Jump to content
Порталът към съзнателен живот
kabo

Нищо ново...

Recommended Posts

Здравейте, Орлин и hip!

С голям интерес и благодарност чета нещата, които публикувате .От много време си мисля, че това е единственото, което ми остана – да чета, да продължавам да опитвам сама! Макар, че май загубих вяра..До момента, когато прочетох „Как да изберем психотерапевт“! Въздейства ми много силно и ...Прииска ми се веднага да пиша! Видях себе си в момичето, което 3 години търсило начини да се справи с проблемите си, със страха, но „попада в един омагьосан кръг, от който няма измъкване“. С няколко „маалки“ разлики: при мен годините са цели 11..и да... аз вече загубих доста! Звуча май доста драматично, моля да ме извините! Ще нахвърля моята история в няколко изречения:

На 34 години съм, от 23-годишна на антидепресанти и успокоителни - ежедневно, в "прилични" дози. Прозвуча страшно! Повече от страшно е всъщност. Как го постигнах? - С помощта на доктори, психолози, психиатри, включително личната лекарка, към която ме препратиха, за да ми изписва зелените рецепти без да занимавам психиатър всеки път. Дори когато при опитите ми за спиране на лекарствата, ме поглежда с огромно удивление и казва: "Ама как?!? Вече не може! Ще си ги пиеш винаги, организма ти не може без тях. Ще правим периодични прегледи на черния дроб и ако всичко си е наред, продължаваш..". Чудесно!..Е, спрях да обвинявам и съдя тези "лекари"...

......Лекарствата започнах месец след като родих, диагноза така и не чух - лекувах "някакво депресивно състояние" със страшни според мен симптоми. Наистина логичен резултат от преумора (учене и работа години наред) и няколко продължителни "нещастни моменти", свързани с близките ми. Години по-късно установих (пак с четене), че симптомите силно наподобяват тези на ПА, а като екстра при мен изчезваше и зрението и способността да говоря за интервали от 15мин. до около час. Изчерпах се да разказвам подробно на всеки лекар, при когото отивах за помощ. Накрая реших, че няма и смисъл. Отговорът беше - лекарства, от нервите е! Години наред търся психотерапевт, който наистина да ми помогне - първо: да се справя със себе си, и после да оправя огромната каша, в която превърнах живота си. Няма смисъл да казвам ,че похарчих много средства, за емоции и надежди да не говоря! Но не се получи. Наистина положих усилия да обуздая гнева си -това не може да се случва на мен! Аз съм СИЛНА!Разбира се с времето преодолях паниката, приех нещата.Минах през различни етапи - на страх, отчаяние, после примирение – ок, ще пия хаповете само и само да съм на крака и да продължа да живея. И през всичките тези години продължих – да уча, да работя, да гледам сина си! Хората не знаят как се чувствам, спрях да тревожа даже и най-близките си.Не е имало ден, в който да се чувствам наистина добре.Но винаги съм знаела, че трябва да има решение!НЯМА НАЧИН ТОВА ДА Е ЖИВОТА МИ! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Четох, учих, търсих...Силна СЪМ, но с това не можах да се справя сама!

Преди 3 месеца останах без работа (за пръв път за толкова дълго време). И взех безумно решение – спрях всички лекарства. Просто ей така.Няма да изпадам в подробности за ада, през който минах.(пак моля за извинение - и аз мразя сълзливите и драматични истории) Сега ..мечтая за деня, в който ще изляза навън без да ми се вие свят,без да треперя...Денят, в който ще се чувствам толкова щастлива, колкото изглеждам! Защото усмивката НИКОГА не е слязла от устните ми! ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! Мисля, че ми трябва просто малко помощ! Надявам се да доживея този ден! Имам толкова мечти , толкова неща за довършване..Така просто не си струва да се живее!

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Дребен шрифт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

НЯМА НАЧИН ТОВА ДА Е ЖИВОТА МИ! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Четох, учих, търсих...Силна СЪМ, но с това не можах да се справя сама!

Здравей Кabo, много силно впечетление ми направи постът ти.За разлика от други пишещи тук, ти знаеш какво искаш, заявяваш своето огромно желание за живот и щастие и си готова за борба.Моите поздравления.Все едно виждам себе си.Аз също преминах през ада на ПР и депресията, и те уверявам, че изход и "излекуване" ИМА.Факта, че сама си спряла лекарствата е първата и много важна крачка.Само исках да ти пожелая успех и те оставям в рцете на страхотните специалисти тук.....УСПЕХ...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, сега знаете, че хапчетата са излишни за вас. преживели сте на собствен гръб порочността и изкривеността на бизнес медицината. Знаете какво е психиатър, психолог, психотерапевт, невролог, правите разликата. Защо да губите повече време - животът не е безкраен и е даден за пълноценно живеене. Намерете вашия психотерапевт и променете нещата! Хубаво е, че се усмихвате и сте силна! Но, нека усмивката ви вместо маска да бъде сърдечна радост. Силата, която изтъквате, вероятно е причина за поддържане на ставащото във вас. Искам да кажа, че някои промени в мисленето и поведението биха разрешили проблема ви. Прекалено много битка има във вас, тежка маска, макар и усмихната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви!

Орлин, разбира се, че това, което трябва да променя е начина си на мислене. Точно това е и най-трудното. Вече не знам кое е правилно, страшно съм уморена! Товарът наистина е нечовешки тежък. А физическите усещания и симптоми са само последствия, разбирам го (въпреки, че са достатъчно ужасни и само те). У мене има от всичко по много - вина, тъга, съжаление, въпроси ...а също страст, живот, любов...Как да ги подредя, какво да правя с тези емоции? Блокират ме, пречат ми да живея! Наистина трябва да намеря подходящия специалист! Точно това беше идеята ми когато писах! Помогнете ми с това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Товарът наистина е нечовешки тежък. А физическите усещания и симптоми са само последствия, разбирам го (въпреки, че са достатъчно ужасни и само те). У мене има от всичко по много - вина, тъга, съжаление, въпроси ...а също страст, живот, любов...Как да ги подредя, какво да правя с тези емоции? Блокират ме, пречат ми да живея! Наистина трябва да намеря подходящия специалист! Точно това беше идеята ми когато писах! Помогнете ми с това!

За специалист не знам как да ви помогна. Мнението ми би било пристрастно. За това може да питате хора, които са излекувани от п.а. със склонност за хистерични конверзии. Има и сайтове за психотерапевти - просто кликнете в търсачката...

Години наред търся психотерапевт, който наистина да ми помогне - първо: да се справя със себе си, и после да оправя огромната каша, в която превърнах живота си. Няма смисъл да казвам ,че похарчих много средства, за емоции и надежди да не говоря! Но не се получи.

Честно казано, не разбрах. Ходила ли сте на истински психотерапевт? Или само по психолози, психиатри и разни соматични терапевти? Колко време ходихте, каква терапия практикуваше той? Как работехте върху ставащото във вас? На хапчета ли бяхте през това време?

Наистина положих усилия да обуздая гнева си -това не може да се случва на мен! Аз съм СИЛНА!

Е, явно се случва с вас, не със съседката и явно това е част от вашите житейски уроци. Точно вашите, а не на някой друг! Бихте могла само да се радвате, че са минали само десетина години. Вие вече започвате да поемате курс към реално справяне. Има хора, които носят проблема си по 30 години, че и цял живот...

НЯМА НАЧИН ТОВА ДА Е ЖИВОТА МИ! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Четох, учих, търсих...Силна СЪМ, но с това не можах да се справя сама!

Ако ми се счупи коляното, аз бих отишъл на ортопед. Не знам по каква причина сте си мислила, че ставащото в ума ви е подвластно на самостоятелно справяне без нужната подготовка. Силна сте и това е чудесно, но насоката на усилията ви е различна от подходящата. Защото има начин това да е животът ви! А силата е в ...слабостта!

Спрях всички лекарства. Просто ей така.Няма да изпадам в подробности за ада, през който минах.(пак моля за извинение - и аз мразя сълзливите и драматични истории)

Поздравления за решението и отстояването му! Зад такова решение стои свободно мислене, способност да разчупвате калъпите на стадното поведение и социални институционализирани сугестии!

Сега ..мечтая за деня, в който ще изляза навън без да ми се вие свят,без да треперя...Денят, в който ще се чувствам толкова щастлива, колкото изглеждам! Защото усмивката НИКОГА не е слязла от устните ми! ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! Мисля, че ми трябва просто малко помощ! Надявам се да доживея този ден! Имам толкова мечти , толкова неща за довършване..Така просто не си струва да се живее!

Ще доживеете този ден, разбира се! Но сега по един или друг начин повтаряте "не, това не може да е моя живот, не може да се случва на мен...!" Познавам хора, живели в такова отричане десетилетия... тук в интернет разбира се, не мога да знам какво точно става във вас. Но, "въртележката', в която сте, казано накратко, отвъд личните анализи, представлява следното: имате някакви неутрални телесни преживявания -> интерпретирате ги в мислите си катастрофизиращо, с отричане и битка, като нещо ужасно и нежелано... -> това поражда, засилва и поддържа страха от ставащото, вината от неспособността за справяне, тъгата породила се след продължителното носене на напрежението. -> негативните емоции имат физиологична база, която подсилва отначало неутралните телесни промени до по-силни и постоянни - замайването и т.н.

Ключът по прекъсване на това 'виенско колело" е промяната на интерпретацията ви на телесните преживявания в мисленето и чувстването ви! Не сте жертва на нищо! Това са вашите си уроци. Животът е мъдър и случващото се в тялото ви е само отражение на ставащото в ума ви!

Разбира се, горните ми думи са общи. С психотерапевт бихте могла да работите от различни ъгли върху ставащото. Да анализирате, да подобрявате взаимоотношенията и социалните си взаимодействия, да търсите символиката зад стващото, сънищата ви, да се фокусирате и медитирате и дишате, да спортувате, да се центрирате...

Ако желаете да общуваме тук и мислите, че сме си полезни, не се колебайте да пишете!

Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×