Хармония

Разбирането на чувството "любов" е дълбок процес свързан с много преживяване и време за откриване на детайлите и уникалността в природата на човешкото същество.
Бих го изразила метафорично като пакет с ориз.
Ако ни дадат един пакет с ориз и ние се опитаме да разгледаме оризовите зърна, ще ни е много трудно през опаковката да видим каквито и да е особености. За по - прецизно наблюдение трябва да скъсаме пакета и да изсипем ориза. Рискуваме да изгубим някои от зрънцата , но пък болшинството ще остана при нас. В купката ориз гледайки отстрани надали ще забележим много разлики, но ако я разпръснем ще забележим, че има камъчета, които сякаш не са на мястото си. Ако се вгледаме още по - внимателно ще забележим, че някои от зрънцата са с различен цвят, че има напукани, счупени, зрънца изгубили своята цялост, но там скрити в множеството отначало остават незабележим. Ако разпръснем още повече ориза, ще забележим, че има по- кристални и по- мътни зрънца, че има такива които са сменили цвета си изцяло и колкото повече се вглеждаме, толкова повече подробности ще виждаме. А колко ли време ще ни отнеме да сравним формата на всяко едно зрънце, за да установим, че всяко едно от тях е различно. Точно такъв е и процесът за опознаване на чувствата - бавен, изискващ концентрация, внимание, интерес, търпение, желание, любопитство и още много други качества които не всеки е развил в себе си.
И тук идва въпроса - Кому е нужно това?
Да, за  болшинството от хората не е необходимо да знаят структурата на ориза, за да се нахранят, необходим е просто един пакет с ориз, с който да задоволят глада си.  Това е консуматорското отношение.
Има и хора, или поне една  част от хората, които държат да познават дълбочината, детайлите, същността, за тази цел е необходимо да се познава структурата, уникалността на всеки елемент. А това изисква време, преживяване, съпреживяване.
Така и Любовта, може да бъде просто пакет с ориз служеща за засищане или пък да е съвкупност от уникални зрънца служеща за развиване на ценни личностни качества.

Мисли от Учителя за Любовта
 
 
И едни от любимите ми беседи:
 
Магическата сила на Любовта
 
Любов и разбиране
 
Любов и безлюбие
 
Органична и неорганична материя
 
Необятната Любов
 
Правила на Любовта
 
Неразбрана и разбрана Любов
 
Погледни и тук.
 
 
Топло, светло и лъчезарно да ти е!

Мила моя, не отнемай радостта от годините си! Всяко едно момиче на твоята възраст не е уверено в себе си - някои просто го компенсират чрез демонстрация на увереност. Не е сега моментът да се вълнуваш от килограмите си, защото ако се програмираш да се мислиш за пълна и се опитваш да отслабваш - организмът ти ще започне напротив - да трупа повече. Това как се чувстваме не се определя от това как изглеждаме - ако си 50 кг и качиш 5, на 55 ще се чувстваш пълна, а ако си 70 и свалиш 5, на 65 ще се чувстваш слаба... Всичко е просто сравнение между две състояния. Има по TLC едно предаване, за хора, които отслабват от 150 кг и нагоре... Гледай го някой път. Радвай се на живота си, радвай се на тялото си, радвай се на това, че всичко е пред теб. ти се чувстваш пълна, защото си излязла от детската възраст и тялото ти се променя. След 10 години, когато погледнеш настоящите си снимки, ти ще откриеш колко красива си била сега... в каква заблуда си била сега...
 
Моят съвет е - не прави диети, не гладувай, приеми тялото си такова, каквото то е. И спортувай не за отслабване, а за тонус. Храни се с удоволствие и с отговорност какво полезно даваш на организма си. Защото той сега се строи. И ще ти служи дълги години напред.
 
А колкото до момчетата, че и момичетата - истината е, че когато не ти пука за някого, ти го оценяваш по външния вид, когато ти пука - това отпада... Ставала съм свидетел на многослучаи, когато красиво момиче не бива предпочетено за сметка на друго... ти ще се изненадаш. Аз съм убедена, че ти си хубава, просто искам да ти кажа - не са килограмите, не са гримовете, не са токовете нещо, което ще привлече. Хората се скачат на друга основа. И единственото предимство на тези, които се мислят за слаби и красиви е, че са по-освободени, не се притесняват как изглеждат в очите на околните и си позволяват да бъдат повече себе си - а увереността и липсата на задръжки привлича. Но това е нещо, което можеш да получиш тук и сега само с едно щрак на пръстите. Или с малко лак, нов шал, пръстен за късмет и вяра, че това, което е най-ценно в теб никой не може да ти го отмене и то винаги ще те прави красива.

Не минавай по трудния път към щастието твърде дълго. Сега си на едни години, на които няма да бъдеш никога повече. Ако просто изметеш клишетата и шаблоните от главата си, ще видиш колко хубав може да бъде светът тук и сега, а не някога, когато евентуално ти би била не знам каква си... Тук и сега е животът ти. И това е както страшно, така и много хубаво. Просто живей... : )))

Здравей Рени, ти, аз, ние се намираме в света на рекламите и илюзията.
Какво значи "пълна", а какво значи "слаба"?  Всичко е относително
Да, някой диктува някаква мода от време на време, но това съвсем не означава, че това което е модерно е красиво или правилно, или окончателно.  Човек или се чувства добре в кожата си или не се чувства добре в нея. Когато не се чувства добре, търси външен признак на който да припише своята неувереност, самокритичност, страх от другите и от себе си.
Някой казва, че не се харесва защото е пълен, друг, защото е слаб, трети - косата му не е хубава или пък има голям нос. Но нищо от това не е причината. Причината е в това, че ти липсва смелост да обичаш себе си. Моментът, в който се заобичаш такава каквато си, излъчването ти ще се промени. Предпочитана компания са не "красивите", а усмихнатите, приветливите, забавните хора. Те излъчват щастие имат интереси, с които привличат съмишленици, имат цел за която се борят.
Помисли  каква е твоята цел, за какво се бориш, за какво мечтаеш, какъв е мотива заради който ставаш сутрин?
Отговора на този въпрос, кара ли те да се усмихнеш?
Ако отговорът е ДА , фокусирай се повече над целите си.
Ако отговорът е НЕ, време е да пренаредиш приоритетите, целите, желанията.
Ако се затрудняваш, сподели тук, може да бъдем от полза

Описаното в статията в голямата си част са факти. Аз съм съгласна с почти всичко в нея, не защото се занимавам с психология, а защото живея в тази държава и виждам какво се случва, то е очевадно. Само бих добавила, че не само в България е така. Източника към статията http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/10/2074069_d-r_plamen_dimitrov_psiholog_otchujdenieto_ot_sebe_si/
Опитите за самолечение в кръчмата са катастрофални , да, свидетели сме всеки ден, на все по - млади хора постъпващи с инфаркт или инсулт от много дълго самолечение по кръчмите (наречено за по интелигентно "разпускане") или преминало в т.н. битов алкохолизъм - редовно по малко (пак за разпускане, ама колко е малкото.......) Все повече жени попадат в тези редици. 
За парка няма да коментирам, защото е много относително, но бих се разходила с някой поддържащ позицията, че там всичко е наред, за да погледнем нещата под друг ъгъл. Цяла дипломна работа за психичните проблеми може да се напише, само от наблюдение в парка.  
 
Психотерапията и работата на психолозите като цяло се опитва да наложи една нова култура, нарича се психологична култура. Запознатият с нея е наясно, че съседките пред входа, "доброжелателните" съвети на приятелите, роднините,  съкръчмарите или просто някой от улицата, няма да му решат проблемите, няма да намалят стреса и няма да отключат потенциала, който е блокиран по някаква причина и не може да бъде ползвам в кризисния момент. 
Ако някой си мисли, че не е бил под шапката на психотерапията до момента, значи все още живее в илюзия. Разликата между "психотерапията" на миналия век и последните 15 години е, че през миналия век бяхме членове на огромна "психотерапевтична група". С нас се провеждаше групова психотерапия. Всеки си мислеше, че знае какво трябва да прави и как да го прави и живееше в привидна хармония. Всеки отклонил се от груповия сетинг, преминаваше на строго индивидуален, но тогава се наричаше политическа система. Всеки  мислеше, че управлява сам живота си - точно това прозрение, между другото, е признак за чудесно свършена психотерапевтична дейност. Разликата е, че индивидуалният психотерапевт към днешна дата, работи само и единствено, като партньор и в полза на клиента си. А при въпросната "групова терапия" от миналия век, ръководителите работеха в полза на системата. 
Разбира се психотерапията не е безкраен процес, тя все някога трябва да свърши. Преди години краят на "груповата психотерапия" остави хората объркани, незнаещи, нямащи представа как да канализират собствената си сила и потенциал.
Днес в психотерапевтичния кабинет, клиента излиза по - смел, по - уверен и осъзнаващ силата, която е открил в себе си. 
Проблемът при нас идва от това, че управляващите ни са част от членовете на тази "групова психотерапия" от миналия век. Тези хора са на ръководни позиции в корпоративни фирми и се опитват по старата инерция да прилагат същия метод на хората обвързани с тяхната политика. От психотерапевтичните методи се взимат основно манипулацията и отрицателната мотивация. Методи, които са отдавна отхвърлени в страните преминали доста по - отдавна на индивидуална психотерапия. В този ред на мисли съм абсолютно съгласна с казаното :
"Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква им е психологическата годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя и отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове."
 
При нас се работи основно с наказания, а не с възнаграждения, затова се преживяваме като нещастни. Отричаме всичко и всички, които предявяват откритост и дават шанс за лична изява и свобода, защото не знаем как да ги използваме. 
Затова пък стария култ към личността, поклон пред страха и нагаждането с цел спокойствие на всяка цена се прилага масово, защото се очаква при това положение някой да се погрижи за нас. 
Отказва се поемането на отговорност.
Затова и психотерапията толкова плаши и търпи такива критики, защото с влизането в кабинета, клиента е наясно, че там никой няма да се погрижи за него, а той сам трябва да се погрижи за себе си.
Затова след първите сесии много хора се отказват, защото никой не претендира да ги оправи с магическа пръчка или да поеме отговорност  вместо тях, а това не се харесва, поражда съпротива.
Затова е по - лесно да се отрече науката и хората ( в случая психолози и психотерапевти), които дават шанс, партнирайки, за достигането до едно различно ниво на мислене. Защото това изисква усилие.
Много "по -сигурно " е да се отиде на ясновидец - там се работи със старите познати мисловни модели - култа към личността, страха и ясното и структурирано "решение" за това какво трябва да прави клиента, което автоматично означава, че този друг ще поеме отговорността за случващото се. 
Разликата е ясна.
Радостното е, че все повече хора решават да поемат отговорност за себе си, търсейки терапевтична подкрепа се запознават със себе си и откриват резервите, които никога до сега не са използвали. Преработват "онова нещо, което толкова много ги дразни" и започват да се преживяват като щастливи.
Съгласна съм, че много хора и сами успяват да се справят с конфликтите си, моите поздравления, но това съвсем не означава, че всеки е способен да го направи сам.
Свидетели сме на все по - голямата обърканост на хората и невъзможността им да се справят сами.
Яростното отричане на развиването на психологична култура не помага на никого. 

Ако чакате вятърът да стихне и времето да се оправи,Никога нищо няма да засеете и никога нищо няма  да пожънете.                                                                 От Еклесиаста
 
 
  Не чакайте! Подходящият момент никога няма да настъпи.
                                                                                Н.Хил
 
,,Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли?,,
 
,,Гордост’’-Уилям Уортън
 
 
Не се страхувай да направиш голяма крачка, когато се налага. Не можеш да преодолееш пропастта с два малки скока.
                                                                                             Д. Джорд
 
 
На края ще споделя  собственият си терапевтичен подход при случай със социална фобия.
В случая акцента е изцяло върху  това да помогна на този човек да заобича себе си.Защото когато започне да се обича се получава следното-
 

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че във всички случаи се намирам на правилното място в точното време и всичко, което се случва е правилно – затова мога да бъда спокоен.
Днес знам: Това се нарича ДОВЕРИЕ.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, когато се опитвам насила да му предам своите желания, дори когато знам, че времето още не им е дошло и че човекът още не е готов за тях, дори когато този човек бях аз.
Днес знам: Това се нарича УВАЖЕНИЕ.

Когато започнах да обичам себе си, можех да разпозная, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Днес знам: Това се нарича АВТЕНТИЧНОСТ.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и можех да видя, че всичко, което ме обкръжава, е покана за растеж.
Днес знам: Това се нарича "ЗРЕЛОСТ".

Когато започнах да обичам себе си, спрях да крада от свободното си време и спрях да скицирам грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи забавление и радост, това, което обичам и кара сърцето ми да се смее, по мой собствен начин и с мое собствено темпо.
Днес знам: Това се нарича ЧЕСТНОСТ.

Когато започнах да обичам себе си, избягах от всичко, което не беше здравословно за мен - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и настрани от мен самия. Наричах го "здравословен егоизъм", но
Днес знам: Нарича се "ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ".

Когато обикнах себе си, престанах да искам винаги да съм прав и в резултат на това грешах по-малко.
Днес знам. Това се нарича „СМИРЕНОСТ”.

Когато започнах да обичам себе си, отказах повече да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето си. Сега живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Живея всеки ден така и наричам това „ОСЪЗНАТОСТ”

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че мисленето ми може да ме направи нещастен и болен. Но когато го обединих със силите в сърцето ми, умът ми стана важен партньор. Днес наричам тази връзка "СЪРДЕЧНА МЪДРОСТ".

Повече не ни е нужно да се боим от бъдещи спорове, конфликти или проблеми със себе си и с другите, защото дори звездите понякога се сблъсква и създават нови светове.

Днес знам: "ТОВА Е ЖИВОТЪТ!"
16.04.1959 г. - Чарли Чаплин - реч на собствената му 70 годишнина
 
В някои случаи, поради самоизолацията,  на клиента му липсват практически умения за контакт с хора и тогава му препоръчвам, след терапията с мен да отиде и на групова, за да ги усвои там.

Здравей, ще започна малко по - отдалече, за да се опитам да ти придам някаква цялост на картината, въпреки, че с един пост това е невъзможно. 
Копирала съм само тези твои думи, защото останах с впечатление, че твоят основен проблем е отношението с майка ти и твоето безсилие. Като не засягам ефектите на траурната реакция и свързаните с нея вероятни промени в поведението.
Най - добре е угризенията и вините да ги изпратиш, те нямат място нито в дадената ситуация, нито в живота като цяло.
Ние сме жени, дълбоко в природата ни са заложени две основни направления, които се развиват в течение на живота - жената и майката.
Много често, след като създадем семейство и деца, жената в нас заспива. Ние се идентифицираме като майки, съпруги и домакини. Отдаваме цялата си енергия, сила, любов в това да доставяме удоволствие на близките си. Потъваме в едно голямо себеотдаване. За децата ни, това е нормално, те го приемат като даденост и заживяват с убеждението, че майката трябва да е винаги на разположение и винаги готова да изкара и последната хапка от устата си, за да им го даде. И това се превръща в едно неписано изискване, правило и ред на което всички вярват. Това може да продължи кратко, няколко години след раждането, докато децата поотраснат, но може да продължи и цял живот. Нямаше да има проблем, ако жената в нас беше изчезнала, но тъй като тя няма как да изчезне в някакъв момент настъпва вътрешния конфликт - от една страна задължението за оцеляването и семейния уют, който се поддържа от майката, от друга страна самостоятелността, визията, сексапила, който се поддържа от жената. Тук идва ролята на съпруга, ако той (както често се случва) си е намерил в лицето на съпругата , майка си, ще поддържа майчинското поведение и няма да обслужва нуждите на жената - основни принципи ще са обслужването на семейството, реда у дома, грижата за децата. Само че жената в нас има нужда от предизвикателство, от обгрижване, от това да усети мъжка сила до себе си. Когато се случи това разминаване в давенето и получаването имаме една недоволна съпруга, една жена, която иска нещо, но не знае какво точно и липсва. И тогава в привидно идеалното семейство имаме една жена с проблем. Търсейки начин да задоволи нуждите на жената в себе си, тя често го насочва към децата (начините за толкова различни и индивидуални, че няма как да бъдат описани с едно изречение). Но точно когато това се случи, децата изведнъж виждат егоизма в майка си, а това е просто онази жена, която тя някога е приспала, за да бъде майка. Колкото и да е нестабилна ролята на съпруга понякога, тя все пак е някакъв баланс, той може да приеме и недоволството, и капризите, и мрънкането, които с право ще са насочени към него. Когато обаче той изчезне изведнъж се случва нещо съвсем ново - от една страна майката вече е ненужна, децата са големи, от друга страна жената няма пред кого да се прояви. Настъпва период на дълбока скръб, изгубване, липса на посока. 
И тук идва ролята на вече порасналите деца, които с разбиране е добре да видят не майката , а онази изгубена, самотна жена, която се опитва да открие липсващото звено. Казвам с разбиране, но това не означава да се опитват да заемат ролята на бащата, няма да се получи нищо, само ще нагнети и обърка още повече положението. Понякога едно отдръпване е много добър вариант, за да може майката да остане сама със себе си и да се преоткрие, а децата да заемат своите истински роли.

Здравей отново , Състоянието примирение не е от най - добрите варианти за освобождаване от стреса, който си натрупала.
Примирението е една бих казала болезнена форма на умението да бъдеш учтив и любезен - от където идват и тежките мигрени. Примирението е различно от приемането. При първото липсва едно важно умение за справяне с тежките житейски ситуации - умението да прощаваме. 
Приемането е свързано с прошката. Прощаването е освобождаването от негативността към себе си или към другите. Звучи като проста работа, но никак не е лесно.
Преди всичко, човек трябва да е готов да прости.
Важно уточнение е, че опрощаването не означава да се неглижира дадено поведение или да се забрави. Прошката не рационализира и не обяснява. Може да се прости на човека, приемайки, че действа по определен начин от невежество , от болка или просто е сгрешил. Прощаването не отрича болката и гнева към човека за когото е предназначено, те трябва да се познаят и почустват, едва тогава може да се прости и приеме наистина дадено поведение или случка.
Много често изживяването на болката поражда съпротива на прошката. Когато прощаваме се отърсваме от от историята, но и от всички извинения за нашето страдание.
Вече няма кого да обвиняваме, няма причина за болката. А винаги е по - лесно някой друг да е виновен за нашето душевно състояние, това ни възпрепядства да поемем отговорност за себе си. Това ни пречи да продължим напред. Като стискаме болката , ние оставаме свързани с другия човек, мисълта за който управлява настроенията и емоциите ни. По този начин болката от миналото постоянно се пресъздава. За наше добро е да превъзмогнем обидата, гнева, обвиненията - вкопчването в тях ни обрича на ролята на жертва.
Преодоляването на мъката по изгубен близък, любим човек има няколко фази, една от тях е на гнева. В тази фаза, често подсъзнателно тъгуващия обвинява някого или нещо за загубата на любимия си човек и насочва тъгата, гнева, неудовлетвореността си към близки хора съвсем неоснователно. Възможно е при вас това да е взаимно.  Една година от загубата е малък период за преминаването през всички фази по преодоляването на скръбта. Дай си още време, но го дай на себе си. Време да потъгуваш, да приемеш, да простиш и да продължиш напред с нови емоции, които са далеч от негативизма.

Двете подчертани думи в цитата, говорят за не взето решение.
Когато човек казва за нещо - сякаш или се надява, това говори за очакване нещо от някъде да се случи или някой нещо да направи.
Как ти звучи : " Въпреки, че ми е много некомфортно, готова съм да прекратя това състояние."
Чувам го доста по- решително.

В поста ти има няколко линии, коя е по - притеснителна и тежка за теб.
- проблема с родителите, тяхното неприемане на теб и семейството ти.
- проблема с физическия дискомфорт,
- страха от състояние, което не разбираш

Относно хапчетата, ще ти споделя една лична случка.

Преди около 10 години, в следствие на предстояща смяна на града, грижата за две малки деца - сама, дълго работно време и т.н. фактори предизвикващи стрес, умора, изтощение, събуждайки се една сутрин, установих, че целия свят се върти пред мен. Легнах затворих очи и усетих как очните ми ябълки се въртят бясно в кръг, отворех ли си очите, погледа не можеше да се фокусира и аз не можех да запазя равновесие. Трябваше да ходя на работа, да оправя двете си малки деца, бях сама, а не можех да се задържа в хоризонтално положение. Почаках, не минава. Обадих се на приятелка, тя ми помогна и от там съответно в болница. Първото нещо, което всеки прави, е да елиминира физическите причини. След ЕКГ и преливане на глюкоза – незнайно защо, всъщност знайно, защото лекарката не знаеше какво точно да прави - ми казаха , ти си ок, от вегетативната нервна система е, почивка. Да но това състояние е много неприятно, в постоянен силен световъртеж изгубваш всяка координация. Благодарение на това, че живеех в достатъчно малък града, за да няма психиатър, никой не ме насочи в тази посока. Казвам "благодарение", защото резултата щеше да е хапчета. И така оставайки сама със световъртежа, работата, двете деца и куп други задължения, изобщо нямах време да седя и да мисля какво ми има. Единственото което можех да направя е да го изследвам този световъртеж, който продължи около 3-4 дена и да разбера как да го спра. Тук идва един основен момент, който спира или стимулира подобни състояния - решението.
Решението да се справиш или решението да не се справиш.

Много често мозъка прави илюзия - аз искам да се справя, и следва - помогнете ми. Но зад помогнете ми стои скритото - искам да ми помагате, искам да се погрижите за мен, искам да се чувствам обичана, искам да бъда разбрана и ето тези скрити послания, често не разбирани и от самия страдащ, превръщат решението в НЕ решение.
Затова ти подчертах издайническите думички - сякаш и надявам се.

Та, какво направих с моя световъртеж, изследвах го. Бях наясно, че никой не може да ми помогне и трябваше да мобилизирам цялото си съзнание и подсъзнание на работа. Държа да подчертая, обаче, при мен нямаше страх, нямах време нито да умирам, нито да се страхувам от това, нито дори да си го помислям. Имаше само силна фиксация в това, че трябва да спра световъртежа, за да мога да си върша работата. И след като лекаря , каза - добре си, бях на ясно че всичко е в мои ръце. Седях като препарирана, за да усещам цялото си тяло и внимателно наблюдавах какво се случва, всичко идваше от очните ябълки, тях не можех да регулирам. Насочих фокуса натам. Успях да установя, че те се въртят в една посока - обратно на часовниковата стрелка. Помислих си, какво ще стане, ако ги завъртя по посока на часовниковата стрелка. Отне ми 4 дена, за да стигна до този извод и около час, за да успея да го направя и света дойде на мястото си.
Разбира се, имаше още няколко дни на дискомфорт, в които усилено прилагах откритието си, което действаше, за моя радост. След около 5 години, отново в ситуация на стрес, получих същите пристъпи, но знаейки техниката си бързо биваха овладени, въпреки упоритото им присъствие от по няколко дена.

На теб оставям да помислиш, какво би се случило, ако над мен бяха виснали да ми помагат 3 човека и един лекар, който ми дава лекарства.

Относно нервния стомах, сина ми го има от дете, запарка от гьозум- джоджен, за 20 минути води до облекчение, леко подсладен със захар.

Относно психолога и психотерапевта, ако имаш желание, възможност и чувстваш потребност, могат само да са ти от полза.

Написала си по малко за много неща, ако това беше рисунка си я представям като лист с разноцветни драсканици, които нямат ред, посока, форма и няма как да се види образа. Това е усещането ми. 
Ако питаш за мнение дали да потърсиш психологична помощ, да, това само би ти било от полза. Ако искаш мнение за нещо по - конкретно, предлагам ти да се опиташ да формулираш актуалния проблем, това което те тревожи днес и кое е основното чувство, към какво/кой е насочено.

В допълнение на предишните мнения ще кажа, че е добре че сте разбрали проблема. Но решението е, да приемете себе си, такава, каквато сте. Всички сме уникални и специфични и в това е чара ни. Просто живейте и се радвайте на себе си, на Живота и всичко, което ви е дадено...

Здравейте!
 
Предполагам,че посявайки въпроса имате проблем, който ви тегне и искате да решите.Защо вместо да използвате термини, които на мен лично нищо не ми говорят, не опишете подробно проблема, от който искате да се отървете?Надявам се, прочитайки написаното, не само на мен, но и на другите колеги ще ни хрумне нещо полезно.Иначе оставаме в полето на общите приказки и ползата едва ли ще е голяма.

Здрасти, бих ти препоръчала една уникална книга Проблемът за Puer aeternus на Мари-Луиз фон Франц. Убедена съм, там ще откриеш в дълбочина проблема на вечните момчета и момичета; тъй като понятието е от юнгианската психоанализа, то се порови. Митологически погледнато puella aeterna е другото лице на богинята Кора от старогръцката митология и често, в психоанализата, нейният образ се появява като светлия лик на Персефона.
 
Всяко едно задълбочаване в който и да е архетипен синдром, особено ако е нуминозно натоварен (поредица от компенсаторни сънища, каквито съм убедена, че имаш), ще изкара на повърхността и решението на тази обвързаност.

Когато се използва думата "лекувам", тя автоматично се свързва с "болен съм".
В огромната си част психотерапията работи точно в обратната на тази посока. Потърсилият психотерапевтична помощ не е болен. По тази причина той не е пациент, а клиент.
Личността може да се е изгубила или да не разбира модела, в който е попаднала, но това не я прави болна, а я превръща в търсеща.
Една от основните причини за това изгубване е припознаването и идентифицирането ни с чужди за нас състояния и роли. Книгата която чета в момента, снощи ми подари много хубава насока, която мисля е подходяща:
 
Когато не знаете кой сте, на практика няма значение какво правите - така или иначе вие не сте себе си. Това, което наистина има значение, е дали наистина се идентифицирате с това, с това, което правите, до степен, че то да се превърна в роля, която играете, и вие да объркате ролята със същността си. Когато онова, което правите, когато не сте себе си, се превърне в роля, вие бъркате някакъв модел на поведение с това кой сте вие в действителност и вземате себе си много на сериозно.
 
И тук ще уточня, че:
 
"Сериозността е нещо много страшно. Сериозните хора получават инфаркти. Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най - сериозната пречка пред проявата на потенциала....."
 
 
 
 
Това как е установено? 
Първата стъпка за справяне е да се излезе от определението, за да се премахне сериозността на идентификацията. 
Всичко останало наистина е много индивидуално и изисква много повече от една фраза.

Това ми звучи като самонаказание.
Човек си избира партньор, когато е щастлив, а не за да бъде щастлив. 
Безусловно се обича, когато в душата си носим силни чувства и любов, а не когато липсват.
Безусловната любов може да не я познаеш и пак да изживееш една щастлива връзка.
А защо да намаляваме страстите? 

18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си
 
Всички искаме да дадем на децата си възможно най-богатия и чудесен опит, който може да се натрупа в детството. Ранните спомени и преживявания често се оказват ключови в изграждането на зрялата личност. Кое е най-доброто, което можем да дадем на детето си, за да му помогнем да израсне като пълноценен и щастлив човек?
 
1. Да участва в спортен отбор
Работата в екип, сладкият вкус на победата и горчивината на поражението са само част от безценните уроци, които детето ще научи от спорта. Здравето и развиването на борбения дух са неща, които всеки родител трябва да осигури на своето дете.
 
2. Къмпинга
„Човешкият дух се нуждае от местата, където природата не е подредена от ръката на хората.” Всяко дете заслужава да усети природата в най-чистата й форма. От разходките и печените на жар картофи до съня под звездите, туризмът оформя някои от най-прекрасните детски спомени.
 
3. Домашните задължения
Целият живот изисква да се бориш, да се справяш. Онези, които получават всичко наготово, стават мързеливи, себични и безчувствени към истинските ценности хора. Усилието и тежката работа, които толкова често се опитваме да избягваме, са всъщност градивните блокове на човешката същност.
 
4. Снега
Снегът е незабравимо изживяване в детството. Само малките могат да забравят за студа и мокрото и да изживеят пълноценно чудото от израстването на снежния човек.
 
5. Живота на село
Всяко дете трябва да види колко труд и себеотдаване са нужни, за да се отгледа храната, която то яде. Така то ще се научи да цени природата и даровете, които получава от другите – дори и те да са непознати. Мирисът на кравите и сеното също се помни дълго.
 
6. Хвърчилото
Има ли нещо по-съвършено от летящо в синьото небе шарено хвърчило? Отделете време да го изработите сами с детето си. То никога няма да забрави това.
 
7. Боулинга
Той е като метафора за живота – за преодоляване на противниците се иска сила, точност и... малко забавление.
 
8. Панаирите
Къде другаде ще се омотаете целите в захарен памук и ще попищите в лудия полет на въртележката? Панаирът е истинско концентрирано детство, където и вие ще си припомните лекотата на младостта.
 
9. Готвенето
То подобрява математическите способности по практичен начин и учи децата на смисъла от доброто хранене. А радостта от първата манджа е постижение, което може да промени завинаги детското самочувствие!
 
10. Конете
Има нещо толкова диво и първично в язденето на голям, жив кон – нещо, което не прилича на никоя играчка и компютърна джаджа. Очите на животното – големи и добри, мирисът му, топлата кожа, главозамайването от движението – всичко това се трупа като капитал в детската душа.
 
11. Даването
Научете детето си да дава. На просяка на улицата, на другарчето, на бездомното коте. Това е едно от най-големите съкровища, които можем да подарим на своето дете.
 
12. Книгата
Дайте на детето книга и ще му подарите ключ към цял един нов свят.
 
13. Театъра
Без значение дали разбира какво става на сцената, всяко дете заслужава да изживее магията на театъра, преобразяването и пренасянето в един друг свят. Театърът – това е играта на големите в най-чистия й вид.
 
14. Морето
Децата и морето са като две страни от една монета. Игрите в пясъка и първият поглед към безкрайността на морето са нещо, без което детството непростимо ще обеднее.
 
15. Домашния любимец
Забравете за болестите и дребните неприятности! Грижата за домашното животно учи детето на обич, приятелство, отговорност и себераздаване.
 
16. Приятелство с дете в неравностойно положение
Не всяко малко същество може да тича, скача, вижда и чува като вашето малко съкровище. Приятелството с дете в неравностойно положение завинаги ще изтрие от главата на наследника ви идеята, че трябва да цени само силните и успелите, а да забравя за великолепните качества и човешката стойност на останалите.
 
17. Влакът
Най-добрият начин да се усети романтиката на пътешествието.
 
18. Гостуването с преспиване
Нищо не остава в спомените така, както детското гости. Усещането, че за една нощ си господар в детско царство, клюките, игрите, пакостите и споделените вълнения ще накарат детето ви за първи път да се почувства истински Голям Човек.
 
http://www.manager.bg

Хора, и тя е човек!

Здравейте, подкрепям препоръката, че е необходима помощ от психолог, който е насочен към работа със зависими. До колкото разбирам тя взима амфетамини, което означава, че нейното поведение, ще става все по амбивалентно и манипулативно. Основна промяна в личността. Дрогата и безразборният полов живот обикновено вървят заедно по редица причини.
При тийнейджърите става въпрос за 3 вида граници, образно - гумени , тухлени и железни. Във вашия случай говорим за третия тип - железните. Когато родителите разберат, че детето е зависимо, особено в случаи на кокаин и хероин, детето трябва да бъде с постоянен придружител. В същото време това трябва да се прави с проява на обич и загриженост, защото състоянието става трудно не само за родителите, но и за детето, то започва да се изгубва в собствената си деградация. Вариантите да се снабди с дрога са невероятни, да ви заблуди, също, затова в този период доверието и честната дума са лишени от смисъл. 
Не знам как сте разбрали за амфетамините, но е добре да разберете дали става въпрос само амфетамини. 

Когато става въпрос за наркотици, психолог и учители са само поддържащото звено, основния и огромен товар се изсипва върху родителите и близките. Много семейства вкарват децата в комуни поради психичната невъзможност да се справят с товара. Истината е обаче, че и комуната е поддържащо звено, доста по - силно от предните две, но само поддържащо. Заради малката възраст на децата не е препоръчителна комуната, аз поне не бих препоръчала, освен ако не става въпрос за тежка хероинова зависимост. Казвам това от малкия опит, който имам в тази област и впечатленията ми от посещението на две такива места. 
 
Какво е основното, което трябва да промени родителя. Строг и непрекъснат контрол - постоянно присъствие. Работихме с тийнейджър, чиято майка ходеше с него на училище, чакаше го в коридора в междучасията. Естествено момчето запротестира срещу това с изявлението, че го "излагала". Противно на очакванията майката не се отказа, а започна да ходи заедно с бабата, представете си, какъв "срам" за "репутацията" на тийнейджъра, но и как му стана ясно, че не той командва парада, в следствие на което условието да спре да бяга от час беше прието, в противен случай щеше да започне да ходи на училище с цялата си рода. Беше му дадено да разбере, че това е реална "заплаха".  Това е пример за "железни решетки" като възпитателна мярка, за която споменах в предния си пост.
 
Относно изказвания "живота си е мой" - трябва ясно да се покаже, че на 13 години животът не е твой, по простата причина, че възрастта и поведението не дават да се разбере, че този живот в момента може да бъде управляван правилно. И това в никакъв случай, не трябва да се превръща в дебат или в тема на разговор. Има условия, -има изпълнение - има "мой живот" , в противен случай - няма. 
На тази възраст, при залитане в наркотичния свят либералният родителски модел е изиграл номер, както на родителите, така и на детето. 
Във всяка възраст децата имат определен вид граници, които се поставят от родителите, цел, мотивация, награда/наказание. Ако тези три неща липсват, детето се изгубва. Всичко това, разбира се, се прави с грижа и ясно показана  любов, идеята не е да се влезе в авторитарния стил на родителство, а в авторитетния. 
 
Има групи за превенции насочени към родители, които имат деца с наркотична зависимост или се съмняват в това. Там се говори за специфичното поведение, новите правила и отношение, което родителят трябва да приложи. Всички стари модели се сменят, те явно не работят. Има по специално отношение, което родителите трябва да научат и усвоят. Работата в тези групи е много ценна и не е скъпа.
 
Тук преди време писа една жена, която е спасила брат си от хероинова зависимост. Написаното от нея дава някаква ясното върху това, колко голяма е отговорността и тежестта, която трябва да поеме родителя и/или близките:
 
"Дните минаваха, аз се научих да живея така до деня (беше мрачен януарски ден на 2009г.) в който помислих, че губя за пореден път почва под краката си. Обади ми се майка-плачеше, помоли веднага да отида при нея. Нямаше как, излъгах на работа и тръгнах. Заварих нея ни жива ни умряла, а брат ми- в абстиненция... Тогава още не познавах дори значението на тази дума. Оказа се че не съм познавала и брат ми. Покрай всичките ни неприятности, бях забравила да му обръщам внимание, бях забравила за него-ако разбирате какво искам да кажа... Не бях обърнала внимание, че стаята му е почти празна-всичко по-ценно беше изчезнало, беше занемарил външният си вид и беше отслабнал страшно много. Беше друг човек, отдал се беше на хероина. С него се чувстваше актуален, обичан, значим...

Няма да Ви занимавам с подробности. Ада не може да бъде описан с думи. Станах зависима от зависимия. И тръгнах по пътя, по който минават всички близки нанаркозависимия. Полиция, Психиатри, лично разследване: как, кога,с кого. На бял свят изскачаха все по-гадни неща. Но продължавах да се боря, трябваше да го опазя от самият него, да го откопча от лапите на наркотика. Не можех да го загубя, за миг дори не се съмнявах че ще успея. Сега осъзнавам колко наивна съм била тогава, толкова малко знаех за зависимостта. Започнах да чета всичко по „темата”. Плашех се, но не се предавах, трябваше да остана конзеквентна. 

Взех го у нас. Почти не спях, живеех само за момента в който теста на урина ще излезе негативен. Успяхме! Заедно. Намерих му работа. Мислех че бурята е отминала,че най-лошото е зад гърба ни. Повярвах му, че всичко това е вече минало. Давах почти цялата си заплата за тестове и неща за които дори няма да се сетите. Платихме борчовете му. Уж всичко се нормализира. Кака се закрепи, брат ми беще чист. А аз отново спях повече от 2-3 часа на денонощие. Така изминаха няколко месеца. Уж всичко беше наред, а аз не намирах покой. Не вярвах на нищо, само на инстинкта си. И той не ме подведе. Брат ми имаше рецидив. Започна се отново. Уволниха го от работа, започнаха да изчезват част от вещите му, старата песен на нов глас -и аз осъзнах че всичко пак ще се повтори..."
 
Цялата тема е тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10296&hl=%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8
 
В тези ситуации най - напред и от особена важност е информираността на близките и вариантите, които имат за справяне със ситуацията. За съжаление, точно тази част е най - слабо развита в нашата страна. 
Пожелавам и на двете майки, правилни решения, сила и успешно преминаване през проблема.

Това се случва, от една страна защото става въпрос за наказание, а не за поставяне на граници. От друга страна, това е фазата на гумените огради, доста далеч от железните граници.
 
Каква е разликата между просто наказание и поставянето на ограничения. Ето един пример, чрез метафора.
Един човек завел кучето си на профилактичен преглед и се оплакал, че то цапа килима. 
- О, лесно ще се отучи - казал лекарят. - Когато изцапа килима натъркайте носа му в изцапаното и го изхвърлете през прозореца.
Човекът се прибрал в къщи и приложил този начин на дресиране в продължение на 30 дни. Ветеринарят проявил любопитство и позвънил, за да разбере последствията от наказанието.
- Не е толкова добре - казал човекът. - Сега кучето като изцапа килима, само си търка носа в него и скача през прозореца.
 
Това е наказанието - действие налагащо забрана, чрез използване на сила, което поражда яд, негодувание и желание за отмъщение.
Поставянето на огради е дългосрочно действие, което изисква активирането на цялото семейство. Предварително е обяснено на детето по каква причина се поставя това ограничение и се дава ясно да се разбере, че то няма да свърши в определен период, а след промяна на определено действие. 
Голяма е разликата в следните две ситуации.
Няма да играеш една седмица на компютъра, защото имаш двойка по история. На теб ти трябва отлична оценка. 
Няма уточнени огради, защо му е нужна, как да го постигне, кой ще му помогне, ние сме с теб, но ще бъдем твърди.
 
Двойката по история, обезцени моята помощ, която ти оказвам всеки път, когато учиш, освен това тя ще развали дипломата ти и ще намали възможността ти да кандидатстваш, това което искаш.Няма да играеш на компютъра, докато не затвърдиш по- висока крайна оценка и ще бъдеш лишен от него всеки път, ако отново получиш слаба оценка до поправянето и.
Най -важното тук е, че детето има поставена  цел, която съответства на негово желание, така може да се работи с мотивацията, но ограничението да е в полза на ограничения, като му се подскаже, че е свързан и с останалите от семейството, а действията му влияят и на останалите от обкръжението му.
 
Въпреки всичко дадените примери са едно от най - леките огради при проблемно поведение. Ако нещата се решат там, значи всичко преминава леко.
Идеята ми е, че просто едно наказание за определен период, не върши работа. Тук става въпрос за промяна на поведение, а това изисква доста повече усилия, родителски ресурс и дълъг период на изпълнение.
Препоръчвам ви книгата "Да възпиташ дъщеря" на Джийни и Дон Елиъм, консултация с психолог, също би ви помогнала много.

Моля ви, бъдете по-внимателни какво казвате на 15-годишно дете (да ме извинява "детето" ако се обижда :-)!
Младежо, на твоята възраст се извършват много важни психични и физиологични процеси и не е тайна, че много хора се чувстват най-зле тогава - между 14 и 19 година. Накратко- във всички части на човека се извършва една борба, която външно понякога се демонстрира като борба във взаимоотношенията. Но най-важното е, че в момента се формира твоят Аз.
Възпалението може да означава, че тази система от твоя организъм има определена слабост и сега се опитва да се засили по този начин (много е вероятно в ранна детска възраст да си имал подобни проблеми, както и чести възпаления на гърлото , гнойни ангини и отити, които да са лекувани с антибиотици и затова организмът да не се е научил да се справя). Засилвай общо организма си, бъди физически активен и поддържай поне един сериозен интерес в живота си (хоби, учебен предмет или каквото и да е там).

За всекиго от нас Бог има Свой план
 
 

Здравей Слънце въпросът, който те вълнува е актуален за много, много жени. Стъпките, които търсиш, са много индивидуални. Обръщат идеите и мирогледа различни събития, които се случват в различна последователност при всеки.
Онзи ден привърших една книга "Черно мляко" на Елиф Шафак, която описва точно този проблем, като го разглежда през личната си история на писателка, съпоставяйки го със съдбите и биографиите на много други известни писателки. Къде точно стои, кой събужда и как се случва майчинството, женския инстинкт и т.н.
Тя нарича много поетично "харема в женската душа" - 6 различни Палечки. Малките Палечки - женски идентичности, периоди, цикли, - които се борят и получават надмощие в определени моменти и управляват нашето съзнание.  "Хорът на несъзвучните гласове"
Кое те кара да се определяш като степен инфантилна и какво ти липсва от женствеността? Кое е онова което търсиш и не намираш в себе си? 

Днес гледах филма "Хобит", силно ме впечатли един кратък епизод. 
Попитаха магьосника, защо е избрал за помощник един полуръст - хобит, който не е войн, не е герой, не е дори професионален разбойник, за такава важна и опасна мисия. Все пак са тръгнали срещу голяма тъмна сила. Магьосникът отговори, че от опит знае: винаги търсим голяма и светла мощна сила, която най- често никога не сме виждали, за да дойде и да ни помогне или спаси, да ни посочи верния път. Всъщност, ежедневните малки добрини, силни постъпки на "малки хора", придвижват света напред..
Помня преди време, четох "Акашовите хроники" на Едгар Кейси, който е описал около 10 000 от случаите, с които е работил, реалните резултати, успешни и не успешни. Казал е, че сред тях има по - малко хора от пръстите на едната му ръка, които няма да се върнат повече в човешки живот, една от тях е била жена - домакиня, отдадена на семейството и децата си, живяла за тяхното благополучие.
Въпросът за смисъла на живота в глобален мащаб, мен лично спря да ме вълнува в момента, в който открих своя личен смисъл, с който да се чувствам завършена. 
Усетих силата на малките добрини и се сблъсках с безсмислието на големите добри намерения.

18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си
 
Всички искаме да дадем на децата си възможно най-богатия и чудесен опит, който може да се натрупа в детството. Ранните спомени и преживявания често се оказват ключови в изграждането на зрялата личност. Кое е най-доброто, което можем да дадем на детето си, за да му помогнем да израсне като пълноценен и щастлив човек?
 
1. Да участва в спортен отбор
Работата в екип, сладкият вкус на победата и горчивината на поражението са само част от безценните уроци, които детето ще научи от спорта. Здравето и развиването на борбения дух са неща, които всеки родител трябва да осигури на своето дете.
 
2. Къмпинга
„Човешкият дух се нуждае от местата, където природата не е подредена от ръката на хората.” Всяко дете заслужава да усети природата в най-чистата й форма. От разходките и печените на жар картофи до съня под звездите, туризмът оформя някои от най-прекрасните детски спомени.
 
3. Домашните задължения
Целият живот изисква да се бориш, да се справяш. Онези, които получават всичко наготово, стават мързеливи, себични и безчувствени към истинските ценности хора. Усилието и тежката работа, които толкова често се опитваме да избягваме, са всъщност градивните блокове на човешката същност.
 
4. Снега
Снегът е незабравимо изживяване в детството. Само малките могат да забравят за студа и мокрото и да изживеят пълноценно чудото от израстването на снежния човек.
 
5. Живота на село
Всяко дете трябва да види колко труд и себеотдаване са нужни, за да се отгледа храната, която то яде. Така то ще се научи да цени природата и даровете, които получава от другите – дори и те да са непознати. Мирисът на кравите и сеното също се помни дълго.
 
6. Хвърчилото
Има ли нещо по-съвършено от летящо в синьото небе шарено хвърчило? Отделете време да го изработите сами с детето си. То никога няма да забрави това.
 
7. Боулинга
Той е като метафора за живота – за преодоляване на противниците се иска сила, точност и... малко забавление.
 
8. Панаирите
Къде другаде ще се омотаете целите в захарен памук и ще попищите в лудия полет на въртележката? Панаирът е истинско концентрирано детство, където и вие ще си припомните лекотата на младостта.
 
9. Готвенето
То подобрява математическите способности по практичен начин и учи децата на смисъла от доброто хранене. А радостта от първата манджа е постижение, което може да промени завинаги детското самочувствие!
 
10. Конете
Има нещо толкова диво и първично в язденето на голям, жив кон – нещо, което не прилича на никоя играчка и компютърна джаджа. Очите на животното – големи и добри, мирисът му, топлата кожа, главозамайването от движението – всичко това се трупа като капитал в детската душа.
 
11. Даването
Научете детето си да дава. На просяка на улицата, на другарчето, на бездомното коте. Това е едно от най-големите съкровища, които можем да подарим на своето дете.
 
12. Книгата
Дайте на детето книга и ще му подарите ключ към цял един нов свят.
 
13. Театъра
Без значение дали разбира какво става на сцената, всяко дете заслужава да изживее магията на театъра, преобразяването и пренасянето в един друг свят. Театърът – това е играта на големите в най-чистия й вид.
 
14. Морето
Децата и морето са като две страни от една монета. Игрите в пясъка и първият поглед към безкрайността на морето са нещо, без което детството непростимо ще обеднее.
 
15. Домашния любимец
Забравете за болестите и дребните неприятности! Грижата за домашното животно учи детето на обич, приятелство, отговорност и себераздаване.
 
16. Приятелство с дете в неравностойно положение
Не всяко малко същество може да тича, скача, вижда и чува като вашето малко съкровище. Приятелството с дете в неравностойно положение завинаги ще изтрие от главата на наследника ви идеята, че трябва да цени само силните и успелите, а да забравя за великолепните качества и човешката стойност на останалите.
 
17. Влакът
Най-добрият начин да се усети романтиката на пътешествието.
 
18. Гостуването с преспиване
Нищо не остава в спомените така, както детското гости. Усещането, че за една нощ си господар в детско царство, клюките, игрите, пакостите и споделените вълнения ще накарат детето ви за първи път да се почувства истински Голям Човек.
 
http://www.manager.bg