Погребение или кремация

[Guest Мона]

Така е - когато я търсиш не идва ами цъфва в неподходящ момент.

Така е, и да не я търсиш, тя те намира, пък и това й е работата. За нея почивен ден няма.

Знаеш, memento mori.

Затова е добре човек да се хване в ръце и да живее днес и сега; тези срещи със смъртта са затова.

[sawme]

Няма никакво значение какво се прави с тялото след смъртта:

"After this body has known my lord,

who cares if it feeds

a dog

or soaks up water?"

Mahadeviyakka

[Креми (късметче)]

При кремация в атмосферата се отделят вредни газове.

[CORTEX]

ами отворен се оставя ковчегът, защото на година излизат по 15 човека, идвайки в съзнание, ние в моргата не говорим затова

[veselinvalchev1981]

И аз съм си мислил за кремацията и ми се струва разумно решение ,много плюсове има .Не съм попадал Учителят да е споменавал нещо за в тази връзка .Знам че при светците ,тялото им изчезва или по някакъв начин се самокримираше доколкото си спомням .

[Guest Емил от Льонеберя]

Ха - предложението на Кристиян е съвсем сериозно и съвсем добро. Абсолютно според законите в природата - месото на животните не отива зян да го ядат трупоядни червеи, а с него се хранят животните в гората.

За кремирането отиват 1 тон въглища, вие сметнете колко ще бъде въглеродния отпечатък при кремиране и при погребение.

[Marusya]

Не знам съществувал ли е Крематориум в София през декември 1944г?

[Alexander]

Въпрос: Какво казва Библията за кремацията? Трябва ли християните да бъдат кремирани?

Отговор: Библията не дава никакво специално учение относно кремацията. В Стария Завет има случаи на хора, които бяха изгорени до смърт (3 Царе 16:18; 4 Царе 21:6), и за човешки кости, които бяха изгорени (2 Царе 23:16-20), но това не са примери на кремация. Интересно е да отбележим, че в 4 Царе 23:16-20 изгарянето на човешки кости върху олтар го оскверни. В същото време Старозаветният закон никъде не заповядва починалото човешко тяло да не бъде изгаряно, нито прикрепва някакво проклятие или присъда върху някой, който е кремиран.

Кремацията се е практикувала в библейски времена, но не е била честа практика сред израилтяните или новозаветните вярващи. В обществата от времето на Библията погребението в гробница, пещера или в земята е било масовия начин за отърваване от човешки тела (Битие 23:19; 35:4; 2 Летописи 16:14; Матей 27:60-66). Макар масовата практика да е била на погребения, Библията никъде не ги заповядва като единствения позволен метод за отърваване от тяло.

Може ли един християнин да избере да бъде кремиран? Отново казваме, няма изрична библейска заповед, която да го забранява. Някои вярващи възразяват срещу практиката на кремация заради това, че тя не признава, че един ден Бог ще възкреси телата ни и ще ги съедини отново с нашата душа/дух (1 Коринтяни 15:35-58; 1 Солунци 4:16). Но фактът, че едно тяло е кремирано не затруднява Бог да го възкреси. Телата на християните, които са починали преди хиляда години са станали вече напълно на прах. Това по никакъв начин няма да попречи на Бог да възкреси техните тела. Все пак Той ги е създал; няма да Му е трудно да ги създаде отново. Кремацията не прави нищо друго, освен да „ускори” процеса на превръщане на едно тяло на прах. Бог може да възкреси останките на един човек по същия начин, ако са кремирани, както ако не са кремирани. Въпросът дали хората да бъдат погребвани или кремирани е в областта на християнската свобода. Един човек или семейство, които обмислят този въпрос, трябва да се молят за мъдрост (Яков 1:5) и да следват убеждението, което получат в резултат на това.

източник:

http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-cremation.html

[Alexander]

Кремирането на телата на покойниците се извършва в нови, съвременни кремационни пещи. Горивният процес в пещите е напълно автоматизиран. Температурата, която се използва е от осемстотин до хиляда градуса. Средната продължителност на една кремация е около 70 минути. След приключване на горивния процес, праха се поставя в урна (специален съд) и се пренася за извършване на граждански обред - урнополагане от обредните домове. Урнополагането може да става в гробове на близки на починалия или в специална урнова ниша. Полагането на урна в гробно място се извършва на 70-80 см дълбочина така, че да бъде покрита най-малко с 30 см пръст. Съхраняването на урни по домовете не се разрешава.

източник: http://www.alexander-bg.com/10501088107710841072109410801103.html

[Кон Круз]

В 19.10.2010 г. at 11:50, Guest Кристиян каза:

Според мен, след смъртта най-разумно е третирането на трупа по тибетски. Нужен е голям сатър за разчленяване на частите на тялото, и примерно една глутница гладни вълци (или прасета, в случай, че ни мързи да търсим гладни вълци). Разпръскваме трупните части, пожелаваме добър апетит и...това е Това всъщност е естествен природен процес...като изключим сатъра, който е просто за улеснение

Някой замислял ли се е за вариант "Музей/Мавзолей на тленната красота?"  

Редактирано Юли 20, 2018 от Кон Сивобелев

[Ines Raycheva]

В 31.01.2012 г. at 16:55, sawme каза:

Няма никакво значение какво се прави с тялото след смъртта:

Няма за умрелия. 

Аз избрах кремация, но всеки вариант, при който тялото ми бива унищожено и няма гроб, е приемлив за мен (ако могат да се ползват органите ми, бих искала да се вземат). 

За мен е безсмислено ходенето при гробове  - по човешки наивно - да се тръшкаме и страдаме егоистично с години, неразбирайки естествения ход на живота. Душата си е отишла, тялото вече няма нужда от грижа, но ние продължаваме да го правим за една плоча и малко пръст. Това ми изглежда като отказ да пуснем, да се Смирим пред смъртта като пред естествено продължение на човешкия ни живот. И сякаш забравяйки за Божественото, Вечното, Светлото, което е нетленно. 

По-скоро бих искала близките ми да пазят топъл спомен, изпълнен с любов, радост и вдъхновение, примерно, и да пуснат страданието да отмине, приемайки, че вече моето същество се е трансформирало.