-
Общо Съдържание
9193 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
705
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
"Успехът и парите" - това беше причината да оставя настрани Кехоу преди години. Тогава съм проявила гордост, може би. Сега осъзнавам, че е било за мое добро - нямаше да ми подейства и да ми помогне, защото нито успехът, нито парите някога са били моя представа за пътя към щастието и любовта. Признавам, че съм се отнасяла с леко презрение и съжаление към хора, които ги преследват. Животът ми даде урок. При мен започнаха да идват на уроци - един след друг, хора от бизнеса. Явно само професионалното ми усещане за близост с човека - ученик, можеше да ми помогне да изчистя гредата от окото си. След месеци работа (усвояването на езика "отваря" душата на човека), аз със срам вътре в себе си трябваше да призная, че бях се самозаслепила, лепвайки етикет на тези хора. Опознавайки ги все по-близо, всеки път молех за прошка за всичко, което бях мислила и чувствала по техен адрес преди. Те си бяха същите такива човеци като мен. Те също носят духовност - дори понякога повече и по-мълчалива и практическа от моята. Един от тях осинови ударено куче, което прибра от шосето и излекува. Но това е нищо - трябваше да усетите болката и любовта, с които беше написал за случката на своя елементарен английски. Така че ако успехът и парите за някого са пътят към щастието и любовта, пътят към вътрешната промяна, защо не? За воюването - не съм съгласна, че Кехоу призовава към воюване, но ще се върна в книгата и пак ще потърся дали наистина няма такъв уклон някъде. Благодаря.
-
Пътят ми към позитивното мислене не мина през книгите на Джон Кехоу. Не мога да нарека себе си нито негов почитател, нито дори сериозен читател. Все пак, когато един автор е зачисляван към пропагандаторите на розово - бонбонено позитивно мислене, което отхвърля приемането на негативите, струва ми се коректно да цитирам няколко пасажа от негови книги - бестселъри, които ми се намират под ръка: Подсъзнанието може всичко - "Феникс дизаин" - стр.67 стр. 82 стр. 89 Когато отворих книга на Кехоу, вече бях минала през Лазарев, Дон Мигел Руис, Екхарт Тол, още няколко автори, и вече бях избрала Учителя, запазвайки пълно уважение и благодарност към останалите. От височината на преживяното в личния ми живот и трансформацията, която все още продължава, макар и с по-тихи и почти незабележими отвън, но осезаеми за мен самата стъпки, мога да си дам сметка, че Кехоу има интересен подход, който би могъл да послужи на много хора. Аз в момента изпробвам няколко техники в работата си и в личния си живот. Далеч съм от мисълта да абсолютизирам когото и да било и да го превръщам в гуру. Но по съвета на Учителя винаги се опитвам да извлека за себе си нещо добро и полезно от всички. И най-вече да не отричам никого и нищо....
-
Суетата не е свързана с външния вид. За съжаление всичко и всички се опитват да втълпят на хората, че суетата е прекалена грижа за външния вид. Основата на суетата е зависимостта от мнението на хората за Мен. Тя е сестра на гордостта. Загрижеността за външния ни вид е външен израз на два противоположни по същност групи от мотиви, нещо като лист с две страни - на едната виждаме едно, на другата съвсем друго, но те остават един лист: - безусловна любов и уважение към това, което Бог ни е дарил като физическо тяло в тази реалност и съзнателно и отговорно отношение към него. Любов и уважение към хората, с които живея - девизът на моята зодия (един от тях ) е "Грижа се за себе си толкова добре, че на близките ми да не се налага да се грижат за мен." И това е един от начините ми да ги обичам, да се грижа за тях и да ги оставям свободни. Ако аз харесвам себе си и съм щастлива достатъчно, няма да има нужда другите по някакъв начин да ми подхранват самочувствието и самоуважението. Така аз няма да манипулирам тях, нито ще ги изкушавам да ме манипулират. - желание да манипулирам хората, които аз съм си избрала, да се отнасят и да мислят за мен това, което аз искам. Това може да се постигне не само с грижа за външния вид, но дори с обратното... Темата е чудесна и ако имаме предвид кое и как в грижата ни за външния ни вид може да се тълкува като суета, и как можем да трансформираме суетата в безусловна любов, т.е. зависимостта в свобода....
-
За жалбите, оплакванията и недоволството
Донка replied to Станимир's topic in Психология и психотерапия
Ако мисленето наистина е позитивно, то човекът не се страхува от нищо и никакви негативни мисли, емоции на събеседника и средата му не могат да го извадят от равновесие. Оплакването, че цяла нощ някого го е болял зъб всъщност би било негативно, ако този човек упорито отказва да иде на зъболекар и всеки ден се оплаква, че го е болял ужасно зъба, но се свършва с оплакването и той нищо не предприема. В такива случаи аз усмихнато казвам - о, надявам се, че следващия път ще те заболи толкова силно, че болката ще стане по-силна от страха от зъболекаря и ще надделее над мързела. От моите разбити зъби знам, че ако боли силно в самото начало - толкова силно, че да не може да се търпи, човек се грижи добре за зъбите си и в крайна сметка те остават годни за по-дълго време. Но тази забележка, която ме пипна за чувствителна струна, ми напомни, че може би е добре да дадем приблизително поне определение какво ще смятаме за оплакване. Ако аз отида при лекар и кажа, че имам болка в стомаха, това не е оплакване, това е моята естетствена реакция на проблема - макар и терминът е такъв. На времето много неприятно впечатление ми правеха имената на документите "молба" и "Жалба". Ама нито се моля, нито се жалвам. В първия случай просто заявявам желанието си, а във втория - уведомявам съответните служби за нещо, което е нарушение на някакво правило или закон. Оттам ние смесваме понятията, според мен. Недоволството - то също може да бъде смесвано. Ако на мен не ми харесва нещо у дома, правя го такова, каквото ми харесва. Това не е недоволство. Това е естествен процес на промени. Както в един момент кълнът става "недоволен" от обвивката на семето и я пробива, за да порасне... Е, ако вътре в себе си нося някакви негативни емоции и мисли, но не променям нито вътре нито външно нищо, значи аз просто си харесвам негативните мисли и емоции и ми е добре с тях. -
Добре дошла, зарче! Радвам се, че споделяш с нас своите тревоги и любов към детето си! Съмнявам се дали ще се намери момиченце на възрастта на твоята дъщеричка, което да не е правило същото. Честно казано, моето момиченце ме е подлагало на далеч по-трудни изпитания. Допускала ли си само за миг, че твоето дете (вашето) по свой детски странен и неприемлив за нас възрастните начин, се опитва да те отвлече от мислите и състоянието на болка и мъка? А има ли някакъв друг начин едно дете на 4.5 годинки да ти каже, че ти не си сама, освен да привлече вниманието ти по най-успешния начин? Допускам, че сте изпадали двете в ситуация, в която ти "отсъстваш", потопена в своята мъка и детето инстинктивно е усещало силно намалената ти жизнена енергия. Раздразнението също издава недостиг, но е далеч по-добро състояние от мъката. Ако ползваш английски, бих могла да ти изпратя книга за това. Сама потвърждаваш думите ми, като казваш: "когато успея да запазя самообладание и вместо да се изнервям, обърна нещата на майтап по-лесно се справям със ситуацията." Ето това се опитва да направи за теб детенце, което още е доста далеч от думите, с които би могло да ти го каже. От опита ми на педагог, мога да твърдя със сигурност, че познавам много деца на самотни родители, които не само по нищо не се отличават от останалите, но израстват спокойни, дисциплинирани, работливи, разумни. Не мисли за опасностите - не по-малко опасности дебнат двойките родители, бъди сигурна, казва ти го такъв родител, минал през огън. Съсредоточи се върху това, което твоят заминал си любим би искал да види във вашия дом - страдание и съжаление или мир, любов и радост? Ако ти беше на неговото място, какво би искала да се случва без теб? Без страх и без тъмнина - с любов и светлина...
-
Божията мъдрост... колко често се изкушаваме ние, дребните човешки същества, не само да декларираме, че я разбираме, ами и да я поясняваме на другите... Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин, как да живее Ако човек живее по начина, който му сочи мъдростта, той е щастлив. Можем ли тогава да смятаме усещането за безусловно щастие за показател, че живеем по начина, който ни е посочен от Божията мъдрост? Може ли да се формулира тази мъдрост, или тя може само да се живее?
-
Молитвен наряд за начало: На душата си ще кажеш - формула Пътят на живота - молитва Кажи ми ти Истината - песен Преди прочитането на беседата, е добре да се прочете Матей 16 и 1 Солунци 5. Беседа: Фарисей и садукей - 20 март 1921 г., София Молитвен наряд за край: Добрият път- молитва на ученика Господнята молитва Във мрак, тъмнота - песен
-
За всички приятели от Хасково и региона: Курсът по Паневритмия започва на 10 октомври - неделя - 9:30 физкултурен салон на ОУ "Св. Иван Рилски" - Хасково (ул. "Раковски") Успоредно с курса по Паневритмия е организиран курс по окултно пеене и разучаване на песни от Учителя. Занятията се провеждат всеки петък вечер в стаята на клуб - библиотека Виделина - Хасково ул. "Раковски" 26 - ст. 215 За контакти: 0898 366770; 038 622356 - Донка
-
Може би някой е останал с впечатление, че моята позиция е да не забелязвам грешките и да не реагирам. Държа да уточня , че това съвсем не е така. Обратното. Определено смятам, че ако някой забележи погрешни действия или позиция, уведоми за това грешащия и други хора, но всичко остане до тук, това не означава, че то е реагирал. Той само си е казал мнението и дотук. Моята реакция е далеч по-драстична от казването. Като една дева, аз не казвам, а мълча, но действам. Ето няколко примера от реалното ми общуване, само няколко. - идва техник за ксерокса. Обяснявам му какво става и показвам с пръст натрупания остатъчен тонер върху барабана. Той махва пренебрежително с ръка и надменно ми казва, че това е повреда на барабана. Аз го поглеждам внимателно в очите, казвам, че сигурно е прав, защото аз съм една обикновена учителка и нищо не разбирам, след което му казвам, че сега нямам пари за нов барабан и ще му се обадя, когато реша да го сменя. Минути след като виждам гърба му, звъня на другата фирма. Познайте дали ще извикам повече първия техник за каквото и да било. - отивам да плащам интернета и учтиво задавам въпроса защо през последните няколко месеца връзката е толкова нестабилна. Пренебрежителен поглед - това не е мой проблем, госпожо. Нали все пак имате интернет....Плащам мълчаливо.... последната такса за този доставчик. - колежка (това по времето, когато бях учителка в училище) започна да влиза по всяко време в часовете ми, а тя по това време има свободен час, и да ме занимава с неща, които бихме могли да си кажем и на междучасието в учителската стая. След третия път разбрах, че тя не разбира неудобството, но нищо не и казах. При следващото влизане тя улучи обяснение на тежък материал. Погледнах я дружелюбно, но сложих ясно пръст на устата си, после направих изразителен жест с ръка и лице да ме изчака, защото сега не мога. Тя постоя в стаята - аз говорех и не забелязвах присъствието и. В един момент тя излезе, след малко пак надникна, аз бях в разгара на един диалог с децата и и отново махнах с ръка да почака. След 10на минути звънецът удари, нея я нямаше на коридора. Две междучасия по-късно я видях в учителската и приятелски я попитах какво имаше да ми каже - а, нищо особено, исках да те видя и да те поканя да изпием едно кафе след работа. Повече не влезе в мой час, но никоя от нас не се обиди или извини. В примерите с ваксината - ами това не е грешка, това е заблуда и самозаблуда. Семейството не е посочило или наказало грешка, то е извадило на бял свят факти... Лекарите - ако група лекари убеждават пациент, че се нуждае от имплантант, а всъщност костта е само напукана и спокойно може да зарасне и без него, това вече не е грешка - това е или умишлено ограбване на пациента или професионална непригодност. Грешката беше моя, че оставих баща ми на 80 г. и майка ми на 70 - изплашена и в мътно състояние на съзнанието - да решават и подписват. Трябваше да се намеся своевременно и да разпитам внимателно и да се консултирам с други специалисти, мои лични познати, на които имам доверие. Прав е Текери - ако нямаше наивници, нямаше да има мошеници. А ако наистина е неволна грешка, всеки от нас ги прави и си ги вижда и си ги изправя. Ако виждам, че има неприятни резултати, но не правя усилие да променя начина, а очаквам да се променят някак резултатите или ми е все едно - това вече не се казва грешка, според мен.
-
Ася! Ето защо е нужна свободата - ние сега започваме да вървим към нея. Ако усещането е, че учителката греши, ще си преместите детето при друга учителка, когато нещата станат толкова трудни за детето, че вместо полза, виждате само вреда. Аз обаче, ще дам обратен пример от моята практика. Идва родителя и казва, че аз греша (в прав текст) като не давам и не искам от децата да пишат транскрибцията (а те са на 8-9 години). Аз съм взела това решение след внимателен анализ и дълъг опит точно в този период и ниво. Виждала съм с очите си пораженията от това, на което настоява той. Е, аз вече не го убеждавам, а кротко се усмихвам и казвам тихо - ами ако смятате, че уча детето ви грешно, просто го преместете в друга школа или си го учете сам. Обратно, обаче - няколко години категорично отказвах да работя като занималня по английски и да помагам на учениците за уроците и домашните. Все още смятам, че това не е добрият начин. Обаче, забелязах, че за някои от тях това е единственият възможен начин. Всеки опит да постигна с тях нещо положително по другия начин поставяше детето "на два стола и накрая в средата". Тогава взех соломонова позиция. По принцип аз не допускам грешка и основната част от учениците ми вървят по моя начин и то успешно. Има случаи, обаче, в които решението е друго. Усетих грешката си не в това, че съм избрала неподходящ начин, а в това, че съм абсолютизирала единия - т.е. отнела съм си свободата да се променям и адаптирам... И пак свършихме до свободата .... и любовта ... безусловната.
-
Мисъл за деня - 5 октомври 2010 година Не можем да примирим нещата в света. И до днес евреите ги гонят навсякъде. Защо ги гонят? И досега те не знаят защо ги гонят. Гонят ги по единствената причина, че те не станаха проводник на Божествената Любов и на Божествената Обич. Те трябваше да станат пример в света, да покажат какво нещо е Любов, какво нещо е Обич. Те не станаха. Те станаха търговци, искаха да станат господари, да управляват света, да събират данъци. Отмерени принципи и изявени факти Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
-
Сигурна съм, че много хора го прилагаме вече - и няма нужда да се зачисляваме към движения - просто да следваме вътрешния си усет за темпо, а не това, което външните обстоятелства и ценности искат от нас. Пред доста години трябваше да взема решение - София или Хасково. Избрах спокойствието, макар и да пожертвах кариера. Всяка сутрин се събуждам благодарна на това, което тогава ме е насочило към този избор. Все повече прилагам и в работата си - всичко видяно и преживяно през 30тте почти години практика ме убеди, че съвсем не е важно за колко време колко ще научи човекът като количество. Най-важно се оказа друго - докато учи, да изпитва спокойна радост и успех, да учи с любов. Наученото с този фон остава за цял живот и не само наученото конкретно. Миналия ден през школата мина един от първите ми ученици в нея - беше на 7 годинки - сега е на 17. "да ви видя, госпожо - и да ви се похваля, че уча за ..... сертификат. И още си уча така както когато бяхме в 1 клас." Съвсем сериозно смятам, че нашата цивилизация е тръгнала в грешна самоубийствена посока, събирайки големи маси население на едно място. Осигуряването на комфортно съществуване в тези условия изисква много енергия, инвестиции и завишаване на темпото. Може би все още можем да променим тази тенденция, влагайки в комуникациите между малките селища. Опитът ясно показва, че в рамките на голямото селище общуването между хората намалява и като интензивност, и като качество. А вижте, например нас тук - ние сме от всякъде и сме по-близки един на друг отколкото със съседите си.... Защо? Много пъти съм мислила над този въпрос - може би защото тук няма срокове, няма ангажименти, няма формални връзки и роли... Времето тече бавно и винаги можеш да си помислиш над нещо, да откриеш темата след месеци дори и да си напишеш до каквото е дошла душата ти. И винаги ще има кой да го прочете и да сподели с теб и ти да споделиш с него....
-
1-ви октомври - Световен вегетариански ден
Донка replied to Ани's topic in Новини. Добрите новини. Културни новини
http://www.vbox7.com/play:7b925245 -
По пинцип всеки организъм го харесва - стига да е изчистен преди това. Месото си е натоварване. Всеки, който е прекарал поне месец на плодово-зеленчуков режим познава усещането за тежест при яденето на месо след това. Все пак при невъзможност да се храни човек редовно -месото му дава възможност да прескочи две и дори три хранения без да падне енергийно. Ако, обаче, организмът е привикнат само на месна храна - има и такива - отначало ще му е тежко с фибрите...
-
Проблемът не е в това, че отстояваме себе си - това е най-нормалното нещо, което можем и сме длъжни да правим. Проблемът не е в това, че те са на друго мнение и не желаят да чуят и разберат, да не говорим за приемане - обясненията на отсрещната страна. Проблемът се заформя, когато на мен ми се иска моята 70-годишна майка да разбере, че нито аз, нто тя сме длъжни да доказваме обичта си една към друга. Е и тогава какво? Ами оставих я тя да доказва - нека е доволна от това, че ми доказва своята обич. Е, тя иска и аз да го оценя, но ако ми го напомни, аз спокойно и казвам, че и благодаря, но дори и да не беше ми сварила картофките, пак щях да я обичам точно толкова и нямаше дори да ми мине през ум, че тя е можела да ги свари. Оттук нататък какво мисли тя - това не е моя работа. Ако е останала с чувството, че съм неблагодарна, неин си е проблема. нямам никакво намерение да я убеждавам в обратното. В един момент назрява очакването аз да докажа някак своята любов - това може да се изрази в изяждане на нейна манджа, например. Обаче аз и предлагам две възможности: да я уважа като я изям и после да ми стане тежко и да пия хапчета или да я уважавам без да я ям и да ми е леко и хубаво. Ако все пак настоява на манджата - казвам и, че е по-добре да се сърди, че не я уважавам, отколкото да чувства угризения, че ми е причинила дискомфорт. И да ми се сърди, пак ще я обичам - нека си се посърди колкото има нужда. Ако уважението се изразява в това да последвам неин съвет или да изпълня неин план, става по-сложно. Казвам, че много внимателно ще обмисля предложеното и наистина го правя. Ако, обаче се наложи особено драстично да променя нейните нареждания, казвам, че на мен така ми харесва и аз така ще го направя, ако тя иска да го направи по друг начин - да си го направи сама. Ще и се радвам. Доста мрънкане предизвиква моя рефрен "защото правя нещо само тогава, когато съм сигурна, че ще го направя с любов, а така както ми казваш ти - не я усещам - но ако ти я усещаш - направи го. За мен е важно да е слюбов". Да, трудно е да се живее с непрекъснати критики и мрънкане - затова младите трябва да си живеят в своите си семейства, отделно от възрастните. А между другото - има и обратните случаи - когато децата се опитват да налагат на родителите си своите представи за начин на живот с напомнянето "вие затова сте родители". Затова може би е хубаво в един момент да станем просто приятели. Дори и друата страна да не желае, важно е ние какво мислим. И да не настояваме те да мислят като нас.
-
Вътрешният глас на Бога - източник Вену Бахар - Симеон Симеонов Тази песен винаги ме е потапяла в красота и безвремие. Отначало нямах представа какво означават думите и, но те докосваха нещо дълбоко и съкровено вътре в мен. Когато разбрах значението им, малко се изненадах отначало. Думите "люби, свободен бъди, върви напред, не се колебай..." по това време съвсем не ми звучаха в тоналността, в която беше песента, нито темпото... По-скоро ми се струваше тъжна, а думите ведри и оптимистични. Трябваше ми веме докато осъзная, че любовта не е еуфорията, свободата не е бурно, побеждаващо, а спокойно усещане на сливане със света. Но за да се слееш със света, е нужно да притихне човек и да отвори сетивата си - не да се опитва да бъде чут и забелязан, а той да чува и забелязва все повече и то все по-тихите и незабележими неща... Върви напред и не се колебай - на мен ми звучеше като марш, но с годините се оказа, че маршът уморява и стяга и човек става част от неговия ритъм, загубвайки свободата си да бъде себе си. Да не се колебае човек в пътя си - това изисква не да виждаш и да знаеш, че пред теб има път, а по-скоро, че всичко в този свят е Път.... Какви са вашите усещания с тази песен?
-
Когато аз трябваше да се справям с подобен проблем, все още нямаше литературата и филмите от рода на Тайната и Кехоу... Може да е било за добро, защото можеше да се подхлъзна в нещо, което до добро нямаше да ме доведе. И все пак техниките на самовнушение са доказали ефективността си. Опитвали ли сте да визуализирате ситуации, в които съпругът работи с удоволствие нещо - в никакъв случай конкретни неща - само като в сън - неопределено, но с ясно усещане за радост и задоволство от работата. Може би най-лесно и безопасно е да се визуализира отиване на работа и връщане от нея, съпроводени с удовлетворение. И отново без да има конкретно какво дава това усещане. Има два момента, обаче, които са много важни - визуализацията не трябва да има нищо общо с това, което се случва в момента - да сравнявате моментното състояние с визуализацията е все едно всеки ден да разравяте семето, за да видите дали е покълнало. В никакъв случай не се визуализира наличие на определени суми или на определена работа, защото не се знае с цената на какво ще бъдат осигурени! И най-важното - не се опитвайте дори да преценяте кое от случващото се в следващите месеци отговаря на визуализацията и кое - не. Приемете, че всяко нещо, което се случва, е за добро и води към нея. От вас се иска само да разберете в какво се състои това добро - да не налагате свои представи (те са стари и са довели до сегашното състояние), а да променяте представите... Тук трябва да призная, че ако някой ми беше показал само ъгълче от това, което съм и правя сега, преди 25 години, щях да бъда категорична, че има някаква грешка и това няма как да съм аз и няма как да живея така. Е, защо 25 - за някои неща май и 10 стигат....
-
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме водениците на селото, поехме по една височина, вляво от реката. Минахме една стръмнина, която нашите братя и сестри бяха нарекли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с трева, където винаги спирахме за почивка. Полянката бяхме кръстили „Зеленка". И този път спряхме на „Зеленка". Учителят каза: – „Вади душа" трябва да се нарича „Буди душа". Бивакът ще се нарича „Ел-Шадай", което значи: „Истинският свидетел". Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. Учителят: – Тези апарати се създадоха, додето се изработят потребните органи в човешкия организъм. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и десет километра. Днес ще дишаш чистия въздух на планината, ще дишаш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск; ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория – друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Каквото има човек, да го посвети на Бога – за Слава Божия! Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени. „Всичко е за Бога" – изгуби ли човек това, всичко изгубва. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете го, този е мой служител." И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или, ще станеш министър, после ще влезеш в затвора; ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините и последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш с духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат истинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божествената градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответства на тая добродетел. После, като проявиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Някой казва: „Ние не живеем добър живот." – Това е старото. Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото: „Погрешките на човека за мен не съществуват. За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него." Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой до къде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и да видя, как ще го скроите. По кроежа ще видя, на каква степен на развитие сте. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да й помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Това е опитната страна на окултната школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат в Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата – те са го заробили. Вие, тук на Земята, сте като в театър и се храните с трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек, облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил е видял ангел, облечен в бяла дреха и препасан със златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: – Учителю, кажете ни нещо по френология. – Най напред ще гледате контурите на главата – към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различават. Понякога на лицето има наслоявания, които опорочават типа – някои лица са много отрупани с мазнини, така че не винаги срещаме чисти типове. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и волята. Под думата „воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят идеите. Една сестра попита: – Дали в този живот ще видим това, за което говорите? – Необходимо е приготовление отвътре. Някои може би в този, някои може би в следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е все едно и също, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго време. Този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо. За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова война! Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона – всичко е свършено. Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще на Земята ще дойдат души, които сега стоят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е животът!" Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видите как хората, които са в управлението, се променят, става промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен." – Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразования. Целият век ще бъде век на преобразование. Всички трябва да работят! Нужна е подготовка. Това е близо вече. Целият 20-ти век е век на приготовление. Сега ако си заминете, към 1975 година пак ще дойдете, защото има важна работа. Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали братя и сестри са все тук, между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседата и си отиват, те много по-добре я разбират от вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да прогледнете духовно, щяхте да ги видите, щяхте да видите, че за тях има отлични меки кресла.Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един гениален човек е като дете – каквото му кажеш, вярва, и прави опит. Например, пада една ябълка: тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?" Той започва да работи и открива един закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Важно е да има у вас добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: Как ще прекараме живота си? – Казвам: „Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Искаш да служиш на Бога – ами, свършил ли си Неговото училище? Този, който служи на Бога, най-напред се учи в училище, след това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене – да учи ! У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Когато Провидението повика един човек да работи, То знае какво той може да работи. Провидението избира тези, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, То ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори. Екскурзия на 1. ноември 1927 година
-
Днес у дома стана дума точно за това - не визирам съпруга от постовете на борита, но съм и благодарна, че ме е накарала да се замисля над това. Поколението, чиято младост започна в трудното време. Отличниците и идеалистите, които комунистическото училище подготвяше за послушни и кадърни "изпълнителски кадри" Помня какво ми струваше да се измъкна от този пашкул преди много години. Макар и странно, но съм благодарна, че бях едва на 30г., когато животът ме постави на ръба на пропастта и ме застави да го направя. Осъзнавам ясно, че ако бях имала всички благоприятни условия за работа и семеен живот тогава, сега нямаше да съм извървяла този път, нямаше да съм това, което съм. Щях да остана това, което бяха замислили за мен архитектите на комунистическото общество... Струва ми се, че все повече идва времето на реализиране на индивидуалността - и това ще сменя изпълнителността... Ние носим индивидуалността в себе си, но напъхана в черупката на "правя всичко, каквото поискат от мен по най-добрия начин". А може би другата страна е "намирам начина, по който да правя това, което най-добре мога да правя и обичам да правя така, че да бъда полезен на повече хора". Осъзнавам колко е трудно това - минала съм по този път, и точно затова мисля, че това е бъдещето...
-
"Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави"
Донка replied to Диляна Колева's topic in Себепознание
Всъщност не дребните неща са предизвикали дисхармонията в примерите по-горе. Те са били само благоприятна среда за покълването, за проявата на доста сериозни неща в самите нас. И само можем да сме благодарни на колежката, която по незнайна причина не ме поздрави, ако това стане повод аз да се вкисна. Това е много много сериозен симптом за моето вътрешно състояние. Ако аз почувствам дискомфорт по подобен повод, това не означава, че съм дребнава - неее. Това направо води до подсъзнателно (а може и съвсем съзнателно) очакване колежката да се впише в МОЯТА схема на мислене и емоции и поведение точно в този момент. И не само колежката... Всички по редичката - целият свят би следвало да е "подреден правилно и да мисли, чувства и действа правилно" - в противен случай АЗ ще бъда недоволен, ще страдам и дори ще напрвя опит да го поправя - да го направя по-съвършен.... Да ви напомня за едно Небесно Събитие? -
"Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави"
Донка replied to Диляна Колева's topic in Себепознание
Всъщност днес се замислих над точната формулировка на темата. Не е идеята да не обръщаме внимание на дребните неща - те също са важни - те понякога са най-важни и показват Истината! Идеята е точно обратната - да сме будни за дребните неща и да осъзнаваме тяхното място и роля в синархията на Живота. Може би дисхармонията се получава не когато и не защото преувеличаваме ролята им и така позволяваме те да нарушат хармонията ни, а защото ги поставяме на не-тяхното място в пъзела. Нещо като да разбъркаш буквите в думата любов - и ще се получи например бюлов или волюб... Буквите ще са същите, но смисълът вече няма да е същия... -
Благато предесенно време! Прозрачният въздух звъни. Безветрие в клоните дреме - отиват си летните дни; От сокове дъхат ръцете, малина в устата сладни, на грозда зениците светят - отиват си летните дни, Облъхват ме хладните тръпки на първите бели мъгли и шепнат дъждовните стъпки... Отиват си летните дни. Из "Молитва" източник