Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

05. Относителните черти на доброто и злото

Recommended Posts

Относителните черти на доброто и злото
(дадена в Старият и новият живот, 29 март 1922 г.)

 

Вторият път ще напишете: „Относителните черти на доброто и злото“. Всички ще пишете, както схващате; по какво се отличава злото от доброто? Само същественото, най-същественото, не отвлечено, а както вие го схващате в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто е градивно, съзидателно, докато злото винаги води до унищожение и разлагане. Дори и когато изглежда така, сякаш създава нещо, злото води до деградация. Доброто е стремежът да се разгърне духовния потенциал навсякъде и у всеки според възможностите, докато злото е насочено или към потискане на духовните прояви или към злоупотреба с тях. Злото поставя на първо място егоизма на отделния човек, неговото доминиране над останалите и използването им за задоволяване на собствените егоистични желания. Доброто е основано на равнопоставеността на духа при всички хора, на равенството във възможностите дори и хората да не са проявили в еднаква степен духовния си потенциал към определения момент. Доброто служи на духовните интереси на абсолютно всички хора, а отделната личност е поставена в служба на тези интереси. При това тя не бива пренебрегвана, а се поставя не това място, което й осигурява най-добра възможност за изява и развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто е спокойно ,засмяно ,красиво,мелодично,пеещо,слънчево,топло,галещо,приятно,уютно,апетитно, ... Злото е стресиращо,намръщено,грозно,крещящо, болезнено,заслепяващо,поглъщащо светлината,предизвикващо треперене,отблъскващо .......Преплитането на добро и зло наричаме живот.За да има добро(построяване на къща),трябва и зло(Отсичаш дървета-правиш греди;разрушаваш скала-камъни,цимент;подравняваш полянка-поставяш основите)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят казва, че каже ли един духовен учител лъжа с него е свършено като учител.

Та си мисля, че ако се прибави една малка лъжа към първия отговор по-горе, ще имаме описание на комунизма.

Направим ли същото за втория отговор ще имаме чудесно оправдание за мъжете да изневеряват на жените си, а и жените на мъжете. И да избират разводи вместо вярност и упоритост.

Лъжата има свойството да преобразува характера на нещата. Понякога може да е само една лъжовна дума, или изпусната дума.

Относителните черти бих могъл да опиша с пример от живота. Жена от Етиопия минава през травмиращото, но традиционно обрязване, а по-късно е оженена за груб до жестокост мъж. Тя възстава публично и семейството й става за срам. Тя е обявена за лош пример и зло за етиопското общество, защото нарушава установените разбирания за кое е добро и кое лошо като поведение на жена в там. Налага се да напусне страната и да избяга в Англия, където в началото живее бедно и трудно. С времето научава езика, става модел, става доста успешен модел, получава образование, написва книга за положението на жените в Етиопия, създава фондация свързана с правата на жените, става световно известна.

Учителят казва, че за злото е виновно доброто, че мъкне след себе си злото, а за доброто е "виновно" злото, че го довежда след себе си.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относителните черти на доброто и злото откривам в субекта, който определя една неутрална сама по себе си реалност за зло или за добро. Ако учениците ми покажат слаби резултати, това е зло от гледна точка на онова мое "аз", което желае успех и признание и за това "аз", което събира плодовете на усилия и вложено време и работа, но е добро за другото "аз", което търси нови хоризонти за усъвършенстване и творчество. Хармонично и успешно преминал урок или курс са добро за първото аз, но са зло за второто, защото създават усещане за победа и постигнати цели, затвърдяват позицията "знам как става това" - последните приспиват за неопределено време будността, възприемчивостта за външната и вътрешната динамика, изобретателността и уменията за адаптация - човек започва да се поддава на изкушението да наложи своите успешни рамки и да измести фокуса на мотивацията си от творческия процес към успешния резултат и още по-зле към признанието и авторитета (да не споменаваме материални придобивки).  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро правим, когато проявяваме Любов.

Зло правим, когато се получава разединение. Това става, когато действаме от страх.

 

И понеже сме (може би все още) в дуалността, рядко се случва да правим добро, без да правим и зло - примерът на Александър за къщата. Затова преди да действаме, нека да сложим на везните - колко добро и колко зло ще има от едно действие. Ако повече е добро, слагаме го в графата на доброто.

 

Тук като намесим и "аз"-а ( кой държи везните? ) и се изгубваме. :) Затова е важно да можем да надскочим егото. Да поставим везните в сърцето и Според Божията воля, а не в личното желание на "аз"-а.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×