Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Кое е вярно?

Recommended Posts

От Лука 12 гл.

6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.Превод 1940 г.

6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога;

7 но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.Цариградски превод

 

6 Are not five sparrows sold for two farthings, and not one of them is forgotten before God?

7 But even the very hairs of your head are all numbered. Fear not therefore: ye are of more value than many sparrows.King James Version

От Матей 10 гл.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.

30 А вам и космите на главата са всички преброени.

31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

Превод 1940 г.

 

29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего.

30 А вам и космите на главите ви всичките са преброени.

31 Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри.

Цариградски превод

 

29 Are not two sparrows sold for a farthing? and one of them shall not fall on the ground without your Father.

30 But the very hairs of your head are all numbered.

31 Fear ye not therefore, ye are of more value than many sparrows.

King James Version

Правят впечатление 3 разминавания:

1) Броят на врабчетата;

2) Дали човек е по-ценен от много или от пък от всички врабчета;

3) Дали ни едно врабче не може да падне без волята или без знанието на Бога.

Мен разбира се ме интересува третият въпрос. Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко, което правим. Бог решава, кое как да се случи, дори и в детайлите. Ако всичко става със знанието на Бог, нещата са съвсем различни. Тук човешката воля се проявява свободно, но не и незабелязано и безнаказано. Бог я оставя да се прояви (може би до определена граница, но все пак човек има известна свобода).

В една от беседите си П. Дънов се придържа към версията на Матей, но на мен тя ми изглежда нелогична, а и извън контекста на останалата част от съответните глави от Библията.

Мнения?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен разбира се ме интересува третият въпрос. Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко, което правим. Бог решава, кое как да се случи, дори и в детайлите. Ако всичко става със знанието на Бог, нещата са съвсем различни. Тук човешката воля се проявява свободно, но не и незабелязано и безнаказано. Бог я оставя да се прояви (може би до определена граница, но все пак човек има известна свобода).

В една от беседите си П. Дънов се придържа към версията на Матей, но на мен тя ми изглежда нелогична, а и извън контекста на останалата част от съответните глави от Библията.

Мнения?

Привет, Станимир!

Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.

Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.

 

Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.

Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.

По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.

Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.

В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.

 

Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.

 

Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

 

Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.

Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

:)

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.

Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.

 

Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.

Какво е писано в тропара, великденския?

Със смърт смъртта победи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не дава само цитата от Матей. В "Божествения промисъл" цитата е от Лука. А и този цитат е в много беседи. Общирната и важна тема:

 

"...но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. ..."

 

А при третия въпрос виждаш ли в този контекст разлика между това нещо да стане по Волята Божия и Бог да не забравя за нещото?

Според мен виждаш несъществуващото противоречие. Мисля, че смоисълът е съвсем ясен.

 

Но пък всеки има право да си решава как да приема нещата. Ако приеме, че не всичко става по Божия Воля, то ще научи уроци свързани с това, ако приеме, че нито един косъм няма да падне от главата му без Волята, ще научи уроци свързани с това. Накрая се тегли чертата :)

 

П.С. Ники порекрасно е обяснил психологията на свободната воля :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Но пък всеки има право да си решава как да приема нещата. Ако приеме, че не всичко става по Божия Воля, то ще научи уроци свързани с това, ако приеме, че нито един косъм няма да падне от главата му без Волята, ще научи уроци свързани с това. Накрая се тегли чертата :)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.

Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.

Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".

Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.

Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.

 

В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.

А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.

Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.

 

Руми е казал следното:

"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."

 

А ап. Павел споделя:

"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Ники. Много трудно е да се пусне ума. Да си го позволиш. Дори, когато човек знае как става това, пак е трудно.

 

Но все пак за хората, които са се хванали за ума, това са уроци, а пък аз смятам, че ценностната система на другите хора трябва да се уважава. Все пак си е тяхната такава :)

 

За да бръкнем още по-надълбоко в работите на ума :) нека разгледаме думите разум и ум, и да видим как Учителя препоръчва да се върши работата по най-добрия начин. Този начин е много красноречив в дискусията за свободната воля.

 

Ум - това е оперативната логика и паметта и опита от този живот/

Разум - това е опит и знания от предишен живот и понятийна и информационна помощ от различни сили. Разумът в голямата си част е несъзнаван, но пък той носи опит от множество прераждания. Ясно е кой е по-наясно с действителността.

 

В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

 

"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

 

 

.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Ники. Много трудно е да се пусне ума. Да си го позволиш. Дори, когато човек знае как става това, пак е трудно.

 

Но все пак за хората, които са се хванали за ума, това са уроци, а пък аз смятам, че ценностната система на другите хора трябва да се уважава. Все пак си е тяхната такава :)

 

За да бръкнем още по-надълбоко в работите на ума :) нека разгледаме думите разум и ум, и да видим как Учителя препоръчва да се върши работата по най-добрия начин. Този начин е много красноречив в дискусията за свободната воля.

 

Ум - това е оперативната логика и паметта и опита от този живот/

Разум - това е опит и знания от предишен живот и понятийна и информационна помощ от различни сили. Разумът в голямата си част е несъзнаван, но пък той носи опит от множество прераждания. Ясно е кой е по-наясно с действителността.

 

В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

 

"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

 

 

.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

Троичният психически апарат (по Фройд) - Супер его; его; То - нито едно от тези не е аналогията на същинския Господ.

Господ е нещо, което се пада отвъд тези.

Всичко това, трите части на съзнанието, е/са част от обусловения ум.

В Санкхя - всичко това е еквивалентно на Пракрити, на природата.

В Каббала - Господ е заложен в Кетер, но сам по себе си Кетер, заедно с Хохма и Бина образуват т. н. Адам Кадмон, който е еквивалент на Супер его-то и който "първичен човек" е образ и подобие на Бога.

Именно от Кетер започва "разбиването"/съкращението на Светлината, а иначе Светлината е отвъд и неин източник е Айн.

 

Учителя разделя човека на три части - глава, гърди, корем. Нито една от тях не е еквивалентна на Господ, но в тях Господа се проявява - чрез мисли, чувства и дела, което на изток се нарича Лилла, пък и не само там.

Може да се направи аналогия между Супер его-то в психоанализата на Фройд, с бодхичита в Будизма.

 

Мисля, че Бхагавад Гита е много добре обяснено.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Привет, Станимир!

Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.

Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.

Всъщност приемам чудесно тишината и миговете насаме. Даже ги обожавам. За страх от липса на свободна воля - не знам. Аз съм доволен от начина по който в момента използвам волята си.

 

 

Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

 

Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.

Всъщност обожавам и да спирам ума си. Правя го съзнателно всекидневно. Всичко следва определени цикли, редуващи активност и пасивност. Да, активността на ума не може да продължи дълго, без това да предизвика проблеми, но същото е и с пасивността. Нормално е редуването на едното с другото. Та, нямам проблем със спирането на ума, но определено имам проблем с оставянето му в спряло състояние за дълго.

 

Бях написал някои неща, свързани със следващите твърдения, но ги изтрих. Явно Бог не е предопределил да бъдат четени тук в този форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ами не дава само цитата от Матей. В "Божествения промисъл" цитата е от Лука. А и този цитат е в много беседи. Общирната и важна тема:

 

"...но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. ..."

 

А при третия въпрос виждаш ли в този контекст разлика между това нещо да стане по Волята Божия и Бог да не забравя за нещото?

Според мен виждаш несъществуващото противоречие. Мисля, че смоисълът е съвсем ясен.

 

Но пък всеки има право да си решава как да приема нещата. Ако приеме, че не всичко става по Божия Воля, то ще научи уроци свързани с това, ако приеме, че нито един косъм няма да падне от главата му без Волята, ще научи уроци свързани с това. Накрая се тегли чертата :)

 

П.С. Ники порекрасно е обяснил психологията на свободната воля :)

Това, че нещо се случва според Божия Промисъл не изключва човешката свободна воля. Нещо повече, има вероятност тази Промисъл да не може да се изпълни без нея. Въпросът е дали Бог очертава само рамките, или всичко до най-малкия детайл. Ако аз посадя цвете, дали определям колко листа то ще има, колко ще е дълго стъблото му, с какви извивки и т.н.? Бог обаче може адски много да се дразни, ако нещата не са точно такива каквито ги иска и за него да не е достатъчно да посади семенцето.

 

Бог ли предизвиква така, че в мен да се появят определени мисли, или волята му се състои в това, аз да мисля свободно и той да приеме резултата, какъвто и да е? Ето и в двата случая имаме Божия воля. Но пак не става ясно каква. А Бог може ли да направи така, че мислите ми да не предизвикат съответстващите им последствия? Някой някога наблюдавал ли е подобно нещо? Аз не знам да е. Някой може ли да засвидетелства подобно нещо?

 

Ники не е обяснил абсолютно нищо. Аз мога да кажа: няма Бог. При това мога да се обоснова тезата си много добре. Но целта на темата не е да спорим за това дали има Бог или няма, а всъщност за това, което ние можем или не можем. Ти защо пишеш в темата: защото Бог иска така или за да изложиш позицията си по въпроса? Аз пиша твърдо заради второто и ако съм искрен докрай ще добавя, че въобще не съм се замислял дали Бог иска така или не. Ти замислил ли си се? Или изпълняваш волята му несъзнателно, но в същото време някак си знаеш, че я изпълняваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

 

"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

 

 

.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Привет, Станимир!

Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.

Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.

Всъщност приемам чудесно тишината и миговете насаме. Даже ги обожавам. За страх от липса на свободна воля - не знам. Аз съм доволен от начина по който в момента използвам волята си.

 

 

Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

 

Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.

Всъщност обожавам и да спирам ума си. Правя го съзнателно всекидневно. Всичко следва определени цикли, редуващи активност и пасивност. Да, активността на ума не може да продължи дълго, без това да предизвика проблеми, но същото е и с пасивността. Нормално е редуването на едното с другото. Та, нямам проблем със спирането на ума, но определено имам проблем с оставянето му в спряло състояние за дълго.

 

Бях написал някои неща, свързани със следващите твърдения, но ги изтрих. Явно Бог не е предопределил да бъдат четени тук в този форум.

 

Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.

След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.

Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.

Все пак това е част от пътя.

Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.

Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.

:-)

Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.

 

Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.

Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.

Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.

 

Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.

 

Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.

Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)

 

Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.

Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.

 

Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.

:-)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

 

"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

 

 

.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая.

Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления,Станимир,най-после една смислена  тема!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ако не нещо друго, разбрах, че с 5-ма (засега) човека едва ли някога ще достигнем до единомислие. Това за мен не е проблем, нито предполага някакво негативно отношение, а просто ще ми спести доста усилия за в бъдеще.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

 

"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

 

 

.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая.

Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-)

А Бог защо не го направи? Излиза, че той е също толкова неспособен по отношение на моето освобождение, колкото съм и аз; неговата воля е също толкова несвободна, колкото и моята. Може ли 2+3 да бъде равно на нещо различно от 5? Не, защото такава е същността на нещата и ничия воля, божествена или не, не може да измени тази същност. Това липса на свобода ли е? Не, това е естествения порядък на нещата. Всяко нещо изисква съответните условия за проявата си. Свободната воля не означава човек да може да прави чудеса, нарушавайки принципите обуславящи съществуването. Такава воля няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен темата се препокрива напълно с тази за свободната воля, но какво пък, можем да дискутираме и в тази :)

 

...

 

....

Ники не е обяснил абсолютно нищо. Аз мога да кажа: няма Бог. При това мога да се обоснова тезата си много добре. Но целта на темата не е да спорим за това дали има Бог или няма, а всъщност за това, което ние можем или не можем. Ти защо пишеш в темата: защото Бог иска така или за да изложиш позицията си по въпроса? Аз пиша твърдо заради второто и ако съм искрен докрай ще добавя, че въобще не съм се замислял дали Бог иска така или не. Ти замислил ли си се? Или изпълняваш волята му несъзнателно, но в същото време някак си знаеш, че я изпълняваш?

Да, в повечето случаи изпълняваме волята Му несъзнателно. На нас ни се струва, че ние самите искаме да направим това и така, че на нас самите току що ни е хрумнало еди какво си, че ние сами сме измислили еди що си, но така ли е?

 

Колкото до това защо Бог не правел нещо точно сега, това не е доказателство, че Той също нямал свободна воля.

 

Само веднъж ми се е случвало нещо подобно на това, което описва Ники - какво мога да кажа: странно е! И ... много стряскащо е било за моето "аз", заради което и се "върнах" бързо-бързо в обичайното си съзнателно състояние. Странно е това - хоп и теб (такъв, какъвто си свикнал да се усещаш и осъзнаваш) те няма. Не си умрял, но въпреки това го няма това "аз", с което сме свикнали. В комплект с "аз"-а явно вървят волята, желанията, мислите, чувствата ... или поне така ми се стори на мен (и като казвам мен, се усещам леееееко шизофренично, защото всъщност мен ме нямаше тогава, за известно време); през това време имаше само усещания - за безкрайност, за взаимопроникнатост...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се нарича Бог, който в тема като тази говори сам със себе си, с несъзнателното посредничество на всички нас простосмъртните? Не знам, обаче честно казано някои мнения в темата ми изглеждат крайно фанатични. Но явно проблемът е в Бог, че не ме е дарил с просветление. То даже не могат да бъдат оборени с аргументи, защото самите твърдения превантивно изключват всякакви аргументи, обезсмисляйки мисълта. Никога не съм харесвал мистицизма, особено арабския/суфизма. Май това ще е за дълго. Даже ми се направи анализ какво не ми достига за освобождение. Никой не ме попита дали искам освобождение, но пък ме посъветваха да пусна ума. Тук съм за да опозная себе си и света. Аз не надценявам ума. Знам точно ограниченията му. Но тук явно се надценява Бог. Защо не оставите Бог да си бъде такъв, какъвто си е? Приписвате му всякакви уродливи неща, само защото си мислите, че така той ще изглежда по-съвършен. Добрият управник държи подчинените си свободни, а вие превърнахте Бог в абсолютния робовладелец. Светът не е машина, а вие го превърнахте в такава. Красиво, Божествено красиво! Да си мислиш, че си свободен, но всъщност да не си – перфектния затвор.

 

Мнозина са изживявали различни състояния на съзнанието. И после търсят обяснения, и търсят, и търсят, и попълват празнотите с предположения. Ето това е едно от свойствата на ума, да се опитва да прави изводи, дори когато няма нито познанията, нито информацията, които са необходими. Не е лошо, че искаме да знаем, но някои неща няма как да узнаем още дълго. А ние в прибързаността си се задоволяваме с предположения. Това също не е лошо, стига да не използваме тези предположения и да градим теории върху тях, защото в един момент забравяме, че целия ни градеж се крепи върху предположения. Мистиците са особено податливи на споменатите различни състояния на съзнанието. Те се постигат изключително лесно след определен режим. Изпитвал съм състояния в които буквално имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от екстаза и прилива на енергия. Изпитвал съм и състояния в които все едно мен ме няма, все едно знам, че съществувам, но не знам кой съм. Изпитвал съм и други неща. В това няма нищо особено висше. Това не е просветление. Това не е освобождение. За някои неща имам предположения, но общо взето са ми мъгла. Ние не знаем почти нищо за съзнанието, а правим изводи все едно всичките му тайни са ни разкрити.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, казваш "разбрах, че с 5-ма (засега) човека едва ли някога ще достигнем до единомислие" и от последния ти пост се усеща пак някакви асоциации с липсата на единомислие и разбиране от страна на другите.

 

Ами това е нормално. Показва, че си следваш своя уникален път. Всяко разбиране, знание е един инструмент. Всеки има различни инструменти, защото има различни пътища и дори тези инструменти да изглеждат несъвместими, то те вършат чудесна работа на притежателя си.

 

Освен това с думи не можем да намерим истинско разбиране. Можем практически да намерим разбиране вършейки нещо заедно с практически резултат или изстрадвайки нещо заедно. Защо е така?

 

Всеки си има разбиранията и убежденията. Приемането на тези убеждения или промяната се санкционира от ценностната система на човека, която лежи под тях. Ценностната система пък се подкрепя от жизнени модели, които почваме да възприемане от родителите като бебешори и тези жизнени модели са дълбоко в несъзнаваното.

 

И ние се опитваме с думи съзнателно да стигнем до единомислие за неща, които са в несъзнаваното на всеки и дори самите ние не знаем точно какво представляват. Няма как да стане. Практически действия за практически смисъл. Затова всеки "задълбочен" спор е безсмислен...особено, ако не му е поставена практическа задача.

 

P.S. Според мен това е т.н. освобожение - освобождаване от обуславянето на натрапени жизнени модели и ценностни системи......а ние се надяваме по тях да постигнем единомислие :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Колкото до това защо Бог не правел нещо точно сега, това не е доказателство, че Той също нямал свободна воля.

Нали целта на Бог е хората да постигнат освобождение? Поне така пише Ники. И какво точно чака Бог, щом всичко така или иначе зависи само от него. И всъщност от какво е това освобождение след като дори и мислите ни са предопределени от Бог, всичко в живота ни е от Бог? Излиза, че ние можем да се освободим единствено от Бог? Това е реалното заключение на написаното от Ники във втория пост на темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Нали целта на Бог е хората да постигнат освобождение? Поне така пише Ники.

 

Целта на Бог е Лилла, но каква Лилла може да има, ако съществува само Един?! Затова Бог е превърнал (Майа) част от Себе Си в Танцьорка, с която Сам Той да Танцува. Другото е просто флирт по между "двамата".

:yinyang:

 

а ето и за традиционалисти :-)) :

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Как се нарича Бог, който в тема като тази говори сам със себе си, с несъзнателното посредничество на всички нас простосмъртните?

Оу, има много имена...

Натарадж (Нитянарта)?

:-))

 

Но явно проблемът е в Бог, че не ме е дарил с просветление.

Ерес! Ерес! На кладата! :-))

 

 

Защо не оставите Бог да си бъде такъв, какъвто си е? Приписвате му всякакви уродливи неща, само защото си мислите, че така той ще изглежда по-съвършен. Добрият управник държи подчинените си свободни, а вие превърнахте Бог в абсолютния робовладелец. Светът не е машина, а вие го превърнахте в такава. Красиво, Божествено красиво! Да си мислиш, че си свободен, но всъщност да не си – перфектния затвор.

 

Тъй де! "Ние" ли? :-)) Ако "да", то значи и тези, които са писали Гита - и те са грешали. Да видим:

 

4

Земя, вода, огън, въздух, ефир,

ум и разум и искащо его —

тези са осемте деления

на моята
проявена природа
.

 

5

Тя е нисша. Познай сега висшата

непроявена
моя
природа
,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

 

6

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

 

7

Няма по-висше от мен, Дхананджая!

Нищо извън мен не съществува.

Аз съм нишката, която свързва,

подобно бисери, световете.

 

8

Вкусът на водата съм аз, Каунтея,

блясъкът на луната и слънцето.

Аз съм ом — мъдростта на
ведите
,

звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.

 

9

Аз съм чистият дъх на земята.

Аз съм топлината на огъня.

Аз съм животът на всичко живо

и на аскета суровият подвиг.

 

10

Знай, о, Партха, че аз съм семето —

вечното семе на съществата.

Аз съм разумът на мъдреците

и красотата на прекрасните.

 

11

Аз съм силата на всесилните,

които нямат страсти и помисли.

Аз съм желанието, когато

то не е враг на върховната
правда
.

 

12

Знай, че от мене са трите
качества
:

Светостта —
саттва
и Страстта —
раджас

и духовната Тъмнота —
тамас
.

Но аз не съм в тях, а те са в мене.

 

13

Тези три изменливи качества

вкарват целия свят в заблуда.

И той не може да ме познае

като върховна и вечна същност.

 

14

Моята майя — световна илюзия

с три
качества
— трудно се преодолява.

Но стремящите се към мене

проникват зад тройното було на
майя
.

 

15

Не ме търсят само нисшите хора —

тъмните духом и зли в делата.

Заслепен е умът им от
майя

демоничния път са избрали.

 

16

Четири вида доброжелатели

са устремени към мен, о, Арджуна:

страдалци, търсачи на благоденствие,

жадни за знания и мъдри хора.

 

17

Най-добрият от тях е мъдрият —

постоянен, единен с Едното.

На него аз съм му най-любимият.

И той на мен, ми е най-любимият,

 

18

Те всички са благородни хора,

но мъдрият е самият ат май.

Слят със Едното, единен с мене —

той е във
върховно движение
.

 

19

В края на многобройни прераждания,

най-сетне мъдрият идва в мене.

Той казва: „Всичко е Васудева!”

Но рядко се среща такъв
махатма
.

[/indent]

Бхагавад Гита; 7 глава

 

Да, не е машина. Авраам Го нарича "
Живия Бог
". Красиво е да.

 

"
Затворът
" е въпрос на гледна точка, въпрос на отъждествяване, въпрос на Лилла. :-)

 

От гледната точка на "суетната и капризна" "Танцьорка", която е "оставена" да "чака" "Танцьора" и "Музиката" в сляпо забвение, вперила поглед не толкова в чакането, а в корсета и в своите жартиери... то може и на затвор да наподобява... :-)

 

Мнозина са изживявали различни състояния на съзнанието. И после търсят обяснения, и търсят, и търсят, и попълват празнотите с предположения. Ето това е едно от свойствата на ума, да се опитва да прави изводи, дори когато няма нито познанията, нито информацията, които са необходими. Не е лошо, че искаме да знаем, но някои неща няма как да узнаем още дълго. А ние в прибързаността си се задоволяваме с предположения.

"Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици.

 

Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изпитвал съм състояния в които буквално имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от екстаза и прилива на енергия. Изпитвал съм и състояния в които все едно мен ме няма, все едно знам, че съществувам, но не знам кой съм. Изпитвал съм и други неща. В това няма нищо особено висше. Това не е просветление. Това не е освобождение.

Защото липсващото е Випашана - дълбокото прозрение!

А сиреч осъзнаването/виждането на това, че Пустота, която е основа и изначална, естествена природа на ума, е същата тази Пустота, което е основа и изначална, естествена природа на всичко съществуващо, че то, съществуващото е Пусто в същината си.

Живото преживяване на Самадхи.

:sorcerer::king:

 

Нельзя сказать, что ум существует, так как у него нет субстанции,

И нельзя сказать, что ум не существует, так как все же возникает мысль.

Ум временами спокоен, временами движется,

Наблюдай его внимательно, непрерывно.

 

Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.

Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.

Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.

из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре" Кунга Тензин; Ваджраяна

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значение има какво е казал Авраам за Бог и вселената, щом това, което ти ми представяш е една машина, в която всичко зависи от нейния оператор-Бог.

Също така, къде съм казал, че ми липсва нещо в изживяванията? Писах, че в тях не виждам нищо особено висше, ама ти нали трябва да си кажеш, че ми липсва випасана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Какво значение има какво е казал Авраам за Бог и вселената, щом това, което ти ми представяш е една машина, в която всичко зависи от нейния оператор-Бог.

Нищо подобно, о Атма  :rolleyes:  . Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си.

Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким.

 

При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.“

 

„Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

 

Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.“

 

 

Тук описваш вселената като една машина в която всичко зависи единствено от Бог. И странното, и тъжното е, че именно това ти мнение получи най-голямо одобрение в темата. Човекът го няма, ненужен е, а разните там драсканици за обръщение, покаяние, спасение, възраждане, новораждане, посвещение и възкресение, бързо се забравиха. Забрави се и това от кого зависят половината стъпки. Ама не, Дънов е казал, че всичко зависело от Бога. Алелуя и ръкопляскания. В какво ли ще се превърне учението му след още 10 години?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×