Велина Василева

В библиотека "Триъгълник", по ключова дума "безлюбие" - са изнесени 217 документа , в които Учителят говори за ситуацията на безлюбие, в която се намира съвременният свят... Ще посоча само един цитат, като моля тези, които са впечатлени от безлюбието, лично да си направят справката там... „И пишеше той на земята“. Какво пишеше той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи. Това е писал Христос на земята. Ама ние не вярваме. Ако казвате, че това не е говорил, не е писал Христос, тогава това аз го казвам сега. Сега аз казвам: Сега светът живее в безлюбие, но така той не може да се оправи. Сега това аз ви го казвам ясно, не го пиша на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това отгоре? Сега аз ви го казвам, това е свършена работа, никой от вас не може да се извинява. И земята да се обърне наопаки, вие не може да се извинявате. Какво ви струва да приложите любовта? Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. – Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Какво е дал светът? Целият свят, т. е. цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат на безлюбие. Навсякъде има безлюбие. Безлюбието съществува не само между хората, но и между растенията и животните, и водата, и въздуха – навсякъде има безлюбие." http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.199...8-01-09-10.html "И пак се наведе на земята" П. Дънов Темата за безлюбието, в което живее днешния свят, преминава като червена нишка през цялото Слово на Учителя... Най-после - безлюбието на съвременния свят е причината, поради която той е слязал да помогне на страдащите - да се поправят...

Ако ми бъде позволено да кажа, че според Учителя???, сега ние живеем в свят на безлюбие. Не сме стигнали още до любовта. Далеч сме от Царството, в което е "правда, мир и радост в Святия Дух" (Римляни 14: 17). Защото Божието Царство (т. е. Светът на Любовта, за който говори Учителят) е място, където не приемат по благодат, а заради знания... Защото Божието Царство "насила се взема" и които се насилят - те го грабят... Трябва да се разкопае духовната "нива", да се потърси скритият там идеен смисъл на нещата, който е нов; (според Новия Завет на Любовта, а не според стария силов ред на Закона), т.е. скритото съкровище да намерим, за да дойде виделината върху нас и да познаем , че наистина Божието царство е сред нас... Божието царство се достига, когато се търси "с Цялото Сърце, с Цялата Душа, с Всичкия Ум и с Всичката Сила"... Лука 16:16 Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. Лука 17:20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва; Лука 17:21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас. Лука 18:17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него. 1 Коринтяни 4:20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 1 Коринтяни 15:50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Матей 21:43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. Марк 10:24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството! (Тук под "богатство" се разбира интелектуалният набор от духовни идеи, които "старият човек", плътта, его-ума, е натрупал и разчита на тях като на входен билет за Царството на Любовта, но Святият Дух иска празни, чисти Съдове, които Сам да напълни, като излее в тях идейния Смисъл на Божието Царство, който не е написан, а се възприема вътрешно. Бог , Сам, лично учи своите.) Йоан 3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Да се родиш от Дух - означава лично да минеш огненото кръщение... Това е т. нар. "огнена изпитня", която идва внезапно върху ученика, за да изпита вярата му... Отнася се само тези, които са ученици. Това наистина са ключови моменти относно Спасението на човечеството и връзката му с Любовта, т.е. с влизането ни в Божието Царство, където Любовта царува... Модераторска бележка: Моля посочете източника, в който Учителя твърди преразказаните от вас думи.

"И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Христос – разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.“Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот... ... Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. " http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/christ.html "Учителят говори" ; "Христос"

Из Ето Човекът-Беседа, държана на 16 март 1914 г. в София. В подкрепа на това становище, тъй като наистина нашият Път има цел и той е добродетелта, искам да поясня, че виждам човещината преди всичко, изявена в една социална зрялост; в умението на човека да общува право , по правилния начин със себеподобните си (и с други форми на живот също, но нека да сложим сега акцента на общуване тук - със себеподобните; с другите човеци). Има ли право и кога - човек да общува от позицията на силата? Безспорно да, но тази възможност, в нормалните общества, е силно редуцирана и касае само някои патологични случаи, които не са предмет на изследване в ежедневието ни, защото касаят доказана вина от специален орган, като на човека е дадено правото да се защити и след като органът се е убедил, че виновният е запознат с простъпката си и е дееспособен. Останалото е произвол и никакви съображения не могат да бъдат валидни тук; човещината е погазена тотално... Надживели общуването от позиция на силата в ежедневието си и възприели Христос, като своя Правда, християните общуват от позицията на братската любов и зачитането на другия, в степен, в която зачитат и себе си. Християнинът постъпва с другия така, както би желал да се постъпва със самия него... Това за него е мярката на човещината: " Правете на другите това, което бихте искали на вас да се прави" - това е нормата, смислово. Човещината на християнина се изразява по един практичен начин така, че той вижда Бога в брата си и се е отказал, в себе си - да го съди, защото знае, че брат му е чужд слуга и има кой него да го съди, ако нещо е сгрешил. Това е изразът на вярата му... Човещината на християнина се изразява също и в това, че той се грижи само за своите вътрешни морални нужди, а не се занимава външно - да оправя света, защото априори знае, че светът външно е подреден...Ето два цитата, в подкрепа на тази идея: Римляни 2:1 "Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото" Филипяни 2:3 "Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си." Имам такъв въпрос - има ли разлика между човечност и човещина и ако - да, в какво седи тя , смислово? Как го усещате със сърцето си?

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...g&blogid=72&

Красиво!

Благодаря, изключително красив стих! Светъл празник!

Все едно на гладен да покажеш храна и да не го нахраниш, на жаден - вода и да не го напоиш... На алкохолик алкохол... Смили се и сподели! Латина, няма начин, не ми се иска да взривявам ситуацията защото не му е мястото тук, въпреки, че не е нещо тайно . Но ще споделя Словото което съпътстваше тези Свидетелства - 1 Коринтяни 2 глава Аметист мнението ти също много ми хареса. Намирам зрънца от истината във всички мнения и това ме изпълва с огромна радост. П.П. Латина не знам дали мога да си го позволя . Може би на ЛС, незнам. Братя, да не се спъваме в буквата... Нашата вяра не е в "буквата на Закона, която убива, а в Духа, който оживотворява"... Това, което е казано - т.е. - казано е, според Закона - е записаното Слово и то звучи така: "1 Коринтяни 6:12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.1 Коринтяни 10:23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно." Обаче само - дотук - Законът не продължава повече; той действа дотук!... Оттук нататък - посланието е скрито (окултно) и щафетата се поема от Духа; знанието нататък се дава от Него - и то - на посветените само; не на всички... Духът разкрива тайните: Лука 8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.1 Коринтяни 4:1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни." Свободата седи в Духа; Истината не може да се каже, нито пък - да се запише; Тя се живее...

Хъм-м-м... Това е ситуация, в която повече обяснения е възможно да не дават повече яснота ... За баланс- има достатъчно мнения. Пък и е ясно- на всяко черно крайче си има бяло, на всяко бяло- черно. Обаче доста пъти вече казвах, че не ме вълнува играта на черното и бялото. Тя не ми е интересна. Защото не е същностна. Тя е една проекция на нещо друго. То ме интересува. (не само мен, разбира се! Считам, че Христос точно за това е говорел, също и Учителя, както и много други, преди и след тях) Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. А то не се спасяват. Само избират един от двата неразделни края. Има известно значение кой край човек ще избере, но по- важно е изобщо да не се избира тази пръчка... Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Реалността е нещо съвсем различно. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Дори не може да се счита, че ги съдържа. Просто е нещо различно, а черното и бялото са проекции. Тясно ми е в рамките черно- бяло, добро- зло. Считам, че скътаното в мен Божествено ядро (и във всеки от нас) се задушава в тези рамки. Ясно е, че на мен като ми е тясно, на други може да не е. В интерес на истината, на тези, на които им харесва играта в света на полярностите, мненията ми ще изглеждат смущаващи, агресивни и черногледи. Но аз не изпитвам страх. Нито се чувствам черногледа. Как бих могла да плаша при това положение някого? Личен пример имам предвид- за допустимост на гледна точка. За допускане на правомерността и основателността и на съществуване. За допускане на паралелно съществуване- на първо време. За отхвърляне не след етикетиране- ето го черното мнение- няма място тук! А след отхвърляне на аргументи. Обаче- реални. Не измислени, или подменени. Това, което вземаш за страх е наистина страх, но считам, че не е от това, за което пишеш, нито на това, което, вероятно,считаш, че се страхува. Това, което се страхува е бездруго обречено. Няма нужда чак толкоз да го дундуркаме. П.Дънов „Постоянната връзка и единствената мярка” http://triangle.bg/books/1938-09-25-05.1998/1938-10-23-05.html "Сега във вас има противоречия. Вие искате да имате всички блага на живота и пак да бъдете близо до Бога. Ако искате да бъдете щастливи на земята, вие Божието благо не може да разберете... ... Какво показва брадата на човека? Човек, който има брада, показва, че не е работил... ... Мъжете повече са брадясали, отколкото жените... ... Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент. Онези органи, които имат мекота, например сърцето, нямат никак косми. После езикът и прочие. Онези елементи, които поддържат човешките мисли, нямат косми. Отвън космите са дадени, на физическото поле. Всеки косъм представя проводник на енергия. Ако електричеството във вашата коса преобладава, косата ви ще стане остра. Ако преобладава магнетизмът, косата ви ще стане мека. Ако електричеството преобладава във вас, вие ще бъдете твърд, груб, сприхав, а пък ако преобладава магнетизмът, ще бъдете нежен, мек. Има хора, до които като се допреш, казват: „Не ме бутай.“ Той е цяла батерия. Да не стане контакт с него, стой 25 сантиметра настрани от него. Ако го бутнеш, ще стане преливане на тези енергии. Когато хората се събират на едно място, безверници и верующи, онези хора на безверието са положителни хора. Те са хора на мъжкия принцип. Всички безверници са на мъжкия принцип, а пък верующите – на женския принцип. Всички, които вярват, са все жени. Така седи въпросът. Вярата е женски принцип, а безверието е мъжки принцип. Любовта е женски принцип, а пък безлюбието е мъжки принцип. Мъдростта е женски принцип, а пък глупостта е мъжки принцип. Истината е женски принцип, а пък лъжата е мъжки принцип. Къде ще му иде тогава краят? Трябва да разгледаме този въпрос по-дълбоко. Има два вида мъже. Има едни мъже положителни, има и мъже отрицателни. Има и жени положителни, и жени отрицателни. Вас да не ви смущава думата „отрицателен“, или грубият и мекият принцип в света. Та казвам: Ако ти съзнаваш своя пол, че си мъж, и мислиш, че ти си едно божество и можеш да направиш каквото искаш, ти непременно си от невежите. Ти тогаз не разбираш закона. Всеки човек, който мисли, че е самостоятелен, който мисли, че може да направи каквото иска, той веднага ще дойде в стълкновение с Божествения принцип... ... Всички хора могат да направят каквото искат. И всичките противоречия не произтичат ли оттам? ... ... Нашето нещастие произтича от това, че ние искаме да се освободим от една зависимост и не знаем как да се освободим... ... Бог задоволява всичките ни нужди в света. Ние искаме да бъдем щастливи. Нека да мислим дали окръжающите около нас са щастливи. Ние живеем в Бога, който е всеблаг, и при това, в този благия Господ, в който живеем, ние сме нещастни... ... Дотогаз, докато вие търсите щастие само за вас, вие сте на крив път... Всяка една негативна мисъл, негативно чувство или постъпка непременно веднага носят със себе си лоши последствия... ... Трябва да знаеш дали е възкръснал Христос и трябва да имаш връзка с Бога. Докато човек няма пряма връзка, постоянна връзка, той още няма оная истинска вяра... ... Та казвам: Аз не казвам, че нямате любов към Бога, но любовта ви към Бога не е постоянна... ...и като дойдат малко мъчнотии, почвате да се съмнявате. После пазете се от друго. Всякога, когато правя явно добро, то всякога това има лоши последствия. Щом го правя да не е явно, то е добро. И Бог, Който знае това, Той, като направи нещо, гледа да не е явно. Той никога не изпъква. Той така прави доброто, че не изпъква и излиза естествено. Излиза че Той не е, а еди-кой си. ... Аз насилствената любов не я считам любов. Трябва да направиш доброто доброволно, без никакво насилие. Когато кажат за някого „Какво се е явил този тук?“, това не е никакво добро. Всяко нещо, което правиш, да ти е приятно. ...Той иска всички да бъдем съвършени, но не статически съвършени. Но иска Той да постъпваме във всяко нещо разумно. Защото, ако постъпя разумно, то е заради мене добре. Най-първо добре е за мен, после е добре за ближния и после е добре за Бога. Ако пък почна от Бога, то най-добре е за Бога, после за ближния и после за мене. Има две течения: едното течение от Бог към нас и другото – от нас към Бога. Вземам две думи: „дух“ и „душа“. Духът е това, което тласка хората да вървят. А пък душата е това, което възприема нещата, което съдържа нещата. Значи духът е, който дава, а пък душата е, която възприема. Значи течението на душата е отвън навътре, а пък движението на духа е отвътре навън. Те са две течения, които се срещат едновременно – на духа и на душата. Това, което влиза в нас и което излиза от нас. Това, което влиза в нас, е течението на душата. Това, което излиза от нас, е течението на духа. И когато тези две течения са правилни, съразмерни, това е щастието! Ти ще приемаш хубаво и ще даваш хубаво. Ние ще приемаме от Бога и после ще даваме. Моето търпение е даване... ...Та благодари на Бога за всяка хубава мисъл, която прониква в ума ти; за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето ти; и за всяка хубава постъпка, която можеш да направиш! За всичко благодари! Това е дълбокият вътрешен смисъл на живота. Това е да живееш по закона на Любовта."

Не допускаш ли, че ако някой е тъжен, той има нужда от това? Примерно, за да престане да бъде тъжен, просто трябва да премине през тъгата си. Също, може ти да го определяш като тъжен, а той да не се чувства така. Също, може това да му е начина да се захранва с енергия от околните. Тогава какво ще му предложиш ти в замяна? Винаги ме е очудвал стремежът на човека да "подсказва" на Нещо (Бог, Сила, Светлина и т.н.) какво да прави. Накакъв стремеж към съавторство... Съвсем нормално и закономерно нещо е това: 1 Коринтяни 3:9 "защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание". Какво казва Учителят: "Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано“. И аз искам от вас да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие и с общи усилия да реализирате това желание. Ако сме съработници на Бога, няма да правим разлика кой пръв е намислил да прави добро. Всички с готовност ще се присъединим към него за постигане на доброто.И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм поради тези съмнения става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване. Няма по-велика философия, по-велика мисъл от тази да се свържем с Бога. Тази връзка осмисля живота. Тогава за всичко, което върши, човек се допитва до своя ръководител, с когото е свързан... ... Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. Какво ще бъде положението ви, ако сте заек, когото постоянно гонят и стрелят? Сърцето му трепва от най-малкия шум. Откакто се роди, докато умре, човек е изложен на постоянен страх, като заека. Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител – Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота. Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. – По какво се познава честният? Той върви изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушаване закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека." П.Дънов "Първичната връзка" http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.199...3-06-27-10.html

Учителят - не, а ученикът сам е решил, че вече е научил достатъчно... Но учителят му е знаел ( по вътрешен път , чрез виделината - т.е. духовната светлина, която притежават само посветените), че за ученика все още не е настъпила коренната промяна във възгледите му, т.е. времето, когато той ще преценява и ще съди за нещата не външно - (т. е. - как на него самия външно му изглеждат; защото това е кауза пердута), а вътрешно... И така, окултно, ще се произнася за тях... Това вътрешно разбиране идва, заедно с настъпването на ерата на истината и свободата в личностен план... Учителят е минал от там и затова знае това, а ученикът решава умствено, с помощта на въображението си, че вече е научил достатъчно... И е сгрешил, защото истинската светлина (а това е виделината )- духовната светлина още не е светнала за него... Той , ученикът, е бил роден само от вода ( чрез учението) и се е заблуждавал, като си е мислил, че понеже много знае вече (т. е. главата му е препълнена с духовни идеи и понятия) означава че истинското новорождение е останало вече зад гърба му... Обаче - не ; има духовно новорождение - от Духа; чак тогава се (отваря третото око , което) ползва виделината и чак тогава по един личен опитен начин ученикът разбира верността на това Слово, което казва: "За чистия - всичко е чисто"... Затова се е усмихнал Учителят, защото правилната реакция към подарената кутийка на един наистина посветен ученик би била такава: "Учителю, ти знаеш, че всяко място е подходящо и е в хармония с тази кутийка и аз - милиони и милиарди пъти да преобърна вселената - никъде няма да намеря място, което е неподходящо, нехармонично за нея"... Ето - така звучи окултният говор, така си говорят посветените и се разбират, но за миналите само през водното кръщение това е енигма (Огненото кръщение ще дойде в бъдещето за тях; то ще ги осветли. Истинското кръщение е със Святия Дух и с Огън; то носи виделината.) . Този ученик ще чака Святия Дух и Огъня лично в своя живот... Тогава само ще бъде готов да реши задачата, която му е поставил неговият Учител, за да го върне в Пътя... http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html П.Дънов „Виделината” „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината... ... Виделината е един вътрешен процес... ... Виделината е най-реалното нещо в света... ...: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят...; ... тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства... ... Виделината именно прояснява... ... Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее... ...Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои „вие“?... ... За да опитате дали имате виделина, проверете дали вашите мисли ще завържат, ще хванат корени... ... Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате виделина, ще можете да го откриете... ... виделината има за цел тъкмо това – да ни направи свободни. А под думата „свобода“ се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце... ... И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека... ... Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент... ... човешките мисли се съединяват по същия закон на виделината... ... Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на виделината... ... Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има Любов, и той скоро прощава.(Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта)... ... Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – (Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля)... ... Като казва: „Вие сте виделина“, Христос разбира хората на бъдещето... ... Той каза: „Това е за бъдещите хора“... ... Сега може да имаш разстроен организъм, това обаче не значи, че си болен. Щом се махнат условията, Които пречат на виделината, това разстройство ще изчезне... ... За мене злото не съществува. Аз разбирам, че в Божествената хармония зло не съществува, но извън Божествената хармония има зло... ... Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа... ... Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Всички ще бъдете живи, пак ще ви срещна и ще видите дали е вярно това, което ви говоря, или не. Това не са илюзии, както може да си мисли някой... ... Като станете пеперуди, вие ще видите, че има друг живот, и с вашите крилца, вашият ум и вашето сърце на виделината – ще кацнете на най-хубавото Божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете радостни и весели.”

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Този въпрос не е отсега, той е далечен въпрос, съществувал е и в миналото. Минералите са го повдигали, но не можаха да го разрешат. Растенията са го повдигали – и те не можаха да го разрешат. Животните са го повдигали, но и те не можаха да го разрешат. Най-после и човекът е повдигнал същия въпрос. Този въпрос има външна и вътрешна страна. Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.“ Който така се смири, той е най-големият. Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли." http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...6-09-27-10.html

"Та зачитайте Божия закон. Учете. Мен ми е приятно, много неща сте научили. Вие сте много по-умни сега, отколкото сте били в началото. Много работи знаете. Само че, това което знаете, не сте го приложили. Някой път като проповядваш на един човек един час и го обърнеш той казва: „Защо съм такъв глупав да ходя при него да го слушам!“ То е неразбиране. За мен знанието е важно, откъдето и да иде то. Едно дете ми разправя нещо; приятно ми е. Едно дете става за мен обект да го изследвам. То носи знание със себе си. То не може да чете, но аз мога да чета, всеки човек е един лист от Божествената Книга. Радвай се, че можеш да четеш от него. И ако не можеш да го четеш, обърнете го, следующия лист ще четете. Не го считайте, че другите листове, които не сте ги разбрали, че те са неразбрани. Един човек, който ви е неприятен, не го обичате. Ще дойде друг някой, който го обича. Няма човек, когото хората да не обичат." П.Дънов "Път, истина и живот" http://triangle.bg/books/1936-09-23-05.199...6-10-07-05.html Това е признак за въра и любов към другия и че не сме заслепени от гордост и излишно самочуствие. Разумно поставения въпрос е от полза, както за питащия, така и за отговарящия. Много слабо се проявява още светлината на душата в живота ни. Ако трябва да разчитаме само на нея май ще си останем още дълго време на тъмно. Малко външна светлина за да осветим живота си, докато създаваме условия и се стремим да проявим собствената си душа никога не е излишна. А когато нейната светлина освети съзнанието ни, дали ще правим разлика между външната светлина и вътрешната? От тук започваме всички... Осъзнаването точно на тази идея - сега седи на дневен ред... Това е началото на Пътя (т.е. смирението), а точно със смирението ни - започва Пътя към Бога... Когато се смирим, пред Бога само се смиряваме... Не пред човека, а пред Бога, който живее в този човек. Защото Бог живее във всеки един човек, казва Учителят...

"Изворът е дотолкова извор, доколкото - вода изтича от него!" П.Дънов Отново си в десятката, Брат! Напълно споделям това, което си написал... Напълно съм съгласна! Твърдо вярвам, че ще се намери кой да реши технически т.1. По един, или друг начин. Повече, или по- малко автентично. Повече, или по- малко колективно. По- рано, или по- късно. Това не е лесно, но съвсем не е толкова трудно, колкото т.2. Тя не е от вида "Хайде да тръгваме да работите". Не, тя е от вида "Я да тръгвам да работя!" Сега. Веднага. Аз. И, ако съм вярна на собствените си схващания, направо ... колкото се може повече ... не- аз! Не мога да разпространявам нещо, което нямам! Първо трябва това Слово да оживее в мен! И тук стигам до нещо много любопитно! Сред явленията, на които сме призвани да дадем път в себе си, е възможно да няма първо и второ! Възможно е да има една едновременност, защото те не са линейни! Та ще оживява Словото в мен и едновременно с това- в една група хора, във всеки от които то ще оживява както по различен начин от моя, така и по съвсем един и същ- в основата си. И във взаимодействието на всички от тази група, както помежду им, но най- вече с Изначалната Творческа сила, може да оживее Словото... Което бе в Началото... Даже считам, че последното линейно действие на една такава група би било преместването на т. 2 като т. 1. Както казват братя Стругацки: " Но това е една съвсем друга история." Дано да можем да я "прочетем"! Браво, Багира! Сестричке моя...Това е абсолютно точно...Най-важното е да изчистим себе си - другото ще си дойде естествено и автоматично, защото Бог е този, който работи, а ние сме само негови съработници!...Нищо повече...

Много ми харесва това становище... Благодаря...

Ще ти кажа само мнението си, без изобщо да се налагам, защото в едно си абсолютно права - Истината е Свобода и се добива само по вътрешен път и без външно насилие.. Само по Любов и от Любов... Обаче има една уловка тука... Добре е, да достигнем един момент в духовното си Пътуване, в който да осъзнаем, че няма нищо сучайно... Всичко, абсолютно всичко, е закономерно и строго необходимо, защото в Царството на нашия Отец - хаос няма; всичко е строго математичести определено... Това, че нещата ни се виждат объркани, нелепи, случайни - е плод само на действието на илюзията Майя, в света на сенките , в които живеем... Ние не сме сигурни в нищо , все предполагаме, колебаем се... Казваме: "Май това; май онова" - това "май" е подписът на илюзията Майя... Няма да се уморя да го повтарям това нещо. Защото то - е средата ни и условието ни същевременно, от което следва да правим всичките си заключения. (Хм, виж каква дума само има в Майя - не откровения, а заключения... Под ключ - в затвора - там е егото - нашият земен ум и той може да прави единствено и замо заключения... Откровенията - обратно - са инспирирани от интуицията, респ. от разума, небесният ум, който е алтернативната земна форма на его-ума...). Тези два рода УМ - ум -егото и ум-разума съжителстват в днешни дни на Земята, като ум-разумът е едва в начатъка си...Ум-Егото е повсеместно ... Кой точно човек е Божие подобие?... Категорично не е този съвременен светски човек, който живее днес, в компанията на Майя... Божие подобие е оня човек от Едем - първият Адам, преди грехопадението, който бе направен, след като Бог се ограничи и се роди доброто... Това е първото ограничение на Бога , респ. - начало на доброто...Когато обаче Змията подмами Ева да яде от Плодовете на дървото за познаване на доброто и злото - яви се второто ограничение... Този път се ограничи не Бог, а самият човек и така се яви злото...Този е вторият Адам и той е човешко творение и няма нищо общо с първия Адам, който Бог създаде... Не е право да пренебрегваме нито една книга, за която имаме вътрешен подтик да прочетем... Тя е полезна за еволюцията ни... Няма лошо и да се борави със цитати, но те задължително трябва да се тълкуват, а не да се възприемат само в прав текст... Защото полезността, смисълът им , се открива чрез тълкуване... Само тогава смисълът се излива като тънка струйка у нас и ни обогатява...Само тогава наистина се ползваме от (вита-мините) катализаторите на живота... Те са само и единствено в идейния СМИСЪЛ, защото всичко друго е преходно... Поздрави! Вили

(Начало на втора част)... Когато умът е подвластен на илюзията Майя и живее в света на сенките – за удобство само го наричаме его...Може да го наречем по всякакъв друг начин – никакво значение няма, вече това е ясно... Въпросът е - с това понятие да идентифицираме робският ум, който се е възгордял и си е въобразил, че е фактор, вместо Бога ( за разлика от Разума, по-високото ниво на ума, който е кротък и за всичко отдава цялата Слава на Бога. Славата, смята Разумът – по право принадлежи на Бога, защото само Бог е Фактор във всяко едно нещо)... Его(иго) – това е събирателно понятие за първите три нива на ума, които се срещат у земните хора, живеещи в света на сенките, в компанията на илюзията Майя... И това са умовете на обикновените хора, на талантливите хора и на гениалните хора...Последните две нива се наричат интелектуалци, но само третото ниво – на гениалните(а те са малко все още) стигат със сигурност до Нозете на Бога и дават Жертвата... Плащат цената... Когато платят (дълговете си), както казва Учителят, техният ум излиза от илюзията, от света на сенките и влиза в реалността... Тук, в реалността е Обетованата земя, която са търсили цял един живот досега... Това е била много, много, много усилена, тежка денонощна работа... Обаче тук вече се намира мястото на почивката... Намира се Дървото на Живота и лелеяният покой, мира... Вече за нищо не мислят тези ученици; не се уморяват с мислене , за да добият знание, (защото това е било твърде уморително занятие за тях, досега)... Те вече са волни пеперуди и имат други органи, чрез които получават наготово знанието, по директен път...Става въпрос за света на Любовта, където Душата царува, а умът вече се е смирил под нея и само кротува, занимава се със земни работи, отказал се е да нищи небесните... Вече Душата ( разумът, разумната Душа) търси знанието и го намира директно, без мислене. Старият интелектуален способ на егото – чрез четене на много книги( лазейки като гъсеница и хранейки се с листа - книгите на интелектуалците) е забравен... И така - този ум , вече кротнал, омаломощен и озаптен, излиза от качеството си на его и влиза в новото си качество на разум, на ума на светията, чийто ум е „светъл като слънцето”. Това е т.нар. Христов ум, за който Словото споменава... Забелязахте ли разликата (къде са гълъбите?)– в Учението се говори все за УМ... (Но какво е Ум?) ... Умът това, умът онова – ценни указания дава Учителят... Но за кой род УМ говори той; за ум-егото(интелектуалеца), или за ум-разума(светията); и двете форми съществуват в илюзорния свят и са противоположни една на друга... Това са алтернативни състояния (нива на ума) и затова не са еднозначни ( съответно: непробудено и будно; робско и свободно; лъжливо и истинно; илюзорно и реално)...А пък Учителят свободно и алтернативно си ги сменя тези две земни качества (нива) на ума – това ниво , в ролята на его ( в компанията на Майя, и като господар на астралната, нисша Душа) и онова, в ролята му на разум – под управлението на висшата Душа...Е,... Той не се спира всеки път да обяснява тънкостите (смисълът) ; това си е нашата част, ние сме търсачите на смисъла, на себе си, на тайната... Това, Учителят го дава за домашно , което сами решаваме ние, учениците, търсачите на смисъла... Защото друг път ни е говорил за двете земни нива на ума – его и разум и се приема по презумпция, че ние, като ученици - сме научили уроците си и вече знаем, че на земята, това което се нарича ум – може да бъде затворено, а може да бъде и свободно... Душата – и тя ; може да бъде затворена(нисша, астрална), а може да бъде и свободна... Сетихте ли се?... Той не казва всеки един път така – „сега точно егото (игото) имам предвид, а пък сега – точно разумът(свободата) имам предвид”... Той говори в общия смисъл и на всички ученици, от всички нива - за ума, като вътрешно съображава едното или другото ниво; егото, или разума...Ние трябва да знаем това и сами да се досещаме, защото сме ученици, а не сме обикновени хора, които нямат чувство за различаване (гълъбите на Принцесата. Питайте сестра ми Багира, тя знае това и ще ни го обясни пак)... Това е нашата част – различаването и досещането... Е, вие сега трябва да минете през всичките тези качества, по естествения им ред, за да можете свободно да се произнесете по въпросите на Ума... Апропо - от кое качество(ниво) е вашият Ум? Не знаете? ... Потърпете засега...Когато му дойде времето – ще разберете сами... Щом нещо не разбирате – значи само, че още не му е дошло времето; нищо повече... Божествените неща сами идват при нас, казва Учителят... Умът расте, развива се, стига апогея си и като всяко добро нещо тук на Земята „когато стигне мярката на нечестието си”, т.е. апогея си, и го признаят за гениален – нещо - от изключителна важност - се случва с него!... Толкова много му благодарят за ползите, които е принесъл, така го величаят, този гениален ум, ... че ... го принасят в жертва... Точно както се случи и с Исус, преди да стане Христос... Разбирате ли това?... Разбирате ли защо задължително трябваше да има Жертва, смърт на Един Бог?... При това, на кръста увисна не кой да е, а (самият Смисъл) ; самият Бог (тоест, старият земен тленен смисъл от света на сенките, плътският изопачен светски смисъл, с който вие си играете, спелувайки указателните табели), за да възкръсне отново Бог (т.е. новият небесен смисъл на нещата – този, от света на реалността, който се добива директо и за който не се мисли вече, защото отдавна е реален, роден е вече, а няма да се ражда интелектуално тепърва)... Егото ражда плитки интелектуални брътвежи, а разумът пряко добива Гносис...Сега – това не е поезия; за тези, които разбират - това е нещо съвсем реално, а другите – могат да го приемат като поезия само... Лошо няма... Та за нашият ум – преди да стигне до Жертвата, той е минал през стадиите на обикновен, талантлив, и вече е напълно развит гениален ум... Тук точно е мястото на Жертвата... (Който е минал през нея – много, много не говори за това; прави намеци само)...Обаче само гениалният ум, на нечий интелектуалец, може да стигне при Нозете на Бога.. Само гениалният ум става, достоен е - за Жертва „чиста и неопетнена” пред Бога... И плаща цената; умъртвяват го; дават го курбан на Бога... Къде си, Дзен? На помощ!...Сещате ли се по Старозаветния Закон - как се даваше най-чистото, най-красивото, най-милото - като жертва на Бога... Е – и гениалният ум опитва Жертвата; увисва на кръста... Едва след Жертвата на Голгота, в личен план - идва четвъртото качество(ниво) на ума - „светия”...Когато стигне до ниво „светия”; той вече е „ум, светъл като слънцето”. (Вече „светиш” и те забелязват, че не си от този свят... Дразниш света, егото протестира, точно то е практично „неприятелят на човеците(разума) и Бога”; то самото е Лукчо - джуниър)... (Петото качество (ниво) на ума - е Учител...То не е земно ниво)... Учителят говори, но някои от нас тежко слушат с ушите и то само - защото ги няма още гълъбите... То, наистина – обективно очите и ушите служат и вършат най-много работа на служба при гениалния ум; гълъбите най- често около него се въртят и помагат.. (Затова сега – помълчете, моля и послушайте малко-мъничко само; нямам време да отговарям на никакви критики, защото имам нещо много важно да ви кажа; то е същественото – как практично да се търси смисъла!, а него още не съм го започнала дори; все километрични уводи пиша, за да обяснявам и обяснявам на неверието на егото как реално седят нещата)...Ако някой не е съгласен с това – да не чете; за мен това , което пиша, е ясно като бял ден и има огромен смисъл да се напише...Аз пиша само и единствено това, което ясно виждам... Ако не искате да четете – няма да ви пиша, разбира се; толкова е просто; тръгвам си веднага; веднага ще си вдигна гълъбите...Пишете ми на ЛС да напусна...Но не аз отворих теми за егото и за неговата противоположност – разума тук, във форума; значи – някого това вече го интересува; нечия Душа търси помощ, защото страда твърде много под ботуша на его- игото си; значи - Времето й е дошло... Нашите – ще ме разберат така - като Палома -самарянката, а пък тези, които не са наши, ще кажат – тая (куку-руку) Палома от Четвърти километър( четвърто ниво), нещо пак се подвизава, нещо се е възгордяла май (май = Майя; така се подписва тя), то се вижда; иска да покаже превъзходство, да изпъкне над другите... Лошо няма, приемам критиката им...Но знайте, че Палома много отдавна отдава цялата Слава на Бога, без да задържа нищо за себе си, защото знае, че цялата Слава принадлежи само и единствено на Бога; на живия Бог, който ни Гледа и ни Люби... Аз пиша по този начин, защото нямам никакви съмнения в себе си... Зщото съмненията ми бяха обрязани и не мога вече нито да се колебая, нито да се съмнявам, даже и да искам; тези неща умряха, заедно с его(иго)- ума, с който стигнах до Нозете на Бога... Но този стар его-ум умря , а новият ми ум-разум не мисли изобщо; той има способ за добиване на знанието, а не за раждане на интелектуални концепции...Затова и Дзен „без умно” не се съмнява; той просто знае, получава директно знанието , защото вече го няма този стар ум(стар човек), в качеството му на его-затвор; иго, който ражда съмнения и колебания и вечно търси доказателства... А доказателствата са валидни само за света на илюзията, тук се котират, защото се борави с имагинерни понятия... Много наши понятия са имагинерни, пречат на истинския смисъл, а обслужват илюзорния смисъл... Когато започнете да се чистите, т.е. - станете духовни , ще се очистите от всички тях – така - както оня Дървар в Дзен Нещото на Станимир се чистеше в ума си , посредством Брадвата... Той сечеше точно тези, имагинерните понятия (дървета); така се чистеше и затова сатори се яви пред него... Чак тогава ще ме разберете както трябва; но съм сигурна, че все нещо полезно и сега ще остане...Поне - още отсега ви отговорих съвсем точно на въпроса за един милион долара, който Браман беше задал тук, във форума...Шегичка...) И така - дотук : Умът-его(иго) умря, но възкръстна умът–разум (свободен)... Кралят е мъртав, да живее Краля!... (Край на втора част, следва продължение)...

Вярно е, че Вселената е ментална... Всичко е УМ... Безспорно е това...Но чий Ум визираме тук? ... Умът на Бога ли, или Христовият ум -”светъл като слънцето” , или този – който обитава сега в малките ни черепни кутийки и живее в света на илюзиите?... Защото тук, в света на сенките (противоречията), има различни качества (нива на развитие) Ум . А пък те, всичките качества(нива), до едно - са в скута на илюзията Майя, макар че последното качество(ниво) на светията, не е подвластно на Майя, независимо, че съжителства с нея... Така че - преди да сте разбрали - за кое точно качество(ниво на развитие) Ум – за първо, второ, трето, или четвърто качество(. ниво) Ум говори Учителят – изобщо не се произнасяйте по даден цитат от Учението категорично; може – само опити да правите, това е позволено и желателно даже... Защото , когато някой е научен, напр., само да яде букви, от листата на книгите - лесно се подхлъзва по нанадолнището на формата и съдържанието и даже не разбира , че е паднал в подножието на представената в даден цитат идея ; нищо не е покорил... Умът - се е оказал слабичък, недоразвит... Това не е за сърдене и за обиждане... Защото, в чисто практичен план, умът има да извърви един Път, който тръгва от старозаветен, новозаветен, праведен, ученик; респ. обикновен, талантлив, гениален, светия; или – първо, второ, трето и четвърто качество(ниво) Ум...Това е един естествен процес...Фазите му не могат да се прескочат. Както човекът - първо е бебе, после дете, после тийнейджър и чак накрая влиза в зрелостта... Така е и с ума... Смисъл могат да търсят само зрелите, талантливите и гениалните умове на интелектуалците; по-долното ниво на обикновените хора - не може все още... Факт, само природен феномен, нищо повече...Обаче – физическата възраст на човека – няма нищо общо със социалната възраст на индивида... Напр. 90 год. старци – социално могат да бъдат деца и 30 годишни младежи – могат да бъдат социално зрели, талантливи и даже гениални умове; това са умовете на интелектуалците... Много пъти тук, във форума, писах, че всички понятия с които боравим ( т. е. словоформи и идеи), от всички учения ,на всички времена , са дадени само и единствено - с учебна цел и служат само като указателни табели по Пътя към Дома - тук, в света на сенките... Те не са същината, а са само указателни знаци - сочейки Пътя към Дома на Отца ни; сочейки към смисъла, който се крие в дълбокото. Водят ни в реалността... Мине време, изтъркат се, изтрият се старите табели по Пътя, (т.е. минат не минат една, две хиляди години от времето) – хайде – дойде ново Учение през вековете – носи други указателни табели, направени от друга фирма, източна, западна, каквато ще да е... Обаче те, новите табели - отново имат същото назначение – да ни доведат до древния по дни смисъл, който си остава един и същ - и нине, и присно, и вовеки веков... И защо някой си, да речем, ще се препира за една нищо и никаква указателна табела ( т.е./ понятие, идея, цитат, учение) – добра ли е, или е лоша, полезна ли е, или е вредна, опасна ли е и пр.?... Ами - то до нея има друга, стара, или нова, източна, или западна изработка, според фирмата й (т.е. според Учението, което я е донесло) но и тя има все същото назначение - води те само пак към същия древен смисъл, независимо, че словоформата и/или идеята е различна... Ползвай тихичко нея, щом повече ти допада, няма проблем; важното е – да свършиш работата с нея... Недей да си губиш времето с критики към Брата си; той има своите си основания да ползва една или друга табела по Пътя, която самия него по-лесно го упътва към Смисъла... Ама, едната табела била източна, другата била западна, не може тъй... Умчо, това е само една проста табела(т.е. словоформа и идея), указателен знак, водещ към смисъла, нищо повече...Ако разбираше реално нещата, нямаше да се плашиш от нищо... Ти сега се плашиш от сянката си... Такова нещо - като тази табела - в реалността няма; ти го виждаш тук, само в света на сенките, с плътските си очи ( предназначено е само за плътски очи) и то служи на едничката цел – да те доведе до смисъла – при нозете на Бога...Нататък е лесно... Някой си от нас, напр. обича като дете да си играе с табелите - като с играчки - размахва цитати и понеже друго не може още – спелува... Не е за критика това, но си е игра още, занимавка, не е истинската работа, за която сме дошли тук, на Земята... Ние имаме друго назначение тук, говоря за учениците само – и то е –да намерим смисъла; да намерим Бога и себе си и да открием тайната...А пък който спелува – той още се занимава, играе си, защото по ум е дете, независимо, че може да е надхвърлил 70 години... Пълно е с такива, да са живи и здрави, да порастнат по ум в следващото си прераждане... Сега – ако ме питате – ако сме ученици - не се взема даден цитат, за да се спелува, както правят децата по ум... Той, цитатът е указателна табела, но ти - спелувайки – ти се занимаваш с това – как изглежда табелата и коя фирма (кое Учение) я е поставила на Пътя...Така, ти като спелуваш; разглеждаш табелата и нея я коментираш като отделен предмет, играеш си с нея като дете, но не я употребяваш по същество... Друго е нейното назначение и цел... На нас учениците, не ни е наредено да спелуваме, а като вземем даден цитат, и като минем транзит само през формата и съдържанието на идеята, която се съдържа в него, за да ни упъти ( т.е. да разгледаме само табелата за да се упътим от нея ) - да вземем шанса и да се спуснем на дълбокото , до самия смисъл...Там се върши истинската работа... В дълбокото... Там само се открива идейния смисъл на този цитат, т. е. – ти можеш вече да го изтълкуваш – какво значи той... Тълкувайки – да стигнеш до скритото значение; да схванеш иносказанието, алегорията, алюзията... Това му е назначението на този цитат, в него има нещо скрито и ти, като търсач – трябва да откриеш скритото... Това е истинската работа, която Бог ни е възложил... Затова казах, че тя е само за нахъсани интелектуалци, които играейки си с табелите (цитатите: словоформи и идеи) стигат и до това, да се досетят и за скритото значение на тази табела(цитат) и че назначението й е – да води към смисъла, а не да се възприема само в прав текст, буквално, както правят обикновените хора... Тук трябва и талант, който пък знае как да вика досещането на помощ! Само гениалният ум успява да стигне при Нозете на Бога, казва Учителят... (Край на първа част, следва продължение)...

Ти изобщо не си разбрал смисъла... Това е иносказателно и представя красиво духовното извисяване... Дърварят прави само това, което е строго необходимо; върши определената му от Бога работа...Той представлява Душата (астралната Душа), която е дошла на Земята, да свърши определената й работа... Брадвата пък - е самият Господ Бог... Интересно ли ти е да разбереш по-нататък СМИСЪЛА ?... Лошо няма... Дзен се забавлява по този начин, но егото (интелектът) не може да схване алюзията, понеже то още не го е преживяло; няма тази опитност... То се чуди... Обаче това преживяване слага край на всичките му интелектуални брътвежи... То замлъква завинаги...Така му е писано... Но пък в личен план - настъпва Новата Ера на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта; човек влиза в реалния Живот, излизайки от света на сенките... Гъсеницата, която яде листа, се превръща в пеперуда, която пие нектар направо от красивите цветове, казва Учителят... Това значи, че книжният плъх, интелектуалецът, който досега е черпил знания от "листата" (книгите), както яде гъсеницата, по един вълшебен начин се превръща в красива пеперуда (кротичката, напреднала Душа), която вече пие нектар от цветовете, т.е. черпи знания, не от книгите, а по един съвършено нов начин - чрез проникване...Това говори Учението...Та така... Знаете ли защо Единният християнски Бог има три Лица (лице означава присъствие!)? Отец - от Него изтича Любовта, която всичко обема ; Син - чрез Него познаваме Истината и Свободата, и Свети Дух - от Него изтича Мъдростта и се добива знанието... Сетих се, като си спомних за Малкото Дзен Нещо, публикувано от Станимир, по-горе... Там - ролята на Брадвата, всъщност играе Третото Лице на Бога - и това е Господ - Святият Дух... Сечащата Брадва припознаваме точно в Негово Лице ... Това има голямо значение за разбирачите; не е случайна хрумка... Сега, Дзен прониква - и затова не се нуждае от ум... Дзен вижда готовата картинка, като на снимка, в духа си... На Дзен затова не му трябва тълкуване; Той мързеливо се е домогнал до картинката, не ще вече ум... Само казва: "Дзяк!" - и готово; снимката се явява, и той си й се кефи, лежешком, почива си! ... А пък нас, интелектуалците (с тая ум-патерица в главата си) ни пращат да орем, да сеем, да прорастяваме, че тогава чак да търсим ползата!... И да ви кажа, този Дърварят горе, си е баш интелектуалец, от най-лютите, щом е стигнал до сатори!... Ех, Дзен, Дзен - ну, погоди!...

Ти изобщо не си разбрал смисъла... Това е иносказателно и представя красиво духовното извисяване... Дърварят прави само това, което е строго необходимо; върши определената му от Бога работа...Той представлява Душата (астралната Душа), която е дошла на Земята, да свърши определената й работа... Брадвата пък - е самият Господ Бог... Интересно ли ти е да разбереш по-нататък СМИСЪЛА ?... Лошо няма... Дзен се забавлява по този начин, но егото (интелектът) не може да схване алюзията, понеже то още не го е преживяло; няма тази опитност... То се чуди... Обаче това преживяване слага край на всичките му интелектуални брътвежи... То замлъква завинаги...Така му е писано... Но пък в личен план - настъпва Новата Ера на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта; човек влиза в реалния Живот, излизайки от света на сенките... Гъсеницата, която яде листа, се превръща в пеперуда, която пие нектар направо от красивите цветове, казва Учителят... Това значи, че книжният плъх, интелектуалецът, който досега е черпил знания от "листата" (книгите), както яде гъсеницата, по един вълшебен начин се превръща в красива пеперуда (кротичката, напреднала Душа), която вече пие нектар от цветовете, т.е. черпи знания, не от книгите, а по един съвършено нов начин - чрез проникване...Това говори Учението...Та така...

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry87781

Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...? Работата ни не е да умуваме какъв е бил стимула на Майка Тереза, защото тя е работила на своето си поприще и сама ще се отчита пред Господа... Ние няма как и откъде да знаем - какъв договор е подписала тя, с Господарите на Кармата, през сегашното си въплъщение... ( Никой няма да се разправя с нас и да ни осветлява по всички небесни въпроси)...Това си е между Майка Тереза и Тях; само те са изчислили хороскопа й... Нека да не умуваме за неща, за които и без друго няма как да разберем; това са далечни, небесни работи... Учителят казва, че е за наше добро, да не даваме място на такива отвлечени въпроси... Нека всеки от нас - да работи на своето си поприще скромно, без да се счита за интелектуалец и многознайко; та да има капацитета да поправя другите или пък да съди за техните работи... Така - губи само от ценното време - за вътрешната работа, която самият той има да свърши, у себе си... Току-що в "Здравей България", Милен Цветков изказа една много ценна мисъл, която е от изключително значение в практичния ни, ежедневен живот... Някой от нас, тук във форума, беше попитал: "Какво да правя?"... В смисъл - как да протича деня ми, за да се чувствам добре... (Подсети ме добре Милен, та бързам да споделя и с всички вас, защото това касае всички ни, до един): Милен Цветков каза смислово следното: "Майка Тереза, не би била Майка Тереза, ако това, което вършеше, не й доставяше удоволствие... Значи, в известен смисъл - тя го е правила за себе си"... Вярно ли е това?... Абсолютно е вярно, само че, когато това удоволствие е в съзвучие и със съвестта ни - ние го наричаме - радост... (Когато то не е в съзвучие със съвестта ни - остава си чисто светско удоволствие...) Та значи - Майка Тереза е изпитвала радост! Това е белегът; нека да го запомним, братя... Радостта, (когато е в съзвучие и с чистата ни съвест) е белегът, по който Бог интуитивно ни показва, че сега е денят и часът, в който трябва да свършим нещо, за да се счита то за добро, пред Него. "Бог е направил всяко нещо добро, на времето му"- казва Писанието... Което ще рече, че едно и също нещо, ако е подранило, или ако е закъсняло, то не е добро; то не е по Божията Воля... То си е само по човешка воля и затова не е на място; то не е добро, независимо как изглежда отстрани на тези, които го преценяват... Никога да не изпускаме из предвид, че небесните работи са математически точно определени... На небето хаос няма; ние тук само си мислим, че може всякак да си мислим и всякак да действаме... А то е - защото не сме внимателни и не слушаме думите на Ученията; фантазираме си идеи и се опитваме даже да ги коментираме и с другите, с което само губим и тяхното, и своето време... А Интелектуалецът Лукчо се радва...Тука има много теоретици... Когато Бог каже да се свърши някоя работа - те започват да умуват - е ли това така, или - не е така?... Тъй ли е, не е ли тъй?... Въпроси; нова тема - въпрос... Ще откриваме сега топлата вода... Ами защо Бог праща на времето си Учителите, нали е за това - за да ни кажат кое как е точно - по небесному, а не - както ние тук си мъдруваме напразно... Защо не четем и не прилагаме посочените идеи в Ученията, които са опитани от Учителите и е сигурно, че са прави, а измисляме свои си идеи, за да ни минава леко времето, но безполезно и Лукчо да потрива доволно ръце? За какво дойдохме на Земята, помните ли?... Да се забавляваме - не, тук не е мястото и времето за това... Дойдохме тук, за да претърсим собствените си вътрешни вселени, да намерим себе си и за да открием тайната... Затова сме тук... Никой да не си въобразява, че може да пренебрегва идеите на Ученията, заради своите си идеи, защото те не са негови идеи, а са му подхвърлени от Интелектуалеца Лукчо и той само ги е "лапнал" като послушно паленце... Някой следи ли за чистотата на идеите (дали отговарят на Ученията), които предлага за коментар в новите теми и дали всъщност, неволно не налива с това вода в мелницата на споменатия Интелектуалец? За да предложиш тема, трябва да си убеден, че тя е на място; да си я прочел в опитаните Учения и да имаш какво да споделиш - самия ти, по нея, с братята си... Иначе - се учи, но точно по Ученията и внимавай, не бързай да се доказваш, защото времето ти не е дошло още... Когато дойде - ти няма да питаш, защото ще знаеш нещата по този начин, че да можеш и на другите да ги изясниш... Питането - ще е останало в миналото... Говори само за това, за което си сигурен...Има такива идеи, които са ти ясни; сподели ги с нас, за да се насърчим... Някой ще добави нещо, ще се обогатим, а Господ ще ни прати радост и ще сме сигурни, че сме на прав Път и че вършим Неговата Воля... Сега, да поговорим за Лукчовия прийом... Усещаме ли как понякога правим нещо, което е в съзвучие със съвестта ни, т. е. уж е "добро" , защото е в скалата на човешките ценности ... Напр. понякога това правим - посещаваме болен, или затворник, или "проповядваме благовестието", както казват някои протестанти (т.е. говорим за Бога...) - обаче тегаво ни е , неприятно, чакаме час по-скоро да свърши "мероприятието" и да се освободим от тази досадна благотворителност, която ни уморява...Това, братя, не е "добро" пред Бога. И не защото принципно е лошо, но защото не му е сега денят и часът... В него има насилие; нещо сякаш отвътре ни заставя "да сме добри", но радостта бяга, липсва удовлетворение... Това, което вършим по този тегав начин - идва от Интелектуалеца Лукчо, който ни нашепва, че ние сме длъжни да свършим това и това, защото сме християни, или защото трябва да правим добро, понеже Бог тъй е наредил... Точно тези са моментите, в които обикновено правим т.н. "непоискано добро", за което казват - че се връща "зло"... Защо зло? Защото ние само си мислим, че това, което сме направили, в тегавия момент - е добро, а то реално не е... Понеже за носа ни води егото и имаме всякакви вътрешни съображения, нашепвани от него - напр. - да се покажем, колко сме добри, колко сме умни, колко сме милостиви, или щедри и пр. и пр... И точно тогава правим най-големите си грешки, в услуга на Лукавия, защото интуитивно чувстваме, че това не ни е по сърце, не му е сега времето, но си налагаме със сила да устоим... Силовите методи - това е Лукчовия начин; тегавостта идва от него... Когато нещо е наистина "добро", защото му е дошло точното време и Самият Бог ни праща да свършим някоя работа (която задължително е тясно свързана и с нашето търсене във вътрешната ни вселена - като предметно учение - и винаги е част от това вътрешно търсене), то Той задължително ни праща Ангела на радостта, за да ни уведоми... Понеже е наш Баща и ни люби... Всеки от нас има сключен индивидуален договор с Господарите на Кармата... Задачите, които има да свърши тук на Земята даден Брат - не са същите, които са поставени на друг Брат... Всеки да върши неговата си работа; ние сме части един на друг - казва Словото... И да сме внимателни за Божия знак - Радостта - с която Той ни показва, че времето на нещо да бъде "добро" е дошло... Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път...

============================================================================== ============================================================================= За да бъдем справедливи, би ли споделила конкретно, моля, какво имаш предвид под "много упорито прокламиране на тези и идеи, каито силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит..." Кои точно тези и идеи визираш и кои точно никове имаш предвид сега?... Хайде, бъди откровена и недей да прокламираш, от своя страна, недоволството си с намеци...Това създава наистина излишно напрежение и наистина надхвърля там... ( Каквото и да е... ) Нека да сложим картите на масата и да освободим напрежението... Днес ти ми се обиди май, че в отговора на въпроса ти, относно Майка Тереза, ти отговорих, че човек няма време да се занимава с работите на другите, защото времето, което му е определено, е строго разчетено и то стига само за свършване на неговота лична вътрешна работа...Така ли е?... Реши да отвориш тема - в противоположен аспект, като си мислиш, че така ще получиш подкрепа за една теза, в която априори няма материал за изследване, защото отговорът е кристално ясен и той е "не"... (И на префасонирания ти въпрос - отново отговорът е "не")... Това е детско разбиране на нещата и не е за специализиран форум, като този, който следва идеите на Учителя ... Усвоихме ли всички идеи на Учителя - та ни се видяха малко на брой и или неточни, та решихме да го ревизираме... Кой ще носи отговорността за това - ти ли? Или си мислиш, че нещата седят така - хрумне ми нещо - хайде да го експериментирам, защо не... Интересува ли те, знаеш ли, че Учителят казва, че човек не трябва да мисли каквото му падне, а каквото е право... Вярно ли е това?... Има ли такава идея, или няма... Ако няма - аз ще се извиня, ще благодаря на всички и ще си тръгна, щом дразня с постовете си... А - може би - ме гони параноята, а; приемам, ако искаш да ме успокоиш, ще се разберем много лесно; аз съм мека като водата... Ако разбираме правилно нещата - другите са си абсолютно наред, проблемът е, че в нашето око е попаднало парченце от строшеното дяволско огледало и затова ги виждаме криви! Проблемът си е у нас; със себе си трябва да се занимаваме и да оставим другите на мира! Ново учение ли ще прокламираме тук, сега (да използвам глагола ти)? Едва ли... За да схванеш идеята за нас и другите, и защо те ни изглеждат криви, когато всъщност не са, чети тук, на този адрес: http://www.pravoslavieto.com/history/19/18..._Snow_Queen.htm Така лесно ще разбереш СМИСЪЛА... Помисли и ми отговори, чакам те...