Jump to content
Порталът към съзнателен живот
val68z

Какво е за вас Божията воля ?

Recommended Posts

Ами да, това е добър цитат на Павел.

Също и блаженствата.

А Христос казва, че трябва да станем като децата, за да влезем в Царството Небесно. Как разбираш това?

Може да се разбира по много начини, но преди всичко децата са доверчиви, както се споменава за любовта/1Корл13/, че на всичко хваща вяра, не търси своето, не се гордее.

Навярно това се има в предвид, а не самоволното смирение, тоест смирението пред Бога.

Може ли човек без вяра, да е смирен пред Бог? А кога идва вярата и кога си отива?

А какво е вярата и колко вида вяра има , вяра от изпитани опитности, от това че си се убол, или опарил от нещо, вярата на убеждението, на доказателствата. Вярата че си на прав път защото някой просто е прогласил това/ примерно ,че един е неверник ,а другият правоверен./

какво ще накара атеистът да повярва ,че има и друг свят извън този, че съществуваме и извън тази сегашната, материална обвивка, ако не доказателствата.

кое кара човек да следва десният или левият път?

или дори и да се е отклонил временно да се завърне отново, за да му служи ,от убеждения ,а не от сляпа вяра. Доколко устойчива е сляпата вяра.

ако човек не се смири, не може да се запознае с вярата , а точно тя е силата, която го мотивира , че и когато е трудно, ще може да се изправи .

ако нямаш смирение как ще имаш любов, мекота, сила , вяра, търпение .

вярата идва когато бръкнеш

като Тома с пръст в раната.

вярата идва когато острието е опряло в костта .

вярата идва когато търсиш, когато се стремиш .

вярата идва когато мечтаеш за нещо по- добро

а който търси намира

и на който хлопа, ще му се отвори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако човек не се смири, не може да се запознае с вярата

Вярата идва и смирява човек или човек се смирява и идва вярата? Не стана ясно от думите ти!

Да, вярата идва по два начина, когато вече си видял като Тома и си повярвал или без да видиш си повярвал. И още блажени били тези, които без да са видели са повярвали.

Какво му е лошото на Тома, че като видял повярвал?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За себе си мога да кажа, че от дете имам вяра... неопределена... Но, когато постепенно дойде светлината в ума /търсене на отговори, анализи и т. н./, но и топлината в сърцето, когато спрях да контролирам и да изисквам... Тогава разбрах Божията воля...

Всичко е много простичко, но трябва да минем през вътрешни и външни битки, за да прогледнем...:yinyang:

Сега мога да кажа-Не е важно накъде сме тръгнали, важен е Пътят... и Живота,... и да пуснем Истината в себе си...:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако човек не се смири, не може да се запознае с вярата

Вярата идва и смирява човек или човек се смирява и идва вярата? Не стана ясно от думите ти!

Да, вярата идва по два начина, когато вече си видял като Тома и си повярвал или без да видиш си повярвал. И още блажени били тези, които без да са видели са повярвали.

Какво му е лошото на Тома, че като видял повярвал?

Без вяра ,че нещо можеш или е в твоите възможности да го промениш ,ти не би се задвижил да се измъкваш /и след нея идва смирението/

Но и мисълта изложена в обратен ред също е вярна, защото ако не се смириш не можеш да видиш важни неща за теб ,не можеш да се докоснеш до много важни нещица , така че най -вероятно процесът е двупосочен.

...мисля че вярата на Тома в определена степен е по -силна /или поне по -изпечена от ветровете или огъня /

...но явно за всеки си има начини на убеждение и приложение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За себе си мога да кажа, че от дете имам вяра... неопределена... Но, когато постепенно дойде светлината в ума /търсене на отговори, анализи и т. н./, но и топлината в сърцето, когато спрях да контролирам и да изисквам... Тогава разбрах Божията воля...

Всичко е много простичко, но трябва да минем през вътрешни и външни битки, за да прогледнем...:yinyang:

Сега мога да кажа-Не е важно накъде сме тръгнали, важен е Пътят... и Живота,... и да пуснем Истината в себе си...:sorcerer:

Казват че когато човек стане религиозен, той започва да изисква от другите край себе си - защо не са такива или онакива ,защо не спазват това или онова.

но Бог търпи всички ни еднакво ...

За Него времето не съществува и той е дал шанс на всички да се учат и да се развиват.

Да ,не е важно откъде ще минем или през какво ще преминем ,

важна е целта която преследваме или към която се стремим ,

важното е постигането на целта , а пътища към една и съща цел обикновено има повече от един.

А и пътят е равен на целта,

защото той все някога ще ни отведе до нея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват че когато човек стане религиозен, той започва да изисква от другите край себе си - защо не са такива или онакива ,защо не спазват това или онова.

но Бог търпи всички ни еднакво ...

За Него времето не съществува и той е дал шанс на всички да се учат и да се развиват.

Да ,не е важно откъде ще минем или през какво ще преминем ,

важна е целта която преследваме или към която се стремим ,

важното е постигането на целта , а пътища към една и съща цел обикновено има повече от един.

А и пътят е равен на целта,

защото той все някога ще ни отведе до нея...

Ако нямаш цел, тогава какво?

Относно другите около себе си или от това, което чета по форумите ... няма как да не си задам някои въпроси.

Например, защо тези, които имат претенции че са новородени и кръстени/че са хванали Господ за брадата, с други думи казано/ продължават да се клеветят и съдят, да завиждат, да са крайно ограничени, живеещи в рамки/а уж Господ носел свобода/ и ... да се лутат в твърде земните, почти недуховни нива, повече плътски нива или нива на така наречените паднали духове със всичките им там негативизми.

Та всичките ми цели, които имах преди за кръщение, новорождение и подобни се изпариха поради ограничеността на новородените и кръстените по форумите. Не знам колко може да им се вярва/все пак не ги познавам/, но няма как да не "видя" тяхното ограничение.

И ако кръщението и новорождението с нищо не са ги променили или с почти нищо, то за какво ни да имаме подобни цели?

Та в този смисъл може би проявявам религиозни изисквания или не точно. Всъщност нямам изисквания, но това което виждам ме отдалечава от далечната ми цел за новорождение например. Вече нямам подобни желания и за какво ми е?

След като твърде ограничени хора са новородени/тоест влезнали в Божието царство/, моето желание за влизане в царството се изпари. То тогава това Божие царство по нищо не се различава от светското такова? И ако двете царства са еднакви по приоритети, то защо ни е да полагаме някакви усилия да излезем от едното, за да влезем в другото. Безсмислено е!

Преди се надявах, вярвах и повече. Но вече нямам никакво желание за нищо, честно да ви кажа, защото Божието царство е пълно със светски хора се оказва от това, което чета по форумите, като изключа изключенията от правилото.

Ще се радвам да греша, наистина. Тогава поне ще мога да живея с надежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) А къде според теб се намира Божието Царство? Къде го търсиш и къде смяташ, че си го видяла?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) А къде според теб се намира Божието Царство? Къде го търсиш и къде смяташ, че си го видяла?

Казва се, че Божието царство е тук сред нас и там където е Духът, там било Божието царство.

Но не мисля, че Духът е сред кръстените в Духа. Тоест и кръстените в Духа образуват царството.

И не мога да се уча от тях, защото виждам грешките им/ако и да не съм кръстена, ако и те да гледат на мен като човек от друга по-низша категория поради това/.

Както дете, когато види грешките на учителя, не може да се учи от него повече, така и с мен се получи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието Царство е Любовта. И като се казва Божието Царство да дойде на земята в сърцата и умовете на хората се има предвид Любовта. Не някакъв Рай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието Царство е Любовта. И като се казва Божието Царство да дойде на земята в сърцата и умовете на хората се има предвид Любовта. Не някакъв Рай.

И ако я пуснеш тази Любов в сърцето си и се окаже, че не е любов, тогава какво? Затова по-добре да не я пускаш, поне ще си имаш една надежда, иначе оставаш и без нея!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако се окаже, че не е Любов, а любов, почистваш я от зависимостите и тя ще си върне Любовта. А Божието Царство няма какво да го търсим вън от себе си - още по-малко в другите хора. Това е начинът, по който ние самите възприемаме света, в който живеем. ако в мислите и сърцето ни е ад, ние живеем в ада, ако в тях са ценностите на обществото, на времето, ние сме в техния свят, ако са божествените ценности, ние сме в Божествения. А иначе това е обективно един неутрален свят - вселената.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако се окаже, че не е Любов, а любов, почистваш я от зависимостите и тя ще си върне Любовта. А Божието Царство няма какво да го търсим вън от себе си - още по-малко в другите хора. Това е начинът, по който ние самите възприемаме света, в който живеем. ако в мислите и сърцето ни е ад, ние живеем в ада, ако в тях са ценностите на обществото, на времето, ние сме в техния свят, ако са божествените ценности, ние сме в Божествения. А иначе това е обективно един неутрален свят - вселената.

Хайде пак ограничения - нямало какво Божието царство да го търсим вън от себе си! Че Светия Дух само в нас ли е? Не е ли навсякъде? Ама докога ще изпадате в крайности? Истината не е в крайностите, а по средата на две крайни мнения!

В мислите и в сърцето ти може да е рай, но друг някой с удоволствие и насила ще иска да те пренесе в неговия свят, който примерно е ад, за да не се мъчи сам!

И все пак си има едни библейски принципи, които не можем да подминем описани в Йоановите послания.

Там се казва, че ако човек не обича брат си, когото вижда, не може да обича Бог, когото не вижда.

Та колкото и да се опитваш да разделяш човек от човека, нещата са свързани - човек с човек, Бог с човек и т.н.

Та и Божието царство е свързано с човеците!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде пак ограничения - нямало какво Божието царство да го търсим вън от себе си! Че Светия Дух само в нас ли е? Не е ли навсякъде? Ама докога ще изпадате в крайности? Истината не е в крайностите, а по средата на две крайни мнения!

В мислите и в сърцето ти може да е рай, но друг някой с удоволствие и насила ще иска да те пренесе в неговия свят, който примерно е ад, за да не се мъчи сам!

И все пак си има едни библейски принципи, които не можем да подминем описани в Йоановите послания.

Там се казва, че ако човек не обича брат си, когото вижда, не може да обича Бог, когото не вижда.

Та колкото и да се опитваш да разделяш човек от човека, нещата са свързани - човек с човек, Бог с човек и т.н.

Та и Божието царство е свързано с човеците!

Защо да е ограничение?

ако човек не обича брат си, когото вижда, не може да обича Бог, когото не вижда.

Именно! Обаче Божието царство не е в това, което виждаме, а в начина, по който го виждаме. Йоан много точно го е казал -обича брат си, когото вижда. Т.е. Божието царство е в обичането, а обичането си е вътре в нас и не зависи от никого отвън, а само от нас самите. Всичко е вътре в това обичане - защщото, ако едно обичаш, а друго не, ако имаме условия за обичането, вече не сме в Божието царство. И нека си има хора всякакви и са свободни да си искат и да опитват каквото те искат - това не може да променя моето обичане, а следователно и Божието царство.

Поне моите расъждения и усещания са такива - никакви претенции за правилност, защото такава няма :) в Божието царство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да е ограничение?

Днес ми е ден и си казвам всичко право в очи.

Защото Божието царство било там където е Духа, а Духът е навсякъде. Да виждаме Божието царство само в нас, все едно ограничаваме Духа само в нас.

Сега по-ясно ли е? Иначе си има време да гледаме и в нас и извън нас. Не мисля, да се ограничавам за посоките на гледане.

Човек може да гледа и да се учи както Микрокосмоса, така и от Макрокосмоса. И в двете посоки познанието, което може да получи е безгранично и още се казва "каквото горе, такова и долу".

Та защо искаш да ми ограничаваш посоката на гледане? Ще си гледам и в себе си и извън себе си! Дали ще се уча от Макро или Микро - на теб какво ти е?

Защо все сте недоволни? И все искате да ми сменяте посоката по която съм тръгнала, все едно е грешна и само вашият път правилен?

Т.е. Божието царство е в обичането, а обичането си е вътре в нас и не зависи от никого отвън, а само от нас самите. Всичко е вътре в това обичане - защщото, ако едно обичаш, а друго не, ако имаме условия за обичането, вече не сме в Божието царство. И нека си има хора всякакви и са свободни да си искат и да опитват каквото те искат - това не може да променя моето обичане, а следователно и Божието царство.

Поне моите расъждения и усещания са такива - никакви претенции за правилност, защото такава няма :) в Божието царство.

Казва се, че Божието царство е правда, радост и мир в Светия Дух. А Божията любов се изливала върху вярващите чрез Духа.

И така ако има хора всякакви/явно Бог е бил милостив към тебе в това отношение и сега е милостив и към мен/.

Та ако има хора, които от сутринта до вечерта те засипват с клевети и ругатни и тем подобни щуротии. Няма да се вържеш минута, две, три, час, два, три ...

Но и ти си човек и като всеки човек си имаш граници, колкото и да са обширни, все пак са граници. Ако не се вържеш първите два, три часа, ще се вържеш след това.

Първо си губиш мира, после си губиш радостта, след това проговаряш и се вързваш с устата си и така неусетно си влезнал в чуждият свят, в адът на ближния си. Озовал си се там, даже без да се усетиш. И ако не успее да те вкара в него чрез думи, ще започне с цирковите номера и ако с тях не успее, ще започне със заплахите и ако с тях не успее ....

Та просто бъди благодарна, че не си попадала в подобна ситуация и още повече, че този човек например не е баща ти, брат ти, съпруга ти, детето ти или шефа ти ...

Представи си една Ферхонде/от филма Листопад/ в къщата ти влиза като снаха. И какво правиш после?/Давам пример за да си спестя обяснения, които не се разбират/ Околийски управител не можа да се справи с подобна личност в домът си. Как би се справила ти?

Освен да я изгониш, но не можеш да изгониш детето си примерно/можеш, но го обричаш/. Не можеш да изгониш майка си или баща си, ако си дете. Като пораснеш можеш да избягаш от тях ...

Та ще те питам после кое може да променя и кое не може твоето обичане и необичане! Има проницателна любов, има и сляпа любов! Сляпата се променя много по-бързо от проницателната!

Всички сме свързани, всички хора! Как не го разбирате? И поставени в зависимости и връзки едни с други и едни от други, не случайно, по Божията воля!

Отделно да не говоря, че любовта е дар, Божи дар! Имаш ли, благодари за нея!

Затова и нямаш претенции за правилност в съжденията си! Защото малко си преживяла и не говориш от опит, а повече и предимно от теория и от чувства/които също са много измамливи като измамливото чувство за любов/.

Бъди благодарна за това, което имаш, но не мога да приема съветите ти. Те не отговарят на потребностите ми и никак не са ми достатъчни! Твоите уроци, вече съм ги минала отдавна! Това, което ми казваш, вече го знам!

Та тук в земното царство си имам достатъчно хора като Ферхонде около мен. Затова и за мен хората са важни и тези с които един вид ще споделяме вечния живот, Божието царство.

За какво ми е Божие царство с Ферхонде, например. Просто е безсмислено! Който, разбрал, разбрал, повече не ми се обяснява, но и не ме карайте да си зарявам главата в пясъка и да не виждам и да не чувам. Не мисля, че това е Божията воля - да сме слепи и глухи, неми и незнаещи! По-скоро това е волята на егоистичната временна природа в човека, обречена на смърт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото малко си преживяла и не говориш от опит, а повече и предимно от теория и от чувства/които също са много измамливи като измамливото чувство за любов/.

Бъди благодарна за това, което имаш, но не мога да приема съветите ти. Те не отговарят на потребностите ми и никак не са ми достатъчни! Твоите уроци, вече съм ги минала отдавна! Това, което ми казваш, вече го знам!

:feel happy:

Много се радвам на сигурността ти! :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство е вътре. То е несъдене, приемане на всичко, което се случва, с разбиране и Любов, благодарност...

Оценките... тях само Бог ги дава, като, или по-точно ако се явим пред Него...:hypocrite:

П.П. Да обичаш, не значи да обсебваш или да се стремиш да променяш...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство е вътре. То е несъдене, приемане на всичко, което се случва, с разбиране и Любов, благодарност...

Оценките... тях само Бог ги дава, като, или по-точно ако се явим пред Него...:hypocrite:

П.П. Да обичаш, не значи да обсебваш или да се стремиш да променяш...

Не се опитвам да обсебвам или променям! Защо ме обвинявате в неща, които нямат общо с мен?Откъде си измисляте какво ли не? И колко трудно разбирате истината, за съжаление, защото стои далеч от вас ...

Широко ви е около врата просто, но това няма да е вечно, защото идва време разделно. По-добре ще е сега да ви е тясно, а после широко, отколкото обратното!

Божието царство е един вид Божият дом, домът на тези, които вървят след Бог, така ли е?

Ако в този дом, няма мир, то този дом не е моят дом и каквото искате ми говорете! Бог знае!

Стига с тия полувинчати учения! Половината истина си е чиста лъжа! И относно съденето не сте никак наясно. Има си време за всичко и на някои е дадено да съдят, на други не е дадено!

1Коринтяни 6

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?space.gif3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;

Еремия 15

19 Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценнотоот нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

И не знам докога деца ще се опитват да ме поучават?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се притеснявай за мен! Щом досега съм оцеляла, ще оцелея и занапред, за да умра един ден и възкръсна в друг.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Сигурна съм.

А аз много се радвам, че съм дете! Винаги съм била - затова след един месец ще ми се навършат точно 30 щастливи години с децата. Това е за мен Божията воля и когато човек я усеща и следва без оглед на това, какво мислят и казват хората около него, наградата е светлина, мир и радост вътре в душата - Божието царство. Е, естествено не винаги човек успява да го постигне. Нали затова сме тук в земното училище.

За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости.

Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове.

Синхронично, нали?!! Днешната беседа от Духовната школа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство е всичко вечно и непреходно. Божието царство е в самия човек, защото човекът е който може да разграничи вечното от преходното и да се свърже с едното или с другото. Една овца няма да направи разликата между картина на Ван Гог и някоя драсканица. Съзнанието е това, което възприема и разбира нещата. За овцата картината от Ван Гог не съществува. Тя не може да я възприеме в нужната дълбочина и да я оцени, а ще я възприеме съвсем повърхностно, като нещо шарено, но лишено от смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство е всичко вечно и непреходно. Божието царство е в самия човек, защото човекът е който може да разграничи вечното от преходното и да се свърже с едното или с другото. Една овца няма да направи разликата между картина на Ван Гог и някоя драсканица. Съзнанието е това, което възприема и разбира нещата. За овцата картината от Ван Гог не съществува. Тя не може да я възприеме в нужната дълбочина и да я оцени, а ще я възприеме съвсем повърхностно, като нещо шарено, но лишено от смисъл.

Нормално е една овца да не прави разлика от картината на Ван Гог и драсканици. Но не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици.

Един вид те са експертите, а неекспертите ги надминават в експертизите. Това за тебе нормално ли е? Защото за мен не е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много точно казано! "не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици."

Ако едно "царство" е подчинено на някакъв друг приоритет и ценност освен безусловната любов, то не е Божие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много точно казано! "не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици."

Ако едно "царство" е подчинено на някакъв друг приоритет и ценност освен безусловната любов, то не е Божие.

Значи стигнахме до същността. smile.gifНо не съм убедена, че Божието царство е подчинено на Божията любов. Ще се радвам, да чуя и други мнения! Защо така си мислиш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Огледалце, огледалце....:feel happy:

Матей 18:1-4 „В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.”

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието Царство е Любовта. И като се казва Божието Царство да дойде на земята в сърцата и умовете на хората се има предвид Любовта. Не някакъв Рай.

И ако я пуснеш тази Любов в сърцето си и се окаже, че не е любов, тогава какво? Затова по-добре да не я пускаш, поне ще си имаш една надежда, иначе оставаш и без нея!

Надеждите са дяволска работа. Вярата е Божествената работа.

А и на всеки ще бъде показано в последния момент на живота му какво всъщност е Божието Царство.

Нека не се затваряме за истината. Някъде бях писал, че една от причините за спирането на развитието на човека е убеждението "Аз съм прав и много знам".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×