Eлф

http://www.youtube.com/watch?v=PBAl9cchQac

http://www.vbox7.com/play:c1e9103e

http://www.youtube.com/watch?v=8NjuZH2LcYI&list=RD02O7LAbMdOjPM

Чрез - Борислав Русанов ~~~ ~~~ "- Алексис - рече ми той - ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!" "Алексис Зорбас", Никос Казандзакис ~~~

Jace Everett - Damned if i do

Благодаря за музиката.... ЦЪК

Paul McCartney ft. Johnny Depp-My Valentine

https://www.youtube.com/watch?v=Ipn4A4fuxVI

https://www.youtube.com/watch?v=5UYXMkAoTCc

Поздравче http://www.youtube.com/watch?v=ahvOn8ji9KE&list=RD029fHgbjXxNJc

Мадлен Алгафари: Критиката може да ни бъде съюзник

Е, как сега да не пусна тази толкова важна мантра и то точно в тази тема, въпреки, че се отказах ... Мантра за обидените - ОШО Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да позволя на някой да постъпва според същноста си ако на мен това не ми харесва. Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо не по начина по който очаквам – ще го накажа като му се обидя. О, нека да види колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк! Аз не ценя живота си. Аз до такава степен не ценя живота си, че не ми е жал да губя безценното ми време за обиди. Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отстъпя тази минута на моята обида. И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да прекарам години от живота си обиден защото аз не ценя живота си. Аз не мога да се видя отстрани. Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост. Никога. В края на краищата, аз не мога да се видя отстрани. Аз съм много раним. Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „Внимание, зло куче” и нека само да опита някой да не я забележи! Аз ще зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става навън – какво пък, нали ранимостта ми ще е в безопасност. В края на краищата, ранимостта ми е много скъпа. Аз съм много зависим от другите.Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един техен поглед, нито една дума, нито един жест. Аз ще следя постоянно другите, ще оценявам всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че грешат, ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата онези, които са около мен и до мен са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по друг начин. Аз ще се обидя, за да скрия колко силно съм зависим от тях – от другите. Аз съм чужд роб. Аз съм роб на думите и постъпките на другите хора. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си. Не аз – те са отговорни за това. Не аз – те са виновни за това, което става с мен. Не аз –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре. Да, трудно ми е да бъда марионетка, но в крайна сметка, аз съм чужд роб. Аз правя от мухата слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида. Аз няма да напиша в дневника си колко е прекрасен този свят, аз ще опиша колко подло постъпиха с мен. Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля колко силно са ме обидили. Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори да не я забележиш, а от слона - не. Затова аз надувам мухата до размерите на слон. Аз съм беден духом. До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не акцентирам вниманието си, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема. Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден. Аз съм много нещастен.Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата, аз съм много важен пуяк ,затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество. Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете. Изт-

Там ми е грешката, че не чета първо всичко, а се хващам за първото нещо което ме впечатли. Отчитам си я . Някак си по мой странен и заобиколен начин си стигам до нещата и за това стават недоразумения в повечето случаи. По- долу коментарите са страхотни... Виж мнението на Диана тя най- точно е изразила това което исках да кажа "... тези, които са балансирани и с добре развита връзка със своя Аз, те също променят действителността, ако ли и това да не е видно за другите. Дори първите много по-силно влияят, вторите само на външен план се вижда, че опитват да правят това, реално тяхното влияние е по-малко." Спирам до тук, за да не стават повече обърквания. Поздрави!

... връзка с вътрешният център - http://www.flixxy.com/the-incredible-power-of-concentration-miyoko-shida.htm#.UY5sRFLTODU

Какво става в един тибетски манастир, където всички монаси са духовно добре развити и имат връзка с вътрешния си център? НИЩО НЕ СТАВА Монасите си живеят духовно и откъснато от света. Според мене не трябва да се стига до крайности. Буда е казал - средния път ! Благодарение на хората, които търсят решения и извън себе си, светът се развива, иначе би заприличал на манастира, без движение Здравей mvm! Докато четях поста ти мислех за един филм на който попаднах точно на Велика събота. Едва ли е случайно... Споделям го - Филмът е на няколко части, това е само първата. Права си! Нищо не се случва, но... има нищо и Нищо...

Чочо Попйорданов почина рано тази сутрин Въпреки, че е актьор смятам, че темата е най- подходяща за тази тъжна новина. Мир и Светлина на душата му!

Тъкмо четях нещо във фейсбук когато попаднах на тази тема. Споделям, може и да е от полза. Успех!