Диляна Колева

Здравей, за съжаление за психологичното развитие на близнаците не е написано много, а и това е специфичен раздел, с който се занимават най - вече детските психолози, тъй като основните промени и оформянето на отношенията при близнаците се случват в детска възраст. Ето някои щрихи относно психологичните проблеми при близнаците: Какво трябва да знаят родителите за психологичното развитие на близнаците? Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. Родителите лесно могат да се поддадат на изкушението да ги оставят заедно, та нали и без друго малчуганите го искат. Това обаче е грешка! Ако децата навреме не бъдат научени от време на време да живеят сами, без другия близнак, те могат за цял живот да останат ограничени от “междублизначните” отношения, възможно е да не развият свои различни интереси, да не завържат лични приятелства, да не създадат семейства. Ето защо бавно и без излишен натиск всеки близнак трябва да се учи да остава за известно време сам - без брата или сестра си. Добре е понякога децата да се извеждат на отделни разходки или пък единият близнак да остава за ден - два на гости при баба и пр. Ако децата посещават детска градина, опитайте се след след като привикнат с условията, да ги разделите в различни групи. Разбира се в никакъв случай не бива да настоявате. Раздялата действително може да се окаже огромна травма. Много близнаците пазят ярък спомен за деня, в който за пръв път са били разделени един от друг. Всяко дете в началото изпитва известни затруднения докато свикне с детската градина. Благодарение на това че са двама, близнаците много по-безболезнено привикват към новата обстановка. Хубаво е ако децата са готови за тази стъпка, в училище също да посещават съседни класове. Преди да пристъпите към сериозна раздяла на близнаците обаче от полза би било да се посъветвате със специалист – психолог, педагог, педиатър. Най-важното е да насърчавате дори и най-малката проява на самостоятелност и индивидуалност, да помагате за изграждането на личното АЗ на всяко от децата. Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. Често родителите не отдават голямо значение на детските брътвежи и реагират едва тогава, когато забележат, че близнаците започват да изостават в развитието си тъй като при тях не се формира нормална реч. Подобна ситуация е характерна за семействата, в които възрастните малко разговарят с близнаците, като при това се обръщат към тях като към едно цяло (Анна-Мария). Само по себе това явление е доволно безобидно. Автономната реч може да прерасне в проблем едва тогава, когато децата откажат да комуникират като всички останали, което пък може да се отрази на Най-доброто лекарство в подобни случаи е малчуганите да бъдат разделяни един от друг поне за няколко часа на ден. В желанието си да бъдат разбрани правилно от другите хора, близнаците бързо ще се отърсят от речевите проблеми. Най-важното е да навреме да се обърне внимание на евентуалните неприятни последици /изолиране, затваряне в себе си/ от раздялата с другия близнак. Трябва да отбележим, че малките и незначителни дефекти в речта са често срещани при близнаците (и то поради факта, че доста често чуват “правилната реч” на своя партньор) и нерядко възниква нужда от логопед. Това, че близнаците прекарват много време заедно, а заобикалящите ги възприемат като едно цяло се отразява върху формирането на тяхната индивидуалност и самостоятелност. До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. Старайте се винаги да изразявате одобрението си за всяка проява на самостоятелност, индивидуалност, самобитност. Имайте предвид обаче, че ревността и конкуренцията в завладяването на вниманието и любовта на родителите не са рядкост при близнаците. Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива. С това не трябва по никакъв начин да се злоупотребява, тъй като в противен случай рискувате да формирате у по-малкия ролята на нескопосника, неудачника. Разпределението на ролите в двойката става под влиянието на различни обстоятелства – от естествените заложби до желанието на родителите – и за дълго се установяват. Заложените роли започват да се размиват в периода на съзряване, когато близнаците придобиват по-голяма самостоятелност, започват психологически да се отделят един от друг, превръщат се в автономни, независими от “съ-близнака” личности. В децата се изостря чувството на съперничество; започват безкрайни конфликти, които често прерастват в жестоки боеве и обиди. Това се случва особено често при разнояйчните близнаци, които от по-рано и по-силно започват да усещат своите различия. Това също не би трябвало да притеснява родителите. Няма смисъл да се прекалява с наказанията, на децата и без това им е достатъчно тежко. С времето всичко ще отмине, този период просто трябва да се изживее. В такива моменти е важно да се следи децата да не стигат до крайности, за да не се развалят непоправимо техните отношения. Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг. Третият е излишен?! Ако в семейството вече има едно дете, то въпросът който най-често вълнува родителите на близнаците е, как то ще приеме новите членовете на семейството? Това наистина е сериозен проблем. По-голямото дете вече не е център на внимание. От него започва да се изисква да изпълнява определени задължения, които понякога са доста скучни и досадни. Детето вече не може да играе и да вдига шум, когато му се лудее или шуми, тъй като ритъмът на цялата къща е съобразен с режима на близнаците. Често той се “мести” в другата стая, сменя му се леглото, а ако е прекалено малък направо заминава за известно време при баба или пък родителите го пращат в целодневна детска градина. Всички тези промени предизвикват у детето отрицателна реакция. На него започва да му се струва че хубавото време е отминало, той вече не е обичан, а мястото в сърцата на родителите му е заето от новите бебета. Не е чудно, че в такива моменти малчуганът предприема отчаяни опити да върне вниманието на родителите върху себе си - престава да се облича сам, отказва самостоятелно да се храни и пр. Понякога по-голямото дете започва да ревнува родителите от близнаците, да обижда бебетата, да ги мрази и дори да се опитва да ги отстрани. Важно е такива моменти родителите да разберат, че малчуганът не е виновен, на него също му е много трудно. Той самият има нужда да чувства любовта и подкрепата на родителите си. Хубаво е в такива моменти родителите да му отделят необходимото внимание – да обсъждат неговите проблеми, показвайки, че разбират колко му е трудно; открито да изказват съжалението си за това, че не могат да му отделят повече време; при удобен случай да излизат с него на разходка насаме, без близнаците. На всяка цена трябва да се поощрява положително му отношение и внимание към близнаците. Нека малчуганът знае, че когато бебетата пораснат, те ще му станат най-добрите приятели, ще го обичат и уважават, а той ще се грижи за тях и ще ги защитава и всички заедно ще бъдат най-щастливото семейство. По-голямото дете трябва да има право на личен живот, на свое място в къщата, на лични играчки, които да не се налага да дели с близнаците, ако самото то няма желание за това. Малчуганът не бива да бъде принуждаван да си ляга по едно и също време с бебетата, нека остане по-дълго време с вас. Въпреки че на фона на новородените, по-голямото дете изглежда още по-голямо, не забравяйте че то не може да порасне отведнъж в съответствие с вашите изисквания. Най-важното, което трябва да запомнят родителите на близнаците, пък и на всички останали деца е, да ги уважават като личности, да обичат всяко едно от тях, да забелязват личните успехите, да избягват крайностите и на време да реагират на детските проблеми. Да имаш близнаците е трудно щастие, но все пак е щастие! Комплекс на близнака-Раждането на близнаци се характеризира с някои особености за децата. При тях не съществува проблемът на първо или второ дете. Още от малки отношението към тях е по-особено. От най-ранно детство на тях се гледа като към една общност или по-скоро единият е огледален образ на другия. Този ефект е по-силен при еднояйчните близнаци. Те така свикват да са заедно, че трудно понасят раздялата. Други правят всичко възможно да демонстрират своята индивидуалност. Болезнената им привързаност се отразява неблагоприятно на здравето, особено когато у единия близнак се появи психично разстройство. Това се изживява болезнено от другия близнак. Независимо че комплексът на близнаците не е описан, той съществува.

За този проблем би могло да ти се помогне много, но наистина не знам как да го постигнем през форума. Ти сама си ги определила доста добре основните проблемни места - ниска самоувереност, проблем със самооценката, от там самочувствието пада. Това става проблем за теб, тъй като пречи на социалните ти контакти и води до изолация. За съжаление в тези състояния не се вкарваме сами. Това се случва с помощта на средата, родителите, ученическия живот и т.н. Всеки човек има в живота си водещи събития, които са определящи за посоките, които ще поеме неговия емоционален свят. Така наречените макротравми. Всяка една от тях е допринесла за изкривяването на светоусещането, поставила е рамки, в които пребивава личността, блокирала или попречила е да бъде изразена определена емоция и тя се е "изкривила" в проявление, което пречи на човек да се чувства добре. За да може да се стигне до качествена промяна е необходимо да се разгледат тези травми, да се освободят емоции, да се работи с нови поведенчески стратегии и всичко това е много индивидуално. Да, може да ти се помогне, но не тук.

Мисля, че е добре да посетиш отново психолога, който ти е помогнал тогава. Може би не сте довършили до край започнатото.

Когато човек вярва в нещо и то за него е ценност и приоритет съответно му става сред първите по важност. Много хора вярват в семейството, имат добрия пример на родителите си или избират да вярват, че те ще са добрия пример, който са нямали. Други не вярват в семейната единица, тя ги е огорчила по някакъв начин, често много хора искат, но не успявайки нямат смелост да повярват отново в нея. Други просто не знаят как да случат това събитие и предпочитат да го отрекат. Други залагат на многобройните опити с надеждата, че все някога ще се насладят на добрата семейна атмосфера. Всеки човек ще отговори на въпроса "Необходимо ли е семейството?" от гледна точка на собствената си опитност, вяра и приоритет. Един вярващ в семейството като ценност, никога няма да убеди огорчения и невярващ в този социален статус, че семейството е необходимо, нито пък обратното ще се случи. Важното е да има уважение и приемане на избора. За мен семейството е необходимо. Отделната човешка личност е уникална и неповторима, но тя не е изолирана и самостойна. Семейството е мястото, където най - добре се усвояват Любовта, съпричастността, споделянето, но също така е и мястото където човек се запознава с вината, със страха, с обидата. И едните и другите чувства са много важни, те са пълнежа на всяка личност, те са горивото, което го движи напред и го подтиква да се развива. Не познавам човек, който да не е израснал в семейство или в общност, която по някакъв начин замества семейството. Т.е. аз не познавам друга алтернатива. Така че ако семейството е излишно, какъв е другия вариант?

Нито умираш, нито полудяваш, а си в плен на тревожно състояние с панически атаки. Както си влязла по, същия начин се случва и излизането. Много ми харесва една мисъл в тази връзка " Когато попаднеш в задънена улица, не бъди идиот излез от там от където си влязъл". Трудно е обръщането, но се случва. Всичко е започнало в момента, в който си повярвала на мисълта "Умирам!!!!" След това си припознала тази мисъл като своя и си започнала да я "храниш" с постоянно фиксиране върху нея. Да, но твоя мозък реагира светкавично на тази мисъл и подготвя тялото ти за спасение. Т.е. засилва адреналина, който е така известния боен хормон и той помага на сърцето да заработи по - ускорено, подготвя крайниците ти да бяга и т.н. Но ... заплаха няма, ти не бягаш, нито се биеш, а лягаш, да но сърцето ти е готово за друго развитие и то си тупти като за бой, крайниците изтръпват пренаситени с кръв, тъй като ти не само, че не ги движиш в този момент, но ги обездвижваш и така попадаш в задънената улица на постоянните панически пристъпи или кръговрата - мисъл - страх - симптоми - страх - мисъл. След като мисълта е тази, която ти причинява всичко това, първото което е необходимо да се случи е да разгледаш тази мисъл от друг ъгъл и да не се фокусираш върху нея. Което означава, да я приемеш просто за мисъл, която задвижва процес, който не ти харесва. След като усетиш, че тялото тръгва да се напряга, подай му натоварване - скачай, клякай, бягай, каквото имаш възможност да правиш и дишай, в интернет има най - различни варианти за повлияване на състоянието с дишане. Едно от добрите е дълбоко коремно дишане като вдишваш 3 секунди, задържаш 6 секунди и издишваш 3 секунди, фокусирайки се върху дишането. Не е трудно, опитай. Прочети другите теми тук и ще разбереш, че състоянието е преодолимо, и можеш да се възстановиш напълно, но вече ще си по - смела и по - уверена от преди. Това като начало, от там нататък има терапевтична работа, която пък ще ти помогне, ако успееш да овладееш състоянието, да се научиш как да не причиняваш повече на себе си подобен кошмар.

Има такива моменти и те ще присъстват често в живота ти - когато разбираме, че всичко, в което сме вярвали до момента, онова което е осмисляло деня ни и истините, в които сме вярвали вече ги няма. Това са моментите, в които е време да се набележат нови посоки, нови цели и нови приоритети. Щом си в това състояние значи това, което е работело за теб до сега вече не работи, има нужда от промяна. Помисли, кой е бил първият по важност твой приоритет и каква е била целта ти. Напиши ги, за да ги видиш по - добре. Помисли можеш ли да подобриш нещо по тях, без да ги променяш или е по - добре направо да ги замениш. Работи със силните страни от себе си, не се фокусирай в слабите. Спортувай, докато се поти човек, доста негативни мисли оставя зад себе си. И нещо много важно: Никой не може да те обиди, ако ти не си позволиш да се обидиш. Никой не може да те съди, ако ти не се самоосъждаш. Ничии чувства не можеш да нараниш, ако човекът от среща не ти позволи. Подигравките в училище в тийнеджърството са класика. Ти избираш дали да им придадеш важност, да се фокусираш върху тях и да ги направиш част от живота си. Или просто да ги оставяш да се хлъзват край ушите ти и да са важни само за този, който ги смята за някакво оръжие и сила. Ти избираш. Докато другите се подиграват ти се фокусирай върху нещо, което работи за теб и ти помага да ставаш все по - добър. Един ден ще видиш как всичко това те е направило по - силен, по - можеш и по - знаещ.

Не те разбирам, уточни.

Можеш да станеш велик в спорта, само ако цялото ти същество работи за това, а то работи, най - силно когато го прави за удоволствие. От там нататък, ако имаш и талант ще се получи, ако нямаш талант ще остане удоволствието от играта. Не можеш да станеш добър в нещо, само защото искаш да си добър в това нещо, в най - добрия случай се получава посредствен играч.

Не си въобразявай, а повярвай в това. Започни с простичко упражнение, всяка сутрин преди да излезеш се погледни внимателно в огледалото, зарадвай всяка своя част от тялото с едно "Обичам те", но го направи от сърце с вяра в това, което казваш. Мислите се изразяват с думи, думите помагат на мислите. Те са силна магия, доказателства колкото искаш. Използвай тази магия в своя полза, а не в своя вреда. Препоръчвам ти книгата "Умението да обичаш" на Дон Мигел Руис

За да спреш медикамента трябва да имаш добре изработена алтернатива, която да работи за теб. Тя се изгражда в процес на психотерапия, като постепенно се преминава към друг мисловен модел, който включва разбиране на състоянието, отработване на страховете чрез приемане и промяна на светогледа, нови поведенчески модели, работа по целите и приоритетите, отработване на изтласкани чувства и емоции и т.н. и т.н. В този форум има 864 теми, около 60 -70 % от тях са на хора с тревожни разстройства от всякакъв характер. Това, което можеш да направиш е да започнеш да ги прочиташ отзад напред. В тях има обяснено много подробно същността на състоянието, техники за справяне със симптомите, обяснения на някои от от мисловните модели. Много хора, които са писали как преминават и как са се справили. Ще ти отнеме много време, защото това е информация трупана с години, но това е безценно знание следствие на реална житейска динамика, сигурна съм, че ще откриеш основни неща, необходими ти за започване на новия процес.

Не. Или харесваш играта "Футбол" и я играеш с цялото си същество, заради самата нея. Или мислиш за образите, които имаш в главата си за правилни, красиви, успешни - които НЕ СИ ТИ - и не играеш, а правиш опити за това.

Здравей, ако разбрах правилно ти си на 16 години. Това е възрастта, в която това състояние е типично и много често срещано. Проблемът идва от там, че в този период на съзряване на личността, когато няма правилно изградена цел и физическа активност съответстваща на възрастта и натоварването, остава твърде много място за мислене. Това е възрастта, в която започват засилени мисли за целта и смисъла на живота, изострено е чувството за справедливост, което често е голям капан за тийнеджъра. Ако семейната среда е нестабилна и чувството за сигурност е разклатено се покачва нивото на тревожност. Не случайно точно в този период са залитанията по всякакви зависимости или експерименти с тялото или тревожните състояния. Какво ти е нужно? Цел, на първо място. Това е най- доброто лекарство. Физическа активност, може да ходиш и сам да си хвърляш кошове на игрището по 40 мин на ден задължително трябва да имаш активна физическа дейност. Възрастен, с който да поговориш за това което те тревожи, някой който е пример за теб. Дори да ти е скучно, огледай се каква е извънучилищната организация на събития, включи се в някоя от тях, в началото може да ходиш с усилие, но ако правилно подбереш темата с времето ще те заинтересува. Постави си краткосрочни задачи и следи за изпълнението им.

Преживяната раздяла, която се е случила изненадващо за теб, е предизвикала състояние на силен стрес. Въпросите, които са те тормозели вероятно са били свързани с търсене на вина в теб, причини за случилото се, като най - вероятно ги търсиш отново само и единствено в теб. Липсата на последващ разговор и изразяване на чувства и емоции от твоя страна е довело до затварянето им в теб и те са се деформирали. Желанието ти да ги изкараш от себе си те е довело до тези вътрешни диалози, които постепенно са преминали в натрапливости. Няма да станеш луда, но имаш огромна нужда да отработиш подтиснатите чувства, които са следствие от реакцията при загуба. Една добра техника е да седнеш и да напишеш писмо, адресирай го до който искаш, но в него опиши всичко, което искаш да изкараш от себе си. Пиши го колкото време искаш, след това го задръж за малко в себе си и го унищожи. Най - добрият и бърз вариант за справяне си остава психологичната консултация.

Поздравления, че си успял да стигнеш до момента, в който да кажеш " Писна ми, стига толкова", сега те чака много работа и най - вече смелостта да си позволиш да промениш мисленето си, а от там всичко останало до самата действителност. Готов ли си за това? Един от най - често задаваните въпроси, които чувам от хора тръгнали по пътя на възстановяване чрез терапия е -" Ами ако не ми хареса това, в което ще се променя?" И това често се явява една сериозна спирачка. Поредния страх. В момента единствената обратна връзка, която е добре да получиш е от хора, които вече са загърбили това състояния и са го оставили в миналото, а не такива, които в момента са в него или се справят с него .... някак. Най - основното и важно за промяната ти е започване на психотерапия. С настройката, че възстановяването ще се случва постепенно.

Това не е чудовище, а физиологична реакция на организма при зададен от теб сигнал за тревога. Понякога става съзнателно и има причина, понякога е несъзнателно. За да управляваш ти ПА, а не те теб, е необходимо да си запозната с начина по който възникват, и техниките за прекратяване. Това става най - бързо в терапевтичен процес. Доста от тях са описани подробно из темите тук. Разбира се, виновник за всичко това е твоята мисъл, която храни страха, който пък от своя страна задвижва физиологията. Затова особено важна е и работата по промяна на мисленето ти. Това вече е доста индивидуално и няма как да се случва с общи насоки. Но за физиологичните реакции, можеш да прочетеш много тук из темите и наученото да ти помогне в някаква степен.

Невъзможно е да се даде адекватна насока в подобни ситуации. Най - трудно е когато човек стои на кръстопътя на чувствата си. В тези случаи е важно да изясниш за себе си отговора на един въпрос: Какво ми носи това на мен, какво ми дава? Независимо към какво решение ще се насочиш, отговора на този въпрос трябва да ти е ясен. И ако той е отрицателен, ако даденото решение не ти носи нищо хубаво и не ти дава нищо, значи е добре да го преосмислиш и да потърсиш друг вариант. Най - важен в този живот за теб е твоята цялост, твоята личност, само тогава си пълноценна за себе си и околните. Нищо не можеш да дадеш на никого и да помогнеш, ако твоята цялост не е съхранена. Дори Господ е казал " Ако имаш ДВЕ ризи, дай едната на ближния" Никъде е не казвал, ако имаш една риза , раздели я на две и дай половината. Затова първа и основна насока е - Погрижи се за себе си.

Тя не е по - добра от теб и ти не си по - добра от нея. Просто тя е различна от теб и ти си различна от нея, всяка е добра по свой си начин. Продължавайки, чрез сравнение да търсиш отговор, никога няма да стигнеш до него. Необходимо е да приемеш, че неговият избор за съпруга е тя, а не ти и това няма нищо общо с кой е по - по - най, а с вътрешното усещане на човек за човека. Първият добър опит за справяне с разбитото самочувствие е спирането на сравненията. Тъй като хората са безкрайно различни и сравнението между тях е идентично на това да сравним ябълка и круша и двете са плодове, но някои предпочитат ябълки, други круши, като това не прави единия плод по - добър от другия, а само различен. Фиксирайки се в този начин на мислене удължаваш душевната си агонията, а тя никак не е здравословна.

Състоянието ти е следствие на действителността, в която живееш и вероятно на някаква предистория от твоето детство. Мисълта е от т. нар. обсесивни мисли, които са много настоятелни и трудни за овладяване. Тук из форумите има написани доста техники за справяне с тях, но не знам дали ще успееш да се справиш сама. Моя съвет е да продължиш да ходиш в този център, до колкото знам там помощта е безплатна. Нужна ти е основна промяна на живеенето, за това ти в момента си твърде слаба и неуверена. Това е най - доброто лекарство за справяне с твоето състояние. Надявам се в центъра да могат да ти съдействат.

Човешкият мозък има уникалната способност да НЕ забравя. Той може да изтласква, да потиска, да компенсира, да създава илюзии и фантазии, с които да измества, но не и да забравя. Тук идва сложния момент с емоционалните проблеми. Те са толкова болезнени и трудни за преработване, че често човек иска възможно най - бързо да ги забрави. Не може. Когато има подобен проблем, има чувства. Тези чувства и емоции, благодарение на мозъка и мисленето се поддържат в реда, в който ние ги зададем, твърде често погрешен и водещ до страдание. В тези случаи се работи с разглеждане на мислите и преработване на чувствата, за да се сменят емоциите. Стига се до приемане и в някои изключителни случаи до прошка. Това което си започнала да правиш те отдалечава точно от правилната линия на мислене - приемането. Изпаднала си в един от популярните капани - илюзия за справяне - сравнението. Дори и да беше по - добра от теб, ти пак щеше да имаш проблем, дори още по - голям, щеше да пострада самочувствието ти. Първото което е добре да се опиташ да правиш е да прекратяваш мислите за сравнение всеки път, когато усетиш, че възникват в теб. Анализите за миналото са безсмислени, те не водят до почти нищо, тъй като са следствие на мисли, чувства и действия различни от сегашните. Опитай се да концентрираш мисълта върху себе си и това, което се случва в момента с теб. Твоето живеене. Желанието ти той да е зле е отчаян опит да поддържаш илюзията, че така ще се върне при теб и вие ще сте добре. Но това е само твоя фантазия, която пречи и на двама ви. Той ти звъни, тъй като вероятно изпитва чувство за вина, защото е наясно че се чувстваш зле заради него. Сънува те, тъй като връзката ви е била дълга и това е нормална реакция на мозъка, ние често сънуваме, хората, с които сме били свързани емоционално и тях ги няма в даден момент, няма значение дали са партньори, родители, приятели.

"Не искам да бъда сама, а явно тази ужасна нужда от любов и внимание, от която така отчаяно се нуждая ме прави много уязвима и зависима." Най - голямото страдание и зависимости се развиват от вярването, че някой друг може да ни помогне да не сме сами и да ни ДАДЕ любов. Най - абсурдното нещо и все пак най - популярно като вярване. Представи си, че аз имам празен чувал, а ти пълно дърво с ябълки, които искаш да прибереш. Ако аз дойда в този момент и ти предложа да прибереш ябълките в моя чувал, ти вероятно ще се съгласиш, но аз няма да спомена, че ще ги взема за себе си и ще си отида, тъй като чувала си е мой. А ти.... ти ще имаш нови плодове на следващата есен. В тази ситуация, ти ще се чувстваш ограбена, а аз сита. Разликата ще е , че аз знам какво искам от теб и съм го заявила ясно, поставила съм своите лични граници, а ти не си. Залагайки на предположението, че ще ги разделя с теб или идеята че ще живеем заедно докато ги изядем те подвежда и залагайки на догатките, в крайна сметка оставаш сама и ограбена. Това се случва и с чувствата. Може би и с твоите. Пълно е с гладни хора с празни чували, търсейки, кой да им ги напълни за малко. След като се изпразнят те търсят наново. Пълно е с хора, които дават всичките си ябълки, чувства, залагайки на вярването, че другите мислят и имат планове същите като техните и в крайна сметка остават разочаровани. Често сме или в едната или в другата роля, но докато играем тази игра, нищо не можем да променим. Не умееш да работиш и да поставяш личните си граници правилно. Това идва от факта, че не се обичаш достатъчно, когато ти си празна и необичаща се и се срещаш с други празни и необичащи се хора, - два празни чувала - какво бихте могли да си дадете? Всеки иска, но в замяна не може да даде нищо освен - правила, изисквания, страх, зависимости....... Няма как да се получи. И тук идва момента, в който следва въпроса, а къде са другите, хората които имат и чувал и дърво с ябълки и не се нуждаят от заменки и условия? Те обикновено се срещат с хора, които имат същите придобивки като тях и не им е нужно тяхното съдействие, а радостта да споделят имането си. УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ "Вълшебната кухня" ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня. Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен." Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска. Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна." Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа." Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва. И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?" Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам." Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно." Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб." Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание. Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати. Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.

Здравей, когато става въпрос за алкохолна зависимост проблемът се третира подобно на наркотичните зависимости - необходимо е осъзнаване. Всъщност най - трудното е самият алкохолик да се признае за такъв. Когато това стане е необходимо да се премине към специализирана група. Знам няколко колеги, които работят към комуни или към центрове, в които много внимателно и постепенно се стига до говорене за проблема - алкохолизъм. Групите са анонимни. Вие в частност не можете да направите почти нищо без негово съдействие. Успеете ли да го насочите към подобни центрове ще е най - доброто което ще може да се случи.

Много важно при натрапливостите е да успяваш да не се идентифицираш с тях. След като ги оставяш да отминат, ги разглеждай като нещо, което не е част от теб. Не те интересува тяхното съдържание, тъй като то не е истинно. Не ги анализирай, не се фокусирай в тях. Приеми ги като нещо, което идва, за да те уплаши и ти си този който ще реши да се уплаши или не. Страховете и тревожностите идват, когато действителността в която живеем ни сблъска с нещо, с което не можем или не искаме да се справим или просто е ново като преживяване за нас. Най - естествената реакция на тялото е тази, която ни показва, че сме в стрес. Дали ще развием тревожно състояние или не е заложено в начина, по който се отнасяме и преработваме стреса. За голяма част от нещата в нашата действителност не сме подготвени. Уменията ни за справяне са оставени в латентно състояние, не са развити още от нашето детство. Това обаче не означава, че ги нямаме. Как да ги развием това всъщност е дейност на психотерапевтичен процес, който се занимава с твоите лични ресурси и тяхното ползване към настоящия момент.

Никой в нищо няма да те убеждава. С психотерапия ще се чувстваш добре много по - бързо.

Здравей Deco, това което се случва с теб е напълно нормално за твоята възраст. Ти влизаш, в етапа на абстрактното мислене. Откриваш способността да критикуваш, да анализираш себе си, другите и света. Това често е труден момент, защото започваш да МИСЛИШ за противоречията, които до скоро не са ти правили впечатление и да търсиш справедливостта. По тази причина и "Какъв е смисълът на живота" става нещо като мото за теб. Това е въпрос за който е добре да имаш с кого да разговаряш. Този период някои известни психолози наричат "борба между самоличността и объркаността". Душевните ти състояния ще се сменят, вероятно и ролите, в които ще влизаш ще са изненада и за теб самия. Пиша ти всичко това не само като психолог, но и като майка на 15 годишен тийн, който от 4-5 месеца не се уморява да ми задава въпроси свързани със смисъла на живота и какво ще работи като завърши. Потърси човек, на който имаш доверие и поговори по тези въпроси, съсредоточи се върху спорта, важен ти е. Дори да ходиш вечер за час да пориташ топка пак е добър вариант. Може би има конкретно събитие или част от твоята действителност, която те е накарала да търсиш справедливостта, смисъла и ценното в живота си?

Това което описваш е един от основните страхове, които са в основата на всички психологични проблеми - страхът от отхвърляне. За да се преодолее този страх или поне да се ограничи до някакви поносими граници, които не пречат на социалния ти живот, е необходима работа по подобряване на самооценка и увереността ти. Тъй като в живота на всеки, факторите които провокират тези страхове са различни невъзможно е с оскъдна информация да се даде качествена насока. Ясно е, че няма как да се харесваш на всички, нито пък е нужно. Ако всички се харесвахме нямаше да има от кого да научим нещо различно или чрез кого да променим нещо в себе си, а така нямаше да се развиваме. Различността на хората ни е изключително необходима, проблемът идва, когато започнем да се съпротивляваме с нея и да я обявяваме за опасна, да и даваме оценки и да я затваряме в рамки. Тогава спираме да се учим от нея и започваме да я разглеждаме като свят пълен с опасности. Сам разбираш, че преодоляването на подобен страх е процес, който не се случва с даване на съвет или техника. Нужна е работа с уменията ти за общуване, себеобичането ти, светоусещането и не на последно място с преживяването - миналото, настоящото и бъдещото. Точно за този страх, обаче има една много хубава притча. И аз я споделям с теб: - Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече? Без да го поглежда, учителят му рекъл: - Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна. - О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. - Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата. Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне. Влязъл при стареца. - Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена. - Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук. Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето: - Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него. - Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът. - Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно... Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината. - Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност? И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.