Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ayla

"Болни" от липса на воля

Recommended Posts

Някога замисляли ли сте се какво би било да имате волята да направите всичко необходимо, за да постигнете всичко, което желаете? Независимо колко усилия ви коства.. сядате, решавате какво искате, обисляте какви са начините да го постигнете и го правите. Колко лесно звучи.. Воля да промените живота си с малките неща.. не се харесвате, за 2 седмици на чай и плодове правите пречистване на организма си,ходите да бягате всеки ден - отслабвате с 6-7 килограма, изглеждате добре, чувствате се добре. Решавате да спрете цигарите и кафето и го правите, вече дишате спокойно, не се задъхвате по стълбите, не миришете на отвратителен цигарен дим. Трябва ви втори език в работата и сертификат по компютърна грамотност, за да ви повишат в по-горна позиция.. всичко това с интензивни курсове може да отнеме 2-3 месеца максимум..колко лесно звучи. Мога да продължа до безкрай... и колко лесно звучи всичко. Винаги съм си мислела, че волята е свързана с желанието, колко силно искаме нещо... Нима никой от нас не иска да изглежда добре, да работи това, което му се иска, да се чувства добре? Това не са ли достатъчни причини... тогава защо толкова голяма част от нас нямат волята за тези неща, като те, сами по себе си, толкова незначителни, променят живота ни.. На какво се дължи липсата на воля, възможно ли е да я имаме и да я изгубим, дори и да не сме отчаяни и изморени от живота..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен волята е свързана именно с желанието! Обикновената воля, мотивацията, си е канализирано желание! Свободната воля обаче според мен е обратно пропорционална на желанието - представлява сублимирано желание! Умението да обикнеш напрегнатата тревожност, която стои при преодоляването на навика зад страстта му. Защото зад страстта стои страх - установявам го от опит. Страх от липсата на нещо, насочен към имането му, даващо удоволствие! Когато обикнеш тревожността, тя се стапя - но нелесно. Но има и воля като дисциплина, като напрегнато решение по отлагане на удоволствието! Станаха три:

- волята като мотивация - най-ниското ниво, волята, която работи в равнината, в животите ни "хоризонтално", в плоскостта на бита ни! Слят мъжки и женски принцип, усилие и страст, в суров вид.

- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!

- волята като Любов към напрегнатата тревожност, която стои в ядрото на страстта и се ражда при преодоляването на навика. В нея също има и усилие, но и обич. Мъжки и женски принцип заедно. Тази последната воля за мен е най-висшата, свободна воля. Докато първата може да бъде дори и обсебеност, но и просто нормална мотивация, а втората мъжко отстоявано решение, което може да бъде понякога и насилие след определени граници, то третият вид си е истинската свободна воля!

Тези разграничения ги раждам сега "на място" докато пиша, но в последните дни много мисля за това и тествам волята си, анализирам се точно по темата, осъзнавам и се вчувствам в процеса!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислиш ли, че има начин да усилим волята си от гледна точка на дисциплината, която споменаваш, волята която именно ни е нужна, за да държим именно на всекидевните си навици, било то за хранене или медитация, учение и тн., нещата, които именно ни градят живота такъв, какъвто искаме да бъде. И намират ли място изключенията в него..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някога замисляли ли сте се какво би било да имате волята да направите всичко необходимо, за да постигнете всичко, което желаете? Независимо колко усилия ви коства.. сядате, решавате какво искате, обисляте какви са начините да го постигнете и го правите. Колко лесно звучи..

Ухх, слава Бог, че не е възможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За всичко необходимо – не знам. Но постът на ayla ме накара да се замисля за волята да се свършват дребните, малките, ежедневните неща. Обикновено имам воля за по големи проекти, а за дреболиите – не. Подминавам ги, отлагам ги, просто нямам желание да се захвана с тях. И те се трупат, трупат... Докато в един момент ме зариват. И тогава се захващам естествено за тях, няма начин. Но с голямо нежелание. По необходимост. В такива случаи си казвам – колко по-лесно щеше да бъде, ако всеки ден имам малко повече воля да върша неприятни, но необходими неща. :rolleyes:

Липсата на подобно желание за рутинна работа мисля, че в източните учения се окачествяваше с гуната Тамас. Не съм много наясно...

Може би в този случай е в сила казаното от Орлин„- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!”

Колкото до предложенията на ayla за диета, отказване от цигари и алкохол - те не са от дребните проблеми за решаване – много са си стабилни. Особено за хора пристрастени към храна, цигари и алкохол. И отнемат доста време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Малко или много всеки има такива моменти на липса на воля.Затова идваме на този свят в крайна сметка:thumbsup2:.

"Казвам, всеки ще понесе страданията, които природата е опредила за него.Ако е слаб, ще му се подават по- малко, но в продължение на повече време.Ако е силен, ще му се дават повече страдания наведнъж, при което ще употреби по- малко време.Например юнакът може да вдигне сто килограма товар на гърба си и в продължение на един час ще го занесе на определено място.Слабият ще раздели същия товар на части и ще го пренася цял ден.Следователно слабите ще иждивяват време, ще пестят енергия.Силните хора ще иждивяват енергия, ще пестят време.Казано е в Писанието:"Силните ще носят слабите"

Време и сила МОК лекция "Време и сила" 1925-1926

Не възможно да проявим силна воля, във всеки момент, във всички сфери на живота си.:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както казва pass_to, липсата на воля е свързана с истинско нежелание да се направи нещото.

Според мен има няколко възможни причини да има истинско НЕжелание да се направи нещо:

- психични и други блокировки. Това са убеждения или страхове, или натрапени задължения, които като видят, че се прави нещо срещу тях и блокират волята.

- чувството за самосъхранение. Това може да е не само чувството за физическо самосъхранение, но и на духовното самосъхранение. Несъзнавано човек усеща, че това, което си мисли, че трябва да направи, вреди на душата му и сам намалява волята си, за да се спаси.

- ограничаване от страна на висшите сили. Те виждат, че ако приложим воля и ще оплескаме нещо и затова ни лишават от воля, за да ни предпазят от грешни действия.

Както изглежда, липсата на воля не винаги е зло, а понякога дори може да е безкрайно добро. Ех, какво ли би било, ако Хитлер имаше доста по-малко воля?!

Иначе казано, има две причини за ограничаване на волята:

1. Нашето възпитание, блокировки, заблуди, фикс-идеи.

2. Висшите сили блокират волята ни, за да предпазят нас и света около нас.

По първата трябва да работим, за да премахнем заблудите, по втората трябва да сме благодарни, че ни предпазват.

Възниква въпросът кога липсата на воля е резултат от заблуди и кога е резултат от благотворно предпазване. :)

Човек трябва да бъде честен със себе си. Липсата на воля поради самозаблуди оставя горчилка в устата и човек чувства, че това не е той самият.

Липсата на воля поради препазване се усеща като заслужен мързел, а напъните да се приложи воля водят до съвсем специфично чувство на безпокойство и усещане за грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Волята е сила, т.е. способността на човек да реализира избора си. Например в човешкото тяло: аз решавам да вдигна ръката си, но ако липсва силата, която да задейства нервите и мускулите, то решението ми ще си остане неизпълнимо. Принципът е валиден навсякъде. Значи първо трябва да направим разграничение между апарата с който човек избира и апарата чрез който осъществява избора си. В първия случай, дори и да говорим за свободна воля, всъщност в решението основна роля играе мисълта. Волята сама по себе си, отделно от мисълта е атма, т.е. жизнената сила в Космоса чрез която се осъществяват всички явления. В индивидуален план, волята изразява степента в която човек може да борави с тази енергия за осъществяване на целите си. Слабата воля се тренира по същия начин, по който се тренират и мускулите: чрез тренировки, като най-важно е постоянството и това да се започна от малкото, а не да се насилват нещата. Ако енергията се изразходи отведнъж, това само ще доведе до необходимост от време за възстановяването й, но ако напрежението на което се подлага човешката воля е разумно, то ще доведе до нарастването й, без да се стига до изтощаване. Човек може постоянно да изпитва волята си по всяко време и при всякакви условия. Трябва да се знае обаче, че волята е зависима от ума и емоциите. Силна воля без умствено и емоционално равновесие е невъзможна, т.е. трите трябва да се градят паралелно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Стан, по принцип си прав, но като прочетох поставянето на темата от ayla, по-скоро си мисля, че става въпрос именно за нежелание, както точно е отбелязала pass_to.

Да, ayla, може да е абсурдно, но хората не искаме да сме здрави, успешни, щастливи ... Т.е уж искаме, но в действителност не искаме; имаме си ред "печалби", компенсиращи положителната промяна на нас самите и на живота ни - така сме свикнали и ни е по-лесно, чувстваме се по-сигурни с познатото зло, така не се налага да правим усилия, така предизвикваме съчувствие у другите към нас и т.н. Може да са малко странни тези печалби, аз затова и сложих кавички, но все пак ги има.

А и не е само това, има ги и нещата, за които говори Божидар.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нежеланието често е израз на неумението да се реализира нещо. Един първокласник няма да пожелае да прочета една книга от 100 страници, дори и да е убеден, че написаното ще му е интересно, защото за него към момента това е непосилна задача. За един човек, който има практика в четенето, да прочете 100 страници няма да представлява никакъв проблем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен всичко изброено до тук, мисля че волята се определя и от темперамента на човека.

И разбира се проявата и в различни области на живота.

Един човек от тип - холерик например, което означава екстраверт и невротик, никога няма да може да развие воля за работа с дребни детайли, воля за работа на едно място въпреки всичко, воля за отстояване на себе си дори. За разлика от един човек тип флегматик, което означава интроверт и емоционално стабилен човек, който е ненадминат в справянето с дълги и сложни процедури, колелцето в машината, което може да работи дълго и безотказно. Ит.н.

Развиването на волята зависи от нас до толкова, до колкото ни позволяват и личностните характеристики.

Не можем да променим темперамента си, трудно можем генерално да променим характера си, следователно ако "базата данни" в нашия компютър- личността е зададена като за слабоволеви, много трудно и то за кратко можем да променим това.

А и не мисля че е нужно, ако не ни вреди, тъй като не случайно идваме с определен темперамент на този свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че Орлин, още в началото даде формулировка на проблема за липсата на воля и прилагането и в "дребните" неща, които градят навиците, а съответно и живота ни.

"- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!"

А от друга страна, Станимир най-много се доближи до моята идея за справянето с този проблем. И това, наистина мисля, се корени във влагането на определена дисциплина, ред в първо по-малките неща, а придържайки се към него, правейки компромиси с удоволствията, които пропускаме на свой ред, може би ще затвърдим волята си и за повече неща. Някой спомена, че ако Хитлер не е имал воля.. мисля, че не във волята е проблема тук,а в избора ни какво действие да предприемем, както вече и други казаха, първо трябва да разграничим мисълта и желанието от волята. Да сме силни е чудесно, когато влагаме енергията си в хубави неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ayla, волята си е сама за себе си. Особено, ако разграничиш мисълта и желанието от волята, тя ще живее свой живот и ще ръководи човека, особено ако е по-силна от мисълта и желанието. Щайнер описва точно този етап в духовното развитие в книгата си за висшите светове. Тогава волята е отделена и ако е по-силна от мисълта и желанието, то става мазало.

"- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!". Да, би могло да се каже, че волята е мъжки принцип, но тогава трябва да кажем, че се проявява и като мъдрост и интуиция :) за това ще обясня по-късно.

Но пък Орлин при всичките си прекрасни качества има пристрастие към потискането на удоволствията. Защо пък волята да е потискане на удоволствието?! Най-голямото удоволствие се получава като намериш волята да направиш това, което смяташ, че трябва да се направи. Орлине, потискането на удоволствието го има и умее всеки, ама всеки човек и това се изгражда още в малките детски години. По-нататък прострастеността към потискането е вече друг интересен вид удоволствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, така е! Но, казвам и друго в горния постинг: "волята като Любов към напрегнатата тревожност, която стои в ядрото на страстта и се ражда при преодоляването на навика. В нея също има и усилие, но и обич. Мъжки и женски принцип заедно. Тази последната воля за мен е най-висшата, свободна воля. Докато първата може да бъде дори и обсебеност, но и просто нормална мотивация, а втората мъжко отстоявано решение, което може да бъде понякога и насилие след определени граници, то третият вид си е истинската свободна воля!" - Това е мнението ми за волята!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×