Дъгата

Без творчество, без учене, без развиване на мечтите - душата страда, защото тя по природа е любознателна, иска да се усъвършенства.
И като не я храним, достигаме до апатия и от там до някой термин от медицината.

Една идея - щом нямате финансови проблеми, иди и питай в някой дом за сирачета, от какво имат нужда децата. И им раздай с двете си ръце подаръците. По-възвишено чувство едва ли до сега ще си изпитвала.

Огледай се, търси красотата

Отивай да учиш в университета

Явно ти тежи, че не си го направила. Явно си била готова даже на възможността да се разделиш с проятеля си заради това. А това си е твое решение. Уважавай го

24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина.

Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо.
“тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината.
Публикувано: 10 декември 2005 - 19:22Виктор



Обаче за да се повдигнем над дуалността трябва да използваме духовните учения само като стъпало към осъществяване на пряко, вътрешно првеживяване на Духът на Истината, да търсим пряко преживяване, което да е извън всякакви ритуали и думи на определено духовно учение - това ,което Христос нарича ключа на познанието :Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. Лука 11:52

Да се споделят материални ресурси е много изгодно. Може да се споделя какво ли не...
От една страна вторият живот на вече ненужните вещи. Но едновременно ползване също е добре.
Примерно пособия за строителство и ремонти има във всеки дом, но големи ремонти се правят рядко. През това време те могат да се ползват от друг.
Може би такива вещи и уреди е хубаво да се заемат или наемат, вместо да стоят и заемат място.

Напоследък когато минавам покрай безбройните празни кооперации си мисля, толкова ли не може да се измисли нещо. Безброй хора се тъпчат на малко пространство, а през това време има толкова празни сгради, било то и частни и обществени.

Би било добре, ако не изхвърляме ненужните, но запазени вещи на боклука. Тази вещ може да е необходима на някого. Хубаво е да се сложи в прозрачен чувал и да се остави до контейнера, много скоро ще си намери нов собственик. Разбира се може да се направи усилие, да се отиде до някоя общност, която събира и преразпределя такива неща, или да се обяви в интернет за подаряване и също скоро ще си намери стопанин.
Друг е въпроса, ненужните вещи могат и да се заменят с други които са ни нужни, или да се продадат макар и на символична цена.
Книгите биха били щастливи вместо да стоят по личните библиотеки за красота да отиват при хора, които искат да ги прочетат. Същото е и музика, филми и т н.
За дрехите и обувките често питаме близки и познати дали не ги искат, но пък забързани от ритъма на деня не ни се занимава с това. По лесно е да ги трупаме или да ги изхвърляме.
Като се ходи на пазар с автомобил, може съседите да отиват с едната кола, особено ако няма да успеят да я натоварят цялата с покупки. На мен това много ми липсва. Нямаме автомобил и нямам възможност да пазарувам на едро. А пазаруването на едро е икономически изгодно.
Идеи много могат да се намерят за споделяне, стига хората да имат желание да го правят.

Дали в този сайт може да се намери място за тема: Търся/Подарявам/Заменям?

Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно.

Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят.
На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това.
Магическата пръчица – това е разумната воля на човека.

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле.

Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание.

Три категории ученици

Библейски изрази и поговорки в българската народна култура

„Който не работи, не трябва да яде!“ приписвана от комунистите на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров, а всъщност буквален цитат от Второто послание към солунците, 3 глава, 10 стих.

„Каквото посееш, това и ще пожънеш!“ представяна като българска народна поговорка, а всъщност цитат от Посланието към галатяните, 6 глава, 7 стих.

„Който търси, намира!“ пряк цитат от т. нар. „Нагорна (планинска) проповед“ на Исус Христос, записана в Евангелието от Матей. Вж. Евангелие от Матей, 7 глава, 7—8 стихове.

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика. Преките заемки и парафрази от Библията в нашия книжовен и всекидневен език се оказват изненадващо много. (Мнозина просто ги употребяват, без да знаят за техния произход.) Тук предлагаме една малка колекция от тях, подредени по азбучен ред.

Други изрази и поговорки:

Авраамов дом Библейският патриарх Авраам става нарицателен със своето гостоприемство, за което се разказва в книгата Битие 18 глава. Изразът „Авраамов дом“ обаче се използва в ироничен смисъл за дом без стопанин, в който свободно влизат и излизат външни хора. „Тук да не е Авраамов дом?“ е гневната реакция на родител, когато детето всекидневно води вкъщи свои приятелчета.

Адамово ребро (или, Ребро Адамово): иронично название на жените, вж. книга Битие 2 глава, 20—22 стихове.

Адски мъки неописуеми страдания, вж. книга Откровение 14 глава, 10—11 стихове.

Алфата и омегата началото и краят на нещо, вж. книга Откровение 1 глава, 8 стих, и 22 глава, 13 стих.

„Блажени верующите!“ отново ироничен израз, осмиващ нечии нереалистични или наивни надежди, но иначе произхождащ от думите на Исус Христос към апостол Тома. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 29 стих, а също израза „Тома неверни“ (по-долу).

Блудният син нарицателно за разкаял се човек, който се връща към предишния си начин на живот, при своите близки и приятели. Понякога се употребява шеговито по отношение на пропаднал човек, който идва на себе си след поредното „геройство“ (обикновено: пиянство): „Блудният син се завръща!“ Вж. Евангелие от Лука 15 глава, 11—32 стихове.

Бог дал — Бог взел! Изразява примирение с тежка житейска загуба, най-често: смърт на близък човек. Вж. книга Йов, 1 глава, 21 стих.

Болка за умиране Поговорката „Това не е болка за умиране!“ означава „Бедата не е толкова голяма!“ или „Нищо фатално не се е случило!“. Пряка заемка от Евангелието от Йоан 11 глава, 4 стих (вж. контекста на библейския пасаж).

Вавилонско стълпотворение струпване на огромно и шарено множество хора. Според библейския разказ в книга Битие, 11 глава, 3—4 стихове, такова множество се събира край Вавилон и започва да гради кула (стълб) „към небето“.

Велзевул нарицателно за подмолен, лукав и много опасен човек. В Библията се употребява като едно от имената на дявола. Вж. Евангелие от Марк 3 глава, 22—26 стихове, и Евангелие от Лука 11 глава, 14—20 стихове.

Вълци в овчи кожи метафора за изедници и грабители, които си придават благ вид и демонстрират добри намерения. Срв. Евангелие от Матей, 7 глава, 15 стих.

Геена огнена Обикновено като част от изрази „Очаква ни геена огнена!“ (надвиснала е страшна гибел) или „Разрази се истинска геена огнена!“ (описание на природна стихия или катастрофа). Вж. Евангелие от Марк, 9 глава, 43—48 стихове.

Глас в пустиня Мнение, призив или предупреждение, което няма да бъде чуто или взето под внимание. Изразът звучи с особена сила в Ботевото „Обесването на Васил Левски“: „Ох, зная, зная — ти плачеш, майко,/ затуй, че ти си черна робиня,/ затуй, че твоят свещен глас, майко,/ е глас без помощ, глас във пустиня!“ Вж. Евангелие от Матей 3 глава, 3 стих.

Египетски труд тежък, изнурителен труд. Вж. разказа за робския труд на евреите в Египет в книгата Изход 1 глава.

Ехиден смях (ехидна забележка) Ехидна е библейското название на изключително отровната африканска усойница и се употребява като метафора за зъл и коварен човек. Вж. книга Йов 20:16, Евангелие от Матей 3 глава, 7 стих, 12 глава, 34 стих и др.

Жизнено поприще полето (областта), което човек чувства като свое призвание и в което хвърля основните си усилия. Изразът произхожда от библейското сравнение на християнския живот с поприще (писта) за спортни състезания и е увековечен в първия стих от Дантевия „Ад“: „На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен, за зла чест.“

Заветна цел върховна цел на отделен човек или на цели поколения, която се преследва с постоянство и упоритост. В Библията това е Обетованата земя (вж. по-долу), която Бог обещава на Авраам, сключвайки завет (свещен договор) с него (книга Битие 15 глава), и векове по-късно изпраща Мойсей да заведе евреите там (книга Изход 3 глава).

Злободневие най-острите и актуални проблеми на деня, предизвикващи обикновено яростни спорове. Вж. Евангелие от Матей, 6 глава, 34 стих. (В някои библейски преводи изразът е предаден неточно като „злото на деня“.)

Иеремиев плач безутешно оплакване на висок глас на нещо безвъзвратно отминало. Вж. книгата Плач Иеремиев (Плачът на Иеремия), в която обаче звучат и оптимистични тонове, а също увереност в Божията милост.

Изкупителна жертва човек, който поема цялата вина и съответното наказание. Когато някой е обвинен несправедливо за всички несполуки, често се казва: „Принесоха го като изкупителна жертва!“ В Новия Завет Исус Христос е представен като изкупителната жертва за греховете на цялото човечество: вж. Първо послание на Йоан, 2 глава, 1—2 стихове, Първо послание към коринтяните 1 глава, 30 стих, Първо послание към Тимотей, 2 глава, 5—6 стихове, Послание към Тит, 2 глава, 13—14 стихове и др.

Измиване на ръцете несполучлив или недостоен опит за оправдание; обикновено присъства в реплики като „Не се опитвай да си измиеш ръцете!“. Съгласно евангелския разказ, римският прокуратор Пилат Понтийски прибягва до този символичен жест, за да снеме от себе си вината за разпъването на Христос. Вж. Евангелие от Матей, 27 глава, 24 стих.

Камък за препъване събитие, явление, учение или конкретна личност, които не мога да приема. Исус Христос е наречен „камък за препъване“ (на черковно-славянски: „камень преткновения“) в Израил, понеже мнозина са отказали и отказват да Го признаят за изпратения от Бога Месия. Вж. книгата на пророк Исаия, 8 глава, 14 стих, и Послание към римляните, 9 глава, 30—33 стихове.

Козел за отпущане (на черковно-славянски: Козел отпущения): в българския език изразът е добил смисъл на: „човек или група хора, върху които несправедливо се насочват отрицателните чувства на цялото общество“ (синонимен израз: „черната овца“). Подходящ исторически пример е отношението към еврейската общност в много страни през вековете — евреите са били обвинявани във всевъзможни грехове и за всевъзможни беди, превръщайки се по този начин в „козел отпущения“ за недоволния от положението си народ. Съгласно книгата Левит 16 глава, козелът за отпущане е жертвено животно, което символично се натоварва с греховете на целия народ, но не се заколва, а се изпъжда в пустинята.

Лепта обикновено в израза „Дадох своята лепта!“ със смисъл на „Дадох своя скромен принос!“ Лептата била дребна монета, в обращение в Римската империя. Вж. Евангелие от Марк, 12 глава, 41—44 стихове; Евангелие от Лука, 21 глава, 1—4 стихове.

Лице на ангел (ангелско лице) идиом, означаващ миловидност, но — в много по-голяма степен, — и вътрешна красота, привлекателност на характера. Вж. книга Деяния на апостолите, 6 глава, 15 стих.

Мляко и мед метафора за много плодородна земя („Тук текат мляко и мед!“). С такива думи се описва в Библията богатството и плодородието на Обетованата земя (вж. по-долу), Ханаан. Изразът се среща 23 пъти в Библията; вж. например книга Левит, 20 глава, 24 стих, и книга Числа, 14 глава, 8 стих.

Напаст Божия (бич Божий) бедствие или епидемия, пред което хората са безсилни. Вж. книгата Откровение на Йоана, 9 глава, 18—20 стихове, 15 глава, 1—8 стихове, 16 глава, 9 стих. Оригиналната гръцка дума, преведена като „язви“ или „напасти“, означава буквално „удар; ивица (от бич), рана“.

Насъщният (хляб) най-необходимото за всекидневния живот; обикновено в изрази като „Работим за насъщния“ или „Борбата за насъщния“. Вж. т. нар. Молитва „Отче наш“ в Евангелието от Матей, 6 глава, 11 стих.

Нищо ново под слънцето буквална заемка от книгата Еклесиаст, 1 глава, 9 стих. Изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята.

Носене на кръста Като казва „Нося си кръста“, човек иска да подчертае, че е поел своята отговорност и тежестта, която му се пада да носи в живота си. Христос използва този израз по отношение отговорността на Неговите последователи. Вж. Евангелие от Лука, 9 глава, 23 стих, и 14 глава, 27 стих.

Обетована земя нарицателно за цивилизована местност или добре стопанисвана земя (имот). Съгласно книгата Битие 15 глава, Ханаанската земя или Палестина е обещана на библейския патриарх Авраам с обет от Бога, подкрепен от сключването на свещен договор (завет). В Библията многократно се изтъква нейното плодородие (вж. „мляко и мед“ по-горе).

Огън и жупел обикновено в израза „бълва огън и жупел“, т. е. много е разгневен. В Библията „огън и жупел“ е метафора за изливане на Божия гняв върху нечестивите хора, произлизаща от разказа за катастрофичното бедствие над Содом и Гомор (книга Битие 19 глава, 24 стих; вж. по-долу). Срв. Книга Откровение на Йоан 14 глава, 10 стих; 19 глава, 20 стих; 21 глава, 8 стих.

Посипвам си главата с пепел горчиво съжалявам и се кая за нещо. Срв. Втора книга Царства, 13 глава, 19 стих, книга на пророк Исаия, 58 глава, 5 стих.

Пъклени замисли (намерения) замисли (намерения), вдъхновени от дявола. Срв. Послание на апостол Яков 3 глава, 6 стих, и Второ послание към коринтяните, 2 глава, 11 стих.

Разпъвам на кръст подлагам на унищожителна критика; унижавам, морално разгромявам някого.

Райска градина плодородна земя, с изобилие от селскостопански култури. Вж. книга Битие, 2 глава, 8—9 стихове.

Райско блаженство щастие и безметежност. Вж. Райска градина и книга Битие, 2 глава, 24 стих.

Светая Светих нечия свещена и неприкосновена територия (в буквален или преносен смисъл). В Библията Светая Светих (или, Пресветото място) е най-вътрешната и свещена част от Храма — вж. книга Изход, 26 глава, 33—34 стихове, и Трета книга Царства, 8 глава, 6 стих.
Седем гладни години продължителен период на неплодородие, суша и глад; трудни години. Вж. книга Изход 41:15—32.

Седмото небе обикновено се употребява в израза „На седмото небе съм!“, т. е. „Много съм щастлив!“. В Библията се намеква за йерархична структура на духовния свят (вж. Второ послание към коринтяните, 12 глава, 2 стих); „седмото небе“ е най-високата степен, състояние на висше блаженство.

Содом и Гомор страшно, унищожително бедствие (понякога се употребява в ироничен смисъл). Вж. разказа за катастрофата, разразила се в Содом и Гомор, в книга Битие 19 глава.

Соломоновско решение мъдро решение на привидно нерешим проблем. Цар Соломон се прославя с подобни решения — вж. например Трета книга Царства, 3 глава, 16—28 стихове.

Суета на суетите Идиом, означаващ светска суета, безплодни усилия и безсмислени стремежи. Вж. книгата Еклесиаст, 1 глава, 2 стих, и 12 глава, 8 стих.

Същински апокалипсис пълно крушение или опустошение. Изразът произхожда от разказа за бедствията в последните времена, описани в книгата Откровение на Йоана. Гръцката дума apokalypsis означава „откровение“.

Тома неверни нарицателно за скептичен човек, подлагащ всичко на съмнение. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 24—25 стихове.

Трънен венец метафора за отхвърляне и непризнаване от страна на другите хора. Римските палачи унижават Исус Христос, като Му слагат на главата венец от тръни (вместо лавров венец, даван на победители и императори). Вж. Евангелие от Матей 27 глава, 29 стих, Евангелие от Марк 15 глава, 17 стих, Евангелие от Йоан 19 глава, 2,5 стихове.

Фарисейщина нарицателно за лукавство, лицемерие и притворство. Съгласно евангелското повествование, фарисеите са били религиозна партия в древния Израил и се отличавали със силна, но показна, формална набожност. Стремежът на някои фарисеи да дискредитират Исус тъкмо от религиозна гледна точка, като изтъкват собствената си праведност, оформя негативното отношение на мнозина ранни християни към тях.

„Не съм пророк!“ по повод някое лично прозрение.

„Хванаха го бесните“ или „Какво те прихваща?“ използва се в преносен смисъл, когато някой не е на себе си — обикновено, от гняв. В Новия завет обаче се разкрива реалното присъствие на злите духове, бесовете, и пагубното им влияние върху хората, обладани (прихванати) от тях. Вж. например в Евангелието от Лука, 8 глава, 26—39 стихове, 9 глава, 37—43 стихове.

„Къде се подвизаваш?“ „Какво е основното ти занимание (призвание)?“ В Новия завет апостол Павел неколкократно прибягва до сравнението на християнския живот с писта за спортни състезания (поприще; вж. по-горе), на което атлетите се подвизават. Вж. Първо послание към коринтяните, 9 глава, 24—25 стихове, Второ послание към Тимотей, 4 глава, 7 стих.

„Има да чакаш до Второто пришествие!“ ироничен идиом за безкрайно очакване. Исус Христос заявява, че никой не може да предскаже часът на Неговото второ идване (старинно: пришествие) на земята. Вж. Евангелие от Матей, 24 глава, 36—42 стихове. На различни места в Библията се намеква, че времето до Второто пришествие може да се окаже дълго. Вж. например Второто послание на ап. Петър, 3 глава, 1—12 стихове.

„Тогава Господ ходеше по земята!“ Смисълът е: „Щастливи години бяха!“ — отзвук от евангелското повествование за делата, живота и чудесата на Исус Христос, Когото последователите Му припознават за свой Господ.

Това голямо езиково богатство е допринесло много за развитието на националната литература. То е родено от преобладаващата християнска вяра сред нашите недалечни предци. Естественият въпрос, който изниква, е: „А каква е вярата на нашите съвременници и какво езиково богатство може да роди тя?“ Заобикалящата ни културна среда вдъхва по-скоро песимизъм. Българският език все повече обеднява и губи жизнени сили, наводнен от чуждици (с иначе точни български съответствия!) и опетняван от „езиковото творчество“ на изобретателни журналисти. Едва ли е оправдано обаче, да търсим вината за това положение в отделни хора или сили. По-скоро трябва да се запитаме: „Може ли един духовно беден народ да създаде автентична духовна култура?“

izto4nik

,, Забелязвали ли сте как някои хора с лекота успяват да изграждат и поддържат прекрасни отношения с останалите, да излъчват непрестанен позитивизъм, да карат другите около тях да се чувстват добре? Това са хора, с които всеки предпочита да е заобиколен. Но можем ли и ние да се превърнем в тези обаятелни хора, на които се възхищаваме? Можем, твърди онлайн изданието за бизнес и предприемачество Inc.com. Защото харизмата не се изразява в това какво ниво на успех сме постигнали, какви са презентационните ни умения или как се обличаме, а по-скоро в това какво правим, посочва изданието. То е събрало 10 навика на удивително харизматичните хора.
Вижте ги:
1. Те предпочитат да слушат, отколкото да говорят
За да придобиете и вие този навик, от Inc.com съветват да задавате въпроси, да поддържате зрителен контакт, да се усмихвате, да кимате, да отговаряте, но по-скоро невербално. Това е всичко, което ви е нужно, за да покажете на даден човек, че той е важен за вас. Не давайте съвет, освен ако не ви питат, препоръчва още изданието. Винаги говорете, когато имате да кажете нещо важно, но дайте да се разбере, че то е важно за човека, с когото говорите, а не толкова за вас. Защото така правят харизматичните хора, посочва Inc.com.
2. Те избягват селективното слушане
Има много хора, които слушат избирателно. С други думи, дават ухо само на това, което ги засяга. За разлика от тях харизматичните хора слушат внимателно всекиго, независимо на каква позиция или какъв социален статус има.
3. Те оставят настрана своите проблеми
За да успеете и вие да овладеете този навик, от Inc.com препоръчват да не си проверявате телефона и да не поглеждате към монитора на компютъра, докато говорите с някого. Никога няма да можете да се сближите истински с някого, ако сте фокусирани върху собствените си дела. Отдайте цялото си внимание! Малко хора умеят това, посочва изданието. Именно затова те са толкова желани за компания.
4. Те предпочитат да дават, а не да получават
Харизматичните хора никога не мислят какво могат да спечелят при общуването си с останалите. Те по-скоро се фокусират върху това, което могат да дадат. Защото да даваш е единствения начин да създадеш истинска връзка, отбелязва Inc.com.
5. Те не се правят на важни,....
Единствените хора, които се впечатляват от надутото и претенциозно поведение на даден човек, са други превзети и арогантни хора. Останалите се дразнят и не се чувстват комфортно в компанията им, посочва Inc.com.
6. ...защото те осъзнават, че другите хора са по-важни
Вие вече сте наясно с това, което знаете. Познавате своята гледна точка и перспектива. Не можете да научите нищо от себе си. Но вие нямате идея какво знаят другите. Всички те, независимо кои са, знаят неща, които вие не знаете. Това ги прави много по-важни от вас – защото те са хора, от които вие можете да научите нещо.
7. Те насочват прожекторите към другите
Похвалите не са в повече на никого. Затова опитай да отбележиш това, което правят другите добре, препоръчва Inc.com. Те ще оценят не само похвалата, но и факта, че сте забелязали в какво те се справят добре. Това ще ги накара да се почувстват малко по-способни и по-важни.
8. Те подбират думите си
Думите, които използвате, влияят на настроението на другите. Вместо „Ти трябва да отидеш на среща” те казват: „Би било добре да се срещнеш с други хора”. Вместо „Трябва да направиш презентация на нов клиент” те казват „Би било добре да споделиш това с други хора”. Вместо „Трябва да отидеш на фитнес” те казват „Би било хубаво да потренираш и да подобриш здравето си”. Вместо „Трябва да направиш интервю с кандидатите за работа” те казват „Би било добре да избереш готин човек, който да се присъедини към екипа ни”. Всички ние искаме да сме заобиколени от щастливи и ентусиазирани хора. Думите, които избирате, могат да накарат другите хора да се почувстват по-добре от себе си, както и да помогнат на вас да се чувствате по-добре.
9. Те не обсъждат чуждите провали,....
Без съмнение, на всеки от нас му се е случвало в компанията му да се клюкарства за други хора. Харизматичните хора обаче не се присмиват на останалите. Защото в противен случай останалите хора ще си помислят, че понякога го правите и спрямо тях.
10. .....но с готовност обсъждат своите неуспехи
Харизматичните хора споделят с готовност своите провали. Признават с лекота грешките си. Те не се присмиват на другите, но нямат проблем да се надсмиват над себе си. Защото хората няма да се смеят зад гърба ти, ако имат възможност да се смеят с теб, посочва Inc.com. " http://www.economy.bg/management/view/4772/Tajnata-na-harizmatichnite-lichnosti

Цариградски превод

съвременен вариант

Това сигурно е най-известната глава от цялото Евангелие - в нея е изречена Господнята молитва.
За мен лично винаги е била трудна - не една, а няколко глави, събрани в едно, и все пак има дълбоко вътрешно единство.
В същото време освен Господнята молитва в нея има няколко изречения, които са се запечатали в ума ми и в подходящ момент ми "проблясват".



Някак винаги съм знаела, че това означава "не стойте със скръстени ръце и не чакайте да ви падне от Небето, работете за това, което искате да постигнете".
Обаче към средата на житейския си път открих и още един пласт. "Искайте и ще ви се даде", но никъде не е казано, че ще ви се даде точно това, което искате, и съвсем не се знае в кава форма ще е облечено. така че внимавай какво искаш и внимавай да не ти го дадат, а ти да не си го познаеш.

"Търсете и ще намерите", но като търсите, не си слагайте образ на това, което търсите, защото този образ е капаци на очите и може да се спънете и да не видите точно това, което наистина търсите.

"Хлопайте и ще ви се отвори" - но е напълно възможно да хлопаме на неправилната за нас врата , а да се отвори другата, добрата за нас, а вторачени в тази, която сме си заплюли, да не забележим своята....



Ще се радвам да споделите вашите преживявания и размисли, приятели.

Ох, ами разбирам, че всички сме хора.

Много си уважавам семейната хомеопатка. Страхотно "нацелва". Обикновено се лекувам и аз с детето.
Но наистина, когато понякога 2-3 дни е извън София и си е изключила телефона ми е много кофти. А когато е в чужбина - ходим при друга позната.
И нея много си я обичаме, но виждам как тя реагира и е права ...

Не искам думите ми да са критика, но е тежко.
Особено, когато става дума за малки деца. Ние големите можем и да чакаме...

Слънцето с усмивка

Какво значи да се облекат жената и мъжът в нови дрехи?
Когато мъжът се връща неразположен и гневен от работа, жената не трябва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смени състоянието му.

Как ще приложи новото учение?
Преди да дойде мъжът от работа, тя трябва да изчисти и измие стаята, да проветри въздуха и да тури на масата ТРИ САКСИЙКИ: в едната да има БЯЛО ЦВЕТЕ, във втората – СИНЬО, а в третата – РОЗОВО.

Докато мъжът не се върне от работа, децата не трябва да влизат в стаята. След това тя да се помоли на Бога, да възприеме мъжът й Добродетелите, които цветята носят в себе си.

Като види, че той иде, тя трябва да го посрещне, да му предложи да измие краката му.
Като мие краката му, да му напомни за неговата майка, която някога е правила същото.
След това да му даде вода да измие ръцете и лицето си.

Това значи обличане на дома в нова премяна.
Да облечеш някого с нова дреха, това е лесна и проста работа.
Обличането с нова дреха е проста, но ефикасна формула.

Днес жената се безпокои от някои мисли, мъжът – също, поради което и двамата са облечени още със стари дрехи. От какво се безпокои жената? Че мъжът гледал друга жена. Страхът не е, че той гледа чужда жена, но в лъжата. Поглежда той с едното око жена си, а с другото – някоя чужда жена. Защо да не гледа и с двете очи и да каже на жена си: "Видях една твоя сестра; има нещо хубаво в нея, което ми харесва."

Днес мъжете и жените взаимно се лъжат, скриват Истината, а после се карат.
Това не е християнство. Това е мелене булгур на воденица.
Какво благословение могат да очакват мъжете и жените, ако се лъжат и надхитряват?

Ако мъжът говори Истината, жената няма да се съмнява в него. Тя ще знае, че мъжът й гледа и чужди жени, но без лоши намерения.

Трима мъже и три жени има в човека: първите са деца, нищо не разбират и не знаят; вторите знаят какво нещо е Доброто и как се прилага; третите имат Божествен произход и живеят при Бога.

Така познавам аз хората, така трябва да ги познавате и вие.
Това значи да се облечете в новия човек.

Събличане и обличане

(Неделни Беседи, 28.07.1918 Неделя, София)

Време е вече да минете в нова гама: да се интересувате от обикновения живот, но същевременно и от духовния живот. Например, още първите християни са проповядвали против женитбата, не в обикновен смисъл на думата, но в духовен, широк смисъл. – Кой не трябва да се жени? – Светията. – Какво ще стане, ако всички хора се откажат от женитбата? – Тогава ще се измени естественият ред и порядък в живота. Ако хората не се женят, на земята ще останат само тези, които са родени вече. Какво ще стане тогава? Други проповядват, че всички хора трябва да се женят. Това е друга крайност.

Един човек, като се молел на Бога за деца, казал: Господи, нека моето жито се превърне на деца, та като го посея, от всяко зрънце да се роди дете. Молитвата му била чута. Като посял житото, всичкото се превърнало на деца. Цяла армия деца около него! Той се уплашил, как ще ги изхрани. Тогава взел едно дърво и почнал да ги бие по главата, по краката, дето му паднело. Едно от тях успяло да се скрие. То казало на баща си: Татко, остави ме да живея! Това е неразбиране на въпроса. Семейството, като социален въпрос, трябва да се изучава дълго време, както са го изучавали мистиците. Важна е вътрешната страна на въпроса. Всички души, дошли на земята да се усъвършенстват, са излезли от Бога. Обаче, пътят, по който душите идат на земята, не е един и същ. Те са идвали като растения, като риби, като птици и като млекопитаещи. Това е раждане. Обаче, има и друг начин за идване на душите. Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие. Щом душата се въплъти в човешка форма, смъртта неизбежно иде. Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание?

Слабото и силното, УС, 1932г.

Сегашните хора искат да живеят охолно, всичките им работи да бъдат уредени. Това е механическо разбиране на живота. Когато детето е изопачено от родителите си, външният свят ли е виновен за това? В семейството има нещо развалено. Щом се махне причината, домът е хубав, животът в него е приятен. Светът, в който живеем, е красив, уреден, но във вас има нещо неуредено. За оправдание на това, казвате, че външният свят е лош. Не, светът, създаден от Бога е добър. Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл.

Живите линии, ООК, 1933г

...........................................
Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е определил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил.

Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си.

Близо и далече, СБ, 1939г.

Следователно, дръжте в ума си мисълта: каквото се случава в живота ви, всичко е за добро. Ако човек не разбира, защо стават нещата, това е друг въпрос. Важно е, че всичко, каквото става в света, е все за добро. Който изпълнява Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бъде изложен на големи страдания. Закон е това. Ако пък се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. Защо мислите, че някой човек е лош? Защото не ви дал пари на заем? Добре е направил, че не ви е дал пари. Ако беше ви услужил, вие щяхте да ги използувате за непотребни работи. Някой взима пари на заем, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение, човек може да се жени, след като свърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения, или с няколко класа само, това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно.

Какво разбираме под „женитба"? В широк смисъл на думата, женитбата подразбира свързване на човека с нещо. Да станеш министър на една държава, това подразбира, че ти си се оженил за тази държава. Да станеш цар, това пак подразбира женитба. Какво ще създадеш като министър, или като цар? Ако искаш да станеш баща, или майка, това са пак високи служби. Не е достатъчно само да станеш баща, или майка, но трябва да създадеш нещо. Ако искаш да станеш учител, ти пак се жениш. Какво ще създадеш като учител? И слуга да станеш, пак трябва да създадеш нещо. За да станеш слуга, в невидимия свят изискват непременно висше образование и десетгодишна специализация. Ангелът е слуга на небето, но той има много знания и опитности. Ангелът има повече знания и опитности, отколкото тия на цялото човечество.

Основни правила на хигиената, СБ, 1939г.

Без опит може - без вътрешна нагласа и Любов не може.

Всички се учим. Но за мен учението, както и Паневритмията се прилага по Дух, с Любов.

И аз пак като радио "Глас народен" изразявам още няколко мнения по най-кратния начин:









Да, магията на първото влизане на Рила (Мадара) е уникална. Всеки сам трябва да усети космическия ритъм, а не да си носи транспортир и да мери има ли 45 градуса или само 39? Е и какво?

Една позната "отнесе" толкова упреци за движенията на ръцете - а тя бе още на физиотерапия след счупване.

Други им правят бележки, че са тромави и резки - ами не всеки има музикални и плавни движения, особено по-възрастните хора със ставни проблеми..
НО ако има искрено желание - той не вреди на хармонията, а допринася.

Не виждам логиката, който прави перфектно физическите движения да "допринася" за хармонията,а който е в хармоняи със себе си, с финес и любов усеща как текат енергиите - той "да греши".

Изобщо вълшебен апарат за "мерене на хармонията в кръга и на хората" няма.
Всеки е отговорен пред себе си и Бога.

И едно малко страно предложение.
Определено има нужда от леко организиране пред старта на ПАневритмията. Но нека не в стила на сестра П., която между другото с хубав човек, а и самата тя поомекна и преосмисли говора си през последните години. Дано са й по-добре краката, и пак да се качва горе.

Но все пак това е група, общество, а не стадо, на което се подвиква. защото с такова отношение остават туристите отстрани. И не може да ги виним. Те виждат само това, а не и останалото.

А защо нужните децибели не се постигат от някой от оперните певци - има и много професионалисти, и певци от хора, и просто талантливи гласове.
Защо да се вика като може да се пее???

Без опит може - без вътрешна нагласа и Любов не може.

Всички се учим. Но за мен учението, както и Паневритмията се прилага по Дух, с Любов.

Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората.

Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя.

Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари. Аз съм за абсолютната чистота. Ако чистиш човека, ще го изчистиш, както трябва.

Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете.

След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, да изправите грешките си и да се очистите.
Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда.

Уповаване на Божественото
Утринни Слова, 30.05.1937 05:00 Неделя, София

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението.
Най-великата наука, УС, 1943

Казвате: Как ни е събрал Бог, с толкова различни характери и темпераменти? Радвайте се, че ви е събрал такива, каквито сте. Това е благословение за вас. Лошо ли е, да имате характера на ябълката, на крушата, на ореха? Черупката на ореха не е за ядене, но ядката му е полезна. Някой иска да се маже с йод, като външно лекарство. Той, без да знае, приема йода вътрешно, чрез ципата на ядката.
Средство за подобряване, ООК, 1943г.

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението.
Най-великата наука, УС, 1943

Казвате: Как ни е събрал Бог, с толкова различни характери и темпераменти? Радвайте се, че ви е събрал такива, каквито сте. Това е благословение за вас. Лошо ли е, да имате характера на ябълката, на крушата, на ореха? Черупката на ореха не е за ядене, но ядката му е полезна. Някой иска да се маже с йод, като външно лекарство. Той, без да знае, приема йода вътрешно, чрез ципата на ядката.
Средство за подобряване, ООК, 1943г.

– Какви са практическите правила за възпитанието?

Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл; мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная.

Друго: ще бъдете конкретни и предметни в изразите си. Не говорете мъгливи неща, неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието.

На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях.
А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата.

После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните.

Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. Имайте предвид и следното: когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позволено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях. Мисли ли за този грях, няма да постигне целта си. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото малко и да е то, в туй най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното.

Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. След това той може пак да си мисли върху направената грешка, но когато иска да приложи някоя Божествена идея, трябва непременно да е чист.

***
– Как да се възпитават децата на нашите братя? Някои практически правила за възпитанието им.

Този въпрос е почти същият. Създайте малки физически занимания на децата. В бъдеще трябва да се направят малки детски градини за обработване.
Отговори на зададени въпроси
(Съборни Беседи, 23.08.1921 16:00 Вторник, Търново)

В месечината има един живот, който учените хора не го схващат. В месечината има най-хубавите условия за научни изследвания, каквито другаде няма. В месечината няма условия за болести. Много малко болести има. В тази месечина живеят най-напредналите учени хора.
Един ден, когато завършите вашия курс на земята, най-малко 10 години ще живеете на месечината. Десет години ще стажувате на месечината и ще ви подпишат паспорта.
Оттам ще тръгнете и ще идете на Венера. И там ще седите 10 години и там ще ви подпишат паспорта. Венера вече е Любовта. Месечината ще даде простор, Венера ще подпише, че чувствата ви са нормални.
След туй в Меркурий 10 години, там ще подпишат, че вие може да разсъждавате.
След туй ще влезете в слънцето. Сега в слънцето ще ви оставят да живеете, колкото искате.
***
Следователно в слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията с естеството на самата планета. На земята има такива хора като нас. Земята е най-ниското положение, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти. Носът, челото, цветът, залостени са на земята.
Казват, че слънчевите типове са весели, оптимисти.
Хората на месечината са с широко въображение.
Типовете, върху които Юпитер влияе на земята, те имат достойнство, религия, ред, порядък.
Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката. Много подозрителни.

Старите астролози, които разбирали тия закони, турили тип на Сатурн, Юпитер, месечината, на Марс, венерианци, меркурианци, слънчеви типове.

Всичко, което чух

Двамата свидетели

Двамата свидетели

Един ден дойде при мене един човек да се оплаче от втората си жена. Бил женен, имал две деца, и след няколко години жена му умряла. За да изгледа децата си, той бил принуден да се ожени втори път. Харесал една мома, която се влюбила в него, и се оженили. Животът му се влошил.
Втората жена не обичала децата му и постоянно ги биела и тормозела.
– Какво да правя с тази жена? Като видях, че не разбира от дума, започнах и аз да я бия. Тя бие децата, аз бия нея.

Казвам му: Обърни другата страна. Престани да биеш жена си и се моли. Като видиш, че бие децата, запази пълно спокойствие и кажи: Не удряй с ръката си толкова силно, че ще те заболи.

Казвам на този баща:
- Ще дойде ден, когато ръката ще я заболи, и тя ще престане да бие. Що се отнася до децата, не се страхувай, те ще станат по-здрави и пластични.
– Не мога да я търпя.
– Ще търпиш, ще носиш неволята си. Какво ще правиш, ако вържат ръцете ти?

***

Днес често се говори за несгодите в живота. Гледам, стар дядо или стара баба недоволни от живота. И младите са недоволни, и учителите са недоволни. Това се дължи на отсъствието на обхода.
Всеки се оплаква – прав е да се оплаква, но никой не казва самата истина.

Синът казва: Виж, колко добре се отнасят към големия брат, а към мене не се отнасят добре.
Този син е застанал на едно място, дето не може да говори истината. И той сам няма обхода.
Щом е без обхода, това показва, че той е неблагодарен; не разбира отношението на родителите спрямо него.

Каквото и да говори, майката и бащата са допринесли нещо за него, и той трябва да им благодари.
И числото три – синът, също е виновен за общото положение, и той е взел участие.
За да има правилен поглед за нещата, човек трябва да се постави в такова положение, като че никога не е взимал участие.
Ако искаш да вземеш участие, например, в доброто, трябва да вземеш участие и в дълговете, т. е. да разпределиш правилно и благата, и задълженията.


Обходата
(Общ Окултен Клас, 31.05.1933 06:00 Сряда, София - Изгрев)