Desy_V

Здравей Karat, преди време и мен ме вълнуваше подобна мисъл. Не и сега,вече не. Та защо да поставям ограничение, защо да поставям граници? Учените обичат да го правят. Гарантирам ти , че след 200 години когато не ходим по тази земя, някой друг остроумен учен ще изкара много по модерна теория от тази - и напълно противоположна при това ☺
А междувременно предлагам на любопитните да се запознаят с опита на човек бил там отвъд в безкрайността...Това са няколко преведени клипчета. Приятно гледане ☺
 

Няма да го гледам,ако прочетеш първите ми постове от 2007 година, ще разбереш, защо няма да губя времето си с гледането на публикуваното от теб.
Готов съм да се обзаложа с теб, че когато умреш, сам ще се убедиш, колко многообразен е живота.Днес, такава дискусия е само загуба на време.

Аз ще ти споделя моя опит. Не съм имала ПА, но още преди да забременея изпитвах огромен страх от раждането. Забременях непланувано, което си беше малко предизвикателство, защото не бях подготвена за бременност. Но още в първите месеци се научих да релаксирам на музика - упорито и всеки ден отделях време да визуализирам най-отпускащата обстановка (за мен горещ пясък и слънце, което минава и затопля цялото ми тяло, визуализирах и чувствах наедряващото коремче). Запознах се много детайлно (но категорично не от форуми и преразказани истории, а чисто медицински) с целия процес на раждане - какво точно се случва с тялото, подготовка, симптоми, за да бъда подготвена и да не се плаша. Бях започнала да имам сърцебиене няколко дни преди датата на раждането, което е нормално, имайки предвид очакването. По време на самото раждане, което не беше в България, в залата ми предложиха релаксираща музика. Понеже умът ми вече се беше научил да се отпуска за кратко време и да влизам в състояние на спокойствие, нямах никакви проблеми. Сестрите се учудваха, когато всеки път проверяваха тоновете на бебето между контракциите. Нямаха търпение да видят това спокойно и щастливо бебе, защото пулсът на дъщеря ми не беше въобще учестен, както е нормално по време на раждането. А това беше основно, защото аз се стараех да съм спокойна и да контролирам тялото си от стреса. Сестрите бяха учудени и колко усмихната, спокойна и разговорлива съм самата аз между контракциите, казаха че не са имали такъв случай досега. Ако им бях споделила колко много ме е страх от самото раждане, нямаше да ми повярват. 
Тялото ти реагира, както мислите му диктуват. Научи се да го контролираш чрез спокойствието на ума си. Просто иска упорита практика. Но тя ще ти е полезна за всеки един стресов момент.

Раждането ще мине добре. Ще мине и ще замине. А по-нататък, се учиш да не бягаш и да прилагаш наученото в психотерапията си отношение на доверие, което споменах по-горе. Всичко ще бъде наред!

Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя. Махнеш ли битка/ бягство механизма, позволиш ли си да се довериш на страха, на уроците в него, той вече е започнал да се преобразува в смелост, стабилност, самоуверена самостойност. Не е нужно засега да ме разбираш, а просто да се довериш на тялото, душата, съдбата и бебчо, което също те закриля, минавайки през теб с чистата си душичка! Позволи си да бъдеш малка, довери се - тогава се ражда вътрешната ти голямост! 

Ти щастлив ли си в Германия? Успя ли да се интегрираш успешно? Имаш ли среда, приятели и т.н? Чувстваш ли се донякъде подценен, само защото си източноевропеец и трябва да се доказваш повече? Питам, защото аз самата от много години не живея в България и ми е интересно как се справят със стреса останалите.
Ти на няколко пъти споменаваш (според мен излишно) българите/българско/България в негативен смисъл. И все пак си тук в български форум и търсиш съвет от български психотерапевти. И не, въпросите ти никак не бяха риторични, а зов за помощ. Тези български психотерапевти са помогнали на толкова много хора по същите тези методи, които предлагат и на теб. И те са във този форум напълно безвъзмездно, отделяйки време от натоварения си график. Едва ли са толкова некомпетентни, щом хора от чужбина им се молят постоянно да провеждат сесии дори по скайп. Може просто да не резонират с твоите представи за това как трябва да протече една психотерапия, но не забравяй, че те и не привеждат такава с теб, а само ти дават насоки. Нямаш някакъв нечуван и необикновен проблем. Често хора имат твоите оплаквания.
Можеш да не вземаш мнението ми за меродавно, но според мен трябва да отстъпиш малко и да позволиш на психотерапевт да ти помогне да се справиш с тревожните ти пристъпи. Избери този, който ти резонира и можеш да се довериш и се дръж за тази терапия, тя няма да ти навреди.  Ако аз бях истински отчаяна, щях да пробвам всички методи само да си помогна. И все пак нещо, върху което да мислиш-в твоята терапия ти очакваш да ти кажат, че си добре или да се почувстваш добре?
Надявам се скоро да се похвалиш с добри резултати и да ни докажеш, че сме били в грешка и не сме те разбрали правилно. 
Успех! 
 

Благодаря и на двама ви! Потвърдихте нещо, което аз самата смятах че е нужно да направя - да започна да живея - не със мисъл, а със смисъл. Просто доста често мотивацията в мен липсва, а депресията ме сковава вкъщи.
 

Именно. Отговорите идват, когато си разрешиш да нямаш отговори от позицията на ума. Изборът да живееш винаги е от сърце и душа, нежели от его обусловен ум. Хубаво е да почетем тази или онази философия и автор, без да отдаваме кой знае какво значение на това четене обаче. Защото е водено от страха от незнаене и неконтролиране, слабост и липса... Отговорите идват през смисъла, протичащ през притихналия ум, превърнал се в съсъд за мъдрото сърце! Когато се осмелиш да не знаеш, започваш истински да знаеш. 

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.
ПП стискам палци, да си разбрал съвета на мъдреца и да го последваш.

Здравей koala
Именно защото разбирам за какво говори се включих и следя темата.
Когато неочаквано започнаха да ме връхлитат т.н. трипове бях изключително заземен. Явено, че беше дошло времето да преживея опитности в светове каквито не съм подозирал, че съществуват. Натоварването беше изключително интензивно. На моменти имах усещането, че мозъка ми ще се изпържи. Емоциите, който изпитвах бяха с интензитет какъвто не съм очаквал, че могат да достигнат. Непрекъснати страхове - ПА. Бях полудял. Исках всичко да приключи заедно със смъртта ми, но разбирах кристално, че смъртта не е края - напротив ако не изживея този момент сега, след смъртта би било много по-трудно.
Разбира се, че живеем в илюзия, разбира се че всеки и всичко е проектирано с определено значение. Не е случайно че не можем да разберем какво е това значение - не сме достатъчно еволюционно развити. Там до където стига развитието на съзнанието ни започва висшия разум, който се грижи за нас. Така както човек се грижи за определено растение - растението не чува и не вижда човека, но усеща намесата му, така и ние хората усещаме намесата на висшия разум.
Започнах да пиша поста за да опровергая израза от горното мнение, "подходът без дрога е непълен". Според лични наблюдения е обратното - преживяванията предизвикани от дрога не са систематизирани и са хаотични. За да бъдат систематизирани и подредени е необходима добра хармония на тялото, емоцията и душата.
До преживените опитности достигнах без каквато и да е дрога, както установиха и лекарите. Това което ме върна обратно беше Любовта. Майчина и Бащина Любов, Любовта на семейството и близките, Любовта на стотици приятели и съпричастни, който ме търсеха дни наред докато скитах из един голям град без да знам кой съм и къде съм. Тази Любов беше с мен над болничното ми легло. Беше с мен и вкъщи докато се възстановявах. Тази Любов сега е с мен и за това живея

Не си. Затова пишеш тук. 
Когато гледах финала на живота на Кастанеда, си казах: Това ли е ? Тъпо. Никаква градация, само деградация, нищо смислено, нищо за другите. После минах през познанства с хора, които лично ми потвърдиха, провала на психиката при употребата на вещества търсещи стигането до бързи отговори , през прескачане на развиването на духовността, която е заложена в това времепространство. Тук имаме много, много важна задача. Пропуснеш ли я, всичко останало губи смисъл. Все едно да станеш на 40години, след 28, без да си преживял 30тте. Нещо подобно. 
Не прескачай пространството, в което се намираш, то е много важно. 
Преживяването ти с морето /ако не си бил под въздействие на вещества и това е точният времеви интервал/ е впечатляващо, то идва да ти каже, че човешките възможности са неограничени. Просто трябва да се научим да ги ползаваме. 
Между другото има медитативни практики, които привеждат съзнанието до същите преходи и преживявания както и веществата, не е необходимо да стимулираш с химия, ти я имаш в себе си.

Това е най- силната връзка с този свят - планини,морета...... Имаме работа тук, това е. Важно е да я открием. А дрогата / само да уточня - дрога е всеки извлек от растения, включително голяма част от лекарствата/ тя е за хората, които се страхуват да живеят сега.
Предполагам чел си Кастанеда, надявам се знаеш и края на историята. Трипове, преходи, чудеса, всичко има на този свят. Въпросът е: Каква е работата ми Тук? Не някъде другаде, а тук. Понякога изгубването не е лошо, то е началото на търсенето. Важно е да се не се изтърве момента.

Работиш ли? Изпитваш ли удовлетворение и смисъл от това? Какви са най-силните ти качества? Какво усещаш, че ти липсва в ежедневния ритъм? Имаш ли половинка до себе си? Правил ли си нещо за другите, давал ли си от себе си - време, внимание, грижа или каквото се сетиш, на нуждаещ се от това? Какво те кара да се вълнуваш силно, като занимание, какво можеш да правиш часове наред без да усетиш как времето минава? Способен ли си да преразгледаш част от вярванията си? А да направиш нещо щуро, като да изживееш година без никакви външни стимуланти - никакви гъби, марихуани, алкохол и т.н? Не ти ли е интересно да видиш себе си начисто?
 

Това е пътя, в един момент адреналина се изразходва и идва усещането .....което имат хората след скок а парашут или бънджи. Като бивш парашутист, мога да ти кажа,че е много готино.

Гъсеницата умира в пеперуда. Пеперудата умира в яйца. Яйцата умират в гъсеница. Нищо във вселената не се изчезва - само променя формата си... Доказано е. Дали вярваш - твой е проблема.
А проблема мисля е, че ти се иска ТИ  да контролираш умирането и раждането. За твое и за доброто на всеки от нас този контрол има само Бог - от първия до последния миг на живота в тази ни форма.... Дали ще му се довериш, че е за твое и на всички добро - твой си е проблема... 

И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в  която  ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен  период от време   имах по-голям  конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням  този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че  самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да  се дипломира, да усети какво е чувството да  че преминаваш от един етап  към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши,  но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На  мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с  което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато  живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки! 

В никакъв случай не си жива. Права си, умряла си.
Не знам, обаче, как това ще ти помогне. Но, е, малко странно, съгласи се, след като си вече мъртва, да се страхуваш от смъртта.Това е много странно.Много, много странно.

Благодаря и на г-н Баев и на г-н Балджиев! 
г-н Балджиев напипа една основна съставка от мен - да съм необикновена?! От желание за необикновеност, се превърнах в странна птица?! И вече окончателно съм с инакомислене и живот. Нещата, които аз харесвам не са нещата, които генерално харесват на хората?! От малка съм си представяла как ставам известна, велика, Майка Тераза, Буда, Буковски, поет, писател, миротворец, спасявам света, света ми благодари...И в същото това време съм сама, така съм го виждала от малка, виждала съм величието като самота, като самотност, като самотна място без съмишленици и придружители. Странно, но факт. В главата си се виждах как печеля Нобел за Мир или Оскар за най-добър сценарий, но от позицията си на величие, даже не отивам да си получа наградата. Днес знам, че нямам нужда от това величие, то е илюзорно. може би съм искала просто да съм значима?! И ако ви хрумва, че съм била незначима за близките си, не, не е така, напротив, отдаваха ми и повече от необходимата значимост. Заемах доста специално място в семейството си, но и някак тежащо място, с очаквания за проявяване на the best of the best. Сигурно съм останала с впечатление, че само ако съм такава, ще получа любов?! И някак ми се наложи, че Любовта е за слабите. Днес знам, че е за силните, но бога ми, колко трудно е да разчупиш вече закоравял мироглед. А у мен бушуват много силни емоции, неизразени, непоказани, неизявили се. Има и гняв към бивши, има самота, има тъга, има кръстопът, има неизразена любов...Даже към собственото си дете не знам дали съм успяла да покажа искрената си любов. А наистина я изпитвам към него искрена и неподправена. Често се улявам, че съм сурова и прекалено откровена към него. Говоря с него за всичко, знае за тревожността ми, за странностите ми, за ПА, за преминал етап на зависимост към алкохол, пороци, откровена съм към него и това ме плаши. Той натрупа мъдрост в собствения си живот от свидетелството му за моя. Той е този, което е повече родител, повече мъдър, повече истински. Моля, съм по-малко да съм му навредила. Даже често го майтапя, че един ден, ако посещава терапевт е достатъчно да покаже снимка на майка си, хахах. Но съм направила най-доброто, на което съм способна. 
И това, което г-н Баев определи, че съм в криза на смисъла, е много вярно. "Необикновен човек" в криза на смисъла с ПА и ПР, ето го ефекта УАУ!!! 
Едно знам със сигурност, това е част от Пътя ми, от Уроците, от Смисъла, не е случайно, има божествена частица в него, просто трябва да се въоража с търпение, време, учене, смисъл...
Отново ви благодаря,  невероятни сте, с това което правите, усмихвате, успокоявате...
Браво! 

Абсолютно - приемане на собствената пълна обикновеност. Тогава гордият перфекционизъм, както и усещането за собствена свръхважност през "знам и мога" се стапят. Тогава, приемайки се за тотално обикновена, ставаш тотално необиновена. Казвам същото като в писанията си от по-горе, но с други думи.
А за техники за тревожността - писали сме много. Вършени механично обаче, се ползват като ксанакс... Когато се правят на фона на осъзнаването целта и посоката на ставащото, вече е различно.

Насоки - прочети моля мненията ми от по-горе. Не писах много, но казах доста - свържи малко когнитивни точки. 
За тревожността - не се умира от нея. Имаш нужда от психотерапия, да. В нея дори си учена сама да си причиняваш паника, като се научиш да плаваш заедно с нея, да я харесаш истински. Така работиш със свалянето на ригидната маска, автопотискането изплува и напрежението се разрежда. С такава директна работа и с други терапевтични методи се учиш, както вече писах в горните постинги, да махаш тапата си, спирачката си от ригидност и автоагресия, да се заявяваш все по-творчески, автентично в живота си. Така стигаме и до базисната хистеричност, която вече ти върши работа социално адекватно! 
Искаш патерици? Звучи ми като "на си ти бисерите, дай си ми мънистата." Имам статии, в които давам и принципи и патерици. Патериците обаче не работят, ако не са ползвани на фона на цяостно характерово себепознание и виждане на какво има да ме учи животът чрез тов аблаго състояние. Та така... Психотерапевт и работа по себе си!

Хубаво, че си ги отсвирила - здравият егоизъм си върви с приемане загубата на невротичния контрол. Това имаш да работиш на характерово ниво - да сваляш летвата, да уважаваш и проявяваш Себе си повече. Защото сега перфекционизмът проявява едно социално обособено его, което уж казва, че не му пука, но всъщност доста му пука, ако не от другите, то от другите в собственото аз идеално... 
Самата паника и тревожност те учи на горното. Когато осъзнаеш това, новият навик да бъдеш и проявяваш Себе си, става факт. 

Книгата - надрасни тревожността стабилно, па тогава я издавай! 
На нива си. Не мисля, че си ригиден характер. Това ти е маска, с малко автоагресия отдолу. Един външен спиращ те слой, комбинацията каторжник от анализата, с който сама "затапваш" живота си. Даваш газ и спирачка едновременно  - съответно натрупаното напрежение експлоадира или се процежда фоново. 
Като характерово ядро си ми доста орално хистерична - една дълбока нужда от развитие, изява, растеж, видимост, реализация на талантите, сцена (в широкия смисъл)... Нужда, затисната от ригидното трябва и мазохистичното вписване. Нужда, отчаяно процеждаща се през татуировки, тревожни атаки... 
Има директна работа по тревожността - тя ще ти помогне. Но по-важна е цялостната характерова. А тя се състои в премахването на ригидно мазохистичната "тапа" и позволяване на напора от творческа изява да се прояви интензивно. Сега си в криза на смисъла. Изкарваш пари, гледаш сина си, но знаеш каква сивота е, когато не живееш през Себе си. Искаш, но не ти стиска да бъдеш Себе си...