вече - ефективна работа с психотерапевт. Защото аз забелязвам, че доста четеш, а не ти е обяснено добре? Паник атаката е знак, че нещо е необходимо да бъде променено в живота ти...Гледай Suits - сериал. Доста ще ти помогне за "реалния живот", който те очаква след като завършиш училище. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.