Ирина - Horus - Чебурашка

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

Канел, странно как все поглеждаш и тълкуваш нещата откъм една такава прокобна страна, която според мен не съществува
Мисля, че давайки пример с Хитлер, Учителят има предвид нещо съвсем различно. Точно и ясно е казал: "Четете историята на Хитлер" - и всеки, който е запознат с биографията му и отсее патологичните му извращения, ще разбере и дадения от Учителя пример. А именно: Неговата отдаденост, постоянство, целеустременост и всички онези положителни качества, които трябва обективно да видим у него.
В мирния свят Хитлер бил парий, но по време на войната той се чувствал до голяма степен реализиран, като човек, който тежи на мястото си. Но, той не бил тласкан от силен прилив на патриотизъм, както погрешно смятат мнозина. По-реалистично би било да се смята, че той възприемал войната като възможност да изпита вярата в собствената си съдба и при всеки удобен случай отправял предизвикателства към закрилата на "провидението", което според него го защитавало заради световната му историческа мисия. А трудностите на ежедневието в окопите той считал за възможност да развие у себе си качествата на волята, необходими му, за да се превърне във вместилище на неумолимия дух, който бил надвиснал над него и се опитвал да обладае душата му (според собствените му думи). Никой от съратниците му по оръжие не бил в състояние да възприеме свръхчовешката сила на волята му и самодисциплината, която му помагала да приеме съдбата си, без да проявява слабост или да се оплаква. Така бил удостоен с ордена "Железен кръст" първа степен - най-високото отличие, което можел да получи обикновен ефрейтор в немската армия. Потвърждение за получената награда, но не и описание на подвига, заради който е била присъдена, откриваме в официалната история на полка. Според широко разпространеното мнение Хитлер получил ордена, еквивалент на британския Викториански кръст, за един удивителен подвиг, когато съвсем сам, въоръжен единствено с пистолет, той пленил един френски офицер и петнайсет от подчинените му. Оттам нататък, целият му живот бил отдаден изцяло на идеите, в които вярвал.
Друг е въпросът, че той не е съзнавал без­спорната си шизофрения и факта, че тя чес­то има дълбоко и разтърсващо въздействие върху личности като неговата - понякога напълно лишавайки ги от чувство за иден­тичност, като ги запокитва и ги върти шеметно из дебрите на собствените им умове към други измерения на времето и съзна­нието. Хитлер не подозирал и това, че почти непрекъснатото му гладуване и психотичното му състояние на постоянен стрес са създали онази химия на тялото му, която не е била в състояние да му осигури почти никаква закрила от съкрушителното въз­действие и на силните халюциногени, които е вземал. От една страна, умът му се насочвал навън към пробудено възприемане на духовното, стоящо зад материалния свят, за построяване на мост между човека и природата, така че всички преходни и земни явления да изглеждат като дрехата, с която е облечено Божественото. Но, от друга страна, съзнанието му потъвало в жив гоблен от цветни подвижни образи на високите нива на въз­приятие, които са напълно откъснати от земното сетивно възприятие и водещо го до неконтролируема лудост и садизъм.

За мен пък въпросът с искането и даването (на каквото и да е), стои по следният начин:
Другият има пълното право да си иска кавото и да е и сам да си решава и носи отговорност какво ще прави с това, което му дават.
Аз пък имам пълното право да дам или да не дам.
Но, реша ли да дам на някого нещо (каквото и да е) - то нямам право след това АЗ да му търся отговорност, да го съдя и да преценявам какво той ще прави с полученото.
Ако някой не може да овладее егото си да съди и да преодолее властността си да държи сметка кой как употребява дарението му - то тогава по-добре нищо да не дава. Защото иначе създава програма за идеализация на отношението си и претенция за получаване на компенсация. А това не е наше право. Има кой да съди постъпките - наши или чужди - и това, определено не сме ние.
Законът за Даването и Получаването не предполага режисиране на последствията от наша гледна точка.
Най-доброто Даване е безвъзмездното. Имаш желание, даваш и после забравяш, че си дал.

Относно страха от гръмотевици - това издава по-властен характер, страх от бъдещето и от загуба на контрол над живота ни.
При жени с "по-мъжки" характер също се среща този страх.
Смята се, обаче, че в основата му е подсъзнателното чувство за самота и желание за опора и закрила.
Идеята е, че ни е страх от определени неща именно поради символизма, който изпраща сигнала в подсъзнанието ни. Тоест, напипва оголена струна там.
Някои хора пък се "зареждат" от гръмотевичното и дъждовно време. Това е така, защото подобни климатични бури отнемат статичното електричество и успокояват превъзбудената нервна система - при по-сензитивните хора.

Грешиш Орли, никой не те изкарва черен или лош! Напротив, смятам, че си единственият тук, който смело застава зад името си, образа си и биографията си, който разкрива душата си в цялото й пълноцветие до най-малките подробности. Възхищавам ти се, наистина - и съм ти го казвала и винаги ще ти го кажа, ако поискаш.
Именно тази ти откритост ни стимулира да ти задаваме въпроси и да искаме още повече обяснения от теб.
Моля те, не го приемай като провокация и не спирай да си така открит и честен.
Смятам, че достатъчно съм те преценила като човек, а също и Иво - затова и той те попита дали се шегуваш. Защото никой не очаква от теб да злоупотребиш с хорските проблеми. Поне аз така го усещам.

За мен си прав - амплоато ми е компилация от наука и езотерика, от сърце и мозък, от каквото искаш го наречи. Професионалният ми опит е едва от 6 години, а целите ми са именно изграждането на мост между различните измерения. Правя го и ще го прая - на това съм посветила живота си и това е моят смисъл.
Там, където не ми достига мозъкът - разчитам на учени колеги, с които работя. Именно от тях научавам как е от "другата страна".
През тези 6 години през сърцето ми са минали и достатъчно хора, за да знам и как е от "тяхната страна".
Всичко, което споделям си позволявам да го правя, т.к. се базира на личния ми преживян и отработен опит. И колкото и да са субективни - те са ценни за мен, с всичко, което са ми дали.
Някои хора обичат да мислят и умуват над прочетените книжки и да предполагат и да се догадават “какво, как, защо, кога..” биха направили нещо.
Аз нямам нито време, нито желание за умуване и предположения.
Затова, такива като мен (а и като теб) – обичат да практикуват и да се учат на база опита си. И тогава не просто “си мислиш”, че дадено нещо е еди-как-си – а вече “знаеш”, че е така.
Такава съм в този ми живот, така е било и в многовековната ми история, откакто се помня. Така е и при теб.
Просто всеки избира методите си и пътя си.

П.П. Извинявай, ако съм те обидила с нещо. Обичам те.

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

Сутринта се разходих по морето в търсене на лебеди, слушайки песента на вятъра..

В морето с острови живот –
изгнанни, пусти, доживотни,
с кънтящи приливи без брод,
милиони смъртни са самотни..

Някъде далеч на запад,
където няма други брегове –
танцуват родните ми братя,
задухат ли обратни ветрове..

Орли, твоите спомени – са и мои.
Също израснах по тия места. Прекарвах ваканциите и уикендите си, шляейки се из „Дружба”- скитах самотна по голия, пустинен морски бряг, унесена в мисли за паяжини и звезди, за дребните гадинки, които се щураха с навирени опашки насам-натам из локвите, и за вятъра, който духаше от най-различни посоки и всеки път ухаеше различно.
Всяка пролет чувах обичайното чуруликане, жужене и бръмчене на животинките, които се будеха след дългата зима и бързаха да наваксат. Слушах нощем песента на нови ветрове и имах чувството, че всичко наоколо се случва заради мен.
Бях просто един бродник, който крачеше угрижен, правеше своите детски открития и въздишаше по пустите изровени друмища, докато стряскащите звуци на нощта не усилваха образите му.
В онези времена светът около мен беше огромен, а мъничките неща бяха някак приятно мънички и не ми се нравеха така, както сега.
Ех…

И аз много обичам тиквички, но ги ям просто като си ги гризя с препечена филийка и не ги готвя. Когато не ме мързи - си ги правя на салата, като добавям домат, пресен лук, копър, лимонов сок и евентуално малко сирене за подсоляване. Много е свежо и вкусно - става като шопска салата, но вкусът е по-мек, т.к. тиквичката не е така водна и е по-сладка от краставицата.
Впрочем, и големите зрели тикви - също са вкусни сурови. Тях ги обичам настъргани и с мед, също може върху препечена филийка.

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

Хей, така както го описваш - прилича на моя Нунинтрол
Ето ни нас двамата:



Той е на шест години и половина и живее при баща ми. Роден е в апартамент и винаги е живял в апартамент.. и хич не е залинял, напротив - страхотен тайфун е
Но, наистина е най-хубаво, ако котетата си живеят свободно в двор. Аз си отглеждам и такива и виждам разликата. Унуфри (един от любимците ми) е много по-контактен, гальовен и т.н. Е, рисковете са повече за тях, когато са навън, но пък свободата си е свобода..

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

Добрият учител обяснява и наставлява, а истинският Учител само те вдъхновява.

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама