Валентин Петров

Юля,смисъла на житния режим е доста по голям от това да направим физическо прочистване на тялото.Както и при всеки друг пост е важно човек да чисти освен физическото си тяло ,също мислите и чувствата си.След като при тебе това в момента не се получава ,може би е добре да прекратиш опита и да го направиш в друго време. .Няма никакъв смисъл,дори е вредно ,да чистим физическото тяло,а да замърсяваме с негативни мисли и преживявания ,другите си тела.
Ти ще решиш как да постъпиш,но моят съвет е да постъпиш така,че да се балансираш вътрешно и да промениш нагласите си.За начинаещите житния режим е труден понякога.Не се фиксирай върху детайлите .Опитай се да направиш опита така,че да ти е приятно или го прекрати и повтори в по-подходящо за тебе самата време.Като една добра прочистваща практика може успешно да се практикува целогодишно в най-различни варианти.Дори като един ден седмично ,всяка седмица.
Не на всяка цена и не самоцелно в това начинание.
Поздрави и успех !

@СлънчеваЗначими сме. Всички. Пред самите себе си, пред Бог.

Привет Sunny :)

Да. За Бог значим много. Но на Земята в момента ценностната система е неестествена.
Материалните успехи са поставени над добротата и обичта.
И чак като минат оттатък разбират колко малка стойност всъщност са имали.

Духовните цивилизации поставят физическите ценности като подчинени на духовното развитие на хората.
Тогава и материалната култура не ще страда от дисхармония и циклични кризи.
В западната икономика както и в света сега основен е принципът на максималната печалба.
Това води знаем до какво. Те няма да могат да построят нищо хармонично върху само тази основа.

Но така или иначе сме тук и трябва да се живее. Учителят казва че трябва да учим и да работим.
Защото духовните хора трябва да имат ценност и за обществото като работят честно и добре.
Те не трябва да търсят значимост само заради своята духовна ценност.
Там където можем да помогнем и с духовните си качества - по добре да е безплатно.

Здравейте и от мен,

Започнах режима на 8-ми и всичко върви много добре. Тази година ми е четвърта и се опитвам да го направя само на жито. Дано да успея!

Успех на всички!

Благодаря за е-мейла. Беше много изненадващо и приятно да го прочета.

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Негативните емоции са нещо като трънчетата в ходилата ни, когато неусетно се отклоним от пътя си и "нагазим в трънака". Боцкането има за цел да ни събуди и да ни напомни да се върнем там, където не ни боде нищо... Друг е въпроса, че човекът понякога упорства, че това е неговият път и тръните не са си пораснали на мястото, опитва се да ги скубе или мачка, с което се наранява все повече и повече. Ако все пак успее с цената на много болка и сили и време да разчисти част от трънака и да си направи път, тръните поникват отново и понякога човекът рискува съвсем да изгуби и забрави истинския си път - там, където няма тръни, а само меката трева на радостта, свободата, любовта.

@didi_ts

Има такова нещо. Затова понякога тези хора напускат и компаниите пропадат.
Тези хора трябва да се подкрепят от другите колеги които ги разбират.

Личните чувства се преодоляват лесно посредством стремеж към ефективност.
Известно е че във всеки момент от една шахматна партия има най-силен ход.

@Елф
И аз се радвам
@Диана Илиева

Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите.

Ами самата дума значим е обикновено в контекст. Значи - за някого. Включително за нас
Правилното е да увеличаваме своята стойност, а значимостта е нещо като цена.

@didi_ts

Има такова нещо. Затова понякога тези хора напускат и компаниите пропадат.
Тези хора трябва да се подкрепят от другите колеги които ги разбират.

Личните чувства се преодоляват лесно посредством стремеж към ефективност.
Известно е че във всеки момент от една шахматна партия има най-силен ход.

@Елф
И аз се радвам
@Диана Илиева

Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите.

Ами самата дума значим е обикновено в контекст. Значи - за някого. Включително за нас
Правилното е да увеличаваме своята стойност, а значимостта е нещо като цена.

Светът в момeнта е пълен с проблеми. Насилието също не е рядкост.
Разумните мерки за защита = мъдрост.

Необходимостта от свръхмерки за сигурност е сигнал за проблеми (Студената война, Сирия, Израел).
Ако проблемите не се разрешават в тяхната същина, силната военно-полицейска машина е патология.

@didi_ts

Има такова нещо. Затова понякога тези хора напускат и компаниите пропадат.
Тези хора трябва да се подкрепят от другите колеги които ги разбират.

Личните чувства се преодоляват лесно посредством стремеж към ефективност.
Известно е че във всеки момент от една шахматна партия има най-силен ход.

@Елф
И аз се радвам
@Диана Илиева

Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите.

Ами самата дума значим е обикновено в контекст. Значи - за някого. Включително за нас
Правилното е да увеличаваме своята стойност, а значимостта е нещо като цена.

Здравейте приятели, аз съм с вас от 8.02. Миналата година за първи път правих житен режим и издържах 9 дни. Като начинаеща допуснах грешки. Използвах грухано жито, орехови ядки вместо орехи. Когато ядките са престояли, разчупени на въздуха се окисляват и при харнителен режим с по-малко калории, това се чувства в голяма степен. Груханото жито е по-бедно на хранителни вещества и енергия. Започнах да чувствам изтощение и прекъснах един ден преди края. А после не можах да се захраня правилно. Надявам се този път да успея. Пожелавам ви на всички започнали режима да издържат 10-те дни с лекота!

Започнах на осми.
Умът е по-слабо активен но по-ефикасен. Естествена учтивост към всички.
Физическата сила е нормална макар с усещане на нещо като слабост.
Има тенденция да се обличам по-топло. Върви изчистване от ставите.
Цялостният ефект е много добър

Според мен гордостта и честта са свързани с положението в обществото (или желаното такова)
/особено с отношенията между половете.
Няма как да е другояче в общества в които е силна конкуренцията за позиции, пари и тн.
Всеки се плаши да не би да е/ или излезе че е по-некадърен, некрасива и пр от другите.
И всеки иска да е значим, да прави и да е направил важни неща за фирмата си/обществото.

По необходимост при вземане на решения в определена техническа област трябва да се държи сметка
за компетентността на участниците. Наблюдавал съм доста прения в които 4 човека без знания
изтъкваха наивни доводи игнорирайки мнението на единствения знаещ в събранието (не говоря за себе си).
Същият знаещ човек винаги открито признава липсата си на практика в други въпроси макар и да е
чел за тях. Разбира се той изчака те да се навикат (около година) и после свърши всичко сам за 2 месеца.

Имаше ли чувство за собствена значимост?
Разбира се. Винаги обаче се държи скромно и се опитва да помогне на другите да се образоват.

Мисля че оценката на своите настоящи възможности и знания трябва да е възможно най-трезва.
Когато се работи заедно с колеги същото важи за оценката на техните възможности.
Това води до по-добра ефективност в отношенията с другите, липса на паника и по-голям имунитет
към "политически" търкания.
Когато човек е настроен да помага на другите и им желае доброто и когато и те са на подобно ниво
съвместната работа е удоволствие.

Според мен гордостта и честта са свързани с положението в обществото (или желаното такова)
/особено с отношенията между половете.
Няма как да е другояче в общества в които е силна конкуренцията за позиции, пари и тн.
Всеки се плаши да не би да е/ или излезе че е по-некадърен, некрасива и пр от другите.
И всеки иска да е значим, да прави и да е направил важни неща за фирмата си/обществото.

По необходимост при вземане на решения в определена техническа област трябва да се държи сметка
за компетентността на участниците. Наблюдавал съм доста прения в които 4 човека без знания
изтъкваха наивни доводи игнорирайки мнението на единствения знаещ в събранието (не говоря за себе си).
Същият знаещ човек винаги открито признава липсата си на практика в други въпроси макар и да е
чел за тях. Разбира се той изчака те да се навикат (около година) и после свърши всичко сам за 2 месеца.

Имаше ли чувство за собствена значимост?
Разбира се. Винаги обаче се държи скромно и се опитва да помогне на другите да се образоват.

Мисля че оценката на своите настоящи възможности и знания трябва да е възможно най-трезва.
Когато се работи заедно с колеги същото важи за оценката на техните възможности.
Това води до по-добра ефективност в отношенията с другите, липса на паника и по-голям имунитет
към "политически" търкания.
Когато човек е настроен да помага на другите и им желае доброто и когато и те са на подобно ниво
съвместната работа е удоволствие.

Започнах на осми.
Умът е по-слабо активен но по-ефикасен. Естествена учтивост към всички.
Физическата сила е нормална макар с усещане на нещо като слабост.
Има тенденция да се обличам по-топло. Върви изчистване от ставите.
Цялостният ефект е много добър

Започнах на осми.
Умът е по-слабо активен но по-ефикасен. Естествена учтивост към всички.
Физическата сила е нормална макар с усещане на нещо като слабост.
Има тенденция да се обличам по-топло. Върви изчистване от ставите.
Цялостният ефект е много добър

"Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си. Той иска да застави хората да познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва да се отнасяте към мен с почитание?“ Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот. Наистина, праведният седи по-високо от новозаветния, но още не е ученик. Новозаветният седи по-високо от старозаветния, но още не е праведен. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа.

Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение.

Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.

По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни.

Да учи човек, в това седи смисълът на живота. Новият живот изисква от всички ви да бъдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите.

„Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане... Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят.

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ ... Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието. Когато апостол Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“.

Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ ... който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние... разбираме отношенията ни към Бога.

Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим.

Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Това е пътят, през който всички трябва да минете. Аз не говоря на присмех, но така е в действителност. По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тия разграничения в живота. Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния. Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. Думата „единение“ означава всички хора да живеят за Бога.

Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо.

Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като ученици, вие трябва да изпразвате торбата с вашите блага и да учите законите на новия живот, или по-право, да учите живота на великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез който животът ви може да бъде щастлив.

Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.

Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги. Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара. Под малък плод, малка ябълка, аз разбирам този буквар. Кому ще дам философските и научните книги? – На онзи ученик, който е напреднал вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голям плод, голяма ябълка. Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик. Това се подразбира и от примера с ябълките. Тук може да се постъпи само по един разумен начин. Другояче не може. Този начин е неизбежен.

Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

Всички трябва да работим над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето. Само един човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. Пред вас седи велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не са наставали, но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали.

Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? – Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!“"

----------------------------------------------------
Братя в единомислие

Ех, дълбоко отидахме по темата.
Да, страшна истина е че агресивният отвътре човек колкото и да
чете Библията, най много да си докаже с нея правотата си.

Благодаря ти Кристиян, също и на вас Латина и AIM.

Голяма и мощна истина има в твоя пост. Аз се възхищавам от красотата на Духа
намерил сили и смелост да премине всичко и да стигнеш до великото в човека.

Звездата сияеща зад челото на човека. Не се плаши от нищо. Страдания, мъка, невежество, злоба, ад, прониква през всичко и излиза победител!
Белият лоцман, Вечният сокол.

Отново благодаря.

За спасение на човечеството.

Сега имаме налице феномен когато хората с различна култура, религия и традиции живеят заедно и имат интензивен обмен помежду си на всички нива.
Думите на Светия Дух в различни времена, езици и с различен културен контекст са достъпни на всички. Преводите не винаги са точни и верни. Това създава подобни проблеми като съобщенията посредством мобифон или интернет от някой рекетьор. Докато умствената телепатия е естествено следствие от моралната, физическата и духовна чистота на човека.

Дори невежи, глупави, злонамерени и непросветлени хора се опитват да тълкуват или критикуват религията, но доказват най вече своя демонизъм или несъвършените си мислителни способности.

Много са хубави религиите както са.
Но за да ги разбира човек трябва много себеусъвършенстване и интелигентност.

Да вземем една симфония на Бах или Хендел. Имат изключителен заряд, красота съвършена форма. Същото е с много химни от Изтока, предаващи Любовта, Божествената хармония и чувствата на благоговение пред Всевишния.

Не мисля че е необходимо да се горят партитури?!

от човек отгледан с чалга и хеви метал рок

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Търсете доброто в себе си , а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.
:feel happy:
Единца мярка

Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. ... Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро.

Болният човек не може да прави добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените „добрини“, така както хората ги разбират.

Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мен, така и за онзи, комуто правя добро.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, това добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята Любов, мъдрост и истина.

Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

"Западната цивилизация е основана върху силата." Ганди

Бих прибавил, те разбраха че знанието е по-голяма сила от грубата сила.
Като следствие беше създадена науката която доведе до технологията.

Голям проблем на западното мислене, както и негова сила е индивидуализмът и стремежът за самоутвърждаване. Това е продължено във всяка сфера, включително стремежа на егото да се утвърди за сметка на другите.
Самоконтролът и етиката не се преподават в училищата, което е много жалко. Нещо повече, тази схема се налага и в източните страни, под предлог че "няма време".

Учението на Беинса Дъно е много велико, изключително. Той дава практически методи за поведение и мислене които работят. Но за съжаление, много от последователите не разбират необходимостта и важността от практическото прилагане на самоконтрола. Особено голям проблем за много е половата сфера, дисциплината на хранене, както и склонността да извиняват и оправдават грешките си и тези на своите приятели.
Голям проблем е двуличието, което мисля исторически е причинено от дългите периоди на робство и една или друга форма на корупция и диктатура в държавното управление и в обществения живот. Трябвало е да се оцелява и се е оцеляло - на цената на осакатяване на висшите качества.

Този двоен стандарт за мен е едно от проклятията на българската душевност.
Той води и до слаба "успеваемост" да се възпитат децата в идеалите на Братството.

Йога по дефиниция е постигане на самоконтрол с баланс отвътре и осъзнаване и трансформиране на животинските сили в разумни и овладяни. Развиват се и по-висши сетива като ясно разграничаване и това помага да се знае кое е своя стара мисъл по навик, кое е прихваната мисъл, кое е гласът на интуицията и т.н.

Една от основните идеи в йога е личен гуру или наставник по време на младостта и зрелия период от живота. Задължително това не е единият от родителите, защото се касае за свободата на духовно търсене.

Методите на йога работят само и единствено при прилагането им практически.
Тя може да се каже е за контролиране на "стария човек" в нас с неговите страсти, слабости и стремеж да постига резултати не с разбиране и работа, а с манипулация на обстоятелствата, егоистично използване на другите хора.
Много от лекциите на учителя съдържат практически упражнения, но липсата на гуру е пречка за уцелване на точния баланс между теория и практика. Примерите които съм виждал, теорията е силна и понякога се използва за оправдание на своя мързел и други лични слабости.

Учението дадено посредством Беинса Дъно според мен работи добре и заедно с йога, и след достигане на по-солиден самоконтрол посредством йога. То е учение на бъдещето.

За повечето от хората които познавам обаче, бих препоръчал намирането на гуру и честния стремеж за работа над себе си под неговото ръководство.
Защото иначе егото ни лъже и прави смешни - опропастен е шанса да използваме по предназначение голямото и щастливо човешко раждане.

Хубава тема, Никола!



Лотовата жена


Мечът на Духа

Търпението


Изтълкувай ни тази притча
Доколкото знам, Ученикът Михаил Иванов - Омраам Айванхов е разгледал въпроса много добре и в подробности.
За съжаление нямам достъп до текстовете на български в електронен вид. Някой има ли ги?
В Монреал има семинари за бременни и бъдещи майки. Няколко братя и сестри ходиха да изнасят лекции на такива.



:feel happy:

Книга на Омраам Айванхов на руски