kipenzov

Бог е вътре в самите нас - това е нашата биология и законите и механизмите, по които тя е устроена. Когато ние живеем в съгласие и хармония с тези закони и механизми, ние сме здрави, благополучни и щастливи. Когато започнем да ги нарушаваме, веднага започват да страдат нашето психическо и физическо здраве и благополучие. Ние всъщност се самонаказваме. То е като да пуснеш камък върху пръстите на крака си и да очакваш, че няма да те заболи, или болката да смяташ за наказание от Бога.  И все пак, ако неволно нарушим тези закони и механизми (което се случва почти непрекъснато)? Ами това е механизмът на усвояване на законите - опити и грешки, болка и нов опит, докато се осъзнаеш и си научиш урока. Прошката всъщност е наученият урок - дали е научен показва следващата подобна ситуация, в която реагирате по различен, разумен начин... 

А какво правим след като на ниво ум  си даваме сметка, че  сме привлекли ,  хора които отразяват,нашите подсъзнателни   негативни вярвания?Разбираме , че имаме автография, че се критикуваме, страх ни е от предателство, лъжа и измяна, знаем че имаме комплекс за малоценност, не вярваме, че заслужаваме, свиваме се но така и не можем да го преработим и преодолеем на подсъзнателно ниво..Как се сменят тези убеждения на това дълбоко ниво?

Четем литература, учеща ни на метакогнитивна осъзнатост, учим се да свързваме вътрешни "точки", да регистрираме автоматичните си мисли, да идентифицираме базисните си вярвания зад тях, да се свързваме с реалността, да "скачаме" в страховете си, да променяме отношението си към тях и да ги обичаме. Научаваме се да ползваме ресурсното трансово състояние, да визуализираме, да се молим реструктуриращо с пси преобразуваща молитва, да медитираме, да продледяваме "червената нишка" от патерни през дългосрочната си памет и да преработваме патерние в адаптивни, да прегръщаме вътрешното си хлапе, което е метафора за дълбоката ни емоционалност, да осъзнаваме телесната репрезентация на емоциите и да работим директно с тях и т.н. и т.н. Можем и сами - отнема повечко време, понякога и доста повече, както и изисква изключително висока мотивация, упоритост, постъпателност, правилни усилия, преминаване през много проби и грешки, лутане...
Психотерапията катализира и сгъстява процеса силно. 

Е, поне знае общата посока. За ефективност е нужно той самият да е изпитал "на гърба" си състоянията, с които работи. Това е реалният личен опит. Този от работилниците, личната терапия и клиничния стаж е важен, но вторичен. Както и учената психологична и психотерапевична теория и практика - нужно е да се присъединят към собственото осъзнаване, осмисляне, преминало през мноо болка известно помъдряване и практическо приложение на тази мъдрост в мислите, чувствата и делата.
Разбира се, не можем да имаме личен опит във всяко от разстройствата, но все пак е добре да имаме доста богат опит със собствена преработена невротичност и характерови акцентуации - иначе сме само теоретици, усеща се липсата на дълбоко разбиране и резонанс с казусите, плитки сме и мложем да бъдем ефективни само при ограничен кръг от случаи, дотолкова и докъде ние самите сме преживели, познаваме през клетките си и можем да преодоляваме. Както се казва, можем да заведем другите само дотам, докъдето самите ние сме стигнали,
Горните разсъждения са общовалидни по отношение на работещата психотерапия. По никакъв начин не ги отнасям към конкретната ситуация с психотерапевта, която споделяте - със сигурност човекът е качествен професионалист.
Помогнете си с тези стати и аудио сесии, фокусирани в справянето с окр. 

Eдин от най-характерните  симптоми при ОКР  е съмнението. То, ОКР-то, ще те кара да се съмняваш във всичко и всеки. Особено в човек или средство, което може да ти помогне да го преодолееш. Характерна черта на хората имащи натрапливости е и ригидното мислене и мисленето,че има само един правилен път да се направи нещо. Липсва им разбирането на преносния смисъл на изразите. Нещата, които ти си чела,  в повечето случаи не бива да се разбират буквално. А ти го правиш точно така и това те обърква.
Ще ти дам пример-Много често, когато някой има чувство за вина по отношение на някой свой близък, който наскоро е починал, аз го съветвам, да напише едно писмо до починалия, да отиде на гроба му и да го остави там.Обикновено това води до облекчение и махане на вината. Всъщност, между цялото това действие и махането на вината няма нищо общо. Просто човека ми е повярвал и това работи. Със същият ефект би проработило и каквото и да  е друго, стига да е малко загадъчно  - например да го накарам  всяка вечер в продължение на една седмица, точно в осем часа, да си посипва главата с пепел и да не се къпе в разстояние на 2 часа.
Така че, довери се на човека и работете, като ефект очаквай поне след два месеца.

Здравей, @edelvaisvpirin,
Тъй като съм съгласна с всичко, което Орлин е написал, искам само да допълня още нещо. 
Именно понеже всичко, което преживяваме и начина, по който преживяваме себе си, е пряко свързан с убежденията, които сме поели още от деца - убеждения, които са чужди (на родители, близки, учители), но са сложили неизбежно "печата" си върху нас, оттам и върху нашата "съдба" - съдбата, обаче може да бъде съзнателно творена, когато видим тези невидимите ръце, които я "водят" - тоест тези поети убеждения. 
Обикновено, докато сме безсъзнателни, си "кликваме" с хора, които са като родителите ни - например някой мъж харесва студени и дистантни жени, които го командорят, защото такава е била майка му. Или жена харесва отхвърлящи и незаинтересовани мъже, защото така се е отнасял с нея баща ѝ. Това е несъзнаван процес, просто с това сме свикнали, този модел познаваме... 
Продължавайки този цикъл, обаче, човек има надеждата "този път ще е различно" - "Ще го/я променя и всичко ще бъде цветя и рози! Да, груб е с мен, но си ме обича" и.н. Ние не търсим нещастието, търсим щастие, но през вече познатото! (Според мен не щастието, а смисълът е ултимативна цел в живота, но това в друга тема).
Затова, ако този мъж или тази жена от примера горе, срещнат партньор, който е отзивчив, открит, любящ, спокоен, внимателен - ще си кажат "Изчезвам от тук, този/тази не е за мен!" Защото е изключително далеч от всичко познато, от модела, с който са свикнали... 
Така че, както пише и горе - това са ни шансове да видим в себе си болките, раните и да ги излекуваме! Вместо да се пускаме по един и същи улей всеки път, да потърсим друга пътека, да я създадем, дори. 
 
Това никой не може да каже вместо теб! Отговорът си е "вътре". Остани в тишина, питай се "Какво искам? Какво смятам, че заслужавам?"
Партньорите ни, а и изобщо обкръжението ни, винаги резонират с онова, което СМЯТАМЕ, че заслужаваме! Забележи - не, което заслужаваме, а онова, което самите ние мислим, че заслужаваме - разликата е огромна. 
Успех!

Детерминизмът е проекция на Неизменното Битие!     Парменид
Свободната воля е проекция на Вечно менящото се Битие!     Хераклит , 
Само в ума ни може да възникне конфликт между двете философски представи.
Обединени, от двете се получава:
Всичко е предопределено, но зависи в кой от предопределените варианти ще се впуснем, на база Свободният ни избор как да реагираме (мисли и чувства и последващи действия).
Хубаво е да сме съзнателни за същността на Избора ни, но пълната съзнателност е доста трудно постижение. За това се действа стъпка по стъпка, а не да гребем с "голямата лъжица" и да се опитваме да се храним с "мъничка уста".
Изборът ни определя посоката на волята ни. Волята ни се влияе от потокът от мисли и чувства, а се реализира чрез действия.
Колкото и да си мислим, че е права посоката, това не е така! Формата е Спирала!
Ако е низходяща, основната мотивация е от генериращата полярност на Страха.
Ако е възходяща, основната мотивация е от ген.полярност на Любовта.
А двете генериращи полярности заедно оформят кохерентния поток на безусловната Любов.
 

Те това ти стига!
"Професионални протоколи" изготвени от кой, отразяващи какво и най-вече - 100% успяли. Ама в какво?!?!
Поднесени от бивши военни, данни за военни! Таман както и проектът "Гейтуей", който по някаква "свиша модалност", реализирайки "човешкият им дълг", от ЦРУ "решили", че данните от този проект така или иначе вече били достъпни на широката аудитория. И видиш ли поради това, както и от "изключително морални подбуди", решили да "разсекретят" изследванията. ХИХИХИ.
Навремето баба ми казваше, че така или иначе вече съм голям и ТРЯБВАЛО да правя еди какво си.... 
Remote viewing-а е изследван и от руснаците. Те даже са работили и с "Огледала на Козирев", ама нещо ги няма данните.
В света има единствено документирани експерименти по комуникация между хора в дълбоко медитативно състояние. Установено е, че след първоначалния контакт между тях, след изпадането им в състояние на Делта или Тета вълни, енцефалограмите им са били идентични. Мозъците им са били синхронизирани като излъчени вълни!
А това, което описва @User123 е нещо различно. Макар, че възниква и един въпрос за личното израстване - "Ако знаеш всичко, което ти предстои - би ли било интересно преминаването през тези събития!"
Един път като студент бях решил да ходя на кино и да гледам филм. Даваха "6-то чувство" с Брус Уилис. Минах през бара, в които работех и колегите ми казаха да остана да пием по бира, щото Брус Уилис през целото време бил умрял. Е, филма ми беше доста скучен!

Благодаря!
Това се опитвах да споделя като мнение. Без усилия, които на по-повърхностно ниво са мотивирани от недовоството към развитието в дадена ситуация, не може да се "расте". Ако сме "видимо доволни" от всичко, то скоро се губи мотивацията да променяш. А тогава се почва едно "носене" по вълната и понижена умствена активност. А мозъкът ни старите хора често са го сравнявали с мускул, за това има израз "Тренирай си мозъка". И последващ полезен съвет - "Нищо научено не е излишно!". Стига и да се прилага на практика, де, ако сме успели "да му намерим" практическо приложение

Благодаря!
Това се опитвах да споделя като мнение. Без усилия, които на по-повърхностно ниво са мотивирани от недовоството към развитието в дадена ситуация, не може да се "расте". Ако сме "видимо доволни" от всичко, то скоро се губи мотивацията да променяш. А тогава се почва едно "носене" по вълната и понижена умствена активност. А мозъкът ни старите хора често са го сравнявали с мускул, за това има израз "Тренирай си мозъка". И последващ полезен съвет - "Нищо научено не е излишно!". Стига и да се прилага на практика, де, ако сме успели "да му намерим" практическо приложение

Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. 
В терапията се премахва тази дисоциация  - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш,  успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. 
Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ. 

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 
Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =
Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:
"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."

Успех!

Значи ти трябва да ми кажеш първи мерси! Почна да си виждаш егото.
А аз доколкото съм възприел от баба ми ритуала покрай прошките, трябва да ти отвърна - "Простен си! Прости!", нали "бабо Сашке".
 
П.п. самият факт, че още фокусираш на "по-умен", значи, че имам още работа с теб, но вече ще ти оставя само образа ми в твоето съзнание и ще "ти пращам" дигитална лигава любов, за да ти издразня мачовщината, та белким "слезнеш от мотора" на земята на смиреното присъствие, от която желанието ти да споделиш опитността ти ще се реализира много по-изчистено.

Всъщност в беседата е представено триединството. Нито един от трите ипостаса не може да се разглежда отделно сам за себе си. Отец без Природата е просто една абстрактна сила без форма и проявление. Без тази спояваща и задвижваща сила пък Природата е нищо. Дори не е и материя. Двете обединени в Сина дават проявените разум, воля, съзнание. Христос - това е постижимото за човека, защото Майката и Бащата винаги ще си останат трансцендентални.

Същото може да се каже за душата/висшия аз. Тя също се "храни" от всяко добро дело или мисъл и расте по този начин. Опитът бива асимилиран и става част от нея. 
Това е естествен процес. 
Користта предполага да се извлече полза за нечия чужда сметка. Иначе да не се търси полза от действията е глупост. Идеята обаче е тази полза да е по възможност за всички. Също така самото разбиране за това в какво се изразява ползата, би трябвало да се развива. . 

Благодаря ти, роялрайф! Без твоето включване се губеше "образът" на "рекламния агент", който със самото си представяне може да откаже човек от "покупка"! Напомни ми да си "дигна" защитите, че се почувствах за момент като в "мормонска общност".
Донка, чудех се каква "манипулация" си "видяла" в темата за верността. Чак сега разбирам мнението ти, че в темата имало "пропагандиране", а не безпристрастно споделяне на личен опит и интерпретация на достижения в съвременната психология. Е, на мен може и да ми носи смесени чувства това твое мнение, но всеки си има право на оценка.... поне се ориентирах за оценката ти и за мен, за Мирела си го намекваше.
Ще спомена в тази тема като за последно, че съвременното развитие на когнитивната наука е дефинирало най-общо три степени на психично здраве в зависимост от свободата да се вземат самостоятелни решения. Те най-лесно се представят в трите групи хора, разделени по отношението им към религиозни писания:
- такива, които възприемат всичко буквално. Прави това, прави онова, не е нужно да се мисли;( в тази група са фанатиците)
- такива, които успяват да интерпретират текста, възприемайки го като указание, което да се следва;(в тази група са манипулаторите)
- такива, които приемат това като послание  от други хора, с техен опит;
Добавям само, че и трите групи имат нужда едни от други, щото нямаше да има групи, а един "метафизичен фашизъм".
Благодаря Ви!

А по отношение на определението "дъновисти" това да не се толерира се базира на желанието да се избегне идолопоклоничество, според мен. Има го и при ортодоксалните кабалисти равини този съвет и за това се говори за Кабалла като учение, а не като сборници от трактати на равини върху Торите. Защото концентрирането върху образа на учителя или равинна написал трактата има силата да измества неузрелия ум към идола, а не към идеята. Във форума виждам често идеализиране и поклонничество към образ и ригидно отношение към идеите, което пък води до близък до фанатичен буквализъм на прочита на наследството на Дънов. За това и често критикувам, за да може евентуално да се разшири кръгозора и тогава самите беседи ще започнат да звучат по друг начин, много по-наситен откъм идеи. Защото смея да твърдя, че в малко случаи се чете Дъновото наследство по нелинеен начин, приложен за всяко изречение и успяване да се предадат идеите универсално, не че аз мога, а пък не съм и последовател, просто наблюдател. Успявате да изкарвате есенцията, но идеите се проявяват фрактално, а онези, "по-висшите", за Свободата се намират зад доста високо ниво на компресия. Ако мога да ползвам в случая метафората с компресирането при някой софтуери. Достъпът до тези идеи винаги се възпрепятства от общ.страх "свободата да не се превърне в свободия", който на широк обществен обхват е неминуем за хора с невисока нравственост, която да са "попили" от семейството и да са съхранили при формирането на индивидуалността си през пубертета.
Това последното е по-дълбоката причина за възникване на основното мото и въпросът, предизвикал дебата, според мен, и чиято кратка форма е:
Може ли при осъзнат избор да се стане последовател на Учението на Беинса Дуно, да се решат " изгарящите" вътрешни конфликти по отношение на сексуалността?

Донка, прощавай, но при "преглед" на беседите от двете гледни точки - като думи на протестната Петър Дънов и духът Беинса Дуно, се получава различно "резониране". Това обаче е свързано с анализ през две опорни точки и в никакъв случай не изисква отричане на която и да е от двете. ( както спокойно може да се тълкува Смисъла на Пътя и Целта на Пътя, без да се влиза в противоречие)
Идеята ми е, че темата спокойно позволява да се опише и сексуалността като проява на творческата енергия. Сега, че при този път на дискутиране неминуемо ще се стигне до доста предразсъдъци, според мен е само "противоречие, от което можем да се развиваме"?!
А и все още си мисля, че азбуки не е този субект, който си мислиш, че е! За това призовах да сподели възрастта си, и ако отговори поне да накаже "тя" ли е или това е друг човек "той", който е описал и сънищата си в друга тема.
 

Не съм сигурна, че отговорът ми ще задоволи всички, но все пак:
1. Учението на Учителя Беинса Дуно със светско име Петър Дънов (не съм съгласна с отричането на това име) е достатъчно широко и свободно, за да не смята за кощунство каквито и да е теми, ако те вълнуват човека и са нужни за неговото духовно развитие (не псевдо-духовно). Ние сме имали голяма тема за секса, но без да е свързана с мнението на Учението, което следваме. Можете да я намерите и прочетете. Тя беше затворена преди години, защото участниците спряха да четат и започнаха да се над-говарят, повтаряйки тезите си, но в конфликтен тон. В този форум никак не е задължително всички теми да са свързани с цитати от Учителя. Самият той е насърчавал съчиненията, разсъжденията, обогатяването на културата. Само е държал това да се прави почтено, мирно и без лични нападки, оценки и поучения. Стараем се колкото е възможно да осигурим подобна атмосфера. Благодаря на участниците, които са в тон. Това беше отговор на royallife - благодаря за активността  и интересните постове. Ако тази тема не ви е по вкуса, не я отваряйте. Никой от нас, и аз в това число, няма право да ограничава учението в някакви рамки. 
2. Заглавието на темата беше променено, защото самият питащ потребител - азбуки, е формулирала така въпроса си - "Има ли в учението предадено от Учителя Петър Дънов на българите ясни правила относно сексуалните взаимоотношения?" - това не е редактирано, гарантирам.  
3. Ако в заглавието на темата бъде употребен терминът "дъновизъм", това би означавало, че се търси не мнението на хората, смятащи себе си за последователи на Учението, а не за дъновисти - търси се по-скоро как хората, ползващи етикета "дъновист" разбират отношението на въпросните според тях "дъновисти" към тази тема. 
Мога да взема отношение с няколко изречения, които съм чувала: "играят голо хоро сутрин на росата на Рила". Това за паневритмията - звучи не кощунствено, а смехотворно - да се пробват те да играят голо хоро сутрин на росата, особено пък на Рила - хахаха. Ако някой наистина вярва, толкова му е ума - нека си вярва, а най-добре да дойде и да провери - не само на Рила. Има на Бунарджика в Пловдив, до телевизионната кула в София, над Симеоново, може и на езерата да се качи. Има какво да види. 
Другото - "дъновистите са забранили секса" - да, интересно как се раждат децата на тези семейства . Повярвайте ми, познавам дестки, ако не и стотици потомствени до 3 поколение последователи, а също и млади семейства с повече от 1 дете. 
Още едно: "дъновистите се събират горе на Рила като празник на секса и безразборно се мешат по палатките" - пак смехотворно, ако си бил там на палатка, но пак - нека проверят и да се пробват да участват в "оргиите". Да кажа, че там никой никого не контролира за това. И също, че в лагера не се установяват само последователи на Учителя - и също никой не проверява с някакъв документ дали си последовател или не. 
Ако все пак, има интерес към въпроси, свързани със секса, но не касаещи Учението, можете да отворите тема с разумно заглавие, подобаващо за тона на форума ни. За отношението на Учителя можете да продължите да споделяте прочетеното и почувстваното тук. 
Благодаря за споделеното от Михаил Иванов, но като се има предвид болезнеността на тази тема в средите на последователите на Учителя, ще помоля участниците да се ограничат само с Учителя - както, между впрочем, е задала въпроса си азбуки. 

Доколкото познавам азбуки и умението и да се изразява изключително точно, тя е попитала това, което е имала предвид. Не точно сексът я интересува, не и сексът през призмата на Учението, а съдържанието на самото Учение по този въпрос. 
Аз лично бих променила заглавието на темата отново, но с последното и изречение -  "Може ли едно сериозно духовно учение да бъде пълно без сексуален кодекс??" (разбирам - има ли сексуален кодекс в Учението на Учителя? Ако има - какъв е, къде е?, Ако няма - то може ли да се смята за универсално?)
Според мен това е фокусът на темата, която тя е започнала. Надявам се да ми го потвърди или отрече лично в скоро време. 
И в този смисъл много ще ми е интересно да чуя разсъжденията на всички по подчертания въпрос.

- Да, наистина - времената са били такива. Донякъде това е причината.
- Друга такава - самият Петър Дънов откровено не е споделял междуполовото влечение, поради характеровите си особености, предпоставящи оттеглено в това отношение либидо. Защото поради духовния си целомъдрен избор, мнозина Учители и последователи избират безбрачния път - това е свободна воля. Но изключение са тези, при които влечението, "магнитът" към другия пол практически отсъства - тази липса се долавя при Петър Дънов ясно. При това подлежащите я фактори, освен духовна висота, са и чисто характерово-либидни особености, на които умишлено не желая да се спирам, а само загатвам. 
- Трета причина - липса на добро запознаване с присъствалите от хилядолетия системи, интегриращи секса и сексуалността, въздигащи ги до част от духовния интегрален път. Системи като даоската и тантра йога. От много столетия насам, реално трансформиращ тантричен път, без да "слиза" до разврат, присъства основно в тибетската будистка йога. Будистка тантра, свързана с огромна дисциплина, реално енергийно овладяване на либидото и въздигането му до силата на духа. Учителят споменава будизма - бегло, много бегло. От йога взаимства някои пранаями, но по отношение на актуалните енергийни практики и джнана (медитативният систематичен път), не си личи познание. 
...
Беинса Дуно е велик Учител. Миров Учител. Невроятна мощ и благословение е не само за България, но за планетата и за цялото мироздание. Да, споменатите по-горе социокултурни, характерови и познавателни причини за липсата на експлицитно засягане тази така ключово важна тема за секса в учението му, за мен са валидни за Петър Дънов. За проводника, за малкия човек, имащ своите си особености характерови, темпераментови, понятийни, наклонности, влечения и отблъсквания, познания и липсата им... Беинса Дуно обаче е много повече от проводника си, каквито и минуси и плюсове да има той. А кое е минус и плюс, субективно се избира и от разбиранията на определящия дадени факти за такива или други.
Липсата на ясна, детайлна и систематична методология за реално преживелищно-поведенческо ползване на секса и въздигането му до любовта, си е сериозен пропуск. Като добавим към него честото присъствие в беседите на абсолютисткото ТРЯБВА, тенденцията към морално цензурна дисоциация на психично-либидни съдържания, потискане, невротизиращо изтласкване, формиране на проективни реакции, "бършещи" отричаните собствени нагони, нежелани страсти и емоции в язвителни критики към ближния, е ясно видима в стабилна част от последователите му. 
Да не си посмисли някой, че критикувам.  В никакъв случай. Пак повтарям, Беинса Дуно е огромен дар за малката ни България и всеки, докосващ се до безпредела от любомъдра свобода в словото му. Беинса Дуно сам е избрал проводника си. Да, той в никакъв случай не е съвършен. Не е и нужно. Да, за секса в учението на Учителя се говори само отдалече, но практически никога не се засяга директно и откровено. Да, отсъства рапортът на слизането до нивото на нас, малките хорица, за които сексуалността е помитащо важна. Но, фокусирайки се в тази липса, бихме робували на преувеличена катастрофизация, като през лупа раздувайки малката липса, докато не виждаме безкрая от любяща мъдрост, даван ни във всяка беседа. 
Разбира се, великият Беинса Дуно неслучайно е избрал да се прояви през протестанта Петър Дънов, такъв какъвто е, с всичките му плюсове и минуси. Така че, доверявам му се - напълно! Поклон пред божествения Учител! 

За мен мисълта е по-скоро възможност. Само разумният избор и разумното действие водят до свободата. Неразумният човек не знае какво бъдеще създава с избора си. Разумният също е ограничен от последствията, но ги направлява сам в далеч по-голяма степен. Особено тези последствия отнасящи се до собственото му бъдеще. 
Августин казва същото, защото доброто е разумно. Правилните действия, мисли, намерения и др. в будизма водещи до освобождение представят отново същата идея. 

А и още нещо, което, докато четях Кибалион ми беше малко неясно.
Полярността на Гнева, изразена от недоволството, е на другия полюс на линията "гняв-неприемане на ограниченията". Бидейки полярности, то махалото (сведено от интуицията до мисъл форма на движение между полярно проявени чувства), би следвало от написаното в книгата да може да се "прескача хода му". Дълго се чудех "къв е па тоя скок?"
А то можеш "да го прескочиш"(хода на махалото от едната в другата крайност), ама "подскока" става в точката "по средата". Е в тази точка, за да не се "повличам" по хода на махалото, понеже не съм извънземен или пък от некое "Вселенско миротворчество" "владеещо" Любовта, си прилагам банскалийския метод - "Оти се косиш, кат ке ти мине". Тва пък доста често се опитвам да го комбинирам с "брой до 10 без да мислиш за друго и тогава говори", ама и често забравям и така влизам в изтощаващи спорове с хора. Когато не защитавам градивна идея, де - тогава съм "животно", щото става въпрос за защита на принципи, а не за личен кеф.
А пък за гнева, когато си е само в моята тимба? Първо си пускам спомена за надписа зад кабинката в автобуса на един шофьор на "280"ката към Студгард - "Всички болести идват от ядове, всички ядове идват от гадове", добавям сентенцията, че гадове е имало и ще има, прибавям "кучетата си лаят - керванът си върви" и за гранд-финал си повтарям банскалийската "мантра"

Здрасти, бих ти препоръчала една уникална книга Проблемът за Puer aeternus на Мари-Луиз фон Франц. Убедена съм, там ще откриеш в дълбочина проблема на вечните момчета и момичета; тъй като понятието е от юнгианската психоанализа, то се порови. Митологически погледнато puella aeterna е другото лице на богинята Кора от старогръцката митология и често, в психоанализата, нейният образ се появява като светлия лик на Персефона.
 
Всяко едно задълбочаване в който и да е архетипен синдром, особено ако е нуминозно натоварен (поредица от компенсаторни сънища, каквито съм убедена, че имаш), ще изкара на повърхността и решението на тази обвързаност.