Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Смъртта – какво е отношението ви към нея

Recommended Posts

Бездната

Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама...

"Алегорията е ... когато за едно се говори, за друго се касае..."

Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината

Уви, така е. А ако пък и самото ни състояние не е просто смъртно, а разминаване с Живота, направо смърт... Някъде има Живот... но се разминаваме с него, не минава през нас...

" И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана"- Евангелие от Йоан...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина ще се мре ама поне да е достойно

когато почука оная с косата тогава ще мисля за отношение

както и да я погледнеш смърта си е смърт

и след нея няма да е вече същото...

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Бездната

Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........

Щом става въпрос за Бездната, за каква вечност, светлина/мрак,смърт, живот/вечен живот говорим?...

За неизговоримото не може да се говори, за немислимото не може да се мисли....

"Христос казва на учениците си: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?“ И аз казвам същото. Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете необикновените?..."

Темата е за смъртта, ето какво казва Учителя: "Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан."

http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-09-10-05.html

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта е част от великата хармония на живота. Ако няма смяна на състоянията, ако няма цикличност, за живот и дума не може да става. Духът не търпи застой. Животът е вечно ръзрастваща се хармония.

Що се отнася до Бездната, не допускайте тъгата и отчаянието. Именно това са основните и оръжия. Дори разлагането може да бъде полезно, когато жизнения принцип е напуснал формата. Но какво да кажем за тези, обвързали земното си съществуване с него. Не са ли те истинските мъртъвци?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

За един много близък на сърцето ми човек който вече не е физически на този свят:

Помниш ли 1999г. и филма "Дан Колов"?
:hmmmmm:
Как би могъл да забравиш
:D
?

Помниш ли след това как гледахме слънчевото затъмнение от брега на Дунава в Русе?...Обичам те тате!
:3d_053:

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В периода 96-97г починаха двама мои много близки роднини - дядо ми и леля ми,които общо взето чувствах като майка и баща.Тогава всички плачеха,а аз не...не възприемах и не възприемам че ги няма.Наричаха ме бездушна,коравосърдечна и т.н. Да,липсваха ми и самата аз се чудех защо не потичат сълзи от очите ми,а мога да плача за дребни неща.........и до ден днешен отговор нямам.Но от това което знам и съм разбрала е че смърт няма.Че всичко винаги е и ще съществува,но в различна форма,и това донякъде обяаснява нещата.

Лично за мен,аз не се страхувам от смъртта,в смисъл на раздяла,загуба,физическа и психическа болка.Страхувам се само че ако утре е денят в който си отида няма да съм показала на този свят най-доброто от себе си,няма да съм му дала нищо.......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

...не възприемах и не възприемам че ги няма... Да,липсваха ми и самата аз се чудех защо не потичат сълзи от очите ми,а мога да плача за дребни неща.........и до ден днешен отговор нямам.Но от това което знам и съм разбрала е че смърт няма.Че всичко винаги е и ще съществува,но в различна форма,и това донякъде обяаснява нещата.

:3d_047:
Кой казва че не си дала нищо на света ???? Въобще не си го и помисляй
:)
. Поздрави!
:3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Impulsa, ти просто имаш правилно отношение към Живота и неговото продължение-Смъртта.

Преди време и аз се уплаших, че не мога да чувствам в някои ситуации, но после разбрах, че това е правилното.

Всички даваме по нещо в този свят, щом сме тук значи има нужда от нас, макар и малка... :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта – какво е отношението ви към нея

На изток хората се подготвят съзнателно за нея.

На запад се страхуват и предпочитат, да не говорят за нея сякаш не съществува... (има и изключения)

Но тя е постоянно някъде там отляво на човека и чака да дойде неговото време. Смъртта е най-големия крадец, най-големия бирник. Мислиш, че имаш богатство, знание, власт, тяло ... тя идва и всичко ти взема.

В езотеричните школи обаче се говори, че има сила, пред която смъртта отстъпва. Това е Любовта – Любовта като принцип, като сила, като чувство, като стремеж. Спомням си за притчата за силата на майчината любов. Молитвата, любовта, доброто създават естествена защита на човека от смъртта. Любовта създава връзка между душите през вековете.

Естествено че г-жа Смърт си има и своите положителни функции в небесния механизъм. Тя е природния метач, изпълнителят на закона на карма. Тя е един от най-добрите слуги в Небесното Царство.

Затова и един от методите за вътрешна трансформация е човек да помисли какво би станало ако знае, че днес ми е последния ден от живота ми. Какво бих направил, с кого бих се простил, на кого бих благодарил? Като малък си спомням, че често преди заспиване мислех за смъртта и тогава идваха чудни сънища...

– Как може човек да се спаси от смъртта? – пита търсещият.

– Като живее в пълна хармония с Бога. – отговоря мъдрецът.

Да умре човек за своите недостатъци и да се събуди за Божественото в себе си, това значи да влезе в закона на безсмъртието, да тръгне по пътя на пробуждане на човешката душа.

Ето защо мистикът казва: “Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на това Космично Съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.”

Мислили ли сте за смъртта?

А сблъсквали ли сте се с нея?

Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте?

Какво е отношенията ви към нея?

Приятел или враг е тя?

Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили?

А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието?

Здравей отношението ми към смърта е като към смърт.Трябва нещо да умре за да се роди или изгради нещо ново.Няма какво да се мисли за смърта,като доиде лягаш и умираш.Виждал съм как умира,облачал съм и мъртавци така че няма от какво да се плашиш.Плаши се от живият той е опасен.Мъртвеца не е опасен на дупето му дърва да цепиш пак си е тая.Ако зная,че днес е последен ден от живота ми бихте поканил да хапнем и да пийнем и после да отнесем ковчега до гробат ми ще легна и ще чакам възкрасението.А как можем да влезим в закона на безсмъртието питаи Христос тук на земята няма кой да ти каже приятелю това е моето мнение а накойто му не харесва нека го изтрие.Всичко добро на всички и нищо лично към никои дори и към самата смърт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато виждам,че християниете плачат за своите бащи,които са починали,страдам,задето не могат да повярват,че смъртта е само път към друг живот."

из"Старецът Паисий"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус.

Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот.

Животът е велика школа е казал Посветеният.Подобно на пиянсвото но е. Иначе утробата е смърт , а гроба е утроба.По съшество е право .

Бездната

Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........

А когато станеш светлина???????

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като малка загубих майка ми - бях на 10 когато почина - признавам че ми беше болезнено като я видях в ковчега - бях много малка и не осъзнавах че няма да я видя завинаги вече. По-късно обаче вярата в Господ ми помогна да прогледна по друг начин на смъртта. А и от около 6-7 години (вече съм на 27 ) навлязох в Астрални Проекции вече гледам по друг начин на нещата. Все пак има доста неща за които да живее човек... А и хората е нужно да бъдат обичани докато са живи.

Обаче мисля че за всички има живот след смъртта - не вярвам че има край за когото и да е просто няма начин - дори и за най-злите хора на света - рано и късно и те виждат истината - за всеки има обаче може би различни нива на рай и ад - може би ада е по скоро като поправителен клас - където всеки страда от грешките които е направил приживе.

Редактирано от Гарванче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта... е само поредното раждане...

Вече го чувствам така и така съм възпитала да го чувства дъщеричката ми. Но, за съжаление преди 34 години, когато почина майка ми, не познавах идеята за прераждането. И това ми костваше 5 години от живота, прекарани в депресии и хроническо безсъние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта... е само поредното раждане...

Вече го чувствам така и така съм възпитала да го чувства дъщеричката ми. Но, за съжаление преди 34 години, когато почина майка ми, не познавах идеята за прераждането. И това ми костваше 5 години от живота, прекарани в депресии и хроническо безсъние.

Борбата с болката... и усещането за загуба е само резултат от нашите очаквания...

Аз загубих майка си и брат си преди малко повече от година, познавам тази болка, но тя не е необходима. Физическия край не е нашия край. Само преход е...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус.

Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот.

Животът е велика школа е казал Посветеният.Подобно на пиянсвото но е. Иначе утробата е смърт , а гроба е утроба.По съшество е право .

Бездната

Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........

А когато станеш светлина???????

А когато станеш светлина тогава ще мислеш!Сега,сега си на земята а щом си на земята ще мислиш за земните неща!Петър Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

познавам тази болка, но тя не е необходима

До определен момент се оказва необходима. "Страданието калява нервната система, за да може тя да издържи на вибрациите на Любовта" (Беинса Дуно).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да ми говорите за смъртта, както и да се успокоявате, с каквито и философски бягства да се спасявате, аз ще ви кажа едно: тя е естественият завършек на един човешки живот. И не смъртта е важна, а животът на човека. Как е живял човек.

По-често си спомням как са живели с мен любимите ми хора, отколкото как са си отишли от мен, до всички тях бях до края и болката никога няма да отмине. Никога! Защото тази болка е любов. И аз не искам да се разделям и с нея.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. :hmmmmm:

Ааа неее!

Искам си края! Вечността е тежко нещо. Който е бил Вечен знае това.

Сега разбирате ли защо Бог е направил Живота?

За да може временно да забравя Своята Вечност, поне докато се събуди (осъзнае) отново в нея.

Има един момент обаче, в който и Енергията (Духът, Душата) се претворява, т.е. минава през Смъртта, но това е велика тайна! :whistling:

:rolleyes:

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички ние за момента сме нещо като "гости на Земята" и най-сигурното от всичко е , че това поне в този си вид е временно. Тъжно е, че предстоящото ни напускане на този свят,нашето "заминаване" са неизбежни, че се разделяме с много души пропускайки да им благодарим и кажем че са добри,че ги обичаме и ценим. Не се знае със сигурност дали ще се срещнем някога и някъде отново.Освен че носи много тъга, смъртта, като се замисля, е и най-големият двигател и стимул за развитие.Няма как да бъдем вечно в пети клас,примерно и слава богу за това. Уроците трябва да се усвоят в определен срок и да преминем в друга паралелка. В противен случай не бихме си давали много много зор, постоянно бихме отлагали и т.н.. Освен това никой не е безгрешен, понякога стават грешки, за които човек съжалява и страда цял живот.Смъртта е преход от едно състояние в друго.Според Карлос Кастанеда тя е винаги отляво на крачка от нас и е най-добрият ни съветник.

" - Ето какво трябва да направиш,когато губиш търпение - продължи той,-обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта.Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа."

"...нищо извън нейното докосване няма истинско значение.Твоята смърт ще ти каже: "още не съм те докоснала.""

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. :hmmmmm:

Има една книга "Скитникът евреин" четох я преди мнооого години, когато още не мислех за прераждане. От нея разбрах, че безмъртието в човешко тяло е наказание. Слава на Бог, че е милостив.

Атлантида всички хора които обичаме или се "хващаме за косите" :)) със сигурност ще ги срещем и в следващото си изживяване. Дори и да не успеем да кажем на някого че го обичаме "in live" или да поискаме прошка, може да го направиме в сърцето си то ще стигне до душата му.

Искам да попитам смятате ли, че душите на мъртви (близки) хора може да ни се явяват за да молим Бог за прошка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да попитам смятате ли, че душите на мъртви (близки) хора може да ни се явяват за да молим Бог за прошка.

Да .Стига да успеем да разберем.

А смъртта ,права е Селвето,много може да си мислим ,че я познаваме и да си говорим за нея,но болката от ляво ,когато някой мил за нас човек ни напусне си остава.

Знанието или убедеността ни за знание,ни помага до там ,че да приемем по лесно раздялата с хората край нас.

Но факта ,че сме смъртни и сме хора ни прави повече или по малко уязвими и чувствителни към смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×