Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Алтернативно и неформално образование


Надеждна

Recommended Posts

  • Отговори 49
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

А защо да не може?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Интересно. Въпросът ти ме кара да се замисля как бихме могли да станем по-интелигентни?

Или отново влагаме различен смисъл в думите и започваме да говорим за различни неща?

За мен интелигентността е начинът, по който използваме информацията, която постъпва при нас.

С други думи - обработката на сигнала. Алгоритъма.

Можем да четем много /да постъпва много информация/, но алгоритъмът за нейния анализ си остава същия?

Линк към коментар
Share on other sites

Емо, здрасти - ясно е, че от моя уровен, няма как да давам отговори, НО :) точно днес "съвсем случайно" срещнах един цитат от Учителя, който е в синхрония с въпроса ти - реторичен или не, и съдържа елегантен кратък отговор на него:

Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг. Според това доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този кръг ще бъде по-голям. Съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най-малък. Външният кръг, който е най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват. Те стават органи на външното съзнание, което от своя страна ги направлява. Значи всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчинят на най-външния кръг. Ти можеш да видиш само това, което е под тебе, но не можеш да видиш онова, което е над тебе. Това, което е под тебе, винаги може да се вижда.,,

---

Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи защо едни хора са математици, други – философи, трети – музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Физическият, духовният и Божественият живот са степени, фази, през които съзнанието на човека трябва да премине. Хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория хора живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата – в свръхсъзнанието си.

Това е от "Себе си познай" - сборник с извадки из Словото на Учителя, само съжалявам, че не можах да намеря точно от коя беседа съставителят е извадил този цитат...(те даже са повече от един цитат, от различни места са, само това видях).

Така или иначе, как може въобще да има интелигентност на несъзнателно ниво - тя самата е форма на съзнание, даже не е ли по-точно форма на самосъзнание? Така че, да разширя малко, въобще не можем без натрупаната интелигентност, а и не можем да я натрупаме без съзнание, въпросът е, че явно пред нас вече стои нова задача - да надградим, да минем в по-висш кръг, който не я отрича, а точно обратното - съдържа я (поне в есенция - положителния й опит) и я организира по-добре...Аз лично не съм привърженик да се отрече целия натрупан човешки опит, интелектуален или друг, под знака, че е грешка и не смятам, че този елемент трябва да се премахне от училище и да почнат децата да се учат примерно само на "мир" - защото каква полза от хора, които искат мир, а едно практично нещо за него не могат да направят...включвам и себе си в това число...освен да си приказваме за мир, друго май няма да стане - докато някой, който има всички практически познания + вроден и допълнително култивиран стремеж към служене на общото благо, ще построи и съораженията, и механизмите и всичко, което може да доведе до нагледно и практично подобряване на живота, и повишаване на общото съзнание...

Няма нужда, предполагам, вече да уточнявам, че това ми стана ясно (т.е. че ми стана ясно, че няма нужда от антагонизъм между старото, което може да се употреби и да бъде полезно, и новото), защото го прочетох от Учителя....че много се разфилософствах, да не взема да си присвоя тая разумност, за която говоря и то без право... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Емо, чак след като си пуснах лиричните отклонения, видях допълнителните ти уточнения на въпроса :) и ето, още един опит да съм по-конкретна по темата :) - мисля, че отговорът е очебиен :) затова въпросът ти навярно е реторичен. Колкото повече информация постъпва в човек и колкото повече информация той е способен да възприеме и обработи - в езотериката и физиката информацията всъщност е още едно име и равнище за "светлината", "енергията" - толкова повече той може да разбере и обработи нова информация - с други думи, разбира се, че интелигентността (ако следваме естествения закон) нараства в процеса на съзнателното изразстване...Един ученик гледа уравнението - същото, което и учителя му го вижда - но капацитета му е ограничен, неговият алгоритъм на обработване на същия код от информация е много по-тесен, защото борави с много по-малко параметри и данни, учителя знае повече и затова и разбира повече от това същото уравнение, което и двамата гледат, а разбирайки го по-добре, той го и решава по-добре...Въобще - нали имаше една приказка на мечо Пух - колкото повече, толкова повече...този универсален механизъм го има явно навсякъде - изобилие при изобилие отива, пари при пари...в Библията се казва, че на имащите ще се даде, на нямащите и това "що имат" ще им се отнеме...и т.н. Изводът е - всичко в Природата е предопределено да расте на някакво ниво на съзнание, и към това спада и интелигентността, която при нормални условия и естествен ход на нещата също расте, именно поради закона за разширяващото се съзнание.

Редактирано от Преслава Петрова
Линк към коментар
Share on other sites

Ще цитирам Учителя Конфуций (Кун Фу Цзъ):

"Без знания няма размишления, а без размишления няма знания. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание – опасност."

Имаше една друга мисъл, май беше от романа "Граф Монте Кристо":

"Интелигентността е съчетанието на придобитите знания с начина, по който те се прилагат."...

Линк към коментар
Share on other sites

Представата ни за енциклопедичност на знанията ни се разминава с тази на твоя преподавател.

Добре, да допуснем, че знаеш наизуст една енциклопедия от да речем 300 страници. Ако участваш в Стани богат, имаш много високи шансове за високо класиране. Дали обаче за всеки един факт, научен от тази енциклопедия, можем да кажем по едно изречение, което не е написано в енциклопедията?

Линк към коментар
Share on other sites

Енциклопедичното познание е основен елемент, изграждащ езиковата култура на човека. Да владееш езика на енциклопедично равнище означава не само да познаваш значението на думите и изразите, с които си служиш, но и да познаваш света, който стои за тези думи и изрази.

Точно така. Още от началото си мислех, че енциклопедично познание е синоним на обща култура. Това, което исках да отбележа е, че общата култура няма как да измести тясната специализация. Ако знаеш колко вида овце има в света, това не значи, че знаеш как да ги доиш. Ако знаеш колко души са умрели през II Световна война, това не значи, че си наясно с политиката на СССР, Ако знаеш колко карата е най-големият в света изумруд, това не значи, че можеш да го полираш. Ако знаеш какво гласи Еволюционна теория, това не значи, че знаеш кое е липсващото звено в човешката еволюция, коя гъба е произвела протеина структурирал ДНК, видовата диверсификация през Кредата и т.н. и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Мозъкът оперира с малко RАМ, колкото по-бързо се трие, толкова по-бързо ще се усвоява нова информация.

Това е груба фактологична грешка, взимайки предвид научните експерименти, извършени през последните десетилетия и съответните емпирични доказателства в областта на мозъка, физиологичните процеси и паметта.

Т.е. отричаш човешкият мозък да има капацитет?

Линк към коментар
Share on other sites

Можем да кажем по едно-две или повече изречения за коя да е енциклопедична статия, стига да имаме информация по темата, информация за предмета на самата статия.

Ако нямаме информация, няма да можем да кажем нищо повече.

Но нищо не ни пречи да използваме енциклопедия или учебник като основа за по-нататъшни търсения на определена информация или на някаква важна подробност (тя може да е важна дори и само за нас).

Аз никъде не твърдя, че общата култура може (или - трябва) да измести тясната специализация. Напротив, тя ти дава по-широк поглед над нещата. Броят на убитите, ранените и безследно изчезналите през Първата и Втората световна война (общо за воюващите държави и поотделно за всяка една от тях), както и външната и вътрешната политика на Русия и на СССР по време на двете войни са само елементи от пъзелите на двете световни войни.

Знанието за броя на видовете овце, кози и крави не ти носи мляко, ако не можеш да ги доиш. Но млякото можеш да си го купиш от магазина. А умението да доиш тези животни не ти дава знание за техните видове.

Тясната специализация в някаква област, част от дадена наука, не може да замени липсата на обща култура и обратно.

Пример с историята. Може да специализираш определен исторически период (да речем - античност или средновековие). После - определена антична или средновековна държава. После - тази държава в определен отрязък от античността или средновековието. Накрая може да се забиеш в нещо още по-специализирано - архитектура, нумизматика, философия, хералдика, литература, старобългарски или среднобългарски език, военна история, военна архитектура, въоръжение... Нещо, което ти е на сърце.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

jul, може да си направиш един доброволен тест, за да получиш информация от първа ръка. Пробвай една седмица да учиш колкото се може повече текст наизуст. Идеален за експеримента би бил текст от несвързани логически помежду си думи. Първият ден, ако не правиш нищо друго и учиш цял ден е възможно да научиш 20 страници наизуст. Същевременно се старай да помниш онова, което вече си научила. На втория ден твоята производителност ще падне с малко. Вероятно ще научиш 15 нови страници. На третия ден ще ти е трудно да научиш и 3 нови страници, защото ще си заета с преговора на предните 35. На седмия ден ти гарантирам не просто, че няма да си способна да учиш нови думи, но и ще започнеш да забравяш 40-те страници, които си знаела, независимо колко се стараеш да ги преговаряш и независимо колко добре си можела да ги "изпееш" в началото на седмицата.

Линк към коментар
Share on other sites

Можем да кажем по едно-две или повече изречения за коя да е енциклопедична статия, стига да имаме информация по темата, информация за предмета на самата статия.

Енциклопедичното познание изключва такава информация. Дори нещо да е заслужило 10 изречения в енциклопедия, пак същността му е невъзможно да бъде разбрана. Или е възможно, колкото и да преразкажеш "Под игото" с "две думи". В началото и аз не разбирах защо нещо придаващо авторитет учителката ми не третираше за ценно знание. След време мисля, че я разбрах. Има твърде много за знаене, само който не знае колко има за знаене си въобразява, че много знае.

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото повече знания натрупваш, виждаш все повече и повече колко много още има за научаване и за откриване.

А паралелно с натрупването на знания трупаш също болка, мъка и печал. (Така поне твърди Библията.)

Линк към коментар
Share on other sites

jul, може да си направиш един доброволен тест, за да получиш информация от първа ръка. Пробвай една седмица да учиш колкото се може повече текст наизуст. Идеален за експеримента би бил текст от несвързани логически помежду си думи. Първият ден, ако не правиш нищо друго и учиш цял ден е възможно да научиш 20 страници наизуст. Същевременно се старай да помниш онова, което вече си научила. На втория ден твоята производителност ще падне с малко. Вероятно ще научиш 15 нови страници. На третия ден ще ти е трудно да научиш и 3 нови страници, защото ще си заета с преговора на предните 35. На седмия ден ти гарантирам не просто, че няма да си способна да учиш нови думи, но и ще започнеш да забравяш 40-те страници, които си знаела, независимо колко се стараеш да ги преговаряш и независимо колко добре си можела да ги "изпееш" в началото на седмицата.

Да, vorfax, през този експеримент сме минали всички и можем да се похвалим с богат опит, защото самата ни образователна система е основана върху т.нар. парциален подход. Още ме топлят спомените от академията. Моята специалност (История на изкуството), като теоретична предлагаше богат асортимент от изпити, където от нас се очакваше за кратък период да запаметим множество имена и факти много често поднесени без връзка - всеки семестър имах между 11 и 14 теоретични изпита, но продължителността на сесията беше като тази на художниците, които имаха 2-3. Е? Учиш по 24ч. на ден, защото обикновено за всеки изпит имаш по два дни, четейки томове с книги, без да спиш. През семестъра беше трудно да се учи, защото имахме пълна програма -от сутрин до вечер лекции. Продължих и с медицина - същото! Парциалният метод не работи, защото при едно елементарно запознаване с психофизиологичните закони на мозъка става ясно, че мозъкът не възприема изолирани символи .

В съзнанието и активното внимание запаметяването се подчинява на „закона на Милър", набелязан от Вундт, когато изследва капацитета на вниманието при преработване на едновременни информационни елементи при възприятието и представата. Дълготрайната памет, обаче, лежи в т.нар периферни перцепции и следва други закони.

Няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Голото запаметяване, така както ми го предлагаш ти, води не просто до умора, отегчение, ниска мотивация и плитко запаметяване, а при някои хора може да се стигне и до невротични заболявания, а при децата и до т.нар. скрита дидактогения.

Ако наистина те интересува как функционира мозъка, паметта, какво представляват резервите на личността, препоръчвам ти да се запознаеш с труда на проф. Георги Лозанов - един велик български учен, физиолог на мозъка, психиатър и педагог - има негови научни статии и книги на българскиhttp://www.spiralata...=1&find=�������, английски, испански, френски, немски и др. езици, защото той е световно признат учен. ЮНЕСКО призна метода му Сугестопедия, основан именно върху невероятните способности на мозъка, ключа към скритите резерви и паметта за...най-иновативния в света. При Лозанов и с лупа да търсиш, няма да откриеш следи от езотерични бози.

Разбира се, в България е малко известен, защото братята комунисти го държат под домашен арест 10г, от страх да не имигрира, точно когато става световно признат и разпространяват лъжи за метода. По-късно австрийският президент го кани във Виена и му създава институт. Той се върна в България преди няколко години. Почина... наскоро...днес се навършват точно два месеца.

Знаеш ли защо пиша толкова сантиментално? Защото аз бях една такава жертва а образователната система и мир нямах какво става, защо така учим, забравяме, как наистина функционира мозъкът и защо използваме едва няколко процента от него. Е, наложи ми се да науча спешно, много спешно френски и...се свързах с него малко преди да си замине.

По метода взех за кратко време огромен материал, без стрес, монотонно повторение, лудо писане на глаголи, а разгръщайки креативността си по красив и вдъхновяващ начин. От изходно положение - едва да връзвам изречения, с взети официално часове за начално ниво, за няколко седмици...използвайки лингвистичните, психологически, неврофизиологични, артистични, педагогически и психотерапевтични аспекти на метода си взех официалния изпит за ниво В2 (за завършена езикова все едно). Бях единствената в групата, която учеше френски от няколко месеца и това беше изпит, на който хората се явят по няколко пъти, след като са учили преди това езика с години.

По метода през 70-те години в България се обучават ок.5000 деца във всички дисциплини в училище - те успяват да вземат официално материала, предвиден за две години в рамките на няколко месеца - без проблеми с дисциплината, без домашно (!) и без здравословни усложнения. Струва си човек да се запознае с специфичната организация на мозъка, с неговата фасетна функция, с психофизиологията на лингвистичния айсберг, с централните и периферни перцепции, за да узнае какви необятни способности са скрити в него - ей така, от обща култура. За един преподавател обаче, който искрено желае ефективност в учебния процес и който наистина цени детската психика - това е задължително.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Много ми е близък емоционалният поглед на jul за сугестопедичната система на преподаване. По моему нейно е бъдещето, тепърва ще се развива и ще носи ползи в обучението. Макар да е по-скоро предназначена да бъде част от формалното образование, поне както е замислена и създадена, може да се намери връзка и с неформалното (алтернативно). Мисля, че тук е мястото да споделя една наша инициатива, след като преди време - миналия февруари мисля, на форум в този портал получих окуражаване и подкрепа за прохождане... Става дума за това, че с моите колеги наскоро преминахме обучение по Сугестопедия за преподаватели и обмисляме (направо планираме) сега от новата учебна година да въведем тази методика в училище. Тъй като време до началото и почти не остана, се надявам нещата да се случат по най-добрия начин и тази новина да достигне до точните родители, интересуващи се от подобен род нетрадиционни начини на преподаване, за да го предложим на децата им. Но дори тези очаквания да не се оправдаят, ще експериментираме с досегашните ученици, пък да видим... Тъкмо ще имаме база за сравнение (както едно време с експерименталните и контролни класове).

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления!

В кое училище ще става това?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Юлето ме подсети да Ви пиша. Ще ми бъде приятно да споделя с Вас, щом се интересувате. Всъщност, в първите си публикации тук съм писала, че работя в село Николаевка - родното село на Учителя. Навърших 7 години "служба" и вече осма година съм директор на училището тук...

Училището ни е най-старото във Варненски регион. Сега около 1.ХІ. ще честваме 165-годишен юбилей. Създадено е от дядото по майчина линия на Петър Дънов (един от основателите на селото, Чорбаджи Атанас Георгиев), а и той самият е учил там - мисля до прогимназия... А за колорит, в нашето училище са завършили основното си образование и Ахмед Доган и Касим Дал - и двамата от съседното село Дръндар ;)

Сега видях, че сте от Ямбол, значи сте много близо до Сливен - благородно Ви завиждам, че сте на една ръка разстояние от Ванина... :) Там се случват хубави неща...

Всъщност, за да не обърквам повече ситуацията, както разбрах преди малко, съм публикувала старите си мнения под името "ПавлинаАтанасоваИванова" - това са трите ми достоверни имена, тъй като тогава съм влизала през Фейсбук, преди да си направя официална регистрация, която не помня по какъв повод се наложи... Така че ако търсите нещо за мен - това е начинът...

Линк към коментар
Share on other sites

Още един вариант за неформално образование са историческите възстановки.

http://historyofwars.files.wordpress.com/2012/02/voennaistoria_1.pdf

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13634&hl=

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Ученик с три двойки по математика + Седмица подготовка с видеоуроци = Шестица

С решението на това уравнение се е захванал Дарин Маджаров, създател на сайта

www.ucha.se (Уча.се) където са публикувани над 700 безплатни видеоурока по най-трудните предмети за ученици от 5 до 11 клас. И усилията му вече дават положителен резултат. Освен индивидуалните успехи експеримент на Дарин показал, че след пет видеоурока по химия на следващото контролно от 102 ученици 95 са се представили отлично.

 

още - тук:

http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2013/01/02/1962069_darin_prevrushta_dvoikadjii_v_otlichnici_za_sedmica/

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Една интерена разновидност на алтернативното образование са родителските кооперативи. 

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13888&hl=

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Как във Франция решават проблема с недостига на ИТ специалисти?

Френски предприемачи с иновативно решение за обучение на софтуерни специалисти

Неволята учи! За да се справи с недостига на ИТ специалисти, френският бизнес реши да вземе нещата в свои ръце. През март група предприемачи около парижкия телекомуникационен магнат Ксавиер Ниел реши да финансира ново училище за софтуерни разработчици, разказва списание Economist.

В „42”, както ще се казва училището, вдъхновено от научно-фантастична поредица „Пътеводител на галактическия стопаджия”, ще се обучават 1000 студенти годишно. Тригодишното обучение ще е безплатно и няма да се изисква диплома за прием. Вместо това младежите трябва да демонстрират уменията си чрез онлайн тестове. Идеята на Ниел е да се даде шанс на таланти от бедните предградия, които често нямат дипломи.

„Настоящата система произвежда еднотипни професионалисти. А междувременно 200 000 младежи напускат всяка година системата без диплома. В резултат Франция се нарежда на 20—то място в света по дигитални умения. Трябва да революционизираме начина на обучение”, подчертава Ниел, цитиран от технологичното издание ZDNet.

„42” няма да предлага признати от държавата дипломи. Ще се разчита до голяма степен на самообучение на база реализирани проекти.

Според един от преподавателите в новото училище „знанието вече не е от такова значение, защото информацията е общодсотпъна в Интернет. Това, което е от значение днес, е как се използва това знание".

 

oще +видео тук:

http://www.economy.bg/humancapital/view/7561/Kak-Franciya-reshava-problema-s-nedostiga-na-IT-specialisti

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)
Линк към коментар
Share on other sites

Домашен ученик

движение в световен мащаб

 

Датата е 5 Февруари 2013. Залата на филмотечно кино „Одеон“ в столицата е пълна докрай. Пламен Герасимов (оператор и продуцент) обявява началото на премиерната прожекция на документалния филм „Аз съм домашен ученик“. Публиката е любопитна и реагира емоционално на всяка детска реплика, която предизвиква смях или . . . тъга. 

Филмът на Ралица Димитрова и Пламен Герасимов трябва да бъде оценен най-вече заради това, че е пръв опит да се покаже нещо повече от кухнята на Домашното образование в България. Филмът е интересен и с това, че показва първото поколение домашни ученици в България въобще. Вярно е, че домашно образование у нас е имало и преди преврата от 9 Септември 1944, но в онова време то е било нещо съвсем естествено, докато днес е практически нелегално. Искам да кажа, че семействата, обучаващи децата си в дома се показват за пръв път в документален филм и това, само по себе си, е факт с историческа стойност. Освен всичко, семействата, които застанаха пред камерата  показаха на всички, че не се крият от обществена критика или одобрение. 

Ако можем да говорим за някакви недостатъци във филма, то те са свързани с това, че има обективизъм, но само към даденият момент на заснемане. Обучението в дома е изключително динамичен процес и краткото време, в което е направен филма, не може да отрази истинно и цялостно този процес. Така например, едно от децата във филма възкликна след края на прожекцията: „Но това въобще не е вярно!“ Тази реакция бе свързана с факта, че същото момиче се разплаква във филма, заради това, че й липсват познатите от държавното училище. Не е отчетен факта, че камерата стои пред това дете почти веднага, след като то е напуснало училище – затова и детето възкликна: „Но това въобще не е вярно!“ Очевидно е, че днес, 2 години по-късно, тази малка героиня има съвсем различно мнение, по отношение на въпроса, който я е притеснявал веднага след излизането от училищната среда. 

В крайна сметка е важно, че лентата разкрива едни съвсем обикновени семейства и деца, които не бихте различили сред Вас, освен ако не ги наблюдавате по-дълго или не ги заговорите. Тогава със сигурност ще забележите едни спокойни и учтиви деца, неползващи модерните сред връстниците им вулгаризми, деца комуникативни и разговарящи с еднакво внимание и интерес, без оглед на това, каква е възрастта на събеседника им.

 

 

 

Филм:

 

http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=197

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...