д-р Тодор Първанов

Нетрадиционен въпрос - нетрадиционен отговор:

. Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много.






А, кой знае, може би щях да променя света



Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.





Анонимен автор

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор.



По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката.

Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си.

Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно.

Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях.

Както виждате разликата е огромна.



Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности---

Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ.



Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена.



Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека.

С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор.



По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката.

Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си.

Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно.

Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях.

Както виждате разликата е огромна.



Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности---

Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ.



Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена.



Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека.

С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.

Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха.

Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов-

„Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/

При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация.

При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си .

Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им.

Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило.

Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха.

Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов-

„Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/

При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация.

При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си .

Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им.

Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило.

Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха.

Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов-

„Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/

При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация.

При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си .

Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им.

Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило.

Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха.

Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов-

„Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/

При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация.

При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си .

Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им.

Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило.

Шанса при наследствена обремененост с един родител не е 10%, четири процента е. Това е наистина малка вероятност. За всички други тя е 1%.

Много интересни въпроси, ще се опитам да им отговоря.

Цитат: Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам."

Не знам какво се разбира под фатално, но във всеки случай не е никак полезно за която и да е връзка. Част от проблема е, че човек с ниско самочувствие не само привлича, но и активно избира хора като себе си. Той подсъзнателно избягва връзка с човек, който има добро самочувствие и дори когато такъв се опитва да установи връзка, си намира оправдание да я избегне. В редките случаи, в които започне една такава връзка, , с голяма вероятност тя е обречена на провал. Причината е следната - човека с ниско самочувствие, който не се харесва, знае това и когато е харесан от другия, най – често реагира по два начина:
- Отказва да приеме, че е харесван заради това, което е. Започва да си мисли, че другият е с него поради други причини - пари, власт или каквото и да е. Това, разбира се, не го прави щастлив. Често се появява и ревност - щом аз не съм хубав-а( или друго), той ще си намери друг а мен държи само заради изгодата.
- Приема, че е харесван, но мисли, че това е грешка, заблуждение и непрекъснато се стреми да се преструва, само и само да угоди на някаква въображаема представа за това какво хресва партньора му. Всъщност той играе роля и не е себе си. Рано или късно това уморява, защото страхът, другият да не разбере заблудата и го остави, е голям. Тук идва и опита другият да бъде контролиран, да бъде само с него, да не ходи никъде, защото може да срещне по – добър.

В първия случай човека ревнува, но не е толкова уплашен –той знае, че все пак облагата задържа партньора при него. Докато във втория случай страхът е водеш, не ревността. Последствието и от двата вида поведение е разпадане на връзката.

Цитат: Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните?

Разбира се има и други фактори, но сама разбирате каква е неговата роля. Ниското самочувствие и на двамата в една връзка я прави нещастна, но и много стабилна.


Цитат: После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам."

Ниското самооценка на човека се формира в процеса на възпитанието и причина за това са родителите, но тук не може да се говори за вина, защото всеки пълнолетен човек има избори и ако осъзнае, че проблем му е ниското самочувствие, негов избор е да го повиши, а не да обвинява родителите си за това. Така че ако ставаше дума за 17 годишно момче, аз бих искал да се видя с родителите му и бих бил доста критичен. Но сега...

Цитат: " И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя."

Ако човекът е със стабилно самочувствие, вие най-вероятно няма да го изберете. Ако го изберете, вероятно ще се получи една от горните две ситуации.

Цитат: "Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време."

Ще кажа само, че нито гърдите ви, нито бричовете, нито цвета на косата, нито ръста има значение, защото каквито и да са те, той щеше да намери нещо друго, с което да ви унижи. Избрал е тези качества, защото явно и вие не ги приемате и така ви наранява. Но ако вие ги харесвахте, той би спрял да ви говори за тях, защото нямаше да има реакция от ваша страна.

Цитат:"Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?"

Не! Разбира се, че не. Щом има кой да го търпи.



Всичко това са разсъждения „по принцип”, те може да не се отнасят към вашия случай. Но има нещо, което е за вас. То ще ви обясни и защо връзката ви ще бъде трайна и винаги ще намирате оправдание за неговото поведение..

Искам да се поставите за момент на негово място. Представете си, че сте човек с ниско самочувствие, който поддъжа връзка с друг, с още по-ниско такова и тази връзка му подхранва егото. Отделете няколко минути и си представете тази ситуация. След това си представете, че „другия” иска да ви напусне. Как ще реагирате и бихте ли го позволили? С опита си да ви напусне, той буквално ви убива и без това ниското самочувствие. Сега разбирате защо приятелят ви няма избор, той трябва да ви се обади. Вие също нямате голям избор, защото вашия приятел е по-малкото зло от това да бъдете сама, така че ще откликнете и ще се съберете. Тъй като и двамата вътрешно не се чувствате удовлетворени от връзката, разделянето и събирането ще продължи.



Отново ще споделя лични впечатления, които отново вероятно не се отнасят до вас. Ако мъжът е с много ниско самочувствие, това да доминира само над една жена, често не го задоволява и си намира още една или повече, които му позволяват да прави това с тях. Скоро имах пациент, който буквално беше полудял от гняв, че една от трите му любовници бе разбрала за другите две и искаше да го напусне. Причина за гнева му бе не това, че я обича, а защото страдаше егото му и това, че остава с две любовници го влудяваше. Не можах да му помогна.

Здравейте!

С доста жени във вашето положение съм работил, а и в момента две от пациентките ми са така. На базата на опита си ще направя нещо като обобщение, знаейки, че не всичко от написаното се отнася до вас.Какво е общото между всичките ми клиентки, попаднали в такава ситуация?

1. Независимо как изглеждат тези жени, красиви ли са или по - малко хубави, те не се харесват. Смятат, че не са достатъчно хубави и няма кой да ги избере за партньор. Разбира се има и такива, които не се приемат по-скоро като характер или смятат, че нещо в тях е дефектно - например не са добри в секса и т.н..

2. Най-често те не се разбират добре с майка си и баща си и в стремежа да избягат от тях са готови да се свържат с първият мъж, който им обърне внимание. Обикновено това не е подходящият човек и по-долу ще поясня защо.
Естествено скоро момичето или жената разбира, че изборът не е най-добрият, но вече или детето е дошло, или мисълта, че не може да си избере по-добър мъж и ще остане сама, я кара да се държи за него като удавник за сламка. Освен това започва и самозаблуждението, че той ще се промени. Когато търпението се изчерпи, последва радялата. Така жената се озовава сама с детето и самочувствието и е още по- ниско. Тъй като тя не се приема напълно и не се чувства комфортно сама със себе си, започва почти веднага да търси нов мъж. Този път той трябва вече и да е подходящ за баща на детето и.Следващият избор често е още по-неподходящ. Причината за това е следната: всеки човек излъчва сигнали, които другите четат. Сигналите, които тази жена излъчва са на човек, който не се уважава достатъчно и няма самочувствие./образованието и парите нямат никакво значение, повечето ми клиенткиса образовани и с материален статус над средния/. Излъчвайки посланието на слабост, жените стават жертва на него, то много добре се разчита от мъжете и то точно мъжете с ниско самочувствие .Те подсъзнателно си търсят такава жена, защото пред нея могат да се покажат колко са силни /мъжкари/. Жената, разбира се, се радва,че някой и е обърнал внимание и без да се замисля приема мъжа - все пак не е сама. Но това е партньорство, в което, за да задоволи собственото си самочувствие, мъжът трябва да унижава и обижда жената.Така се чувства силен и значим. И той го прави. Разбира се, тя го търпи до време и го напуска. Но страхът да остане сама се връща и започва да го търси отново. Получава се един омагьосан кръг – с него не се чувства добре, но сама също е зле. Страхът, че годините си казват своето, че детето се нуждае от баща, я карат отново и отново да се обажда и да се събира с този човек. Обикновено неща продължават години и никой не е щастлив - нито жената, нито мъжът до нея. За него тя наистина е само компромис и когато и казава ,че не я харесва , че от нея нищо не става той е убеден в това. Въпроса е,че на него също не му стиска да си избере друга жена, самочувствието което демонстрира пред пациентката ми е само маска зад кото кие собственото си ниско самочувствие.Приятеля на една от клиентките ми след поредната раздяла беше вдигнал кръвно и приет в болница. ,,Друг път бих приела това за знак ,че той ме обича-каза ми тя - но вече знам ,че всъщност той се плаши от това от което до скоро и мен ме беше страх, че ще остане сам.А, и разбира се и това ,че няма пред кого да се прави на важен и захранва самочувствието си ще му липсва много''

Ще отбележа и един друг по- рядък сценарии. Някои от жените попадат и на свестни мъже, но в стремежа да не ги загубят, се опитват да ги контролират и управляват. Правят им скандали, искат да ги откъснат от средата и в крайна сметка мъжът ги изоставя.

Лошото в случая е, че повечето от тези жени не могат да си вземат поука от случващото се и поведението им се повтаря.Резултатът обикновено е по-лош. Трябва да се отбележи,че всеки неуспех все повече ги кара да се самоподценяват и намалява шансовете им да си намерят подходящ съпруг, с който да са щастливи. Много често такива пациентки искат много категоричен отговор от мен какво да правят –да се разделят ли с мъжа или да останат с него . Моят отговор не би им свършил никаква работа, защото дори да ме послушат и да се разделят, самооценката и самочувствието им е същото и следващият избор няма да е по-различен. /Това се отнася и до Клара- преди мен Веселин и дава съвет да остави приятеля си , но ползата няма да е голяма, ясно защо/. Първо жената трябва да се чувства уютно сама със себе си, а това става само когато самочувствието и се повиши и тя осъзнае собствената си ценност.

Това може да стане по-два пътя, единият е по –бавен и болезнен- има достатъчно литература и съвети как това да се постигне самостоятелно.

Вторият път е бърз, значително по-лесен и не толкова скъп –да се потърси помощта на психотерапевт и нещата бъдат постигнати с негова помощ. Обикновено вторият вариант се избира от жени, които са малко над 30-те. Те са добили вече достатъчно болезнен опит и той ги мотивира да търсят бързо и ефективно решение. Освен това детето расте и те проумяват колко полезно за него е да има и баща.

.Не знам доколко нещата съвпадат с Вашето положение, но това са вариантите на поведение, които е разумно да изберете, за да си решите проблема веднъж завинаги.

В случая аз наистина не давам съвети за раздяла или продължаване на връзката, но предлагам на клиентката в подобна ситуация, да напиша на едно листче това, което ще се случи след 3-4 месеца психотерапия. На листчето пише "ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!’’След това го запечатваме и и го давам за го отворим, след като предсказанието ми се сбъдне.До момента прогнозата ми винаги е била точна. Няма и как да не бъде, един силен и уверен в себе си човек /какъвто става клиентката / не може да живее повече в тази ситуация.

Какво е психотерапия?

Колкото терапевти, толкова и определения ще срещнете. Психотерапията е взаимоотношение и като всяко взаимоотношение е успешна, когато и двете страни са удовлетворени. Съществуват много терапевтични школи, сред които когнитивната, бихейвиористката, аналитичната, хуманистичната, гещалтната.

За постигането на положителни резултати няма значение коя точно се прилага, важно е взаимоотношението пациент — терапевт. Макар до известна степен да е полезно да знаете на какъв тип терапия ще бъдете подложени, първото и най-съществено условие е доверието ви в психотерапевта. На моменти в хода на лечебния процес вероятно ще сте сърдити или разочаровани от него (това е нормално), но доверието трябва да е неизменно налице. Не по-малко важна е и компетентността. В тази област опитът е от голямо значение. Психотерапевтите са хора. Хората правят грешки, следователно и психотерапевтите не са застраховани. Звучи парадоксално, но е по-лесно да се довериш на някой, който признава, че е сбъркал, отколкото на такъв, който е убеден, че винаги е прав.

Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота. Най-лесният начин да вникнем в същността й е да си представим двама души, терапевт и пациент, които заедно фокусират вниманието си върху живота на дадената личност. Този вид внимание и концентрация могат да бъдат много силни. Често пациентите изискват само внимание, което също може да има лечебен ефект. Но за добрата терапия е необходимо нещо повече. Във всички случаи компонентът обучение е съществен. Понякога подходът е директен и терапевтът наподобява учител. Друг път е по-завоалиран и обучението е индиректно. Процесът на промяната обаче трябва да включва непременно обучение, възприемане на нов начин на съществува не и действие, премисляне и преструктуриране на менталните схеми.

Мнозина искат от психотерапевтите си да поемат отговорност за живота им. Това е несъвместимо с добрата терапия. Тя нито дава съвети, нито решава проблеми, нито взима решения, въпреки че понякога всички тези елементи присъстват. Би било лоша услуга, ако пациентът бъде превърнат в безпомощен и зависим от терапевта индивид. Важно е да му се помогне да стане независим. Другите цели на психотерапията може да са свързани със зрелостта, ефективността, самоконтрола и по-доброто самочувствие на човека, но независимостта му, възможността да мисли и действа самостоятелно е в основата на всичките й разновидности.

Терапиите, насочени към добиване на себеуважение, се базират на насърчаването. Приличат на другите видове поддържащи лечения по това, че безусловното приемане и загрижеността са най-важната част във взаимоотношението терапевт — пациент. Това не означава, че терапевтът харесва всичко в пациента си, нито пък че насърчава всяко негово поведение. По-скоро приема целостността на личността му и го обнадеждава и възнаграждава за опитите му да възприеме ново поведение.

Тази книга може да има психотерапевтичен ефект с това, че се опитва да ви научи на нов модел на живот, да ви въоръжи с нов начин да погледнете себе си и да ви предложи различни възможности за избор. Ако трябва метафорично да определя психотерапията, бих казала: добавяне на повече инструменти към комплекта ви, за да можете при всякакъв случай да разполагате с онзи, който ви е нужен, или пък на повече цветове в палитрата ви, за да обогатите изразните си средства и да творите още по-артистично.

Може би най-важната мисия на психотерапевта е да насърчава}. Всички пациенти по един или друг начин са обезсърчени от себе си или живота. Изисква се смелост, за

да дадете най-доброто, на което сте способни, в този луд свят. Насърчавайки пациента, терапевтът му предоставя сигурна почва, за да пробва нови идеи и нови инструменти.

СУЗАНА МАКМАХЪН---,,ДЖОБЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ''

Какво е психотерапия?

Колкото терапевти, толкова и определения ще срещнете. Психотерапията е взаимоотношение и като всяко взаимоотношение е успешна, когато и двете страни са удовлетворени. Съществуват много терапевтични школи, сред които когнитивната, бихейвиористката, аналитичната, хуманистичната, гещалтната.

За постигането на положителни резултати няма значение коя точно се прилага, важно е взаимоотношението пациент — терапевт. Макар до известна степен да е полезно да знаете на какъв тип терапия ще бъдете подложени, първото и най-съществено условие е доверието ви в психотерапевта. На моменти в хода на лечебния процес вероятно ще сте сърдити или разочаровани от него (това е нормално), но доверието трябва да е неизменно налице. Не по-малко важна е и компетентността. В тази област опитът е от голямо значение. Психотерапевтите са хора. Хората правят грешки, следователно и психотерапевтите не са застраховани. Звучи парадоксално, но е по-лесно да се довериш на някой, който признава, че е сбъркал, отколкото на такъв, който е убеден, че винаги е прав.

Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота. Най-лесният начин да вникнем в същността й е да си представим двама души, терапевт и пациент, които заедно фокусират вниманието си върху живота на дадената личност. Този вид внимание и концентрация могат да бъдат много силни. Често пациентите изискват само внимание, което също може да има лечебен ефект. Но за добрата терапия е необходимо нещо повече. Във всички случаи компонентът обучение е съществен. Понякога подходът е директен и терапевтът наподобява учител. Друг път е по-завоалиран и обучението е индиректно. Процесът на промяната обаче трябва да включва непременно обучение, възприемане на нов начин на съществува не и действие, премисляне и преструктуриране на менталните схеми.

Мнозина искат от психотерапевтите си да поемат отговорност за живота им. Това е несъвместимо с добрата терапия. Тя нито дава съвети, нито решава проблеми, нито взима решения, въпреки че понякога всички тези елементи присъстват. Би било лоша услуга, ако пациентът бъде превърнат в безпомощен и зависим от терапевта индивид. Важно е да му се помогне да стане независим. Другите цели на психотерапията може да са свързани със зрелостта, ефективността, самоконтрола и по-доброто самочувствие на човека, но независимостта му, възможността да мисли и действа самостоятелно е в основата на всичките й разновидности.

Терапиите, насочени към добиване на себеуважение, се базират на насърчаването. Приличат на другите видове поддържащи лечения по това, че безусловното приемане и загрижеността са най-важната част във взаимоотношението терапевт — пациент. Това не означава, че терапевтът харесва всичко в пациента си, нито пък че насърчава всяко негово поведение. По-скоро приема целостността на личността му и го обнадеждава и възнаграждава за опитите му да възприеме ново поведение.

Тази книга може да има психотерапевтичен ефект с това, че се опитва да ви научи на нов модел на живот, да ви въоръжи с нов начин да погледнете себе си и да ви предложи различни възможности за избор. Ако трябва метафорично да определя психотерапията, бих казала: добавяне на повече инструменти към комплекта ви, за да можете при всякакъв случай да разполагате с онзи, който ви е нужен, или пък на повече цветове в палитрата ви, за да обогатите изразните си средства и да творите още по-артистично.

Може би най-важната мисия на психотерапевта е да насърчава}. Всички пациенти по един или друг начин са обезсърчени от себе си или живота. Изисква се смелост, за

да дадете най-доброто, на което сте способни, в този луд свят. Насърчавайки пациента, терапевтът му предоставя сигурна почва, за да пробва нови идеи и нови инструменти.

СУЗАНА МАКМАХЪН---,,ДЖОБЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ''

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Всяко направление в психологията лансира различна психологична теория по отношения на психологичният стерилитет. Колкото и да са различни в болшинството си те са верни. Но, механизма, физиологичният механизъм по който психиката въздейства върху репродуктивната способност е този който описвам.
От там и всеки вид психотерапия се стреми да постигне това което казва Дъгата -Всички методи за намаляване на стреса и усилване на вярата биха помогнали

Чисто практически школата няма значение, важното е да се намали стреса и увеличи вярата.Това води до балансиране на хормоналният и имунен статус и улесняване на забременяването.

Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.
Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.
Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.
Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...709b211fe1f2115

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.

Виждам обаче, че в случай когато и двамата са здрави, но бебето се бави е много трудно да приемеш,че собственото ти мислене е причината за това да нямаш деца.

Трябва наистина да си много интелигентен и смел за го признаеш и потърсиш помощ.

Дори днес ми се обадиха мои познати които правят ин витро в София. И двамата за здрави. Много отдавна им и бях казал да си правят ин витрото, но и да започнат психотерапияр която дори сама по себе си би имала успех. Сутринта съпругът ми се обади за да ми каже, че и вторият им опит е неуспешен. Разбира се, препоръката ми за психологична работа изобщо не беше взета под внимание.

В този случай не се касае например за липса на пари за психотерапия, проблема е, че жената отивайки на психотерапевт ще признае, че има проблем и той е в нея.

Наистина я разбирам. За това казвам –,,изисква се смелост и интелигентност за да потърсиш психотерапевтична помощ в случай на стерилитет’’.

http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=88&sid=ee7b943f30a3e36ad709b211fe1f2115

Всяко направление в психологията лансира различна психологична теория по отношения на психологичният стерилитет. Колкото и да са различни в болшинството си те са верни. Но, механизма, физиологичният механизъм по който психиката въздейства върху репродуктивната способност е този който описвам.
От там и всеки вид психотерапия се стреми да постигне това което казва Дъгата -Всички методи за намаляване на стреса и усилване на вярата биха помогнали

Чисто практически школата няма значение, важното е да се намали стреса и увеличи вярата.Това води до балансиране на хормоналният и имунен статус и улесняване на забременяването.

Здравейте!



Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.



Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.



Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.

Здравейте!



Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.



Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.



Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.

Здравейте!



Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.



Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.



Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.

Здравейте!



Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.



Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.



Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.