Донка

Няма такъв филм - без любов и без да искаш нещо в замяна. Това, че не го осъзнаваш, не променя факта, че очакваш. Отделно дето без любовта "добрите" постъпки стимулират вътрешната гордост и самодоволство, сравнението с другите, а то непременно довежда до съдене на каквото и да е ниво. Изпитано. Зависи от вибрациите на този човек. Зависи къде са го сложили да служи - във водоснабдяването или канализацията. И на първо място - чии и какви са критериите за добро и зло... Спомням си един много стар пример. Ако си оставиш леглото неоправено с любов - т.е. без претенции, недоволство, с разбиране... постъпката е добра. Ако го оправиш, гордеейки се със себе си, очаквайки похвала, недоволствайки, че някой друг не го е оправил... това е зле. По-малкото зло е да остане неоправено. Разбира се, има вариант и да го оправиш с любов ...

Всъщност не съм го срещнала точно така формулирано. Ще съм благодарна да ми дадете линк или източник. Срещала съм друго. Ако човек върши нещо с усещане за безусловна любов, то е добро. В смисъл безусловната любов е мотив и доминиращо усещане при извършването. И обратното, на което Учителя особено набляга - и най-доброто на вид нещо, извършено без любов, е престъпление. За това имаме дори тема във форума. Колкото до критериите за правилност на постъпката - това са плодовете, последствията от нея. във всяко отношение. Да, когато берем плодовете вече е късно да се връщаме и променяме нещо. Но остават уроците, които научаваме, а те са по-важни от последствията. Всъщност те са истинските плодове на нашия път и израстване.

„Отче наш“ „Ще се развеселя“ Има една книга в Библията, за която има спор между учените богословци дали е канонизирана или не. Тя [е] книгата „Песен на песните“. И колкото религиозни хора [са] я чели, казват: „Не мяза това нещо религиозно да е, както е писано.“ Някой чел до половината и оставил. Казва: „Не е за четене тази книга, тя е за много напреднали. Те имат право да я четат.“ Аз ще чета последната глава. Ако се интересувате, четете я цялата. „Духът Божи“ (Учителят прочете 8-а глава). Неделна Беседа: О, да ми беше като брат - 24 декември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

Това е толкова разпространено, че е почти нормално. Започва още в детството по различни причини. Обикновено от изопачена мотивация - вместо естествената познавателна и процесуална, възрастните все повече залагат на социалната (т.е. уча и съм дисциплиниран, за да поддържам добри отношения с авторитетите, да избегна нарушаването им, и да изградя и запазя представата на другите за мен положителна). Постепенно с изграждането на личността това се трансформира в определен образ за себе си, към който се стремя (дотук няма лошо), НО и който ИСКАМ да съм сигурна, че присъства и в главите на авторитетите ми. Там започва агресията към мисленето и отношението на хората около мен (познати или непознати - колкото повече, толкова по-агресивно). Представете си, че някой ви "бърка" в мислите и емоциите, за да разбере какво мислите и чувствате за него. Нещо повече, не просто сканира, ами и се опитва да ви моделира по своето желание какво да мислите и чувствате за него. Лично на мен, само като си го представя и започва да ми се гади. Спирачка за тази агресия е притеснението ви, когато се опитвате да го направите. Вътрешният ни глас ни предупреждава, че нарушаваме свободата на другите около нас. Само лично мнение, но изпитано и проверено.

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Махар Бену Аба“ Ще прочета двайсет и втора глава от евангелието на Матея. „Духът Божи“ „Милосърдието“ Утринно Слово: Любов без закон - 31 януари 1943 г. Формула: И това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Господнята молитва

Само да отбележа, че мислите от Учителя не стрелят, те просветляват. Благодаря на свой ред за по-горните извадки - много са точни за темата и разговора. Колкото до "творчеството" на т.нар. Елеазар Хараш - не ме е дразнило никога. Спрях контактите си, защото усетих, че ми отвлича вниманието и времето в русло, което не е моето. Усетих вътре в себе си порив да споря, да откривам отклонения, но слава Богу, навреме осъзнах, че това не е моят път. Както прекрасно и точно го казва Учителя по-горе, усетих присъствието на тези "невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той." Отстраних се и си спестих времето за работа с беседите на Учителя - вече 15 години.

Изобщо не съм съгласна с изравняването на черната ложа със сянката. Знакът на равенство между две несравними понятия е именно любим похват от онази ложа. Какво пък, приличат си, и двете са черни... Ето нещо от Учителя за сянката и за това, кой се бори с нея , а кой я "приспива": Двата закона Уважавам четящите тази тема достатъчно, за да не се опитвам да го тълкувам вместо тях...

Мдаа... Добро четиво е тази тема и писаното в нея. Както е казал Великият Учител: "Който има очи да гледа, който има уши да слуша". Христос и Учителя са толкова многопластови, че може да ги разбере и дете, и учен, и помъдрял. И всеки, и неукият дори, може да открие спасителното зрънце за себе си. Ето още от Учителя Беинса Дуно: Какво се изисква от ученика Първата песен Това само стига...

Имаше време и аз имах подобни опасения за Учението и човешкото ни братство от последователи (не бялото). Помолих се за виделина. И в живота ми започнаха един подир друг да се появяват братя и сестри по вътрешен заряд, истински последователи и смело мога да кажа ученици, които не откриваха своята принадлежност към Учението на никого. На мен го загатваха по изключение. Някои ги отгатвах аз по излъчването и по някоя "изтървана фраза", ключова за беседите и Учението. В един момент осъзнах, че всъщност истинското братство от ученици на Учителя се знаеше само от самия него. Това братство няма как да стане ортодоксално, няма как да сформира тайни обединения... То винаги ще бъде единно, въпреки че няма да има списък, събрания, гласувания, форуми, регистрации, йерархии, председатели и.т.н. Бъдещето е негово. Всичко друго е суета сует и в прах ще се превърне... както е писано.

Това е заблуда и изкривяване на Словото на Учителя. Казвам го пред всички с пълна отговорност и съзнание. Нищо подобно не е казвал Учителя. Поради подобни изказвания на Петьо Йорданов от Варна, нарекъл себе си с псевдоним Елеазар Хараш, преди години спрях всякакви контакти с неговото "творчество". Предпочитам да пия вода от Извора - т.е. от беседите на Учителя. Преразкази не искам. Бог никого никъде не праща! Бог позволява съществуването им и оставя на човека свободен избор, но не го освобождава от последствията. Избрал си черната ложа - ще си понесеш последствията. Ако си я избрал от невежество, ще са шамарчета, убождания, които да ти напомнят да изчистиш нещо и да си повдигнеш вибрациите. Ако съзнателно си отишъл там, очаквай нещо повече. Да, ще имаш пари, власт, влияние върху хората, но.... Гьоте го е разказал по-добре от когото и да е. Бог никого не заблуждава. Да се твърди подобно нещо е кощунство и приравняване на Божествената енергия към ниските вибрации на черното братство.Именно това е опит за заблуда на хората. Но ... всеки да чете и да мисли с разумното си сърце. Истинският Учител винаги можеш да го различиш и няма нужда да се заблуждаваш. Пътеводната светлина към него е Божията Любов. Господнята и Добрата молитви, но осъзнати и приложени, са изпитани методи да повдигнем мислите и сърцето си. Ако сериозно и добросъвестно се вчетете в една която и да е част от написаното от Е.Х., не ще мине много време, ще започнете да забелязвате вътрешните противоречия, разминаванията със Словото на Учителя, с Евангелията и въобще със сферата на Христос. И тогава свободата е ваша - избирайте сами с какво да пълните умовете и сърцата си, но бъдете готови за последиците. Противоположни процеси Ето това е Истината за Словото на Учителя. В почти всяка беседа можете да го откриете - Пътя.

Днес отново бях с моя приятелка и много близка духом - мюсюлманка.... Всяка среща е пълноценна за двете ни и научаваме и осъзнаваме нови хоризонти... Според мен духовен център означава страната да осигури взаимна толерантност за всички духовни учения и религии, да осигури свобода на всеки да се свързва с Бог и да учи по начина, най-подходящ за него.

Личността ограничава, рамкира пространство-време-енергия. Много добре се вижда в астрологическата рождена карта. Личността запечатва един миг от вселената в едно определено пространство. Това ограничение е необходимо, за да се прояви свободно една част от Абсолюта. Веднъж ограничена, тази част от Абсолюта вече няма способността да осъзнава многомерно и безвременно, каквато е вселената. Така че, според мен, именно защото е безличностен, Абсолютът е в състояние да създаВА (непрекъснато) и носи в себе си Плана. Подозирам, че Планът сам създава себе си и се самоуправлява...

Вратите на Любовта

Лъжата и злобата СА външни прояви на противенето на Божията воля.

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета няколко стиха от дванайсета глава от евангелието на Йоана. Вие си прочетете цялата глава после, аз ще прочета от 37 стих до края. „Аз мога да любя“ Изпейте песента „Химн на Великата душа“. Утринно Слово: Вратите на Любовта - 24 януари 1943 г. Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил. Вратите на Любовта

Учителя казва много пъти, че в новата епоха злото ще стане слуга на доброто. Той неведнъж разглежда злото като недовършена картина, неразбрано добро и т.н. За черните сили е споменавал, че те изпълняват повелята на Бог да разрушат всичко, което е създадено без Божията любов. Все пак съвсем сериозно забранява на последователите и учениците си да се занимават със спиритизъм и изобщо да се задълбочават в черното и в злото. Съветва вниманието на ученика да е в светлите сили и във високите вибрации, за да сме будни за техните послания. Както и Авесалом Подводни пише, тъмните духове ни "крещят и подчиняват",, докато светлите "нашепват и оставят свободна волята ни".

Благодаря! Ето още един ракурс на темата от последните дни... Когато Небето събере пътеките ни с някоя близка душа и се почувстваме щастливи от разбирането и единомислието, забравяме, че това все пак е ДРУГА душа с друг път и с друг опит, задачи и дори ценности. Приемаме, че е завинаги. Един ден различията между нас започват да се проявяват толкова силно, че вече "бодат" усещането ни за сродство. Единият предпочита да бъде свободен и да следва своя личен усет, другият предпочита да бъде в единство с групата, с която се е идентифицирал и в името на единството на групата да прави компромиси... Така формулирано, звучи едностранчиво, но не е в действителност. Как да преодолеем разочарованието, от която и да е страна? Само ако узреем, че двата противоположни отговора са верни. Единият има нужда от едното, другият от другото. Пътищата се разделят, но оставаме приятели. Направих си извода, че причината е в очарованието от първите метри, изминати заедно. Човек още от самото начало следва да допуска, че това не е абсолютно и вечно. И да се радва на красивите и щастливи мигове без да предполага и разполага и съди...

Егото, практическият ум тъгуват за изпуснатата власт. Това, което ти наричаш усещане за безразличие, аз наричам мир и свобода. Изравняването на емоциите наричам гладката повърхност на водата, в която единствено може да се отрази истинското Небе...

Ако е за различаване, не бих препоръчала да се вглъбява човек само в тъмните духове. Или както още дядо Ницше ни е предупредил: Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. Все пак от опитностите си знам, че човек е добре да различава, т.е. да съпоставя и знае и открива истинското от лъжливото. Бих препоръчала една книга, която лично на мен ми бе полезна:Завръщането на окултизма или повест за фината седморка. Авесалом Подводни доста добре обяснява практическите прояви на духовете от "черното братство" и съответното поведение на "бялото". Учителя ни съветва да се занимаваме само с бялото, като във всички беседи ни дава и разяснения, и примери за тях. При второто прочитане на беседите, започвам да осъзнавам, че той дава и точно тази разллика, за която стана дума, но много деликатно. Без да се взира в бездната...

Сигурни ли сме в дефиницията на понятията "черен учител и черна ложа"? Моля, уточнете за тази тема какво имате предвид, за да не изпаднем в недоразумения и разминавания в разбирането.

Здравейте. За съжаление не е изолиран случай напоследък... Има ли случаи, когато сте били само двамата някъде - на почивка, екскурзия или подобни - за повече от 2 денонощия? Наблюдава ли се разлика в поведението? Изобщо има ли случаи и хора, с които детето не проявява или значително стихва описаните от вас симптоми? От малък ли се проявява по този начин или е имало период преди тези прояви да започнат? Споровете между възпитаващите авторитети са силно нежелателни. Има ли начин да ги избегнете, като си разделите по някакъв начин отговорностите и времето, което прекарвате с детето? Така, че единият авторитет да не се намесва в решенията и поведението на другия - имам предвид двустранно. Така детето ще прави разликата. Какво е впечатлението на педагозите в училището? Би трябвало да има училищен психолог, към когото да се обърнете. Моето лично мнение за описаните от вас симптоми, е "липса на стени". Детето се опитва да ви накара да сложите "стени с любов" - меки, но стени. Те са нужни на децата, за да се чувстват защитени и подкрепени при всички обстоятелства. Не са лесни за слагане, особено ако има закъснение - струват много разговори и устойчивост на "проверките". И преди всичко искат безусловна любов към детето. Без-условна!

Неделни беседи - м. ноември 2018 г. 4 ноември 2018 г. - 523. Освободеният роб - 17 декември 1933 г. 11 ноември 2018 г. - 524. О, да ми беше като брат - 24 декември 1933 г. 18 ноември 2018 г. - 525. Да живее душата ми! - 31 декември 1933 г. 25 ноември 2018 г. - 526. Слушай, сине Мой! - 14 януари 1934 г.

Утринни Слова - м. ноември 2018 г. 3 ноември 2018 г. - 398.Вратите на Любовта - 24 януари 1943 г. 10 ноември 2018 г. - 399.Любов без закон - 31 януари 1943 г. 17 ноември 2018 г. - 400. Най-сигурното място - 7 февруари 1943 г. 24 ноември 2018 г. - 401.Пътят на живота - 14 февруари 1943 г.

В астрологията на Учителя Сатурн не е "лоша" планета. Тя е строг учител, който изисква сериозно отношение към живота, спазване на законите на Вселената, развитие и усъвършенстване, служене. Тя дава дисциплинираност и стабилност. Ограниченията, трудностите, страданията не са наказания и не са свързани с нашите грехове. Те са необходим стимул за нашето развитие. Времето е безусловната мярка за ценността на нещата.

Всъщност Сатурн в митологията и астрологията е архетипа Кронос - бога на времето, който поглъща своите деца. също: Сатурн - бог на земеделието, в гръцката митология Кронос. Името му идва от лат. satus или satio (сеене).