Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Синева

Защо религиите са много, а не е една?

Recommended Posts

Езичник - означава човек, който се кланя на идоли - идолопоклонник.

Човек който се кланя на творенията, а не на Твореца.

Човек любещ материалният свят, а не Бога, може да се нарече - езичник.

Далеч съм от мисълта, че прабългарите са били езичници, не защото съм българин, а, защото знам, че са били вярващи хора.

:smarty::yinyang::smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Синева, никой не оспорва, че прабългарите са били вярващи хора, напротив, братленце. Но аз не случайно казах, че не ми се връща назад, не защото съм българка, а от де да знаеш, може да съм била пра - такава.

А и от вяра до вяра има голяма разлика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо сме приели, че религията на прабългарите е езическа и че те са езичници?

Според Уикипедия: Езичество е всяка етническа религия, която почита Природата и различните й проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.

В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и даоизъм, и вярванията на някои примитивни общности.

В по-тесен смисъл думата ''езичество'' се използва като нарицателно за древната славянска религия. В български език тя се развива от праславянски език (старославянското) понятие ''зычьство'', което значи „народна вяра, народна традиция“. Първоначално това понятие не е имало оценъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата е придобила изключително негативен смисъл, под давление на Средновековековната религиозна литература и поученията на Църквата.

Макар да се казва, че християнството „измества“ или „замества“ традиционните религии, исторически погледнато то само ги асимилира. Тъй като езическите религии са етнически, те са тясно свързани с бита и начина на живот, с манталитета и духовната култура на съответния народ. По тази причина се оказва трудно те да бъдат изцяло заличени от родовата памет. От друга страна християнството е идеология с изключително философски характер и неговите постулати често се оказват неясни за материалистичния светоглед на езическите общества. Ето защо в общия случай, и особено сред славяните, християнизацията не унищожава езическата вяра, а слага началото на т.нар. Двоеверие — сливане на християнски и езически възгледи, вярвания и обреди в неразривно цяло.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%...%82%D0%B2%D0%BE

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.Като цяло възпитаване в абсолютна чистота и придобиване на пълна вяра.

2.Трябва да се пречисти: физически, морално и духовно.

3.Основните послания са сходни. :)

Относно питането на Синева.

Редактирано от Васави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог е един, начинът му на поднасяне е различен, според възможността да бъде приет.

Затова той изпраща синовете си да ги разпват, барем хората се убедим, когато го видим, пък ако може да го пипнем ще е най-добре. И пак не можем, пак се чудим - ама този ли е, ама правил ли е чудеса наистина, а дали не е онзи, ама той пък съществувал ли е наистина, а кой е по- по- най-...!?!

Всичко това...вместо да осъзнаем, че Бог е онази любов - чиста, безусловна и животворяща, чакаща да я поканим в храмовете си и да я направим свои ПЪТ, ИСТИНА и ЖИВОТ!...

Много е трудно да се премине от "Господи, ако съществуваш, дай ми .../това и онова за егото ми/" до "Господи, дай ми сила да бъда Волята ти изпълнена, Царството ти настъпило, Любов и Светлина тук и сега".

Мисля, че за този преход всъщност трябва да помагат религиите...

Просто споделям какво ми подсказва така наречената интуитивна мъдрост. :feel happy:

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постигайки хармония с Йехова и Елохимите подготвя ли ни тя за Царството небесно?

Хармонията с Йехова, ражда ли в нас Иисус Христос?

Ели е възможна хармонията ни с Елементалите и техните Творци?

Свадбата в Светая светих - Брачния чертог с тази хармония или без нея?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе, знам аз, че според Кабала ако успееш да изречеш истинското име на Бог ще станеш всевластен, ама точно по Хермески ми е лесно да го разбера, а буквално - само ако си отворя черепа отгоре с две ръце, може и да влезе нещо, че да ми е възможно.

Ама като чуя име някакво ( освен Христос ) все към елементалите ми накланя.

То е заради моята си закостенелост, ама подозирам, че в закостенелостта има елемент на твърдост ( естествено ), което в определени отношения и направления може да е свързано и с непреходност.

Така - Сърцето ми още не може да пише и чете, но пак може да вижда и си мисля, че като пропише ще ослепее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Така - Сърцето ми още не може да пише и чете, но пак може да вижда и си мисля, че като пропише ще ослепее.

:) Добре ще е да ослепее за външната любов и като се просветли / озари/ възроди четейки + пишейки вече по Божественому...да възраства във вътрешната непреходната Любов :thumbsup1:

:) Религията е Една, формите и разнообразни са изобретение на човеците според съзнанието + разбиранията + нуждите им,

защото това са все възможности / варианти, с които да се върнем при Отца си и да му служим като синове...всекиму според отдадеността + чистотата + силата + разумността...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А бе, права си Благост,ама жезълът и короната са само едни . Пък никой не иска да мие пода на Храма. И друга работа има в Храма , но всеки гледа жезъла и короната да докопа . и все си мисли, че са в другия до него ... :)

Ей те това токовата..там е проблема според мене. Щото първосвещенника в Стария завет е един. А пък знаеш ли начин как цял народ да седне в един трон едновременно и една корона и един жезъл да си го поделят.? Ако знаеш , сподели!

Пък в Новия завет всеки си е сам първосвещинник и цар. И сам си търка пода на собствения си Храм , и сам си носи короната от трънения венец. Бива ли така да не се досещаш за какво иде реч. Знам, че си много досетливо дете, защо така сега не се досещаш? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Центърът е Един - радиусите и кръговете са много!Короната и жезълът са само символи... :king::smarty::v:

Формите религиозни , които са заради ползата / интересите / изгодата на вътрешния кръг и са за "сметка" на сподвижниците / симпатизантите си/ пасомите си ...са преходни, но са нужни...за да излезем от "стадния" си етап и да не чакаме външен водач...всеки с кръста си + заедно по Пътя...но носени от надеждни ръце :feel happy::angel:

Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.

Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.

Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.( съвременна аналогия с нашите медици)

Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце.

Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.

http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.199...7-08-22-07.html

:) Много ми е добре, когато ме носят на ръце :):thumbsup1::thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

можете сами да се освободите от вашия кръст.

...Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици.

да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“

велика и мъдра мисъл

Обич, :feel happy:

Пробуждане съзнанието на ученика

Цялата беседа е изключителна, практическа

Благодаря, Благост! :thumbsup:

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, приятели! По темата един мааалко дълъг материал, но интересен за прочит и инфо! :):D:1eye::smarty:

“Ялдаваот. История и учение на гностическата религия” (под печат, 2006)Увод към книгата на архим. доц. Павел Стефанов

Кой може да изправи това,което Бог е направил криво?Екл. 7:13   

  Едва ли би се намерил обективен историк на религиите, който би отрекъл, че християнството се появява на историческата сцена като радикално религиозно движение. Неговият Основател подлага на основно преосмисляне традиционните ценности, възвестява близкия край на света и замяната му с „ново небе и нова земя” (Откр. 21:1), в които идеалното ще стане реално. Въпреки че отказва да се ангажира пряко с политическите борби на еврейския народ, Иисус Христос се изявява с позиция, твърде различна от тази на светските и духовните власти. Реакционерите постигат целта си . залавянето и убийството на галилейския Месия. Последователите Му, които са въодушевени от Неговото Възкресение, разнасят пламъка на новата вяра из средиземноморските райони с енергия и ентусиазъм, които нямат паралели в историята. За тях Богочовекът от Назарет олицетворява настъпващото изкупление на цялото човечество. Малобройната група ученици на Христос постепенно се превръща във все по-голяма организация, която се подчинява на определен структурен и литургически ред, йерархични степени, канонични правила, приемственост и стабилност. Тези черти на Църквата, които изкристализират постепенно през І-ІІ в., са свързани с нейното институционално утвърждаване и количествен растеж, с търсене на modus vivendi между нея и държавата. Алберт Швайцер отбелязва за този период: “Царството Божие се превръща от есхатологическа, космическа, настъпваща сама по себе си необходима величина в неесхатологическа, духовно-етическа, за чието осъществяване хората трябва активно да съдействат”.[1]            В редица християнски общини на бивши юдеи и езичници обаче се обособяват хора и кръгове, които смятат, че новите цели са различни и дори противоположни на първоначалната радикално-есхатологична визия, ме те са едва ли не измяна на издигнатите от Иисус принципи. Нарастващата опозиция на тези групи започва да представлява пряка и сериозна опасност за Църквата. С течение на времето и в синхрон с влошаването на обществено-икономическите условия в Римската империя се изменя и езикът, на който се изразява крайната трансцендентност на вътрешната църковна опозиция.

            Мисловният свят на Христос и първите Му ученици не се чуждее от масовата религиозност на юдейската синагога и фокусира в извършвания от св. Йоан Кръстител „обред на прехода” или инициация от стария обречен свят към новия съвършен свят, чието драматично възцаряване е неминуемо. Според теодицеята на юдеохристиянския светоглед злото, което тържествува в света, не е негово същностно качество.[2] На теория, макар и не винаги на практика, битието е добро, световната парадигма има положителна характеристика („И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” – Бит. 1:31). Злото, което бележи цялата човешка история, е чуждо на света и се представлява от зловещата фигура на дявола, който е създаден от Бога със свободна воля.[3] Мнозина в ранната Църква не приемат това обяснение. Под натиска на различни фактори като масовото обедняване и разселване, жестоките гонения срещу християните, които са мразени от езичниците като degenerati humani generis (изроди на човешкия род), засиленото влияние на елинистичните мистерии, зороастризма и митраизма, в редица вярващи главно от еврейски произход се засилват песимистичните настроения и чувството за безизходност и обреченост. Те започват да обясняват произхода на света с космогонично падение и метафизичен провал, предоставяйки на злото статут на върховен господар на Вселената, а не само на узурпатор на божествените пълномощия и власт. Единствена надежда за другомислещите става напускането на обречения материален свят, защото хората или поне някои избрани хора (electi) в най-дълбоката си същност не са продукт на тази абсурдна система, а принадлежат на Абсолюта, на вечната тоталност на битието. Тяхната трагедия е, че са подмамени в капана на този неразбираем и невъзможен свят и са се отдалечили от истинския си дом отвъд небесните сфери. Те виждат в мистичното преоткриване на истинския си произход, в осъзнаването на божествената си принадлежност единствен начин да постигнат освобождение на „искрата” в себе си и сливане със съвършената Цел – Бога.

            За отбелязване е, че освен дуалистичен гностицизъм в древност съществуват наченки и на монистичен, който вероятно се дължи на въздействие от страна на египетския херметизъм.[4] Изказваните напоследък твърдения за съществуване на “гностически монотеизъм” според мен представляват типичен оксиморон, защото противоречат на самата същност на гностицизма. Джон Дилън дори е на мнение, че гностицизмът бил по-монистичен от християнството, понеже не постулирал като него “независим материален принцип”.[5] Подобна мотивировка се основава върху невярното допускане или по-скоро съзнателното заблуждение, че християнството приема самобитност на материята.

            Християнският гностицизъм възниква като течение за преутвърждаване, макар и с все по-чужда терминология, на трансцендентността, която представлява самата сърцевина на новата вяра. Гностиците възприемат себе си като единствено верни продължители на първоначалното благовестие на Иисус при променени условия. Дан Мъркюър се опитва да докаже, че е вече остаряла представата за тях като пасивни съзерцатели и суеверни теурзи.[6] Към новозаветните книги, одобрени като канонични от Църквата, гностиците започват да прибавят нови писания, които отразяват техните субективни „откровения” и „видения”. Има сведения, че те използват психотропни вещества за промяна на съзнанието си.[7] Първоначалната търпимост към еретиците постепенно изчезва, защото между тях и редовите християни назряват все по-значителни идейни различия.[8] Църквата в лицето на най-видните си богослови обвинява гностиците, че именно те са предатели на първоначалната християнска позиция. Това е убеждението не само на тези, които се придържат към религиозното статукво, но несъмнено и на някои от вярващите, които са запазили първоначалния импулс на религиозния протест и есхатологичната надежда. Използването от гностиците на езическа терминология и символика обединява срещу тях всички традиционалисти в Църквата, които ги осъждат и отлъчват като еретици.[9] Срещу тях също се опълчват такива разнородни мислители като философите неоплатоници и еретиците монархиани.[10]

            Изследването на гностицизма не е самозадоволяващо се кабинетно занимание, което е толкова езотерично, колкото и третирания от него предмет. Както отбелязва патрологът А. Аман, “гностическата литература е първата богословска християнска литература”.[11] В своя указ от 1935 г. срещу софианската ерес московският митрополит Сергий (Страгородски) признава, че гностическата картина на света е “поема, която поразява с дълбочината и красотата (си)”. Но веднага след това добавя: “Но това не е била истина, а въображение, “прелест”, измама и самоизмама”, чиято опасност е във факта, че се прикрива с термини и понятия, заимствани от Църквата.[12] Без запознаване с гностическата религия не е възможно да се осветли всестранно и пълно процеса на възникването и началната еволюция на християнството. Като реагира на гностическата опасност, Църквата изяснява своето учение, формулира символите на вярата, очертава новозаветния канон, конструира окончателно степените на своята йерархия. В научните среди днес преобладава мнението, че гностицизмът оказва въздействие върху охормянето на християнското догматичеко учение, предизвиква нови редакции на новозаветния текст, слага отпечатък върху ранното монашество (собено в Сирия), литургиката, църковното изкуство. Гностиците са първите в Църквата, които съставят песнопения, рисуват свещени изображения, използват жеста на прекръстването, въвеждат празници като Богоявление[13] и Успение Богородично[14], целувката на мира и танците по време на богослужението. Православието заимства всичко това, като го преосмисля в духа на каноничното предание.

Гностическата система от ереси не изчезва безследно от сцената след ІІ в., както се заявява в популярните учебници по богословие. Според някои автори следи от нея се откриват в равинското юдейство, неоплатонизма, индуизма, будизма, исляма.[15] Терминът “единосъщен”, включен от Първия вселенски събор в Символа на вярата (325 г.), има манихейски произход. Гностицизмът прелива в крайния дуализъм на манихейството, чиито наследници сега са общините на мандеите в Ирак и Иран. Манихейските идеи за греховността на секса и пълната развала на човешката природа доминират западното мислене от блажени Августин до Жан Калвин и английското пуританство.[16] Паола Фредриксен и Йоханес ван Оорт доказват, че антисемитизмът на Августин също се дължи на манихейско влияние.[17] Отхвърлянето на евхаристийното пресъществяване на хляба и виното в Тяло и Кръв на Христос отразява една от най-характерните гностически учения – докетизма. Още св. Игнатий Богоносец обвинява съвременните му гностици в тази ерес, която е възродена през ХVІ в. от протестантите и в последно време намира последователи сред някои руски богослови модернисти.[18] Гностически елементи се съдържат в Корана и са особени силни в ученията на някои ислямски еретици като исмаилитите, мутазилитите, алавитите (известни у нас като алиани), друзите.[19]

Малоазийското павликянство, което представлява своеобразно видоизменение на гностицизма, е пренесено през Х в. в южните български земи и се институционализира като нова религия с название богомилство. В основния български труд, посветен на богомилството от Д. Ангелов, се отделят едва две страници за анализ на т.нар. „гностическо-дуалистична традиция”, като цитират няколко съчинения, издадени между… 1905 и 1955 г.[20] По-обективен е Н. Кочев, който свързва богомилството както с по-ранните ереси, така и с неговия социален контекст.[21] Както е известно, богомилството поставя началото на патаренството в Босна (днешните мюсюлмани там до голяма степен са потомци на тези еретици), откъдето то преминава в Северна Италия и Южна Франция, но е изкоренено безкомпромисно от Римокатолическата църква посредством кръстоносен поход, Доминиканския орден и Инквизицията през ХІІІ в. Последната албигойска крепост Монсегюр в Пиринеите е превзета с щурм от папските войски през април 1244 г.[22]

Доктрините на монофизитите, които говорят за една или единна природа на Христос, и на иконоборците, които отхвърлят възможността за изобразяване на Неговото тяло, са в основата си гностически. Неслучайно големият апологет на иконопочитанието св. Теодор Студит в 71-то си послание до императорите Михаил и Теофил асоциира позицията на своите противници с тази на Мани.[23] Изява на гностическо мислене е сложната кабалистична доктрина на мистичното юдейство, чийто връх е лурианската кабала от ХVІ в. Гностически черти доминират в редица движения като алхимията, розенкройцерството, масонството. Един от най-големите гностици на Новото време е немският самоук мистик и розенкройцер Яков Бьоме (1575-1624), който на свой ред оплодява светогледа на мнозина философи, писатели и поети не само в Германия, но и други европейски страна и САЩ. Гностически навеи облъхват творчеството на Емануел Сведенборг, Маркиз дьо Сад, Фридрих Шелинг, Георг Хегел, късния Виктор Юго, Шарл Бодлер, Херман Мелвил, Фридрих Ницше, късния Лев Толстой, Райнер-Мария Рилке, Франц Кафка, късния Анатол Франс, Мартин Хайдегер, особено Карл Густав Юнг, Симон Вейл, Антонен Арто, Албер Камю, Херман Хесе, Андрей Бели (ученик на Р. Щайнер), Михаил Булгаков, Евгений Замятин, Велимир Хлебников, Николай Бердяев (чрез Бьоме),[24] Семьон Франк, теософите, които Бердяев нарича “съвременни гностици” (особено Елена Блаватска),[25] окултният сатанист Алистър Краули, символистите, сюрреалистите, абстракционистите (например Василий Кандински),[26] Светослав Минков, Даниил Андреев, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Емил Чоран, Морис Бланшо, Салватор Дали, Харолд Блум, Паулу Коелю, Робърт Дънкан, писателите на научна фантастика Филип Пулман и Филип Дик, сценаристите на филми като “Матрицата” и мнозина други. Някои изследователи търсят гностицизъм дори в Достоевски.[27] Преведеният на български роман на Матю Хюз “Филидор, джуджето и архонта” (С., Бард, 2004, 480 с.) може да се окачестви като гностическо произведение в стил фентъзи. Но може би най-гностическата повест, която съм чел, е “Аз” на руския бизнесмен и писател Александър Потьомкин.[28]

Робин Бригс търси манихейски дуализъм в борбата между доброто и злото, на която се подчиняват вълшебните приказки.[29] Френският композитор Ерик Сати, който влиза в кръговете на розенкройцерите и другарува с теософа Клод Дебюси, през 1890 г. пише без петолиния и ключове няколко произведения, озаглавени “Gnossiennes”. Нескрито гностически характер има и “Химн на Иисус” (1917 г.) от англичанина Густав Холст, който се основава на апокрифа „Деяния на Йоан”.[30] Към гностическата традиция се причислява известният композитор-модернист Карл-Хайнц Щокхаузен.[31] Дори краен атеист като швейцареца Фридрих Дюренмат създава гностическа пиеса - “Долината на бъркотиите”, в която Великият старец (Бог) е тартор на банда гангстери, а кучето на кмета се казва Мани.[32] Най-продаваната книга в Америка през последните десетилетия е “Кодът Да Винчи” от Дан Браун, която претендира, че разкрива скрита истина за “гностическия” характер на християнството.[33] Католическият зограф и публицист Майкъл О’Брайън смята, че дори нашумелите романи за Хари Потър са в същността си гностически. Той се позовава на изследванията на Томас Молнар, Волфганг Смит и Ерик Фогелин.[34]

В своите трудове покойният руски православен богослов свещ. Александър Мен под влияние на Бердяев също изразява своята убеденост в две (съзидателно и разрушително) начала на битието - космогония, която е в странно съзвучие с гностическо-манихейската позиция. За това той е обвиняван в ерес от руски духовници и книгите му са изгорени публично в силно консервативния Екатеринбург.[35] Колкото и парадоксално да звучи, гностически елементи се установяват и в космогонията на такъв категоричен противник на гностицизма като А. Лосев.[36]

Модерен аналог на гностическата система е философията на екзистенциализма.[37] Според Ерик Фогелин и неговите епигони Петер Козловски и Щефан Росбах някои политически идеологии на ХХ в. като комунизма и фашизма, макар и в силно изменени варианти, транспонират основни постулати на гностическото светоусещане.[38] От половин столетие насам отделни черти на гностицизма се актуализират и в еклектичната квазирелигиозна вълна с название New Age (Нова епоха). На 3 февруари 2003 г. Римокатолическата църква издаде документ за Ню Ейдж, в който папата го нарича “модерен гностицизъм” поради неговите претенции за тайно знание. Странно е, че десетките институти, които съставят папските енциклики, смесват погрешно тук понятията “гносис” и “гностицизъм”.[39] Сред сектите и култовете, възникнали през последния половин век, най-близо до гностицизма стои сциентологическата „църква” на покойния американски писател и милиардер Рон Хъбард. Силни гностически елементи се наблюдават в руския Богородичен център и „църквата” на сибирския лъжемесия Висарион. Митът за божествената искра във всеки човек и ритуалните инициации в мормонството са заимствани от гностицизма с посредничеството на окултизма и масонството. Людмила Живкова, която се беше встрастила в окултната тема, безспорно е права в заключението си: “Между съвременния прагматизъм и древния гностицизъм всъщност няма непреодолими различия”.[40] В четири града на САЩ и Норвегия действа “Еcclesia Gnostica” (Гностическа църква), възглавена от нейния “епископ” от унгарски произход Стефан Хьолер. Тя предлага “богослужения” също за хомосексуалисти и лесбийки.[41] Книгите на Хьолер вече се издават в България.[42] Още по-ексцентрична е “Новата гностическа църква” в Сиатъл, чийто водач Джеймс Кинг е подследствен за блудство с непълнолетно момиче.[43]

            Горният лаконичен преглед на влиянието на гностицизма през последните две хилядолетия – влияние не само в религията, но също в областта на литуратурата, философията, изкуството и политиката,[44] обуславя необходимостта да бъде анализирана подробно неговата поява, развитие и учение. Без да предявявам претенции за изчерпателност, която не е постижима при този обем на книгата и при сегашното състояние на източниците, мисля, че изследването ми допринася за набелязване на основни и слабо изтъквани досега насоки от еволюцията на християнската цивилизация. Тяхното екстраполиране в ХХІ в. води до хипотезата, че в недалечното бъдеще, когато кризата на западното християнство, отчуждението на човека от природата и изчерпването на световните ресурси достигне своя апогей, гностицизмът отново ще играе значителня роля. Анри Безансон нарича гностицизма “постоянна съблазън, отново изникваща от век на век, но никога с такава сила, както в нашето столетие”.[45] Според мнението на Цветан Тодоров както тоталитарните проекти, така и модерният ислямски тероризъм са “продукт на манихейския дух”.[46] Тази истина се доказва и от други автори.[47] Елена Чудинова, авторка на нашумялата книга “Джамията на Парижката св. Богородица”, с право отбелязва: “Има и ценности духовно-материални: статуи, картини, музикални инструменти… При шариата всичко това ще бъде изгорено”.[48] Докато древните гностици са кротки интровертни мистици, новият гностицизъм, както вече е явно, ще удави земята в кръв.

   

      http://pavel.bloghub.org

[1] Schweizer, A. Ausgewählte Werke in 5 Bände. Bd. 5. Berlin, 1973, S. 336.

[2] Срв. Лосский, Н. О. Бог и мировое зло. М., 1994; Safranski, R. Das Bőse oder Das Drama der Freiheit. Műnchen und Wien, 1997; Stackhouse, J. G. Can God be Trusted? Faith and the Challenge of Evil. Oxford and New York, 1999; Rethinking Evil: Contemporary Perspectives. Ed. by Maria Pia Lara. Berkeley (CA), 2001; Neiman, S. Evil in Modern Thought: An alternative history of philosophy. Princeton, 2002 (немско изд. - Neiman, S. Das Böse denken. Eine andere Geschichte der Philosophie. Frankfurt, 2004); This Thing of Darkness: Perspectives on Evil and Human Wickedness. Ed. by R. P. Hamilton and M. Sonser Breen. Amsterdam and New York, 2004 (At the Interface/Probing the Boundaries, 7).

[3] Най-добрите изследвания за образа на сатаната в юдеохристиянската традиция, които познаваме, са на калифорнийския историк Russell, J. B. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Ithaca-London, 1987 (руски превод – Рассел, Дж. Добро и зло в истории человечества. Т. 1-5. СПб., 2001-2002); Idem. Satan: The Early Christian Tradition. Ithaca (NY)-London, 1987; Idem. Lucifer: The Devil in the Middle Ages. Ithaca-London, 1984; Idem. Mephistopheles: The Devil in the Modern World. Ithaca-London, 1986;  Idem. The Prince of Darkness: Radical Evil and the Power of Good in History. Ithaca-New York, 1988. Ñðâ. също: Day, P. L.  An Adversary in Heaven: Satan in the Hebrew Bible. Atlanta (GA), 1988 (Harvard Semitic Monographs, 43); Tavard, G. Satan. Paris, 1988; Balducci, C. The Devil. London, 1990; Carus, P. The History of the Devil and the Idea of Evil, from the Earliest Times to the Present Day. Chicago, 1991 (1st ed. - 1900; авторът е индуист); Амфитеатров, А. В. Дьявол. М., 1992; Breytenbach, C.,  P. L. Day. Satan. - In: Dictionary of Deities and Demons in the Bible (DDD). Eds. K. van der Toorn, B. Becking and W. van der Horst. Leiden, 1995, 1369-1380; Page, S. H. T. Powers of Evil: A Biblical Study of Satan and Demons. Grand Rapids-Leicester, 1995; Pagels. E. The Origin of Satan. New York, 1995 (ñðâ. съкрушителната рецензия на Russell, J. B. Getting Satan Behind Us. - First Things, 1995, November, 40-45); Delbanco, A. The Death of Satan. New York, 1995; Stanford, P. Devil: A Biography. New York, 1996; Messadie, G. A History of the Devil. New York, 1996; Il Diavolo e i suoi Angeli: Testi e Tradizioni (Secolli I-III). Ed. by A. Monaci Castagno. Roma, 1996 (щателна рецензия от J. F. Kelly, Journal of Early Christian Studies, 1997, Winter, No 4); Сандулов, Ю. Дьявол. Исторический и культурный феномен. СПб., 1997; Орлов, М. История на сношенията на човека с дявола. С., 1998 (дилетантска). Срв. Das Böse in den Weltreligionen. Hg. von J. Laube. Darmstadt, 2003; Muchembled, R. A History of the Devil: From the Middle Ages to the Present. Cambridge, 2003 (слаб български превод - Мюшамбле, Р.  Една история на дявола. С., 2005); Хазарзар, Р. “Сатана” в Библии. - http://barnascha.narod.ru/books/index.htm (семантически анализ).

[4] Schoedel, W. R. Typological Theology and Some Monistic Tendencies in Gnosticism. - In: Essays in Nag Hammadi: Texts in Honour of Alexander Boehlig. Ed. by M. Krause. Leiden, 1972, 88-108; Idem. Gnostic Monism and the Gospel of Truth. - In: The Rediscovery of Gnosticism. Proceedings of the International Conference on Gnosticism at Yale, New Haven, Connecticut, March 28-31, 1978. T. 1. The School of Valentinus. Ed. by B. Layton. Leiden, 1980, 379-390 (Studies in the History of Religions. Supplements to Numen, 41).

[5] Срв. Dillon, J. Monоtheism in Gnostic Tradition. - In: Pagan Monotheism in Late Antiquity. Ed. by P. Athanassiadi and M. Frede. Oxford, 1999, 69-79 (срв. рецензията на О. П. Смирнова в Вестник древней истории, 2001, № 2, 230-235).

[6] Mercur, D. Gnosis. An Esoteric Tradition of Mystical Visions and Unions. New York, 1993, passim.

[7] Scarborough, J. Gnosticism, Drugs, and Alchemy in Late Roman Egypt.. - Pharmacologia Historica, 1971, January, 151-157.

[8] Dunn, J. D. G. Unity and Diversity in the New Testament: An Inquiry into the Character of Earliest Christianity. 2nd ed. San Antonio (TX), 1990, 281-282. Срв. Riley, G. J. One Jesus, Many Churches: How Jesus Inspired Not One True Christianity, but Many. Minneapolis (MN), 2001.

[9] Henderson, J. B. The Construction of Orthodoxy and Heresy: Neo-Confucian, Islamic, Jewish, and Early Christian Patterns. Albany (NY), 1998. Срв. либералната трактовка на този проблем от Lüdemann, G. Heretics: The Other Side of Christianity. London, 1996, който твърди, че ересите били “първичното” християнство, а православието - “вторичното”. Този автор, който е професор по Нови Завет в Гьотингенския университет, стигна дотам, че публикува богохулна книга за Христос с заглавие “Голямата измама” (Lüdemann, G. The Great Deception: And What Jesus Really Said and Did. London, 1999). Той беше уволнен от университета в края на 1998 г. Срв. Faith, Truth, and Freedom: The Expulsion of Professor Gerd Ludemann from the Theology Faculty at Göttingen University. Symposium and Documents. Ed. by J. Neusner. Binghamton, 2002.

[10] Срв. Huebner, R. M. Paradox Eine. Antignostischer Monarchianismus im zweiten Jahrhundert, Leiden, 1999.

[11] Амман, А. Путь отцов. Краткое введение в патристику. М., 1994. - http://www.krotov.info/history/04/kern/page05.htm.

[12]  Указ Московской Патриархии Преосвященному Митрополиту Литовскому и Виленскому Елевферию. - http://www.krotov.info/libr_min/b/bulgakovs/19350905.html

[13] Pokhilko, Hieromonk N. The Formation of Epiphany according to Different Traditions. - http://orthodoxeurope.org/page/12/4.aspx.

[14] Shoemaker, S. J. Ancient Traditions of the Virgin Mary’s Dormition and Assumption. Oxford, 2003, p. 234-236, 238, 240-242, 249, 285.

[15] Walker, B. Gnosticism: Its History and Influence. Wellingborough, 1983, 162-165. Срв. Таевский, Д. А. Христианские ереси и секты I-XXI веков. Словарь. М., 2003, 3-319.

[16] Lee, P. J. Against the Protestant Gnostics. New York and Oxford, 1987; Matthewes, C. T. Evil and the Augustinian Tradition. Cambridge, 2002.

[17] Fredriksen, Paula. Excaecati Occulta Justitia Dei: Augustine on Jews and Judaism. - Journal of Early Christian Studies, 1995, № 3, 299-324; Oort, J. van. Augustinus’ Confessiones. Gnostische en christelijke spiritualiteit in een diepzinnig document. Tournout, 2002.

[18] Леонов, свящ. В. Евхаристический докетизм. - http://www.pravoslavie.ru/put/050526112738.

[19] Halm, H. Die islamische Gnosis: Die extreme Schia und die ‘Alawiten. Zuеrich und Muеnchen, 1982; Супонина, Е. В. Арабские тайны Гермеса Трисмегиста: Религиозно-философская доктрина друзов. М., 1999; Mélikoff, I. Le gnosticisme chez les Bektachis/Alévis et les interferences avec d’autres mouvements gnostiques. – In: Syncrétismes et heresies dans l’Orient seldjoukide et ottoman (XIVe-XVIIIe siècle). Sous la dir. De G. Veinstein. Paris, 2005, 65-74.

[20] Ангелов, Д. Богомилството. С., 1993, 79-81.

[21] Кочев, Н. Християнството през ІV – началото на ХІ век. Проблеми на проникването и утвърждаването му на Балканския полуостров. С., 1995, 244-256.

[22] В албума “Танц на смъртта” на хеви метъл групата “Айрън мейдън” (2003) е включена композицията “Монсегюр” (Димитрова, А. Айрън Мейдън” - патетика и класика. – Сега, 11 окт. 2003).

[23] Феодор Студит, преп. Послания. Кн. 2. М., 2003, 153-163; http://www.pagez.ru/lsn/studit_p/0259.php.

[24] “Аз изповядвам почти манихейски дуализъм”. -  Бердяев, Н. Съчинения в 6 т. Т. 3. Смисълът на творчеството. Кризата на изкуството. С., 2004, с. 11.

[25] Шохин, В. К. Гностицизм, гнозис, теософия: проблемы религиоведческой компаративистики. - Культурология. ХХ век. Дайджест. Альфа и омега культуры, 1 (5), 1998, с. 49.

[26] Watts, H. Kandinsky and the Legacy of Jacob Boehme. – In: The Spiritual in Art: Abstract Painting 1890-1985. Ed. by M. Tuchman.  New York, 1985, 239-255. През януари 2006 г. в Националната галерия във Вашингтон видях картината на Жан Дьобюфе „Конфитюр материя светлина” (1958), която е идеална илюстрация на тяхното смесване според манихейската доктрина.

[27] Тихомиров, Б. Достоевский и гностическая традиция: К постановке проблемы. – Достоевский и мировая культура, 1999, № 15, 174-181; Същият. Наследие Достоевского и гностическая традиция (К постановке проблемы). – В: ХХІ век глазами Достоевского: перспективычеловечества. Материалы международной конференции, состоявщейся в университете Тиба (Япония), 22-25 августа 2000 года. Сост. Т. Киносита. М., 2002, 298-304.

[28] Потемкин, А. Я. М., 2004, 5-384.

[29] Briggs, R. The Тwenty Second Katharine Briggs Memorial Lecture, November 2003. “By the strength of fancie”: Witchcraft and the early modern imagination. – Folklore, 115, 2004, № 3, 259-272.

[30] Head, R. The Hymn of Jesus: Holst’s Gnostic Exploration of Time and Space. - http://www.gustavholst.info/essays/001.php 

[31] Годвин, Дж. Карлхайнц Штокхаузен и гностицизм. -  http://tower.vlink.ru/study/shtokh.shtml.

[32] Дюренмат, Фр. Разговори 1961-1990 в четири тома. Т. 4. Драматургия на мисленето. Разговори 1988-1990. С., 2002, 59-72.

[33] Stanford, Р. The Secret World of the New Gnostics. - The Independent, 18 March 2004.

[34] O’Brien, M. Pope Benedict and Harry Potter. - http://studiobrien.com/site/index.php?opti...d=121&Itemid=45.

[35] Антиминсов, С., прот. Протоиерей Александр Мень как комментатор Священного Писания. - В: Сети “обновленного Православия”. М., 1995, с. 199. Срв. Men, A. About Christ and the Church. Torrance (CA), 1996, 89-91.

[36] Бонецкая, Н. К. Имясловец-схоласт. - Вопросы философии, 2001, No 1, 123-142. Срв. Тахо-Годи, А. А. A. Ф. Лосев – философ и писатель. К 110-летию сo дня рождения. М., 2003.

[37] Трофимова, М. Философия экзистенциализма и проблемы истории раннего христианства. – Вестник древней истории, 1967, № 2.

[38] Voegelin, E. Science, Politics and Gnosticism. Chicago, 1968; Козловски, Р. Общество и государство. Неизбежный дуализм. М., 1998; Rossbach, S. Gnostic Wars: The Cold War in the Context of a History of Western Spirituality. Edinburgh, 1999.

[39] Vatican Grapples with New Age Beliefs. - The Tablet, 8 February 2003; http://www.tablet.co.uk/.

[40] Цит. по: Райнов, Б. Людмила. Мечти и дела. С., 2003, с. 119. 

[41] Вж. Ecclesia Gnostica. - http://www.gnosis.org/eghome.htm.

[42] Хьолер, Ст. А. Свободата: алхимията за съзнателното общество. С., 2005.

[43] Man Accuses Doctor And Preacher Of Brainwashing His Daughter. - http://www.komotv.com/stories/37082.htm, 27 May 2005. 

[44] Вж. Dictionary of Gnosis and Western Esoterism. Ed. by W. J. Hanegraaff, in collaboration with A. Faivre, R. van den Broeck and J.-P. Brach. T. 1-2. Leiden, 2005.

[45] Безансон, А. Нещастието на века. Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата. С., 2002, с. 80.

[46] Тодоров, Цв. Дълг и наслада. Един живот на посредник. Разговори с Катрин Портвен. С., 2003, с. 282, 343. Срв. Същият. Нихилизъм, манихейство, ценности. - http://www.mediatimesreview.com/january05/...tan_Todorov.php.

[47] Buruma, I., A. Margalit. Occidentalism: A Short History of Anti-Westernism. London, 2004; Tibi, B. Der neue Totalitarismus. “Heiliger Krieg” und westliche Sicherheit. Darmstadt, 2004.

[48] Чудинова, Е. “Наше будущее состоит в выборе между крестом и полумесяцем”. – Правая.ru, 2 окт. 2005; http://www.pravaya.ru/manifesto.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

- Не се противи на злото!

- И друго е казано:

Да нямате друг Бог освен Мене!

Заради Моето Име ще бъдете мъчени и убивани, мнозина.

ще се предадат, но който издържи до край, той ще

бъде спасен!

- Блажени са нисшите духом, Отче! Блажени са!

...

Като смених вярата си, по-друг човек ли станах?

По-добър или по-лош? Човек е повече от вярата,

св. Отче.

- Както не може човек, без лице, без образ,

така и душата не може без вяра.

- Добре, като ме гледаш, кажи.

Кой съм аз? Това, което ти виждаш и знаеш за мен, или

това, което аз зная за себе си?

- И едното и другото, Ага. И колкото едното е по-

далеко от другото, толкова е по-страшно!

...

- Господи! Кай си Ти! И как е истинското Ти Име?

И не е ли все едно, дали Те казват Аллах или Христос?

Нали си в сърцето на всеки човек, бил той християнин

или мюсюлманин!? И нали земята кърми еднакво и едните

и другите? Не ти ли стига кръвта, Господи, която се

пролива все за Твоето Име? Не ти ли стига мъката?

...

- Хорааааа! Ееее! Хораааа! Хора, хора! Чуйте ме хора!

Чуйте ме хора! Видях знамение. Сам Бог ми каза:

- Идете и сменете вярата си! Все едно дали ми викат

Иисус или Аллах. Важното е да останете живи! Защото

най-скъпото, което съм дал, е животът. И който е

срещу живота, той е срещу Мене.

...

- Погледни тази планина, Момчиле. Крепост е това!

И до нейното сърце има девет стени. Само първата

от тях се нарича обща вяра. Но има и втора -

общо минало, трета - общ език, четвърта - обща земя.

Хвала на тия, дето паднаха на първата стена - Вярата,

та ни показаха как да браним втората, третата и

другите стени.

...

- Пак сме заедно. Верно е, че планината роди две

села, но те са деца от една майка.

- Тогава защо беше всичкото това? Трябваше ли да

умрат толкова много хора? И кой беше прав, дали тези

дето ги избиха или тези като нас - дето смениха

Бога си?

- Не знам. Ще минат сто, а може би хиляда години,

докато се разбере. Но какво са за планината

хиляда години?

...

От филма "Време разделно".

pos2001.gif

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Лъчът на Божията Любов да озари цялата Земя!

Благостта и Милостта Божия да пробудят и възрастнат всяка човешка душа.Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Книгата е добре да се чете, много, много пъти!

Благодаря ти, Синева, че ми я припомни, една от моите любими е, още от детството, благодаря ти!

И всички сме деца на Една Майка и на Един Баща!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

“Всички религии са пътища към Бог”.

Скъпи приятели,

С такива или подобни думи хората, които са скъсали оковите на догматичните вероизповедания, изразяват своята толерантност към многото различни религиозни течения и формирования.

Вярно ли е едно такова твърдение? За да намерим отговор на този въпрос е целесъбразно да разгледаме първо това, какво всъщност представлява религията и да разграничим същността й от всички недоразумения и фалшификации.

Да си религиозен и да изповядваш религия в дадена форма – това отговаря на основната човешка потребност. Като природно-родено същество човек все повече осъзнава своята зависимост от тъмните сили на съдбата, които го заплашват и го изпълват със страх. В своята безпомощност той търси спасение в сили, които му дават защита и които трябва да му помогнат да се справи по-добре с проблемите си. Той се моли на духове и божества, прави жертвоприношения и се опитва чрез магически ритуали да повлияе върху своята съдба.

При това, не става въпрос само да се избегне непосредствена заплаха. Много повече той иска с помощта на небесата да наложи своите лични желания и цели – а те често се простират и след неговата смърт.

Това, което тук се споменава само в няколко реда, се отнася само до едната страна на човешката религиозност. Другата цел на религията – която за нас е много по-важна – се намира на равнище, което коренно се отличава от елементарното преодоляване на живота.

Дълбоко в нас ние знаем, че като хора от тази природа сме паднали същества – и че в нашето сегашно състояние сме само една карикатура на това, което сме били някога като божествени създания. И като златна надежда сияе в нас представата, че по принцип трябва да е възможно отново да можем да достигнем до загубеното съвършенство, да, че това е същността на нашето съществуване: Както в “Завръщането на блудния син” от Евангелието, така и ние трябва да се върнем обратно в нашия “Божествен дом”.

Първоначално този път е лежал в основата на всяка религия.

Така, както ние хората носим в себе си и двете: свързания с материята природен принцип с управлявания от Аза стремеж за самоутвърждаване и същевременно един вечен Божествен принцип, който ни изпълва с безпокойство и носталгия и който ни тласка към завръщане в Божествения порядък, така и в религията са смесени две неща: задачата за обратното свързване на човека с Бог – “религия” (religio) означава “обратно свързване” и (от друга страна) стремеж да му се помогне да се справи със своето земно съществуване – и същевременно да упражнява над него сила!

Такива тенденции в развитието на всяка религия все повече са се засилвали и са спечелили надмощие, така че онези религии, които въпреки всичките проблеми са намерили и провъзгласили Единствения път към Истината са имали винаги най-големите проблеми с господстващите църковни инстанции.

Във всички времена Мистерийните школи са били тези, които в осветените в тишината места са посочвали на своите ученици пътя, който води от беди и ограничения навън към свободата на Божествените деца.

Това е пътят на осъзнаването и преодоляването на света и заблудата от Аза, един път който води към напълно новия човек. Но ученикът не може сам да достигне целта чрез самостоятелни усилия, колкото и да са необходими, а само в освобождаващата сила на Божествения дух, за който човек трябва напълно да се отвори.

Необходима е една изцяло будна готовност от всеки един, самоосъзнаване и освобождаване от това, което се оказва препятствие по пътя. Също така е необходимо едно винаги обновено и осъзнато насочване към Единствения извор на живота, който се намира скрит в нас.

Истинската смиреност се познава по това, когато един човек наистина е готов да изостави своята Аз-насоченост и без задръжки да се отдаде на “Единствената сила”, която иска да го изведе от света на мрака в светлината на вечността.

Религиите се определят по това, дали могат да посочат на Jърсещия пътя към нея. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Малко мои си разсъждения, които сигурно са глупави, но... :feel happy:

За атлантическата и нашата цивилизация Блаватская пише: "Останали много (след Всемирния потоп), няколко жълти, няколко кафяви и черни и няколко червени... Петата /раса/, произлязлата от свещен род, останала; тя започнала да се управлява от първите Божествени царе...
Може би при многото преселения, хората в различни краища на Земята са били посещавани от Учители, /а може и от извънземен разум/ и поради различните езици са Го наричали с различни имена...

... в едно от приложенията на Корана се споменава за съществуването на 18 000 светове.......

... Според мен единственото, в което тези писания грешаха, бе неразбирането, че любопитството ни във вселенски мащаб не струва кой знае колко и че трябва да се осъзнае съществуването на единен Създател на всички светове, който сам решава дали да допусне или не контакт между представителите на различните светове...

Цитатите са от "Трагичното послание на древните" от Е. Мулдашев

Според мен важното е, че всички религии се обединяват от едно, Любовта. За всички тя е основата. Човекът винаги е имал нужда да вярва в нещо. За това преминава през духовете, стихиите, митичните същества, за да осъзнае накрая, че всичко е от Бога, а той е Един, /макар и с различни имена/ :feel happy::smarty:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А въпросите са:

1.Какво е главното послание или крайният извод от Новия Завет за хората?

2.Какво трябва да представлява човек, за да намери Бог?

Нека в отговорите не присъстват механизмите за постигането на това.

3.Има ли разлики в религиите в главните им послания?

:yinyang:

Моите въпроси са по-други:

1. Правите ли разлика между стремежа към Най-Висшето и претенцията, че вече знаете достоверно каквото и да е относно Него? Моето мнение е, че частичката "най" може да бъде стимулираща като стремеж, но е отровна като претенция. А искреността има твърде много измерения, от най-дълбоките се плашат даже мнозинството от "ветераните" в духовното последователство.

2. Когато преценявате духовното (а и човешкото) ниво на даден човек, до каква степен ще се ръководите от неговата теоретично заявена принадлежност към каквото и да е учение и в каква - от реално проявените му качества в живота? Смея да твърдя, че няколкото познати ми хора, които според качествата им бих поставил най-високо, са със смущаващо различни религиозни възгледи, а двама дори са се заявиха като атеисти.

3. Дали знанието или незнанието по-успешно ще обедини различните религиозни последователи? Знанието (от вида, в който обичайно го демонстрираме - умственото) е от полза почти за всичко, но меко казано понакуцва, що се касае до Пределните (и вероятно Безкрайни като разкритие) Въпроси за Смисъла. Човек си търси опора в надеждата, че поназнайва нещичко и от тях, но това Абосютно Не Може Да Се Докаже! Според мен е по-добре човек да си оставе на нивото на Стремежа (колкото може да е чист и силен, максимализмът тук си е хубаво нещо), а същевременно да не издига в абсолютизъм Претенцията относно любимата си доктрина. Така ще се избликне едно неподправено състрадание, въз основа на което различните последователи ще се разбират все повече и наистина ще си симпатизират. Иначе т. нар. "толерантност" е само лицемерие под похлупака на абсолютистките претенции. Когато наричаме "фундаменталисти" някои крайни елементи, пропускаме да видим, че такива кълнове и зародиши ги има и у нас. А фундаменталистът, ако и да прави политика в част от разговорите, все ще гледа някога и по някакъв начин да "дръпне чергата" по-към себе си. Човешко, твърде човешко...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, защо Бог е дал на хората толкова много религии!

Защото Бог обича разнообразието! :) Той не е създал само един вид животни, или един вид плодове. Те са много. Защо и религиите да не са много тогава? Не съм съгласен, че гуру твърдят че само техният път е верен. Виж за християнските учения си прав-всяко течение твърде че то е правият път, а другите се заблуждават. Докато на изток има по-голяма широта и толерантност. Е, и там има такива, които се смятат за единствени и незаменими. Всичко това идва от заблудите на човешкия ум. Когато разберем това и погледнем ситуацията отстрани и по-дълбоко, ще видим че всъщност пътят е един и няма разлика в най-същественото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добромир, ползотворен ти е синтеза, макар в подобен форум обективната полза чрез субективизация се обезличава. Може да приемем, че си задал въпроси, но аз поне приемам, че не са им нужни фактически отговори за момента.

Не си спомням вече много, хваща ме склерозата, но май дъвчехме тук, че само въмшните форми на религиите са много, а самата същност няма как да не е една, нали за основа е използвана Истината, но с различни лица. Е, ако не сме го дъвкали, сега е момента. Но без мен, че и зъбите вече ми падат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) туй направо много ми хареса - за обезличаването на обективната полза чрез субективизацията във форумското общуване :whistling: понякога си е баш така

Добромир, ползотворен ти е синтеза, макар в подобен форум обективната полза чрез субективизация се обезличава.

Може да приемем, че си задал въпроси, но аз поне приемам, че не са им нужни фактически отговори за момента.

Всички религии са пътища към Бог

Приятели, имам молба...знае ли някой кой е източникът/ авторът на горното твърдение :hmmmmm:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Че има много религии- има, че има много голямо разнообразие от плодове- има...но, забравяме най-важното...

Може ли с гледане да преценим кои плодове са ядливи, и кои отровни? Не, защото очите нямат тази познавателна функция, същото е и за ученията- с четене и мислене, не може да се познае, кое от тях е ядливо, кое- отровно...

Кое е най-важното всъщност? Гладът...а всичко останало е само за да се научим да направим своя личен избор, спрямо апетита, и спрямо предпочитанията си- кой ще може да твърди, че от ягодите по-добра храна няма, след като аз например мога да се нахраня добре и с круши...

Разнообразието си е радзнообразие- гладът е един за всички...ето, това е според мен същината на нещата- който се храни, и храната му въздейства здравословно...значи е намерилб Бог, и Бог е намерил един човек... Бог се яде и пие- това, колкото и абсурдно да звучи, е точно така- заместете яденето и пиенето с правилните им съответствия...и ще ви резервират вероятно място на масата за "Тайна вемчеря" с известно меню- хляб и вино...

Засега има огромна разлика между хранене, охранване, прехранване...ядене и преяждане...пиене и препиване...

Лекарството и отровата се различават понякога само по критерия "доза"...всеки фармацефт го знае :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×