Велина Василева

Интуицията е хубаво нещо - ама разума е отличителната ни черта като ВИД.

Няма да ти се засягам, когато престанеш да се държиш тук грубо. Тук сме хора, решили да вървим по духовен път /каквото и да значи това/ и е нонсенс твърдо и арогантно поведение. Тук сме длъжни да се отнасяме меко, разбиращо и дори нежно един към друг - иначе е безмислено това общуване.
----------------------------
Трябва любов, естествено. Нали по-горе обяснявах за каква любов ни говори апостол Павел /пост №294/, а тукашната и е само сянка. Никой не я отрича, нужна е, но е само имитация на истинската. Точно като вървим от човешката любов към божествената Любов, се отварят скритите порти на Стълбата.

Ти Вальо използваш симулации на емоционални изблици и лично засягане, за да не коментираш това, което пиша.

Примера с раковата клетка е пример и не е обида, а ефекта на физически план, който се получава, когато се отхвърля света. Просто факт. Явно израз на Вселенските закони.

Моля те, коментирай по същество.

Още нещо свързано с твърдението, че любов има само в Божието Царство.

Коринтяни I, 13

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Вижда се, че се говори за любовта в този свят, докато е жив човека.
Истинската такава любов всичко извинява (грехове и лошо отношение), зло не мисли, не се сърди, всичко претърпява (т.е. приема)

Ами тук е тънкия момент. На повечето хора съзнанието не може да понесе наглед противоречиви неща. Които след разбиране и осъзнаване не са противоречиви.
Всъщност това е част от духовното развитие: да почнеш да виждаш единното в противоречията.

Исус Христос е обяснил три неща.
Само някои от учениците са го разбрали, а какво да говорим за Апостол Павел, който дори не е виждал Исус.

Нещо номер 1. Спасението не е в този свят. Спасението е в единството на Божието Царство

Нещо номер 2. Ще се спасим не като избягаме от този свят (както се твърди от някои хора), а като преодолеем този свят. Тоест като преодолеем двоичността му.
Това е много силно описано в думите на Исус.
Божието Царство е във всеки човек. Егото на човека го различава от битието му, т.е. от околния свят. Това е дуализма на този свят.
За да преодолеем дуализма трябва какво да направим? Да слеем себе си с битието си. С околния свят. Така нашия свят се слива с Божието Царство и ние сме спасени.
Така егото изчезва и се сливаме с Божественото.

Защото нашето его е нашето разграничаване от света. Като се махне егото и ние ставаме едно със света.
Егото е убеждения от вида: "Аз съм това", "Аз не съм това". Когато егото го няма, ние ставане едно с целия свят.

Това е и смисъла на "Херметичната сватба на Кристиян Розенкрой". Сливането със всичко, вкл. и с този свят.
Обединяване на противоположностите, а не бягството от тях.


Нещо номер 3. Дал е начина, по който да се постигне горното.
Безусловната любов. Любов към всеки въпреки лошото и греховете му.
"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." (Матея, 7:21, 23)
И е разказвал каква е волята му.
Виждаме, че тук Исус утвърждава нуждата от спазване на закона за влизането в Божието Царство, а Павел не. Защо ли?
И т.н., и т.н.

Вселената е Холографска. Всяко нещо съдържа цялото. Затова Исус казва: "И най-малкото, което причиняваш на моя брат, си причинил на мен!". Всеки човек е част от Исус. Ако отхвърлиш човек, то отхвърляш Исус. Липсата на обич е еквивалентна на омраза.


Във връзка с това ще дам пример с това, което Валентин спомена за съзнанието на клетката.

Съзнанието на всяка клетка на човещкото тяло съдържа и цялото съзнание на човека.
Кога човек се разболява от рак? Когато група клетки решават да отхвърлят тялото. Те се изолират и започват собствен живот. Така убиват цялото тяло.

Но съзнанието на клетките повтаря съзнанието на човека. Човек е отхвърлил света и се е изолирал от него. Намразил го е.

И е станал раково образувание.....

Станимире, прав си. Има си логиката и смисъла на това, което пишеш. Ти си изхождаш от своята си насоченост, а тя е състоянието на твоето съзнание. Доголкото те разбирам, тръгнал си по пътя на култивиране на Аза, на живот според Закона, постигане на относително спокойствие и просперитет и така облекчаване на съществуването ти. Достатъчно ти е едно , дори мнимо и нетрайно, приближаване към Любовта и вярваш, че личността ти ще се запази и след смъртта ти и ще еволюира заедно с микрокосмоса.
Да, ама не.
След смъртта ти и личността постепенно се разглражда, накрая остава само един празен микрокосмос. Затова и християнството не приема прераждането - защото прераждане има, но не и за личността. При следваща инкарнация се възпламенява нова личност. И това е така - ти имаш ли спомен за предишни животи? Не, само проблясъци, които са еманирани от Липиката и Висшия Аз, тъй като те имат достъп до Акашевите записи на микрокосмоса. Както и до планетарната Акаша.
Та прераждането в смисъл на прераждане на личността е заблуда, преднамерено раздухвана от източните църковни йерархихи като метод за манипулиране на народите.
По същата причина и западните, Аврамитски религии са наложили догмата за ада и рая.
Та ние твърдим, че има начин още преживе да се извърши един процес, наричан от Учителя трансформация, при който наистина "Смъртта ще бъде погълната с победа" /ап. Павел/. Един от компонентите на този път е и неутрализирането ни към тази природа и така скъсване връзките с егрегорите, които не само ни командват, но буквално ни "живеят". Друг компонент е смаляването на Аза, за да се освободи в микрокосмоса място за възпламеняване отново на безсмъртния, заспал в сърцето ни Аз. И никаде не говорим за загубата на индивидуалността ни, а за едно развитие от сила към сила и от великолепие към великолепие.
И не си губим времето в мъдруване и опипване, а действаме. Денонощно. Защото времето ни е малко, твърде малко...

Интересно ми е как проповядващите отричането от себе си, така здраво са се вкопчили в някои свои идеи. Е, няма лошо, но се получава известно разминаване между това, което пишат и това, което демонстрират.

Любовта е безусловна и надличностна... Да, бе. Ако ще бъдем такива перфекционисти, ами то самото определяне на любовта като безусловна и надличностна вече я ограничава. Но всичко си има степени, т.е. различни форми чрез които се проявява с определена степен на пълнота. Аз казвам, че любовта е навсякъде и това твърдение съдържа много повече истина от отричането на способността на човека да проявява любов. Да, но някои хора са толкова над относителността и дуализма, че боравят само с абсолютни понятия. Е, търсете си абсолютната любов... Все едно да ти дадат една ябълка, но да не е приемеш, защото не е съвършена. Да, наистина – изгнилата ябълка трябва да оставиш, но ако си прекалено взискателен ще си останеш с празни ръце. Човек трябва да бъде реалист.

Писаха са някои неща за Бог и за Демиурга. Така и не разбрах какво точно прави този Демиург. Абе въобще нищо не разбрах. Бог е принцип, сила, неизменен, абсолютен, всесъдържащ. Към него не може да се отнесе нито понятието „Творец“, нито „Архитект“. Той е Парабраман. Архитектът е Браман. В началото на Манвантарата, Той създава праобразите на това, което трябва да се осъществи за този космически цикъл – форми, идеи, т.е. създава се план. После идват строителите, които започват реализирането на този план. Създават се необходимите условия за еволюция. Инволюцията е това – създаване на форми и условия в които монадите да се въплътят за да осъществят еволюцията си. Еволюцията е разгръщане на Божественото в човека (и във всяко същество), т.е. превръщането на потенциала в активна сила. Преди няколко мнения зададох въпрос: каква е разликата между човека преди да бъде еманиран от Бог и след като се върне при него. Така и не получих отговор. Разликата е в способността да разгърнеш Божественото в себе си. За какво е потенциал, който е неизползван? За какво ни е Божествена същност, която не проявяваме? Кое ни свързва с Бог – проявяването на тази същност или отричането на проявения свят, който е единственото поле в което можем да направим това? В Пралайя тъй или иначе ще се слеем отново с Бог, т.е. ще се върнем в състоянието си на единство и недиференцираност от всичко останало. Явно през Манвантарите целта е друга. Денят не е време за сън. Има време за бодърстване, има време и за сън.

Ще продължа с отричането от себе си (не ми се открива отделна тема, защото ще се получи пълен хаос, като в тази). От какво всъщност се отричаме? От себе си ли? Не, отричаме се от илюзорната представа за себе си. Отричаме се от илюзорните си представи за света. Отричаме се от зависимостите си. От себе си няма как да се отречем. Това, че съществуваме е непроменим факт. Въпросът е в начина по който възприемаме себе си; в тежестта, която си поставяме; в съизмеримостта. Всяко нещо е ценно на мястото си. Важно е да се намери правилното място на човека – там където той е наистина ценен, а не да се отрича ценността. Това е освобождението – не от себе си, но от илюзиите и зависимостите. Когато се отречеш от илюзиите, които си изградил за себе си, наистина ще намериш себе си. Но това е процес, протичаш на степени.

Ники, все повтаряш, че ни липсва любов. Да, липсва ни, ма на всички. Щото в този свят тук няма любов. Има само някакъв мижав заместител, от най-пошлите. Сега и ще се обоснова, за да не ме наскачате веднага
-----------------------------------------------
Любов е състояние на перманентна свързаност, съпричастност, съпреживяване и пълно, безусловно себеотдаване.
То е състояние на единство, на липса на разделение, противопоставяне, лъжа и фалш.
Е, такова нещо тук, в тази печална реалност, няма. И най-великата тукашна любов е егоцентрична, нетрайна, едностранчива /само към някой специален, не към всички и всичко/. и ВИНАГИ се стреми към своя близнак - омразата.
-----------------------------------------------
Сега стана ли ясно за каква Любов ни наставлява апостол Павел? Към Любовта в Божието царство, в света на Единия, на Вечната свързаност ни насочва той.
Другото са илюзии и самозаблуда.
Намасте!
ПП Венци, извинявай че те повтарям, но след като публикувах поста си видях написаното от тебе.

Мъртва е всяка Любов, която е в Себе,
защото Любовта е безусловна.

Да твърдиш, че имаш живот в себе си,
е потъпкване на Живота, защото той е неизменен и непрекъснат.

И най-нелепо е да говориш за тях, като качества, които трябва да украсят Аза, защото единствения начин да ги докоснеш е, когато се стопиш.

Аз просто нямам думи, когато чуя някой да казва, че има любов в себе си.
Това е най-сигурно доказателство за вида на неговата "любов" - егоцентрична.

И във всеки, който в пълно отчаяние осъзнава невъзможността си да проведе Любовта, която не е от него!!! ,
аз виждам нейните кълнове.

-----------------------------------------------------------------------------------------
Правилно, егоистично е да мислим само за собственото си спасение, за единично бягство от затвора. Но за да помогнем на други, най-напред трябва да счупим собствените си окови. И това става с...е, всеки сам си решава какъв метод да използва. Стига да го иска.
И от къде да поиска помош, като се увери, че сам не може.
Стига да го иска.
И тогава чудото наистина ще се случи
Тогава, когато вече няма да го иска. Щото собственото спасение вече няма да го вълнува. Иначе няма спасение.
Намасте!

---------------------------------------------------------------------
Само за мен си - защото имам копнеж към дома. И съм се посветил на този копнеж, защото е единственото, което имам. Толкова съм беден.

---------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако наистина искаш да си говорим, държ се прилично.
Това ти го казвам с правото на бивш даскал по история и философия.
Намасте!

-----------------------------------------
Да не забравяме, че атмосферните условия са компонента на колективната консенсусна реалност, която всички заедно непрекъснато поддържаме и абдейтваме. Така че се явяват взаимно свързани, както ти правилно отбелязваш. Затова и трансформацията дори на едно човешко същество помага на всички

Освен влиянието на тези "атмосферни условия" върху "работата на определени учители и школи", аз мисля, че и самите хора също влияят на енергийно- вибрационното състояние на Земята. Това си е енергиен обмен.
Повишавайки собствените си вибрации, няма начин да не повишаваме и вибрациите на планетата. И това е една много важна задача и възможност на практика да подчиним част от нисшето в себе си.

------------------------------------------------------------------------------------------------
- Не бих могъл, тъй като не е същност, а сила. Нарекох го демиург /творецана демоните, на боговете/, защото тази сила създава и поддържа, на свой ред, редица силови фактори /различните традиции и школи използват специфични имена/, които градят, поддържат и рушат отделни части и аспекти на нашата реалност.
- Не са извън правомощията на Всевишния /нищо не е извън Неговото творение-а приори/, но е Негов наместник, със свободна воля да твори и ръководи така, както реши.
Той, демиурга, не ни е виновен с нищо - той е възвишена сила, която работи с материя и съответните и енергии. Ние сме си виновни, че сме се оставили някога, преди началото на Времената, да бъдем пленени от същата тази материя.
- Христовия дух е част от Всевишния, негов силов поток, проникващ в Царството на демиурга. В други аспект Христос се явява слънчев логос, планетарен дух и атом на духовната искра в нас. Стана сложно, за което се извинявам.
Намасте!

Умен въпрос, но неточно зададен, според моето скромно мение, а аз не съм никакъв капацитет и уча само себе си...

Така че - оправяй се сам, братко; мисля, че нещо в подтекста ти тука не е наред...

(Сатана не се ли свързваше само с физическото поле и неговите ниски вибрации; не знам, не разбирам още, но по-нататък - ще го разбера точно как е... Обаче на глас няма да го кажа, защото има и Божии Тайни, които всеки знае за себе си, ако и когато му се открият лично. Затова и Учителят често не е говорил в прав текст, а със символи, заради тези тайни)...

Но - Учителят (Святият Дух) е у всекиго от нас?... Можем смирено да Го питаме, вместо да спорим помежду си, нали? ... Къде ни е вярата? Спорът не е християнска добродетел - освен май сред православните; те все "изясняват" неща, които и на тях не им са ясни никак, или - и тук бъркам нещо... Такава съм... Не ми е лесно да се оправя, но - "мога" чрез Христа и такова е и очакването ми... Нека сега и неяснотата да вземе своето си, докато може... Поздрави, Вили...

Нашето неразбиране, или нашето невежество - те са си наши, лични...

Те са въпрос на израстване, на развитие и на промяна към по-високо ниво на съзнание... Няма защо сега да се сърдим и да обвиняваме другите за неща, до които все още не сме достигнали, защото времето им на разбиране (лично от нас) - не е още дошло...

Ако в такива моменти обаче - не извикаме търпението , смирението и братската си любов на помощ - за какво ни са те?

Любете враговете си!... Има ли такава християнска заповед и за кои "врагове" се отнася?...

Защото "враг" ни е само това, което все още не разбираме; то е "злото"!... Така казва Учителят...

И ще бъде наистина по-умно от наша страна, ако се опомним навреме и не си позволяваме никога да коментираме Учителя си в негативен аспект, за целите на егото си... Нека да си спомним, че сме малки...


Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа"

П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)...

Учителя

Ако не сте били на палатка в по-ниски планини, по-добре е да не го правите за първи път на Рила, освен ако съзнателно не търсите силни усещания. Това не трябва да стряска никого, но лекомисленият подход може да му донесе горчиви уроци. Разбира се, има братя и сестри, които дори и в дъжд сутрин са на Молитвения хълм, но всеки ли е с такова съзнание и устойчивост? Има възрастни хора от Братството, които докато "мърдат" задължително се качват на Езерата, но е това е воля, школувана в много години труд.
Често срещано препятствие е намирането на удобно място за палатка, там няма как да си занесете матрака от вкъщи, а да не говорим, че почти задължително ще бъде под наклон. И бъдете готови за среща с мокрото, колкото и да се опитвате да го избегнете, ще ви навести. В такива случаи многото молитви помагат.

Не случайно е казано Духовна Школа на Рила.

П.П. И все пак, ако категорично умът, сърцето и душата ви жадуват срещата с Рила, то си струват средствата, отделени за стабилна алпийска палатка, хубава стелка и солиден планински спален чувал.

Преди няколко дни приключи по-голямата част от работата на работната група в лагера край Седемте рилски езера.За жалост, времето на Рила е било доста дъждовно.Дори е имало и градушка.Пострадали са палатки /скъсани са/. Затова не подценявайте планината.Препоръчвам ви да си вземете от по-дебелите найлони /за оранжерии/ или някакво покривало за палатките си.Добре би било да ползвате и еластични връзки за закрепване им /разпъването им/. Понякога те предпазват от скъсване /при силен вятър/.
Бъдете готови и за големите братски трапези по време на празничните дни на 19,20 и 21 август.Носете си постелки за сядане и за слагане на храната.Не забравяйте вода и прибори.Заделете и част от храната ,която носите за лагеруването, за тези много ценни за Братството дни. За да не се чуствате малко неудобно.Макар че всички са поканени и никой не е останал гладен.

Виждал съм списък за необходимите неща ,които трябва да носите при лагеруването край Седемте рилски езера, някъде в този форум,
Но аз ще ви представя и моя .Може някои неща да са различни.Макар че се базират на приблизително еднакъв опит.
Ето още веднъж най-необходимото за пребиваването ви в лагера:
1. Документи за самоличност.
2. Пари (необходими ви са поне 200 лв. за пътуване и пребиваване в лагера,но зависи и от коя част на страната сте).
3. Фонокарта "мобика" ( Телефон имаше на х."Рилски езера" ,но може вече да няма.Затова си носете GSM.Ако имате възможност, качете и поне още една резервна батерия.Ако хижата не работи ,ще останете без връзка.А ако работи ,много трудно ще намерите свободен контакт за зарядното.).
4. Палатка (лека и за планина).
5. Раница (най-добре- голям "самар").
6. Спален чувал ( най-добре за минусови температури и с гугла).
7. Одеала – 2 бр. ( за тези, които не издържат на студ ).
8. Шалте (може и надуваем дюшек).
9. Обувки ( 1 бр. планински , 1 бр. маратонки , сандали или джапанки).
10. Дебели дрехи.
11. Дебело яке .
12. Тънко яке.
13. Анцунг.
14. Дебели чорапи – 2 бр., летни чорапи – 4-5 бр.
15. Фенерче.
16. Бели дрехи за Паневритмия, томче с беседи, молитвениче
17. Тениски.
18. Дрехи за защита от дъжд ( или дъждобран).
19. Найлон за пълно покриване на палатката по време на дъжд .
20. Прибори и съдове за храна.
21. Съдове за готвене.
22. Газов котлон.
23. Храна ( хляб, заленчуци, плодове, чай, ядки, вафли и др.) .
24. Голяма игла и дебел конец.
25. Малки игли, конци/различен цвят/.
26. Крем за защита на кожата от слънцето /с по-висок защитен фактор /.
27. Бяла лятна шапка
28 Шапка за предпазване от вятър / Може да ви послужи и при много студени нощи или ако ви е страх от бубулечки и комари ,когато сте легнали в палатката./.
29. Ръкавици за защита от студа .
30. Кибрит или запалка .
31.Голям нож..
32. Малка аптечка.
Повече информация за основните теми ,свързани с пребиваването на Рила, можете да намерите ТУК или ТУК.

Благодаря ти Лъчезарна, че ни сподели това...

Тази мисъл на Учителя ме вдъхновява, насърчава ме и ми обяснява нещата, в нашите среди...

Казва се, че човек е възприел дадена идея, когато първо я е забелязал, посял я е целенасочено и осъзнато в ума си и я е наглеждал, докато покълне, докато оживее у него и след това грижливо ѝ е отредил подобаващо място във вътрешното си пъзелче, без да я изпуска от вниманието си...

Така, докато у нас не оживее идеята, че има само "Един Бог и Един Учител в света" - така ще бъде - с много "люшкания и повръщания"... Ние спорим - поради неразбиране на различните аспекти на Едно и Също Нещо... Защото - за да оживее тази идея - у всеки един от нас, тя трябва да се роди у всекиго от нас, поотделно; така оживяват, възрастват и дават плод всички неща...

И раждането на идеите - не минава без родилни болки; това са страданията ни... Ние изстрадваме усвоените си идеи...

Когато наистина осъзнаем, че "има само един Бог и един Учител" - ще викаме ура! Та това си е реализация!

Защото осъзнатото не е нито като само чутото, нито като само прочетеното... Чутото и прочетеното - отминават и често не оставят никаква следа, ако у нас липсва чувство за различаване и вътрешен стремеж към Истината...

В този смисъл - аз не вярвам в мисионерството...

Обаче - ако някому е дошло това занятие - добре дошло... Значи - такава е Божията Воля, за момента...

Пенчо и Яшко си говорят и Яшко казал:
-Ще гледам филма “Двама голи и един без гащи”
Пенчо:-То няма такъв филм.
Яшко:-От къде знеш?
Пенчо:Гледал съм го.

напоследък наблюдавам една тенденция ,която най- вероятно се развива на други обороти в раздел "лични съобщения".

и тъй като обикновено предпочитам да оставам безпристрастен, не ми прави особено впечатление , но все пак си задавам въпросът -

ако едната страна се възприема за пастир , то каква ли е другата страна.



нищо лично все пак....

Болезнена тема, за онези, които осъзнаят какво се случва.
Но и възможност за растеж.
За двете страни.

И безликост, и анатемосване, от онези,
които са забравили за собственото си спасение.
Всеки по пътя си!

Трудно е човек да бъде безпристрастен.
Докато не надрасне самосъзнаването си.



Едно стадо, Неделни Беседи, 23.01.1927 г., София