Диляна Колева

Страхувам се от това ,което не познавам в себе си, другото успявам да го контролирам.

,,Имам чувство, че мозъкът автоматично е запомнил тези места и ситуации и си пуска адреналин, без значение за какво мисля.,,
Taka e, с течение на времето, като види, че ти вече не се страхуваш от тях, ще спре да пуска напрежението.Процеса се нарича ,,системна десенсибилизация,,.Повтарям - СИСТЕМНА.Не еднократна или петкратна.
 

Ще ти споделя преживяване от последните си дни. Водих уъркшоп с хора, които поставям в изолирана среда за три денонощия. В това време те имат интензивни игри и случвания, противопоставяния и общуване само по между си. За три денонощия те обменят много, много личен опит и информация, с което помагат много на себе си и на групата. Аз самата се уча много от тях. Сега случването беше уникално за мен, от една страна успях да видя уникалното завъртане, което може да направи психиката с възприятията на човек и той да не вижда всичко онова, което другите виждат и да страда, от друга страна простотата, с която може да се реши един иначе труден за решение проблем.
Едно от споделянията много ми се иска да го споделя с теб, защото то ще ти даде нова насока.
Една жена сподели, че след първата нощ, е решила след излизането да спре цигарите. Но беше скептична към това, че ще успее да се пребори с мислите си за пушенето и с навика да търси цигари. Тогава, друга жена от групата сподели нейният начин, който е уникален в простотата си, но супер ефективен. Тя каза така.
"Една сутрин станах и си казах, че от днес не искам да пуша. Представих си, че цигарите са изчезнали от света. Просто ги няма вече. Така аз нямаше, с какво да се боря и на какво да се противопоставям. Просто приех, че от този ден цигарите са изчезнали. Влизах в магазините и когато видех цигари си представях, че това са някакви картинки и нямат нищо общо с цигарите. Видех, ли някой да пуши си представях, че това е фалшив образ и не го мислех. Просто приех за вярно, че цигарите не съществуват вече. И така успях да ги откажа."
Без да знае, тя е използвала една от уникалните техники на Франкъл, да вкараме в ход изборът какво да си представим и как да се чувстваме.
Ако в историята на жената на мястото на пушенето и мисленето за цигарите, сложиш страхът и мисленето за него, как би продължил фантазията?
Искам да обърнеш внимание, че тук няма борба с желанието за пушенето и СПРАВЯНЕ с проблема. Тук просто е отрязан Проблемът.
 

Това, което правиш е противоречиво. В мен възниква въпрос, на който ще се радвам да ми отговориш с едно изречение. Не повече, защото ще отидеш в типичното разфокусиране, само с едно:
Всичко което правиш/обърни внимание/ е насочено към преодоляване на страха. Мислиш за него, викаш го, анализираш го и върху това слагаш техники разни. Въпросът ми е: Как според теб човек може да спре да мисли за страха, докато мисли как да спре страха?

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/
Ето ти го като алгоритъм:
1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/
2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето  и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/
Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две,  взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. 
Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се.
Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
 
 

С риск малко да размия темата ,но ромите винаги съм ги свързвала със следната теория(което съвсем не означава че е така)
Не помня вече чия е теорията и точната последователност ,но според нея както се раждат нови души ,така и голяма част от душите не се връщат отново поне на този етап.Пътят назат към еволюцията на душата се състои точно в обратния вървеж т.е. тази душа която не успява да развие потенциал или по редица други причини трябва да си отиде от този етап на еволюция преминава във все по примитивни нива ,като последния момент е дивите племена и белите петна по джунглите.
Факта че ромите гадаят по вече остарелия начин на ясновидство и методи е факт за стопа в тяхното развитие.
Разбира се че има потенциал и в никакъв случай не са в "краен срок" но тяхното положение на духовно ,физическо и психическо състояние не е развитие.
Голяма част от тях живеят точно стария завет в много точно възпроизводство.

Една част от тези души може би ще прескочат ,но голяма част от тях ,най -вероятно ще продължат назад.
За духовния потенциал винаги се предоставя поле за развитие.

Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.

Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.

Понякога, като чета някоя тема и се питам дали заглавието на рубриката "психотерапия онлайн" не е добре да се смени. Да, в началната тема обясняваме, че тук единствено даваме отговори в консултативна и терапевтична посока, а заглавието е само ориентировъчно. Но все пак... 
Споделям тези си размисли тук, понеже четейки, си казах - "тази жена има нужда от психотерапия. Поведенческа, хипнотична и фокусирана в решения по отношение на натрапливостите, която вече стига до дълбините на съществото ѝ. Но и по-цялостна, по характера," Извинението "нямам пари" в 90 и повече % от случаите се явява рационализация на всъщност липса на мотивация, в която стои оценяване на стратегическата важност на терапевтичната промяна. 
Разказаните случки от детството са ги имали повечето хора. Само допреди няколко години едва ли можеше да се срещне родител, който да не вмени вина, когато види детето да мастурбира или да си играе на "чичко доктор" с друго дете - познаията бяха по-малко. Практически няма дете, което да не мастурбира. Въпросът е, че вие сте реагирала със силна вина и срам, която реакция вече е била предразположена във възпитанието. Както и сте ги задържала. Нещо, което далеч не всеки прави. Сега, както почнах, или се продължава с психотерапия, в която в рамките на минути всичко се вижда ясно, или с общи насоки. След пет минути ще съм зает с това да помагам на оценяващите психотерапията с благодарност. А тук, просто насоки...
Имате характерови предразположености, фиксирали се в секса. Работейки с окр-то ви, вече голяма част от тях се преобразуват до асертивни, себеприемащи, до разширяване на съзнанието до едно прегръщане на сенчиците. А в малко по-продължителен и цялостен психотерапевтичен процес, в работа по характера, се извличат позитивните му потенциали. Ставате щастлив човек! 

Не просто имаме идеи, ние знаем точно какво ти е. Проблемът идва от това, че в това състояние, каквото и да ти кажем, няма да го чуеш, както вече забелязваш от последните си постове и ще подложиш на съмнение всяка наша дума. И ние ЗНАЕМ, че това е част от състоянието ти и губим смисъл и мотивация да обясняваме. 
Друго е да влезеш в кабинета, да видиш психолога/психотерапевта, той да те види и да ти въздейства по начин, който ще предизвика слушане. Това тук не можем да го направим за теб. Отвори и виж има още десетки теми като твоята, папагалско повтаряне на едно и също, което в общи линии звучи така:
- Какво ми има? - питащия
- Тревожен си /хипохондрик, паникьосан, с психосоматични симптоми......./- някой от нас
- Това опасно ли е? - питащия
- Не, просто си в стрес. - някой от нас
- Ама сигурни ли сте? - питащия 
- Да, защото....... - някой от нас
- Дали да не отида на някой преглед? - питащия
- Отиди, но няма смисъл - някой от нас, вече изгубил мотивация за обяснения, след като по - горе е обяснил подробно, но видимо обяснението му не е прочетено или не е асимилирано. Насочва към друга подобна тема. И така 150 теми подред.
- Ама сигурни ли сте? - питащия
- Даааа. - отговарящия.
- И все пак какво ми има- питащия
.................................
Така че, от втория ти пост се разбира, че нищо от това което ще напишем от тук нататък няма да достигне до твоя аналитичен ум, и няма да ти послужи за абсолютно нищо.
Така че, тревожен си, след като си се уплашил. Нямаш отговори за твоя страх и той те лъже, като ти пуска нелогични мисли, които да те държат в напрежение, точно защото са нелогични. Страхът си е свършил работата, разконцентрирал те е, а ти все повече потъваш в тревожността. Трябва ти психотерапевтична помощ. Кратка, но ти трябва.
 
 

1. Има едно златно правило - човек да не започва сексуални контакти на работното си място. Възможно е да намери своя партньор там, но първо отношенията да са дълбоко приятелски и колегиални, после, вън от работното място (тийм билдингът НЕ Е  вън), отношенията могат да се развият, но така, че и двамата да са убедени, че това не засяга професионалните им отношения и работата. 
2. Малко ми е трудно да схвана какви са били сексуалните контакти и как са възникнали, след като няма връзка на духовно ниво. Ако наистина са такива, присъединявам се към Георги Балджиев. 

Да, това е един от началните етапи - етапът на отхвърлянето. Той е след първия - шок. Така, че нормално е да чувстваш всичко това. Следва етапът на пазаренето. Потърси колега, който знае как да те преведе през този процес, работи с реакция на загуба. Всеки един етап има специфика, изговаряне, преживяване на чувства. Застиването във всеки един етап спира човека. Не му позволява да продължи напред в преживяването си. Навремето не случайно е имало ритуали. Традиции. Целта е била живият да се прости, да продължи напред. Днес за съжаление, всичко е каша. Поинтересувай се и виж, какви са традициите ни за 9 ден, 20ден, 40 ден. Всичко има своят дълбок смисъл. Потърси водач.

Честно да ти кажа не познавам човек, който да се е наДживял до момента. Това означава, да се е появил след смъртта си, а това е привилегия на едни други духовни хора. Извращения, психологични обременености , оправдаване на постъпките си с несъществуващи теории, това в момента е хит на пазара на общуването, а ние психолозите само ще наблюдаваме последствията.
Емоционална пустота, заличена ценностна система, липса на здрави приоритети и категорично неумение за Уважение на другия е заляла грамадна част от хората. И това за съжаление изобщо не е смешно. Защото след подобни периоди на наДживявания  , от липсата на духовна, емоционална и телесна хигиена, пораженията за психиката са необратими. 

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

Страхувам се не от това ,че ще ме надживеят много хора ,страхувам се аз да надживея много хора.

Честно да ти кажа не познавам човек, който да се е наДживял до момента. Това означава, да се е появил след смъртта си, а това е привилегия на едни други духовни хора. Извращения, психологични обременености , оправдаване на постъпките си с несъществуващи теории, това в момента е хит на пазара на общуването, а ние психолозите само ще наблюдаваме последствията.
Емоционална пустота, заличена ценностна система, липса на здрави приоритети и категорично неумение за Уважение на другия е заляла грамадна част от хората. И това за съжаление изобщо не е смешно. Защото след подобни периоди на наДживявания  , от липсата на духовна, емоционална и телесна хигиена, пораженията за психиката са необратими. 

Благодаря на всички за подкрепата! Ето че днес съм на фирмено парти на 200 км от дома просто ей така, за да се предизвикам. Преди няколко месеца за нищо на света не бих тръгнала, но сега смятам да предизвикам себе си и да разчупя кръга. Вярвам,че мога!

Честно да ти кажа не познавам човек, който да се е наДживял до момента. Това означава, да се е появил след смъртта си, а това е привилегия на едни други духовни хора. Извращения, психологични обременености , оправдаване на постъпките си с несъществуващи теории, това в момента е хит на пазара на общуването, а ние психолозите само ще наблюдаваме последствията.
Емоционална пустота, заличена ценностна система, липса на здрави приоритети и категорично неумение за Уважение на другия е заляла грамадна част от хората. И това за съжаление изобщо не е смешно. Защото след подобни периоди на наДживявания  , от липсата на духовна, емоционална и телесна хигиена, пораженията за психиката са необратими. 

У-верен. Нека махнем у-то и остава думата верен.Въпроса е, на кого е верен? Подразбира се, че трябва да е верен на себе си.Но, как може да си верен на нещо, което не знаеш какво е? Значи трябва да помогнем на клиента да изгради образа на  ,,себе си,,.Казвам да изградим, не да открием. Когато, ние помогнем на клиента, да изгради този  максимално върховен за него образ, той може вече, да му бъде верен и добие това, което наричаме у-вереност.
Буда минавал през някакво село. Събрали се хора. Били против него и започнали да го хулят. Буда слушал, а след това казал: "Трябва да стигна до другото село на време, затова мога ли вече да тръгвам? Ако сте казали всичко, което имате да казвате, ако сте приключили, в такъв случай мога да тръгвам. А ако имате да ми казвате още нещо, когато мина оттук на връщане ще чакам на това място. Можете да дойдете и да ми го кажете."
Хората били изненадани. Не можели да разберат. Били го обидили, употребили обидни думи. ругали го, затова казали: "Но ние няма какво да ти казваме. Ще те ругаем и обиждаме." Буда отговорил: "Можете да го правите, но ако търсите някаква реакция от моя страна, сте закъснели. Ако преди десет години бяхте дошли със същите думи, щях да реагирам. Но сега се научих как да действам. Сега съм господар на себе си; не можете да ме принудите да направя нещо. Не можете да ме засегнете. Нищо не може да ме засегне, защото познавам собствения си център."
Това познаване на центъра, или това поставяне в центъра, те прави господар. Иначе си роб и си роб на мнозина - не само на един господар, а на мнозина. Всичко за теб е господар, а ти си роб на цялата вселена.
За съмнението- в хода на психотерапията съмнението трябва да бъде заменено с любопитство.
То,трябва да стане, основното чувство, което ще кара клиента  да експериментира нови форми на поведение.

Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.

Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз... 

Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ.
Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.

Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ.
Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.

Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. 
Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. 
Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност.  Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. 
Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. 
Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. 
Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори.