mecholari

Добре, ще задам по друг начин въпросите си. Защо Бог е създал, "допуснал" илюзията Мая, и Елеазар Хараш казва, че спрямо Учителя всичко е степени на невежеството, и Бог ни отнема тези илюзии постепенно, защото Истината е Убиец? И тя не убива само нечистите но и чистите? Но чистите ги възкресява след това. И защо брат Елеазар Хараш казва, че мъдрите са бъркани с добри хора, но те са надраснали святост и грях? Лесно е да се демонизира човек, който някого няма потенциала да разбере.

Кой адрес не се отваря за да му дам ако е необходимо нов линк? Аз кликнах върху това, което си дал и се отваря, но ще му дам пак линк: http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло черно братство#result_start

След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=533&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start Сега въпрос: Какъв е този Учител, който праща учениците си да учат и двете школи? И после ги изпитва? Кой е Той? Да не го подценявате брат Елеазар Хараш, методите за какво ги ползва, за умиране на всякакво зло?

Според мен, България може да стане духовен център, ако учението на Учителя не стане "ортодоксално", не се допусне да се капсулира и бъде превзето "отвътре" и така мистиците да се отделят в отделни групи, които даже да се превърнат в тайни и вместо обединение на братството отново да настъпят времена на разрив и разединение.

Лука 23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Ето например едно мое стихотворение, което съм написал 2008 г. Детски стихотворения В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал… Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия, и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/2663-детски-стихотворения/ И да вземем книгата "Древни Откровения" на Елеазар Хараш от 2017 година, която в момента преписвам за izvorite.com, в темата "Старците": Древен Вътрешен Наблюдател Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара – Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги. Черният Извор е Спасител Черният Извор е Потаен, Мистериозен Спасител. Той извежда съществата от сътворените светове. В Черния Извор злото умира завинаги, същото, както е при Голгота. Голгота е погребението на злото и тъмнината завинаги. Черният Извор е Прасветлината, която поглъща всяка черна енергия, всяка изкривена енергия, за да остави живот само на Чистата Същност. Разрушава черната енергия Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямо разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества, без зло. Изисква Величествена Преданост Черният Извор изисква величествена Преданост към Бога. Черният Извор е умъртвител на всички заблуждения и на хаоса. Дори и боговете са имали пред него Свещен страх. Черният Извор е Древната Голгота. Старците са Го наричали още „Свещеното Място“. Черният Извор има най-древния Поглед. Ако съчетая това и с един осъзнат сън, който съм имал наскоро, мога директно да потвърдя описанието на черната енергия от брат Елеазар. С него съм говорил само веднъж на лекцията му през май тази година, когато беше и първата ни среща на живо, но видно е как разкрива личния ми символизъм. За това стихотворение открих през септември и друго от Словото на Учителя, събрано от съратниците на Елеазар. Книгата „Божественото Учение за достойнството“ на 110 стр. :„Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите“.Е точно този смисъл съм вложил по-горе, в това „Аз съм по-добър е смисъл“, от него няма смисъл.

Брат Елеазар Хараш извежда аспекти на окултното познание, които са свързани с много тънка и дълбока психология. Аз имам около 30 негови книги в книжен вариант, от него и кръга на неговото общество, близките му съратници, с тематични извадки от Словото на Учителя и личното му вдъхновение от връзката му с Учителя. Затова смятам, че например "В Храма на Учителя", том 1, не бива да има човек от братството, който да не я е прочел. Бог обръща всичко на добро за нашето израстване, впряга и злото за Своите планове., за да се научим да различаваме. И какво казва например брат Елеазар Хараш в друга лекция: "Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план. Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно." Иначе тук в сайта съм дал линк към малка електронна библиотека с книгите на Брат Елеазар Хараш: Разбира се първо съм попаднал на неговото разрешение за свободно разпространение във всякакъв вариант и формат, дори и за комерсиални цели на неговите книги, което го определя като безсребърник, обърнат към духовното израстване на читателите. А на най-ниска цена в книжен вариант може да се намерят тук: http://www.knigi-bg.com/category.php?id_category=204

7 октомври 2014 г. ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО ЗЛОТО (лекция 1) ЗЛОТО – продължение (първа идея за размишление) САТАНА (лекция 2) ДЕМОНИТЕ (втора идея за размишление) ДЯВОЛЪТ (лекция 3) ЛЪЖАТА (трета идея за размишление) ЗЛОТО (лекция 1) Да си направим ограждащата формула. Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране. Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“. Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран. Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога. Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения. Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение. В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма. Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре. Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него. Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга. Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания. Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него. Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н. Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата. Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н. Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма. Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това. Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови. ЗЛОТО – продължение (първа идея за размишление) Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове. Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание. Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.) Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло. Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти? Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място. Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“. Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога. Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва: – Не вярвам в Бога, вярвам в природата. Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения: – Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките? – Да. – А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата? Мълчание. – Твоя работа. Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш. Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога. САТАНА (лекция 2) Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите. Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение. Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото. Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят. В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията. Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него. Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени. Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете. Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види. Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство. Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана. Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система. Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие. Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам: Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението. Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания. (Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.) Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях. ДЕМОНИТЕ (втора идея за размишление) Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог. Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава. Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека. Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират. ДЯВОЛЪТ (лекция 3) Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат. Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг. Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога. И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие. Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи. Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите. Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно. Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието. Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той. Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия. Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“. Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена. ЛЪЖАТА (трета идея за размишление) Всяка лъжа е влог в черната каса на злото. Който лъже другите, животът ще го излъже. Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта. Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа. Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете. Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа. Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации. Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове. Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни. Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“ Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари. АУМ Лекцията е от Елеазар Хараш..

Един Божествен План се разкрива на световно ниво в няколко етапа: –Египетски – в Египет, Персия, Гърция и др. Изявява се от учениците на Хермес, Орфей, Зороастър. Този клон има за задача да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос; –Палестински – изявява се от есеите и има изяви в Египет, Палестина, Рим, Англия, Германия и пр. Има за задача да внесе християнството в света; –Български – от Египет минава през Индия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България, откъдето чрез богомилите и техните креации залива цяла Европа и дава мощен тласък на европейската култура. Има за задача да събуди заспалата човешка мисъл, да реализира Христовото учение и да подготви света за идването на Новата Култура на Водолея. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на Новата Култура. Учителят Беинса Дуно Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл 584 стр. Вечерно Упражнение Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи. Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена. Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня. Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя. „Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло. Утринно упражнение Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня. Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло. Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“. Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае. Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат. Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание. След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко. Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина. Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си! Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им. Евангелие от Йоан 1 глава: 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Между другото Григорий е на 74, може вече на 75 години.

Има такъв автор в братството. Той има 45 книги със Осияния по 300 стр, Казва се Григорий Жорж Кьосев, а се е прекръстил на Григорий Ватан. Ватан е древният език, на който Учителя дава песни и формули. Григорий разказва личния си път и своите Богообщения. Аз лично съм му прочел 40 книги но не бих повторил да му ги прочета пак по причини, които нямам желание да споделям. http://neobyatnotogovori.blogspot.com/p/blog-page_12.html http://toyonus.com/01-Bulgarian/07.Osiyaniya ot Elma - knigi PDF i nay-novi/

Според мен, вътрешно усещаш, че времената са много динамични, времето отлита безвъзвратно и трябва да хванем "превозното средство". Самата Земя е един прекрасен космически кораб, който ни носи във Вселената. Тя е живо същество и си повишава вибрациите. И ние трябва да работим върху себе си, за да не останем от общото развитие. Има окултни школи, които казват, че във всяка еволюционна вълна има изоставащи, и ако изостават твърде много могат да останат за друга еволюционна вълна, която обаче ще бъде след милиарди години. И на тях няма да им е приятно това положение, но се налага за да не пречат на останалите. За това в сънищата се явява момента на учене, училище. Да се научиш да бъдеш спокоен е също гигантски урок. Всеки трябва да разреши сам задачите в живота си, уповавайки се на Бога и търсещ Неговата помощ.

Отворете през компютър: https://mega.nz/#F!s34ThKxA!IppE-rB78E1kKEzeDUwSIw

……………………….. Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като пошепна думи на ухото на умиращия, аз забелязвам - пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът. Сега не е въпросът да ви разправям тези неща, но наблюдения съм правил. Това е един закон не механически. Една дума може само да му кажеш на ухото на един човек, на дясното ухо, и да го въздигнеш; може да пошепнеш на лявото ухо едно дума и да го умориш, но ако знаеш как да кажеш думата. „Онези, които чуят гласа ми, ще оживеят", казва Христос. Това не са празни думи. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=all&id=1775&status=1&high=дълги глави Това е извадка от беседа на Учителя. Тя е разширена със следните думи в книгата "В Храма на Учителя" 1 том: Аз съм възкресявал умрели, но ако Ме слушат. Тези, които не умеят да Ме слушат, съм ги сложил във времето. Те са за други времена. Аз знам, че който няма уши да Ме слуша, ще страда повече, отколкото е необходимо. Който не умее да Ме суша, времето го поглъща. Него не мога да го възкреся. Той е погълнат от света. Той много пъти ще умира и ще се преражда, докато Ме познае.

"Отвъд страха" от дон Мигел Руис. Има я в електронен вариант в spiralata.net.

Критиката в учението на Учителя, по принцип е деструктивна. Той казва, че трябва да държим за хората в съзнанието си по една добра черта, защото за това , което се мисли расте и зрее. Мъчна задача е да изнасяш погрешките на хората, и според Учителя, мислейки за тях и по този начин свързвайки се с тях, неизбежно има един процес на "заразяване и окалване". Придобиваш същите недостатъци. А може би те са си вътре в теб, и трябва да изчистиш тяхната проява в собственото си поведение, за да не те "докосват" и от вън. Така знаеш кой си и какъв си , и за какво се бориш. Тогава негативното отношение отвън не би те засегнало. Преди години си говорих с един свещеник, който беше направил ревизия на по-високостоящи от него. И като открил злоупотреби, за награда го понижили в сан. Така че , добродетелни и съвестни хора има навсякъде, и добрата новина е , че Бог проповядва абсолютно на всички. Обаче, Той е скрит, крие се зад всичко, което ни докосва. Не винаги разкрива методите за нашето възпитание. Зад всички същества, които контактуват с нас е скрита Неговата Воля. В Библията например е описан момента на "грабване". Например, Откровение 12 глава 5 стих и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. Така, че не се притеснявай, ако някой някъде те носи. Може да нямаш силата да отидеш там сам. Иначе като легнеш да спиш, ако искаш се ограждай. Има формули от Учителя "Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния."

Този сайт е посветен на Учителя, и според мен какво би трябвало да направи един човек, който в собствената му психика, например тук, конкретно в съновидение ,попадне на символа на числото четири. Би трябвало да потърси всичко казано от Учителя за това число. Аз например имам "Книга за Числата" I и II том, и там попрочетох за символизма на числото. Но например, в ето този сайт: http://petardanov.com/search.php?q=четири&submit=ТЪРСИ+В+БЕСЕДИ&s_type=all може да се търси по ключова дума във всички беседи на Учителя. Така проверявайки символизма се декларира едно сериозно отношение, воля за разбиране и не на последно място доверие към Учителя, което в последствие би трансформирало погледа, виждането, защото всички би трябвало да търсят как Бог вижда нещата. Това е разширяване на съзнанието, а самият Бог е мярката. Човек трябва да признае своето невежество, за да може да върви напред...

То братя Галеви са бившите дупнишки гангстери. Планината срещу Дупница е Рила. За четири животни в Библията има в Езекил 1 глава и Откровение 4 глава. Те не са точно престъпници, даже изричат: Свет, свет, свет Господ Бог Вседържител, който бе, и който е, и който ще бъде! Пробвай да се събудиш в съня и да се избавиш от насилието. Може да те понесат към планината, а не обратно. Енергията на съществата е плашеща и предизвиква дискомфорт, защото са силни, но ако привикнеш, сънищата ще се видоизменят. Това със езика и дъската, поканват те да учиш, но техния език е малко различен. Пробвай да изпаднеш в безмълвие и тишина. За да направиш плавен преход, необходимо е да се упражняваш и "наяве".

Когато сме в осъзнато сънуване, това реално е продължение и надграждане на осъзнаването. Висшите същества ни прожектират филми, в които можем да осъзнаем свои недостатъци. И да, по реакциите ни изпитват. Това е напътствие върху неща, които сами все още нямаме реална представа, полигон на изява на подсъзнанието, което по малко така се осветлява и се формира свръхсъзнанието. Така че процесът е на очистване, което може да се нарече изчистване на кармата. Защото човек е отговорен за всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Освен това осъзнатото сънуване спада и към понятието "Будност на съзнанието на ученика", тъй като е свързано и с със съхранение на личната енергия от паразитиращите същества, които проникват и в сънищата. Ученикът через личен опит се научава да различава влиянията, кое от къде идва, какво представлява той всъщност, Божественото вложено в него, и привнесеното от низшите същества. Например ако останеш смел,тих, невъзмутим пред картината на един сън-филм-кошмар, това е съхранение на личната енергия и сила, която именно е в основата на по-дълбокото осъзнаване и навлизане в други светове. Защото не можеш да навлезеш във висши светове ако във тебе не присъстват мир, покой, тишина и хармония. Разбира се отчасти можеш да бъдеш въведен там преди да си готов, за да се подготвяш оценявайки какво е да бъдеш там.

Легенда за Свещените сълзи Било в стари времена, когато Великият Дух, Когото тогава наричали Великият Уахори, повикал трима от своите Избрани Шамани и им казал да Го последват. И тримата умеели да чуват Неговия глас. Великият Уахори вървял отпред, а тримата Шамани го следвали отзад. Извървели те дълъг път и се чудели какво ще им покаже Великият Уахори. И накрая той се спрял и им показал едно странно Цвете, каквото те не били виждали. Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Виждали ли сте някога това Цвете? — И тримата Шамани казали: Не, никога не сме го виждали. — Тогава Великият Уахори казал: Това Цвете се нарича Аханур. Тези, които го познават отвътре, го наричат Цветето на Мъдростта. — И тогава Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Ако искате да имате Цветето Аханур, трябва да Ми кажете кой е най-правилният начин за отношение към него. — И обърнал се Великият Уахори към първия Шаман и го попитал за неговия отговор. Шаманът казал: Ще проуча много внимателно Аханур и ще потърся в него изцеляващите сили, защото моето племе е болно. — Дошъл ред на втория Шаман и той казал: Аз само ще наблюдавам красотата на Аханур и ще му се радвам до края на дните си. — Дошъл ред на третия Шаман и той казал: Аз бих заживял заедно с Аханур и бих наблюдавал как Аханур се радва на живота, защото в Аханур е скрита по-голяма радост от моята. — Тогава Великият Уахори повикал Авал Мавара и му казал: Покажи на Моите деца какво е твоето отношение към Аханур. — И застанал Авал Мавара на колене пред Аханур и от очите му потекли кристални сълзи. — И тогава странното Цвете проговорило: Само на Свещените сълзи аз разкривам Тайната на Великия Уахори. Само който има Свещени сълзи, само той може да има скритата Мъдрост на Аханур, защото само Мъдростта има Свещени сълзи. — И тогава Цветето Аханур се превърнало в Слънце и се скрило отвъд планината. Там то щяло да чака човека на Свещените сълзи. Колко време щяло да мине, не се знае, докато се появят Ш амани със Свещени сълзи на Дълбоко Преклонение пред Великия Уахори. Там, където има Свещени сълзи, човекът не съществува. Съществува само чистият Дух, на който единствено може да бъде поверена Свещената Мъдрост на Великия Уахори. АВАЛИРА — Книга на Мъдрите Индианци 135

Предание за Ал Мохайра Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат.Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взррив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън. Първият Старец Предание за Върховното Страховито Съвършенство Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото и думите ги е нямало, те на били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайносттта. После потайно е създало Трона. И преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Великото Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие. Първият Старец Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Предание за Амариха Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. – И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тази друга висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му. Вторият Старец Азавот Махария Предание за пътя на търсача Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена към Истината, защото Той е цялата Истина. И тази Истина ни е начертала замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на Боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи. Вторият Старец Азавот Махария Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен. В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли?“ Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено . Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени. Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа!“ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем. http://petardanov.com/index.php/topic/210-5-14-будност-на-съзнанието-на-ученика/#gsc.tab=0

135. Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е наречен „жената“ или „съпругата“, „Царицата на Божествения Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане, ...Малкут се нарича „Долната Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога... Малкут, също като Бина, е от една страна, „огледалото“, а от друга, „призмата“ на Божественото излъчване. Малкут отразява влиянието на „Царя“ извън причинното единство на сефиротите и по такъв начин създава Космоса, а в космичното проявление Малкут се спуска като вродено Присъствие в сътвореното същество, с цел да го свърже с неговия Свръхсетивен източник. „Царицата на Божествения Цар“ – това е Етерът, който има качествата на универсалната приемственост. Той е създаден, за да приема. Това приемане е вечната субстанция на Бога и тази субстанция е наречена „Царицата“. „Долната Майка“ съществува като причина, която образува всичко това, което е прието от „Царицата“. Тя се явява причина, която поражда следствия. Тайната на „Девицата“ е тази, че тя си остава неземна и непознаваема. Тя не е свързана с причините и последствията, защото тя остава да живее в своята несътворена Същност. „Девицата“ се явява като „Дъщеря“, която е независима от материята на причините и последствията. Шехина се явява това висше Присъствие на Бога, в което причините и последствията се сливат и взаимно се разтварят едни в други. Вследствие на това се явява реалното Присъствие на Бога, което е освободено от причини и което, въпреки всичко, е несътворено. Малкут, в своята пълнота, това е изявата на Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствено може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът на навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към непознатото. По този път Малкут започва да се образува в теб и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват в теб чрез Единия. Из "Универсалния смисъл на Кабала" от Лео Шая и Елеазар Хараш