Диляна Колева

Sabina78  а някой обясни ли ти, че синдрома на раздразненото дебело черво е често срещана реакция на тялото след преживян стрес или след дълго преминаване през стресова ситуация? 

Тук никой не препоръчва антидепресанти. Напротив. Преди малко прочетох една много хубава сентенция:-
"- Торбичката ти с радост е винаги пълна, а тази с проблеми винаги празна, как го правиш?
- Много просто, на тази с проблемите съм отрязала дъното."
Звучиш ми като човек, който е направил точно обратното. Натъпкала си главата с мисли за усещания, които са изпълнили и задръстили тялото. Трябва му срязване на тоз процес. Не ни вкарвай там, ние знаем какво има вътре.
Нека видим какво има отвън.
- Желание за промяна
- Здраво тяло
Промени посоката на желанието. Искам да съм здрава и както преди не работи, това са негативни послания към тялото. Иска да е здрав болният, не задавай такова послание. Да е както преди иска слабият и безпомощност, който няма смелост да продължи в новото, не ти трябва това.
Желанието трябва да е конкретно и много точно формулирано. Иначе работи наобратно. Та, какво искаш.

Ето виж мислим те, включиха се добри колеги - искаме да помогнем.
Симптомите, които описваш, са израз на потисната тревожност - безопасни са и не само, че няма смисъл да им се плашиш, но по-добрата идея е с благодарност да ги последваш. Защото водят право към страховете ти, които ти предстои да стапяш. Какви страхове? Към каквито е склонна характеровата ти структура. Можем и тук да дискутираме, но е бавно през тези писма - а с терапевт за минути страховете и характерът се виждат и се очертава ясна посока към справяне. Затова казвам, че работата с тревожността е лека и дава добри резултати. Тя разбира се, е индиректно свързана със зависимостта ти.
Но, както се казва, някои пият от мъка, други от радост, трети от сутринта. Докато се работи по хармонизиране на характера и запълване на евентуалните социални липси, от изключителна важност е директната работа със зависимостта - защото когато се поддържа доста време, изгражда собствени неврални пътечки, които действат автономно, дори и при най-активния и смислен социален и партньорски живот... 
Та, стъпките за справяне със зависимостта ти са:
- Различаване - осъзнаване механизмите на пагубността, трансформиране на заблуждаващите автоматични мисли и вярвания по отношение на нея. Имам поне 200 страници статии за това на бутона зависимости в блога ми. В yourbrainonporn,com ще намериш както много подобни насоки, така и линкове към други източници. Тук също се доверяваш на жена си или другиго, който да инсталира спиращи порното програми на компа и телефона, като умишлено не знаеш паролите. Също на тв-то същият човек ти блокира XXX каналите, пак без да знаеш паролите. На това ниво, виждаш липсите в живота си и ги запълваш - спорт, работа, приятели, хобита, време с любимата, книги и т.н. 
- Хипнотерапия - има готови записи, а в моите статии има скриптове, които да качиш със собствения си глас и слушаш. Имаме съзнателно, волево усилие, смирена воля - не битка, която не след дълго връща обратно, а именно прегръщащо подсъзнателните вярвания смирено потъване в себе си.
- Медитация - тук предните две стъпки са се автоматизирали и създали установка по себевладеене. Медитацията, вече изцяло на ниво усещания, те разлепя от закачането и те учи да издържаш охотно напрежението от отлепването. 
..........
В целия процес, постави съпругата си като средоточие на стремежа си към промяна. Посвещавай го на нея, издържай заради нея, обичай я силно, привнеси образа ѝ в себе си като Богиня, хвани се за вдъхновението ѝ и бъди готов на всичко, за да се промениш за нея, която през такава практика си ти самият, собствената ти любов. 
С психотерапевт лично и в групата и уъркшопите му всичко това работи по-бързо и добре. Не ти казвам да идваш при мен - казвам ти, че сам е тегаво. Има добри колеги. Потърси такъв и успехи!

Имам един много важен въпрос към теб. 
- Вярваш ли, че си болна?

Имам един много важен въпрос към теб. 
- Вярваш ли, че си болна?

Askim здравей, неприятна ти е ситуацията. Имаш нужда от подкрепа, за да изясниш за себе си приоритети.
С родителите ти повтаряте едни и същи отношения един към друг. Което идва да ми каже, че повтаряш тахния начин за виждане на света и отношенията. От една страна не ти харесва, но от друга нямаш друго знание. На финала се чувстваш базпомощна и объркана и започваш да се режеш. Какво имам предвид, опитай се да проследиш това през което ще те преведа.
Моделът на родителите ти:
- Не приемат изборът на детето си /партньорът не ни харесва, няма да позволим да присъства в семейството/
- Манипулират, като заплашват, че ще се наранят .
- Залашват с отхвърляне
Цел: Да постигнат това, което те искат.
Твоят модел:
- Не приемаш изборът на родителите си / не харесват партньора ти и не искат да общуват с вас/
- Самонараняваш се
- Обмисляш да ги заплашиш,че ходиш на психиатър, за да се стреснат и да ти обърнат внимание
Цел: Да постигна това което искам.
Като се отдалечиш, ще видиш, че вие с родителите ти правите едно и също нещо,  затова се сблъсквате. Ако си виждала диви овни как се бият същото е. И двата са силни, могат да се бият по един и същи начин, вплитат рогата си и това продължава с часове, докато се уморят или на някой му се счупи рога. Това се случва, защото никой от тях не прави нищо различно.
Нека видим какво е различното което можеш да направиш?
1. Да приемеш изборът на родителите си. Те не харесват етноса на твоя любим. Това е тяхно право. Предполагам, че нямаш намерение да живееш с тях до краяна живота си. Значи може да живееш с любимия човек, да създадеш семейство и своя общност, а родителите ти на този етап, просто няма да са в нея. С времето живота ще се движи и ще се променя. Ако следваме вярването, че човек получава това което дава, то значи, че когато ти приемеш техния избор да не общуваш с тях, но следваш своя - да живееш с любимия. То и при тях нещата ще се обърнат, те няма да харесват човека до теб, но ще приемат изборът ти да си с него. 
2. Самонасочената агресия във вид на самонараняване, да я насочиш навън, за да я трансформираш. Зад агресията стои страх. Изведи страхът на светло. Кажи го: Страх ме е да остана без семейство. И сега ще видиш, че няма нищо страшно. Защото семейството разбира желанията на сърцето. Ако не го прави, значи това не е съвсем твоето семейство. Разбирайки това, ще спреш да се чувстваш безпомощна и през смелостта ще създадеш Своето семейство. Своята здрава и силна общност. До тук сте трима - ти, любимия човек и брат ти, дори сте повече от майка ти и баща ти.  И вече си направила най- трудното да обявиш началото.
3. Заплахата е избор на слабия манипулатор, изхвърли я от главата си.
Така, изходи има колкото искаш. Въпроса е в промяната на гледната точка и научаването на новите модели. А това е добре с водач да го правиш

Askim здравей, неприятна ти е ситуацията. Имаш нужда от подкрепа, за да изясниш за себе си приоритети.
С родителите ти повтаряте едни и същи отношения един към друг. Което идва да ми каже, че повтаряш тахния начин за виждане на света и отношенията. От една страна не ти харесва, но от друга нямаш друго знание. На финала се чувстваш базпомощна и объркана и започваш да се режеш. Какво имам предвид, опитай се да проследиш това през което ще те преведа.
Моделът на родителите ти:
- Не приемат изборът на детето си /партньорът не ни харесва, няма да позволим да присъства в семейството/
- Манипулират, като заплашват, че ще се наранят .
- Залашват с отхвърляне
Цел: Да постигнат това, което те искат.
Твоят модел:
- Не приемаш изборът на родителите си / не харесват партньора ти и не искат да общуват с вас/
- Самонараняваш се
- Обмисляш да ги заплашиш,че ходиш на психиатър, за да се стреснат и да ти обърнат внимание
Цел: Да постигна това което искам.
Като се отдалечиш, ще видиш, че вие с родителите ти правите едно и също нещо,  затова се сблъсквате. Ако си виждала диви овни как се бият същото е. И двата са силни, могат да се бият по един и същи начин, вплитат рогата си и това продължава с часове, докато се уморят или на някой му се счупи рога. Това се случва, защото никой от тях не прави нищо различно.
Нека видим какво е различното което можеш да направиш?
1. Да приемеш изборът на родителите си. Те не харесват етноса на твоя любим. Това е тяхно право. Предполагам, че нямаш намерение да живееш с тях до краяна живота си. Значи може да живееш с любимия човек, да създадеш семейство и своя общност, а родителите ти на този етап, просто няма да са в нея. С времето живота ще се движи и ще се променя. Ако следваме вярването, че човек получава това което дава, то значи, че когато ти приемеш техния избор да не общуваш с тях, но следваш своя - да живееш с любимия. То и при тях нещата ще се обърнат, те няма да харесват човека до теб, но ще приемат изборът ти да си с него. 
2. Самонасочената агресия във вид на самонараняване, да я насочиш навън, за да я трансформираш. Зад агресията стои страх. Изведи страхът на светло. Кажи го: Страх ме е да остана без семейство. И сега ще видиш, че няма нищо страшно. Защото семейството разбира желанията на сърцето. Ако не го прави, значи това не е съвсем твоето семейство. Разбирайки това, ще спреш да се чувстваш безпомощна и през смелостта ще създадеш Своето семейство. Своята здрава и силна общност. До тук сте трима - ти, любимия човек и брат ти, дори сте повече от майка ти и баща ти.  И вече си направила най- трудното да обявиш началото.
3. Заплахата е избор на слабия манипулатор, изхвърли я от главата си.
Така, изходи има колкото искаш. Въпроса е в промяната на гледната точка и научаването на новите модели. А това е добре с водач да го правиш

Хубаво е, че работиш добра работа, че ходиш на спорт, че се запознаваш активно - прекрасно. Имаш и доста агресия, което принципно е ок за мъж, когато е здрава. Относно привличането на въпросните - отвъд повърхностните клишета, опитай се да отговориш защо се случва - в темата сме ти дали няколко тона качествени податки.

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

Ako и да има няккаво подобрение след краниалната стимулация, би било плацебо. Защото на мозъка ти няма нищичко. Просто имаш страх за прегръщане - а това е психика, до която машинката няма какъвто и да е достъп! 

Мен ме интересува друго.
По една или друга причина се оказах най-доверения човек на моя приятелка, която се сблъска сериозно с този проблем.Преди няколко години когато тя се омъжи и заживя със съпруга си се оказа, че той е точно зависим от порнографията.Стана така, че месеци, които станаха години, "младоженеца"прекарваше нощите си пред екрана с порно.Преди 7-8 години за това никак не се говореше.А той преди брака си не беше така.В един момент приятелката ми прескочи срама си и започна да споделя, как го е изловила посред нощ да става и да ходи в другата стая , за да си пуска порно и така.Стана така че поради тази пристрастеност тя не можеше да забременее поради липсата на физически контакт между тях.Но порното беше всяка вечер.Когато тя се изнерви до крайна степен да чака да му мине тази мания, започна директен сблъсък, който не доведе до нищо.Тогава живеех в малък град и за психолог и дума не можеше да става да се предложи.На нейните преки въпроси защо го прави ит.н. получаваше мълчание.Така в много остра фаза положението продължи 3 години.На въпросите и какво да прави, аз не не знаех какво да отговоря, защото такова нещо като зависимост от порна звучеше смешно, а и на никой не му идваше на ум, че това може да бъде зависимост.Момчето също нямаше идея, че това е проблем и какво му се случва, а аз и до ден днешен не зная как една жена може да помогне на съпруга си когато види наличието на проблем.
Много често това остава дълбоко битов проблем, за който жената не споделя с никого и си изпива всяка вечер горчивата чаша с коктейл от неудовлетвореност и липса на внимание, довеждаща я до ниско самочувствие и отчаяние.А иначе усмихнатия и мъж и през деня започва да вижда жените в голи сцени от фантазиите си.
Ето защо трябва да се говори открито за това с конкретни примери и решения, за да може скритите да намерят изхода.
Та как може да се изкара човека от тази зависимост?

Анаис, една насока от мен. Никой не иска да говори за нещо от което се срамува, най- малко с партньора си. Информацията му е дадена, сайтовете посочени от Орлин, наистина стигат до разума в тази ситуация. Твоята роля от тук нататък не бива да е контролираща, назидателна, изискваща, това затваря човека отсреща. Без фиксация в проблема, а повеждане за изход от него през действия. Той вече знае, че това е проблем, ти също. Важно е да няма обвинения, и чувство за престъпно поведение. Това е зависимост, съществува наред с другите зависимости. Това означава бягство от нещо. Хората влизат в зависимости от всякакъв характер - тютюн, алкохол, дрога, адреналинови преживявания, хазарт, интернет игри, секс връзки и т.н. за да запълнят нещо. Да го изтласкат. Това е по-важно да се открие, другото е техническата част. Замисли се дали това е единствената зависимост на партньора ти. Ако има и други, дали това не е начинът му да избегне действителност, която не му харесва = несигурност = страх. Това стои в основата на този тип проблеми.
 

Анаис, една насока от мен. Никой не иска да говори за нещо от което се срамува, най- малко с партньора си. Информацията му е дадена, сайтовете посочени от Орлин, наистина стигат до разума в тази ситуация. Твоята роля от тук нататък не бива да е контролираща, назидателна, изискваща, това затваря човека отсреща. Без фиксация в проблема, а повеждане за изход от него през действия. Той вече знае, че това е проблем, ти също. Важно е да няма обвинения, и чувство за престъпно поведение. Това е зависимост, съществува наред с другите зависимости. Това означава бягство от нещо. Хората влизат в зависимости от всякакъв характер - тютюн, алкохол, дрога, адреналинови преживявания, хазарт, интернет игри, секс връзки и т.н. за да запълнят нещо. Да го изтласкат. Това е по-важно да се открие, другото е техническата част. Замисли се дали това е единствената зависимост на партньора ти. Ако има и други, дали това не е начинът му да избегне действителност, която не му харесва = несигурност = страх. Това стои в основата на този тип проблеми.
 

Нека остава колкото се може по-малко време сам. Да му сложат програма на компа и телефона, блокираща порното - така не знае паролата. XXX програмите на тв също - пароли сложени не от него или направо да изчезнат след разговор с доставчика. Все някакъв старт е. Да прочете материали по темата в yourbrainonporn.com - там има и други линкове. И вие също прочетете, за да простите и за да дадете шанс. Зависимост си е, при това масирано поддържана и раздухвана неконтролируемо в съвременния свят.
Първата стъпка е да осъзнае, че е зависимост, чисто рационално, да проследи механизмите ѝ, да се увери, че иска да я изчисти от живота си. Защото само това ви спъва. Нека си направи аудио записи със сесии, насочени към преодоляване - има такива скриптове в нета. Както и да слуша готови такива. И отново, колкото по-малко сам, по-добре, поне за година. Да придобие вкус към медитацията - на ядрено ниво практиката и развива воля, кара човека да се отлепи от удоволствието и да приеме трудното. А именно това има да се учи той.
Тоест, три стъпки: 1) Знание, 2) Хипнотични сесии, 3) Медитация. От трите решаващата е третата, в която се получава отлепяне от закачането, при поемане на мъчителното привличане, което така постепенно се стапя и отшумява.
През цялото време бъдете с него, обичайте го, но и бъдете твърда за отказването. След месец-два, че и по-малко (максимум до шест месеца), мозъкът се възстановява, което връща ерекцията. Тогава правете секс редовно. Вдъхновявайте го за твърдост в отказването и трезвеността, подкрепяйте го с емоционалното послание за вяра в него , но и с твърдост го мотивирайте. Нека му станете любима, за която е готов да направи всичко - планини да преобърне! 
Много важно: не е нужно да се свръхангажирате в неговото справяне. Това би било мазохистична съзависимост. Вашето ангажиране се състои в обичането и вдъхновението, които могат да го накарат да преодолее всичко!
Надявам се, че ще се включат и колегите!

Благодаря искрено - всички, които пишем тук, го правим от сърце, алтруистично. 
.......
Да, отрича, омаловажава, не си е признал, извинява се, трудно му е да бъде искрен и със самия себе си. Когато прочете всичко от указания сайт, ще разбере, че проблем има, при това не само психичен, но и биохимичен, невромозъчен и хормонален. Всичко е обратимо, но е нужно да осъзнае честно пред самия себе си и вас и оттам, активно да поработи. 
От вас се иска да си поставите здрави граници и изисквания за справяне времеви, да му дадете да разбере, че сте сериозна. В същото време го обичайте и вдъхновявайте, но на фона на ясни изисквания да е чист от това. Не осъзнава ли проблема, няма да има и решение. Ако вие прекалено дълго търпите такава ситуация, ставате съзависима, мазохистична част от зависимата му въртележка. Имайте го предвид и бъдете решителна. Именно защото го обичате и му вярвате, ясно му заявете, че няма да търпите това положение дълго. 
 

Искам да направим малко по - различен прочит на това, което си написала и да зададем различна гледна точка, А ти, ако го прочетеш ще кажеш как ти звучи.
Та, 
- за първи път се разделях с някого - не знаех какво да правя, защото това ми беше за първи път.
- за първи път ме изведоха от домашния кръг и ми показаха какво е социалния живот по двойки, до момента нямам друга такава опитност и за това мисля, че без тази съм изгубена
- за първи път виждам резултата от това да нямам лична среда и интереси и разбирам, че това никак не е добре за мен
- понеже всичко това ми е за първи път, единствената ми опитност до момента е да повторя модела - намирам друг мъж, който да случи същото - резултата, не е добър за мен
Извод: Необходима ми е нова концепция, нова гледна точка, ново преживяване.
Да се оставя някой друг да отговаря за моето личностово развитие , води до зависимост. Често не от конкретния някой, а просто от някой. Зависимостта, води до неумението да развия личните си качества и способности и да разбера отговора на въпроса: Коя съм аз? Съответно развива в мен чувства като страх, завист, неудовлетворение, вина, самообвинение, самосъжаление, обърканост, тревожност. Животът с тези чувства, води до избори, които създават ситуации, които се въртят и никога не стигат до благоприятно развитие за личността.
Въпрос:
-"аз съм Неговата" - наистина ли, отговорът на въпроса -  Коя съм аз? - се свежда до това? Преди около 150 години жените бяха причислявани като собственост - жената на Петър, наричаха Пена петровата. В тази обстановка ли си представяш себе си? Трябва да си нечия, за да бъдеш?
 
- 

Всички тези усещания са от адреналина, който твоето тяло произвежда в излишък в момента. Високото кръвно е, защото тялото ти реагира като да се бие с някой, но то реално е в покой, завива ти се свят, защото всичката кръв е в крайниците и става слабо кръвооросяване, главата е стегната, заради мускулите, които са около черепа и са стегнати, отпускат се като ги масажираш с ментово масло, това главоболие е известно още като тензионно и е "външно", единственото, което го отпуска като хапче е нурофен стоп колд, който има съставка за отпускане на мускулите. Страхът е съпътстваща емоция на адреналина. Реално няма как да имаш завишен адреналин, без да е активно и чувството страх. Т.е. това чувство в твоята ситуация е нереално. Тялото се освобождава от адреналина само през кардио натоварване. Затова е важно всеки ден в продължение на 14 дни, по 30 мин да тичаш, скачаш, качваш стълби, скачаш на въже или нещо подобно. Това ще подобри много състоянието ти. 
Вярно е, че това не си ти, това е просто едно състояние, за което ти е необходима правилната информация, за да се успокоиш максимално бързо. Спри с лекарите. 

Всички тези усещания са от адреналина, който твоето тяло произвежда в излишък в момента. Високото кръвно е, защото тялото ти реагира като да се бие с някой, но то реално е в покой, завива ти се свят, защото всичката кръв е в крайниците и става слабо кръвооросяване, главата е стегната, заради мускулите, които са около черепа и са стегнати, отпускат се като ги масажираш с ментово масло, това главоболие е известно още като тензионно и е "външно", единственото, което го отпуска като хапче е нурофен стоп колд, който има съставка за отпускане на мускулите. Страхът е съпътстваща емоция на адреналина. Реално няма как да имаш завишен адреналин, без да е активно и чувството страх. Т.е. това чувство в твоята ситуация е нереално. Тялото се освобождава от адреналина само през кардио натоварване. Затова е важно всеки ден в продължение на 14 дни, по 30 мин да тичаш, скачаш, качваш стълби, скачаш на въже или нещо подобно. Това ще подобри много състоянието ти. 
Вярно е, че това не си ти, това е просто едно състояние, за което ти е необходима правилната информация, за да се успокоиш максимално бързо. Спри с лекарите. 

Всички тези усещания са от адреналина, който твоето тяло произвежда в излишък в момента. Високото кръвно е, защото тялото ти реагира като да се бие с някой, но то реално е в покой, завива ти се свят, защото всичката кръв е в крайниците и става слабо кръвооросяване, главата е стегната, заради мускулите, които са около черепа и са стегнати, отпускат се като ги масажираш с ментово масло, това главоболие е известно още като тензионно и е "външно", единственото, което го отпуска като хапче е нурофен стоп колд, който има съставка за отпускане на мускулите. Страхът е съпътстваща емоция на адреналина. Реално няма как да имаш завишен адреналин, без да е активно и чувството страх. Т.е. това чувство в твоята ситуация е нереално. Тялото се освобождава от адреналина само през кардио натоварване. Затова е важно всеки ден в продължение на 14 дни, по 30 мин да тичаш, скачаш, качваш стълби, скачаш на въже или нещо подобно. Това ще подобри много състоянието ти. 
Вярно е, че това не си ти, това е просто едно състояние, за което ти е необходима правилната информация, за да се успокоиш максимално бързо. Спри с лекарите. 

Здравей, Дима! 
 
Описваш последствията, проявите, на състояние, за което трябва да се разбере от къде идва, какво го е породило? 
 
Много си тревожна и при теб това върви с хипохондрия - основното е, че си страхлива, затова са  всички тези проявления на страха - приеми ги като червени лампички, които сигнализират, че е време за промяна! 
АКО искаш да се справиш е Много важно да:
- СПРЕШ да четеш за всякакви болести!!! Това само подхранва страха ти, и те вкарва в цикъла на постоянна тревожност.
- Започнеш да се изтощаваш физически - тичай, танцувай, ходи, карай колело - каквото си решиш, СТИГА да те изморява стабилно. Така ще изразходваш адреналина си и това ще доведе до известно подобрение. 
- Говориш с родителите си, ако още не работиш, за да те подкрепят в намирането на ПСИХОТЕРАПЕВТ (НЕ психиатър) и да ти помогнат финансово.
 
Не си луда и няма да полудееш. Страхлива си и се "връзваш" на страховете си. Явно има преживявания в живота ти, както и във всеки друг живот, които са били стресови, и постепенно са се натрупали, довеждайки те до това състояние.  
С добър психотерапевт ще работите по посока на собствената ти увереност, приемане на страха като добър приятел и твоето мотивирано израстване. След това ще си благодарна на състоянието си в момента, благодарна за това, през което си преминала и ще разбереш колко в ценно всъщност, уверявам те, мила! 
Тук съм писала за моя път към приемането на страха: цък. 
Успех! 

Следя форума от известно време, досега не се бях регистрирал но след твоя пост реших да го сторя, тъй като случаят ти ми е до болка познат.
И аз бях така преди няколко години, силно гадене и в крайни случаи повръщане когато съм на публични места. Тогава още млад, незрял не осъзнавах какво става с мен. Ходих ли ходих по лекари, различни специалисти, бях се превърнал в типичният хипохондрик, втората година накрая ми откриха гастрит, изписаха ми скъпо струващи лекарства  минах пак през куп прегледи и накрая леко подобрение и след месец симптомите се върнаха с пълна сила.
След толкова посещения при различни специалисти НИКОЙ не ми каза че съм за психолог/психиатър. Вероятно породено от жаждата им да източат здравната каса или незнание, кой знае.
Та, гореспоменатите симптоми се бяха превърнали в ежедневие, единствено можех да се храня вкъщи, бавно и трудно. След анализ осъзнах че проблема е от несподелена любов, наранени чувства които вероятно са активирали тази свръх тревожност, която на свой ред влияеше на стомаха.
След това прозрение нещата лека полека започнаха да се оправят, вече не бях така фокусиран върху цялата симптоматика, и след лратък период изчезнаха. Сега се храня нормално без проблеми че чак съм на хранителен режим за отслабване.
Това което мога да ти дам като съвет е да намериш добър психотерапевт и да започнеш психотерапия. Ако на мен някой ми го беше казал когато имах същият проблем със сигурност нещата щяха да се оправят много бързо.