Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Как да се справя с чуждия инат?

Recommended Posts

Инат е:

1.Безсмислено упорство.

2.Упорито настояване за нещо без основание.

Никак не е лесно да общуваш с хора, които проявяват инат, а при мен това е ежедневие.

Моля ви, кажете ми как да се справя с този проблем без да се ядосвам?

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работа върху себе си :)

Забелязала съм, че ината, както и всичко друго, се проявява избирателно - т.е спрямо човека, който стои отсреща. Един и същи човек може да е много инатлив спрямо един и същевременно много сговорчив спрямо друг :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, какво ли не съм опитвала - нищо не помага. :(

Доброто отношение и отстъпките категорично не помагат в този случай.

Може би трябва да отговоря на ината с инат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, какво ли не съм опитвала - нищо не помага. :(

Доброто отношение и отстъпките категорично не помагат в този случай.

Може би трябва да отговоря на ината с инат?

Игнорирай го. Не питаш мен, за което се извинявам. Дебелите глави рано или късно сами се пукват в инат, по-голям от техния. Инатливите хора имат проблем с изразяването на емоции и са много обидчиви. Ако се мъчиш логично да си обясниш поведението им, не го прави, ще останеш неразбрана и ще се обидиш още повече, а няма от какво. Дистанцирай се и не повтаряй, че те са инатливи. Заеми се със себе си, така че да се чувстваш и ти добре, дори в такава ситуация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не се обиждам на чуждия инат, просто ми става все по-трудно да го понасям.

Понякога се чувствам смазана от безсмислието на претенциите, които предявяват спрямо мен и начините да ме принудят пак да отстъпя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не се обиждам на чуждия инат, просто ми става все по-трудно да го понасям.

Понякога се чувствам смазана от безсмислието на претенциите, които предявяват спрямо мен и начините да ме принудят пак да отстъпя.

Никой не може да ни принуди да направим нещо, което не искаме. Ако говориш за емоционален шантаж, това е друго. Да казваш не е по-трудно, отколкото да казваш да. Когато имаме проблем с някой, най-добре е да почнем със себе си. Ако някой постъпва с теб по определен начин, значи и ти даваш такива сигнали. Ако се промени поведението ти, ще се промени и реакцията на другия човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, аз много трудно казвам "не", защото след това се чувствам виновна.

Колкото да шантажа, той е от всякакво естество.

За съжаление причината да бъда такава (удобна) е домашното ми възпитание...

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, аз много трудно казвам "не", защото след това се чувствам виновна.

Това е много сериозен проблем, върху който трябва да работиш ти самата.

И няма какво да се справяш с ината на другите, по-добре обърни внимание на себе си и начина по който се отнасяш със себе си.

Не е лека работа, успех :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна - дори бих добавила, че това е смисълът на ината, който ти е "изпратен" - да изчистиш проблема си. Нещо като щангата за щангиста :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, какво ли не съм опитвала - нищо не помага. :(

Доброто отношение и отстъпките категорично не помагат в този случай.

Може би трябва да отговоря на ината с инат?

Много тъжна картинка - неотстъпчив /а може би и озлобен?/ на едно място събран с добър и глупав.

Класика в жанра! :3d_136:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, какво ли не съм опитвала - нищо не помага. :(

Доброто отношение и отстъпките категорично не помагат в този случай.

Може би трябва да отговоря на ината с инат?

Много тъжна картинка - неотстъпчив /а може би и озлобен?/ на едно място събран с добър и глупав.

Класика в жанра! :3d_136:

Неотстъпчив, озлобен и...отмъстителен. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ти призная и аз съм попадала в същото положение.

Чувака търси реванш, чуди се на кого да си прави номерата. Ако не беше ти, щеше да е друга добронамерена, просто теб те е намерил в момента.

Лекциите дразнят, с лекции съм ставала дори смешна. Говори по-малко. По-малкото значи повече! Мълчанието е злато.

"Да" "не" "добре" "моля" - и дотам, контактът да е сведен до минимум, за да не дразниш субекта, включително очния контакт, наблюдавай само с периферното зрение, прави се на разсеяна, незаангажирана с "проблема" му. Неговият проблем не е твой проблем.

Или по-добър съвет - бягаш и ги забравяш такива озлобени и отмъстителни. Както се бяга от чума.

Светът е хубав!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ти призная и аз съм попадала в същото положение.

Чувака търси реванш, чуди се на кого да си прави номерата. Ако не беше ти, щеше да е друга добронамерена, просто теб те е намерил в момента.

Лекциите дразнят, с лекции съм ставала дори смешна. Говори по-малко. По-малкото значи повече! Мълчанието е злато.

"Да" "не" "добре" "моля" - и дотам, контактът да е сведен до минимум, за да не дразниш субекта, включително очния контакт, наблюдавай само с периферното зрение, прави се на разсеяна, незаангажирана с "проблема" му. Неговият проблем не е твой проблем.

Или по-добър съвет - бягаш и ги забравяш такива озлобени и отмъстителни. Както се бяга от чума.

Светът е хубав!!!

Трябвало е да бягам при първите прояви - преди четвърт век...

Сама съм си виновна, че не го направих.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво друго да те посъветвам. Четвърт век са 25 години, достатъчно време за един възрастен човек да се вдетини под второто си майчино крило. ;)

Може би да потърсиш литература по въпроса "Как да възпитаваме тийнейджър"? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, бягаш, ама кое ще гарантира, че няма да срещнеш пак такъв тип човек? Дори вероятността е твърде голяма, защото човек просто привлича такъв типаж със собственото си поведение и излъчване.

Затова пак казвам - работа върху себе си :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като 25 години си търпяла чуждия инат какво очакваш Пламъче?Съчуствие и споделяне ще получиш-това е ясно.Не ми стана ясно какво очакваш да разбереш от темата която си отворила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче, с нищо чуждо не можеш да се справиш. Можеш да се справиш само с отношението си към заобикалящия свят и хората в него.

Ако въпросът е зададен- как да променя отношението си към поведение, което не ми харесва, в случая - инат, тогава бих ти казала, не приемай нещата лично.

Когато човек мрънка, обвинява и недоволства е недоволен не от някой друг, а от самия себе си. Да трудно се живее до такъв човек, но това пък е въпрос на избор. След като двоя дългогодишен избор е да живееш до такъв човек, значи би трябвало да осъзнаваш това.

Обикновено вечно недоволните хора са неудовлетворени от себе си и проектират собственото си неудовлетворение, като недоволство към другите.

Другият обаче е този, който решава да си сложи ли този товар на гърба или да прояви разбиране и да го върне обратно на притежателя му. Отново въпрос на избор.

Така че, ти си направила поредица от избори, които са довели до твое лично неудовлетворение, което сега се опитваш да проектираш като недоволство към другия.

И така взаимно си изхвърляте недоволството един върху друг под различна форма, която води до взаимосподелянето - той чрез агресия ( вероятно вербална), а ти чрез мазохистично приемане.

Затворили сте кръга и никой друг освен вас не е в състояние да го отвори.

Вместо да се хабиш да правиш нещо в полза на чуждото, обърни се към себе си. Заобичай се и прави нещата по начин по който на теб ти харесват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като 25 години си търпяла чуждия инат какво очакваш Пламъче?Съчуствие и споделяне ще получиш-това е ясно.Не ми стана ясно какво очакваш да разбереш от темата която си отворила.

Просто си помислих, че не съм единствената, попаднала в подобна ситуация и ще се намерят хора, които да споделят личен опит.

За съжаление жените които познавам в реалността търпят като мен, т.е. и те нямат идея или възможност да направят нещо друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заобичай се и прави нещата по начин по който на теб ти харесват.

Точно това, че се обичам и правя нещата така, както ми харесват отприщва негативното в човека насреща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смени го за двама по-млади... :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно това, че се обичам и правя нещата така, както ми харесват отприщва негативното в човека насреща.

Когато аз стигнах до същия извод, осъзнах, че нямам право да провокирам никого да проявява свои негативни страни, дори и само с присъствието си в неговото лично пространство.

До същия извод малко по-късно стигна и моя приятелка - и тя след 25 години съвместен живот като нашия. Месеци след като се разделиха по нейно настояване, се оказа, че през последните десетина години той е имал симпатия към друга жена, с която наистина много си допадаха по характер. Не е влезнал във връзка с нея, защото е искал да бъде честен към брака си и приятелката ми. Запазил е семейството си, но душата му е била самотна в него - била е при другата жена. Не е искал да "захвърли" майката на децата си и да стане за "резил" на стари години. Обяснимо е вече напрежението...

Сега и двамата са щастливи и ги виждам усмихнати на улицата. Той се осмели да се съберат с другата жена и много добре се разбират, навиците и интересите и вкусовете им са много близки. Приятелката ми също почти година след като остана сама по свое желание, се запозна с мъж на нашата възраст, също сам по свое желание след труден 25 годишен брак - в тяхната компания можеш да се търкаляш от смях и мненията им за почти всичко се схождат...

Инатът и на двамата някъде се стопи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно това, че се обичам и правя нещата така, както ми харесват отприщва негативното в човека насреща.

Когато аз стигнах до същия извод, осъзнах, че нямам право да провокирам никого да проявява свои негативни страни, дори и само с присъствието си в неговото лично пространство.

До същия извод малко по-късно стигна и моя приятелка - и тя след 25 години съвместен живот като нашия. Месеци след като се разделиха по нейно настояване, се оказа, че през последните десетина години той е имал симпатия към друга жена, с която наистина много си допадаха по характер. Не е влезнал във връзка с нея, защото е искал да бъде честен към брака си и приятелката ми. Запазил е семейството си, но душата му е била самотна в него - била е при другата жена. Не е искал да "захвърли" майката на децата си и да стане за "резил" на стари години. Обяснимо е вече напрежението...

Сега и двамата са щастливи и ги виждам усмихнати на улицата. Той се осмели да се съберат с другата жена и много добре се разбират, навиците и интересите и вкусовете им са много близки. Приятелката ми също почти година след като остана сама по свое желание, се запозна с мъж на нашата възраст, също сам по свое желание след труден 25 годишен брак - в тяхната компания можеш да се търкаляш от смях и мненията им за почти всичко се схождат...

Инатът и на двамата някъде се стопи...

Хей Донка това твое мнение ми напомни за една поговорка-Нерде Ямбол-Нерде Стамбул.Какво общо намери между споделеното от Пламъче и примера който си дала. P.S.-Ами слезте малко на Земята бе хора.Все пак живеем тук и сега.21 и първи век е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой каквото е сложил на трапезата си, това и ще очаква като меню. Нека не се оплакваме от изборите си, нека се променят. А ако не можем да ги променим, да замълчим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз едва ли бих била полезна на Пламъче,след като аз самата съм голям инат,а също така и доста мнителна.Мисля,че двете прояви вървят ръка за ръка.

Незнам доколко това ще бъде от полза, но ще споделя какво в мен отприщва ината и мнителността.На първо място това е липсата на разбиране,тогава когато аз и човекът срещу мен говорим на различни езици или просто сме на тотално различни вълни,тогава се заинатявам и докато не накарам този с който "комуникирам" по един или друг начин да разбере "какво се опитвам да му кажа" ,било то със сръдни,троснати отговори или недомлъвки, но не оставям нещата да бъдат недоразбрани.Може да се каже ,че тотално се затварям от инат,когато виждам ,че просто няма как да се разберем и тогава дори напускам общото пространство, не мога да издържа и физически присъствието на другия.

В мнителността си съм стигала до там,че съм си мислила и съм била убедена,че другите хора си мислят определени неща за мен, за които всъщност нямам никакви доказателства или конкретни причини.От мнителността си страдам повече отколкото от инат.

Мисля,че с възрастта си съм възпитала ината си във воля,но като цяло това е просто част от характера ми и всички мои близки приятели и роднини знаят за това.

Наскоро толкова много ми се беше схванал вратът,не мина цял месец и майка ми каза,че ме боли от инат,защото проявявам инат и правя всичко напук.Хахах,незнам доколко това е вярно,но в едно съм сигурна хората като мен се заинатяват когато има голяма мискомуникация.

Разговорът е единственият изход от ситуацията,но трябва да се усети момента и да се използват най - правилните думи.И този ,който иска да се "справи" с ината на партньора си трябва да промени себе си .Просто компромис и тогава следва истински разговор.Иначе всеки ще се дърпа и ще се отдава на мнителност,злобни забележки и скептицизъм.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, щом с пример не става, ще опитам с теория...

За мен няма такова нещо като инат. Самото понятие е агресивно - агресия проявява този, който обвинява себе си или другия в инат и изобщо мисли с това понятие за хората.

Ако аз си наумя нещо и за мен то е подходящо и имам силен порив да го направя, то защо това да е инат??? Защото на моите близки и партньори не им харесва?? Защото те си представят доброто и подходящото по различен от мен начин??? Ами нали аз съм свободен човек и имам правото да си го направя по моя дори и да греша, имам правото да се ударя, да сбъркам, да се уча... А няма гаранция кой бърка между другото... И тогава на близките им се струва, че аз проявявам инат, а на мен ми се струва, че те проявяват инат и не искат да ме разберат. Изходът? - Ами всеки е свободен и всеки е длъжен да дава свобода на другия. (Не става дума за малолетни, нали?)

Вторият случай - когато аз очаквам или искам нещо от някого, но той се заинатява и не ми оправдава очакванията, не прави каквото аз искам. Боже мой! Та това е още по-голяма агресия - той просто си защитава свободата и правото да реши сам какво да прави и как да мисли....

Третият случай - когато друг очаква от мен и иска от мен нещо, аз съответно му показвам, че съм свободен човек и ще реша сама, но той продължава да настоява, т.е. заинатява се. Очевидно не съм аз човекът, който би могъл да отговори на очакванията му, да му бъде другарче по душа и навици и разбирания. Просто се дръпвам от пътя му, за да освободя мястото за този, който сам ще направи с любов това, което аз не мога и не желая да направя... Така че пак реално не е виновен този, който се е заинатил в претенциите си, а този, който не желае да се дръпне и да освободи мястото за друг човек, за когото тези претенции няма да са претенции, а радостно съжителство...

И това го казвам от личен опит и много наблюдения. И наистина става така, че инатът се стопява, изчезва от самосебе си...

Ина е права - иска се разумно отношение, спокоен разговор и гъвкавост, която включва и това да може човек да си отстъпи мястото, ако вижда, че не е неговото.

Незнам доколко това ще бъде от полза, но ще споделя какво в мен отприщва ината и мнителността.На първо място това е липсата на разбиране,тогава когато аз и човекът срещу мен говорим на различни езици или просто сме на тотално различни вълни,тогава се заинатявам и докато не накарам този с който "комуникирам" по един или друг начин да разбере "какво се опитвам да му кажа" ,било то със сръдни,троснати отговори или недомлъвки, но не оставям нещата да бъдат недоразбрани.Може да се каже ,че тотално се затварям от инат,когато виждам ,че просто няма как да се разберем и тогава дори напускам общото пространство, не мога да издържа и физически присъствието на другия.

В мнителността си съм стигала до там,че съм си мислила и съм била убедена,че другите хора си мислят определени неща за мен, за които всъщност нямам никакви доказателства или конкретни причини.От мнителността си страдам повече отколкото от инат.

Мисля,че с възрастта си съм възпитала ината си във воля,но като цяло това е просто част от характера ми и всички мои близки приятели и роднини знаят за това.

Наскоро толкова много ми се беше схванал вратът,не мина цял месец и майка ми каза,че ме боли от инат,защото проявявам инат и правя всичко напук.Хахах,незнам доколко това е вярно,но в едно съм сигурна хората като мен се заинатяват когато има голяма мискомуникация.

Разговорът е единственият изход от ситуацията,но трябва да се усети момента и да се използват най - правилните думи.И този ,който иска да се "справи" с ината на партньора си трябва да промени себе си .Просто компромис и тогава следва истински разговор.Иначе всеки ще се дърпа и ще се отдава на мнителност,злобни забележки и скептицизъм.

Благодаря Ина!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×