-
Общо Съдържание
3029 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
359
д-р Тодор Първанов's Achievements
Статус Обновяване
Виж всички обновявания по д-р Тодор Първанов
-
Здравейте, д-р Първанов!
Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не случайно съм ги формулирала е в няколко подточки.. ще ги копирам тук така както съм ги описала преди по малко от час.
страх от смърт
страх от полудяване и загуба на контрол върху себе си и ситуацията :
- чувам дума в разговора, която ми напомня за нещо. но не се сещам какво точно и това ми създава страшен дискомфорт, страх и ми се свива корема.. сещам се от къде ми е позната думата или ситуацията и пак не съм на сто процента спокойна (аз мисля, че това е един вид проверка дали мозъка ми мисли правилно и ако не се сетя изпитвам ужас, че полудявам или че не мисля нормално)
- съзнанието ми ме връща в някакви спомени, които по необясним начин ми напомнят за някаква от сегашните ситуации, което ми носят ужасна тревожност и страх без причина... сякаш изпитвам нещо като дежа ву .. но е свързано със страшен дискомфорт все едно ми се случва нещо ужасно ...
- много често проверявам дали всичко, което ми казват съм го чула нормално и правилно и питам за втори път приятеля ми да ми повтори за да съм сигурна, че не съм чула грешно.. всеки един звук или шум се питам нормален ли е дали пък не го чувам по различен начин от останалите.. сякаш на моменти думите ми отекват в главата или си ги повтарям в ума.. което също ми носи огромна тревожност все едно най-лошото нещо ще ми се случи.. трудно е да се определи, но е нещо като чувство за нереалност, като анализирам всяко едно нещо виждам ли го и чувам ли го по нормалния и правилен начин
- преди няколко дни изпитвах ужас и страх да не загубя контрол да нараня някой от близките ми (това ми се е случвало и преди 3 години и половина) осъзнавам, че съм добър човек и не бих го направила, но ме е страх от самите мисли и не мога да се отпусна и да ги приема, че са фалшиви
- от един месец ми е още по трудно да се концетрирам, защото когато се отпусна, забравя или разсеям от тревогите, сякаш ума ми ги изкарва на повърхността и отново изплуват.. и всичко, което чуя, сякаш ме плаши отново без причина.. точно поради причината, че се питам дали го чувам нормално и дали го възприемам нормално и дали не съм луда.. когато съм в разговор и съм по ангажирана, не изпитвам чак такива отрицателни емоции, но когато примерно се опитам да гледам телевизия и нищо не ми грабва така на сто процента съзнанието, че да спрат тея мисли и страхове.. непрекъснато в мен стои едно съмнение и мнителност дали съм нормална или дали не полудявам... това ми е най-големия страх даже може би много по голям от този да умра..
- Паник атаки преживявам доста често.. въпреки, че тях умея да ги контролирам вече по добре тъй като всичко друго, описано горе ми се е появило скоро или е отшумявало преди.. но паник атаките са ми от 9 години..
- Ужасно ме е страх от шизофрения.. таа въпроса ми е изкривено ли ми е мисленето или всичко, което се случва е на базата на моето голямо внушение?