Ирина - Horus - Чебурашка

Аз това с Гаврош ще го пропусна... Пък току-виж дошла някоя принцеса да ма цалува

Знаете ли, всеки ден минавам покрай една книжарничка на чиято витрина има изложени безброй плюшени играчки и една единствена книга -.

инструкция за читателя на научни работи(леко съкратен вариант)

увод:
"ДОбре е известно, че..." (не намерих свободно време да намеря работата,където това е казано запръв път)
"Има огромно теоретично и практично значение" (на мен лично това ми се струва интересно)
"Доколкото не ни се удаде да отговорим изведнъж на всичките тези въпроси..."(експериментът се провали, но аз все пак ще публикувам работата)
"Отначало ще изложим теорията..."(всички изчисления, които успях да направя вчера вечерта)

описание на експерименталната методика:
'При създаването на това устройство смятахме да получим следните характеристики..."(такива характеристики се получиха случайно, когато най-накрая успяхме да накараме апаратурата да заработи)
"Ние достигнахме поставената цел..."(със серийните образци станаха някакви неприятности, но експерименталния прототип работи прекрасно)
"за подробно изследване избрахме два образеца...."(резултатите, получени с останалите двадесет не ставаха за нищо)
"...беше случайно леко повреден по време на работа..." (изпуснахме го на пода)
"...отнесохме се с изключително внимание..." ( не го изпуснахме на пода)
"... полупортативен..."(снабден с дръжка)
"... портативен..." ( снабден с две дръжки)

излагане на резултатите:
"типични резултати са показани на..." (показани са най-добрите резултати)
"въпреки, че при копирането подробностите баха изкривени на оригиналната микрофотография ясно се вижда..." (на оригиналната микрофотография се вижда същото)
"Ясно е, че ще бъде необходима голяма допълнителна работа, преди да разберем..."(това аз не го разбирам)
"Най-надеждни резултати са получени от Джонс"( моят дипломант)

благодарности:
'Аз съм благодарен на Джон Смит за помощта в експериментите и на Джон Браун за ценното обсъждане"(Смит получи всички резултати, а Браун обясни какво означават те)

В момента изглеждам така:



п.п. Елфи, не се смей! Някой ми е изхрупал карфиола (може и аз да съм ) ..

Злинчоооо, люблю твой гороший гумор

п.п. Благодаря за идеята! Сетих се, че мога да викам на Хриско Гриско .. няма само на мен да ми викат Горус, я

Кое понятие не е в ума на този, който го използва?

Според мен простащината най-общо се изразява в директно и умишлени принизяване на статуса, състоянието на околните хора, среда, общество и т.н. с цел повдигане на собствения статус, за лично удобство, от скука, от мързел, за излизане от депресия или неудобство и т.н., въобще най-различни съзнателни и несъзнателни лични състояния които съзнателно и директно се оправят за сметка на околната среда. Действително в България тя е доста повече от други страни и за много много познати това е най-трудния яспект на живота в България, причина да избягват българи в чужбина, лекарство срещу носталгията и т.н.. Одумването и бъркането в личните работи на другите също е много разпространено в България, покрай представата за намалени дистанции между хората в българската менталност, т.нар. манталитет. От окултна гледна точка се сравнява със земната стихия, където равновесието на всяка частица се постига само чрез противодействие на околните частици. Директността в изявата на простащината се дължи на неовладяна емоционалност, която не е минала през базисно обучение, т.нар. седем години, като такава тя представя миналото на човешката култура. Привлекателността на простащината идва от чувството за свобода което предизвиква и което разтоварва от негативни чувства, така че тя е самотерапия на едно болестно състояние, но директно за сметка на околните и околната среда. Буда е обърнал особено внимание на контрола на емоциите и неразумните желания и в страните със силна будистка нагласа разликата се усеща, в други страни се постига чрез т.нар. обща култура и образование, .т.нар. "първите седем години".

Колкото повече приемаме другите, толкова по-малко вина изпитваме.

И толко по-щастливи и здрави сме и по близо до Създателя.

Например, осъждаме хората, които не се трудят съвестно.
Но рано или късно идва момент, в който се оказва, че не сме свършили добре дадена работа.
Подсъзнателно започваме да осъждаме себе си за това. Появява се чувство на вина. Съществременно и страх от бъдещо представяне, защото е "лошо да не се трудиш съвестно" и ако веднъж не си си свършил работата дали няма да стигнеш дотам да станеш съвсем да не се трудиш съвестно.

А какво става като приемаме хората, които не се трудят съвестно.
И да се случи момент да изпортим задачка, то ще си кажем има и такова нещо, случва се, ще се отворим за поуките и ще вървим напред.

Това е от психологическа гледна точка.
От езотерична гледна точка всяко осъждане/отхвърляне на човек поради някаква причина или принцип води до атака към него на несъзнателно нива. Енергийно атакуване.
Закона за причина и следствие се включва и това ни връща енергийната атака и то обикновено информационно от същия вид.
И колкото повече осъждаш, толко повече в теб се натрупва енергия например от вида "ти не си съвестен работник".
Тази енергия като стане достатъчно количество прераства в програмата "аз не съм съвестен работник".
И човек се превръща в това, което осъжда.
А продължава да не се усеща и да осъжда, то програмата започва да го унищожава като чувството за вина е един от най-честите методите.

Особено опасно е да се осъждат групи хора.
Например футболните запалянковци.
Всяка група хора, обединени от дадени идеи, си има собствен егрегор.

Когато осъждаш запалянковците, или атеистите, или мюсюлманите или даден етнос, ти реално не атакуваш енергийно отделните хора, а основния носител на обединяващото ги: егрегора.
А колкото по-силно е това, което атакуваш, толко по-силен е отговора.
И такива обобщени осъждания като хората са лоши, света е развратен и т.н. са доста опасни за здравето.

Сетих се за свързан цитат от Библията:

„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5).

Не осъждай брат си, а го приеми. Така ще може да приемеш себе си. А като приемеш себе си, тогва ще си позволиш да видиш гредата в своето око и да си кажеш, хе, ами защо не взема да я махна тази греда.

Приемането на другите ни помага да се отървем от недостатъците и вътрешните спънки, които ни пречат да вървим по пътя.

П.С. Всъщност дали осъждаме другите или себе си няма значение. Ако го има едното, то го има и другото.

Вече трети ден хусарите вилнееха из малко провинциално градче.
Изпиха водката, изпочупиха кръчмите, обидиха всички и насилиха девиците.

На четвъртия ден пристигна поручик Ржевски и тогава почнаха извращенията.

Като всички умни хора,
аз не ритам тръна бос,
с големците не се бора
и им ставам сявга мост.

На богатий шапка клата
и на силний казвам:да!
И затуй ми е душата
Мирна,весела всегда.

Ив.Вазов. "Средство да нямаш врагове"

Божидаре , това вече трябва да е понятно на всички:
Гимлер сказал Гитлеру: га-га-га

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

Извинете, че се намесвам, но "феноменът” баене е развенчан мно-о-о-о-го отдавна.
Това си е чисто и просто невро-лингвистично програмиране, посредством народните психо-техники на убеждаващото въздействие на зрелищният ритуал и ефектният наратив.
Всеки може да се научи и на двете – и на думички и на фокуси.
По-трудното е да стане добър сугестор, за да бъде ефектът и двоен. Тук вече помагат и някои странични помагала – външен вид, подходяща обстановка, предизвикателно или уверено поведение, поглед, впечатлението, че се върши нещо тайнствено… и т.н.
Отдавна са известни и силата на подсъзнанието и фактът, че човек сам се лекува – стига да го допусне.
Така например, при дете под 4-5 годишна възраст внушението действа посредством придружителят. При по-големи деца и хора – те сами се поддават.
Има и редица изключения, разбира се, които много зависят от фактори като възпитание, семейна среда, манталитет и др.
Дали ще е баене, леене на восъци, куршуми или всякакви народни ритуали – все тая. Важното е човек да вярва в тях. Всичко останало – ще го свърши подсъзнанието, пращайки го като команда на съзнанието.
Същото може да се наблюдава и като ефект при религиозните ритуали – кръщение, освещаване, помазване и т.н.

Аз съм щастлив човек!
Във вените ми тече кръвта на древните българи. Духът ми е обелиск на мъдростта на човечеството. Душата ми е пъстроцветно тракийско сказание. Сърцето ми е искра от огъня на Слънцето и жарта на планетата.
В началото на нашата Вечност, народите населявали Земята, са били като притоци, вливащи се в една обща река. Постепенно реката ставала все по-буйна и събирала в себе си пълноводието от знанията, религията и историята на своите притоци.
Но, в природата нищо не може да продължи, без да се развиве самостоятелно. И тогава, от всички страни на потока, със страшна сила тръгнали по-малки реки, съдържащи в себе си енергията за живот и свое начало..
Така се обособили отделните народи в самостоятелни царства и държави. Някои от тях се претопили в борбата за оцеляване, а другите продължили напред, запазвайки в себе си спомена за общото си начало. Пътищата били различни, но винаги се преплитали – това било неизбежно в братската им съдба.
И както става с многото деца в едно семейство, помежду си те създали свои връзки по любов и сходство.. Така постепенно се оформили етнически групи и раси, имащи своите сходни нрави, черти и история.
Всички народи, чийто култ били Слънцето и Светлината, изградили в себе си стремеж към знания и просвета. Така се родила и българската душа, обединила в себе си запалените светлини в умовете на много народи. Със силата на този огън тя преминала през войни, разделения и триумфи, за да оцелее и до днес.
Затова е толкова пълнозвучна историята ни, така безсмъртна душата ни и тъй силен духът ни. Защото знаем за своята древност, усещаме свойта безкрайност и вярваме в нашата вечност.

Аз съм щастлив човек!
Няма народ по света, който да не мога да почувствам близък. Няма земя, където да не бих могла да живея. Няма загадка, която да не бих могла да реша и знание, което да не бих могла да получа. Няма битка, която бих загубила; път, който би ме изплашил и враг, който би ме сразил. Черпя сили от вечния огън в сърцето си, от духа на народа си и земята на дедите си. Аз съм част от безсмъртния поток на Времето. Сърцето ми е в хармония с пулса на Слънцето. Косите ми са плетеница от пътищата на историята. Очите ми са кладенци от мъдростта на народите. Устните ми са усмивката на боговете. Ръцете ми са магията на живота.. Аз цяла съм създадена от жаждата си за Любов и Вечност.

Аз съм щастлив човек!
Всичко в мен е истинско и дълбоко. Гневът ми също, преминал през сърцето на народа ми и волята на хановете и царете му. Зная какво е да бъдеш раняван, да бъдеш поробен и разкъсван на части. Зная какво е, обаче, да чакаш, да обуздаеш гнева си и да овладееш пожара в сърцето си. Зная какво е да си измъчван от “искам” и да си заставен от “трябва”. Какво е да бъдеш окован от смирение пред неизбежното и какво е да бъдеш факла на предопределеното.

Аз съм щастлив човек!
Обичам живота в цялото му многообразие. Искам да се потопя в палитрата от събития и чувства на епохата си. Обичам хората в разнообразието им от нрави, интереси и темперамент. За мен хората са къстчета от мозайката на Космическата душа. Имам много приятели, обичана съм, желана съм. Необятни са любовта ми към света и желанието ми за мир между всички ни.
Най-силно съм свързана с моя народ. Аз съм скала от земята ни, вода от морето ни, въздух от небето ни и искра от вечния ни огън. Само тук овладявам тези стихии. Само тук аз живея и се сливам истински със себе си.
Каквото има да срещна по пътя си, то ще се случи! И аз ще го посрещна достойно!

Аз съм щастлив човек!

Сутринта се разходих по морето в търсене на лебеди, слушайки песента на вятъра..

В морето с острови живот –
изгнанни, пусти, доживотни,
с кънтящи приливи без брод,
милиони смъртни са самотни..

Някъде далеч на запад,
където няма други брегове –
танцуват родните ми братя,
задухат ли обратни ветрове..

Днес нещо съм настроена поетично..



Щом вечерта разтвори своя плащ,
а в теб разцъфне миг успокоение,
щом след деня – напиращ и бучащ,
остане миг за твойте въжделения –
измий очите си от хорската роса
и потърси ме за Любов, която пазя:
почукай тихичко на моята врата –
ще те лекувам аз от болки и омраза.

С целувки ще сваля от теб калта -
натрупана от куп ограничения.
Ще те завия с моята коса,
ще плача с теб за всички огорчения.
И след това - пречистен и богат,
ще дойдеш с мен да ти покажа Другото –
безбожен или рай е този свят,
реалност или само сън е чудото..

Ще носи вятърът мелодия на кос,
ще ни погалват с дъх тревите.
След мен ще тичаш - окрилен и бос,
по тайнствените нишки на звездите.
Ще яхнем прилива и сплели пак тела –
един през друг ще се надбягваме с вълните –
водата ще е твоята душа,
а моята ще бъдат пак скалите.

На плажа ще поседнем – ей-така,
да помълчим и да послушаме морето –
ръката ми във твоята ръка
ще шепне туй, което е в сърцето.
Ще бъдем вечни само аз и ти –
безмерна Любовта ще се разлее –
над нас луната кротко ще мълчи
и от магия тишината ще ни пее.

Орли, твоите спомени – са и мои.
Също израснах по тия места. Прекарвах ваканциите и уикендите си, шляейки се из „Дружба”- скитах самотна по голия, пустинен морски бряг, унесена в мисли за паяжини и звезди, за дребните гадинки, които се щураха с навирени опашки насам-натам из локвите, и за вятъра, който духаше от най-различни посоки и всеки път ухаеше различно.
Всяка пролет чувах обичайното чуруликане, жужене и бръмчене на животинките, които се будеха след дългата зима и бързаха да наваксат. Слушах нощем песента на нови ветрове и имах чувството, че всичко наоколо се случва заради мен.
Бях просто един бродник, който крачеше угрижен, правеше своите детски открития и въздишаше по пустите изровени друмища, докато стряскащите звуци на нощта не усилваха образите му.
В онези времена светът около мен беше огромен, а мъничките неща бяха някак приятно мънички и не ми се нравеха така, както сега.
Ех…

Здравей, dim3r !
Зависи от това кой път ще избереш – на страха или на любовта.
Ако избереш първият – ще видиш люта черна магия, зла воля и прочее осмъртяващи мистификации.
Ако избереш вторият – ще видиш просто игла и конец.
Изборът определя и последствията. Казано простичко – винаги получаваме това, в което вярваме и според вярата ни се въздава.

Не ме разбирай погрешно – срещат се и професионално направени магии. Но рядко, много рядко. Магията не е залъгалка за назаднали, както погрешно се разбира и интерпретира.
Обаче, обикновено става въпрос за повече или по-малко зрелищен декор, целящ да събуди именно страха на „жертвата” и тя сама да си „види сметката”… според собствената си нагласа, суеверие и фантазия.

Относно съвета на granat1 за пожеланието "Върви там,откъдето си дошло!":
Това е въздаване на лично „правосъдие” чрез насочване на собствена зла воля.
Никой, отбиращ поне малко от същността на Магията (целяща в основата си Знание и Посвещение) – не би ти го препоръчал, т.к. това е сквернословие от низш порядък и няма нищо общо с прийомите на Изкуството Магия.

sladka, насила не можеш нито да получиш, нито да дадеш! Ако това беше любов от негова страна - надали щеше да се държи по този начин и щеше да предприеме нещо.
Но, тръгнеш ли веднъж по пътя на "магия за любов" - ще се загубиш в селски и бабини деветини, най-често правени по некадърност и невежество. Това са ритуали от нисш порядък и освен да те освободят от парите ти - друго не могат. И да има някакъв "резултат", той ще е временен и с нежелани последствия след време.
Смятам, че с промяната в мисленето и нагласата ти - всичко ще си дойде на мястото и няма да обръщаш внимание на подобни нездрави намерения, които са несъществени.
Фокусирай вниманието си върху това, което той в действителност ти показва, а не върху това, което на теб ти се иска да видиш.

Колев, как ще се засегна - нали сме тук, за да споделяме и обсъждаме именно личните си знания и опит.
Нека и аз да уточня нещо: Напълно съм съгласна, че при използването на менталната радиестезия или на идеомоторната биолокация - могат да се допуснат съществени грешки и разминавания. Това е така, по простата причина, че няма нищо строго предопределено нито в живота на човека, нито по принцип и винаги има възможност за свободен избор и промяна в събитийният план.
От друга страна, грешките стават именно и когато не успем да изолираме мислите и чуствата си.
Знаеш, че цялата информация за всичко - е заложена в самите нас. Махалото, или който и да е метод, са просто средство за нейното получаване. Нужно е обаче, да се отсява същинската обективна информация от личните ни субективни мисли и чуства. Няма как да сме точни, ако не ги изолираме и не сме безпристрастни.

Диана, нямам какво да добавя след поредното ти точно мнение и нагледни примери

Г-н Колев, ивинявайте, но не мога да се съглася с Вас - по няколко причини:
1. Моите уважения към трудовете на проф. Тюрен и научните му експерименти. Но, те са поредното субективно изложение на личен опит, виждания и такава книга всеки инженер може да издаде. Има съвременни, далеч по-компетентни научни разработки и точни източници, в които не се правят примеси с несериозни понятия като "аури, чакри, вихри... и подобни".
2. Радиестезията отдавна не е в сферата на мистификацията и халюцинациите. Ако на някого му се привиждат зли обсебващи духове - то причината не е в махалото/багетите, а в собствената му глава и суеверие.
Отричането и страхът от нещо, са също толкова вредни, колкото и пристрастяването. Атрибутите на пси-информацията следва да се приемат единствено и само като средство за получаване на информация - нищо повече. Тук спадат всякакви методи и практики за получаване на информация.
3. Далече съм от убеждението, че има човек който може да твърди, че познава всяка дума от Словото на Учителя. Както и няма жив свидетел на това, какво точно Той е говорил извън тях. Затова, подобни Ваши "компетенции" за познаване на Словото Му - звучат меко казано високопарно и обидно. Не приписвайте на Учителя неща, които не е казал и не е отричал!
Учителят никога не е бил против разиването на извънсетивните човешки възприятия и способности, но винаги е подчертавал, че това са съпътстващи умения, които се придобиват по пътя на нашето развитие и не бива да се смятат за самоцел и върхово постижение.

drakon, извинявай, но не мога да се съглася с теб. Мнението ти явно е плод на субективна преценка, базираща се на разсъждения, а не на способности.
Ако беше "от другата страна на барикадата", тоест - в числото на хората с реални способности, щеше да си наясно, че такова нещо като дарба няма.
Бог не ръси безразсъдно и не "дава дарби"! Той няма казателство с нашите лични постижения, нито има предпочитания към някого за сметка на друг, та да му "даде нещо даром".
Бог ни подкрепя в начинанията, предоставяйки ни свободата на избора. Не ни съди, не ни наказва - той е Безусловна Любов.
Ако има някакъв "съд" или "наказание" - то те са естествено последствие от нашите лични постъпки.
Нека не принизяваме Бог до елементарната злободневност на човешкото мислене, че Той се занимава с подобни дребнавости като "даване" и "вземане" на "дарби" или "съдене" на човешки постъпки.

Въпросните набедени от теб способности са плод на нашето личностно еволюционно развитие - ни повече, ни по-малко. Те се придобиват по естествен начин, наред с други умения.
В този смисъл, подобни умения не са по-различни от тези на един художник, музикант и т.н. Всички те са личен принос и плод на многогодишна /многовековна/ работа и практика. И по замисъл - всички те трябва да са в полза на нас самите, хората около нас и света като цяло.
Съвсем друг е въпросът, че много хора злоупотребяват с комерсиални и користни цели. Това го има навсякъде и е въпрос на личен морал и добродетели.

Няма лошо и всеки да получава еквивалент за труда си. И хлебарят, и лекарят, и художникът.. и ясновидецът. Разлика в работата /услугата няма. Има разлика в качеството й.
Всеки сам решава откъде и какво да си "напазари".
Но, не е хубаво да се заклеймява и да се съди, нито да се гледа в чинията на другият какво правел, колко пари вземал, защо ги вземал...и т.н.
Има кой да ни "съди", това не е наша работа. Нашата задача е да гледаме себе си и да оправяме собствените си трески и кусури.

borislavil, примерите ти са неточни!

Учителят не разглежда "този проблем". Говори за дадени даром материални неща.
Също така, никъде не говори нищо лошо за човешките постижения, напротив - винаги е приветствал и поощрявал пробуждането на съзнанието и духа ни.
Явно ти просто виждаш това, което ти се иска, според предубежденията си.

Относно "сещенните писания" - то всички знаем, че те не са писани от Бог и следователно не може да Му се приписват, а както и да Му се търси отговорност.
Да не говорим, че въпросните "сещенни писания" достатъчно пъти в историята си са били преправяни и прекроявани с лична и политическа изгода.
Религията е допринесла повече зло и убийства, отколкото полза за човека.
Аз лично не следвам учения, които разпъват боговете си, които налагат догми и кръвожадни ритуали, които анатемосват и принизяват човека.

Здравей, Никола!

Всъщност, посоченият от теб критерий /който искаш да избегнеш/ успеваемост - май е единственият, каращ хората да прибягват до подобни услуги.
Като, следва да се уточни - че това наистина е относително.
Според мен, важен е принципът по който хората определят при кого да отидат.
Многогодишните ми наблюдения и статистически изследвания - сочат, че хората се влияят единствено и само от емпатия.
Така например, това може да е интелектуалното, вербалното, ако щеш - и физическото сходство с този, който предлага съответната услуга.
Именно това определя и процентът на успеваемост и доволство от услугата. Защото хора, които резонират на едни и същи интелектуални, емоционални, или общо казано житейски вълни - по-лесно ще влязат в обмен и съответно ще си препредават информация.

Като журналист и водеща на съответно тематично предаване, посветено на екстрасенси и подобни - съм се срещала с достатъчно представители и на двете страни.
Винаги ми е правело впечатление - външната прилика, начина на живот, речевата култура, манталитета.. въобще идентичните белези между предлагащият и получаващият услугата.
А интервютата, които съм вземала и от двете страни - доказват, че това най-често е несъзнаван подбор.
Така например, една приятна позакръглена представителка на нежният пол, на средна възраст и със средно ниво на интелигентност - ще предпочете аналогична представителка на "занаята". Докато един суховат счетоводител астеничен тип, с по-прегматично мислене - би отишъл при радиестезист.
Разбира се, много зависи и от родово-генетичният манталитет. Защото съм срещала и уж интелигентни лекари и учители, които обаче се подават на елементарни суеверия и внушения на селски врачки.
Младото поколение, макар също да се влияе от семейната си онаследена предубеденост, като цяло е любопитно към всичко и най-силно биха го впечатлили реклами на по-атрактивни и зрелищни ясновидци, твърдящи, че при тях "всеки ходи".

Защо казвам, че емпатията е определяща - и за подбора, и за успеваемостта?
Защото човек несъзнателно предполага, че може да се довери на себеподобен, макар и да се ориентира по външни белези.
Впоследствие, той наистина намира общ език с подобни хора, остава доволен от срещата и недотам обективно си дава сметка дали е имало висок процент на успеваемост. Просто се е получила добра разговорна алтернативна терапия. Човекът е доволен - и толкова, нищо че може казаното му да не се сбъдне.

Това са наблюденията ми.
Имало е и изключения, но ако трябва да ги сведа до проценти - то те биха били по-малко от десет.

Не, просто опитах да помогна един млад македонец и на една млада македонка да преоткрият българските си корени. Помислих си, че някой би могъл да разбере това което ти си разбрал( поне на думи). Мръсно подсъзнание. Момчето и да ми беше пуснало, нямаше как да се увеличат българите. :lol: Чистит празник на братчитътъ ни !
"Национализъм е идеята за чиста раса," Не е точно така. Етносът е въпрос преди всичко на самосъзнание, а не на гени. Относно мисиите и така нататък, никога нищо не съм твърдял със сигурност, просто съм бил чел разни неща и съм питал хората в сайта, какво е тяхното мнение. Нооооо за ето това : "българите ще се изравнят като население с малцинствата. И какво от това? " Но за това, мога да кажа : пепел ти на устата. Ще трябва една камара дървета да засадим за пречистване на въздуха. Ани, а относно Карбовски : чудя се, тоя човек как оцелява по Коледа ? Стана модерно хората да се правят на национални нихилисти и да отричат родолюбието, просто защото е модерно и искат да са "оргинални", както биха казали някои наши съграждани. Гледам че и Ворфак следва тази линия на ...поведение, просто за да е "оргинален" и за да говори напук на другите.