Диана Илиева

Станимир, ето един цитат от "Право и безправие": "...Питат някои: „Какво нещо е държавата?“ Същината е народът, а държавата е външната страна на народа, който трябва да се прояви...".
 
Държата е и народа, защото без народа няма държава, а народът се изразява чрез нея. В държавата влизат всички, влизат държавните служители, но влизат и лекари, пожарникари. учители и т.н. 
 
Продължаваш ли да мислиш, " аз се чувствам над държавата"?

Държавата е стъпка в посока , на самозащита .Почти няма хора , които да не знаят , че са зависими от обществото . И егото  разширява границите си .Става по разумно . .Сега моята държава е моят дом .

Знаеш ли, може би и да не са били все хубави, поне не и в началото, но определено здрави; поне доста по-здрави от сегашните.
Аз имам за себе си един отговор защо това е така, макар че не претендирам да съм непременно права, най-малко сигурно влияят и други неща, но ето какво мисля аз - животът на хората става все по-лесен, уреден и лек във всяко едно отношение, като се започне от храната и се стигне до образование, здравни грижи и т.н. екстри, на които само до преди половин-един век много малко хора са се радвали, а сега всички ги възприемаме едва ли не като даденост. Хората, свиквайки повечето неща в живота им да стават лесно, при първата възникнала трудност в двойката, поне единият, а често и двамата, са склонни да се разделят и да търсят връзка с друг човек, с който нещата ще вървят по-леко, да не се налага да се влагат някакви по-специални действия, пази Боже усилия А то е ясно, че няма как да стане - такъв някакъв идеален човек, дето да не ни създава никакви затруднения; но това не пречи да се търси  Явно търсенето е по-леко, отколкото да се поработи върху себе си и върху отношенията.
 
Точно такава е логиката според мен и относно това, че сега младите хора дъъъълго време се чувстват деца (в лошия смисъл на думата - инфантилност може би трябваше да употребя), докато преди само половин век болшинството хора още на доста невръстна възраст са били дотолкова включени в осигуряване на трудното битие, че са били доста по-отрудени и отговорни ...

Мда, получаваш и още как
Само да си помисля примерно - "Виж го този само ..." така, с неодобрение и ... си го получавам същото, в блестяща форма и вид.
Сега да кажа, към по-младите потребители - това нещо го забелязах на една по-почтена възраст, примерно 35, та може би ви е рано още

Критикуването не е помогнало на никого за нищо. Напротив. Имам си теория, че критикуването особено без конструктивно предложение е може би най-ненужното нещо на света. Според мен си струва да се научим да не критикуваме. Това се разрешава с приемането, за което също много говорим и обсъждаме тук.

Скоро ми се наложи да обсъждаме, защо поколенията на нашите баби и дядовци, а на по-младите дори прабаби и прадядовци, както и тези преди тях, са били доста по-спокойни, щастливи и психически стабилни, отколкото ние, въпреки че са живели при много по-лоши битови условия, преживели са няколко войни, глад, липса на лекари и т.н. И това, до което стигнахме, бе, че те просто са били по-приемащи от нас.

Да, много въпроси и наистина важни, и наистина мненията ни са много различни.
Сега ще опитам да дам моите отговори в същия ред.

Свободната воля представлява възможността на хората да реагират по различен начин спрямо хората и събитията в техния живот.

Всеки човек притежава свободна воля и непрекъснато я проявява. Дори и той самия да не е убеден в това. И най-дребното обстоятелство в нашия живот е един миниатюрен изпит - как ще реагираме, каква воля ще проявим? Дори и когато ви се струва, че човека постъпва съвсем по инерция или че волята му е "заробена" от нещо, той на практика проявява СВОЯТА си воля.
Виж за Бог, нещата не стоят точно така. Според мен той поради идеалната си природа винаги би трябвало да реагира съвсем детерминирано.

Изборът си правим съобразно еволюционното си ниво и на теория нищо не би трябвало да го ограничава, но на практика го ограничава именно то. Разбира се, желателно е да се стремим да се издигнем на по-високо ниво (постепенно).

Не намирам съществена разлика между воля и способността да избираме, но е възможно да влагаме различен смисъл в понятията.

Вече между воля и желание разликата е много съществена, но не мога да го изкоментирам с 1-2 изречения.

Вярвам в кармата и свободната воля не само че не противоречи, но ако я нямаше, то никога нямаше да можем да изчистим вече създадената карма. Да поясня - именно проявената воля създава или изчиства кармата. Не бива човек да е фаталист - т.е да вярва, че нищо не може да се промени. Кармата те поставя при точно определени обстоятелства и при точно определени хора, но как ще постъпиш ти - това вече зависи само от теб. И ако си проявил воля в положителна насока (т.е научил си си урока) - точно това ще помогне да се променят тези хора и обстоятелства за в бъдеще (и в сегашния и в следващите животи). Ако упорито не искаш да си научиш урока, е, тогава нещата се повтарят. Това обяснява и защо някои хора проявяват воля в отрицателна насока, а не се сблъскват с негативни обстоятелства и хора. Просто в този живот те са дошли с такава карма, в този живот сценарият е трябвало да бъде благоприятен. Не им завиждам обаче за следващия.

За астрологията какво - подобно е на това което казах по-горе. Човек се ражда с предопределена съдба, написан сценарий (който може да се разчете от наталната карта), но Бог му е разрешил да импровизира на сцената и съответно му пише + за пложителните прояви и - за отрицателните. От натрупаните + и - зависи в какъв сценарий ще бъде включен следващия път. А съвсем простичко казано - да, на човек е предвидено да му се случат определени неща, но неговия избор може да направи и най-неприятните неща да протекат по-меко (хармонично) или напротив и най-хубавите неща - ужасно дисхармонично.

Аз също ще се радвам да чуя други отговори на въпросите ти

Ами hrisko, то и ако нищо не правим, фармацевтичната мафия пак ще ни разкатае фамилията, просто по-бавно и по-незабележимо. Тъй че, що пък да не опитаме?!

Здравей, Габи!
Една разумна частичка в теб е проговорила, защото подсъзнателно ти прекрасно знаеш, че нещата са отишли твърде далеч ... Дрогата изстисква целият ни потенциал, съвсем буквално; именно затова успяваме за няколко часа или максимум няколко денонощия да се чувстваме като някакви суперхора. Но човек не може да функционира на макс при това нон-стоп. Всъщност може, но не и по този начин (с изкуствени стимулатори), не и без предварителна подготовка, но това е друга тема - ако те интересува, ще пиша какво имам предвид. По начина, по който ти го правиш, а и много други, разбира се, крайният резултат е винаги един и същ - бързо и пълно амортизиране (във всяко едно отношение - физическо, психическо...), което завършва със смърт или близки на нея състояния. Представи си една машина, която периодично и все по-зачестяващо я форсират на макс, почти до пълен отказ, спират за малко и пак форсират ... какво ще се случи с машината според теб и бързо ли или след много години?
Има и друго - Ок, вземаме пико и се чувстваме като суперхора, но как оползотворяваш моментите, в които си суперчовек? Правиш ли нещо смислено, полезно, трайно? Или просто си играеш на задоволяване на разни дребни удоволствия? Ако наистина искаш нещо и ти харесва да го правиш, би могла да го правиш и без пико. А ако не можеш да го правиш без пико, то има два варианта - или дълбоко в себе си не го искаш, или имаш нужда да развиеш наистина гордостта си, дотолкова, че да не се влияеш от чужди мнения и оценки, да успееш да отхвърлиш разни предубеждения и изкуствено наложени табута и критерии.
А това, което ти липсва, ти също чудесно си го знаеш. Може би не искаш да си го признаеш, затова ще го кажа аз - липсва ти цел. Имаш ли цел, към която се стремиш? Какво си постигнала през последните 3 години? И какво мислиш, че ще постигнеш през следващите 3?

Е, бутончетата продължават да не работят, та ... към Деяна: няма значение какво е важно за теб, всеки човек вярва в нещо, съзнателно или не. Когато човек се роди, той вдишва глътка въздух, мъчително, после още една, и още една и ... започва да вярва, че ще бъде в състояние да вдиша пак и пак, че ще бъде жив. Това не е някакво съзнателно, умозрително вярване, то е несъзнателно, някъде дълбоко в нас. В този смисъл разбирам аз Александър, за разлика от написаното от Стан. Не, че и той не е прав, но това, което той казва, става по-късно все пак. Така че още след раждането в нас започва да се отпечатва всичко, което ни заобикаля и формира в нас една твърде устойчива система от вярвания. Не случайно е толкова важно как е порасъл човек, имаме примери за: деца, отгледани от животни; деца, отгледани в детски домове; деца, малтретирани в семейството си ... Дори след дълга и сериозна психологическа работа с такива деца е трудно да се заличи напълно формирания мироглед. А сега вече има все повече научни изследвания и за влиянието на предрождения период.

А, подсети ме за нещо интересно, което четох буквално преди дни:

от ООК, 4 год. Силовите линии на доброто и злото
Т.е според Учителя няма такова нещо като абсолютна нула и само положителни стойности. Въобще битието явно е доста по-сложно устроено от модела, който ние в момента имаме за него.

А, не се притеснявайте, тези, които са балансирани и с добре развита връзка със своя Аз, те също променят действителността, ако ли и това да не е видно за другите. Дори първите много по-силно влияят, вторите само на външен план се вижда, че опитват да правят това, реално тяхното влияние е по-малко.

Хм, темата е за мъже, но тъй като зачекнахте и въпроса: Кога жената става жена?, ще напиша нещо по принцип.
В смисъл не на теория, ами по-скоро - Кога ставаме големи/пораснали? Ами май болшинството хора така и не можем да се почувстваме големи. Защото за мен един възрастен или хайде по-скоро пораснал човек е станал такъв, когато се чувства сигурен, спокоен, знаещ как да се справи с всевъзможните проблеми и тем подобни. А май 99% от хората се чувстваме несигурни, притеснени от нещо, имаме си проблеми, с които ни е трудно да се справим и които ни вадят от равновесие.
За едни хора това са едни неща, за други - други, но все има по нещо.
Това, както каза Ивета, няма нищо общо с факта дали имаме или нямаме деца. Просто, които имат деца, се опитват да демонстрират стабилност и присъствие на духа (в по-голяма степен, отколкото реално притежават) пред децата си, поне докато са по-малки. И така много деца остават с едно фалшиво убеждение, че техните родители са (били) едни стабилни, възрастни хора, истински мъже и жени, докато в действителност далеч не е така.
Сега, можем да смекчим критерият за порасналост, като приемем, че това е просто да бъдем самостоятелни, да успяваме да се грижим за себе си и евентуално за семейство, ако има такова, във всяко едно отношение - и в материален, и в нематериален план, тогава вече повече хора ще се впишат; но като че ли критериите за истински мъж/жена са по-височки.

Мисля,че начинът ни на хранене не ни прави по-малко или повече духовни, а още повече пък просветлени. Храненето не би трябвало да е критерий за духовност, а дали има такива критерии. Всеки сам решава как да се храни - така както собствения му организъм му подсказва. Чувала съм, че не всеки може да стане вегетарианец или поне не от веднъж, защото това може да се окаже вид стрес за организма му. Но надали това означава, че е по-малко духовен. Всяко нещо идва с времето си. Всеки има своя път.
Всички сме братя и сестри и деца на Бога.

Струва ми се, че звуча малко крайно в някои изказвания, за което съжалявам. Трудно ми е все още да намирам верния начин на изразяване. Казвам само личното си мнение нищо повече.

Този въпрос е интересен

Да обичаш , не означава да правиш нещо .Любовта е личното състояние . Да я насочиш навън , към друг , е друго нещо

Здравейте и честита пролет на всички!
Попадам "случайно" на тази тема и ... имам само един въпрос. Съгласна съм, че много държави в Западна Европа са уредени, спокойни, богати и т.н. Но според вас там в Германия, Швейцария или където и да било, някак изначално ли е било все хубаво, някак от небето ли е паднало това хубавото? Ясно е, че отговорът е НЕ. Тогава?
Според мен хората са си го направили това хубавото. И не само са го създали, ами и ежедневно го крепят, за да го има, както и продължават да го доразвиват.
В такъв случай как да стане хубаво в България?
Ами трябва ние сами да си го направим. Няма да стане, ако чакаме някой друг да дойде и да ни оправи. Няма да стане, ако абдикираме и отидем да си живеем спокойно някъде другаде, където хората вече са се потрудили и са го създали. Няма да стане, ако се жалваме и оплакваме, и отричаме, и оплюваме ... Просто запрятаме ръкави и всеки да прави най-хубавото, на което е способен. По-будните - да събудят и други около себе си, по-умните да поучат и другите около себе си, по-дейните ... и т.н. Като е особено важно да упражняваме и контрол върху тези, които по една или друга причина имат или поне са ангажирани като изпълнители в някаква управленска дейност - с една дума да имаме будна гражданска съвест. И тъй като отделен човек е по-трудно да повлияе на тежката управленска машина, можем и да се организираме за целта - като се започне от такива акции, каквато предложи Стан - да спрем КОЛЕКТИВНО да пазаруваме поне известно време от този МОЛ, за който ставаше дума; но може да се стигне и до по-сериозни организации и действия от страна на гражданското общество. Тогава нито ще виреят корумпирани чиновници или политици, нито ще е възможно и лесно да се източват държавни средства и ... постепенно и неусетно и в България ще стане ХУБАВО

Здравейте и честита пролет на всички!
Попадам "случайно" на тази тема и ... имам само един въпрос. Съгласна съм, че много държави в Западна Европа са уредени, спокойни, богати и т.н. Но според вас там в Германия, Швейцария или където и да било, някак изначално ли е било все хубаво, някак от небето ли е паднало това хубавото? Ясно е, че отговорът е НЕ. Тогава?
Според мен хората са си го направили това хубавото. И не само са го създали, ами и ежедневно го крепят, за да го има, както и продължават да го доразвиват.
В такъв случай как да стане хубаво в България?
Ами трябва ние сами да си го направим. Няма да стане, ако чакаме някой друг да дойде и да ни оправи. Няма да стане, ако абдикираме и отидем да си живеем спокойно някъде другаде, където хората вече са се потрудили и са го създали. Няма да стане, ако се жалваме и оплакваме, и отричаме, и оплюваме ... Просто запрятаме ръкави и всеки да прави най-хубавото, на което е способен. По-будните - да събудят и други около себе си, по-умните да поучат и другите около себе си, по-дейните ... и т.н. Като е особено важно да упражняваме и контрол върху тези, които по една или друга причина имат или поне са ангажирани като изпълнители в някаква управленска дейност - с една дума да имаме будна гражданска съвест. И тъй като отделен човек е по-трудно да повлияе на тежката управленска машина, можем и да се организираме за целта - като се започне от такива акции, каквато предложи Стан - да спрем КОЛЕКТИВНО да пазаруваме поне известно време от този МОЛ, за който ставаше дума; но може да се стигне и до по-сериозни организации и действия от страна на гражданското общество. Тогава нито ще виреят корумпирани чиновници или политици, нито ще е възможно и лесно да се източват държавни средства и ... постепенно и неусетно и в България ще стане ХУБАВО

За мен такова деление: хора на изкуството и не хора на изкуството е изкуствено и излишно.

Всеки от нас идва на Земята с определен набор от дарби, дарби от Бога. Дали някой композира великолепна музика, или готви великолепни ястия, или строи великолепни мостове, или шие великолепни дрехи - има ли съществена разлика?

По необясними за мен причини много хора възприемат добрия композитор/художник/артист като нещо много по-голямо/важно/престижно/необичайно (и още много "по") от добрия готвач/строител/шивач/секретар. Нещо повече - склонни са да ценят един съвсем посредствен композитор много повече от един средно ниво готвач.

Това, което казва Орлин за мозъчните полукълба, е така, но то не е отговор на поставения въпрос - ако го приемем за отговор, ще се окаже, че Бог е избрал да спуска даровете си само в дясното полукълбо . Разбира се, всеки се ражда с определени предпоставки, но тези, които по-лесно включват лявото си полукълбо не бих казала, че са ощетени откъм дарби. А и функционирането на двете полукълба подлежи на развитие. Има правени експерименти: хора, в продължение на известно време са се упражнявали да развиват това полукълбо, което им функционира по-слабо (в действителност това е и полукълбото, което по-слабо употребяват); прави им се тест преди и след упражненията - оказало се, че за сравнително кратко време те бързо наваксват в развитието на другото полукълбо.

Заставам изцяло зад тезата на Орлин:

tomodashi, не зная дали си даваш точна сметка, но ти буквално си заслепен от омраза към USA и същевременно си издигнал в култ Азия и в частност Япония.
Дотолкова, че не се съобразяваш с реални факти от близкото минало и с такива от реалността днес:
- за робството и расизма в Европа и САЩ не си прав, можеш да направиш справка в историята и то от недалечното минало, а за съжаление точно през последните години отново се засилиха позициите на националистическите партии в много европейски държави, както и расистките прояви;
- наркотиците именно в някои европейски страни са съвсем законни за употреба, а най-много наркотици се употребяват в Азия;
- защо те вълнуват повече проблемите именно на азиатците, а не на европейците примерно? а защо не те вълнуват американците, те не са ли хора?
- каква е връзката на националния брутен продукт на държавите както и останалите неща, които си написал, със съдържанието на тази тема, в която се изказваш?

Хм, не знам, аз също съм объркана като Диди. Ами ето, той е щастлив, казва, че именно това му доставя удоволствие - да ти прави подаръци. Майка ти и тя явно е щастлива, че си вече с човек до себе си, който те обича.
 
Според мен единствено ти не си щастлива и причината за това не е нито мъжа до теб, нито майка ти, нито неговите родители, а ти самата. Ти не се харесваш, ти непрекъснато се самообвиняваш за най-различни неща, ти се чувстваш не полезна, ти се чувстваш неудовлетворена и затова и така объркано говориш, когато се чудиш как да обясниш с хората и събитията около теб, чувствата които изпитваш. Но както казах, нито хората, нито събитията са причина за това, че ти не се чувстваш добре.
 
Полезно е да поработиш върху самочувствието и самооценката си. Имаш прекалено ниски такива и това може да ти изиграе много лоша шега. Разбираш ли, ти непрекъснато си мислиш - аз съм скучна, аз съм глупачка и т.н., което като подтекст звучи така - аз не заслужавам никой да ме обича и да се грижи за мен, аз заслужавам да се отнасят зле с мен, защото нищо не струвам, аз трябва да се грижа за другите, а те само да са щастливи... Не бива така. Ти си ценна и уникална като човек, имаш си своите качества и недостатъци, които те правят нужна и желана примерно ето за този мъж, с който си сега. Това, че не можеш да дадеш идея за бизнес, не означава, че за нищо не ставаш. Ами то да се даде удачна и перспективна идея за бизнес никак не е лесно. Ако на всички хора ей така, като се замислят и хоп, им идва такава печеливша идея, нито щеше да има безработни, нито криза дори. Внимавай, това силно подценяващо поведение да не отблъсне от теб любимия човек, да не предизвика лошо или поне пренебрежително отношение на другите към теб. Някак си свикнала да се възприемаш като такава скромна, незначителна, направо казано - втора ръка човек. Най-вероятно от трудностите, които сте имали с майка ти от детството ти до сега. Но е важно, много важно, да си повярваш, че си важна и ценна толкова, колкото и другите хора, че си една уникална и неповторима комбинация от специфични черти и качества, които могат да се проявят и приложат в много добри варианти, но могат и да се пропилеят в такова самоокайване и самоподценяване, както правиш ти в момента. Помисли. Според мен е много наложително, направо спешно, да се заемеш с това, за което говоря. Прочети например книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си - има я в интернет. И не само да я прочетеш, но и да я приложиш. Успех!

Хаха, това може да послужи за доказателство само на по-неосведомени хора.
Тук има допуснати много грешки в разсъжденията. Посочвам само първата и втората, защото по-нататък не се задълбочих, ама и това е достатъчно, за да няма смисъл всичко след тях.
Та - ако приемем, че истината не съществува, това моментално означава, че и логиката не съществува, защото тя оперира именно с тези две понятия - истина и лъжа. А авторът на горния текст кой знае защо продължава да се опира на логиката, за да изведе своите разсъждения, в случая, че е невъзможно да не съществува истина  Ами да, щом ползваме логиката, трябва да има истина. Но пък има реална възможност да няма истина и респективно няма да има и логика. Следващата грешка - значи красотата, доброто, светлината съществували само като алтернатива на тяхната противоположност, ами и за истината е така, какво е истината без лъжата, как можем да различим, че нещо е истина?
 
Сега, разбирам, че този начин на мислене е дълбоко пропит в нас, но ако искаме да стигнем до същността, хубаво е да мислим по-разкрепостено.
И още нещо - толкова мислители и философи от не знам колко хиляди години се мъчат с тези казуси, а тук хоп и на половин страничка чак има доказателство. Уж де. Нека всеки да си прецени.

Да, много хубави постове - и на Божо, и на Алекс, и на Ники (като обобщение направо е неговото).
Само и аз да добавя нещо, което се подразбира и от техните мнения, но не е споменато в прав текст - недоволството.
Преди, при далеч по-неблагоприятни и неудобни условия на живот, във всяко едно отношение (като се започне от битовите и се стигне до духовните), хората са били много по-доволни от живота си. Парадоксално, но факт. Сега, бих казала, недоволството ни разяжда отвътре.
Като казвам недоволство, имам предвид не само прякото такова, но и психични модели от типа - "Не е честно!" и "Не би трябвало да е така!" и др.п. И не да си затваряме очите пред нещата, които не ни харесват, а просто да ги приемаме спокойно такива, каквито са и да се опитваме конструктивно да променим, каквото можем, но всичко това с добро чувство и положителна нагласа.

Точно поради тази причина работят алтернативните методи за лечение на рак, предложени от Луиз Хей примерно, смехотерапията и др.п.

didi_ts, нещо не те разбирам.
На няколко пъти употребяваш думата манипулация, но така и не можах да разбера в какъв смисъл, спрямо кое ... Обикновено думата "манипулация" е натоварена с негативен смисъл/отношение.


Ето и тук накрая, в първия абзац говориш за "не толкова красива", "розов балон", "още по-розов", "блян" ... А веднага в следващия сама себе си опровергаваш и говориш за същата загубена свобода в положителен аспект.


На мен лично ми хареса, че именно се показва зависимото положение на жените в семейството. И как те го намират донякъде за нормално, но и не всички, някои са вече с нова нагласа и отношение по този въпрос. И как при една равносметка, всяка от тях го осъзнава това (т.е и за тях не е несъществена загубената свобода).

А тъй като го хващам тук-там този филм, веднъж случайно "уцелих" един епизод, в който ставаше дума, че и на мъжете (Али Реза) има се налага да се отказват от свободата си, от мечтите и копнежите си, в името на семейството, на честта и доброто име. И след години също се терзаят правилно ли са постъпили, добре ли е било да послушат сърцето си или все пак разума ...

Хубавото на филма е, че не налага само една гледна точка и само една идея за правилна. Напротив, животът току опровергава убежденията на героите, поставя им изпитания, разтърсва ги изоснови, кара ги да залитат от една крайност в друга, като така намират себе си и постепенно изграждат адекватни преценки. И показват, че това продължава (в образа на Али Реза) или най-малко е хубаво да продължи цял живот

Теодора, какво романтично видя в моите постове? Освен това нито споря, нито се опитвам да налагам своето мнение (не си спомням да съм изказала такова по тази тема). Аз просто посочих една логическа грешка в твоите разсъждения. И зададох един въпрос:"Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля."
И по-скоро твоят отговор:

опровергава историческите факти. Защо на времето например горилите не са взели и задържали властта? Или да очакваме това в близко бъдеще? Какви ли са техните задръжки и морал?

Хм, сигурна ли си, че е възможно да подчиниш едно много по-висше същество с "мускулна сила"? Всички истроически факти опровергават такова твърдение. Човекът (независимо мъж или жена) определено не е съществото с най-голяма мускулна сила на тази планета.

Да, щом си Теодора, значи си се родила жена. А ако се беше родила мъж ....?!

Маргарет Тачер и Кондолиса Райс също, кой знае защо , са родени жени

А сега по принцип.
Странно ми звучат тези две неща, изказани последователно от Теодора:





Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля.

Е, това е исторически факт. hope_ говори за Първия вселенски събор през 325г. свикан от император Константин I, именно с цел да се преодолеят раздорите в църквата - т.е. както става винаги, хората са действали с най-добри намерения и за благото на поколенията.
Пък кой знае , най-вероятно това е изиграло решаваща роля за оцеляването на християнството до днес и за успешното разпространяване на идеите му по целия свят, които (въпреки някои негативи) определено имат облагородяващо въздействие върху обществото.