Ines Raycheva

Искаш да контролираш всичко. Не можеш. Така няма как да се насладиш на живота си, да прекараш спокойно и любящо време с децата си. Животът е тук и сега, не е утре, утре може никой от нас да няма, безсмислено е фокусът да е в него - нещо, което невротичният контрол иска винаги - иска всичко да знае, да предвиди, да подсигури! Сега, в момента какво имаш около себе си? Погледни децата си, прегърни ги, погали ги, те са си до теб всеки ден. Това звучи като паник атака. Няма нищо страшно в нея! Страшно е само ако ти го виждаш така - като неконтролируемо чудовище. А то не е, гарантирам ти. В момента, в който си го потърсиш САМА, няма да дойде изобщо, ще се стопи като морска пяна, защото теб просто не те е страх! Имаме стресови ситуации понякога в живота, нормално е. Натрупаните и нерешени проблеми от преди, в един момент изригват като вулкан. Това става и при теб, и при страшно много други хора. Тялото ти просто ти ПОМАГА, казвайки ти: Време е за промяна! Дай ми почивка и разнообразие! Нямаш нужда от стреазам, а и виждаш - не помага винаги. Ако навън вали, а ти не искаш да вали - искаш да ти е слънчево, като дръпнеш пердето и не виждаш през прозореца, това няма да спре дъжда, просто няма да го виждаш. Така е и със стреазама и твоите тревожни състояния. Нуждата тук е от смислена и дълбинна работа по разрешаването на тревожностите - психотерапията върши чудеса при състояния като твоето, което както казах, е много често срещано. Казваш, че тялото ти е напрегнато - в страхов режим е, иска да се защитава, пази с мускулни брони.. От какво? Получаването идва от отпускането, от ДОпускането - от там и обменът, който носи обич, радост, безгрижие, също! Гледай това - момиче, справило се с паник атаките, говори за опита си. И това - Колелото на живота, принципът на горе и долу, вълните, които ни носят през живота и нашето възприятие за тях.

Прочетох всичките теми, които си пуснал и коментарите ти към тях - виждам, че периодично във форума търсиш помощ/съвети. Така трудно ще се справиш и както са те посъветвали - потърси добър терапевт! Неуверен си и се луташ като мишка в капан, разбирам това състояние. Време е вече да настъпи зрелостта при теб, какво става - намери ли си работа? Ако не - намери си без твърде много да го премисляш и отсяваш! Няма нужда да гадаеш - причината си ти! Можеш да се погрижиш за себе си, интелигентно момче си, време е да се побутнеш сам напред и смело да се хвърлиш в живота, с целия му дискомфорт и напрегнатост. Сега малко ми напомняш на розата на Малкия Принц, която е под стъклен похлупак... Ще ти - разгледай из форума и прочети до каквото стигнеш, то ще е идеалното за теб в момента. Но само с четене трансформации не стават. Наученото от прочетеното трябва да има на какво да положиш, а това става след разместване, опознаване и разбиране на собствените ти психични пластове и невротични механизми! Писали са в друга твоя тема за "Духовния Байпас", прочети тази статия. Успех!

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд: „Духовен байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието. Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден начин." Какво мислите вие по темата? Какъв е вашият опит с "духовния байпас"?

Ти си зависима от него - сама се правиш такава. Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени. Първо прочети този материал, после този и този - не са обемни. Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче! Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно! От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг! Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти? Работиш ли? Обичаш ли живота си там? Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого? Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда? Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е! Гледай/слушай също това и това. Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции на Екхарт Толе, също.

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси: - Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? - Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? - Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! Успех!

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш. Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много! Че има други причини - има, те са отделно, друго са. Успех!

Аз така гледах на вегетарианците дълго време - подкрепящи СЪЩАТА индустрия, като купуват млечни продукти и яйца. Единствено изпитвах снизходителност към онези, гледайки си животинките - крави, кози, кокошки, вкъщи с любов. Но да купува някой от масови производители и да твърди, че е голям животнолюбец, е точно същата заблуда, за която говориш и ти. Не знам дали си в нея, не коментирам това. Животните, ползвани (буквално) за Добив, живеят в кошмарни условия масово. Достатъчно е писано и документирано по темата! Дават им хормони, осеменяват ги изкуствено, отделят малките им, за да взимат млякото, предназначено за тях, а кокошките са наблъскани до пръсване в клетки - антибиотиците са техен задължителен спътник. Ето ти индустрия. Money making machine! Давам си сметка, че във всичко има смисъл. И ние, като хора, скоро ще ударим дъното, Преди да се оттласнем нагоре и да живеем един по-висок, мъдър и смислен живот. Затова не се бунтувам, нито се дразня на начин на хранене, на живот - само на изказвания. Позволявам си да говоря за това, защото все пак сме във форумно пространство и цел са обсъжданията и обмена. Нека не звучи лично, не е към личността ти, а към твърдение, което няма да отмина. П.П.: Линкът към статията е невалиден.

Ти самият. Но за целта, както си писал, е нужно да имаме познания. Говоря за чисто теоретични, дори, макар да не мисля, че Трябва да го следваме дословно. Да сме експериментирали със себе си, също. Защото няма как да знаеш колко добре може да ти е наистина, ако не пробваш. Познавам хора, които пият алкохол всеки ден, пушат цигари и се хранят безразборно, казвайки "Ами, чувствам се добре!" А ако започнат да се движат повече и да вкарват качествено гориво на тялото си, би било мнооого различно. По този повод препоръчвам книгата на Рич Рол "Ултра Здравето", много приятно и интересно четиво! Затова е добре да се пробват и вегетарианството, и веганството - и вече човек да реши кога тялото му добрува, да надмогне, до колкото може, лакомията във всякакъв смисъл. Макар това да не е възможно напълно и винаги, според мен.

Да се справиш с проблемите си няма цена, защото да продължаваш да бъдеш в тях постоянно, не е живот. За малко сме на тази земя, в тези тела, и би било хубаво да ценим времето и живота си. В този смисъл справянето ти, е добре да бъде приоритет за теб! Ето, виж това - от теб зависи кое как приемаш, куражът е в теб, аз не мога да ти го хвърля като фризби, ако го нямаш! Но ти можеш да го откриеш вътре в себе си, така както ще откриеш и Любовта и Вярата. Ти си ги позабравила сега, защото се връзваш на страховете си твърде много, а те са като обелки от банани, по които се хлъзваш и падаш. Трябва ти просто малко опора и нещата се подреждат. Прочети постовете на Георги Балджиев адресирани към теб в тази тема, той е психолог с опит. В този форум има други теми на хора с натрапливости, които са в унисон с твоята - страхът от полудяване е основен. Но както ти казахме няколко човека - просто страх, на който ти се връзваш и той расте. Всеки от нас има натрапливости понякога, мила Лили, аз също! Но просто не им се връзвам и те си отминават като вълни в морето.

Мила Лили, това, което преживяваш се случва, защото мноооого дълго си държала в себе си - най-накрая стреса избива. За да стигнеш до такива високи нива на тревожност, означава, че не си споделяла, таяла си мъките си в себе си. Всички си имаме мъки, преминаваме през трудности, просто често не си даваме сметка, че понеже не виждаме тегобите на другите, не значи, че ги няма. Ние сме автори на живота си и от нас зависи как смиламе трудностите. Надявам се да послушаш хората тук и да потърсиш терапия. Медикаменти не ти трябват, не, не си луда. Терапията е полезна за всеки, защото при нея имаш Човек, специалист, който може кадърно да те подкрепи в пътя на справянето, на разбирането на собствената ти психика. След тези състояния човек излиза много по-мъдър, удовлетворен и спокоен обичащ живота и благодарящ му! Дължиш на себе си да се обгрижиш, за да можеш после Ти да го правиш за децата си, за хората, които обичаш. Да се обгрижиш с любов и Доверие към трансформацията, която преживяваш, да се отпуснеш и да се споделиш с хора, които ще ти окажат подкрепа. За да получиш помощ, е нужно да се отпуснеш - защото получаването идва от отпускането.

Мила Лили, Не ти препоръчвам самолечение с алкохол! Той само задълбочава тревожността и страха. Като привидна патеричка е, с която обаче се изгърбваш и потъваш все повече в калта. Не виждам луд човек да е писал поста, виждам страхуващ се човек. В страха си, не в лудостта, и той те е завъртял доста, повярвала си му, защото е добър режисьор. Днешният свят е претоварен от информация, дори да не я търсиш целенасочено, те залива отвсякъде. Това води много, ужасно много от нас, до състояния като твоето. Има начини на справяне, не готови техники, а разбиране кое води до тревожността ти, до натрапливостите. Работа с убежденията, с нагласите, със собствените ти психични пластове. Претоварваме милите си мозъчета и телца, без да го съзнаваме. Съветвам те и аз, да отделиш време и средства за добър терапевт, това е безценно! Иначе трудно се излиза сам от тази буря. А с адекватна подкрепа става, повярвай ми. Няма нищо по-ценно от това да се чувстваме добре и спокойни в тялото си, живеейки качествено живота си. Пиши на Орлин Баев или на Георги Балджиев, те са много добри специалисти, а предполагам могат да препоръчват и техни колеги, в зависимост от това къде живееш.

Е, ако живееш само на силно обработени храни, без нищо естествено в тях, едва ли е все едно. Храната влияе пряко на поведението ни, на усещанията. Ако ям бърз въглехидрат и не започна да го горя веднага, да бъда активна физически, се изнервям до краен предел. Ако ям бавен въглехидрат съм заситена и спокойна. Апропо, Орлине, нормално е тези храни да не те засищат, защото се преработват и усвояват много по-бързо от животинските. Затова при консумирането на месо има по-дълго чувство на ситост. Не съм си отговорила и аз на този въпрос, но е факт, че не всички хора, които опитват да се хранят вегански или вегетариански, успяват да поддържат това. Аз преди 6-7 години станах вегетарианка, този мой режим просъществува 1-2 години и пак проядох месо. Към веганството се насочих категорично за една вечер и така е до сега, без усилия ми се получава, не ми липсва храната от животински произход, с времето вече даже би било неестествено да я пробвам - мирише много силно и особено и не ме привлича. Това ми напомня и че миризмата на тялото, на кожата на един човек, зависи много от това с какво се храни, дали пие алкохол и пуши и т.н. Абсолютно! В днешни дни се прехранваме често, а много хора - ежедневно! Има много изследвания с мишки и плъхове, които сочат, че намаляването на храната води до увеличаване на живота им. 30% по-малко храна, 30% по-дълъг живот. Разбира се основното не е колко ще живеем, а с какво качество! П.П.: Ето един изключително интересен филм на моя любимец Майкъл Мозли относно количествата и неестественото ни хранене постоянно, както и защо това ни разболява.

Радвам се за теб и твоя избор! Пробвай и с вегански (пише се вегАн) дни от седмицата, да видиш какво значи прераждане, няма да е микро-. Почти от две години съм веган, животът ми се промени тотално - не само физически промених тялото си, но и психически, емоционално. Много убеждения се трансформираха. В мир съм с хората, консумиращи животински продукти, не ги осъждам за избора им, защото някои fellow vegans мислят, че с война ще спечелят мир - това е оксиморон. Не само хората. В Природата много се дава и много се взима! Само ние, човеците, искаме да надхитрим тоя кръговрат - ако може много да взимаме и нищо да не даваме! Учителят много е говорил за вегетарианството, както и за "пълното вегетарианство", което тълкувам като хранене само с растителна храна. Тук във форума има също много споделяния на тази тема.

Орлин, Георги - благодарна съм и аз - колко хубави неща сте написали! Красиво място на осъзнаване и освобождаване откри тая тема и за други четящи, сигурна съм! Мила авторке, работа по самооценката имаш много! Като човек, като жена, ти да се приемаш, да се обичаш, да се наслаждаваш на времето със себе си - тогава и времето, прекарано с други хора, дори привидно да не ни пасват, става приятно! А пък то, видиш ли, така се получава, че ще започваш да срещаш все повече хора, с които ти е приятно, с които се споделяте взаимно и преживявате стойностен обмен, а не просто си биете лафа в кварталното кафене! Слушай музика, която ти е приятна, танцувай и пей всеки ден, дори сама вкъщи, дори за няколко минути сутрин или вечер, като начало. Особено ако смяташ, че "не ги можеш тези неща". Това освобождава блокажи, издига много женската енергия - уверена, магнетична енергия, която знае как да създава наслада на себе си, оттам и на другите, които имат привилегията да са около нея! На обичащата себе си жена и е гот и без мъж и не го гони, не му се нагажда. Да умее да се погрижи за него, да направи така, че да му е хубаво, е вече друго, не е мазохистично и смазващо, а напротив - разпалващо същината на нейната нежна женска и грижовна страна! Защото във всеки човек има и женска, и мъжка енергия. И наистина - не е въпросът да го забравиш този мъж или предишните или който и да е, а да си дадеш сметка, че всичко може да бъде стойностен урок, за който да благодарим, защото ни е помогнал да се развием, опознаем, заобичаме още по-силно! Как смилаш опита, средата, спомените си, зависи от теб. С терапевт ще се справиш бързо и ще промениш много свои основни убеждения. И без терапевт би могла, но ще е по-бавен процесът. Виждам, че започва да тече вече в теб, което много ме радва!

Здравей! Прочети тази тема, както и отговорите към avina в тази тема. Няма да полудееш, спокойно, ти си знаеш, че става дума за натрапливости. Виждаш, че и другите с такива, се страхуват от полудяване. Виж какви съвети са получили. В този форум е писано много за тях, но четенето и ровенето из него, биха могли да имат съмнителен ефект на фона на терапия, с която бързо ще преодолееш натрапливостите. Които между другото всички имаме, но само понякога. Супер! Нищо фатално ти няма, обърни се към специалист и ще минеш през трансформация за нула време. Успех!

Мило момиче, довери се на интуицията си! В разказа разпознавам двама не съвсем узрели емоционално индивиди, действащи неосъзнато и първосигнално. Отговори си на следните въпроси: Искаш ли връзка в момента? Какъв мъж искаш до себе си? Какво очакваш от една интимна връзка? Ценена, обичана и уважавана ли се чувстваш с този мъж, за когото разказваш? А ти към него каква си? Разбери какво искаш ти, защото изглежда, че не знаеш, а това е основното. Никой тук не може да ти гарантира какво си мисли и иска този човек. На мен ми се струва, че има много ниска самооценка и не усещам мъжественост в поведението му, стабилност и искреност. Ще бъда честна като кажа, че и при теб ниската самооценка е на лице, няма и как да е другояче, щом си привлякла мъж, с такова поведение - чудиш се дали да не се НАГОДИШ към мъж, който има-няма и ти разказва за други жени, към които има интерес?! Това не е утопично-съвършена полиАМОРИЯ, а пубертетски номер за привличане на внимание, но и не само. Извън отношенията си с въпросния човек - как се чувстваш в живота си, в кожата си? Как се усещаш като жена, комфортна ли ти е ролята на женствеността и как я проявяваш? Фокусът си ти - имаш ли в себе си стабилен център от себелюбов, ще я влагаш във всичко! И в отношенията, в които участваш, ще личи.

Прекрасни отговори са ти дали вече, аз също мисля, че съзнавайки механизмите, които действат в теб, сам ще успееш да спреш да "отговаряш" на определени мисли и просто да ги оставиш да си се появяват чат-пат, докато изчезнат, защото ти ще си съзнал въртопа, в който те въвличат. Съветвам те да намираш време за спорт - дори по-дълго ходене или тичане помагат много. От психиатър нямаш нужда със сигурност - вече ако прецениш, че сам ти е трудно да се справиш с тревожността, можеш да потърсиш психотерапевт, но медикаменти са излишни, от това, което описваш. Всички тези усещания са начин на тялото да ти подскаже, че начинът ти на живот не ти пасва съвсем в момента и е нужна промяна. Време е да се погрижиш за себе си! Успех!

Желанието ти за самоубийство е всъщност желание за живот и индикация, че посоката, в която си поел не е съвсем правилна за теб В МОМЕНТА. Поговори с приятелката си откровено, открийте картите, така да се каже, изяснете кой какво иска от тази връзка и ще я бъде ли. Жени на света, с които ще ти е хубаво, с които ще създадете смислено партньорство много, повярвай ми, макар сега да не ти се струва така. Щастието не е самоцел, то е състояние. При това, от твоя страна болно "свързване" с тази жена, трудно ще стане. Имаш урок по самостойност тук, по себезаявяване - в момента преживяваш себе си през другиго, твоето щастие е в ръцете на друг, което е много различно от това да задоволяваме потребностите си като хора, приятели, любовници и тн. Да си поискаш, да заявиш нужда, която друг да задоволи, е сила. Но да твърдиш, че без този конкретен човек да задоволи тази конкретна нужда, животът свършва - това не е любов. В такова състояние сме като паразитчета. И нека не звучи осъдително - разбирам какво е това състояние. Мисля, че си сърцат мъж, добър човек, който има да преработва и трансформира убеждения - казваш, че си тревожен - ами това е писта за развитие! Бих ти препоръчала да се срещнеш с терапевт, ще си благодариш после за това решение! Успех!

Още нещо ценно от Клер тук. Основното послание в клипа е: Не съм срещала никой в живота си, независимо колко успешен, който НЕ изпитва болка, и то много... Когато пуснеш нуждата да ти е комфортно през цялото време, да търсиш неща, които да те карат да се чувстваш винаги добре и не взимаш решения, за да бягаш от болката, тогава всъщност можеш да намериш Смисъла - своя смисъл, да живееш ПЪЛНОЦЕННО. Когато разбереш, че да боли, е просто неизбежно, че е част от живота - твоя и на всеки друг. Струва ми се ценно напомняне това за нас, днешните човечета, честичко търсещи безопасно комфортче...

Да, аз правя от фурми, сусамов тахан, брашно от рожков и конопено брашно + канела. Всичко на око в блендера - тахан не слагам повече от лъжица. Сместа става за течен шоколад, сурови бонбони и изобщо може да се вложи въображение... Шоколадите на пазара често съдържат соев лецитин, а ако не са натурални - суроватка. И двете не бих избрала да консумирам. Има качествени марки, дори няколко български, които правят качествен суров шоколад.

Лазарев е много интересен! Сетих се веднага за две статии, които Орлин писа наскоро - по "Опит в оцеляването" и по "Оздравяване на душата". Струват си четенето. Много дълбинен, и в същото време ясен подход има Лазарев, това което ни е дал, е благодат. Напоследък харесвам Екхарт Толе и неговата идея за покой и празнота. За тук и сега. Направих този клип по една негова лекция - "Отвъд мислещия ум" - има я и тук във форума. За мен това може да бъде коренът за справянето с всеки проблем. Ще се радвам да го дискутираме, ако някой има желание. Препоръчвам и книгата "Болестта като път" - има я безплатно в нета. Семпла, но даваща кукички, за които можем да се хванем!

Не знам дали някой може да отговори категорично на това - да го предвиди с точност. Погрижи се за себе си. Това би трябвало да седи на първо място за теб! От празна кана не можеш да наливаш в чашите на другите. Дали ще те помислят за луд, е пак натрапливост. Очевидно се луташ и си объркан. Със специалист ще излезеш по-бързо от това състояние. Нагоре има прекрасни идеи и отговори, можеш да се върнеш към тях. Успех! Тревожността е червена лампичка за промяна, паник атаките са още по-ярка и голяма такава! Промяната ще бъде голямо развитие за теб, благодат.

Може би когато е, както казвате "в подобрено състояние", е най-добрият момент за реакция. Влезте в неговия ритъм - нека изглежда, че го разбирате идеално, не проявявайте съмнение към онова, което изживява, бъдете разбираща. Тогава, вече предварително подготвена и говорила със специалист, който е склонен да се намеси в случая, може да предложите среща с такъв, просто за разговор - всъщност за обратна връзка и професионален съвет, помощ. Това е единствената ми идея, нямам преценка дали е действително приложима или не. Д-р Първанов е прав, че ситуацията е деликатна и би могла да бъде опасна, така че подходете деликатно! Желая Ви успех!

Благодаря на всички за интересната тема, четох я с голяма любознателност! Харесвам неговия подход. Направих регресия по текст от книгата му "Лечители през времето" - той сам го предлага за опитай-сам. До момента единствената регресия, която е предварително записана, която дава задоволителен резултат при мен. Останалите, които съм слушала са много наситени и не оставят подсъзнанието да се разлисти. Тази е бедна от към детайли, семпла и много приятна. Първата част от нея може да служи само като релаксация. Ето я. Няма внушения в нея. Аз също съм на мнение, че при хипнозата внушенията не са толкова устойчиви, ключът не е "намесата отвън", а разравянето на собствените психични пластове. Все пак всяка хипноза е автохипноза. Но това е мнението ми към момента, като обучаващ се в хипнотерапията.

Съгласна съм, това е отлика със сигурност. Пропаганда може да е и разговор, в който не си поканен по никакъв начин - не виждаш интерес от страна на хората към темата, но искаш да им вмениш позицията си като единствено валидна и най-правилна. Когато си поканен и споделиш гледна точка, с уважение към чуждата и разбирането, че независимо от тема универсален отговор за абсолютно всеки няма, или когато ти поканиш някого да се сподели, е много различно. Точно така го приемам и аз.