Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лъчезарна

Методи от Учителя за самовъзпитание

Recommended Posts

От "Проява на съзнанието"

"...

Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. – Как?– Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т.н. Обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие,като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене,ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него.Ще видите, че след известно време ще имате резултат.

Съвременните хора се спъват в развитието си, благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“. Обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание,което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си,защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една.Преди всичко, вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце..."

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато има противодействие срещу Любовта, тя минава и руши всичко. Тя не се спира в пътя си. Колкото и да е гъста материята, тя минава и я разрушава. Махнете крановете по отношение на Любовта. Любовта не обича препятствията. Тези норми не са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове. Любовта е мощна. Единствената сила, която не търпи никакво противодействие, е Любовта.

Когато Бог проектира едно чувство чрез теб, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши. То е сила, буря. Ако се възпротивиш, не можеш да го спреш. Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е Новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в Любовта. И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи. И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крана на Любовта.

Не подпушвайте Любовта. Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека. Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание.

Изпити на Любовта, Акордиране на човешката душа - том 1

Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло.

Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.

~

Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията. Ако си лош, ти си вързан роб.

Изкуството да правим добро, Акордиране на човешката душа - том 1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта, с която трябва да се позанимаваме, е: Човек да бъде силен, да бъде в състояние да заповядва на духовете. Той трябва да знае, че е силен и да не се обезсърчава. Гладувал е три деня, няма какво да се обезсърчава. Няма да умре. Няма какво да се обезсърчаваш, защото ако ще умираш и да се обезсърчаваш, и да не се обезсърчаваш, ще умреш, какво от това? Най-добре умри без обезсърчение. Дошли са лекари и ти казват, че след 3-4 дни ще отидеш на онзи свят. Какво трябва да правиш? Кажи: Няма да умра! И няма да умреш! Има много примери. Човек казва: Няма да умра. Нищо повече! Защото да умре човек не е по Божията Воля. Бог не направи хората да умират. Смъртта дойде по съвсем друга причина. И следователно, ако вие отхвърлите причината, то смъртта не може да има власт над вас. Казвам сега практическата страна. Светът е създаден. Бог работи върху нас. Той иска ние да разбираме Неговите закони и да прилагаме тези закони.

~

Има вяра, която изключва абсолютно всяко съмнение. Ще кажеш: Да бъда здрав. Нищо повече. И ще бъдеш здрав. Но щом се съмняваш и кажеш "Сега не може, да се минат няколко седмици" - и всичко пропада.

~

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание, самообработване.

~

Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат да живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой. Остави това на Божествения промисъл. Бог да уреди работите. Тази работа не принадлежи на тебе. Ако хората в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе. Остави това на Бога. Ти ще кажеш: Аз ще се помоля. Ти ще се помолиш, но остави на Бога да оправи тази работа. Всеки може да оправи работите в себе си с помощта на Бога. Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате. А пък ако не боравите с този закон, ще имате едно изпитание и непременно ще дойдете до същото място, до същия закон.

Небето е място на същества, които са станали напълно господари на своите слабости. Някой казва: Аз имам известна слабост. Царството Божие не е за слабите. Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества. Царството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси. Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора. Вие се приготвяте да влезете в този новия живот. Тогава на земята можете да опитате. Живеете между хора, които не ви разбират, вие се опитайте да имате мир в душата си. Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели, че са ги били. Колко е мъчно след като си изгубил богатството да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си. Благодари на Бога. Пак ще оздравееш. Болестта не значи, че ще умреш. При болестта ще научиш нещо. При сегашните условия болестите са едно благословение. Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в новия живот.

Важното е да работите върху себе си. Силата на човека седи в това. Онова, което може да направите върху себе си е на първо място, а другите неща са посторонни и те ще дойдат когато трябва. Мнозина братя и сестри са ми казвали: От амвона лесно се проповядва, но вкъщи мъчно се изпълнява. Съгласен съм. На амвона обаче нищо не се постига. По някой път аз чета Библията. След това като изляза вън правя опит. По някой път аз държа едни хубави дълги речи. На вас не съм държал такива хубави речи, както.на себе си. Някой път трябва да ви изнеса някоя реч, каквато държа на себе си. Вие по някой път трябва да държите такива красиви речи. Защото има една такава страна на живота: Всичко, каквото се случва в света, е за добро. За добро е само ако го разбереш. Ако не го разбереш, не е за добро. Откраднете. За добро ли е? Не е за добро. Но ако го разбереш, за добро е. Ще видиш добрата страна. Един млад брат го хващат, понеже студентите правили бунт и го набедили за един студент-бунтар. Турили го в затвора. Десет дни стоял там. И казва той: Много работи научих.

~

Вие някой път се интересувате от това как другите хора живеят. Аз посещавам всички религиозни общества - и православните църкви, и евангелските, и теософите. Какво са проповядвали учителите в миналото знам. Какво проповядват сега, също знам. Има само един метод за прилагане на Божественото учение. Много пътища има. Ти не можеш да приложиш каквото и да е учение без любов. Степента на твоето разбиране ще зависи от степента на твоята любов, която имаш към Бога. Този закон е такъв. Той е верен и в едно семейство. Ако жената обича мъжа си, ако майката обича дъщеря си и сина си, ако дъщерята обича майка си, тогава работите лесно стават. Там, дето има любов, работите лесно стават. Дето няма любов, стават мъчно. Това е вярно и в науката. Дето е любовта, там работите лесно стават и добре се нареждат. Някой път ние готовите работи, които имаме не можем да използваме, а започваме нови работи.

~

Как искате вие да започнете живота си? Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода. Ще кажеш: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използваме. Също и Мъдростта трябва да знаем как да я използваме. И Любовта трябва да знаем как да я употребим. Също Истината и свободата, които Бог ни е дал. На всички ви трябва малко повече сила. Не само мускулна сила, но и мозъчна сила. Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото. Защото е казано, че Бог е всесилен. Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.

~

Почнете със себе си. Дето имате някои дивачки, да ги присадите с хубави плодове. Дето има празни места, посаждайте. Имате известни лоши навици, не се безпокойте. Сприхав сте. Нищо не значи. Това е отлична енергия. Впрегни тази енергия на работа. Обичаш да говориш, отлична работа. Говори, обаче навреме и само хубавото. Но ти казваш: Не мога аз да се науча. - Не е вярно. Като спиш, ти мълчиш. Щом се събудиш, не можеш да мълчиш. Ще кажеш на жената: Дай да ядем, дай тигана, сложи трапезата. Дай легена. Какво лошо има в това? Защо ще се оплаква жената? Няма по-интересно нещо от това да ти говори един човек. Вие трябва да сте живели между 10 хиляди умрели, 10 години между тях, в мъчение и в мълчание и като дойде един жив човек да ви говори, ще видите каква сладчина е да ви говори човек.

Онова, което Христос е направил, постарайте се вие да го направите в себе си. Не чакайте Царството Божие да дойде на земята или да дойде Царството Божие във вас. И ако не дойде сега, закъснели сте. Вие не чакайте да станат преобразувания в България и в целия свят, но във вас всичко да стане съобразно Царството Божие и да кажете от днес нататък: Царството Божие е в нас, ние живеем в Царството Божие. Това е нова реформа.

Изпълнение Волята, Утринни Беседи, 04.02.1934 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: От Любов да служим на Бога и като Сафрио да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“. Някои път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни,аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия“. Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто.

Допреният въглен (20 януари 1924 г)

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта, или качества на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата – подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. Да имам обхода към книгата, това значи да зная как да да я пазя. Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш.

~

Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия закон, който действа в света, както и в самия нас.

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата! Не е достатъчно да има човек само външна обхода. Той трябва да има и вътрешна обхода, т.е. да обича всяко живо същество, да постъпва към него така, както към себе си. Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си.

~

Учителят казва на ученика да учи, да работи върху себе си. Ако ученикът учи, учителят ще му помага. Не иска ли да учи, учителят вдига ръцете си, не иска повече да знае за него, не се интересува. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го напущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и, ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с Любов, той трябва да се самовъзпитава, да използва добрите условия. Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите.

Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. – Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благоволение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но затова от всички се изисква съзнателна работа – работа с Любов.

Ценност на нещата, Рилски Беседи, 21.08.1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Човек, за да се възпита, трябва да разбира. Самовъзпитанието е един от най-великите методи на природата. Човека никой не може да възпита, освен сам. Другите може да му говорят за самовъзпитание, но той сам трябва да се възпита. Онази сила, която възпитава човека, отвътре се намира. Учителят, който възпитава човека, той е вътре в него. Той има двама учители. Това са условията отвън, те са стеснителните условия. Истинското възпитание е отвътре.

 

Сега какво разбирате под думата самовъзпитание? Тази дума произхожда на български от думата пита̀я, което значи храня. Да възпиташ значи да храниш ума. Възпитание на чувствата трябва да знаеш да храниш чувствата си. Мисъл и мислене са две неща различни. Чувства и чувствуване е пак различно. Казва: „Той има силна мисъл.“ Но мисълта става силна в мисленето. Чувствата стават силни в чувствуването. Ако ти не чувствуваш, твоите чувства, то е като зрънце.

 

Да обясня закона: Едно зърно е потенциално, то има всичките възможности. Туй зърно, ако седи в хамбара, не може да се прояви. Но ако го поставиш в почвата вътре да действуват силите на природата, тогава туй зърно проявява своята сила. Следователно мисълта е като едно зърно. Като започнеш да мислиш трябва да посаждаш навън. Тази мисъл започва да расте, да се развива. Когато казваш: „Аз имам мисъл“, то е друг въпрос. То значи: ти имаш зърно, но ако не мислиш, туй зърно ще остане непроявено. Значи ти имаш жито и не посаждаш житото на нивата, то ще остане в хамбара. Ако го посееш на нивата, то вече расте и се развива и ще имате вече едно изобилие. Но противоречието къде е? Ако житото се посее на нивата, то няма да има същите условия на живот, каквито са вътре в хамбара. В хамбара е разположено, седи сухо, спокойно, но няма придобивки. Щом излезе на нивата има придобивки, има ред мъчнотии, които трябва да ги преодолява. Но някой път вие скърбите за онова състояние, което имахте в хамбара. Казвате: „Що ми трябваше да излизам от хамбаря, да ходя по света, да скитам?“ Зависи от тебе. Дойде една мисъл, тя не е господар. Дойде човешкият ум, хване една мисъл, дойде човешкият ум, хване едно чувство, какво ще правите? Какво ще стане когато започнеш да чувствуваш нещата? Значи заставен си. Казваш: „Що ми трябваше да се мъча!“ Няма какво да се мъчиш, ще работиш. Щом работиш, няма да се мъчиш. Щом не искаш да работиш, няма какво, ще се мъчиш.

 

Самовъзпитание, МОК, 20.03.1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа.

 

~

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота.

 

~

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

 

~

Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.

 

Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.

 

За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват.

 

Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

 

~

Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

 

~

За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен.

 

Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно.

 

~

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

 

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

 

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите.

 

Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл. 

 

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него.

 

Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот. 

 

Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго.

 

Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

 

~

Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки.

 

~

Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш. 

 

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога.

 

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“

 

Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога. 

 

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото.

 

~

Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби.

 

Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.

 

~

... работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“. 

 

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно.

 

Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат. 

 

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни.

 

~

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света.

 

Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

 

~

Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място.

 

Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него.

 

Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората.

 

Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

 

Божият глас, ООК, 26 август 1930 г.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. – „Ама човек не може да не греши.“ – Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя грешките си. 

В изправяне на грешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на грешките човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя грешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една грешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на грешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. 

Силата на човека се заключава в изправяне на грешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи грешките си. 

Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете грешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят.

 

Кажете си: „Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи, и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това нека си представя, че в този момент никой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам“. 

Следователно, ако направиш една грешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях като в баня, да се къпеш. Като направиш една грешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. – „Ама днес се къпах три пъти.“ – Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. 

Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една грешка на ден – една баня. Колко бани са нужни на болния? – Една на ден му е достатъчна. – „С теляк или без теляк!“ – Зависи от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? – Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: „Чакай, аз съм по-добър майстор от него“ – и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, сложи знак, да не попадаш втори път под ръката им.

Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 – по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете – религиозно, духовно, научно – пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля.

И тъй, за да избягвате мъчнотиите или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете Любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. 

Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота.


Най-голямото изкуство, Утринни Слова, 10 март 1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек иска да работи за Бога, то условията Ще му се подобрят. На първо място е добрият живот, идейният, Любовта и всичко друго ще дойде. Защото, когато ние мислим за Бога и Бог мисли за нас. Това е единственият път. Който се учи тук на земята, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи — в по-долно.

 

~

Сръднята, карането, отмъщението, гнева и пр., това са все животински състояния у човека. Човек трябва да има висок стремеж у себе си, та кръвта му да отива в предните и горни части на мозъка в главата и да се развиват висшите му центрове — тогава той ще може да напредва и умствено, и музикално, и сърдечно и пр. За да се оправи един човек физически, той трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство!

 

Всяка направена грешка от вас и поправена е благословение. Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел.

Най-добрият начин за еволюцията на човека е: направи ли той грешка да я поправи моментално (макар, че тя се придружава със страдания, някой път големи, но нищо). Щом си сгрешил, поправи се и нищо повече. Човек трябва да бъде вече изразител на Божественото в себе си. Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя.

Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката.

 

Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога.

При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния дроб.
 

 

 

Разговор с Учителя на Изгрев,  из "Разговори с Учителя", Боян Боев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви дам сега един метод на самовъзпитание. 

Ти като станеш сутрин, хвани с дясната ръка левия палец и кажи: „Слушай ще се учиш добре да служиш на Господа! Разбираш ли? Ще се научиш хубаво да вършиш волята Божия.“ На палеца тъй ще кажеш. Ти ще му говориш като на човек: „Слушай трябва да рабереш, тази работа няма да стане както мислиш“. 

После ще хванеш първия пръст на лявата ръка и ще кажеш: „Слушай ти трябва малко по-благороден да бъдеш, както досега си вървял няма благородство. Ти трябва да бъдеш благороден, да помагаш за извършването на волята Божия. Благородство трябва да имаш“. 

Ще хванеш средния пръст и ще кажеш: „Справедлив трябва да бъдеш, да отсъждаш работите много добре. Голяма справедливост трябва да имаш“. 

Ще хванеш третия пръст и ще кажеш: „Ти трябва да обичаш хубавото и красивото, музика, художество, за туй трябва да се погрижиш“. 

На малкия пръст ще кажеш: „Сметките си хубаво да държиш, защото базиргянин си“. 

Ти като дадеш туй разпореждане, като махаш ръцете, като дойдеш донякъде, искаш да направиш нещо, тия пръсти казват: „Чакай, какво ни каза господарят днес?“ 
Палецът казва: „На мене ми каза да изпълня волята Божия“. 
Първия пръст казва: „После искаше благородство, днес ми казаха, благороден трябва да бъдеш“. 
Средният ще каже: „Справедливо трябва да постъпвам“. 
Този четвъртият ще те води на концерт, музика да слушаш, на някое представление ще те подбуди да идеш. 
Малкият ще иска да държи сметките хубаво. Този базиргянин [търговец] най-точно си държи сметката. Казва: „Господарят каза, не трябва да се харчи повече“. На него ще кажеш: „Няма да харчиш повече!“ Ако имаш изобилие, пак няма да харчиш повече. От него зависи яденето и пиенето. Ядеш повече, разполагаш повече, се от малкия пръст зависи. Говориш повече, казваш някоя дума не на място, малкият пръст е причината. Ще му кажеш: „Слушай, всичко ще теглиш, точен ще бъдеш! Ще теглиш точно, да не би да се скараме. Хубаво ще продаваш, да не би да се скараме с нашите съседи“. Малкият пръст скарва. Той е секретарят на боговете. Той като не вземе вярно всичките работи. 

~
Това е една идея за самовъзпитание. Човек трябва да започне с лявата ръка. Погледни палеца, поглади го, даже нищо да не му казваш. Всяка сутрин като станете хванете левия палец, се ще пренесете нещо. Сега някои хора прекръстват ръцете си. То е колективно, отпосле ще дойде. Поразгледайте пръстите си, позаинтересувайте се да ги видите, ще стане ли една промяна в ръката, микроскопически или не? Разбира се пет минути сутрин като станете ще се занимаете с пръстите, не с часове. Пет минути за една година в 365 дена, правят 1825 минути, правят около 30 часа.

Та най-първо гледайте да се избавите от еднообразието. В живота има еднообразие, което е в ума ви, което е неприятно. Не оставяйте една и съща мисъл дълго време да ви занимава. Непременно трябва да има разнообразие. Много неща трябва да ви занимават едновременно. Щом се безпокоите това не е мисъл. Мисълта се занимава, наблюдава нещата. Човешкият ум наблюдава, проучва нещата. Чувствата се безпокоят. Когато човек чувствува, ако те са приятни, те са удоволствия, ако му са неприятни, страда. Той не зависи от ума, зависи от чувствата. Умът проучва нещата. Всички неща трябва да се проучват.

 

Начини на мислене, МОК, 3 декември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отде произлиза думата „ограничение“? – От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма.

 

Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце. Когато главата натежнее, това показва, че човек се движи в гъста материя. Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава свобода на човешките действия, или ги ограничава.

Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница.

 

Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, същото го има и в мозъка. Това, което наричаме движение на сили, на силови центрове в мозъка, не е нищо друго, освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Значи човек носи астрологическите знаци в мозъка си. Защо се интересува човек от слънцето? Защото е в неговата глава. Ако слънцето в човека изгасне, той е загубен. Ако една от планетите в неговата глава се разруши, той преживява голям катаклизъм.

За да не стават катаклизми и пертурбации в човешкия живот, на всички хора се препоръчва съзнателна, разумна работа върху себе си. Въпреки това, човек се гневи, не може да се владее и току грабне ножа, иска да си отмъсти на някого. Какво е станало с него? Коя е причината за гнева му? Марс е дошъл близо до него, влияе му. Но в този момент други планети се намесват, той хвърля ножа и бяга – уплашил се. Значи Сатурн е въздействал на Марс. От голям страх човек може да се разболее. Като утихне гнева, като мине страха и болестта, човек започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начин сам си въздейства. При втори случай той не се подава на влиянието на Марс, справя се лесно с гнева си. Това наричаме работа върху себе си. Ето защо, когато се натъква на известни състояния, на известни мисли и чувства, човек трябва да търси причините им, защо идат, отде идат и т.н. Така той придобива знания и опитности, от които се ползва в живота си. Когато планетите дохождат близо до слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. С това се обяснява защо човек мисли върху някои неща, а те не се сбъдват, докато не ги почувства в слънчевия възел. Щом нещо трепне под лъжичката му, т.е. в слънчевия възел, това, което мисли, ще се реализира. Не трепне ли, мислите му не се реализират. Колкото по-далеч са планетите от слънцето на човешкия мозък, толкова по-мъчно се реализират неговите мисли. Години ще минат, докато се реализират. Крайният предел за реализиране на една човешка мисъл на физическия свят е 22 години. Ако през този период не се реализира, тя остава нереализирана.

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство. Чрез интуицията той ще знае как ще свърши гимназия или университет, дали ще успее в предприятията си и т.н. Интуицията е вътрешният пътеводител. Тя води човека в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. Чрез интуицията човек изучава вътрешната астрология, т.е. астрологията на своя мозък. Щом научи нея, той може да изучава и външната, обширна, космическа астрология. Ако разбере вътрешната, ще разбере и външната. Без познаване на вътрешната астрология, външната не може много да ви ползва. Като изучава себе си, човек може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере, произволни ли са те, или не са произволни. Той ще разбере, че много от неговите движения са под влиянието на низши същества и ще прави опити да се владее. Човек не трябва да се поддава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрез възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се поддавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете как да си въздействате. И най-силният, и най-ученият човек не може да се освободи от влияния. Малко или много, всеки човек се намира под чужди влияния и внушения.

Опасно е, когато влиянието иде от низши същества и светове. Ако влиянието е от възвишения свят, човек се ползва. Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието?“ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание.

 

Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, низши влияния. В този смисъл ограничението е не само на място, но даже е благо. Представете си, че кесията ви е пълна със златни монети и вие трябва да минете през гората, дето ви очакват разбойници. Горският стражар ви среща и казва: „Дайте кесията си!“ – „Не я давам.“ – „Върнете се тогава у дома си, да я изпразните.“ Вие се възмущавате от ограничението, което ви прави стражарят. Не се възмущавайте, послушайте го: върнете се у дома си, да изпразните кесията, или я оставете при него. Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите с живота си.

Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви. Тук не става въпрос за морал, но за спасяване на живота. Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му. За предпочитане е да живее, макар и с три крака, отколкото да разчита на случайността. Щом се е хванал в капана, няма спасение. Друг е въпросът, ако е попаднал в капана с предния крак. За нищо на света той не може да прегризе предния си крак. В този случай той е готов да се моли на онзи, който го е хванал, но крака си няма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния крак, с който сте попаднали в капана, прегризете го, т.е. оставете кесията на стражара, откажете се от нея. Обаче ако кесията ви е предният крак, ще разчитате на Провидението. Значи, ако е хванат задният ти крак, ти сам ще разрешиш въпроса; ако е хванат предният крак, Бог ще разреши въпроса. Ако краката ти са хванати, ръцете могат да те освободят; ако ръцете ти са хванати, краката не могат да те освободят. В случая ръцете представят човешкия ум, а краката – човешкото сърце.

Ето защо, като се намерите пред известно ограничение, стремете се да разбирате не само себе си, своя личен живот, но и силите, които действат в самата природа. За това се изисква непрестанна работа. Никога не оставайте празни, без работа. Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползвате от тях.

 

~

Какво представят лошите и мрачни състояния? Те са мисли на живи същества от ниска култура. Щом ви нападне такова същество, впрегнете го на работа. Дайте му един добър урок, втори път да не ви посещава. Ще кажете, че причината се крие във вас, че вие сте лош човек, затова имате лоши състояния. И това е възможно, но питам: Как така, един и същ човек днес е добър, на другия ден – лош? Човек е или добър, или лош; всъщност, човек не е нито добър, нито лош. Като дойде доброто при вас, приемете го, то работи във ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите насила да работи за вас, то ще ви застави да работите за него. 

Някои мислят, че Бог и природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъчнотиите си. И това е вярно, но първо вие ще работите, да трансформирате състоянията си. Бог помага на онези, които работят, които проявяват доброто.

 

~

След всяко добро, което правите, разумният свят увеличава кредита ви. Които ви обичат, са готови на всякакви жертви за вас, защото вървите в правия път. Добре е от време на време да получава човек някакъв подарък от онези, които го обичат.

Като знаете това, стремете се да проявявате доброто, справедливостта, любовта, да се свързвате с разумните и напреднали същества, които са завършили развитието си на земята. За най-малкото добро, което виждат в човека, те са готови да го възнаградят материално и морално. Това не е подкуп, а поощрение. За да върви напред, човек се нуждае от одобряването на някое възвишено същество. Човек иска да знае как е издържал изпита си. Приятно е да чуеш мнението на разумния и учен човек. Какво ще каже за вас онзи, който не разбира нещата, това да не ви смущава, нито да ви обижда. 

Започнете с малки опити и упражнения да калите волята си. Запример, ръцете трябва да имат приятна топлина, да не бъдат нито горещи, нито студени. Челото трябва да бъде хладно, а не топло или горещо. Ако ръцете са горещи или студени, а челото и предната, горна част на главата – топли, трябва да приложите волята си, да урегулирате кръвообръщението си. В предната част на мозъка действа електричество, а в задната – магнетизъм. Така, именно, се уравновесяват силите в човешкия организъм и той мисли право, радва се на добро здраве. Организмът, с който човек разполага, е неговият инструмент. За да си служи с него, той трябва да го държи в изправност. Който не разбира нещата, бърза, иска по-скоро да свърши работата си.

Бързането не помага. Разумният човек прави всяко нещо навреме. Той не губи времето си, затова работите му се нареждат добре. Като бърза, човек сам се спъва: тук се изгорил, там се ударил и т.н. Ще кажете, че трябва да се мъчите, да се трудите, за да свършите работите си навреме. Защо ще се мъчите? Мъчението е за ада, трудът – за земята, а работата, творчеството – за рая. Следователно, щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите. Чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, дето лесно решава задачите си.

И тъй, трябва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрез самообладанието си вие можете да владеете силите на своя организъм, да владеете своите низши желания. Това не значи да ги подпушвате, да се борите с тях, но да ги изучавате и възпитавате. Като влезе едно низше желание в сърцето ви, или една низша мисъл в ума ви, започнете да се разговаряте с тях. Като им обърнете внимание, те се смекчават и постепенно утихват, докато излязат вън от вас. 

Опасността не е в сърцето, нито в предната и горна част на главата, но в задния мозък. Дойдат ли желанията там, човек мъчно може да си помогне. Затова казват, че човек се спъва от задния си ум. Когато силата му е в задния ум, той минава през големи мъчнотии и страдания, но в края на краищата ще се освободи, ще излезе от този ум и ще влезе в предната и горна част на своя мозък.

Желая ви да бъдете силни в предния си ум, а не в задния. Последният нека бъде в запас; ако потрябва някога, ще се обърнете към него за услуга.


Разумното ограничение, МОК , 8 януари 1928 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите. Той може да е близо до вас, но неговите мисли са съвсем други. Неговите желания са съвсем други, този човек не може да го търпите. За да търпите един човек, неговите мисли трябва да са хармонични с вашите, не еднообразни, но да се движат в същата посока.

 

Та казвам: Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в сърцето, ражда се една вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Някой път и волята държи трета посока. То е най-голямото страдание, което може да дойде в човека.

 

Та на първо място координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, движението на вашето сърце с движението на вашата воля. То е възпитание.

 

Казвате: „Човек да се възпита.“ Във възпитанието трябва да се координират вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки.

 

В координирането на мислите, човек винаги е способен, той има достатъчно светлина. Когато мислите са достатъчно координирани, ще видите, ще имате достатъчно светлина. Когато чувствата са координирани, вие ще имате изобилно топлина, когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлина, после топлина, след туй силата на волята. Силата на волята се явява от координираните действия, тогава се проявява силата на човешката воля. Когато постъпките ни не се координират, силата не може да се прояви.

 

 

Трите закона, МОК, 23 декември 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×