Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest valentinus

Евангелие от Юда

Recommended Posts

А, че войната и битките продължават всекидневно в нас - това е факт.

Прости ми, но някак не ми звучиш като носещ в себе си "война и битка" - по-скоро излъчваш Любов и спокойствие. :angel:

И с кого водим битките в себе си? Може би с опитите на Егото да завземе властта? Аз с моето не се бия - само от време на време се посмивам на напъните му да си придава важност... :D И му казвам - "като се надуваш, си смешно. Я си играй кротко с играчките и остави мама - Любов да те пази и гали." :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Донче битката е с егото. И я водя всекидневно.

Дано Бог ми даде сили, за да спечеля войната, както на всички ни!

Методи за победата са много. В стремежа и твърдостта е въпросът.

:)

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Ох, страхувам се, че и битките и войните и стремежите и твърдостта са все оръжия на Егото :( Излиза, че се опитваш да го победиш с неговото оръжие???

А защо не опиташ просто да го обезоръжиш с Любов към него. Вместо сам да го превръщаш във враг, защо не го обявиш за най-добрия приятел и служител на Любовта си? Твърдостта ти го плаши и го втвърдява - поне с мен беше така. То само си кротна като разбра, че няма срещу и за какво да се бори.... :D

Сега си мисля - не е ли най-добрият начин да победим като обезмислим самата война?? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз, съм на мнение, че ако просто спреш да го слушаш /чуваш/ то ще намалее почти до изчезване. :smarty: Както знаем то трябва да бъде смалено, но не и унищожено. :smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:o:hmmmmm::hmmmmm:

Ами защо тогава казва "Мир Вам"? Защо казва "Обичайте ближния си както обичате себе си"? А как се прощава с меч в ръка? Или как да се смирим с меч в душата? Ами ако носим меч, дали като ни ударят по едната буза, няма да се изкушим да отвърнем на удара с острието на меча, а не като обърнем другата буза? Не мога да си представя как се сее Любов с меч. :hmmmmm:

Може би мечът ни е нужен само докато разсечем оковите на предразсъдъците и желанията си и освободим Любовта, която носим в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно това имах предвид, Венци, мерси!

Да допълня само - мечът на Христос, представлява Любов.

Мечът Му е Цвете, което е ненадминато в своята красота и аромат.

:wub:

Донче, всичко, което води до победата е вид оръжие. :)

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е най-здравия меч, който сломява всички други мечове и води до победа.

А сега с меча на любовта ви пронизвам в сърцата!

:wub::wub::wub::wub::wub::wub::wub:

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Е, добре, нека всеки се усеща както му е спокойно. Аз пък не се усещам нито пронизана, нито с меч в ръка. Моята Любов я усещам като поле, което е всичко около мен и в мен самата - полето е музика, в която и дисонансите са красиви и имат смисъл. Ако изобщо имам идея за меч, то той ми беше необходим, когато разсичах пашкула от ограничения, правила и принципи, за да излети душата ми на свобода и да си заеме мястото, което и бе отредено в полето....

Мисля си дали един ден децата ни няма да имат нужда от пашкули, които да ги задушават и за които ще им е нужен меч.... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:P

Битие 3/24

[3:24]  И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Що така си мисля, че да опита човек от дървото на живота, трябва да хване пламенния меч от към дръжката.?Не е ли меча за който говори Христос? Щото най-напред извади Адам от Ада след Възскресението си. А влизането във Вечния Живот, май предполага овладяването на този меч?Но Някой / предполагам Христос / трябва да го даде, за да се овладее този меч- предполагам!?

:P

Ехее.. след Еони когато децата ни няма да имат плътско тяло вече / далеееече, далееече от материалния и дуалистичен свят/ и от меч няма да имат нужда- предполагам!? Но до тогава, дали е хубаво човек да е по-предпазлив...,знам ли !?

Редактирано от Оринави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

битката е с егото. И я водя всекидневно.

Дано Бог ми даде сили, за да спечеля войната, както на всички ни!

:thumbsup::thumbsup:

вече платил за нас, ако просто Го приемем и вярваме в Него. Той отвори пътя към спасението и това не са просто думи, а реалност. Това спасение не е някога на Небето, а още тук и сега, в момента в който повярваме и искрено, със съкрушено сърце се покаем за греховете си, отречем се от старата си същност, новородим се по Негова милост и започнем нов живот. Не е достатъчно това да се направи само веднъж, а всеки ден да живеем със стремежа да бъдем чисти и полезни

Ще успее този който построи къщата си върху скала, който слуша и изпълнява.

"Махнете се от мен, вие всички, които вършите неправда"

Търся Бога, а при Него предателство няма, само Любов.
:thumbsup:

Добри разсъждения за преодоляване на предателството но погледни нещата от друга страна.

Всъщност, какво е предателството?

предателството ~ лъжата ~ лъжливи обещания ~ подвеждане в труден момент

Пример

Да кажем, искам да направя нов модел твърд диск. С много по малко време на достъп от съществуващите модели, под 0.3 милисекунди, с над 10 пъти по голям поток на информацията при запис и четене, на нов принцип.

Трябват ми определени компоненти. Някои ги има на пазара и си ги купувам, други - трябва да поръчам да се разработят от други фирми. Сключвам договорите както му е редът и почвам да работя по моите направления, очаква се след 4 месеца да получа прототипите на другите, да сглобя и да тествам.

След 6 месеца те не са готови и междувременно предават под масата известната им информация за проекта на голяма конкурентна фирма. Очевидно нещата не отиват към добър край.

Евреите се уплашиха. Характерни са думите на първосвещеника "По добре да загине един, отколкото всички".

Мисля че

За това, за което Исус Христос беше дошъл да направи, трябваше критична маса от хора с трансформирани умствени, астрални, етерни и физически тела по Божествения архетип. Не му дадоха да продължи.

Нищо не става, без да е допуснато от Бог.
Нищо ли не знаеш за падналите ангели и тяхната дейност на земята?

Допуснато е и ще бъде, заради принципа на свободната воля.

не страдай толкова за страданията на Бог Христос – Той е Вечен, Безсмъртен, Всемогъщ, Всемъдър.

Не съм тъжен заради Христос, а за земните хора.

"Не плачете за мен, а за децата си"

като малка все си мечтаех как ще дойде време в живота ми, когато ще извърша някой подвиг, нещо наистина голямо и добро. Тогава хората ще разберат колко много ги обичам и ще ме заобичат и те. Този момент още не е дошъл. Постепенно разбрах обаче и дълбоко вярвам в това, че човек се проявява в ежедневието си, в малките неща.

Да.

Те са Победители! Победители! Победители!

:thumbsup::feel happy::angel:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, как искам и аз да има справедливост, както аз я разбирам, както ми изнася! Ами няма! Говоря от опит. Ама не от този опит, дето аз изпързулвам другите, ами от опита, дето мен ме изпързулват. Е какво, "оти да се косим"?! Просто каквото и да става, човек не трябва да губи вътрешното си равновесие и любовта, а ако ги изгуби, да ги намери по най-бързия възможен начин, без да роптае срещу устройството на света. Много неща не са ми ясни, но вътрешното ми усещане е, че всичко си има основателна причина и чудовищата не са толкова страшни в действителност. В твоя пример с фирмата, ако имат капка мозък няма да ти вземат изобретението, ами ще те назначат постоянно на работа. Човек може да се застрахова, като предварително "си припикае територията", публикувайки творението си. Тогава кой ще го краде? Може даже да си вдигнеш цената.

Постоянно ни учат, че животът е борба, че трябва да сме предвидливи, "хитри като змиите", а не наивни, в противен случай ни санкционират. Да кажем, че трябва да сме разумни и мъдри, а не глупави. Ако се уповаваме на човек, предателството някой ден ни е в кърпа вързано, понеже неговите човешки интереси може да не съвпадат с нашите. Пък и отвреме - навреме ни учат да не се привързваме към нищо на земята, като ни оставят голи като пищови. Ако ти откраднат 10 лева и се ядосаш, следващия път ще ти откраднат 10 000 лева и ще очакват да простиш. Да се учим от малкото. Другаде трябва да търсим опора, любов и богатство, не в хората и не в материалните неща. Ако заменяме Бог с тях, получаваме си съответния урок.

Матей 6

19. Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

21. защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26. Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27. И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28. И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29. но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31. И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32. (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Вальо, не мога да ти отговоря на всичко, отчасти защото не те разбирам достатъчно добре. Поздравления за

Не съм тъжен заради Христос, а за земните хора.

"Не плачете за мен, а за децата си"

За падналите ангели наистина не зная достатъчно, не съм се интересувала специално от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примерът с фирмата е въображаем

А за Исуса - искаха да го назначат но не стана

"На Господа ще се покланяш и само Нему ще служиш"

друг се съгласи и се нае за 30 сребърника

Е какво, "оти да се косим"?! Просто каквото и да става, човек не трябва да губи вътрешното си равновесие и любовта, а ако ги изгуби, да ги намери по най-бързия възможен начин, без да роптае срещу устройството на света.

не се косиш когато няма какво да губиш

Ако детето ти е заплашено от опасност, друга песен ще запееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се кося по човешки, ще страдам, ще плача, но ще повтарям: "Да бъде волята Божия!" Бог ми е дал детето, Бог може да го вземе. Поверил ми го е да се грижа за него, да го обичам и пазя, но то не е моя собственост. Моя приятелка ми разказа за сина си, колко много боледувал, как се тревожила и все не можела да се справи. Била напълно отчаяна. Отчаяна до степен в един момент от дъното на душата си да каже: "Ако ще се мре, да се мре! Да бъде Божията воля!" Тя могла да "пусне" единствения си син от човешкия майчин контрол и да го повери на Бог. След това той постепенно закрепнал и сега си е жив и здрав мъжага - студент. Но трябва да се каже искрено и уверено от сърце, а не от уста. Очевидно аз не мога да го постигна, понеже имам дълговременен проблем със здравето на дъщеря си.Сещам се за момент в библията, където пише за баща, който по нареждане от страна на Бога, завел сина си на всеизгаряне. Така Бог проверил любовта на бащата към него и запазил живота на сина.

Битие 22:

1. След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8. И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Бях силно впечатлена и от нещата, които пише в книгата Йов. И за децата също.

За Юда - нали сам Исус му заръча да върви, той просто послушно изпълни поръчението - може и така да се изтълкува. Предопределен е бил за това, би могло да се каже, че за това е бил роден и избран. Не казвам, че го вярвам, но ми стига дързост да го допусна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не се косиш когато няма какво да губиш

Именно! :thumbsup: Че какво свое имаме тук на земата - както идваме, така си отиваме - сами и голи. Всичко що "имаме" тук е на Отеца ни. Само едно си остава наше, но ние не го притежаваме, а сме направени от него и го излъчваме - колкото повече излъчваме, толкова повече извира.... Никой освен нашата собствена глупост и гордост и страх не може да го подпуши тоя извор....

Колкото за предателството - съгласна съм с Латина - мисля че то е надградено в евангелията по-късно - когато на владетелите са били необходими по-фини механизми на контрол и подчинение и оправдание за кладите и отсечените глави, за кръстоносните походи.... Лесно е да присвоиш на някого апетитния имот като му лепнеш етикета предател, еретик, неверник... не е ли така? :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако детето ти е заплашено от опасност, друга песен ще запееш.

Десета неделя след Петдесетница

Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е по-силна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Но има хора, които буквално стигат „до ръба”, до пълно отчаяние, когато усещат, че губят най-важното нещо в живота – децата си.

Но тъй като надеждата умира последна, характерно за повечето такива родители е, че не се отказват.

Да вземем бащата на болното момче, за което разказва днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: „Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят” (ст. 15). Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Тя не е епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето търси смъртта си. Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус.

Най-интересната подробност в случая е, че момчето не се изцелява поради собствената си вяра. Напротив, то до такава степен е обладано от демона, че не иска да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е предизвикано и от вярата на апостолите, които не са в състояние да извършат чудо. Тук действа вярата на родителя. В какво се изразява тя? Евангелието подчертава, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го нарича Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те са могли да направят същото. А Той им казва откровено: „Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (ст. 20).

Каква вяра изисква Господ? Тя може да е наглед незначителна и миниатюрна – като синаповото зърно, което едва се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, коойто се чувства при вкусване. Такова е и сърцето на този баща – смачкано, сломено, раздирано от болка за сина си. При това състояние молитвата му съдържа „огън”, излъчва пламенност, която предава неговата вяра. Той не казва за своя син празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: „Карма ли е, какво е, така ще си умре”, „абе пробвай, пък каквото стане” или дори жестокото „до гуша ми дойде от него”.

Този разказ трябва да се допълни с една интересна подробност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се тълпа: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми” (9:24). Този баща взема всичките си несъвършенства, душевните си слабости, сърдечните си колебания и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става желание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог винаги чува безкористните молитви на майките и бащите, които не се отказват да се борят за най-скъпото си достояние - децата.

Но днешното евангелско четиво съдържа и друг съществен урок. Ние не трябва да очакваме Христос да се моли винаги, когато извършва чудо, защото Той черпи пряко от силата на Бога. Причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа постоянно с пост и молитва. Този урок е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия. То така се и възприема от хората, които не притежават никаква вяра. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог, условно казано, зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия. Каквото и да вършим, каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на успех.

http://www.religiabg.com

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако Христос е постоянно в молитва? Казано е "постоянно се молете"...

Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия.

Голям бисер :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даа.. четах с интерес Благост.

Като че ли имаш право.

Имам много реална и обективна представа за какво говориш. Много си права. Ама то и Библията вече не ми се чете и тълкува. Там доста неща са само загатнати. Пък като "опре ножа" секундата ти се струва цял век и Иисус е на времева дистанция 2000г., апостолите също, Библията е далеееече в библиотеката чак и няма време за четене. А неверниците искат доказателства и не ги е грижа за живота на детето ти. Това е много опасно нещо с доказателствата. Но знам една поговорка...

"Сития на гладния не вярва".

Дано някои огладнеят и започнат усилено да търсят "хляб" защото умират от глад.

Поседнал съм на първата пряка на една пейка - ще ги чакам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Питам се, ако Любовта е меч, то къде остава мястото на хляба и виното...И защо например хлябът не бива нарязан, ами начупен на ръка...

Мечът, който Христос носи е за воюване със змея на диалектиката...Все пак, ако вземем предвид това, че Бог неприсъства в диалектическия свят, то би трябвалбо да предположим, чо Божественото би влязло в диалектическото битие, рязко, незапно, и по хладен начин- като пробиване с меч...А мечът, това е Слово- Слово като инструмент, чрез което могат да бъдат отрязани всички връзки с диалектическата ни природа...Мечът на Христос, Екскалибур, и още много мечове от митове и легенди представляват символ на оръжието, с което се обезглавяват дракони и прочие диалектични твари...

Дамата от езерото, която непрекъснато мокри косите си в това езеро, моментът в който Исус се кръщава в Йордан, след което Йоан вижда свидетелство за това, че Този е Който има да дойде...Това можем да оприличим на гръбначния мозък, който завършва с т.нар. "конска опашка", която подобно на косата на Дамата от езерото, къпе "коса" в езерото, или в случая- в цереброспиналния ликвор...

Мечът, за който Иисус говори, е метод. Меч и мир са съвместими, стига мирът да е състояние на Любовта, а мечът- свободата, с която се отстоява този мир...

Всъщност, нито една дума от писанието- старозаветното, и новозаветното, не се отнасят за физическия свят. В множеството текстове, описващи уж исторически събития, биографии и жития на този или онзи, в Тората (петокнижието на Мойсея), в пророците, псалмите, в евангелските писания, в посланията и така чак до Откровението на Йоан, няма нито една дума, която да е насочена към физичесдкия свят, или- светът извън човека. Всичко се отнася единствено и само за онова, което е вътре в човека. Това се твърди в кабала, такава каквато е по нейните първоизточници, а не тази, която се популяризира преди всичко из западния свят- има много направления и "издънки" като течения в кабала, които се опитват да "ашладисат" разни съмнителни клонки върху Дървото на Живота... Да, съгласен съм, че трудно можем да приемем подобно твърдение, но никъде не е упоменато нашето приемане, или че ще е лесно да приемем тези неща...ние нямаме избор в това отношение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Благодаря! Крайно време беше!

...А мечът, това е Слово- Слово като инструмент, чрез което могат да бъдат отрязани всички връзки с диалектическата ни природа...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×