Миличката, искрено ти съчувствам, и аз бях много срамежлива като малка, до към 18-20 години
после постепенно така се отворих, че сега, където и да се появя без да искам ставам център на внимание
Сигурно и защото "устата" ми е доста голяма, особено в някои ситуации, а не беше такава,
Как да се промениш ли? Просто повярвай в себе си, бъди себе си, без да ти пука какво си мислят за тебе околните
и как те възприемат, и как те одумват, за облеклото, например, за работата ти, и за всичко друго
Повярвай, хората не се интересуват толкова много от тебе, както ти си мислиш
те са си клюкари, днес ще обсъждат тебе, утре някой друг
Ти всъщност от какво се притесняваш толкова, че ти е трудно да общуваш?
Кое те тревожи:, как те възприемат, какво мислят за тебе, как изглеждаш? Или кое те притеснява?
Което и да е, твоето притеснение е нищожно, само в твоя ум е някакъв огромен проблем
Ами застани срещу него и му се посмей малко, я го виж ти него, някакво си притеснение ще ми пречи да общувам и да работя. Ти си по-силна от него, защото ти сама си го създала в главата си, тогава както си го създала, така можеш да го елиминираш, като неуспешно създание. Ами, действай, по-смело и горе главата.
Работата ти е прекрасна, не е разумно да очакваш да те уволнят поради некадърност.
Защото ти си много добра, просто погледни на себе си от другата страна, откъм силната си страна, не откъм слабата, откъм която гледаш в момента.