mecholari

Който прави хубавите плодове. Той е. Тия плодове са Негови. Те са излезли от Неговото сърце, от Неговата душа. Той ги е направил. Казваме, това дърво ги роди. Дървото е само проводник. Всички хора са проводници на ония хубавите мисли и желания, които идат от Него. Всичко онова хубаво е от Него. То е навсякъде. Казваме: Къде е Господ? В хубавите плодове. Къде е Господ? В онзи хубавия, честния поглед. В онова благородно сърце, Бог е в светлия ум, в онази благородна душа, в онзи благороден помисъл. Всеки човек, който ви приема добре, там е Господ.
..………………………………..
А пък онзи човек, който има знанието, той би си направил една дреха от слънчеви лъчи. Вълна има доста, която иде от слънцето. Онзи човек, който има знания, ще събере своята храна от слънцето и въглища няма да ходи както сега да чака, да му дадат. Ще събере доста гориво от слънцето. Тя ще бъде енергия без дим. Туй е бъдещето, дим няма да има, караница няма да има. Дългове няма да има. Смърт няма да има.
https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=3627&status=1&high=Слънце храна#result_1671029
 

„Енергията, която нашето Слънце получава от Централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце и сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство, и оттам, по известни пътища, се връщат пак на Слънцето. Последното, от своя страна, ги препраща към Централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от Централното Слънце. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля Централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. ”(В Царството на Живата Природа › „Влиянието на слънчевата енергия”)
 
 

„Бялото Братство ще вземе надмощие в света.
Главното ядро на Шестата раса ще се състои именно от тези Бели Братя, които ще дойдат отгоре. Разбира се, ще има и от сегашните хора, които са по-готови.
Избраните от всички народи ще преминат в Шестата раса. Тогава ще се говори за Братство и Любов. Сега бялата раса е на силата, на параходи, самолети и пр. Никога светът е нямал такива разрушителни сили, както бялата раса. А Шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне ще има време. Шестата раса постепенно приготвя условията за побратимяване. Сега се полагат основите, гради се.“
(из „Разговори с Учителя“)

Който прави хубавите плодове. Той е. Тия плодове са Негови. Те са излезли от Неговото сърце, от Неговата душа. Той ги е направил. Казваме, това дърво ги роди. Дървото е само проводник. Всички хора са проводници на ония хубавите мисли и желания, които идат от Него. Всичко онова хубаво е от Него. То е навсякъде. Казваме: Къде е Господ? В хубавите плодове. Къде е Господ? В онзи хубавия, честния поглед. В онова благородно сърце, Бог е в светлия ум, в онази благородна душа, в онзи благороден помисъл. Всеки човек, който ви приема добре, там е Господ.
..………………………………..
А пък онзи човек, който има знанието, той би си направил една дреха от слънчеви лъчи. Вълна има доста, която иде от слънцето. Онзи човек, който има знания, ще събере своята храна от слънцето и въглища няма да ходи както сега да чака, да му дадат. Ще събере доста гориво от слънцето. Тя ще бъде енергия без дим. Туй е бъдещето, дим няма да има, караница няма да има. Дългове няма да има. Смърт няма да има.
https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=3627&status=1&high=Слънце храна#result_1671029
 

Притчи 23:26
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Лука 2:19
А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си. Лука 2:51
И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
 
УПРАЖНЕНИЕ 1: Дишане на Любовта
Това е специално разработена техника, която позволява да се настроим на Канала на Божествената Любов, източник на Храната на Боговете. Аз наричам този метод "Медитация на Дишането На Любовта" Изучете схема 4 и следващите указания.
Упражнявайте се всяко утро и всяка вечер не по-малко от 5-10 минути, до тогава, докато не усетите, че целите сте пропити с любов, и всичките ваши действия изхождат от любовта. Отначало изпълнявайте долната медитация всяко утро, след това в течение на деня (винаги когато имате възможност), и след месец (или малко повече) ще усетите резултат.
1 Първа стъпка: Представете си в себе си лъч от чиста любов, влизащ от сърцето на Божествената Майка във вашата сърдечна чакра.
2 Втора стъпка: Дълбоко вдишайте тази любов повтаряйки "Аз съм Любов"- продължавайте да повтаряте тази мантра искрено.
3 Трета стъпка: Издишайте тази любов от своето тяло, повтаряйки искрено "Аз Обичам", и си преставете, че всяка ваша клетка се напълва с тази любов и се излива от вашето аурично поле във външния свят.

Едновременно се обръщайте към себе си с думите "Аз те Обичам, Аз те Обичам, Аз те Обичам" до тогава, докато не почувствате леки убождания по цялото тяло.
Това упражнение ще направи вашите клетки и атоми по-възприемчиви към чистата любов на Божествената Майка, а също усилва вашето Божествено Сърце и вашата способност да привличате и излъчвате любов. Едновременно с това то ще изведе модела на вибрациите на вашия мозък от зона Бета- Алфа в зона Тета- Делта.
Тази техника е великолепна още и за това, че помага да усетим състраданието към хората, към които изпитваме неприязън и които осъждаме. Тя също ни помага да свалим всичките свои маски и прикрития и да видим какви сме в действителност.
Безусловно вие можете да се убедите в ефективността на този метод само от собствен опит. Както вече се е говорило в много книги, при повечето прости дихателни техники се използва мантрата "Аз съм Любов" или "Аз Обичам", което помага да се успокои, според изразяването на индийските йоги, нашия подскачащ ум - маймуна. Подобни техники ни помагат да станем по-събрани и съсредоточени. На много хора не им се отдава да се съсредоточат на своето дишане за повече от минута или две, след което те се улавят за мисли за работата, за покупките или за още нещо. Но, ако не се научите да контролирате вашият ум, вие няма да можете да се настроите на Канала на Божественото Хранене. Това е необходимо предварително условие за достигане на вътрешното и външното поле. Особено това касае до жителите на запада, не привикнали към покой и тишина.
Джасмукин
Въпреки, че вече засегнахме тази програма в другите книги, повтарям я отново, защото тя играе важна роля в поддържането на потока на Божественото Хранене. Този код на програмиране се използва за стабилизиране на нашето тегло, след като сме се отказали от употребата на физическа храна, а също и за поддържане на тялото в хармония на всички нива. И независимо от това, храним ли се с твърда храна или не, този код неутрализира клетъчната ни памет за миналите животи. Той също помага да се преодолее ограничеността на нашето възприятие за обкръжаващия ни свят.
Това кодиране трябва да се извършва всеки ден, и то включва искреното повтаряне на следващата мантра: "Съвършено Здраве, Съвършено Равновесие, Идеално Тегло, Идеален Облик - СЕГА" По време на повторението събирайте пръстите в мудри, съединявайки поред всеки от пръстите с палеца.
Храна на Боговете Джасмухин

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Кликате върху книжката и сваляте.

Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно.

Концентрация
 
   Първото нещо, което трябва да практикуваме, е фиксирането на мислите ни върху някоя идея, без да има позволяваме да се отклоняват. Това е много трудна работа, но тя трябва да бъде постигната поне до известна степен, преди да е възможно да осъществим по-нататъшен напредък. Мисълта е силата, с която си служим при изграждане на образи, картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием съвършен контрол над нея, така че произвеждането да не е необуздана илюзия, предизвикана от външните условия, а истинско въображение, родено отвътре, от духа (виж Диаграма 1 – част I ).
   Скептиците ще кажат, че всичко е въображение, но както казахме преди, ако изобретателят не беше в състояние да си представи телефона и т.н., днес ние не бихме разполагали с тези неща. Неговите представи отначало не били  напълно верни и точни, иначе изобретенията биха били съвършени още от самото им създаване. Нито пък и въображението на зараждащата се окултна наука било вярно отначало. Единственият път да бъде направено то вярно е посредством непрекъснатото практикуване ден след ден, упражнявайки волята да държи мисълта фокусирана върху някой предмет или идея, която изключва всичко друго. Мисълта е голяма сила, която сме свикнали да пилеем, като ѝ позволяваме безполезно да тече, както водата тече над една пропаст, преди да бъде впрегната да движи воденични колела.
   Лъчите на Слънцето, разпръснати по цялата земна повърхност, произвеждат умерена топлина, но ако само няколко от тях се фокусират с лупа, те са в състояние да произвеждат огън във фокусната точка.
   Мисловната сила е най-мощното средство за придобиване на знание. Ако тя се концентрира върху някой предмет, ще прегори всички препятствия и ще разреши проблема. Докато пилеем мисловната си сила, тя е с малка полза за нас, но когато сме подготвени да се ангажираме с обуздаването ѝ, всичкото знание е на наше разположение.
   Често чуваме да се провикват надменно: „Аз не мога да мисля за сто неща наведнъж“, когато в действителност те точно това правят и то причинява безпокойството, от което се оплакват. Хората постоянно мислят за стотици неща покрай интересуващите ги в даден момент. Всеки успех би бил постигнат чрез постоянно концентриране върху желаната цел.
   Това е нещо, което стремящият се към по-висш живот положително трябва да се научи да прави. Няма друг път. Отначало той ще констатира, че мисли за всичко друго под слънцето вместо за идеала, върху който е решил да се съсредоточи. Но той не трябва да се обезкуражава. След време за него ще е по-лесно да успокои чувствата си и да обуздае мислите си. Постоянство, постоянство и винаги ПОСТОЯНСТВО – най-после ще победи! Без това обаче не може да се очаква някакъв резултат. Ще бъде безполезно да се правят упражненията две-три сутрини или седмици и после да бъдат изоставени за също толкова време. За да бъдат резултатни, те трябва да бъдат извършвани неотклонно всяка сутрин.
   Може да бъде избран всеки предмет според характера и умственото убеждение на стремящия се, щом той е чист и умствено повдигнат. За някои може да послужи Христос, други, които обичат особено много цветята, могат да вземат някое от тях като обет на концентрация. Предметът не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всички подробности. Ако сме избрали Христос, необходимо е да си представим един истински Христос с благородни черти, с живот в очите и израз на безкрайна мекота и състрадание. Необходимо е да изградим жива идея, не статуя. Ако сме избрали цвете, трябва да вземем семето във въображението си и като го заровим в земята, да фиксираме ума си върху него, като пред умствените си очи виждаме то да се разпуква, пускайки своите коренчета в земята по спирала. От главните разклонения на корените ние наблюдаваме да се явяват малки коренчета, които се разклоняват във всички направления. Тогава стеблото започва да покарва и се отваря нагоре, пробивайки своя път през земната повърхност и явявайки се над нея като малко зелено стъбло. То расте и ние го виждаме вече като фиданка, малка клонка израства от главното стъбло, расте, укрепва и се разклонява. От клончетата покарват дръжки с пъпки и ги виждаме да се разпукват в листа. Тогава се явява пъпка на върха. Тя става голяма и се разпуква, като червените листенца на розата се появяват изпод зелените. Тя се разтваря във въздуха, изпуска великолепен аромат, който летният зефир донася до ноздрите ни, като леко полюлява красивото творение пред умствените ни очи. Само когато си „въобразяваме“ по такъв ясен и добре очертан начин, ние влизаме в духа на концентрацията. Неясни, слабо подобия са безполезни.
   Пътувалите в Индия разказват за факири, които им показвали семе, посаждано и израстващо пред очите на удивените присъстващи, като давало и плод, от който те вкусвали. Това е извършено посредством толкова силна концентрация, че картината ставала видима не само за факира, но и за наблюдаващите. Публикуван е случай, при който членовете на научно общество видели удивителни неща да стават пред очите им, като при това била изключена всякаква възможност за фокусничество. Опитите на фотографите да фотографират видяното, не се увенчали с успех. Върху фотографската плака нямало никакъв образ, защото нямало материални, конкретни предмети.
    Отначало картините, които стремящият ще изгражда, ще бъдат само неясни и бледи подобия, но след време той ще може посредством концентрация да създава много по-реален и жив образ от нещата във Физическия Свят.
   Когато стремящият се е станал способен да образува такива картини и е успял да задържа ума си върху така създадената картина, той ще може да се опита да изостави картината внезапно и не допускайки в ума си нито една мисъл, да чака да види какво ще се яви в празнотата.
   Дълго време може би нищо няма да се появи и стремящият се трябва много да внимава да не създава сам видения. Ако продължава неотклонно и търпеливо всяка сутрин, ще дойде ден, когато на мястото на изоставената картина пред вътрешните му очи като светкавица ще се разкрие Светът на Желанието. Отначало това може да бъде само като проблясък, но то е предвестник на онова, което ще дойде по-късно.
 
 
Из раздел „Методи за придобиване на знание от първа ръка“, Космогонията на Розенкройцерите от Макс Хайндл.

Един Божествен План се разкрива на световно ниво в няколко етапа:
–Египетски – в Египет, Персия, Гърция и др. Изявява се от учениците на Хермес, Орфей, Зороастър. Този клон има за задача да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос;
–Палестински – изявява се от есеите и има изяви в Египет, Палестина, Рим, Англия, Германия и пр.
Има за задача да внесе християнството в света;
–Български – от Египет минава през Индия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България, откъдето чрез богомилите и техните креации залива цяла Европа и дава мощен тласък на европейската култура.
Има за задача да събуди заспалата човешка мисъл, да реализира Христовото учение и да подготви света за идването на Новата Култура на Водолея.
Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на Новата Култура.
Учителят Беинса Дуно
Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл
584 стр. Вечерно Упражнение
Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи.
Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена.
Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня.
Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя.
„Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло.
Утринно упражнение
Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня.
Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло.
Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“.
Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае.
Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат.
Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание.
След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко.
Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина.
Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си!
Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им.
Евангелие от Йоан 1 глава:
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Nastty,  а аз ти препоръчвам никога да не губиш детето в себе си. Защото казано е "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Това е  едно състояние на доверие, сега се учиш да се доверяваш на Силата, че ще те отведе към добър край. А след време ще започне, когато се сприятелите достатъчно, да ти изпълнява желанията...

Нямам си идея за мак. Преди време си бях свалил безплатна версия на ЗЕТ - програма на един руснак. Беше много добра: http://zaytsev.com/downloads.html
Предполагам, че става и за мак.

Да познаем и осветим демона в себе си. Да си прегърнем тъмната страна. Тогава сме цялостни. НО е важно да турим демона в услуга на Господа. Тогава вече сме победили.
И не е нужно да се съдим, а да разбираме във всеки момент кой се проявява чрез нас, та да го направляваме.

Библия
2 Коринтяни 12:7
А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
Аз срещам Някои разправят за религиозна опитност. В какво седи тази опитност? Някои християни имат дълбока опитност. Апостол Павел се оплакваше, че имал един демон, който го мъчел в плътта му. Три пъти се молил на Господа да му отмине. От невидимия свят му казали: Този демон ще върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде. Но туй да се отнеме от тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му са дадени, че да не се възгордее. Този дух му турили там, да го държи в едно средно състояние. Да се не възгордява.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=2695&status=2&high=демон#2result_291351

Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"
http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&s_type=beseda&id=929&status=1

Не виждай лошото в хората, защото ще го натрупаш в себе си и то ще стане голяма сила в твоя живот. А който не може да трансформира тази натрупана сила, той няма да може да оцелее.
Истинското око прониква в нещата, забелязва всичко, но възприема само фината реалност, само духовната реалност. Тук се прави разлика между забелязване и възприемане. Злото можеш да го забелязваш, но не го възприемай и не го подхранвай, това е основно правило в учението. От окултна гледна точка, буден е само този ученик, който възприема Божествения живот и го предава и на другите. Да виждаш лошото и да го подхранваш, това е качество на мрака и на неговите синове. Когато виждаш красивото, ти започваш да навлизаш в едно от невидимите полета на духа. Искам да кажа, че една от задачите на ученика е да проникне в неизвестното битие и да се докосне до аромата, наречен еликсира на живота.
~~Елеазар Хараш
4.07.1996
Лекция:Окултните отношения.
Книга : ПЪТ БЕЗКРАЕН Лекции 7-ми том стр. 61

Иска ми се да обърнеш внимание на състраданието . А ето и мое мнение за неговата полезност .Всеки нарушен конфорт , всеки дисбаланс , можем да кажем че е страдание ..Имайки това ,като звънче на ухото , можем  лесно да разпознаваме страданието у другите . Тогава защо да не им съчувстваме ? Това отношение се основава на  вяра във връзката с Бога . Вяра и тъсене на божественото във всеки .Умението да състрадаваш е изблик на вътрешна сила . Най малкото няма да съжаляваш че не са те разбрали

Искам.
Иначе преди време ползвах много една формула от Учителя: "Искам да изгладя всички спорове и недоразумения, които са възникнали между мен и Бога, както и между мен и ближния ми и да върша Волята Божия". Тъй като акцента е между мен и Бога, първо с Него трябва да си оправиш отношенията, а това с ближния, не всеки ти е ближен, изобщо другите са свободни да се изявяват такива каквито са, изобщо когато се занимаваш с недостатъците на хората и тяхната нечистота, сам се цапаш и трябва след това да се чистиш (а днес на лагера на Рила беседата се акцентира върху чистотата). Изобщо общуването е проблематично, защото хората изкривяват информацията, а отклониш ли се и на една сто милионна част си вън от разбирането. Снизходителен, снизходителен, до къде и с кого? Не и със себе си...

От моя гледна точка трябва да се разглежда етимологията на думите. В „Смирение“ главната морфема е „мир“, с мир. Това описва вътрешно психично състояние, което предполага липса на смущаващи емоции като гняв, раздразнение, съзнанието е успокоено и възприемащо, отворено за нови знания. Т.е. пъпката разцъфтява пред светлината и топлината на Учителя, Той е като Слънце, което храни съзнанието и чашката на цветето се обръща към Него за да възприема. А кокичето навежда глава за да предаде енергията на възраждащата се земя в жертва да не си вири главата, въпреки че първо се ползва от Светлината. НО сега езикът ми се превърна в метафоричен, а важно е самото Слово като Учител. Очистването на Словото е съществено важно, неговото възприемане и интерпретация. Ако въздействието му е умиротворяващо „с мир“ и вкарва съзнанието в състояние идентично с това на Автора, Учителя, значи преобразованието е извършено, смисълът е схванат, психическото състояние е предадено. От друга гледна точка смирението е ограда, която запазва вътрешното ти състояние незасегнато от външните думи, условия и щения на агресивните, изпълнени с тежки психизми източници на говор, които като плевели се опитват да душат вътрешния ти мир, за да предадат това което излъчват като „себе си“, чувство, емоция мисъл и състояние. Защото не е важно това което се случва, а как го изживяваш. Някои сега ще се хванат и изпълнят „изживяването“ с негативна конотация, защото ще го изиграят на „безпристрасни“, „неемоционални“, но „смирението“ е да позволиш да изпиташ за известно време и смущаващи чувства, емоции но в крайна сметка да се върнеш в централното си основно състояние, „вътрешния мир“. Учителя дава такава формула да си я повтаряш „Аз имам вътрешен мир“.

Обещах на nastty, но разбира се в долните редове може да няма нищо, което тя вече да не знае. Това е свободен превод от Английски:
Запомняне на сънища, Джим Куик
   Сънищата са недооценена привилегия. Когато говориме за човешкия мозък – вие се учите цял ден. И докато спите обработвате тази информация и решавате проблеми. Подсъзнанието не спира да работи докато спите. То продължава да работи върху проблемите и иска да ги разреши.

   Нашият модерен свят е пълен с култура , изкуство, литература , изобретения, които са измислени по време на сън. Например „Вчера“ на Бийтълс е сънувана от Пол Макартни, както и Мендалеевата таблица от Мендалеев, „Франкейнщан“ също, шивашката машина и др. Пълно е с такива примери. Въпроса е какво сънувате вие през нощта и какви проблеми решавате по време на сън? Проблемът е, че се събуждате и ги забравяте. И сега ще ви дам шест ключа как да запомняте сънищата си. Не е нужно е да използвате всичките шест. Запомнете думата “Dreams”. Както обикновено това е акроним.

    D е decide , т.е. „вземи решение“. Искам да решите предварително, че ще запомните сънищата си. Това важи всъщност за всичко, което искате да запомните. В решението има много сила.

    R-то е record, записвайте ги, имайте си дневник за сънища. Дръжте дневника си до леглото и имайте винаги под ръка химикалка и лампа. Самото записване се отчита от мозъка, че това е нещо важно. Може да записвате и гласово, на компютър или диктофон.

    E –то е eyes, какво имам предвид пред „очи“. След събуждане дръжте очите си затворени, защото когато ги отворите, навлизат всякакви разсейващи неща и изместват съня. Припомнете си го в това положение.
    А – afirmations, са потвърждения, тук става въпрос за вътрешния диалог. Той ни е полезен някога, понякога не и умът ви винаги подслушва вътрешния диалог. Затова ежедневните ви потвърждения трябва да бъдат от типа: „Аз имам мощни сънища, силни сънища“ или „Аз ще запомням сънищата си“, или когато става въпрос за осъзнато сънуване, за да можеш да управляваш сънищата си, което е невероятно, защото можеш да изживееш прекрасни фантазии и научиш много нови неща, докато тялото ти и ума ти почиват. Това, което искам да направите е, да затвърдите, че ще имате вдъхновяващи силни сънища, които ще служат на по-висшето ви „Аз“, които ще си спомняте и още каквото пожелаете като формула и затвърждение. Тези формули работят, защото като тръгнете с определена нагласа към нещо , преди да си легнете, като например „да стана по-рано утре“, или „трябва да стана в 5“ и се събуждаш в 4:58 преди алармата, това се случва защото сте поставили силна нагласа предварително.

   Един от начините, да се научите да сънувате съзнателно е през деня да се питате често „това сън ли е?“, и този въпрос ще изскочи и докато спите, и ако отговорът е „да“, значи сънувате съзнателно.

     M e manage , „управление“ и тук става въпрос на управление на спането, защото не можеш да имаш никакви сънища, ако не спиш. Не използвайте електронни устройства час – два преди лягане. Спете в хладна и тъмна стая. Един от любимите ми методи за управление на съня е да медитираш преди да заспиш.

    S – Share , да споделиш сънищата си, защото когато споделяте сънищата си с други хора, създавате усещането в себе си, че това е нещо важно. Така става по-лесно запомнянето им, защото това се превръща във фокусна точка на вниманието.

 Поздрави за довиждане.

От моя гледна точка трябва да се разглежда етимологията на думите. В „Смирение“ главната морфема е „мир“, с мир. Това описва вътрешно психично състояние, което предполага липса на смущаващи емоции като гняв, раздразнение, съзнанието е успокоено и възприемащо, отворено за нови знания. Т.е. пъпката разцъфтява пред светлината и топлината на Учителя, Той е като Слънце, което храни съзнанието и чашката на цветето се обръща към Него за да възприема. А кокичето навежда глава за да предаде енергията на възраждащата се земя в жертва да не си вири главата, въпреки че първо се ползва от Светлината. НО сега езикът ми се превърна в метафоричен, а важно е самото Слово като Учител. Очистването на Словото е съществено важно, неговото възприемане и интерпретация. Ако въздействието му е умиротворяващо „с мир“ и вкарва съзнанието в състояние идентично с това на Автора, Учителя, значи преобразованието е извършено, смисълът е схванат, психическото състояние е предадено. От друга гледна точка смирението е ограда, която запазва вътрешното ти състояние незасегнато от външните думи, условия и щения на агресивните, изпълнени с тежки психизми източници на говор, които като плевели се опитват да душат вътрешния ти мир, за да предадат това което излъчват като „себе си“, чувство, емоция мисъл и състояние. Защото не е важно това което се случва, а как го изживяваш. Някои сега ще се хванат и изпълнят „изживяването“ с негативна конотация, защото ще го изиграят на „безпристрасни“, „неемоционални“, но „смирението“ е да позволиш да изпиташ за известно време и смущаващи чувства, емоции но в крайна сметка да се върнеш в централното си основно състояние, „вътрешния мир“. Учителя дава такава формула да си я повтаряш „Аз имам вътрешен мир“.