Диляна Колева

Когато човек се оправдава и обяснява, всъщност отказва да поеме отговорност. Ако тя чува това от теб, ще я отдалечиш още повече от себе си. Искаш ли да задържиш някого Покажи, не се оправдавай и не обяснявай. В крайна сметка или можеш ли не можеш. Никой от двата варианта не е лош, просто е такъв какъвто е. Другият ще реши дали го приема или не.

Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко. Всъщност съм много далеч от идеята за пропаганда )))) Много отдавна изобщо не ме интересува, кой какво иска да лансира като идея.Споделих една, гледна точка, "елементарна идея" или там кой както иска да го нарича. Хората са с различен опит и житейски стратегии, така че за всеки си има работещите методи. Убедена съм, че рано или късно всеки попада на точното за него място и това място съвсем не е за всеки и на всяка цена.

Авторът е Уейн Дайър , извадено от контекста явно не става ясна идеята в своята цялост. А именно, че огромната част от нашите "АЗ съм" всъщност са плод на нашите родители, роднини, учители, приятели и т.н. Разглеждайки нашите "АЗ съм", всъщност разбираме, кое от всички тях действително сме (изключително малко) и как най - добре можем да ги трансформираме чрез " Аз избирам да бъда..." в най - близки до нашето усещане за себе си.

В една друга тема пуснах тази статия, но мисля, че и тук би била много на място. Едно по - различно отношение към живота, хората и към себе си, с което се живее много по - лесно и приятно. http://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2977-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D0%B8-%D0%B5-%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD.html

Здравей lilka, има едно писмо, на един баща към дъщеря му, което обяснява много просто и по много категоричен начин, какво всъщност представляват нашите взаимоотношения. Ако се опиташ да погледнеш ситуацията през този поглед, а и не само тази ситуация, предполагам, че нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. В никакъв случай не искам да омаловажа преживяното от теб, то си остава една много неприятна ситуация, в която с право си разстроена и се чувстваш зле. Но просто една различна гледна точка, винаги е от полза. През 1966 година инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите. Той се опитал да обясни на детето си, че нищо на този свят, дори любовта, не може да се възприема като даденост. Здравей, миличка, Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето. И така: никой за нищо не ти е длъжен. Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното. Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече. Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг. Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна. Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен. Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой. Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си. Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден. Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите. Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина. Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Здравей Мили, това което описваш са класически симптоми на Обсесивно компулсивно разстройство ОКР. Проблемът наистина е сериозен и налага психотерапевтична помощ. Сама няма как да се справиш.

ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..." Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате неприятни или трудни задачи. Преобладаваща е първата категория. Малката Хоуп е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Кога­то учителката й казва, че не е добра по рисуване, тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм...". „Аз не съм добра по рисуване." Като избягва да се занимава срисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела." Повечето фрази от то­зи вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето." Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа". Или „Били открай време е стеснителен". Или „Тя прилича на баща си. Той не може да работи с ръчна количка". Така се ражда живот, пълен с „Аз съм...", които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като условие на живота. Поговорете с тези ваши близки, които според вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите­ли, дядо и баба и други). Запитайте ги как според тях сте станали такъв, какъвто сте, и винаги ли сте били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж­те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада­те от техните тълкувания и от убеждението им, че не можете да бъдете различен, тъй като „Ти винаги си бил такъв". Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате неприятни дейности. От известно време лекувам пациент, който е на 46 години и силно желае да се учи в университета, защото пропуснал тази възможност по­ради избухването на Втората световна война. Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из­лезли от гимназията. Страхът от провал и съмнението в интелектуалните му способности го плашат. Той ре­довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо­терапията успя да издържи съответните приемни изпи­ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же­лание". Хорас използува своите „Аз съм...", за да избегне нещо, което истински желае. Мой колега си служи с то­зи вид фрази, за да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи звънеца или ра­диото или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет". Тези видове „Аз съм..." са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти" (което е напълно логично и здравословно), на него му е по-лесно да извади някое „Аз съм...". Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази об­ласт и никога няма да се променя." Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм...", ще установите, че други са просто ограничаващи и саморазрушителни. По-долу изброявам някои от етикетите, които са ос­танки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се проме­ните в нито една сфера, означава да вземете решение за смърт — подобно на това, което описахме в глава I.Помнете, че тук не обсъждаме нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро разглеждаме поведение, прече-що ви да се занимавате с дейности, от които бихте мог­ли да извлечете, удоволствие и приятно вълнение. НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА СКЪСВАНЕ С МИНАЛОТО И ПРЕМАХВАНЕ НА ДОСАДНИТЕ „АЗ СЪМ..." Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна систе­ма във всекидневието ви. Ето някои специфични страте­гии за елиминиране на тези „Аз съм...": — Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възмож­но. Заместете ги с фрази като: „Досега избирах да съм такъв/такава" или „Определях се като...". — Кажете на хората край вас, че ще се опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите. — Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте отбягвали. — Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги когато забележи, че от­ново се връщате към вашите „Аз съм...". — Водете дневник за саморазрушаващото ви пове­дение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъп­ките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте се държали по този начин. В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоя­телствата, в които сте използували някое от самоподце-няващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписва­ните случаи да намалява. Като водите дневника си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава. — Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените: „Аз съм такъв/такава"...в... „Аз бях такъв/такава". „Не могада се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако се опитам". „Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна". „Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характе­рът ми е такъв". — Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате „Аз все забравям" като само­определение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да проме­ните един-два случая на поведение, при което все забра­вяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упо­рит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противо-положни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте от едно „Аз съм...". — Можете да прекъснете своя омагьосан кръг меж­ду т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправда­ния за отбягване. — Измислете нещо, което никога не сте правили, и посветете на него един следобед. След тричасово зани­мание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да изпол­зувате етикета, с който сте се описвали сутринта. Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъ­дете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите. НЯКОИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ Не съществува такова нещо като човешка природа. Самата фраза е създадена, за да категоризира хората и да предоставя оправдания. Вие сте общият сбор от из­бори в различни области, а всяко ваше безценно „Аз съм..." може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъ­да...". Да се върнем към двата въпроса, с които започна тази глава. Кой сте вие? И как се описвате? Помислете за някои хубави нови етикети, които нямат нищо общо с избора, направен от другите вместо от вас или от вас самите в миналото. Възможно е досадните стари етике­ти да ви пречат да изживявате живота си така пълно, както бихте могли. Спомнете си какво казва Мърлин за ученето: „Ако си тъжен — каза Мърлин, като започна да се задъхва, — най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо, което никога не ти изменя. Можеш да остарееш и тялото ти да изнемощее, но­щем можеш да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството на вените си, можеш да тъгуваш по единствената си любов, можеш да виждаш около се­бе си света опустошен от зли безумци или да съзна­ваш, че честта ти е стъпкана в дебрите на още по-долни умове. Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво го върти. Това е единственото нещо, което умът не може никога да изчерпи, към което не може никога да охладнее, от което не може никога да бъде измъчван и да се стра­хува и в което не може никога да се съмнява и което не може и да помисли, че ще забрави. Най-подходя­щото нещо за теб е да учиш. Помисли само колко много неща има да се учат — чиста наука, единстве­ната възможна чистота. За един човешки живот мо­жеш да изучиш астрономията, за три живота — ес­тествената история, за шест — литературата. И чак след като си посветил милион живота на биология­та, медицината, теокритицизма., географията, исто­рията и икономиката, тогава вече можеш да се за­емеш да изработиш колело за каруца от подходящо дърво или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждаваш противника си във фехтовката. След това отново можеш да се заемеш с математиката, докато дойде време, за да се научиш да ореш". Всяко „Аз съм...", което ви пречи да растете, е зъл дух и той трябва да бъде прогонен. Ако непременно държите да имате „Аз съм...", опитайте следното: „Аз съм заклинател на „Аз съм..." — и това ми харесва."

Здравей, това което ти се случва е наистина неприятно, но то има доста дълга предистория. Факта, че на шестгодишна възраст оставаш с един родител, и липсващия е майката, създава в теб една травма свързана със страха от изоставяне, в същото време на подсъзнателно ниво е много вероятно да се е развило и чувството за вина, което често се появява при децата в подобни ситуации, като те започват да обвиняват себе си за случилото се. Всичко това във времето се е развивало и се е деформирало все повече и повече и се е получил един доста голям проблем с доверието. Към момента вероятно доверието ти към света, хората, близките го няма. Това допринася за усещането, с което се сблъскваш, че света е враждебен, което те поставя в противоречие с всички. Липсата на майчина любов е нещо, което няма с какво да се замести, тя може да се компенсира до някъде с работа по себеобичането, увереността, новият поглед на света. Гневът трябва да бъде изведен от теб. Освен емоционални, той може да ти създаде и физически проблеми. За целта, той първо трябва да бъде осъзнат, правилно насочен и освободен. Едва тогава ще започнеш да се чувстваш по - добре и ще си в състояние да видиш хубавите неща край себе си. Има много обида в теб е още една бариера, която те държи в състоянието, в което си и ти пречи да продължиш. Вероятно има и още защитни бариери, които стоят като ограждение в съзнанието ти и те водят към самопогубващо поведение. Има една много хубава книга http://chitanka.info/text/26986/2#textstart Прочети я, може би ще намериш някои отговори и варианти за справяне.

Диагнозата БАР от кого е поставена?

За да се промени нещо в ТВОЯТА действителност, е необходима ТВОЯТА намеса. Не е нужно да пренареждаш или да влизаш в света на някой друг, концентрирай се върху своето живеене. Има определени неща, които не ти харесват, кои са те? Но не тези, които са свързани с другите, а твоите неща, тези, които ти би могла да промениш.

Здравейте, най - вероятно причината която предизвиква това дразнене е несъзнателна или подтисната. Той се съпротивлява на нещо, но на какво не можем да кажем, можем само да гадаем. Важно е това да излезе от него, за да може и той самият да се успокои, но за съжаление родителите често са последните, към които ще се обърне тийнейджърът с подобен проблем. Твърде вероятно е да има и някаква конкретна ситуация, за която да не знае никой и синът ви да държи да я запази в тайна. Това което вие можете да направите е да поставите някакви граници на това поведение. Да му помогнете с идеи или насоки как да изразява този гняв по Безопасен и приемлив за всички начин. В тази възраст е много важно физическото натоварване, където се изразходва голяма част от енергията, която имат в тази възраст момчетата. За тях са много важни и минутите на тишина и усамотение, ако не може да си осигури такива, става гневен. Ако има нещо конкретно, което го дразни в сестра му, независимо дали ще е реалното или външното изражение на неговия гняв е добре да се разбере и да се коригира. Важен е родителския екип, преразгледайте правилата, дайте време и начин да се изразява гнева. Ако има близък на семейството, който е в близки отношения със сина ви, помолете го да разговарят, може и да разбере причината.

За да намерите решение на проблема е необходимо вие и съпругът ви да преразгледате екипността във вашия родителски колектив. Явно нещо там се е пропукало. При този тип проблеми има конкретни действия, които се започват, но е важно родителите да са сериозни в намеренията си. В тази възраст се поставят определени ограничения и когато става въпрос за нещо важно като училището компромисите се заместват с адекватни "Железни огради". Авторитетността ви пред сина, явно е изгубила сила и ако не бъде възстановена, да промените поведение ще бъде много трудно.

Здравей, от прочетеното оставам с впечатление, че ти си със завишена тревожност още от твоето детство или пубертет. Освен това си заобиколена от близки хора с висока тревожност, приемайки за реални всичките си страхове. Имайки тази характеристика, мисля, че напълно естествено реагираш на ситуациите които ти се случват. Относно СПИНа, ( тъй като се занимавах с анти СПИН кампаниите и запознаването на тийнейджърите) можеш да бъдеш напълно сигурна в теста. Всички, абсолютно всички, без изключение, хора, с които съм се срещала до момента и имат рисков полов контакт и са решили да се тестват, реагират по абсолютно същия начин като теб. Без значение, имат ли тревожност, нямат ли. Има хора, които са отлагали прегледа с месеци и с това само засилват тревожността и притеснението си, без причина, тъй като този страх си има реално решение. Тази температура, може да следствие и на самия стрес. Имаме умението да си вдигаме и да си сваляме температурата само чрез внушение. Може да е и от някакво леко възпаление с което се бори организма ти, но вероятността да е от ХИВ инфекция е почти невъзможно, тъй като характеристиката на протичане на заболяването е съвсем различна. За да се успокоиш напълно, обаче, просто отиди и си направи изследването, отнема минутки. Все повече хора вече си правят редовни профилактики на 6 месеца, това е най - естественото нещо, което можеш да направиш.

Предполагам, че Орлин ще ти отговори по - късно, но междувременно ще ти напиша два - три реда. Състоянието, в което си не е болест, затова не можеш да се излекуваш, а да излезеш от него. Много е неприятно, тъй като не знаейки как да се справиш със страха, ти се съпротивляваш, колкото повече се съпротивляваш, толкова повече го засилваш. Това е една от основните да ги наречем "грешки", които се случват при тези състояния и която води до развиване на страх от самия страх. Натрапливите мисли не са страшни, ако се научиш да ги наблюдаваш и да ги гледаш от страни. Всъщност това е една от основните техники за работа с тях. Първо и много важно е, когато мисълта се появи да я обявиш за такава каквато е - натраплива. Започнеш ли да и се връзваш и да е анализираш, край - влизаш си в схемата на натрапливостите. Съдържанието на натрапливата мисъл няма нищо общо с истината, тя е следствие на нещо съвсем различно, но това се работи в терапевтичен процес. За теб е важно да усвоиш умението да ги неутрализираш, като ги идентифицираш като такива каквито са - натрапливости. След това, веднага да я отделиш от себе си - всъщност това не си ти и тази мисъл няма нищо общо с теб, направи го както ти идва отвътре, някои си я представят, като ходещо тях нещо, други я изолират по някакъв начин визуално...... като успееш. Важното е да покажеш на мозъка си, че тя не е част от теб и това не си ти. Тъй като много често стигайки до тук, хората казват, че не могат да различат коя е реално и коя натраплива в един момент, следващото което може да направиш е , в момента в който ти се появи мисълта, просто прави нещо друго, веднага, незабавно, нещо, което да изиграе ролята на разсейване, префокусиране, преминаване в друга мисловна линия. Паралелно с това е добре да се работи със страха от смъртта, няма как да се направи това във форумен формат. Техниките също е добре да се правят и проследяват в терапевтична работа, но тях може да опиташ и сам да приложиш. Страхът е важен за човека, той е негов защитен механизъм, той ни е много необходим, за да се съхраним, но когато му позволим да излезе от границите на своята полезност, той се превръща в пречка за нас. Твоята основна цел е не да отстраниш страха напълно, а да признаеш неговата полза и да го подредиш в границите на неговата полезност. Всичко това е напълно възможно, съзнанието ти както го е изкарало, така може и да го прибере, важно е наистина какви ще са насоките и работата по този процес. Изгубил си смисъла, тъй като вероятно никога не си разговарял за него, липсва ти информация. Във възраст си, в която се поставят основни цели, житейски стратегии. Младежите на 20 все по - често загубват смисъла, развиват тревожност, паникьосват се и фактор за това основно е, че с тях никога не е разговаряно по начин, по който да стигне до тях. Когато състоянието се терапевтира в самото начало, често нещата се случват в рамките само на 2 - 3 срещи. Когато, обаче страхът се остави на произвола, даде му се сила да се развие, започнем да си го "отглеждаме" да го оценяваме или да го изтласкваме, се стига до необходимостта от по - дълъг процес. Вярата в себе си и самооценката са много важни за отработване, а възрастта, в която си е много благоприятна за бързото случване на промяна на житейската позиция и стратегия. Така че, място за отчаяние няма, всичко е преодолимо.

Разбира се, че няма да си така цял живот Ако разгледаш темите в този форум, ще установиш, че 70-80% от тях са на хора с подобен или дори съвсем сходен на твоя проблем. Хипохондрични, натрапчиви мисли, висока тревожност следствие на натрупан стрес или не отработен навреме. Явно нещо се е случило преди 10 години, когато са се отключили първите ти страхове. Междувременно не е реагирано и не е открита причината, но тя не е изчезнала, а е в теб. Спомен, случка, ситуация, нещо, което е провокирало процеса. Не знам как са социалните ти контакти, хората, с които общуваш, имаш ли среда, споделяш ли или всичко остава затворено вътре в теб, всичко това дава отражение и покачва тревожността. Звучиш сякаш си изгубила вяра, а това е важно да не се случва.

Разбирам те, това което описваш е та.нар. - страх от болести или хипохондрия. Това НЕ е болест. Възможните произходи включват агресия към околните, която е потисната и изместена във физически симптоми и/или защита срещу вина, където симптомите играят ролята на заслужено наказание за някакво прегрешение. Психосоциално началото на симптомите често следва голям стресор. Към развиването на този страх вероятно е допринесло и социалния статус към момента. Всички заболявания,, които изброяваш са отбелязвани и като психосоматични т.е. провокирани са от продължителен стрес или натрупване на негативни емоции, задържане на гняв, неудовлетвореност. Разбира се, с едно изречение или пост е невъзможно да се каже, КАК се преодолява това състояние, но може да помислиш от изброените предпоставки за развиването му, кои откриваш в себе си.

При вълнение или силна емоция не спада серотонина, а се покачва адреналина. Точно по тази причина при състояния свързани с адреналина , медикаментите отнасящи се към повлияване на серотонина са неефективни. Всичко това е много добре обяснено в повечето свързани с проблема теми. И да, след невролога е било по - добре да посетиш психолог или психотерапевт.

Да анализираш причината е добре, но по важно е да я използваш като трамплин за промяната. Ако аз знам, че ме боли корема, защото не съм се хранила днес, той няма да ми мине само защото съм наясно с причината. Явно е дошло времето да се научиш как да промениш това положение, за което си наясно от какво е провокирано. За това вече са необходими знания и умения, които все още нямаш. Тук в повечето теми за тревожни разстройства има много подробно описано състоянието и са дадени много добри насоки за справяне. Прочети, и виж дали ще откриеш нещо различно от това, което вече знаеш и дали прилагането им ще ти помогне. Ако имаш конкретни въпрос пиши, надявам се да сме ти полезни.

Здравей, съжалявам за закъснението с отговора. Факта, че си в чужбина, изключва варианта посещение при психолог, което бих ти препоръчала. В теб е засегнато доверието и вярата в себе си. Самоувереността ти е спаднала от което идва и "задънената" улица, в която си попаднала. Имаш нужда от адекватна насока,която не знам как може да стане чрез постове във форума. Има много детайли и подробности, които е необходимо да се изяснят, за да стане по - ясна ситуацията, в която се намираш, а това изисква най - малкото много писане. Клишета не ми се иска да ти пиша, няма смисъл. Явно е дошъл момент в живота ти, в който трябва да събереш сила и смелост и да се довериш преди всичко на себе си. Твоите чувства и емоции зависят само и единствено от теб. Редът, в който ни се случват нещата е: мисъл - чувство - емоция - действие - житейска стратегия. Ако се опиташ да подредиш това което се случва в теб по този начин, може би ще стигнеш до онази "вредна" мисъл, която ти докарва цялото това състояние и която определя твоята действителност. Тя е това, което е необходимо да се промени. Това е процес, в който имаш нужда от насока и подкрепа. Ако имаш въпроси, пиши, надявам се да успеем да сме полезни.

Споделям мнението на Орлин. Всъщност първото нещо, което е добре да направиш е да спреш да третираш себе си като болен. Това което описваш НЕ Е болест, а състояние, което е провокирано от поредица от фактори. Всеки силен стрес в живота ни породен от неприятно житейско събитие, свръхнатоварване, продължително напрежение, води до провокирането на тревожно разстройство. Точно както е провокирано това състояние, по същия начин се случва и справянето с него, чрез мисълта. А за промяна на мисленето за съжаление още хапчета не са измислени. Има обаче поредици от техники, методики и схеми за постигане на тази промяна. Ето защо, колкото и лекари да те лекуват, няма да те излекуват, просто защото ти НЕ СИ болен. Психотерапевтичният процес е варианта, в който ти да се запознаеш с това състояние да го извадиш "на светло", да се запознаеш с причините, които са го отключили. Да проследиш мислите, които го затвърждават и го бетонират. Процес чрез който да извадиш страховете, да ги разгледаш, да ги трансформираш. Това се случва в психотерапията и там няма "уау" ефект на мигновената промяна, изисква се време. Седем години на медикаменти, които не ти помагат е твърде дълъг период, може би е дошло времето за нещо различно от "лекуване", "аз съм болен" и подобни мисловни модели.

Практически ти си направил това, което бихме ти препоръчали, започнал си психотерапия. В този случай е добре да се придържаш към методиките и начина на работа на своя психотерапевт. Всичко останало е добро като информация, ако не беше започнал терапия. Състоянието е преодолимо, ти си на възраст, в която промените се случват доста по - бързо. Желая ти успех!

Здравей, разбирам влечението ти към психологията, но често това по - скоро пречи от колкото да помага. С огромното количество комерсиална литература по темата, хората все по - често се объркват вместо да се ориентират. Поставят си етикети и определения, които в никакъв случай не отговарят на реалното състояние. Всички тези термини, които изброи всъщност описват едно простичко нещо - уплашил си се. Имаш реална случка, която е задействала в теб схемата на страха. Не е работено навреме с преживяното и вероятно това е провокирало завишаване на тревожността ти и проявата и в различни характерни за нея симптоми - паническите атаки, страха от излизане..... Вероятно си по тревожна личност и това допринася за състоянието. Имаш ли потвърдено от специалист ОКР или го определяш като следствие от твоите анализи? В какво се изразява? Въпросът за смъртта също е следствие на тревожното ти състояние. За съжаление младите хора, от една страна имат много варианти да се запознаят с този въпрос, но от друга нямат никакви. Ако с теб не е говорено до сега по тази тема, ако нямаш изградени вярвания, концепции, или просто вяра, напълно нормално е да дойде етап от живота ти, в който този въпрос да застане на дневен ред. Самоувереността се изгражда с живеене и подходящи насоки, това е процес, трудно е да се опише, КАК се случва. Вероятно по време на терапевтичния процес ще ти се случи.

От написаното от теб разбирам, че си посетил много психиатри и си провел различни медикаментозни терапии, посещавал ли си психотерапевт през това време и провеждал ли си психотерапия?

В момента в чужбина ли си или в България?

По начало мъжете и жените са различни. В отношението си към проблемите, към общуването, в гледната си точка за света и това е така по редица причини, една от които си е чисто физиологична. Ако за момчето и мъжа са важни три основни въпроса: 1. Кой е шефът? 2. Какви са правилата? 3. Спазват ли се правилата? То при момичето и жената нещата са доста по сложни и всички нейни важни въпроси са свързани с взаимоотношенията: 1. Коя съм аз в дадените взаимоотношения, 2. Как се вписвам във взаимоотношенията 3. Каква е същността на взаимоотношенията ..... По тази причина, напълно нормално и в реда на нещата при теб възникват тези терзания и ти няма да ги разрешиш докато не си изясниш за себе си ключовите въпроси. До изясняването им може да мине много време, в зависимост от твоя характер, темперамент и личностни качества. През това време, докато изясняваш себе си, моят съвет е, помни трите важни неща за мъжа и си отговори на тях: 1. Кой е "шефът" за него 2. Какви са "правилата" във вашите взаимоотношения 3. Спазвате ли ги