Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Kane Adams

Липса на Вяра

Recommended Posts

Здравейте!

 

Много се колебах дали да пусна тема или не, и накрая реших "защо пък не" и така, ето ме сега пиша тук.

 

Аз съм момче на 21 години и в последните 3 страдам от почти напълно изгубена Вяра във всичко. Казвам почти, защото ако беше само напълно изчезнала, едва ли щях да пиша тук. Под Вяра имам предвид не само религиозна - не вярвам в себе си, в семейството си, в приятелите си, в образованието си, в учителите си, в почти нищо. Не мога да им се доверя за нищо, не мога да разчитам на тях за много неща, не мисля, че ако живота ми зависеше от тях ще мога да ги помоля за помощ. И следователно ще ви дам конкретни примери, които ще сложа в spoiler tags, защото поста ми е безразборно дълъг. Нека ги прочетат само хора, които наистина проявяват желание.

 

Като за начало: имах щастието да изживея превъзходно, красиво детство - напълно безгрижен, с много приятели, без финансови граници, със семейство и роднини. Почти. Баща ми, колкото и да го обчиам и уважавам, рядко е бил до мен докато израствах. Идвал е само когато съм болен - никога не ме е учил да карам колело, да плувам, да тичам, да боравя с елементарни инструменти, т.н. Не знам как да го кажа... бил е с нас, но сякаш го нямаше. Винаги е предпочитал приятелите си пред семейството си щом стане въпрос за такива неща. Когато съм изразявал желание да съм с него винаги ми е казвал че му се пречкам и че не знам какво правя.

 

Основното образование го мразех много. Винаги съм мразел неща, които са насила наложени против волята ми. Още от тогава, когато някой тръгнеше срещу мен нарочно, съвсем по собствена воля с цел да е против мен без аз нищо да съм сторил - ами кара ме да искам да причиня много болка на тези хора, да ги удавя в река от насилие.

От оценки не мога да се оплача - винаги съм имал добър успех, бил съм добър ученик. В тези 8 години, в които бях в основното си мислех, че съм намерил двама истински приятели, за които ще говоря по-късно.

Имаше точно 3 даскала, които с цел да се заядат с мен ми пишеха умишлено слаби оценки. Не знам какъв им беше проблема и не ме интересува; важното е, че заради тях дипломата ми накрая беше 5,30 а не над 5,50.

Що се отнася до тях - когато споделях с родители си за тези даскали, те започваха веднага да ме обвиняват как аз съм бил лигльо и как учителите винаги са прави. Изобщо не искаха да ме изслушат, казваха: "ти сам си виновен, че не си учил, учителя винаги е прав". Е, тук съм до гроб верен в себе си, че съм учил, и че умишлено ми пишеха слаби оценки. Не може при средно 5ци по всичко друго само при тях да имам 2ки и накрая, когато ме изпитат за 3 за срока да ми пишат 6 на контролните :)

Отново финансовите окови ме пропуснаха, парите не са с главна роля в този период.

През престоя ми тук бях 3 пъти в болница - веднъж сериозна операция и 2 пъти белодробни инфекции, като втората почти не премина в туберколоза. Хирургическата интервенция си я причиних сам. Но за другото си мисля, че е благодарение на училището.

 

Средно образование: Пак същото - ненавиждах го адски много, исках да изгоря даскалите живи и да им пикая на пепелта :D

Същата история с малцина даскали, заради които имам по-ниска диплома. Родителите ми винаги ги защитаваха и отново като преди - до смърт верен в себе си, че нарочно се заяждаха с мен.

Имаше един човек с който се бях сближил много. Мислех си, че ако дойде момента бих си дал живота за него.

Преди началото на 10ти клас ми откриха дискова херния и сериозна скулиоза - това напълно ме деморализира; близо месец преди изследването бях прегърбен и изпитвах нереално силна болка в гръбначния стълб.Тъй като съм сигурен, че не съм си я причинил с пренатоварвания си мисля, че има нещо общо с липсата ми на Вяра, на упора и на основа в живота. Все пак гръбнака е основата на тялото, и разни "произволни необясними" заболявания там не са случайни :)

Споменавам финансовото състояние отново: тук много клонеше в двете части на везната. Имаше периоди, в които не сме имали пари за храна. Имаше и такива, в които имах излишък.

 

За жалост момента в който влезнах в проклетия университет всичко полетя надолу. Първо спря кранчето и нямах пари; родителите ми не си говорят; образованието е някаква подигравка и е напълно различно от това, което мислех; И идва най-тежкото за мен - предателството на приятелите ми. Не съм мислел дори, че може да станат такива гадни хора. Първо - един ден докато си се разхождах видят всичките ми приятели от детството, всички до един, хора с които съм бил заедно 6 години, с които сме израстнали заедно - всички се чакаха около 2-3 коли, щяли да ходят някъде. Тогава разбрах, че поради необяснима за мен причина не ме искат. Никога не съм им правил нищо - кристално чисто ми е съзнанието за това. А и по-нататък когато ги срещна по улиците не ме поздравяват.

Тези двамата от основното образование - когато им споделях неща, важни за мен те веднага се разприказваха на познати, на тоя, на ония... започваха детинските подигравки и ебавки. Е... на 19-20 години сме?!?! И до ден днешен продължават така. Нарочно съм ги лъгал за разни работи - първо започват подигравки, после разправят на другите ни общи познати и така :)

Онзи от гимназията... както казах, него го чувствах за много близък. И един ден просто ей така изчезна за чужбина без да каже нищо. Окей... гледам го след една година с някакво момиче по улиците "ей брат, цак-цак, дай да идем на кафенце тия дни ако искаш? Не съм те виждал много от одавна?"  "добре, брат, нямаш проблеми - пиши ми и ще се разберем". Търсех го 4 дни - никакъв отговор. Гледам го накрая - докато аз го търся си пише с разни хора по фейсбук и ме игнорира. Заебах го. Пише ми след 2 месеца "?????????" - е добре, какво да кажа?

Родителите ми отново никаква подкрепа не ми оказват щом стане въпрос за образование и за взаимоотношенията ми с хората. Винаги другите са прави а аз съм виновен и греша. Дори не ме изслушват.

 

 

Първата година в университета всичките ми познати отидоха на бригада - родителите им теглиха заеми и не знам си какво. Моите старши знам, че разполагаха тогава с повече от достатъчно да ме пратят и мен, но не. "ти не си работил никога през живота си", казваше баща ми, "ще се пречупиш веднага - няма да знаеш от къде ти е дошло, не знаеш какво правиш, да не кажа некадърен". Нито един от приятелите ми не беше работил преди това. Но въпреки това получиха финансова и морална подкрепа от родителите си - аз не.

 

И така постепенно си изгубих Вярата във всичко и във всеки. Случка след случка ми се изсипваха неща на главата, които никога не съм си помислял, че може да ми бъдат причинени от толкова близки за мен хора. Парите се топяха. Пробвах да тръгна с някое момиче - жаждата им за контрол над мен ме отврати. След 3тия опит се отказах - искат прекалено много, не дават нищо от себе си и само недоволстват. В очите ми взаимоотношенията са коренно други, те не можаха да го проумеят. Искаха да се променя, като те не правеха отстъпки. Наистина съм готов да дам всичко от себе си за някой, но защо? За да после си прави ебавка с мен, или да ме игнорира по улиците ли?! С какво съм го заслужил? Никога не бих причинил лошо на някого без да ми даде много сериозна причина. Но пък само да ми даде... света изведнъж става малко място :D шегувам се :)

 

На скоро започнах фитнес. Дисковата херния се появи с пълна мощ. 3 дни бях почти парализиран от изгаряща остра болка в гръбнака - влачех се със стол до тоалетната. Не, не преувеличавам.

Така наречените ми приятели ме ебаваха и за това - "лигльо, нормално е, слаб си". Аз им казвам какво е - те не. Знаят повече от мен. Подиграваха ме известно време че нямам работа, че нямам пари, че нямам приятелка, че това ти, онова ти - леят ми мъдрости за живота. Това са хора на по 20тина години, държащи се като такива на... а бе като някакви спрели. Имало е моменти, в които съм имал от всичко по много - много повече от тях. Никога не съм си отворил устата да се хваля и да се подигравам. Защо го правят?

 

На кратко казано: семейството ми ме предава, близките ми ме предават, аз самият се предавам, тялото ми ме предава - не мога да намеря сила да вярвам на каквото и да е, не виждам смисъла. Всички се правят на ударени, сякаш хляба от ръцете съм им взел. Сънувам кошмари, свързани с вярата. Много силни видения и образи. Мъртви светии; говорят ми дяволи, демони, конкретно Сатаната искащ от мен да убия Бог, заклани попове, разрушени църкви, мъртви дървета, родители ми убивaт по зверски начин невинни хора и деца, насилвaйки ме да ги гледам; мъртъв орел(много важна птица за мен). Винаги сънувам войни, много смърт, кръв, болка, страх, адски образи и много други ужаси.

Чувствам се непосилен, демотивиран - живуркам си без цел ей така и не ми пука особено много какво ще стане.

 

В случай, че това има значение: аз съм зодия скорпион с асцедент в скорпион и двете управляващи планети в скорпион. Знам, че астрологията понякога има отговори - не съм попадал на адектватен астролог и не мога да правя заключения. Само това знам за себе си в тази сфера и това само мога да ви кажа.

 

 

Извинявам се за дългия пост. Имам нужда от съвети как да възвърна Вярата си. За мен значи много. Не изпитвам страх, бих го нарекъл чувство клонящо към апатия - просто какъв е смисъла? Ще тръгнат против мен един или друг ден и ще използват всичко, което съм им поверил за да ме свалят на земята и едва ли ще мога да бъда сдържан вечно и ще се пролее нечия кръв :)

Ако знаех какво да правя нямаше да пиша толкова много, колкото изписах. И отново се извинявам за прекалено дългият пост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да простиш 

1. На родители те си, за всичко, те са те отгледали, както са могли, прости им за всичко и не им се сърди

2. на приятелите си, на бившите си приятели, на сегашните

3. НА СЕБЕ СИ

 

Затвори миналото, остави го там, заключи го и го забрави

и гледай само в настоящето, живей за мига, радвай се на мига, на момента

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, прочетох поста ти няколко пъти, направи ми впечатление следното:.

 

Вяра, предателство. 

И двете понятия са свързани с библейските образи, които сънуваш. Какво те свързва с религията? Родителите ти религиозни хора ли са? До колко и как си запознат с Библията и християнството?

Опитай се да уточниш, какво точно влагаш в понятието - вяра. Също и в предателство. 

Много често понятията които използваме не отговарят на визията, която имаме за тях и от там настават обърквания.

Чувстваш ли се като човек изпаднал в беда?

 

Започваш разказа си с думите - "  имах щастието да изживея превъзходно, красиво детство - напълно безгрижен"  и следва разказ противоположен на това изречение. 

Можеш ли да направиш разказ с безгрижните моменти на твоето детство и щастливите акценти на тийнейджърството?  Моментите, в които си се чувствал победител, някои спечелени битки. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което разказваш за детството е малко объркващо, защото излиза, че все едно детството ти е до 7 години?!

 

А някои изживяват детството си до 30 години дори :) 

 

Това, което ми прави впечатление е изразът, че мислиш, че си верен на себе си, че нарочно се заяждат с теб, че си прав за това. 

 

Лично на мен това, което ти казват приятелите, ми изглежда като някакъв техен стимул и предизвикателство към теб да се съвземеш и да не обръщаш внимание на глупостите според тях. 

 

А ти се претоварваш с това да мислиш как нарочно се заяждат с теб и да си убеден в това. Въпросът "Защо го правят" е ключов и показва наличието на такова претоварване. Нервната система на човека е единно цяло. Претоварването предизвикано от мисленето се предава навсякъде в тялото и дори чрез неоразмерени действия. Това претоварване се предава и на гръбначния стълб и води до болести. 

 

Според мен трябва да работиш по отпускането на това претоварване и слагане на ролята на мисленето на подходящото му място. Никога това, което си мислим, не отразява напълно реално действителността. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, прочетох поста ти няколко пъти, направи ми впечатление следното:.

 

Вяра, предателство. 

И двете понятия са свързани с библейските образи, които сънуваш. Какво те свързва с религията? Родителите ти религиозни хора ли са? До колко и как си запознат с Библията и християнството?

Опитай се да уточниш, какво точно влагаш в понятието - вяра. Също и в предателство. 

Много често понятията които използваме не отговарят на визията, която имаме за тях и от там настават обърквания.

Чувстваш ли се като човек изпаднал в беда?

 

Започваш разказа си с думите - "  имах щастието да изживея превъзходно, красиво детство - напълно безгрижен"  и следва разказ противоположен на това изречение. 

Можеш ли да направиш разказ с безгрижните моменти на твоето детство и щастливите акценти на тийнейджърството?  Моментите, в които си се чувствал победител, някои спечелени битки. 

 

Да, родителите ми са религиозни.

Не съм до толкова запознат с Билбията и християнството. Казвано ми е да изпитвам страхопочитание към Бог и всичко свързано с него.

Трудно ми е да кажа, кое ме свързва с религията. Изборът не е бил мой докато съм бил дете. Сега ми е трудно да определя нещата.

 

 

Вярата е ситост. Вярата за мен е сила. Знам, че мога да разчитам на себе си, на близките си за всичко. Че например ще мога да започна някаква работа без да се стига до онова положение, в което не можех да ходя 3 дни от болка в гръбнака. Вярата е цел в живота. Вярата значи да казвам "искам и мога да направя така и така", а не "трябва да свърша това и онова защото иначе лошо ми се пише".

Безверието е глад, слабост. Кара ме да се усъмнявам във всичко, да изпитвам апатия. Например да се откажа от интервю за работа още преди да съм подал документи. Да тръгна за фитнеса и да спра по средата на пътя, защото знам, че нищо няма да стане. Да не виждам смисъла в нищо. Прости примери давам.

 

Предателството за мен е непростимо щом стане въпрос за нещо, за което изрично съм помолил да не се споделя с никого. Не веднъж ми се е случвало да поговоря с някой и на следващия ден да е казал на другите ни познати. Може би е на лична основа - в такъв случай не са ме уважили. А за мен е много важно като помоля някой да си мълчи - да си мълчи. Някои неща просто не трябва да излизат на яве и изглежда аз съм сгрешил, че съм се доверил на някого. А най-често се споделят слабости, с които не бива да се злоупотребява.

 

Като бях малък понятията като "зло" и "лошо" не съществуваха за мен. Ако някой ми кажеше, че живота му е гаден нямаше да мога да го разбера. За това не мисля, че е имало победи - нямаше какво да побеждавам, почти всичко беше на моя страна. Освен даскалите :D

 

 

Не бих казал беда, просто не мога да видя смисъл. Чувствам се сякаш съм тръгнал да изкачвам някоя висока планина, но по средата на пътешествието ми съм заседнал - не виждам път на горе, не виждам път на страни, не мога да мръдна на никъде, освен надолу. А не искам да се връщам надолу.

Какъв е смисъла да отвръщам на огъня с огън? Колкото и да ми се иска да резна главите на някои хора, така нищо не променям, моя живот си остава същият. Само техният ще разваля.От слизането на по-ниски нива няма файда.

Опитвал съм няколко пъти да тръгна на някъде - исках работа: отказаха ми я. Исках нови приятели - оказаха се пияници, които за малко не ме убиха в катастрофа. Търсех си приятелка - иска да ме промени само така, както на нея й е удобно, сърди се, цупи се, прави ми фарсове. Иска контрол. Една връзка е двустранна, не може само единия да дава непрекъснато, защото като вече няма за даване какво правим тогава?! Ммм?! И аз така си помислих.

 

 

Това, което разказваш за детството е малко объркващо, защото излиза, че все едно детството ти е до 7 години?!

 

А някои изживяват детството си до 30 години дори :)

 

Това, което ми прави впечатление е изразът, че мислиш, че си верен на себе си, че нарочно се заяждат с теб, че си прав за това. 

 

Това за което говорех е годините ми докато бях малък. Изглежда разбиранията ни за "детство" са различни.

Бях верен на себе си. В последните 3 години само провали във всеки един аспект. Независимо какво пробвам - провал след провал. 

Вече не съм верен на себе си. Говоря за момента, не за онези случки, когато родителите ми са защитавали другите. Те и сега го правят но както и да е. Няма как да съм верен на себе си при положение, че всичко, което правя се проваля. А не винаги е било така. И не знам как изведнъж стана така.

 

И отново 3245739048579348 реда пост. Извинявам се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявам се за двойният пост.

 

Когато първо писах не бях сигурен точно как да формулирам проблема си. Сега мисля, че мога да ви дам по-конкретно обяснение.

Стигнах до извода, че не мога да разчитам на хората около мен. Значи ги отписвам, ще се опитам да забравя за тях. И без това в момента не ми е до ебавките им. Що се отнася до родители ми - те си имат техните проблеми(и то не малки) и само ще им преча.

Това което най-много искам да променя е да си заздравя тялото, защото ще ми даде доста възможности. В момента съм в състояние, в което не мога да върша почти никаква работа. Следователно финансите ми са изчерпани. 

Мисля, че точно от това идва апатията ми. Не виждам от какво друго би могло. 

 

Какво бихте ме посъветвали да направя за да укрепна малко? Изглежда ходенето на фитнес само ми вреди. Не ми се рискува отново 3 дни да лежа от болки. И ходенето по планина също няма да ми се отрази добре защото бях един път това лято и пак имаше болки и напрежение.

Знам, че спа § уелнес биха помогнали в комбинация с балнолечние, но в момента това е абсурд - никакви пари нямам.

Може би стречинг упражнения и малко Йога? Някаква конкретна литература можете ли да ми препоръчате? 

В момента разполагам само с време - имам около 2 месеца докато започне новият семестър. Имам все още някакви пари, но въобще няма да стигнат за пътуване или лечебен туризъм.

 

Може би специфични хранителни режими и наблягане на конкретни храни? По принцип съм вегетерианец. Някои лекари са ми казвали да ям месо, защото давало сила. Мога да ям месо ако е крайно наложително, но не мисля, че ми помага. По-скоро ми се гади от него - не съм свикнал. Е, ако живота ми зависеше от това бих ял. Нищо против хората, които ядат месо - просто аз не ям.

 

Съжалявам, че ви изгубих времето. Трябваше първо да осмисля проблема преди да го споделя. Но... ами, така стана. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мобилизирай се малко, момче, не малко, ами много. Не се вайкай, не се самооплаквай и не се самосъжалявай, което в момента правиш. Гледай филма "Тайната", много ще ти помогне, за да разбереш, как мислите, привличат неща.

Отрицателните мисли привличат отрицателни неща и обратно. Докато си мислиш, докато направо си убеден, че не ти върви в нищо, ти ще продължаваш да привличаш такива хора и случки около себе си, при които да продължава да не ти върви. И процесът е лавинообразен имай предвид, ще става по-зле.

Погледни позитивно на себе си и на живота си, мисли си колко си кадърен, а не колко не си.

И прощавай, пак повтарям, на всички и на себе си, това е важно. 

Докато живееш захлюпен в миналото на предателствата към тебе и разни други несгоди, няма как да промениш нещо в положителна посока. Остави миналото си там, където е, в миналото, каквото било, било. Животът ще ти поднесе нови добри познати и нови хубави моменти, но трябва сам да си ги генерираш. А това става с позитивно мислене, а не с негативно, каквото е твоето в момента. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето тук един откъс от книгата на Петър Дънов "За силата на мисълта"

 

 

Прилагайте добрите и положителни мисли и думи като формули, с които можете да си въздействате.

Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, придава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл отправена към някого. И обратното: ако човек пропусне да каже една добра дума или да пожелае добро на някого, природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта: "Аз съм здрав" - и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.

Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: "Аз съм оптимист". Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: "Аз имам вътрешен мир". Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправите погрешките си.

Като ученик вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да даде на разумните изобилно, за да могат да работят. "Дали и Бог е съгласен с това?" Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си.

 Замисли се над това и се опитай да си мислиш само за хубави и положителни неща, а не за лоши

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стигнал си до вземането на решение за конструктивна промяна, което е чудесно. 

Сега трябва да работиш над постоянството, защото резултатите са плод на много положен труд в каузата на която ще се отдадеш, търпение което да те придвижва с малки стъпки напред, вяра, която да ти дава силата да продължаваш.

Решението да работиш над физическото си укрепване е много добро.

Тежки тренировки във фитнеса, обаче не са най- доброто решение.

Състоянието което описваш има нужда от бавно и последователно укрепване. Най - напред ходене, но не в планина. На равен терен с възможност за почивки. Едно сутрешно ходене със средно темпо в продължение на час - два, балансирано дишане например - в продължение на две - три крачки вдишваш дълбоко , в продължение на 1-2 крачки издишваш. 

Ако имаш сила прави това два пъти на ден. Като за начало , ако правиш това два пъти на ден, според мен ще се чувстваш съвсем различно само след седмица. 

Това е важно за изграждането на навика да правиш нещо редовно, да подготвиш тялото, така че то само да го иска от теб.

 

Често пътувам от Варна до Бургас, на отсечката г. Бяла - г.Обзор, почти винаги засичам човек без два крака, в инвалидна количка, който или се спуска по надолнището към Обзор или се изкачва нагоре към Бяла. Няма значение дали вали дъжд, дали е облачно или горещо. Той винаги е подходящо облечен, сам и...... тренира. Разбрах в последствие, че прави този преход всеки ден. Работи усилено над това, което може да развие от тялото си. Движението, дишането, режима, усилието, са огромна крачка към добро психично здраве. Затова те поздравявам за избора.

 

Има подходящи специалисти, които могат да ти изготвят добър хранителен режим и подходящи упражнения, които могат да се правят и в домашна обстановка. Т.е. можеш да постигнеш добри резултати, без финансов разход, но с добър дневен режим и постоянство.

 

 

 

 

Вярата е ситост. Вярата за мен е сила. Знам, че мога да разчитам на себе си, на близките си за всичко. Че например ще мога да започна някаква работа без да се стига до онова положение, в което не можех да ходя 3 дни от болка в гръбнака. Вярата е цел в живота. Вярата значи да казвам "искам и мога да направя така и така", 

 

Мисля, че с вярата ти всичко е наред, по - скоро ти липсва цел, от там и целеустременост. Така се раждат състояния като тъга, апатия, безнадежност и т.н.

 

За предателството - от постовете ти оставам с впечатление, че имаш разочарование от неоправдани очаквания. Ти си очаквал, да видиш нещо в някого, което се разминава с твоето определение за "правилно". Това не е предателство. По скоро са грешно насочени очаквания. 

Ако си изградим представа, че някой или нещо трябва да реагира или да се случи по начин по, който ние очакваме и това не стане. Проблемът е по - скоро в нас, никой не е длъжен да отговаря на нашите очаквания, както и ние не сме длъжни да се вписваме в очакванията на другите.

Опитвай се да правиш нещата и да градиш отношенията си с хората по начин по който ти да се чувстваш комфортно, без да очакваш отсреща да получаваш аплодисменти за това. Не прави нищо заради някой друг, преди да си наясно, че го правиш преди всичко заради себе си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите.

Филма "тайната" го гледах преди 6 години. Вселената изобщо не е каталог, от който си избирам каквото си искам и хоп ей така идва докато само си мисля за него :)

И е много удобно да се леят мъдрости отстрани.

Както и да е мнението ми за това не е важно.

 

Като се замисля е вярно, че ми липсва цел. Както и средства.

От два дни си се разхождам из парка. Има едно доста приятно местенце, което минава през няколко баирчета. Надявам се да ми помогне. И без това няма какво друго да правя в момента. Искам да мога да разчитам поне на себе си, защото в момента имам чувството, че ще се строша на две ако се опитам да променя нещо.

 

Що се отнася до близките ми... за мен значеше много когато постъпиха така. Не ми остава друго освен да ги избягвам. Не виждам какъв е смисъла да съм с хора, които при първа възможност биха ми продали главата на някой си. Просто ми трябва нова компания, които не изявяват желание за самоубийство чрез пияно шофиране. Както и да е, това е доста болезнена за мен тема върху която нямам никакво влияние. 

 

Ще се опитам да следвам съветите ви. Надявам се в крайна сметка да излезе нещо от това. Ако ли пък не - нищо ново под слънцето за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно е, че си започнал разходки, когато започнеш да се чувстваш физически по - стабилен, може да надграждаш с каране на колело, ако нямаш, можеш да съчетаеш разходки в парка с колело във фитнеса, но само колелото там.

 

Компаниите се сменят в живота на човека, познанствата са най - различни, когато си готов ще се появят и новите хора. 

Подходяща литература ще е добра добавка, има периоди, в които човек има нужда от малко усамотение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×