Пламъче

Да...и нима това не са едни от най-самотните и нещастни хора?.......
Надутото его пречи за създаването на сърдечни взаимоотношения, където съществува естествено приемане, изслушване и балансирано приемане/отдаване.
Опитвали ли сте да се пошегувате с тях? Не се заблуждавайте от усмивката и привидната "веселост". Хората с подобна мания са сред най-обидчивите и бързо ще смачкат ентусиазма ви, защото те обикновено приемат лично думи, които може и да не са отправени към тях.
Изобщо, липсата на чувство за хумор какво още разкрива?

Да се мислиш за безпогрешен, да не търпиш мнение различно от твоето и да се опитваш да го налагаш с цената на всичко не е ли признак на манията за която говорим?

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
- Разкажете ми повече за себе си.
- Откъде да започна?
- Ами от началото.
- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина...
изт.

Започвам с този хубав виц една тема,която според мен е достойна за нашето внимание.
Често казваме за някого,че страда от мания за величие.
Как всъщност приемаме манията за величие - като психично заболяване или като черта от характера?
Какво кара един човек да се чувства Бог?

Ти сериозно ли мислиш, че това е тема за "Философия"?!

Промит мозък се използва в случаите когато нещо се повтаря на някого дотолкова, че въпросните идеи да обземат напълно съзнанието на човека. Тук водещо не е това, дали въпросните мисли ще бъдат верни или погрешни, а това, че чрез повторението и други методи се прави опит да се заобиколи способността за самостоятелна преценка на манипулирания. Упорито и незабелязано се втълпяват "истини" често още от най-ранна възраст.

Ето една статия, която осветлява проблема с медийното промиване на мозъците, която брат ми сподели с мен във фейса.

Ноaм Чомски посочва 10 начина за манипулиране чрез медиите ...


Манипулиране
Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“ с помощта на медиите. 1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“). 2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. 4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. 5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко. 6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение … 7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. 8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … 9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.Ако разпознавате тази манипулация в поведението на медиите споделете тази статия с възможно повече хора за да се изгради независимо общество от хора, които могат сами да правят своя избор.

С промит мозък е всеки, който не желае да мисли сам и се вкарва или го вкарват в рамка.

Онзи, който твори живота си и търси нови простори е луд, но нека има повече луди... те променят света...

veselinvalchev1981, това не ми звучи като решение, а като заобикаляне на проблема. След като администрацията налага санкции е редно те да се уважат. Мен като ме питат "защо не лъжеш, никой няма да разбере" им отвръщам "аз ще разбера".

Промит мозък е този, който не е научен как да мисли, а какво да мисли.
Не е нужно да определяш според някакви критерии дали един мозък е промит или не, защото се вижда по делата.
Съществува един вид промивка - чрез внушения отвън.

Промит мозък е този, който не е научен как да мисли, а какво да мисли.
Не е нужно да определяш според някакви критерии дали един мозък е промит или не, защото се вижда по делата.
Съществува един вид промивка - чрез внушения отвън.

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Приятели, по молба на администраторите на сайта временно затварям тази тема. Според нас ситуацията с нарушенията в сайта е изяснена. По-нататъшните разговори биха се изродили в разправии и биха ни изкушили да говорим по адрес на хора, които нямат възможност да вземат участие в този разговор.

Благодаря на всички, изказали мнение, бяха много ценни за мен лично, предполагам и за останалите от екипа.
За съжаление става дума за бан точно след откровени заплахи към администратора и целия сайт, след откровено преднамерено демонстриране на пренебрежение не само към нашите правила, но и към цялостната позиция на сайта. Намям намерение да повтарям казаното от Ина. Безкрайно съм и благодарна за присъствието и тук, макар и в момента да не е част от екипа по лични причини. Тя беше сред създателите на обновения форум и един от хората, с които заедно се опитвахме да направим правилата на сайта и форума възможно най-близки до духа на Учението.
Още тогава осъзнавахме, че дори сред така наречените "братски среди" ще има хора, на които никак няма да им харесат нашите правила и замисълът на форума, но затова има много сайтове с различни характери и атмосфера. Ние никога не сме претендирали да сме единствения или най-добрия. Напротив - в прекрасни работни отношения сме с всички и си сътрудничим непрекъснато.
Обаче, нека тези, които много държат на гражданската си позиция, на своето понятие за откритост и честност (безкрайно ги уважавам), да се опитат с уважение да се отнесат към нашата позиция. Мога да ви уверя в момента, че целият екип е единен с одобрението на взетите мерки. Аз лично поемам отговорността за единия от тях. Той от много време се държи неадекватно, и много потребители са били директно обиждани и иронизирани, много са ни сигнализирали с лични съобщения за грубостите му и дори са ни обвинявали в толерирането му. Аз си признавам пред всички, че аз бях човекът от екипа, който три пъти подред му сваляше постоянното модераторско наблюдение, наложено му от самите админи. Моля да ми простите това своеволие, все се надявах, че този път нещата няма да стигнат отново до там. Ако този потребител беше останал под наблюдение, сега сигурно нямаше да е баннат, защото нямаше да има възможността да публикува всички цинични и груби неща. Въобще, той все още си е дете и аз трябваше да се отнасям към него като към такова и да го пазя от огъня на свободното публикуване. Надявам се да ми простите и да приемете обещанието ми, че повече невър евър ще предприемам каквото и да било в "негова полза" - вече осъзнавам, че това, което ми се е струвало полза за него, се оказа негова вреда.


За втория потребител - харесвала съм неговия стил и интелигентност, но малко ме смущаваше от време на време самочувствието, с което се поставяше в ролята на съдник. След предупреждението да не се коментира повече темата за състоянието на духовното общество, той си позволи да публикува точно под моето предупреждение откровена заплаха за съдебно дирене към нас, защото сме защитавали едната страна. При явния факт на написаното от мен, че ние поддържаме неутралитет в този и други подобни случаи и категорично отказваме да станем арена на каквито и да било конфликти и разправии между когото и да било. Сега може би си мислите, че всъщност от време на време допускаме подобни неща, но и ние сме на работа - аз преди малко приключих натоварен 11 часов работен ден в школата и още не съм се прибрала и съм гладна та свиря музика чак. Опитваме се... благодарни сме, на всички, които ни помагат...
Да се върна на случая - същият потребител си позволи на личното съобщение на администратора на сайта, с което той му обясняваше защо е под наблюдение, да го заплаши лично ъс скандал в медийното пространство. Сами разбирате, че това никак не е приемливо. Ние не се страхуваме от обвинения, нито от клевети дори, но всички писали по-горе потребители имат право да влизат в чист форум. Е, може и да събрах пръски кал, нека, но преди години ми връчиха стииммопа за това място и аз, която толкова държа на свободата на всеки и на правдата, трябваше да преосмислям много пъти какво означава това в ежедневието и как да ги прилагам. знам, че не винаги съм постъпвала "както трябва", но ако бях извършила някакво дело, противно на Учението, досега щяха да са ми взели мишката и клавиатурата. Сигурна съм, защото вече ми е горял компютър заради един непрецизно проверен превод с изтървани от небрежност абзаци.


Простете ми за словоизлиянието и времето, което ви загубих с него. Надявам се да сте успели да прочетета поне половината...
Пряитна вечер и светъл красив изгрев утре!

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Концертът на тази физическа цигулка е свършил! Концертът на вечния живот продължава безспирно и постоянно! Мисълта ми е, че всичко има много измерения, много гледни точки!

За Емил - оригинален, интелигентен, предизвиква и раздвижва темите. Но пък си има и някакви правила... все пак...

За Христо - умно момче, особено ако се постарава да пише в духа на форума, по-премерено и фокусирано...

Вероятно админите си имат основанията за бан. Ако обаче пак видя тези потребители тук, ще се радвам!

Мога да кажа, че чрез някои от нас често се проявяват едни пакостливи духчета и ако ние, сами не съумеем да си ги овладеем, то идва и външна реакция...

Та мислете хора, нека анализираме себе си първо и след това да реагираме...

У всеки има нещо прекрасничко и нека всеки го види в себе си, за да го види и у ближния....

В крайна сметка нищо фатално не е станало ,тези които са баннати могат да си направят други профили и да запотнат на чисто като се придържат към правилата .

Доколкото си спомням, Учителя съветва да не вземаме страна в чужди спорове, а да оставим страните сами да се разберат.
Спирам да пиша в темата.
Отношението ми към Христо си остава най-добро.

Така е, забелязах, че в известна степен сме манипулирани на лични съобщения, но с дата от вчера човекът има статус със старите заплахи. Аз не подкрепям такова поведение.

Двата случая на бан, които се коментират в темата малко се различават. Тук ми се иска да обърна малко по-голямо внимание на случая с Христо. Много се изписа в темата в негова подкрепа, мнозина поискаха да му се прости и да му се намали наказанието. Но какво прави Христо в същото време. Пуска си безразборно нови акаунти в които откровенно лъже (като например, че съм го провокирал и е баннат заради отговорите на провокациите ми - ами нито съм трил отговорите му, които си седят във въпросната тема, нито пък съм реагирал по какъвто и да е начин), опитва се да манипулира други участници предизвиквайки съчувствие в тях, опитва се да сключва някакви сделки с админите, но не чрез пряка комуникация с тях, а посредством блога си и лс до други потребители нямащи никакво отношение към случая. И това ако не е стремеж да бъдеш в центъра на вниманието, какво е? И сега тук в тази тема чета мнения, че трябва да му се намали наказанието. Това означава, че ние трябва да се съгласим с методите на Христо (които са доста тъмнички) и да позволим те да имат успех. Е това няма как да стане. Може да си коментираме тук колко добър е, но с тези методи, които използва просто може да забрави за завръщането си във форума. Ако ги промени... ами не мога да кажа, решението няма да е мое, но Христо тъй или иначе засега не е направил никакви усилия в правилната посока.

Благодаря на Латинче за примера!! Нали затова се трият постовете, в които доброто и умно дете се пени, крещи и сипе глупости - за да не остане лошото от него. Нали затова се ограничават правата - за да не се самонаранят ритащите и крещящите потребители. А форумът е отворен за всеки, който иска да се върне - но не като победител в битката срещу "мама", а като разумен приятел на всички тук. Но Ина е права - той сам трябва да поиска.

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

Преди да е огледал обстойно собственото си поведение, човек не бива да съди и да дава категорични оценки за каквото и когото и да било.