Донка

Вътрешно послушание



Вслушване




Тихият шепот на душата иде от вътре след смирението... А Любовта тя е вътре...

Преживявала съм я - това не е любов, но го разбираме пост фактум.
Ако е истинска любов, тя не връхлита и не гази...
Ако ме е връхлетяло и погазило, то не е влечението към друг човек, а нещо вътре в мен, от което съм зависима - и вместо да ходя в евтини хотели (ходила съм, но ми е останало само усещането за пошлост и добре че отидох та ми се отвориха очите....)- да си дам същото време за да открия влака, който ме гази... Много често името му е "суета".

Драги съфорумци,струва ми се,че не само в тая ,а в още няколко теми на Портала се прокрадна колебание,дали пък не се изхвърляме много и не забравяме да стъпваме на земята.(мой извод-усещане от прочетени мнения).

Кой може да каже как ще реагира,ако изведнъж в живота му се появи една гореща и сладка.Както писа един съвременен поет Стефан Цанев:"За доброто се готвим постепенно и дълго,подлеци ставаме изведнъж...."Сещам се също и за едно предсмъртно интервю на т.в.журналиста Тома Томов с баба Ванга,която на негов въпрос за срива в семейните ценности,каза с характерната за нея категоричност:"Жените са виновни.Докато кучката не вдигне опашката,кучето не може нищо да направи".Бях млада, зелена и нали съм жена,това изказване ме възмути и смути.
Днес си мисля и се питам - нужно ли е да правим заявления.Според мене- не.Когато в нечий живот се появи нова провокация в интимен план ,това е изпит за душата.Мисля си,че грешката не е в самия избор,дали да останем във връзка,която за нас е без съдържание или да тръгнем след новата гореща и сладка.Грешката е в нашите действия ,които предприемаме по повод на избора си,в неспособността да приключваме честно (народът ни казва,че преклонената главичка,сабя не я сече)и в желанието да си оставим авариен изход,без да се съобразим как това ще се отрази на другия човек,който вече не ни е интересен..В лъжата,в грубостта,в охулването на другия,за да оправдаеш себе си ,в егоизма и в много други неща.

Но пък,ако човек е осъзнал,работи върху себе си и е стъпил на пътя на Любовта ,то това ще му помогне да преодолее препятствието,да се издигне,а не да слезе по-надолу , независимо в коя позиция е-на оставащия или на отиващия си от дадена връзка.

Поздрави

Много се радвам, че новата тема започва с рожденият ден на един от най-младите участници в нашия форум - Павел - Pavelchy.
С интерес чета разсъжденията му и му благодаря за светлината, топлината и искреността, които ни дарява!



Честит Рожден Ден, Павел!
Любов, Мир и Радост да те следват по Пътя ти!


Бъди благословен

Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка:
- Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание.

А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми...

Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка:
- Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание.

А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми...

Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка:
- Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание.

А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми...

Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка:
- Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание.

А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми...

Здравейте.. Като се замисля и направя бръз мислен преглед на известните ни факти от историята на човечеството по темата ,виждам,че са пробвани различни модели.Поради размножителната функция и продължението на вида ,са експериментирани различни варианти за отглеждане на децата,докато физическото им развитие позволи на духа да се прояви.Защото един макар и стар дух,в бебешка възраст няма как да се изяви и да започне да решава частните си задачи и частта от колективната задача на прераждането си.Матриархат,патриархат,полигамия,моногамия,амазонска общност и др.
Семейството и семейните ценности се налагат от религиите.Особено християнската и мюсулманската религии.Това е един модел,който успешно през вековете прекарва човечеството през бебешката му възраст ,та да не се изроди от кръвосмешателства,безразборните контакти на физическа основа в тъмните векове на око за око и зъб за зъб и правото на по-силния да си завоюва като плячка всичко,което иска.Т.е семейството,като основа на обществата е опит ,може би най-успешния от всички предходни варианти ,да се запази и усъвършенствува генетичния фонд на човечеството.
Но ето,че и то се пропука.Бавно и сигурно през последните 100 години,след разцвета на семейните ценности,същите са в упадък.
За мене главната причина за процесите на срив в семейсните и други ценности е в безлюбието.Не е случаен факта,че Учителят в началото на миналия век,говори за това,че започва епоха на преход,век на ликвидация и посочва като път за спасение -пътя на Любовта.Като чета беседите разбирам, както библейските текстове,,така и смисъла на понятието любов.Ако имаме любов в себе си,то всички тези проблеми отпадат .Човек започва да вижда и преценява всичко в живота си по нов начин .Това е задачата ни днес.Ако човек се изпълни със съзнанието за любовта в смисъла ,в който ни я проповядва Христос и разяснява Учителя,той започва да гледа на партнъора до себе си по нов начин,на децата си,на родителите,на всички хора около себе си.Те усещат това и също започват да отговарят макар и плахо ,но с любов.Няма лоши хора.Всички искат да срещнат любов и тогава и най-закоравелия "тип" става различен.Така,че безлюбието е блатото ,в което болшинството човеци се раждат и живеят,а любовта е светлината ,която превръща блатото в чист извор.Но хората са тези,които опосредстват този процес,като се обръщат и приемат тази светлина в себе си,като променят себе си.Променяйки себе си,всеки неусетно променя и някакво общо пространство от блатото извън себе си и така съдействува за общата промяна.
В нашия 12 етажен блок с 50 семейства и около 200 живущи,живее един млад човек,който скандализира почти всички възрастни живущи .Той и те са на нож.Те недоволствуват от купоните и викат полиция,че им смущава съня,той им отвръща с грубост и минава мрачен,наежен и без поздрав,когато ги види на пейката,спира си мотора във входа и затваря пътя към асансъора и реагира невъздържано на всяка забележка.Те се жалват,оплакват се и го обсъждат.
Това момче ,което е на 21,преживя на 10 години,семейна драма свързана с изневяра ,която имаше много драматична развръзка.Остана само .Това е безлюбието и неговата проява.
Не знам за другите съседи,но мен това момче винаги ме поздравява много любезно.Мисля,че той усеща,че аз го обичам.И когато му направя забележка за нещо дори и да съм строга,не ми реагира ,както на другите.

Орлин, всичко е така, но не смяташ ли, че всичката каша и размити ценности, преобърнати модели, са само средства да се учим, да възпитаваме онова вътрешно себе?...
Та за това сме на Земята все пак. Понякога чрез болка, грешки, чрез добри и щастливи /сякаш малко/ мигове да трупаме опит и знание за един друг свят... Някога мислех като теб и аз, но вместо да си казвам кое, как трябва да бъде, и да опитвам да променям света, просто реших да живея, това, което е... И вярвай ми сега съм по-щастлив човек И света ми изглежда по-различен...

Донка е много права. И аз съм имала моменти, дето като се сетя и ме е срам. - Бях мрънкаща, недоволна, виждах всичко в сиво... Много е важно да видиш нещо позитивно, да се хванеш за нещо хубаво и светло, да има някакво вдъхновенийце... Важно е да си честен пред себе си и да започнеш да трансформираш. Бавно, полека... Съветите на Учителя, беседите са ми били пътеводна светлинка...
Имала съм дълбоки скорпионски депресии
Имала съм и невероятно светли, изпълнени с енергия и позотивизъм периоди, когато ми се искаше да заразя всичко и всички... Но точно тогава видях, че хората се дразнят от моя позитивизъм, предпочитат да им влизаш в самосъжалението, дразнят се на чуждата радост... Щото вместо да ги заразяваш, те се стараят да те заразят, да не си различен, по-добре да те дръпнат надолу... Та сега се старая да съм си вътрешно доволна, да си пазя мира и вътрешната хармония и ако е нужно да ръсна нещо негативно или поне неутрално
Ето нещо прекрасно, което Локатор е пуснала в друга тема:

Да не ги приемам ли? Че аз в различни периоди от този си живот съм била последователно жертва на вируса (за малко да ме унищожи заедно с всичките ми близки), била съм благородно и искрено и открито недоволна и съм смятала, че недоволството е двигател на прогреса (боже, каква агресия! - заслужила съм си всички страдания даже малко са ми били).
Била съм и с порцеланова усмивка и знам какво означава да това - болката, която открито недоволстващите "разреждат" за сметка на останалите - много сполучливо го обясни Станимир - хората с порцеланови усмивки пълнят в себе си. Повишават концентрацията и постепенно тя се превръща в солна киселина за душата. Много много боли - много повече и по-безнадеждно отколкото да е човек открито недоволен. Можете да ми вярвате - минах и през това.
Интересно ми е сега, в положението на естествено доволен човек (поне се опитвам да го постигам) - отношението на искрено недоволните "благородници на борбата за доброто и прогреса" към доволните хора. Питала съм се много пъти защо те с такова презрение или открито неодобрение се отнасят не просто към доволните хора, но и към самата идея за умението да бъде доволен човек. Защо толкова категорично отказват на другите правото да бъдат искрено доволни и или ни лепват етикетите "доволни свини", или за "порцеланови усмивки". Може би защото им намалява количеството на "разредителя"? Знам колко е неприятно недоволството да срещне едно спокойно разумно обяснение защо това, от което съм недоволна е добро. И колко се освобождава човек, когато намери някой себеподобен и двамата "попсуват на воля".

Апропо почти половината от хората, които биват отнесени към категорията на "порцелановите усмивки" всъщност са си естествено доволни хора. Знам го от личен опит - и мен често ме отнасят към нея. И това донякъде обяснява защо доста искрено спокойни и доволни хора от време на време ръсват по някое недоволство пред недоволните - за не привлекат негативната енергия на недоволните. Стар български обичай...
Отначало се проверявах дали не е вярно - но човек не може да се заблуждава, че е щастлив, ако наистина е щастлив - сега всеки опит да ни убедят, че сме прикрито нещастни, предизвиква буурен смях и допълнително щастие у дома. После се опитвах да обясня, че съм искрена и чечовек може да бъде искрено доволен, но осъзнах, че само си губя времето. Ако недоволният човек си харесва недоволството, той никога няма да ми повярва. Е, и какво от това? На мен какво ми е, че той е недоволен - него си го бли и болката си го лекува. Не бива да му вземем лекарството. Мога да му помогна само като му покажа с присъствието си, че има такова състояние. А той вече нека решава сам... Както аз на времето реших сама...

И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство.
Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя...

Но има един наистина смъртоносен вирус.
Убеждението, че недоволният е човек, а доволният - свиня... Ето тази популярна максима от края на 19 век е помела живота на няколко поколения... Забележете - след като това схващане плъзва в нашата култура, за отрицателно време от насилствена смърт умират милиони хора.... А по същото това време се появява и противоположното учение.... Но хората избират по-лесния път... Дано сме си взели поуката този път...

Мисъл за деня - 4 юни
Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен
Молитва на триединния Бог
Псалом 44

Един прекрасен ден си спомних, че в английски език думата морал има и значение "поука" - и пъзелът ми се подреди сам като в приказката на Андерсен.
Сега за мен има само един морал - не знам има ли го предвид Божидар в своята тройка - поуката от преживяното. Поуката действа върху опита като модула върху числата в математиката, който превръща отрицателното число в положително и отчита само стойността на положителното. И не случайно се нарича "абсолютна стойност"!
А като се замисля - само за един начин да си навредим и на себе си и на другите виждам - да не си вземем поука от опита.

Благодаря Дианче, че ме върна къ тази тема!
Днес прочетох една притча с приблизително същото послание:





Единственото нещо

По-лесното нещо е да недоволства човек - причините за недоволство се виждат веднага - още щом наложим нашия човешки идеал за "добре" върху нашата реалност. И всяко нещо, което не пасва, то е лошо и от него сме недоволни. Че какво му е будното на това? Единственото будно нещо в този случай е мярката за добро и зло, която е приспала ума, и е подчинила сърцето, за връзка с божественото няма как да се говори...

Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.

Да, човекът безусловно е носител на всички изконни принципи. Те съществуват в него като потенциал, който обаче всеки човек проявява по-различен начин и в различна степен. Вярвам в духа на абсолютно всеки човек, в същността на всичко съществуващо. В личности и персонифицирани богове не вярвам.


Не съм съгласен. Вярата е към същността на всичко съществуващо, доверието е към отделните индивидуалности проявяващи тази същност в една или друга степен. Вярата е безусловна, доверието зависи от действията и мислите (и то от начина по който примерно аз самия оценявам тези действия) на различните хора.


За мене „Изменното“ и „Неизменното“ не са противоречиви, а състояния на едно и също нещо. Въпросът „Кой?“ също е неправилен. Такъв въпрос предполага персонифициране и ограничаване на Бог. Няма създаване. Всичко си съществува изначално. Въпросът е как ние го възприемаме. Освен това духовните закони винаги са „правилни“. Те включват и обуславят всичко в себе си. Те изразяват същността на всичко съществуващо чрез всичко съществуващо. Значи те се проявяват в различни свои аспекти чрез всички форми във феноменалния свят.

Благодаря Дианче, че ме върна къ тази тема!
Днес прочетох една притча с приблизително същото послание:





Единственото нещо

По-лесното нещо е да недоволства човек - причините за недоволство се виждат веднага - още щом наложим нашия човешки идеал за "добре" върху нашата реалност. И всяко нещо, което не пасва, то е лошо и от него сме недоволни. Че какво му е будното на това? Единственото будно нещо в този случай е мярката за добро и зло, която е приспала ума, и е подчинила сърцето, за връзка с божественото няма как да се говори...

Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.

Благодаря Дианче, че ме върна къ тази тема!
Днес прочетох една притча с приблизително същото послание:





Единственото нещо

По-лесното нещо е да недоволства човек - причините за недоволство се виждат веднага - още щом наложим нашия човешки идеал за "добре" върху нашата реалност. И всяко нещо, което не пасва, то е лошо и от него сме недоволни. Че какво му е будното на това? Единственото будно нещо в този случай е мярката за добро и зло, която е приспала ума, и е подчинила сърцето, за връзка с божественото няма как да се говори...

Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.

В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:

- Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и. стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб."

Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Болен си. Бог отвътре ти казва: "Не бой се, скоро ще оздравееш." И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: "Не бой се, ще се оправят." И действително се оправят. В най-трудните дни на живота Той ти казва: "Не бой се, работата ти ще се уреди."

Водата, взета днес от извора, е по-важна отколкото водата, взета в миналото. Важно е Словото, което Бог сега ни говори. Едно време майката е говорила на детето по един начин. Сега, когато детето е пораснало, тя му говори по друг начин. Но в говора на майката и към малкото, и към голямото дете няма противоречие. Кой ни тласка към възвишеното, към благородното? Бог. Божественото у нас, Този, тихият глас, който говори вътре в нас - това е Бог. Той говори във всички хора. Някой не иска да отстъпи. Тихият глас му казва: "Отстъпи, дай!" Някой път тихият глас ти казва: "Не е добро това, което направи."

Ти се радваш, доволен си. Радостта ти - това е Божият говор. Господ ти казва: "Съжалявам, че направи това зло, ти не постъпи добре."

Господ говори на всички. Всички чуват Господа, който им говори. Когато Бог проговори на човека и му каже само една дума, това струва повече, отколкото всичко, което досега е имал.

Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума. Не я ли схванете, всичко изгубвате. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят. Когато ангелите им говорят, те пак спят.

Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме най-нежните вибрации на Божия глас. На земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас.

Вслушвайте се в тихия глас, които говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога. Няма човек на земята, комуто този глас да не говори.

Ако приложите Любовта, ангелите ще почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно любовно писмо от вашия Велик Баща.

Когато Великият проговори на човека, в ума му се явява Светлина, а в сърцето - широта и той обиква всички хора, всички Същества, цветя, дървета, птички. За него всичко е красиво.

Слушай какво ти казва Господ сега. Радвай се на това, което Господ ти е говорил в миналото. Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори.

Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека.

И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание п последното говори на човека. Значи и Божественото Съзнание се отразява в човешкото.

Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя
Мърчаево - 1944 година
Записал Словото: Боян Боев
Съставител: Борис Николов
Варна ©"Роял-77", 1992 г

Изворът на Доброто - за теглене

Избори има.
Виновни няма.
Има пътища и кръстопътища.
И всеки ще, не ще - решава по кой път да върви,
дори понякога от това да боли...

Spored мен въпросът не е с кой да бъде Dаниела71 - със съпруга или любовника.

Въпросът е коя е тя и какво иска от живота,
и какво е готова да даде (като време, енергия, чувства, грижи, усилия, финанси...)?

Ако й беше зле в семейството - досега да е отлетяла.
Ако с любовника й беше добре - до сега да са се събрали.



Oт една страна съпругът е финансов оазис, който поради това може и да е все зает, уморен, изтощен, отсъстващ, изнервен, студен.

От друга пък любовникът е като „почивка на Бахамите” – гореща, мечтана, екзотична ... и за кратко...

Значи трябва да поостане насаме със себе си и трезво да реши

що е то животът й и какъв да бъде занапред.
Може екскурзия, фитнес, ново хоби, започване на работа ще й запълнят времето по-ползотворно.
Ще осъзнае какви са й приоритетите.

По божествените закони има смисъл от една връзка,

ако в нея има израстване за душите и за двамата.

Анализирай живота у дома си,
после си представи всеки миг, ако заживееш с другия мъж....
Даниела71, предцени си това сама.




Само ти знаеш истината за положението.

Божидар,благодаря ти за това мнение.То ми показва,колко внимателни трябва да бъдем,когато решим да се изразяваме с думи.Изкуство е, да се намери точната дума,така,че да бъде разчетена еднозначно на това,което влагаме в нея.
Да,давам съвет на Дани .Давам и ракурс ,върху който да поразсъждава.Естествено,че тя избира и като всеки от нас прави това ежедневно и ежечасно.Може да прекара живота си ,както до сега,разкъсвана от противоречиви желания и чувства и изгаряща в тях себе си и близките си хора.Може да постъпи по още няколко други начини.Тя потърси помощ и поиска мнение.Тук се изразиха много такива.
Дани ,аз не те осъждам,а си казвам мнението по твоята ситуация ,но избора правиш ти.
Само ще добавя,че можем да обичаме истински даден човек, без да искаме да го притежаваме само и единствено за себе си.Това разбирам под отказ.Не да заменим любовта с нещо друго,а да я издигнем на едно друго ниво.И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински.
Божидар ,според тебе ,любов има само, когато си с някого на физическо ниво ли@

Поздрави

Мисъл за деня - 2 юни
Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: „Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път – текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Мисъл за деня - 1 юни
Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27