Диляна Колева

Описваш една доста обширна проблематика, която предполага промяна на отношението, преди всичко към себе си. Непоносимостта си към Себе си, прехвърляш във външния свят. Когато вътрешния свят се подреди и оправи, външния вече няма да има значение. През четене на книги е трудно, тъй като сме слабо критични, пречупваме прочетеното през своята гледна точка, която по принцип има нужда от разширяване и промяна. Затова често прочетеното в приложните психологии по пазара водят до по - голяма объркване от колкото подреждане. Психолога- терапевта, насочват, а човек си помага сам. Ако я няма мотивацията за промяна, има 2-3 срещи, в които човекът вижда, че чудесата не стават, а трябва сам да ги сътвори и се отказва. При скайп консултирането самопомощта и личната ангажираност са два пъти повече. Няма го живото въздействие, с което се губи важна част от терапията. Залага се предимно на поведенческо въздействие, обучение и самопомощ, което изисква голяма активност от страна на клиента. Успеваемостта е в зависимост от ресурса за самопомощ на човека. Тази услуга е вече доста разпространена, предполагам ще се ориентираш лесно.

Мисля, че е добре да започнеш да правиш нещо, в противен случай състоянието ще си "играе" с теб, като ти дава временно облекчение и след това ще те изненада по нов начин. Груповата терапия е добър вариант, но тя е след личната, когато вече си се запознала с личната си проблематика, поработила си за собствения си страх, разбрала си какво го провокира, и защо така упорито те манипулира. След такава терапия, груповата идва, за да ти даде обратната връзка от останалите, в разговора и работата задругите ти постепенно ще си доизясниш наученото и прозренията ще са доста по - ясни и точни. Не знам какво означава да навлизате на вътре в групова психотерапия след 5 срещи. По принцип това се случва на всяка среща с някой от участниците. Ако е тренинг, то тогава има някаква рамка и следва схема на обучителен процес, при този случай има определен брой срещи, като в края на всяка има обратна връзка за това какво се е показало и как се е усвоило.

Прочетох те, но не виждам конкретен въпрос на който да отговоря. В началото питаш, за насоки и дали ще те приеме д-р Първанов, в края заявяваш, че се чудиш дали да се довериш на д-р Първанов. Тук аз лично не знам какво да ти отговоря. Освен да те посъветвам - довери му се, ако те приеме. От разказа на живота ти става ясно, че проблем има. С психотерапия осъзнаването и промяната ще станат по - бързо, Себепознание през книги, тренинги и групови срещи, също е добър вариант, защото обратната връзка от хората в групата, често води до инсайт. Има много изкривявания в мисленето. Чувството за вина е преекспонирано. Включил си мисловен филтър и си насочил фокуса в негативното. Няма как да се чувстваш добре. Нещо повече, колкото повече съвети получаваш за позитивно пренасочване, толкова повече, ще се засилва себедоказването ти, в това какъв неудачник си. Няколко от основните мисловни изкривявания, които се проявяват - свръхгенерализация /разглеждане на едно или няколко събития, като вечен модел на поражение/ , умствен филтър / избирането на един отрицателен детайл и предъвкването само на него така че реалността става все по - мрачна/, дисквалифицирането на положителното, скачане към прибързани заключения и т.н. Необходима е сериазна корекция на мислите, само така може да се стигне до промяна на чувствата и себеусещането. Това е което мога да ти кажа до тук. Ако искаш да се чувстваш добре в този живот и да промениш качествено преживяването си започни работа със специалист. Става и без това, но така живота ще изиграе ролята на терапевта доста по разгънато и бавно.

1. Неумение за преработка на проблеми - алкохол, наркотици и последващото аморално поведение. 2. Неотработена траурна реакция - реална или виртуална вина /там си застинала/, която е преминала в депресивно състояние. Няма как да е, такъв е психологиния механизъм. 3. Силен неопределен гняв, който се е превърнал в автоагресия - самонараняването и изолацията. Много сериозни психологични проблеми. Но повече ме притеснява проблемът, който не виждаш като такъв - липса на критичност - ти не виждаш в себе си проблем.

Няма нищо по - нормално от това, когато човек не се чувства добре да посети специалист. Намери и посети първо психолог, психотерапевт, за там не ти трябва личния лекар. Поговори с психолога, успокой се, нека той да прецени имаш ли нужда от медикаменти и как би могъл да ти помогне. Има една много хубава книга "Да се чувстваш добре" на д-р Дейвид Бърнс Започни и по насоките дадени там, но там също има тестове и изрично е упоменато, че ако резултата е дори умерена депресия, да не говорим за тежка, намесата на специалист е задължителна.

Когато някой каже " Не мога да се справя", винаги питам: " Какво означава за него - не мога." Какво стои зад това. Често отговорът е " Ами не знам" Това е ясно, затова говорим за " Не моженето" Да се провокира рисуването на " Не мога" е много интересно. Там излиза визуално съпротивата. При всички хора е със сходен, но и с различен образ. Какво всъщност не можеш да промениш? И какво те спира? Как си го птиснала, вярвайки, че си се справила със симптомите? С тях, може би, но не и със семе си. С неможенето, с вътрешната промяна. Нарисувай го, разбери, какво всъщност не можеш?

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

Състоянието ти е такова, че колкото и да ти отговаряме на този въпрос, ти не го чуваш, не го четеш и не го разбираш. В рамките на няколко дена си задала този въпрос на 3 месата, На две от тях съм ти отговорила лично. В последните 4 часа го задаваш за втори път. Виждам два варианта или избери психолог, терапевт при който да започнеш терапия или се свържи с психиатъра, за да дадеш обратна връзка за медикаментите, които не ти дават облекчение.

Върнах се малко назад, за да погледна хронологията. От края на месец април, когато е отворена темата, си сменила двама психолози, като си пробвала и алтернатива на психотерапията. Това са само 3 месеца. При състояния като твоите, терапията за 3 месеца,/ това са между 6-10 срещи / вече е повлияла симптомите и има ясен терапевтичен план. Това се случва, обаче само при хора, които са избрали терапевта, доверили са се, мотивирани са за работа и следват насоката. Хора идващи на проба за по 2-3 срещи, ей така, за да видят чудото , сменят доста терапевти, все са недоволни и на финала си стават консуматори на фармацията. Не си готова за психотерапия, може би, наистина за момента твоя най - добър вариант са медикаментите. Когато се отчаяш достатъчно много или ти омръзне от хапчета, тогава вече може и да си готова за психотерапия. Това не се отнася само за теб, а за повечето хора в подобни състояния. Психотерапията НЕ е за всеки.

Здравей Тиара, докато те четях, имах усещането, че чета приказката за Пепеляшка, само че с продължението. Всъщност, ако приказката имаше продължение, щеше да е нещо подобно. Хубавата девойка, която открива добрия момък, който променя живота и, но не и мислите и вярванията . Да угажда на мащехата и сестрите си е било главна нейна задача и това остава като поведение след това. Да се стреми да бъде приета от семейството и да поддържа "идеалните отношения" пред хората, създават стремеж към приемане или по известен в другата си противоположност - страх от отхвърляне и неприемане, автоматично включващ страха да не се проваля. Пускам 3 много хубави статии за това какво всъщност се е случило с теб, как се е развило и какъв е пътя за излизане. Може и да успееш сама, от написаното се усеща доста сила и добър вътрешен ресурс за справяне. С психологична подкрепа ще стане по - бързо, но пробвай до колкото можеш сама. Препоръчвам ти и книгата "Бягащата с вълци" Ето статиите: http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4/ http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-2/ http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-3/

Какво прави психолога? Изслушва, помага ти да изкажеш всичко онова от което се страхуваш, разглеждате го по нов начин, има осъзнаване, няма осъзнаване /зависи от човека, вида и дълбочината на проблема и индивидуалните особености/, насочва към силните страни на личността, за да могат да подпомогнат процеса на излизане от кризата, или усвояването на нови умения за справяне в ситуациите, или създаване на нови навици, мисли, умение за работа с реалния ресурс за справяне. Сама прецени, дали психологичната подкрепа е необходима.

Здравей, прочетох написаното. Прилича ми на изповед. Имаш властна и авторитарна майка. Децата на такъв тип родители, са неуверени, с много ниска себеоценка и често доста нерешителни. Това са фактите, от там нататък е индивидуалния подход. Не виждам въпрос в поста, нито ясно поставен проблем. Има общо осъзнаване за вредното влияние на общуването с майката. Повлияло е на много важен избор - бъдещо образование и професия. Какво би искала да попиташ? Как си представяш промяната?

Тялото ти е здраво, но не и мислите - те са тревожни. А тялото се подчинява на мислите. Когато те кажат "Тревожи се" то се държи като тревожно. Не мисли какво да дадеш на тялото, а как през промяна на мислите да го успокоиш. Тук във всяка втора тема е обяснен физиологичния механизъм, който се отключва при тревожни мисли. Разгледай темите и ще разбереш, защо тялото дава такива симптоми. Защо, обаче мислиш по този начин и си оставила страха да "порасне" толкова, това вече е въпрос на дълъг разговор.

За да бъдеш в добро настроение, мозъкът ти има нужда от ендорфини. Те се стимулират по различни начини. Един от тях е влюбването, затова и докато си бил влюбен си бил ОК. Друг вариант е спорта, кардио натоварването, движението сред природата. Следващ вариант е да имаш цел и силна мотивация, с кратковременни победи, за да получаваш постоянно удовлетворение. Не може да работиш нещо, което не харесваш и да получиш екстаз от резултатите, това няма как да задвижи ендорфини. Няма как да работиш много и да се лишаваш от релакс и движение и да се чувстваш добре. От друга страна, дали пък не си научен да бъдеш такъв? И да ти липсва нещо базово, нещо екзистенциално и от там да идва хронична неудовлетвореност и недоволство. С първите варианти може да пробваш сам. С последното няма да ти се получи, необходим ти е водач.

Здравей, на 14 години се случва сблъсъка с развиващото се тяло и промяната на твоята действителност. Това създава вътрешно напрежение, което често се отразява като симптоми в тялото. Тази слабост, която усещаш е индикатор, че в нещо се чувстваш много несигурен, толкова много, че това се превръща в страх. А страхът, той в един момент няма логично обяснение, защо съществува. Показва се през различни симптоми, за да те плаши и с това да става все по - силен, но сам по себе си е нелогичен. Истинската причина за това страхът ти да се показва през изтръпване и слабост, е на друго място, не е в краката и ръцете ти. Сам казваш, че когато не мислиш за това, всичко е ок, Когато се сетиш, че си уплашен /без да знаеш защо/ той се показава през реакция на тялото ти. Помисли си, кое е това което те притеснява в твоя живот - взаимоотношения, дейности, фантазии...и т.н. И там започваш да мислиш за промяната. Ако не се сетиш, имаш два варианта: 1. да решиш, че ще вярваш в силата и смелостта и ще се заемеш активно да променяш състоянието през спорт, хобита, позитивна информация и мотивация, поставяне на цели. 2. Правиш консултация с психолог, за да разбереш, кое това което те тормози и плаши толкова много и е толкова силно, че управлява тялото ти.

Варненски свободен университет - 2 години , магистратура "Психологично консултиране" Втората година със 120 часа практика в психиатрични отделения, преподавателите са психиатри и психотерапевти по специализираните предмети. С много самоподготовка. Паралелно, си избираш някоя от школите за психотерапия, акредитираните те са по 5-8 години, за обучение за психотерапевт. Освен това, специализираните обучения в сферата, в която мислиш да практикуваш.

Здравей, ще се присъединя към горните мнения с още една посока за размисъл. Идеята за смъртта, обикновено подсъзнанието ни свързва с "край". Т.е. свършва нещо, което си мислим, че познаваме и започва нещо, което си мислим, че не познаваме. Това не е задължително свързано с материята - умират/свършват/ взаимоотношения, възрастови периоди, професионални дейности, и т.н. При теб свършва един житейски период - двайсетте години, не случайно точно тук е и една от сериозните възрастови кризи. Идват годините на първите равносметки, нещата, които не може да се върнат, това което сме успели и не сме успели да свършим в това десетилетие. Това е несъзнателен процес случващ се при всички хора. Плаши те, по една или друга причина. Този край, те свързва със страха, а Той - страха си знае своето, щом е "край" значи е = на смърт. Ами ..... не е. Напротив, начало е на нещо ново, но за съжаление и новото плаши, страхът от неизвестното, желанието за сигурност и планиране, свързващо ни с куп други страхове. От там и проблемът. Имах клиент на 20 год. Вярваше, че на рождения си ден или ще се сбогува завинаги с тревожността или ще умре. Познай какво се случи ........ Просто стана на 21, точно тогава реши, че е крайно време да започне работа и от там всичко се промени рязко за него. Прав беше, нещо умря, но не тялото , а страхът му.

Когато човек се изгуби има нужда от водач. На всички ни се е случвало. Винаги е имало някой до нас в трудните моменти, който да ни даде кураж и насока, понякога само с една дума, която стига до съзнанието навреме и отключва промени. Попадаме в живота си в задънени улици с бетонни стени накрая - ясно послание "Продължаването в тази посока ЗАБРАНЕНО" Нужна е промяна. Ревът пред подобна стена или опитите ни да я разбием с глава, само и само да останем с същата посока, са болезнени и безплодни. Нужно е просто да потърсим друг изход, а такъв винаги има, най- малкото ако се върнем малко назад и излезем там от където сме влезли. Потърси си водач, в тъмното понякога е много объркващо.

Това е симптом на ОКР, класически, доста често срещан в тази форма. Има го описан доста подробно - страхът от замърсяване и компулсията с миенето на ръцете. Добре е да посетите психотерапевт работещ с проблема ОКР.

А какво ще стане, ако се погрижиш за себе си адекватно и осъзнато? Ще стане Нещо, завръщане към здравата ти същност и умението да управляваш живота си. Пробвай, много е хубаво.

Тъй като натрапливите мисли са много силни и трудно разпознаваеми, в същото време напълно безсмислени и алогични често, трудно е човек да ги разпознава като ги разглежда поотделно, понеже често сменят сюжета. Когато стане въпрос за разпознаване предлагам едно простичко правило - Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива. Това е достатъчно. Когато я дефинираш, и разпознаеш, се отдели от нея. Все пак ти не си натрапливостите си, нали? Те са "паразити", с които не се отъждествяваш. От тук нататък имаш различни варианти, да спреш да мислиш за тях около 10 мин, силата им пада и са лесни за преодоляване. Да ги оставиш просто да отминат, като дадеш пространство на следващата хубава мисъл или да направиш рязко разсейване с нещо приятно ......... ако попрочетеш ще видиш най - различни методи, но най - важното е да промениш вярването. Вярването, че това си ти, което ти диктуват натрапливостите. Това е голямата игра. Защо си повярвала, че си такава, каквато те ти вменяват вече е друг въпрос, който се изследва в терапия.

Отговорът ми на твоя въпрос в зададена от теб тема е следния: "Проблемът е психологичен. От това което си написала натрапливости с компулсивни действия, от които не следва удовлетворение, а само ново напрежение- ОКР. Разбира се конкретика може да се случи при специалист." Искам да обърнеш внимание на подчертаното. Това че лично си поставила на себе си тази диагноза без посещение при специалист и обстойно разглеждане на проблема е основна грешка. Четенето за проблем, не е достатъчно, за да стане човек компетентен, ако ставаше така, нямаше да има нужда от специалисти, всички щяха да си поставят диагнози и да се лекуват с четене в интернет. Никъде не виждам, някой в темата там да е препоръчал четене на конкретна литература, когато се препоръчва такава, се прави за конкретния случай на конкретния човек. Темата е тази и до колкото виждам всички там сме на едно мнение, че става въпрос за натрапливости: Но ти си много права в едно - няма как да провеждаш терапия при човек на когото нямаш доверие. Колкото по - бързо, обаче започнеш терапия толкова по - бързо ще ти се оправи състоянието.

Неосъзнат и неотработен стрес и тревожност. Това е проблема. Вероятно много гняв и неудовлетвореност, много вероятно също неосъзнати. Докато не се поработи за това, положението ще стои така. Метафорично казано: Гълташ гняв - подува се корема. Натрупването му води то тежест и напрежение. Това не се вижда на скенерите, нито в кръвните картини, става ясно при първично интервю в психологичен кабинет. Тук е написано много за физиологичните реакции на тялото при стрес и тревожност. Мисълта е мощна сила, която е в състояние да ни унищожи, важно е да можем да я управляваме в градивна посока. Мисълта "Болен съм" какво градивно би ти донесла?

Да, така е най - добре за теб. Прегледай, намери си психолог, на който да имаш доверие и започни терапия.

Няма вярно или невярно. Имаш проблем със себе си. Дълбоко себеотричане и подценяване, достатъчно дълго време, за да натрупа огромно количество отровен гняв и озлобление, както към себе си така и към другите. На 21 години си, подходяща възраст за промяна на моделите и изграждане на увереност и самочувствие. Прав си в това, че не можеш сам. Трябва да намериш човек, специалист на който да имаш доверие, само тогава ще се случат промените. Нямаш доверие на хората, защото нямаш вяра в себе си и ти се налага ежедневно да се себеутвърждаваш през погледа и оценката на другите за теб. Това е огромен стрес, който води до силно напрежение, което най - лесно се смъква, когато избягаш от всички. Ето защо ти е нужно уединението, само така си спокоен, никой не те оценява. За момента подходяща е личната терапия, малко по - късно ще е време за групи.