solar69

Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.
 

Преди две години едно момче пишеше че има проблем с общуването с жените, и ходи на психотерапия при мъж.Посъветвах го да си намери терапевт жена, за да може чрез общуването си с нея да добие нов опит който явно му недостига.Днес застъпвам същото мнение.

Преди  много години, при мен дойде млада жена / на около тридесет годишна/ .Каза ми, че търси психотерапев за оседемдесет и две годишният си дядо, който живее в едно село на тридесет километра от мен.Попита ме, дали бих се съгласил да работя с него.Поисках да ме закара при дядо си  и предвид възрастта му, да преценя, мога ли да му помогна.Качи ме в колата си и отидохме при дядо и.Оказа се, че той е глух, но за него се грижи брат и и по неведоми пътища, той може да чува само честота на неговият глас.Тоес, аз трбваше да говоря, а брат и да повтаря думите ми, за да ги чува дядо и.Прецених,че човека  не е засегнат от атеросклероза и и се съгласих да работя с него. Връщайки се,  тя каза нещо което много ме изненада ,, От месец търся психотерапевт, който да работи с дядо ми и едва ви намерих,,. Направо не повярвах на ушите си и я попитах  ,, Боже, кой търси в България, психотерапевт за 82 годишният си дядо, от къде ви хрумна тази идея?,,  Тя ми отговори -,, Ние със съпруга ми живеем в Тел Авив.Във фирмата в която той работи, има осигурен безплатен такъв  и той го ползва.Но, когато влезна в болницата за лечение на бронхопневмония му назначиха псохотерапевт, който работи там, за да му помогне да преодолее, среса от заболяването и лечението му да е по-бързо. Така че, аз знам,че всеки човек в затруднено положение , независимо какво е то, се нуждае от психотерапевт.,,
Нейният дядо, бе най-старият ми клиент, с кого съм работил, най - старта жена бе с ОКР, на оседемдесет годишна възраст.
Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.

Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. 
Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. 
Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. 
В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях. 

Здравейте! Аз съм един дълбоко нещастен и неудовлетворен човек,който погледнато отстрани е успял. Имам две големи, реализирани деца,успял съпруг,уважавана съм в професията ,изглеждам поне 15 години по-млада ,но отвътре съм толкова нещастна и неудовлетворена,че на моменти ми идва да сложа край на всичко. 
 Дори не знам за кой проблем да пиша от целия букет
 Ще пиша за последно появилия се: зависимост от фб и месенджър. С часове превъртам фейса,ако не съм на работа или всяка свободна минута проверявам за съобщения. Искам постоянно да ми пишат определени приятелки,а те имат пълноценен живот и явно съм им безинтересна и не ми пишат. А в началото на приятелството ни пишехме постоянно и споделяхме всичко. После нещо се случва. Може би започвам да показвам отчаяната си страна,която крия,но пред приятелки понякога си позволявам да се отпусна. Никой не обича отчаяни хора! 
Голямата ми нужда е да пътувам,да се запознавам с интересни хора,да се виждам с приятелките си от други градове. Но ми е отнета тази възможност чрез гадна манипулация от страна на мъжа ми. Няма да споделя каква е от съображения за сигурност да не ме разпознае някой. Но това ме убива бавно- от работа вкъщи и пак на работа. Нямам желание нито да готвя,нито да чистя,нито да гледам тв....само превъртам фб в очакване на интересно съобщение и съдържателен разговор. Такива естествено са много редки. Разбира се,че винаги мога да звънна и разговорите са приятни,но не може все аз....
Мразя се,че заради факта,че мъжа ми ми дава сигурност,останах в този "безплоден" и съсипващ брак. Брак изпълнен със забрани и манипулации. У дома с дни не си говорим,не че сме скарани,просто ние не си говорим. Когато го правим е на контра. Знам,че много от вас ще се питат какво правя в този брак? Еми не мога да се справя сама,не финансово,а чисто емоционално. Ще кажете сама съм си виновна. И ще сте прави донякъде,но имам прекалено много за губене и не само материално. 
Объркан съм.Отчаяна съм. От години съм на антидепресанти и намаля ли ги потъвам,плача.
Стана объркано. Липсва ми човешки ,задушевен,разговор след тежък работен ден,с чаша вино....
Толкова се надявам на отговори от специалистите тук... Благодаря!
 

Коя година сме няма никаква връзка с психология и физиология. Това са неща които са еволюирали милиони години. Главната цел на секса е да се правят деца. На т.н. модерни хора на 21-ви век, някои неща трябва да им се напомнят изглежда постоянно... Поради фактът, че жената може да забременее само един път, нормалната женска физиология се е развила да има по-ниско либидо. Поради социологическо програмиране (което е нещо различно от физиологично и психологично програмиране), у днешната жена се е развило социалното поведение да се прави на мъж. За мен лично е все тая, проблемът е нейн. Само че това са процеси които се развиват доста далече от нас, и не мисля че си достатъчно зомбирана, а ползваш това просто за оправдание на собствената си психика която не разбираш. Както и да е, обърни се към "достоверни" източници за изконната човешка психика като Фейсбук и Холивуд, те ще ти допаднат...

Интересен случай... Хетеросексуална ли си или си имала и друг... опит? Защото както се описваш, проблемът може да е всъщност физиологичен. За една жена не е нормално да е хиперсексуална, освен ако не е компенсира емоционален проблем използвайки сескса като инструмент. Но при теб не се вижда емоционална връзка, напротив, като малко калкулаторче си... Работиш и в техническа сфера... Т.е. ако не разбираш на къде бия - играеш усилено мъжката роля, така че не съм сигурен какво очакваш... Поне имаш късмета да живееш в днешното свободно, 60+ полово общество... А и планът за лелката с котките винаги го има ако другото се провали ...

Здравейте и отново благодаря за отговорите. 
Изказванията Ви са доста негативни “обладана от секс” и “физиологичен проблем” навярно са провокирани от това, че написах, че съм хиперсексуална, може би използвах грешен термин. Не вярвах, че тук ще срещна такива мнения, т.к. особено от хора, които разбират човешката психика, да кажат, че за “жена не е нормално да е хиперсексуална”. 2018 година е и жените също обичат да правят секс. Нека подчертая следното: нямам паническа нужда от секс, нито невротично или компулсивно го търся. Просто ми харесва и му се наслаждавам. Коментарът на iti смятам за несериозен, дали съм правила секс с жени? Лелка с котки? Мъжка енергия?
Работя в IT сферата, защото съм достатъчно умна да избера нещо, което може да ми позволи да имам финансова свобода. Също така съм достатъчно умна, за да бъда Мениджър и да ръководя хора. Не смятам, че трябва да съм козметичка или моден дизайнер, за да съм в женската си енергия. Ходя винаги с токчета и поли и съм доста поддържана жена, така че съм си достатъчно в женската енергия. Тук отново се сблъсках със закостеняло мислене - щом на една жена й се прави секс, значи е мъж. Сериозно?
Въпросът в първия ми пост беше в съвсем друга насока - за отстояване на себе си. Тези дни го направих - добих смелост да се заявя - открито да кажа какво ми харесва и какво не ми харесва и нещата значително се промениха. Това беше, което търсих, съвет как да променя реакциите си и да се преодолея и да се науча да се отстоявам не само в работата, но и в личен план. Аз много добре знам какъв мъж искам до себе си и в момента се старая да стана най-добрата версия на себе си и също знам каква жена трябва да съм, за да привлека такъв мъж. А докато се очистя от нещата, които ми пречат да го срещна, дали ще правя секс за удоволствие или ще отида в някой манастир взирайки се в Господ, ще реша по пътя. Благодаря Ви.

Вероятно има известна истина в твърденията му за инвитрата и т.н. В голяма степен обаче са и рационализации, тоест извинения, прикриващи проблеми, за които той не иска да говори. Ако не иска да се разкрие, да работи по себе си и намери решенията (а такива има), вината ти е излишна и фалшива. Със самото си поведение той тласка към получаване на интимността извън отношенията ви. То е като да умираш от глад, но тъй като партньорът, от когото зависи снабдяването с храна, не я осигурява поради свои си си замазани проблеми, да си погинеш... Естествено, че самото ти тяло, емоция, хормони, биохимия, нагон ще потърси възможните други опции. Ако бяхме в системата на шериата, би било другояче, но не сме... 
Здравият вариант е той да потърси помощ от психотерапевт, сексолог, андролог....

Сега,тогава какво следва... Просто да се чака да се извърши престъпление,след което да се тръгне да се дава жалба,ами че те са способни да избягат(дори извън граница)..
Както казах - момчето бяга,избягва,но докога ще бяга..?
Като се замисля... - те не са един двама,кой знае колко хора знаят за случая.. Това наистина е ад.. Само да не се случи обратното - при самозащита,при ярост,гняв,нерви,да не се стигне до убийство..

Може би не е за тук(този форум),но полицията може ли да направи нещо по въпроса?
То с тренирането... От опит знам,че бързо не се напредва,а и да напредне - ''враговете'' му са повече и по-силни.. Гадно е..

Добре се ориентираш браво. Ако изобщо имаш нужда от помощ то отговорът не е в хапчетата а в психотерапия.
Същата може да се проведе по скайп с говорящ български.
Натрапливите мисли считам, че са реалност за преживяващия ги. За мен са чуждо присъствие . Освен това са ловък измамник. Номерът е да не се хванеш на стръвта им.
Разбира се има и други интерпретации, а именно - че са част от теб и трябва да ги приемеш с любов. За мен специално работи предходната...
Поздрави и успех!

Определено класическото тълкуване на домовете трябва да работи. Аз използвам по-нови тълкувания, включително и това, да се преписват качества на дома спрямо съответния знак от Зодиака. Например 1-ви дом да се характеризира с качества на Овена. Общо взето практиката учи, но и от двете тълкувания трябва да има верни неща.
   Разбира се, дом и знак, не е едно и също, както и планета и стихия не е едно и също. Домът като, че ли е ориентиран повече към определен период от живота, определени отношения между човека и природата. Все пак повечето материали по астрология са писани доста отдавна и хората повече са наблягали на връзката с природата (затова в характеристиките на домовете се споменават: поля, лозя, едър и дребен добитък,). Също и жизненото развитие на хората, кармата. 12-ти дом е свързван като изцелител на кармата. Той може да се окаже един от най-силните вместо най-слабия. "Последните ще бъдат първи."

Alexander
Read: Monday в 22:29 Ще се опитам да обясна. За разлика от конвенциалната медицина, която лекува според поставени Медицински диагнози, при нас те не важат. Класическата хомеопатия предписва според така наречената индивидуална хомеопатична картина, която се установява след обстойно хомеопатично интервю и последваш хомеопатичен анализ.
 По другият Ви въпрос, не коментирам колеги
 
 
Jacoma 2
Replied: преди 21 часа · Доклад
Благодаря Александър, наясно съм с принципите на хомеопатията. Всеки интересуващ се човек поне от обща култура знае разликата спрямо конвенционалната медицина и задължителното провеждане на хомеопатично интервю и анализ, така че коментарът беше излишен.
Като човек с титла "класически хомеопат" и предполагаема практика в тази сфера, от Вас очаквам да споделите на база знания и лични впечатления как хомеопатията /в случая карцинозин/ може да повлияе на здрав детски организъм без конкретни оплаквания и може ли да се използва с профилактична цел?
Очаквам професионален отговор, а не общи приказки.

Ако знаете колко много ми помагате! Чувствам се толкова добре-не съм била така от поне половин година.Не смея още да се зарадвам,понеже все още пия медикаменти,но усещам,че съм на крачка от успеха! За сега само замайването не е отшумяло напълно и заради него пия ксанакса все още,но все повече разреждам приема му. Правя йога,стречинг,психотерапия,масажи,смятам да подновя и тренировките в зала...
Ако бях започнала психотерапията преди години,когато тревожността ми все още нямаше физически прояви,сега нямаше да пиша тук.За това искам да кажа на всичко хора с моя проблем-НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ САМИ-колкото и да са ни учили,че всичко е в нашите ръце,трябва си ПРОФЕСИОНАЛИСТ!И с общи усилия всичко се оправя! 
Благодарна съм и на ЕФЕКТИН,че ми повлия ужасно и се отказах от АД за винаги след 3 дневен прием.Попаднах тук и разбрах колко правилно съм постъпила,че го спрях навреме.И съм безкрайно щастлива,че само за няколко дни в този форум,прочетох толкова безценни съвети,че сякаш нещо прещрака в мозъка ми и се връщам към себе си :)Обещавам си,с Божията воля и вашата помощ,да стана отново здрава физически и психически!
Желая ви здраве !
<3  <3 <3

Ако знаете колко много ми помагате! Чувствам се толкова добре-не съм била така от поне половин година.Не смея още да се зарадвам,понеже все още пия медикаменти,но усещам,че съм на крачка от успеха! За сега само замайването не е отшумяло напълно и заради него пия ксанакса все още,но все повече разреждам приема му. Правя йога,стречинг,психотерапия,масажи,смятам да подновя и тренировките в зала...
Ако бях започнала психотерапията преди години,когато тревожността ми все още нямаше физически прояви,сега нямаше да пиша тук.За това искам да кажа на всичко хора с моя проблем-НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ САМИ-колкото и да са ни учили,че всичко е в нашите ръце,трябва си ПРОФЕСИОНАЛИСТ!И с общи усилия всичко се оправя! 
Благодарна съм и на ЕФЕКТИН,че ми повлия ужасно и се отказах от АД за винаги след 3 дневен прием.Попаднах тук и разбрах колко правилно съм постъпила,че го спрях навреме.И съм безкрайно щастлива,че само за няколко дни в този форум,прочетох толкова безценни съвети,че сякаш нещо прещрака в мозъка ми и се връщам към себе си :)Обещавам си,с Божията воля и вашата помощ,да стана отново здрава физически и психически!
Желая ви здраве !
<3  <3 <3

Здравей! 
Освен психотерапия е неминуемо да потърсиш и някаква мануална помощ. Масажисти, кинезитерапевти, чакръкчии, акупресура, акупунктура,  всичко това би ти било полезно, защото вратът е регулярен център, който свързва нашето тяло с главата. Вратът е мостът, по който протичат енергийните потоци и ако там има блокаж или травма, това неимуверно се отрязва на цялостния баланс.  Така че където и да ходиш, каквото и да правиш е нужна работа и на чисто телесно ниво. Разбира се спортът и активния начин на живот е хубаво да бъдат запазени, защото по този начин ти поддържаш мускулатурата активна, ставите раздвижени, кръвообръщението регулярно, изразходването на адреналина  и тнт.  Възможно е дори това твое главоболие да се засилва вследствие на напрежението от изминалия ден, така, че тук е нужно с твоя психотерапевт да отработите техники, с които ти да можеш да се справяш и отърсваш от излишния стрес. Невралгията в врата трудно може да бъде диагностициране и обикновено докторите препоръчват приема на болкоуспокояващи, но ефектът е много моментен. Вратът, плексусът, ръцете имат нужда освен от движение и от стречинг! Потърси такива упражнения,  потърси и специалисти, които могат да ти съдействат за разрешаването на проблема и на телесно ниво. В съчетание с психотерапията, която провеждаш съм сигурен, че ще имаш положителен резултат!
Поздрави!

Това главоболие много плаши хората и често е причина да започнат да гълтат какви ли не медикаменти, които разбира се не могат да повлияят този тип главоболие.
След като си минала теста на медикаментите, и ясно се вижда, че няма подобрение значи е ясно, че главоболието ти е психосоматично т.е. причинено от вътрешно емоционално напрежение с неясен за теб произход.
Ети ти тази част от информацията която ти е нужна, след като я прочетеш не търси повече информация, а се концентрирай върху препоръките:
Тензионно главоболие
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние
Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.
Как да направим превенция на тензионното главоболие?
Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства
Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.
"Главоболието като психосоматика" статия

Здравейте,
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощтни, неразбрани, в безизходица , дефектни, нещо което само на вас ви се случва е някак си странно прогледнали?
Ако да - добре дошли в моя свят. Аз съм така може би месец - месец и малко но имам чувство, че цяла вечно е било така. Чувствам се безсилна и въпреки това готова съм да се боря до дупка, така че ако има психотерапевт, който да му се занимава с мен мога да отделя нужното време и финанси стига да стигнем до края.
При мен всичко започна от една продължителан болест от Октомври до почти края на Декември на белия дроб - излекувах се - нямах търпения да се излекувам и всеки ден си мислех колко ще се радвам на живота само и само да оздравея, как няма да преставам да жиевя, как обичам живота. поставиха ме какви ли не диагнози и станах хипохондричка. Е всичко мина - излекувах се и в един момент и се оказа, че имам толкова много свободно ммм време, че дори не знам какво да правя с него. Имам много тежка връзка, появи се нова паралелна такава, която страшно мнгоо ме радваше до момент в който получих първата си ПА. Това беше малко преди КОледните празници и от тогава съм друг човек. Една седмица след това се научих да контролирам физическите симптоми но тогава развих някакви депресивни. Толкова време седях в къщи и имах апатия към всичко - една седмица не ми се живееше. Коледата беше кошмар = уж семейството до мен а аз като уарена с мокър пърцал. Нова година подобно. След 2-3 седмици мъки реших да се взема в ръце, почнах да спортувам и да излзиам на сила отначалото ми беше турдно, но като че ли после се успокох , реших че ми трябва промяна и че искам да се занимавам с нещо постоянно, може би да запиша да уча нещо и всичко вървеше добре и спокойно докато не прочетох две - три статии за самоубийства. От тогава започнаха натрапчиви мисли, че не ми харесва живота, че нямам смисъл и жел в живота, че живота ми е безмислен и не ме радва нищо = уплаших се че мога да се самоубия и сега от 2-3 дни не мога да спра да мисля само за това. Разсейвам се забавлявам се и хайде хоп  таи мисъл - че ще се самоубия, че е нараня близките си, че съм един депресивен човек. А най - тъжното е че до преди това всички ми казаваха че съм най-позитивният човек на земята, радвах се на всичко, обичах всички и всичко обичах живота, и няма и за какво да съм в такова насторение- семейството ми е здраво - имам много приятели, добър доход, хора , които ме обичат, което ме прави още по виновна че се чувствам така, че не оцеянм нищо. А в момента жиевя без радост и без емоция и имамчувство че цял живот ще съм така няма нищо да ме радва - една изкуствена усмивка и накрая няма да издържа.
 
Има ли смели хора, които са готови да работят с луд човек като мен? Ще бъда лоялен и изпълнителен мациент.
 

Усмихнахте ме!Благодаря за оптимизма,който ми вдъхвате с всеки пост тук! Определено усещам промяната,макар и все още да пия хапчета,но в много малки дози  И продължавам да посещавам психолога.Остава да повярвам,че не е нужно да си физически съвършен,за да бъдеш щастлив и това,че някой не те оценява не означава ,че не си цЕнен.Знам го с главата си,остава и да го повярвам .
Ще се справя!
С ваша помощ!
Бъдете здрави!

Както помага ривотрилът ли? Или като масажа? Не точно като тях, но помага, да. Първоначално се прави в кабинета на психотерапевта като психотеатър, а впоследствие в реална среда. Изпълнява се на фона вече отработена работа с вътрешния диалог, опит с променените състояния на съзнанието, които методи се ползват, когато при поведенческо-социалното предизвикване се разбунят подсъзнателните страхове/ програми. Ето статия за това, както и клипче. Не се препоръчва изпълнението сам, а само под супервизията на психотерапевт, когато психиката е готова за такава мощна работа. А една сесия социални експерименти заменя 10 сесии в кабинета - когато е на мястото си, с дизайн за съответния експеримент, направен специално за човека и решаваното!

Изкуството на психотерапията иска жертви (на горди надувки) ...  Ако нас, психотерапевтите, ни е шубе да предизвикаме собствените си страхове, как бихме помагали ефективно?!...

Психотерапия, дишане свързано с психотерапията, йога за бременни, подходящите текстове, ежедневна работа с медитативни/нлп/ хипно сесии, поведенческо предизвикване, назначено от психотерапевта! 

Здравейте!
Наистина не съм първата, която ще пусне подобна тема. Но за мен тя е по-обширна и бих помолила за конкретни насоки.
Става дума за съпруга ми. Женени сме от 9 години. Винаги сме имали проблеми със секса. Но тъй като и като цяло съжителството ни не е било никога леко винаги търсех и намирах оправдание за ставащото. Най-общо - правим секс изключително рядко. Веднъж на 3-4 месеца. В началото примамвах, молех, започнах да плача, да се сърдя... вече аз също изгубих интерес, но по-скоро от обида... Това, разбира се, на мен ми влияе психически. Не само като чисто психическото освобождаване чрез "отваряне на чакрите", но вече става дума и за его, суета... Съответно спряхме да се целуваме, докосваме.... Към днешна дата имаме две дечица и те са единственото, което ни крепи заедно. През годините преминахме през фазите - караници, мълчание за да не се скараме....., напоследък като се погледнем започваме да плачем, но всеки оплакващ сам себе си...

Въпреки многократното ми приказване, че имаме проблем и трябва да търсим решение, дълго време съпругът ми ме гледаше с насмешка като поредната досадна съпруга. А аз като добра такава не споделях този си проблем с никого, за да спася честта на мъжа и семейството си. Никога не съм и изневерявала, много съм смотана в лъжите. Съответно нямах реална представа за важността на проблема. Докато през миналата година не стигнахме до там че от 4-5 акта за година половината бяха неуспешни. Той пи хомеопатични хапчета. Нещата се стабилизираха физически, но близост и желание към другия - не.
 
След като през последните 2 години започнаха непрекъснато да говоря за развод...  преди 2 дни ми заяви че вече е осъзнал че има проблем с гледането на порно и мастурбацията и през сълзи ме помоли за помощ. Наистина, очакваше се от мен да ме боли сърцето, гладайки мъж на 40 да плаче.... бащата на децата ми.... но единствено се разплаках, от безсилието срещу собствените ми чувства. Не искам да му помогна. Толкова години се моля, плача и ме приема като даденост, че днес съм като бетонен стълб. Неспособна на чувства, изгубила представа за нежност, женственост, любов и ласки. Не откривам сили в себе си да му помогна, но ми е и жал за децата.

Конкретно - говорим за класически случай на порно зависимост. Мъж, който е напълнил компютъра с филми, който изчаква жена му да заспи до него, за да мастурбира пред порно зад гърба й.... В началото се сърдех, после просто продължавах да се правя че спя и си плачех тихичко. Без никакъв шанс да привлека вниманието му сексуално по какъвто и да било начин.... Аз просто не съществувах за него, докато не казах - хайде, отивай си и ми дай шанс да съм щастлива, защото съм все още на 30 и искам повече.
 
Днес ме моли за помощ, казва че не би могъл да се справи сам. А аз съм се чувствала толкова пъти предадена от него, че не искам да му помагам. Или ако намеря сили някак да го направя искам да се "излекува" и после да поеме пътя си сам, извън семейството. Защото съм опитвала няколко пъти да простя и забравя, но вече не мога.
 
Какъв е въпросът - доколко зависи "излекуването" му от мен. И струва ли ви се реално да успея някак да забравя и простя, и децата ми да си имат истинско семейство? Има ли лек за това?
 
Извинявам се за обширната тема, но имам много, много желание за говорене...
Благодаря!
 

Понеже не знам какво да  отговоря, ще  разкажа няколко случая.
 
    Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех,  дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и  ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя  ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна.
Миналата година жената ми се обади,че  за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете.
 
   В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни  ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах  каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как  работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня  на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна.
     Скоро започнаха нова и тогава, воден от  тези си  чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб  и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах:  „Защо не искаш да имаш деца?”  Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря  такова нещо и  се опита да  докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор  вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете  и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен  да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така  започнахме една наистина  ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След  трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете.
 
    Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни.
 
Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания.
 
   Познавах  човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи.
В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции  и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне.
 
Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас  да си направите изводи от разказаното.