октим

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.
Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!
Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

Хм, може би затова хората са казали - внимавай какво искаш/си пожелаваш.

По принцип първо идва вярата, после знаенето.

Добрите дарби

С рак на гърдата съм, имам две деца, живи родители и две сестри. Мисълта, че може да умра и че смъртта ми няма да рефлектира върху близките ми, не ме плаши, но при представата какво ще изживеят децата ми, родителите ми... това ме кара да се инатя и да се страхувам! Освен това има и един егоистичен момент - искам да видя децата си порастнали, да се радвам на техните деца, да съм около родителите ми, когато закъсат, да ушия 100-ната гоблена, които съм запланувала, да отгледам градината на мечтите си ( на всяко дърво в нея му трябва десетилетие, за да се оформи в исканата визия ), да остарея редом до съпруга си, така, че - ДА, страхувам се от смъртта, но не като лично преживяване, а като причина да не изживея нещата, които описвам по- горе.

Със смъртта съм се сблъсквала много пъти покрай 18 год. стаж в операционна зала и това, което ме е разстройвало е реакцията на близките на починалия, особено, когато се касае за млад човек. Освен това покрай заболяването ми, което датира от 2004 год, ми се наложи да изпратя много мои "колежки" по болест, което ми напомня какво ме чака и ме кара да се чувствам като участник в руска рулетка - непрекъснато чакаш куршума при всеки следващ изстрел ( респ. при контролен преглед на всеки 6 месеца).

В цялата тази ситуация има нещо, за което съм благодарна - не знам колко време ще живея, но знам че ще го живея по моите правила, вероятността да умра ми показа ценностите в живота, които не се измерват в пари, власт или кариера, научи ме да се радвам на малките неща около мен, за които преди заболяването си никога нямах време и винаги отлагах... Затова си мисля, че колкото по- рано човек осъзнае колко е временен, толкова повече време ще има да си научи уроците.

Последния ден от живота ми... надявам се да не е с нищо по- специален или различен от останалите дни. Освен може би да получа прошка от хората, които съм наранила през изминалите години...

Към горният пост мога да добавя само, че йерархията горе се изгражда на базата интелект! Преди цитирах какво е интелекта от гледна точка на езотериката! Разширяването на връзката между активното съзнание и същинското съзнание (подсъзнанието) води до увеличаване на интелектуалният потенциал на душата!

Прераждането не може да се разбере в светлината на европейската духовност защото тя е центрирана около изявата на аза, така създателя му (ума) остава надеждно скрит зад творението си. Затова се въвеждат ред абстрактни термини като "дух", "душа" и т.н. които уж са създатели на аза и свързани с него, но пребивават на по-висш план. Като стане дума обаче за други живи същества, като животните например, тази схема престава да работи и затова се въвеждат "гупови духове, души" и т.н. Когато обаче се зададе въпроса "Кой създава духовете, душите, индивидуални или групови?" трябва да се въведат нови понятия - вече за същества от по-висш порядък, като ангелски йерархии. Това отговор обаче поражда на свой ред нови въпроси, защото всяко ново понятие трябва да се впише в познание на нова разширена система. Тя обаче няма откъде да дойде и се стига до догма. Догми обаче има предостатъчно, наследени от предишни половинчати отговори през историческите епохи. Затова се бяга в абстрактни и проповдигнати термини, които са предназначени да значат всичко, а всъщност не означават нищо, но нищо което дава храна на въображението. В съвременната епоха това бе започнато от Блаватска и достойно продължено.

Проблемите в тази схема идват от поставянето на йерархичността на съзнанията в света над законите на същия този свят. Например понятието "господари на кармата" е явно недоносче. Може ли някое съзнание да е господар на кармата, под чието влияние това съзнание се намира на текущата си степен? Например хората могат да изглеждат "господари на живота" на животните, но така ли е в действителност? Това че хората могат да правят много с живите форми под тях не означава че тяхната жива форма не е продукт на живота и не е преходна като всички други. Интересното е че хората живеят в свят в който явно има йерархия на съзнанията, но когато стана дума за по-висши йерархии от тях самите, там се приема че нещата са съвсем различни, макар и да е казано "Каквото е долу, това е и горе".

На социален план подобни илюзии битуваха през социализма за живота отвъд желязната завеса. Цезар е формулирал "Човекът е склонен да вярва в това, което му се иска да бъде истина", политиците и писачите добре използват тази максима, тя работи добре при емоционални и наивни хора и народи, те са съгласни да има "господари на законите" им. Такива истини никого не са освободили, нито на физически, нито на социален, нито на духовен план, а е казано че "Истината ще ви направи свободни".

Не се прераждаме, за да изкупваме грехове, а за да се учим на това, което не сме успели да научим в предишните животи. Бог не наказва никого - наказанието е човешка измислица. Нима бурята наказва дърветата, които е пречупила? Или хищникът наказва своята плячка? Има само един грях - безлюбието - и с него всеки сам наказва себе си - затваря кепенците на душата си за светлината и топлината.
Какво значи "схватливи" - един е схватлив за едно, друг - за друго. Аз, например имам две смешно леви ръце. Сигурно в някой предишен живот съм имала две десни, но пък са ми липсвали сегашните ми качества... Нали от всичко е добре да опитаме, но няма как в едно тяло и един живот.

А защо мислиш, че да се тъне в охолство е награда или благодеяние? Сигурен ли си, че знаеш цената му? Принцът и просякът... си спомням.

Талантът е божие изпитание - винаги върви с нещо не чак дотам приятно и щастливо.

И какви жалки ограничени мерки можем да имаме ние за справедливост, като виждаме само едно миниатюрно парченце от пъзела.... Наскоро ми попадна една от книгите за Слава Севрюкова - тази, в която тя "вижда" преражданията - много поучително беше това на Сталин.

Всичко във вселената се осъществява чрез някаква форма на посредничество. Когато едното се раздели на две, винаги остава нещо трето, което да ги свърже. Иначе единицата и двойката биха останали завинаги разделени и нямаше да представляват части от едно цяло.

За да има Бог душа и съзнание, той трябва да има и индивидуалност. Последното би означавало, че Бог би бил само ограничено проявление на Безпределното, също като човека (проявения човек), с разлика единствено в степента на съвършенство. Но Бог е неограничен, съдържащ всички възможности в себе си, вкл. и тези, които не са проявени във вселената, а непроявеното няма как да бъде осъзнато. От тази гледна точка не може да се говори за завършено съзнание, тъй като няма как крайното съзнание да обхване Безкрайното. Съзнанието винаги е крайно, защото това, което се осъзнава е проявения свят. То има нужда от обекти, които да осъзнава, а обектите винаги са крайни. За завършеност на съзнанието може да се говори само в относителен смисъл. Духът, осъзнаващият, осъзнава това, което е приело обективност чрез формите и материята, т.е. сам себе си, но вече облечен във форма, т.е. ограничен.

Един единствен начин Медитация!!!

Знанието тежи много повече когато знаеш как да го използваш, защото ти вменява отговорност и то отговорност не само за твоето бъдеще като карма и израстване в духовен аспект, но и отговорност за хората зависещи от теб!!
Не, не грешиш! Точно така е! И парадокса е в това, че действителноста ти диктува да постъпиш по един начин, а съвеста по друг!