Пламъче

Интервюират ромка за акция на НСБОП за залавяне опасни рецидивисти в Пазарджишко. Излъчено по КАНАЛ 1:
"Супруга съм на три деца. С чувекъ сбрахме пари и купихми триустаен партамент. Една вечер звъни вратата. Звънеца чука. Отварям - нинджа. И без да каже нищо, с карате в бъбреците. Дукат съ усета ми би два шамара с крак и един на детето в гръбначния кош! От ударната вълна отлитам на 20-30 метра. Абстрахираха децата. А чувекъ го нема. Ако общината в града не вземе спешни мерки, ще се самуубеся или ще изчезна безкрайно".

Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят;

Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат;

Комарите са много по-хуманни от някои жени – когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи;

Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той;

Правилно хвърленият мъж обезателно се връща – като бумеранг; (женска народна мъдрост на племе от централна Азия)

Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате;

Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците;

Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас..;

Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето;

Пазете родината - почивайте в чужбина;

Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно;

Източник

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С БИЛКИТЕ И БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО!!!

Не хапвам нито съзнателно, нито несъзнателно, защото го смятам за вреден и знам къде се съдържа.

Аз все критикувам поведението на политиците и фолк певиците, но досега не съм заприличала на тях.

:)kuki,много ми допада казаното от теб!
Да,всички ние сме в своя духовен път,и вегетарианството нито е необходимо,нито достатъчно условие за духовен напредък.
Мое мнение е,че духовния път на всеки един от нас е нещо твърде лично,и не бива да се обсъжда пред голяма аудитория,каквато се явява този форум.
Енергийното нараняване наистина нанася по-големи щети от удара с брадва!(аналог с приказката за дърваря и мечката).

Комплекс за малоценност.

Ася,много е вярно това което пишеш.
Не знам защо,но напоследък стана особено модерно да си духовно извисен.Появиха се всякакви школи,учения,курсове и т.н. които обещават духовно израстване за една нощ - заспиваш като духовен невежа,а се събуждаш като духовен исполин.
Според мен процесът на духовно израстване върви цял живот.Универсална рецепта как да израстнем духовно няма,защото всеки от нас върви по своя житейски път,получава своите уроци.Ако върви по пътя си без да бърза,ако спира от време на време да осмисли действията си и да си извади поука от грешките,човек ще върви напред и ще израства стъпка по стъпка.
Образно казано,когато човек се изкачва по стръмен планински склон,трябва да върви бавно и внимателно,да спира за почивка и да продължава пътя си след като е събрал сила да го направи.Това е гаранция,че все някога ще стигне до върха.Всяко стремително изкачване крие риск да стъпиш накриво или да се спънеш,вследствие на което да се търкулнеш болезнено до мястото от което си тръгнал.

Това се случва при съдене и подигравателно поведение, а не при критикуване.

Това се случва при съдене и подигравателно поведение, а не при критикуване.

В това да критикуваш няма нищо лошо.
Просто трябва да се научим да различаваме критиката от съденето.

Благодарение на Лъчезарна от блога й http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=97&showentry=2947

"...запитах Господ в себе си: Да хваля,или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого,без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш.Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ.Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш.

Великото в света

Защо? Да изискваш повече от себе си или другите нещо лошо ли е?



Не съм забелязал такава закономерност. Даже обратното. Човек критикува онова, което не е в съответствие с вътрешния му мир.

http://vbox7.com/play:9741beea

Котките ни лекуват!

Положителният емоционален заряд, който дават котките, е толкова силен, че може да избави човек от редица психически и физически проблеми.
Общуването с мъркащите същества помага при такива сериозни заболявания като инсулт, атеросклероза и артрит, съобщи argument.ru.
Според учените причина за целебните свойства на котките са силните положителни емоции, които изпитва човек при общуването си с тях.
Много хора вярват, че котките притежават способността да отнемат натрупаната отрицателна енергия.
Те винаги усещат кога стопанинът им има нужда от компанията им и реагират дори на мислена молба за помощ.
Изт.

" Да отстояваш себе си" "Бъди себе си" "Всичко е Любов" " Любовта ще спаси света" "Да бъдем добри" " Искам да прекарам живота си с теб" "Светът е прекрасен"
Или дори последната национална кампания - "Да изчистим България за един ден"
Зад тези фрази стоят толкова много неща, колкото хора има по земята. В същото време зад тях има пропаст пълна с нищо. Аз лично все повече илюзии виждам зад т.н. изрази - клишета.
За съжаление все по- често, когато човек иска да изрази нещо, което не може да опише добре със собствени думи, го наблъсква в готово клише, а кой какво разбира вече не се знае. Слаба езикова култура, която води до пълна какафония във взаимоотношенията.
Говоренето с клишета стана нещо като мода. Даже се ползва като израз на високоинтелигентни разговори.
Ако си направи човек труда, обаче да се заслуша, ще чува едно постоянно повторение. Невъзможност да се изразят вербално емоции, чувства, ситуации.
Най- омразни са ми станали клишетата свързани с любовта, толкова празнина зад всичко казвано за любовта напоследък.
Не знам защо съм станала толкова взискателна към това което чувам \мой проблем разбира се\, вероятно защото все повече се наблюдава огромно разминаване между думи и действия.
Все повече зад големи клиширани фрази се извършват коренно противоположни по смисъл дела. И колкото и наивен да е човек всичко става все по- явно.
Та клишетата - ползвате ли ги, чувате ли ги, разбирате ли ги, дразнят ли ви или ви повдигат духа?

Веднъж една жена разпространила клюка по адрес на своя приятелка. Само за броени дни всички знаели историята. Приятелката й била дълбоко наранена и засегната от постъпката й, но нямало какво да стори.

Минало се време и жената разбрала, че слухът който разнесла, е напълно лъжлив. Разкаяна за стореното, тя отишла при един стар мъдрец, с молба да й даде съвет, как да поправи грешката си.

- Иди на пазара - рекъл й той, - купи едно пиле и го заколи още там. Оскуби му перата и ги пускай едно по едно из целия път, докато се прибираш вкъщи.

Макар да останала изненадана от съвета, жената изпълнила заръката.

На следващия ден тя отново отишла при мъдрия старец и той казал:

- Сега се върни обратно, събери всичките пера, които пусна вчера и ми ги донеси.

Жената тръгнала по същия път, но вятърът бил отнесъл всичко. След няколкочасово обикаляне, тя успяла да намери само три пера...

- Виждаш ли - въздъхнал старият мъдрец, - лесно е да ги пуснеш, но е невъзможно да ги събереш обратно. И с клюката е така. Не ти трябват много усилия, за да я разнесеш, ала направиш ли го, след това никога не можеш да поправиш напълно сторената злина...



http://www.pozitivno...a-kliukite.html

Съществува и генетична предразположеност към диабет.
Задължително е всички, които имат в рода си хора с това заболяване да следят редовно кръвната си захар и да водят здравословен начин на живот.
Правилната диета, двигателен режим и избягването на стресови ситуации могат да предотвратят появата на това коварно заболяване.

Колко не вярва Атеистът?
Колко вярва Вярващият?

Понякога ми е странно как може някои хора с такава убеденост да отхвърлят съществуването на Бог. Какви може да са причините според вас :
- така са възпитани
- не са достатъчно развити духовно и затова не вярват
- не могат да си представят, че съществува Бог
- не им допада идеята да съществува Бог
- причината може да е сбор от някои от горните причини

Не казвам, че да си атеист означава, че си лош човек, сигурно има атеисти, които са по - добри хора от мен, но просто ми е трудно да проумея защо не вярват. Понякога въпреки, че не искам съм се дразнил, когато хора са отричали Бог или са се отнасяли иронично към него, дори веднъж много се ядосах ...Възможно ли е ако се случи така, че да имат контакти атеисти и вярващи и едните понякога да се дразнят от другите заради различието им ( и обратното), възможно ли е това да е някакво изпитание за толерантност и за едните и за другите ? Също така ми е трудно да не се дразня от хора, които фанатично вярват, че тяхната религия е най - най правилна и те заплашват с ада едва ли не.

Малко като че ли пак се смесват понятията. Падението винаги е нещо нежелано. Можеш да слезеш в грубата материя, да се потопиш в нея, но съзнанието ти да остане незасегнато. Можеш дори да се подхлъзнеш и да паднеш леко, но това отново да е външно. Падението е вътрешно. То винаги предполага човек да отиде в област от която повече не може да извлече никаква положителна опитност. Падението е връщане назад в развитието. Падението е деградация.

Всичко в природата си има своите низходящи и възходящи цикли. Човешкото съзнание също си има своите дни и нощи – моменти на активност и на почивка; на постигане и задържане на постигнатото (последното е много по-трудно и в действителност неуспехът тук се явява низходящата част от вълната). Стремежът е да се обърне низходящото движение във възходящо по-рано отколкото това е било предишния път.

Възходите и паденията са само в съзнанието ни. Те са в отношението ни към случващото се.

Словото на Учителя трудно се преброжда. Но Учителя винаги говори да бъдем будни и да имаме реална представа за случващото се. А това води до опитите ни да прилагаме Волята Божия. До опитите, волята ни да бъде в синхрон с Божествената.

В крайна сметка, родили сме се на тази земя, за да се учим. Ще е глупаво, ако си мислим, че няма да грешим. Но ще е глупаво и ако смятаме, че не можем да поправим грешките си. Имаме свободна воля да грешим. В това е и силата ни - да осъзнаем и да положим усилия за изправяне.

И за всичко това, не са нужни много думи. Човек трябва да живее живота си и да бъде спокоен, да вярва, че има Един, който винаги бди и помага. Но виж, това често забравяме. И тогава, изглежда, че и Той ни забравя. Което е слизане в долината - да поработим върху себе си. Да поработим и да се покачим на някое и друго връхче...



Слизане и качване

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!


Мария Шандуркова

ЗА АЗБУКАТА

Езикът български свещен е,
от Кирил и Методий защитен е
и в азбучни молитви претворен.

От него тръгва светлината
в Русия и Европа – чрез словата -
към Божията правда устремен.

Светите братя Кирил и Методий
умът в познанието водят
към мир и радост, и любов.

Те звуците от говора събрали
и буквите за тях създали
да се разбира всеки слог.

Очите зорко да проникват
чрез буквите във святи книги
и да узнаят що е Бог.

Че Божието слово е свещено
и разбираемо, и ценно,
че учи що е зло, добро.

Запомнят с радост днес децата,
повтарят азбуката свята,
запяват светъл славослов.

И с буквите благословени
във думи честни, съкровени
опазват своята любов.

Изт.(Стихи.ру)

" Всеки човек е буква от Божествената азбука."
Любов към всички